№ 7
гр. Варна, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Св. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
частно наказателно дело № 20213000600415 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденият Н. Г. ХР., редовно призован, воден от органите на РД
„Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. ЮЛ. Г. Г. от АК – ВАРНА,
редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Г. – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи. По
отношение на доказателствата моля да приемете писмо от Затвора – Варна с
изх. № 385/12.01.2022 г.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приеме представеното писмено доказателство.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме към материалите по делото
представения писмен документ, както и удостоверение от 24.11.2021 година,
счита също, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото две удостоверения,
издадени от началника на Затвора-Варна с дати 24.11.2021 година и
12.01.2022 година.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите
протеста на Окръжна прокуратура - Шумен и да измените съд. акт на
първоинстанционния съд, като определите да бъде завишено общо
определеното наказание така, както е поискано от Окръжна прокуратура –
Шумен не с два месеца, а с шест месеца. Действително законодателно е
установено, че определеното общо наказание се завишава до ½, а не точно с
1/2 , но в конкретния случай, с оглед не малката престъпна дейност,
независимо от характера на извършените престъпления и наложените
наказания считам, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения по
удачно би било определеното общото наказание да бъде завишено с шест
месеца, тоест точно с ½ така, както е било поискано от Окръжна прокуратура
– Шумен.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ.Г. – Уважаеми Апелативни съдии, аз не съм съгласен с изразеното
становище на представителя на Апелативна прокуратура, което неминуемо за
мене е обвързано с факта, че към настоящия момент, с оглед новоприетото
писмо с вчерашна дата от Затвора – Варна се оказва, че с работа моят
подзащитен е изтърпял три месеца и един ден, което на практика е период,
който е по-голям от периода, който е наложения от ШОС. Този период
наложен от ШОС е необоснован, защото прокуратурата днес заяви, с оглед на
престъпната деятелност. Погледнете присъдите: На РС- Раднево по НОХД
647/2004 г., тоест повече от 17 години; На РС – София по НОХД 1382 е от
2006 г., това на практика са 15 години; На ОС – Стара Загора е от 2005 г.,
като по предходните присъди на РС – Раднево и РС – София са наложени
наказания глоби, които са заплатени. На ОС – Стара Загора е една година и
това за мен е големият проблем. ОС – Шумен спазвайки Тълкувателно
решение по отношение на групиране на наказанията и отменяйки предходно
определение на ВАпС за групиране на наказанията именно по тези три
присъди и по НОХД 678/1999 г. на РС – Шумен, по което е наложено условно
наказание от три месеца и по НОХД 297/2012 г. на ВОС е постановил едно
много ясно определение, в което е включил и тази присъда на ОС – Стара
Загора от една година лишаване от свобода, но е наложено да бъде изтърпяна
отново условно. На практика моят подзащитен е изтърпял присъдата на ВОС
2
от шест месеца лишаване от свобода, изтърпял е тримесечната условна
присъда на РС – Шумен, след това изтърпява и една година лишаване от
свобода, която е присъдата на ОС – Стара Загора. Той изтърпява тази присъда
с помощта на работа, която съм посочил ясно и точно във възражението,
което съм направил и с помощта на УПО от почти три месеца. На практика
всичко се обръща срещу него. Не само, че тази присъда по НОХД 178/2019 г.
на ОС – Шумен трябваше да бъде постановена в същото време, в което е
постановена и присъдата на ВОС, но поради някакво странно разбиране на
съда защото евентуално можело да се привлече и друго лице като обвиняем,
освен Н.Х., делото беше прекратено и върнато на прокуратурата, където се
бави определени години и в един момент всичките тези неща се обърнаха
срещу него. Според мен не може след един период, който по отношение на
присъдата от 2012 г. на ВОС вече е почти десетгодишен и ние да кажем, че
оттук нататък ще превъзпитаваме подсъдимия с увеличаване на неговото
наказание защото видите ли той бил извършил много деяния. Те са в посочен
период от 9 до 17 години назад и част от тях са с наказания глоби. На
практика групирайки по този начин наказанията и завишавайки ги с ½ според
мен ШОС направи точно това за да няма надлежаване след като бъде прибран
защото според мен някой трябваше да си направи труда да пресметне тези
обстоятелства още при постановяване на окончателното решение и да се
прецени, че този човек ако влезе в затвора ще надлежи. Единственият вариант
той да не надлежи е вие да увеличите с още един месец наказанието му на
основание чл.24, за което няма основание за неговото прилагане с оглед на
изтеклия период от време преди всичко. С оглед на обстоятелството, че този
човек е бил освободен УПО след изтърпяване на едногодишна присъда, което
значи, че в този момент ръководството на затвора, затворническата
администрация е преценила, че той се е поправил към този момент. При
положение, че Вие не групирате присъдата от една година на ОС – Стара
Загора, както я е извадил от групите ШОС, то Вие ще постановите едно
определение, което не е в интерес на осъденото лице. Безспорно е, че
изискванията на ВКС са всяко групиране да бъде в интерес на осъдения.
Предвид на това Ви предлагам да постановите такова определение, с което
днес да го освободите от съдебната зала и от по-нататъшно изтърпяване на
наказанието като групирате присъдата на ОС – Стара Загора от 2005 г. и
определите, че няма основания да се изменя в друга насока определението на
3
ШОС по отношение завишаване на наказанието на основание чл.24 от НК.
Принципно по отношение на този подсъдим нямаше никакво основание да се
определя завишено наказание. Самият закон казва, че е не само до
половината, но освен това законът казва и съдът може, не е задължен. В
конкретния случай обстоятелствата за този човек, развитието на неговата
предходна съдимост, начинът на изтърпяване на присъдите му сочат на това,
че по отношение на него няма основание да му се увеличава наказанието и да
търпи още наказание при условията на затвор. Виждате, че в момента е на
външен обект и това, което съществува в неговото затворническо досие е
налично и администрацията веднага след приемането му го е пуснала на
външен обект да работи.
Предвид на това аз поддържам изцяло изложените обстоятелства в
жалбата и във възражението по отношение на протеста и Ви моля да не
уважавате същия, като измените определението на ШОС по начина, по който
Апелативният съд, в друг състав се е произнесъл по отношение на
групирането на всичките тези присъди, без присъдата от 2019 г. на ШОС по
НОХД 178.
В този смисъл моля за Вашето определение.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, доколкото е направено групиране
между НОХД 297/2012 г. и НОХД 178/2019 г. в тази група няма как да влезе
НОХД № 295/2005 г. на ОС - Ст. Загора защото тази присъда е влязла в сила
на 29.12.2006 г., а последното деяние по Шуменското дело е извършено за
периода 2010-2011 г., тоест ние имаме вече влязла в сила присъда. Освен това
последният съд, който прави групирането винаги може при наличие на нова
влязла в сила присъда да развали старото групиране и да направи ново, и това
всъщност се е случило.
По отношение на приложението на чл.24 от НК, моля да постановите
съдебният акт в съответствие с мотивите на протеста на ШОП.
АДВ. Г. /РЕПЛИКА/ – Безспорно е, че при новото групиране се
нарушава старото, но е безспорно, че не може новото групиране да бъде в
ущърб на осъденото лице. Това е основното виждане на ВКС, с което според
мен тук трябва да се съобразим и именно заради това да потвърдим
групирането на присъдата на ОС – Ст. Загора защото иначе ще се окаже Вие
го лишавате от един значим период отработен при изтърпяване на
4
едногодишна присъда от работа. Вие го лишавате от един период, в който той
е бил УПО, ако той е извършил тогава друго престъпление е щял да се върне
и да изтърпи наказанието. Тези два факта сочат на това, че каквито и да са
били предходните определения, както и да е постановена тази условна
присъда на ОС – Ст. Загора, която трябваше да бъде ефективна и тогава
нямаше да ги има всичките тези проблеми за Н.Х.. Няма как Вие да кажете
търпи си още шест месеца, нищо че си ги изработил с работа в затвора и
нищо, че УПО ти си го изтърпял – няма как според мен да се каже това нещо.
ОСЪДЕНИЯТ Х. – Самата присъда, която я изтърпявам там се повтаря
едно и също като в периода от 2015 г. Моля да ме освободите още днешния
ден поради това, че съм си изтърпял това наказание. Много ми тежи и
психически, и семейството ми е в много тежко положение. Още втория ден ме
изпратиха да работя в гробищния парк. Копаем гробове, изкарваме трупове и
където се вика аз съвсем нормално знам откъде сме дошли и къде ще влезем.
Изтърпял съм си наказанието и работя.
Моля от все сърце поради това, че ми влияе психически да ме
освободите още днес.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОСЪДЕНИЯТ Х. – Уважаеми съдии, искам да ме освободите още днес.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5