РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НАХД№ 1595по описа на съда за 2019година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №18-0819-004123/01.11.2018г. на Началник група
към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на В.Й.И. ***, ЕГН **********
е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10.00лева, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от В.Й.И. ***, ЕГН
**********, против Наказателно постановление №18-0819-004123/01.11.2018г. на
Началник група към ОДМВР Варна, с-р пътна полиция Варна, с което на В.Й.И. ***,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
ГЛОБА в размер на 10.00лева, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
В жалбата
си въззивницата моли да и бъдат отменени наложените и наказания, твърди че не е
виновна за извършените нарушения, твърди за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно установяване на фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. ***, който поддържа
жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по
жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане в съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник група към ОДМВР Варна с-р пътна полиция Варна.
След преценка на доводите на въззивницата
изложени с жалбата и, и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На
27.06.2018г. е съставен АУАН на въззивницата, за това, че на 26.06.2018г. около
15.20 часа в гр.Варна, управлявала т.а. „Форд“ с Рег.№ В 1015 РР, собственост
на „Дани 20002“ ЕООД по ул.“Димитър Полянов“ в посока бул.“Хр.Смирненски“. На
30.00 метра преди кръстовището с бул.“Вл.Варненчик“ въззивницата участвала в
ПТП с л.а. „Рено“ с Рег.№ В 5938 НВ. След ПТП е прието че въззивницата е
напуснала местопроизшествието, като не е спряла и не е останала на място за да
установи щетите. Прието е също, че въззивницата не е носила КТ към СУМПС.
За процесното ПТП, от което са причинени
незначителни материални щети е подаден сигнал от водача на л.а.““Рено“ до КАТ
ПП Варна, след което местопроизшествието било обслужено от мл.инспектор Г.Г. и мл.инспектор С.Г.
По повод съставения АУАН, въззивницата
подала възражение, което станало повод да се разпореди допълнителна проверка по
случая от петчелнна комисия. В хода на същата проверка е приета за установена
вече описаната фактическа обстановка, макар и посоката на движение да е
неправилно установена, като е преценено, че вина за ПТП има водача на
л.а.“Рено“, но въззивницата не е изпълинла задълженията си като водач на МПС,
участвал в ПТП да остане на мястото на ПТП, да не го напуска и да установи
щетите от ПТП. Във възражението си въззивницата е описала, че не е усетила
съприкосновение между автомобилите, твърди също и че агресивното поведение на
другия участник е станало причина тя да напусне местопроизществието. В
справката изготвена от петчленната комисия липсва произнасяне по твърденията за агресивното поведение от
страна на единия участник в движението. Липсва произнасявне и по твърдението,
че въззивницата не е представила КТ към СУМПС, както е описано в АУАН.
Съставен е бил и Протокол за ПТП,
приложен по делото, в който е описано ПТП, щетите от него, които се явяват
охлузвания по двата автомобила и е посочен като виновен за ПТП, водача на л.а.
„Рено“, който е извършвал маневра престрояване от лява в дясна пътна лента, без
да пропусне т.а.“Форд“ да премине.
В последствие е издадено от АНО
процесното НП, като е ангажирана отговорността на въззивницата за допуснати две
нарушения, квалифицирани съответно по чл.123 ал. т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка се
установява от събраните и приложени писмени доказателства по делото - Протокол
от ПТП, справка от картон на водача за други нарушения по ЗДвП, сведение от участниците в ПТП и др.
В хода на
съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя, който
установява, че не си спомня конкретното ПТП, предвид множеството ПТП, които
посещава ежедневно и изтеклия период от време.
