Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 398
гр. ВРАЦА, 17.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 21.11.2019 г., в
състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на прокурора
СИЛВИЯ МИЛЕНКОВА и секретар ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от
съдията гр.дело N 169 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
К.И.К. *** е предявил против Прокуратурата на Република България иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100
000 лв., причинени от неоснователното му
привличане към наказателна отговорност и поддържане на обвинение от органите на
ответника, по което е оправдан. Претендира се и присъждане на законната лихва
върху обезщетението от датата на влизане в сила на
оправдателния съдебен акт до окончателното му
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 16.11.2012
год. ищецът е привлечен като обвиняем по ПП № 3510/2012 г. /ДП
№ 1430/2012 г. по описа на РУП Враца/ за извършено престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК, като
през същия ден с постановление на наблюдаващия прокурор е задържан за срок по
72 часа по реда на чл.64, ал.2 НПК, а впоследствие по искане на ВРП му е
наложена МН "Задържане под стража" с Определение № 644/19.11.2012 г.
по ЧНД № 1376/2012 г. по описа на ВрРС, потвърдено с Определение №
335/28.11.2012 г. по ВНЧД № 550/2012 г.
по описа на ВрОС. Ищецът сочи, че
е престоял в Следствен арест-Оряхово в периода от 16.11.2012 г. до 03.01.2013
г., след което мярката му за неотклонение е изменена в "Домашен
арест" за периода до 28.06.2013 г., а впоследствие - в "Парична
гаранция" в размер на 1000,00 лв.
В исковата
молба се излагат факти за развитието на съдебното производство, започнало с извършено
от ВРП внасяне на обвинителен акт за посоченото престъпление на 29.04.2013
год. и приключило с Решение № 10/25.02.2019 г. по ВНОХД №
343/2018 г. на ВрОС, с което е потвърдена оправдателна Присъда № 30/15.05.2017
г. по НОХД № 1604/2014 г. на ВрРС.
Твърди се,
че в резултат на действията
на органите на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигане на обвинение срещу
него за тежко престъпление и привличането му като обвиняем; вземане на мярка за
процесуална принуда; изготвяне и внасяне на обвинителен акт в съда; поддържане
на обвинението в съдебното производство и искане за налагане на наказание;
подаване на протести срещу оправдателните присъди на съда и поддържането на
тези протести пред съответните инстанции, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното:
Наказателното
производство е продължило повече от 6 години, през които ищецът е трябвало да
се яви пред общо 6 съдебни състава и да вземе участие в общо 43 съдебни
заседания, като вследствие наложените му МН "Задържане под стража" и
МН "Домашен арест" е бил лишен от възможност за свободно предвижване
в продължение на 7 месеца и 12 дни, а МН "Парична гаранция" е довела
до засягане на имущественото му състояние. Посочва се, че ищецът е регистриран
и упражнява дейност като "земеделски производител" и задържането му
го е лишило от възможност да извърши необходимите за периода агротехнически
мероприятия, изправило го е пред опасност да има провалена стопанска година, да
не може да реализира доходи за издръжка на семейството си, да не може да
изплаща задълженията към арендаторите си и да загуби тяхното доверие, поради
което е изпаднал в състояние на силен стрес и тревога за продължителен период
от време.
Твърди се,
че задържането под стража е лишило ищеца не само от възможността да се
предвижва свободно и да има обичайните си социални контакти, но и от
възможността да живее в нормални битови условия. Посочва се, че арестантските
помещения в Следствен арест-Оряхово са били с лоши и нехигиенични условия, че
ищецът е можел да се къпе и да ползва топла вода само един път седмично, че
храната е била в недостатъчно количество и лошо качество, че арестантите не са
имали възможност за ежедневно пребиваване на открито, че близките му са били
принудени да пътуват от гр.Враца до гр.Оряхово и да извършват повече разходи на
време и средства.
В исковата
молба се твърди, че действията на Прокуратурата са довели и до уронване доброто
име и авторитета на ищеца пред обществеността в с.***, обл.Враца, където упражнява дейността си на земеделски производител.
Посочва се, че хората в селото са го считали за престъпник и са започнали да
избягват срещите и контактите с него, както и че с този негативизъм са се
сблъскали и членовете на семейството му. Изтъква се, че дори и след
оправдателната присъда у хората е останало съмнението, че може би е бил
виновен, а с пострадалите от палежите лица повече не си е проговорил, въпреки
предишните близки отношения. Всичко това е довело ищеца до душевни терзания,
нервност и промяна в поведението му.
Ищецът
посочва, че по време на наказателното производство е изпитвал страх, че може да
бъде осъден и да лежи в затвора, както и че може да изгуби всичко, което е
постигнал в живота си - имущество и средства за препитание, добро име и
уважение.
Изтъква, че
воденият процес е накърнил чувството му за справедливост и е разколебал вярата
му в органите на полицията и прокуратурата.
Намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е в размер на 100 000
лв.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,
подаден чрез прокурор на ВрОП, в който се оспорва предявения иск. Навеждат се
доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, имащ значението на начален такъв за реализиране
отговорността на държавата. Прави се възражение, че искът не е доказан
по основание, тъй като не са представени доказателства какви точно вреди са
претърпени, както и че евентуалното им наличие е в пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Претенцията за неимуществени вреди се
оспорва и по размер, като се твърди, че е силно завишена. Навеждат се доводи,
че относно продължителността на
наказателното производство следва да се съобрази, че досъдебната фаза е
приключила в разумен срок, а за продължителността на съдебната фаза не може да бъде ангажирана единствено отговорността на ПРБ, както и че следва да се съобрази фактическата и правна
сложност на делото. Изтъква се, че мерките за процесуална принуда
"Задържане под стража" и "Домашен арест" са определени от
съда, а също и че ПРБ не може да носи отговорност за условията в арестите. Сочи
се, че не са подкрепени с доказателства твърденията за вреди, изразяващи се в
засягане имущественото състояние на ищеца.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е нохд № 1604/2014 г. по
описа на РС-Враца.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приложеното нохд № 1604/2014 г. по описа на
РС-Враца се установява, че с постановление от 16.11.2012 г. по ДП № 1430/2012
г. по описа на РУ – Враца / № 3510/12 г. по описа на РП – Враца/, ищецът е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 330, ал. 1 вр.20 ал.3 вр.с чл.26
ал.1 от НК. На същия ден К.К. е задържан за срок от 72 часа с постановление на
наблюдаващия прокурор.
С
Определение № 644/19.11.2012 г. по ЧНД № 1376/2012 г. на РС-Враца на основание
чл.64, ал.4 вр. чл.63, ал.1 НПК по отношение на К.К. е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража". Този съдебен акт е потвърден с
Определение № 335/28.11.2012 г. по ВЧНД № 550/2012 г. по описа на Окръжен
съд-Враца.
Не се спори
относно обстоятелството, че ищецът е престоял в Следствен арест-Оряхово в
периода от 16.11.2012 г. до 03.01.2013 г.
С
Определение № 713/28.12.2012 г. по ЧНД № 1572/2012 г. на РС-Враца мярката му за
неотклонение е изменена в "Домашен арест", а с протоколно определение
от 28.06.2013 г. по НОХД № 508/2013 г. по описа на РС-Враца - в "Парична
гаранция" в размер на 1000,00 лв.
На 29.04.2013
г. Районна прокуратура – Враца е внесла обвинителен акт, с който на ищеца К. е повдигнато
обвинение за това, че за времето от 07.11.2012 г. до 09.11.2012 г. в с.***,
общ.Криводол, обл.Враца при условията на продължавано престъпление в съучастие
като подбудител с извършителя В.И.В. умишлено е склонил последния, обещавайки
му парично възнаграждение, да запали чуждо имущество на значителна стойност -
престъпление по чл. 330, ал. 1 вр.20
ал.3 вр.с чл.26 ал.1 от НК.
Въз основа
на внесения обвинителен акт е образувано
НОХД №508/2013 г по описа на Районен съд-Враца. Проведени са 9 съдебни
заседания, на които К.К. е присъствал лично и с упълномощения си адв.Д.Н..
Съдебното производство по делото е приключило с Присъда № 33/19.05.2014 г., с
която К.И.К. е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено
наказание ТРИ ГОДИНИ "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", като на основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години. Този
съдебен акт е отменен от Окръжен съд-Враца с Решение № 127/10.12.2014 г. по
ВНОХД № 353/2014 г. и делото е върнато на РС-Враца за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
При новото
разглеждане е образувано НОХД № 1604/2О14год. по описа на РС-Враца. По делото
са проведени 18 съдебни заседания, на които подсъдимият К. е присъствал лично и
с упълномощения си адвокат. Съдебното производство е приключило с Присъда №3 0/15.
05.2ОI7год., с която К.К. е оправдан по предявеното му обвинение.
По протест
на ВРП и жалби на частните обвинители е образувано ВНОХД № 550/2017 г. по описа
на Окръжен съд-Враца, по което е постановена Присъда № 23/16.11.2017 г., с
която е отменена присъдата на ВРС и подсъдимия К.И.К. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 3 години, като на основание чл.66, ал.1 НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 5 години.
Присъдата е
обжалвана от подсъдимите К.И.К. и В.И.В. пред касационната инстанция и с Решение
№ 98/ 03.07.2О18 год. по КНД № 156/2018 г. ВКС на РБ е отменил присъдата на ВОС
и е върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Образувано е
ВНОХД № 343/2018 г. и с Решение № 10/25.02.2019 г. Окръжен съд-Враца е
потвърдил Присъда № 30/15.05.2017 г. по НОХД № 1604/2014 г. на Районен
съд-Враца. Решението на въззивната инстанция е окончателно.
По
настоящето дело са представени доказателства, от които е видно, че след
приключване на наказателното производство е отправено предложение от прокурор
при ВРП до Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело по
чл.420, ал.1 НПК, в отговор на което ВКП на РБ приема, че не са налице
законовите предпоставки за проверка на делото по реда на глава 33 НПК.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели И.Г. /баща на ищеца/, Г.К.
/дъщеря на ищеца/ и Ц.П. се установява, че задържането на ищеца в Следствения
арест в гр.Оряхово и под домашен арест се е отразило много зле на психическото
му състояние. Свидетелят Г. установява, че е посещавал сина си в ареста и е не
е можел да го познае, тъй като е изглеждал зле и е бил изгубил присъщата за
него жизненост. Свидетелят П. установява, че е посещавал ищеца в дома му,
докато е бил под домашен арест, и е видял, че е много зле психически.
Свидетелите
установяват, че по време на задържането си ищецът е изпитвал сериозни
притеснения относно трудовата си дейност, тъй като е регистриран като земеделски
производител и задържането му е станало точно в периода, в който е трябвало да
продава продукцията си и да реализира доходи. През този период ищецът е
трябвало да изплаща рента и се е страхувал, че ако не може да стори това,
хората, чиито земи обработва, ще се оттеглят и ще дадат земите си на друг
арендатор, при което той ще загуби бизнеса си. През същия период е трябвало да
бъдат извършвани и неотложни дейности, свързани с обработката на земята и подготовката
за следващата земеделска кампания, които ищецът не е можел да извърши и това е
наложило свидетелят Ц.П. да поеме изцяло работата и да обработва земята му със
своята техника и работници.
От
свидетелските показания се установява, че ищецът е изпитвал сериозни
притеснения и дали ще може да издържа децата и семейството си, тъй като
невъзможността да работи и реализира продукция би довела и до липсата на
доходи. Свидетелите установяват, че през този период и двете деца на ищеца са били
студенти и са разчитали изцяло на издръжка от баща си, поради което това е бил един
от най-големите му проблеми.
Свидетелите Г.
и К. установяват, че наказателното производство е повлияло и на доброто име на ищеца.
Свидетелят Г. заявява, че преди делото синът му е бил издигнат като кандидат за
кмет на с.*** и хората в селото са го подкрепяли и уважавали. След началото на
наказателното производство се е усетила промяна в отношението и ищецът и
семейството му са усещали, че хората го гледат като престъпник. Това е породило
обида и неудобство у ищеца и родителите му и е довело до ограничаването на
контактите им с хората от селото.Свидетелят Г. установява, че синът му е имал
добри взаимоотношения с лицата, които са пострадали от палежите, но след
започването на наказателното производство тези отношения са били прекъснати и
дори и след края на процеса и оправдаването на ищеца, отчуждението е останало и
отношенията им не са били подновени. Свидетелката К. установява, че когато си е
ходела на село е чувала много негативни изказвания против баща си, като това
отрицателно отношение към него и към цялото му семейство продължава и до
настоящия момент.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Посочената
разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е
необходимо да бъде доказано наличието на следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по чл.
330, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр.чл.26,
ал.1 НК, по което е оправдан. Това обстоятелство само по себе си е
достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени
вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи
негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. Настъпването на вреди, изразяващи се в отрицателни
психически изживявания - притеснения и тревоги, накърняване на доброто име и
авторитета му, се установява и от събраните по делото гласни доказателства.
Съдът намира, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията
на правозащитните органи, имат неимуществен характер и подлежат на репариране.
Всичко това
сочи, че е осъществен фактическия състав на чл.2, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Пасивната
легитимация по иска за обезщетение е правилно определена, съобразно чл.7 ЗОДОВ
и разясненията, дадени в т.5 от ТР № 3/2005 год., ОСГК, като в конкретния
случай това е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение
чрез структурните си звена.
При
установената основателност на ищцовата претенция, спорният въпрос е свързан с размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при
иска за обезщетение на вреди от процесния деликт,
не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на
престъпление и е оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение
и за развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение (особено при задържане под сража)
и от евентуално постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила
осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда. При условията на пълно главно доказване следва да се установят всички
останали вреди (които – в противовес на посочените обичайни и типични такива,
практиката често определя като "специфични") и причинната връзка
между тях и незаконното наказателно преследване, приключило с оправдаването на
ищеца. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
такива правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са:
- тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността и начина на
развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването
му, включително дали в рамките на същото срещу него е била постановявана
осъдителна присъда и за какво наказание, както и дали продължителността на
незаконното наказателно преследване надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му, като тази преценка се обуславя от фактическата и правната сложност
на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, която от своя
страна се определя от броя, вида и характера на престъпленията, за които е
повдигнато обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на останалите
участници в производството, обема на доказателствения материал и пр.;
- вида
и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени
на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното
производство;
- дали
през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване, срещу ищеца
са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е
техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение
и други ограничения, а ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- всички
останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това,
как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило
на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и
пр.
Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В
този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането
им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече –
с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния
случай се установи, че на ищеца К. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.330, ал.1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до осем години,
т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. От момента на
повдигане на обвинението до момента на приключване на наказателното
производство с влязла в сила оправдателна присъда са изминали 6 години, 3
месеца и 9 дни, т.е. продължителността на наказателното преследване надхвърля
разумните срокове за провеждането му предвид броя на повдигнатите обвинения и
на обвиняемите. През този период срещу ищеца К. са постановени 2 осъдителни
присъди, с които му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 3 години, което безспорно е довело до обостряне на негативните
изживявания. Проведени са множество процесуално следствени действия, а в
съдебната фаза са проведени около 40 съдебни заседания, на
които е присъствал лично, което неминуемо му
е причинявало допълнителен стрес и напрежение. Съдът
отчита и обстоятелството, че в хода на наказателното производство на ищеца е
била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за период от 49 дни, както и мярка за неотклонение
"домашен арест" за период от почти 6 месеца, през което време е
търпял сериозни ограничения на личните си права и свободи. От свидетелските
показания се установи и нарушение на психическото и емоционално
равновесие на ищеца, тревожност и притеснения във връзка с
осъществяването на дейността му като земеделски производител, реализирането на
доходи и издръжка на децата му, които към този момент са били студенти. Не на последно
място следва да бъде съобразено и обстоятелството, че воденото наказателно производство
е довело до накърняване доброто име и авторитета на ищеца, както и до неговата
и на семейството му социална изолация.
Същевременно
съдът
отчита, че няма данни за увреждания
на здравословното състояние на ищеца
вследствие воденото наказателно производство. Освен това, доказаните
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за трудовата му дейност и
свързаната с нея възможност за реализиране на доходи и издръжка на семейството
му, са търпени от ищеца основно в периода на изтърпяване на наложените мерки за
неотклонение, т.е. за период от около 7-8 месеца. В останалия период, през
който е водено наказателното производство, са търпени вреди, изразяващи се в
обичайните такива, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се
в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страха от
осъждане, както и социален дискомфорт за определен период от
време. Не са налице и доказателства, че воденото наказателно производство се е
отразило на дейността на ищеца като земеделски производител, че не е могъл да
изпълни задълженията си към арендаторите, вследствие на което да е претърпял
загуби от оттегляне на същите и намаляване на обработваемата от него земеделска
земя.
В обобщение
на изложеното, съдът приема, че обезщетение в размер на 20 000,00 лв. справедливо би могло да репарира вредите, които ищецът е
понесъл вследствие воденото наказателно производство, приключило
с оправдаването му. Тази сума следва да бъде присъдена, ведно със законната
лихва, така както е поискано от ищеца, а именно - от датата на предявяване на
иска 15.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до
пълния предявен размер от 100 000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 102,00 лева, съобразно уважената част от иска.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 20
000,00 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено
престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК, по което е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2019 год.
до окончателното й изплащане, както и сумата 102,00 лева, представляваща
деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: