№ 18772
гр. София, 26.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20221110150592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от 05.04.2023 г. /пощ. кл. 04.04.2023 г. / от длъжника Г. Г.
М., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото
определение № 10368/17.03.2023 г. на л. 56 да бъде допълнено в частта относно
сторените от длъжника разноски в заповедното пр-во, разноските по в.ч.гр.д. №
12284/2022 г. по описа на СГС; както и искане във връзка с обезсилването на заповед за
незабавно изпълнение от 19.10.2022 г. и заплащането на сумите по заповедта от
длъжника да му се „присъдят“ сумите по обезсилената заповед. В тази връзка
длъжникът Г. Г. М. сочи, че плащането не е доброволно, а „наложително“ и е сторено
в срока за доброволно изпълнение.
Заявителят дава становище по молбата с молба от 28.04.2023 г. .Излага, че
длъжникът е погасил задълженията си доброволно, направо по сметка на банката –
кредитор, а не във връзка с проведено принудително изпълнение.
Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното.
Молбата е подадена в законоустановения срок / определение № 10368/17.03.2023
г. на л. 56 е връчено на длъжника на 28.03.2023 г., а молбата по чл. 248 ГПК е
подадена по пощата на 04.04.2023 г./ от легитимирана страна. Допустимостта на
молбата не е обуславена от наличието на списък по чл. 80 ГПК, понеже се иска
допълване на определението в частта за разноските, които съдът е пропуснал да
присъди.
Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните
съображения.
На първо място, основателно е искането за допълване на определение №
10368/17.03.2023 г. относно сторените от длъжника в настоящото пр-во разноски.
Видно от възражението на л. 30 /подадено по-малко от един месец от издаване на ЗНИ/
длъжникът в пр-вото е представляван от адвокат, представено пълномощно и договор
на л. 34 и л. 35. В брой са заплатени 300 лв. адв. възнаграждение за защита на
длъжника в настоящото пр-во. Видно от справка от КЧСИ на л. 36 към 27.10.2022 г. не
е било образувано ИД срещу длъжника. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има
1
право на разноски при прекратяване на делото. Сторени са разноски от 300 лв.
Възражения от заявителя не са сторени.
На второ място, неоснователно е искането за допълване на определение №
10368/17.03.2023 г. относно сторените от длъжника по в.ч.гр.д. № 12284/2022 г. по
описа на СГС разноски. Пр-вото по това дело се е различно от настоящото и се е
развило пред горестоящия съд. Липсват дадени указания на СРС.
На трето място, не основателно е искането на длъжника да му се „присъдят“
сумите по обезсилената заповед. В тази връзка длъжникът Г. Г. М. сочи, че плащането
не е доброволно, а „наложително“ и е сторено в срока за доброволно изпълнение.
Това искане не намира опора в ГПК.
В случай, че се счете, че се иска издаване на обратен ИЛ, то и това искане е
неоснователно.
По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта.
На основание чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя са дадени указания, че може да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, като следва в
едномесечен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство
за предявяването на иска и доказателство за довнесена дължима държавна такса. На
заявителя е указано, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иск в
едномесечния срок съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Съобщението е
надлежно връчено на заявителя на 21.11.2022 г. /л. 44/
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по делото е входирана молба вх. №
284895/21.12.2022 г. /л. 41/ от заявителя, в която се сочи, че длъжникът е погасил
задълженията си доброволно, поради което липсва правен интерес от предявяване на
искове по чл. 422 ГПК.
Молбата от 21.12.2022 г. е изпратена за становище на длъжника, който с молба
от 03.02.2023 г. /л. 47/ моли ЗНИ да бъде обезсилена; оспорва вземанията въпреки
плащането. В тази молба длъжникът твърди, че е претърпял принудително изпълнение,
като не представя доказателства за това.
С молба – становище от 23.02.2023 г. /л. 51/ заявителят сочи отново, че
вземанията са доброволно заплатени и прилага доказателства за плащане. Сочи, че
плащането е извършено направо по сметка на кредитора. Представя платежно
нареждане от 30.11.2022 г., 16,38 часа /л. 53/ за сумата от 528 лв. Видно от него, то тази
сума от 528 лв., която не надхвърля дълга по делото, ведно с допълнителни 10 лв., са
преведени направо по сметка на кредитора- тази посочена в заявлението, т. 8.
Действително, в платежните нареждания е посочено образувано ИД при ЧСИ Якимов,
но плащанията не са по сметка на ЧСИ. Видно от ПДИ на л. 63 ИД е образувано най-
късно на 21.11.2022 г. /изх. номер на ПДИ е от тази дата/.
Поради това с определение № 10368/17.03.2023 г. на л. 56 ЗНИ е обезсилена,
както и ИЛ.
Към молбата от 05.04.2023 г. длъжникът прилага двете платежни нареждания от
30.11.2022 г., както и нареждане от 09.12.2022 г. С последното се заплащат по сметка
на ЧСИ такси към него.
Последователно длъжникът твърди, че е претърпял принудително изпълнение,
като не представя доказателства за това.
2
Установява се следното.
1. ЗНИ е издадена на 19.10.2022 г.
2. Подадено е възражение на 31.10.2022 г.
3. Видно от справка от КЧСИ на л. 36 /приложена към възражението/ към
27.10.2022 г. не е било образувано ИД срещу длъжника. Видно от ПДИ на л. 63
ИД е образувано най-късно на 21.11.2022 г.
4. С две платежни нареждания от 30.11.2022 г. , 16,38 часа и 16,39 /л. 53/ за сумата
от 528 лв. и от 10 лв. длъжникът е заплатил на кредитора общо сумата от 538 лв.
Плащането е извършено направо по сметка на кредитора - тази посочена в
заявлението, т. 8;
5. С определение от 21.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 12284/2022 г. по описа на СГС е
спряно изпълнението на осн. чл. 420 ГПК по заповедта по принцип /пред СГС с
ч.ж. от 08.11.2022 г. и впоследствие по това дело не са представени доказателства
за образуване на ИД/;
По тази начин длъжникът е извършил доброволно плащане, направо по сметка
на кредитора, на дата 30.11.2022 г., когато е било образувано ИД, но плащането не е по
сметка на ЧСИ. С нареждане от 09.12.2022 г. на л. 61 се заплащат по сметка на ЧСИ
такси към него. Плащането на сумата от 538 лв. е извършено направо по сметка на
кредитора - тази посочена в заявлението, т. 8, около месец след подаване на
възражението. Плащането е извършено 9 дни след създаване на ПДИ. Заплатената
направо на кредитора сума не надхвърля вземанията по ЗНИ. Впоследствие
изпълнението е било спряно.
Според Т. 5 г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, законодателят е предвидил издаване на обратен изпълнителен
лист в полза на длъжника единствено в хипотезата на чл. 422, ал. 3 ГПК - при
отхвърляне на иска за установяване на вземането с влязло в сила съдебно
решение. Когато е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, а исковият
процес по чл. 422 ГПК е все още висящ, няма основание за издаване на обратен
изпълнителен лист, тъй като не е установено, че вземането не се дължи и полученото
въз основа на принудителното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК ще подлежи на
връщане като получено без основание. Ако длъжникът е искал да се предпази от
последиците на незабавното изпълнение в хода на висящия исков процес по чл. 422
ГПК, е могъл да иска спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК. Съгласно т. 11
г. от същото ТР при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от
което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на
ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за
сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от
взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до
размер на тези суми. При отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане,
прихващане, даване вместо изпълнение или друг погасителен способ извън
изпълнителното производство, въз основа на фактите, взети предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3,
изр. 2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени
от кредитора за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително
3
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес и до размера, до които
същите представляват двойно плащане.
При прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК
/извън случаите на прекратяване на производството при одобрена съдебна спогодба,
както и извън хипотезата, когато съдът приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила/, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2
ГПК, ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез
осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, до размер на тези суми.
Поради това искането за издаване на обратен ИЛ е неоснователно. Водим от горното
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 10368/17.03.2023 г. по гр. д. № 50592/2022 г. по описа на
СРС, 66 състав, в следния смисъл: ОСЪЖДА .................. АД с ЕИК:
******************* и адрес: гр. София, УЛ.***********************, да заплати
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Г. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ........................., сумата от 300 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 94349/05.04.2023 г./дата пощ.кл. 04.04.2023
г./ на л. 60 в останалите й части.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4