Като
свидетел по делото е допуснат и разпитан и С.П. В., който се явява независим и
незаинтересован от изхода на делото, пряк очевидец на ПТП и последващото
поведение на въззивницата. От показанията на св. Василев се установява
фактическата обстановка, такава каквато е описана в АУАН и НП, като свидетеля
също описва и причината за настъпване на ПТП. Св.Василев установява, че въззивницата И. е спряла на място, но предвид агресивното
поведение на другия участник в ПТП, тя е потеглила с автомобила си. Установява
също и факта, че при потегляне на автомобила управляван от въззивницата, на
предната лява врата е бил хванат другия участник в ПТП и същия е висял навън от
автомобила. Св.Василев е управлявал автомобила си след т.а.“Форд“, тъй като му
е направило впечатление, че автомобила е управляван от жена и е искал да се увери,
по настояване на съпругата си, че същата е в добро състояние. Не опровергава
твърдението, че въззиницата е напуснала ПТП и не е изчакала органите на МВР, но
установява житейската ситуация, в която е била поставена въззивницата и факта,
че се е почувствала застрашена от физическа саморазправа от страна на другия
участник в ПТП.
Съдът намира, че свидетелските показания
дадени от св. Василев са логически
свързани с останалите събрани по делото доказателства, не противоречат
на същите, поради което и ги кредитира изцяло.
С оглед задължението на съда да
извърши цялостна проверка на законосъобразността на воденото АНП, съдът счита,
че то е проведено законосъобразно, но е
неправилно. При ангажиране на отговорността на въззивницата са допуснати
процесуални нарушения ограничаващи правото и на защита, като не е установена
обективно всестранно и пълно фактическата обстановка и неправилно е ангажирана
административната и отговорност.
Съдът не споделя становището на АНО,
по възражението на въззивницата срещу АУАН, че твърденията на въззивницата за
проявена агресия от страна на водач попаднал в ПТП е ирелевантно обстоятелство.
Дори напротив, в НК е криминализирано подобно поведение и за съдът е ясно, че е
следвало АНО да събере доказдателства в тази насока и да отчете и обсъди същите.
Съдът намира, че доколкото по делото е
установено, че въззивницата е попаднала в ПТП, което е предизвикано не по нейна
вина, а предвид агресивно поведение на друг водач на МПС, а също и след ПТП е
последвала агресивна реакция срещу нея, то безспорно въззивницата не е имала
какъвто и дабило друг интерес да напусне местопроизшествието, освен да
предотврати престъпление от общ характер, което е можело да бъде извършено
срещу нея.
В този смисъл и съдът намира, че
нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, макар и формално извършено не е
обществено опасно.
Относно нарушението по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, съдът намира, че същото е недоказано от обективна страна.
Следва да се отбележи, че
ктосъставителя не си спомня конкретната проверка, поради което и в съдебната
зала бе невъзможно да се съберат гласни доказателства за това, кой, кога и как
е становил нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Прави впечатление, че АУАН е
съставен един ден след ПТП на 27.06.2018г., а в акта е посочено че на
26.06.2018г. въззивницата не носи контролен талон към СУМПС. За съдът остава
неясно, кой и как е установил, че въззивницата не носи контролен талон към
СУМПС на 26.06.2018г. в 15.20 часа, след като ПТП обслужено много по-късно, по подадено
заявление от страна на другия участник в произшествието. Възможно е при
извършената в последствие провера на въззивницата, същата да не е носила и
представила контролния си талон към СУМПС, но това не е описано. Предвид
изложеното и съдът намира, че нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е
недоказано.
Съдът намира, че АНО е допуснал и
друго съществено процесуално нарушение свързано с нарушаване правото на защита,
като не се е произнасъл по наличието или липсата на основания за приложението
разпоредбата на чл.28 А от ЗАНН. В НП липсва каквото и дабило произнасяне в
тази насока, а още по-малко има някакви мотиви, които съдът да обсъди.
Предвид описаните нарушения и
възприетата от съда фактическа обстановка и липса на обществена опасност на
извършеното от въззивницата деяние, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
размерът на налажоните наказания.
Воден от горното, съдът постанови
решението си, като отмени частично част от наложените глоби на въззивницата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: