№ 1128
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100102016 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Н. Г. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 13.03.2024г. и от
15.04.2024г. твърди, че на 28.11.2011г. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20,
ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 311, ап. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Производството било прекратявано многократно и приключило с Решение от
28.04.2023г. по ВНОХД № 2627/2021г. по описа на СГС.
Ищецът бил оправдан.
Наказателното производство се отразило тежко на здравословното му състояние. Бил
много притеснен. Освен това пътувал често до София и направил разходи в тази връзка.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да заплати:
- сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени,
страдания, психически тормоз и злепоставяне обществото, както и влошено здравословно
състояние (псориазис вулгарис, а освен това камъни в жлъчния мехур, хронична коремна
болка, хроничен калкулозен холецистит); сумата от 6 536,25 лева, лихва за периода от
28.04.2023г. до 19.02.2024г., както и
- имуществени вреди, представляващи:
- транспортни разходи – 1 963 лева; сумата от 209,08 лева, лихва за периода от
28.04.2023г. до 19.02.2024г.;
- разходи за адвокатска защита - 8 900 лева сумата от 947,96 лева, лихва за
1
периода от 28.04.2023г. до 19.02.2024г.; и
- стойност на медицински изследвания - 503 лева, сумата от 53,57 лева, лихва
за периода от 28.04.2023г. до 19.02.2024г.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- искът бил нередовен;
- претенцията за неимуществени вреди била прекомерна, а и недоказана;
- недоказани били и тази за имуществени вреди. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение, посочени в исковата молба.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 05.10.2011г. за длъжностно присвояване –
престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с. чл. 201, във вр. с чл. 20,
ал. 4, във вр. с чл. 26, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (л. 18). Мярката за
неотклонение е била парична гаранция – 5 000 лева (л. 20).
С разпореждане на СГС от 12.05.2024г. производството е прекратено поради
допуснати процесуални нарушения (л. 41).
Това се е случило отново на 18.12.2015г. (л. 82) и на 09.09.2016г. (л. 116).
С Присъда № 20044158 от 16.02.2021г. ищецът е признат за невиновен.
Присъдата е протестирана и е потвърдена с Решение № 304 от 02.05.2023г. по н.д. №
2627/2021г. на СГС. В мотивите се сочи, че обвинението е недоказано, а пред
първоинстанционния съд представителят на обвинението не го е поддържал. Деянията били
несъставомерни.
За правна защита са били заплатени 500 лева + 1 000 лева + 5 400 лева + 2 000 лева (л.
239-42). Тази документация е била изпратена на ответника по реда на чл. 131 от ГПК,
поради което доводът за недоказаност е неоснователен (л. 254). Общо = 8 900 лева.
По делото са приети няколко СЕ, неоспорени от страните. От тях се установява, че:
1. СТЕ (л. 289): От материалите по делото е видно, че ищецът е пътувал 60 пъти до
гр. София и обратно. Изминал е общо 7 720 км. Комбинирания разход на гориво
(извънградско и градско) на процесния автомобил е 8,7 литра на сто километра пробег.
Ищецът е изразходвал 1 551, 69 лева.
2. СМЕ: (л. 349): По данни на пациента оплакванията започват през 2009г. след като
започва да тече разследването във връзка с образувано наказателно производство. Започват
да се появяват обриви по окосмената част на главата и зад ушите. Не е прилагано лечение.
2
През 2015г. започва да се разпостранява по гърба, около опашната кост и седалищна област.
Пациентът свързва появата на обрива със силен стрес, тъй като е възобновено делото в
Софийски районен съд, след като е било прекратено 2014г. През 2020г. постъпил в
клиниката по кожни болести към ВМА за диагноза и лечение. Провежда фототерапия.
Назначено е лечение с таблетки Метотрексат по схема, което в началото оказва благоприятен
ефект. След година и 3 месеца обривите се появяват отново. Посещава доц. Б. в клиника
Еврохелт, която предлага започване на биологична терапия. През 2021г. пациентът е на
биологична терапия Скайризи (ризенкизумаб) до сега. С добър терапевтичен отговор.
Съществуват няколко плаки по седалището, които не изчезват.
Дерматологичен статус: болестните изменения ангажират кожата на трункус и
седалище. По трункуса се наблюдават послезионални хиперпигментации. По глутеална
област еритемна плака, покрита със сребристо бели сквами.
Според епикризата (26.06.2020г. - 06.07.2020г.) от Отделението по кожни и
венерически болести заболяването Псориазис вулгарис е с давност повече от 10г., но не е
уточнено кога точно е започнало. По анамнестични данни заболяването Псориазис вулгарис
е от 2009г.
По документални и анамнестични данни здравословното състояние на ищеца преди
наказателното производство е било много добро, без установени заболявания. След като
започва разследването по наказателното производство пациентът отключва заболяването
Псориазис вулгарис, което в хода на тези 15 години, се влошава. Към настоящия момент
пациентът е на терапия с биологично средство и се чувства значително по-добре, като се
изключи персистиращата плака в седалищна област, която му създава лек дискомфорт.
Съобщава, че при разболяване трябва да спре биологичното средство, което веднага води до
обостряне на състоянието му. Спирането на биологичното средство е препоръчително с
оглед, че то води до имуносупресия и ако се приложи по време на боледуване, може да
влоши състоянието на пациента.
По документални и анамнестични данни по време на наказателното производство е
настъпило влошаване на здравословното състояние на пациента. Заболяването псориазис
вулгарис се е влошило. Възможно е това влошаване да е настъпило вследствие на
причинения стрес. Една от водещите причини за отключване и обостряне на заболяването
псориазис вулгарис е стрес.
Ходът на заболяването Псориазис вулгарис е непредвидим. Заболяването има
хронично-рецидивиращ характер. Може да остане стационирано в продължение на години,
но е възможно да има прогресиращ ход със засягане на ставите. Различни фактори могат да
доведат до обостряне на заболяването - стрес, инфекции, прием на медикаменти и други.
Съвременните лечебни средства (биологочната терапия), които са скъпи, но се заплащат от
НЗОК, могат значително да повишат качеството на живот на пациентите до това на здрави
хора.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. С.а (показанията са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца) и Т. (показанията са
3
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е роднина по сватовство на ищеца). От
показанията им се установява, че:
-св. С.а: с ищеца били женени, считано от 18.02.2001г. Имаме 23 г. брак. Наказателно
дело започнало през 2009г. и продължило 15г. Самочувствието на ищеца се сринало,
разболял се от много тежък псориазис заради стреса. Бил спрял да пуши, тъй като очаквали
раждане на второ им дете и това била част от нещата, които си били обещали. Започнал
отново да пуши и напълня 20 кг. Вследствие на псориазиса, спрял да комуникира. В
разговорите им се говорело само за делото. Събуждал се и казвал, че ще влезе в затвора,
защото наказанието било от 15г. до 20г. Живеели в гр. Ботевград, който бил малък град и
всичко се разбирало. Бил управител на ресторант, който бил добре посещаван в града. След
психическия срив бил понижен в работата си. Бил отгледал големия им син и се грижел за
него, но поради наказателното производство се изолирал от по-малкото дете.
През 2014г. свидетелят получил предложение за работа в Германия (тогава делото
било приключило). Искали да загърбят всичко, което се случвало и да заминат. През 2015г.
намерили училища на децата. Големият бил в 8-ми клас, а малкият в първи. Свидетелят
започнал работа, а съпругът не. Делото се подновило и това наложило да се върнат в
България. Последвал спад в доходите. Освен това пътували постоянно до гр. София заради
заседанията (това били допълнителни разходи, включително и за паркинги).
-св. Т.: като цяло потвърждава изложеното от първия свидетел.
Искът е предявен на 19.02.2024г.
О.с.з. от 11.02.2025г. е трето редовно. В него е представена документация, в едно
копие, относно сключено споразумение по реда на чл. 60м от ЗСВ по Глава трета "а" -
Разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок (самият договор не е представен).
Споразумението с ищеца е сключено на 06.02.2024г. и е за сумата от 6 400 лева.
Становището на процесуалния представител на ищеца е: не възразявам да бъдат
приети представените доказателства, които не оспорвам.
В тази връзка следва да се посочат няколко обстоятелства:
1. ищецът е длъжен да посочи, че е инициирана административна процедура и че тя е
приключила, след като в исковата молба се набляга на продължителността на наказателното
производство (арг. от чл. 2б, във вр. с чл. 8 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и във вр. с
чл. 3 от ГПК);
2. документацията по делото се представя с копие за съда и такива, съобразно
бройката на останалите страни в производството (арг. основно от нормите на чл. 102, ал. 2, т.
3, чл. 108, т. 3 и чл. 132, т. 2 от ГПК);
3. към датата на представяне на документацията е настъпила процесуална
преклузия, като за сочене на доводи – към момента на депозиране на отговора (Т. 4 от ТР №
4
1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и например: Р. 549 от 29.10.2010г. по
гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
648/2010г. / на доказване подлежат само наведени доводи или твърдения, а такива в случая
не са сторени), така и
на ангажиране на доказателства (нямало е пречка, при проявена минимална грижа от
страна на ответника, това обстоятелство да се установи и посочи в отговора). С измененията
на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново изречение второ,
съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за становище и
ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. С това
изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и
създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV
г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл.
290 ГПК), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото
не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана със
служебното изпълнение на задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и
разпределяне на доказателствената тежест.
4. ищецът обаче признава, че е сключено споразумение и сумата е получена (нормата
на чл. 175 от ГПК е приложима донякъде по аналогия).
Със спогодбата, ако друго не е предвидено, се прекратява един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки (чл. 365, ал. 1 от ЗЗД). Това
означава, че решаващият орган приема, с оглед поведението и на двете страни, че забавеното
правосъдие, а то обективно е такова, не е предмет на това производство (такъв довод е
изложен и в писмените бележки на ищеца). Най-малкото няма да бъде калкулирано в
определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Изложеното в исковата молба относно продължителността на производството следва
да се приеме само като емоционално изразяване.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Позицията на СГП е некоректна. Доколкото и двете страни са били такива и в
наказателното производство, възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е
преклудирана (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от
29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о.,
по гр.д. № 648/2010г., тази практика вече бе цитирана и по-горе).
Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 и чл. 137 от ЗСВ, прокуратурата е едИ. и
5
централизирана (арг. и от т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на
ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в страна в приключилото наказателно
производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори
(ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Всъщност прокурорът представлява
особен юрисконсулт (държавен адвокат), чиито функции, най-често, но не само, са свързани
с повдигане на обвинение по отношение на предполагаем извършител на престъпление и са
определени в закон, а самата структура на учреждението е отделена от изпълнителната
власт.
Добросъвестността предполага да се оспорва само това обстоятелство (чл. 131 ал. 2, т.
4 от ГПК), за което страната не знае и няма задължение да знае, че се е осъществило (под
страна се разбира цялата ПРБ, а не конкретния прокурор). За останалите факти, тя следва да
вземе изрично становище.
Ако ПРБ счита, че въззивното решение не е влязло в сила, тя би следвало да го
установи (чл. 154 от ГПК), което всъщност би било странно предвид поставения печат
(влязло в сила на 28.04.2023г.) и указание, че решението не подлежи на обжалване. Самият
документ е заверен от адвокат (чл. 25, ал. 5 от ЗА, във вр. с чл. 183, ал. 1, изр. 1 in fine от
ГПК).
Двата акта по същество са приложени към доказателствения материал, а той е
предоставен и на ответника (чл. 131 от ГПК), който отново следва да се подчертае, в тази си
част, е известен на ПРБ.
Непосочването на обстоятелствата, които се установяват със съответните
доказателства има за последица единствено риск решаващият орган да не възприеме
документацията по същия начин както ищцовата страна. Ищецът следва да посочи банкова
сметка, но ако това не бъде сторено, производството не може да бъде прекратено.
I. неимуществени вреди и лихви:
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
6
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика".
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията М..Ф. и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г.
о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли
са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
В конкретната хипотеза:
-1. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във вр. с чл.
203 от НК, а ищецът с чисто съдебно минало.
-2. прекратяването и възобновяването на производството е довело до тежък срив в
семейството, има се предвид наложилото се непредвиденото вършането от Ф. Р. Германия;
-3. ищецът е изживял психически доста тежко периода през която е продължило
производство. Тук са необходими няколко уточнения. Г-н С. е привлечен като обвиняем през
2011г. Кожното му заболяване датира от 2009г., като няма данни по делото, че е бил наясно
с досъдебното производство преди този момент (изричен аргумент в тази насока е изложен
и от ответника в писмените му бележки).
7
Т.е. не може да се приеме, че заболяването му е пряка последица от поведението на
ПРБ, още повече и предвид становището на второто вещо лице. Наказателният процес обаче
е повлиял на заболяването (псориазиза) и то негативно.
Относно останалите болести, описани в исковата молба, няма никакви ангажирани
доказателства, че те имат каквото и да е отношение към стреса, преживян от ищеца. По-
скоро става въпрос за обикновени заболявания.
Освен това, налице е и някакво съпричиняване:
- според Решение № 777 от 28.08.1985г., IV г.о.: при непозволеното увреждане законът
предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за нарушени
правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е
правен довод; също: Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение
на извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса.
- според Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК:
Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това
поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от
делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Според в.л., а това е споделено от самият
ищец (чл. 175 от ГПК), появилите се плаки първоначално не са били лекувани.
Установено е, че кожните заболявания са упорити и своевременното им лечение има
значение.
-3. действително, в един малък град, какъвто е Ботевград, подобна информация
(наказателно производство), се разпространява много бързо и това рефлектира в отношение
на околните към ищеца.
Не са ангажирани адекватни доказателства, че наказателното производство е
повлияло на трудовото правоотношение на ищеца. Не са приложени волеизявления на
работодателя, не е ясно промяната в трудовата функция на ищеца на какво се дължи –
дисциплинарно наказание или нещо различно, имало ли е атакуване по съдебен ред или не.
Съпругата на г-н С. дава емоционални показания в тази насока, но те не могат да установят
евентуалните юридически усложнения в трудовото правоотношение на съпруга .
Така, на основание чл. 52 от ЗЗД, решаващият орган приема, че сумата от 25 000 лева
би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.
Дължимата лихва, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 3 727,95 лева
(интернен калкулатор - Решение № 92 от 1.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК:
...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните
мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на
заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва
автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg); също: Р № 60285 от
08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.).
8
II. имуществени вреди:
1. Според в.л. по СТЕ, разходите на ищеца за транспорт възлизат на 1 551,69 лева.
Предвид бройката на пътуванията и трудовата заетост на г-н С., съдът намира, че не може да
се изисква от него да ползва различен транспорт от собствения си л.а. Разходите за паркинг,
за които дава показания съпругата му, не са включени в твърденията, изложени в исковата
молба.
За горницата претенцията е неоснователна.
Лихвата, изчислена, съобразно посоченото по-горе, възлиза на 165,27 лева.
2. както вече бе обърнато внимание, разходите за адвокатска защита са установени.
Възраженията на ответника относно размера им са неоснователни. Дали и колко е
пътувал единият от подсъдимите е проблем на ПРБ, а не на ищеца. Процесът е продължил
изключително дълго, видно и от становището на административния орган, приел, че се
дължи обезщетение.
Обвинението е за тежко престъпление. Това означава, че възражението за
прекомерност е неоснователно.
Претенцията за лихва също е основателна.
3. възможно е псориазисът да се е засилил или да е бил поддържан, вследствие на
постоянния стрес, но не може да се приеме, че разходите за лечение, още повече свързани и с
другите заболявания на ищеца, имат пряка връзка с повдигнатото обвинение.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на процесуалния на
ищеца се дължи сумата от 3 598,83 лева, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът дължи и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от
исковете – 513,36 лева (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, гр. Ботевград, ул.
„*******, съд.адр.: гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. „Б”, ет. 3, кантора 309,
чрез адв. В. Х., тел. **********, следното:
- сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 05.10.2011г. до 02.05.2023г., настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с Решение № 304 от
9
02.05.2023г. по н.д. № 2627/2021г. на СГС (предходноти досъдебно и съдебни производства),
последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 203
от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 2 662,82 (две хиляди шестстотин шестдесет и два лева и осемдесет и
две стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата от 25 000 лева за периода от
28.04.2023г. до 19.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 6 536,25 (шест хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 1 551,69 (хиляда петстотин петдесет и един лева и шестдесет и девет
стотинки) лева, транспортни разходи, свързани с наказателното производство, ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 963 (хиляда деветстотин
шестдесет и три) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 165,27 (сто шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) лева,
мораторна лихва върху главницата от 1 551,69 лева за периода от 28.04.2023г. до
19.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
209,08 (двеста и девет лева и осем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 8 900 (осем хиляди и деветстотин) лева, разходи за адвокатска защита,
сторени в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 947,96 (деветстотин четиридесет и седем
лева, лихва върху главницата от 8 900 лева за периода от 28.04.2023г. до 19.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявенте от Н. Г. С., ЕГН **********, гр. Ботевград, ул. „*******,
съд.адр.: гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. „Б”, ет. 3, кантора 309, чрез адв.
В. Х., тел. *******, срещу Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, искове с
пр.осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 503 (петстотин
и три) лева, стойност на медицински изследвания, свързани със заболяванията на ищеца,
вследствие от наказателното производство; и сумата от 53,57 (петдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки) лева, лихва върху главницата за периода от 28.04.2023г. до
19.02.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, гр. Ботевград, ул. „*******, съд.адр.:
гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. „Б”, ет. 3, кантора 309, чрез адв. В. Х., тел.
*******, сумата от 3 598,83 (три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и
три стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждение за адвокат, съобразно
уважената част от исковете.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 513,36
(петстотин и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки) лева, възнаграждение за вещи
лица, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11