РЕШЕНИЕ
№260050 07.10.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 966 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк
София, против Н.Н.И., ЕГН **********,***. Твърди се, че между страните били сключени договор
за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016 г. и Договор за лизинг от
23.05.2016 г. Съгласно договорът за мобилни услуги, на клиента
бил предоставен мобилен телефонен номер .......и мобилно
устройство Samsune Galaxy AS 2016 Black, на цена от 727,87
лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши
една първоначална вноска в размер на 160,00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата
на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 24,69 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера. Длъжникът не изпълнявал точно задълженията си спрямо доставчика на
услуги, като поради забавено плащане на парични задължения за ползвани мобилни
услуги и лизингови вноски в общ размер на 129,88 лв., начислени за отчетните
периоди, предхождащи 01.03.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* от
23.05.2016 г., при условията на който бил ползван номер **********, бил
едностранно предсрочно прекратен от дружеството по вина на потребителя, след
което на потребителя била издадена и фактура № **********/01.04.2017 г. Последната
се заявява, че включвала задължения
за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги в общ размер на 379.79 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилното устройство за 14 оставащи вноски в общ размер на 345.66 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, поради
неизпълнение на парични задължения. Сочената във фактурата сума за неустойка не
се претендирала в настоящото производство. Заявява се, че изискуемостта на
вземанията на „Т.Б." ЕАД по фактурата била настъпила петнадесет дни след
издаването й, в който период и до момента плащане на било настъпило.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б."
ЕАД било депозирано заявление и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 596/2019 г. по описа на НРС за сумата, представляваща останали
незаплатени лизингови вноски. Предвид на това, че заповедта била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника по издадената
заповед за сумата от 345,66 лв., представляваща останали незаплатени лизингови
вноски за предоставеното мобилно устройство, дължима се съгласно фактура №
**********/01.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
В срокът по чл.131 от ГПК
постъпи писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който
се навеждат доводи за недопустимост, респективно неоснователност на
претенциите. Сочи се, че претендираните суми не отговаряли на заявеното в
заповедното производство. Отделно
от това се оспорва и наличието на договорни отношения между страните, като се
сочи, че в така приложената фактура не се съдържала информация относно брой на вноски, период, марка, вид на лизингова вещ, липсвало индивидуализация на предмета срещу
претендираната сума. В този смисъл не се установявало обвързаност на страните по соченото
облигационно правоотношение, тъй като не можело да се извлекат съществените
елементи на процесния договор, а именно правата и задълженията на страните,
случаите на неизпълнение и уговорените за тях санкции и неустойки, условията
при които се дължат същите и техния размер, стойността на месечните такси,
падежа на задълженията и срока на договора. На следващо място се сочи, че
фактури за дължими плащания не били изпращани на ответника. Сочи се, че
издадената фактура сама по себе си не била основание за плащане. Наред с това липсвало
изявление за упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост по твърдения договор за лизинг, което да било стигнало до длъжника.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузите от договора и ОУ, като
неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите
нрави, тъй като условията на договора били изготвени предварително от по-
силната страна, те обслужвали само оператора, абонатът не можел да влияе и бил
поставен в неравностойно положение. Сочат се и доводи за неравноправност на
клаузите съобразно нормата на чл.143, т.10 и т.15 от Закона за защита на
потребителите.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, всички
от ЗЗД.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016г.,
сключен между страните, съгласно който ответницата е станала абонат на
дружеството- доставчик на мобилни услуги, като титуляр на мобилен номер **********,
с избран абонаментен план „НонСтоп 29.99 с неограничени национални разговори“ и
уговорен срок на действие 24 месеца. Този договор не е оспорен от страна на
ответницата и доколкото същия носи подписите на страните, съдът приема, че е
била налице валидна облигационна връзка по това съглашение.
Представен е и Договор за лизинг от 23.05.2016 г., съобразно който на
ответницата е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 към сочения по- горе телефонен номер, с уговорка
за изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 24.69 лв., всяка съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор от същата дата. От страна на ответницата се наведоха доводи,
че в съглашението няма посочен падеж на месечните вноски, което съдът не
споделя. Действително в договора за лизинг не са посочени падежите на всяка
погасителна вноска, но в чл.3, ал.2 е посочено, че месечните лизингови вноски ще
бъдат включени и ще следват начина и условията на плащане на погасителните
вноски по договора за мобилни услуги, в който пък е отразено, че фактурата за
всяка месечна вноска се издава на 1-во число всеки месец. Навеждат се и доводи
за нищожност на договора поради неспазване на нормата на чл.143, т.10 и т.15 от
ЗЗП, а именно налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора, както и налагане
на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Единствените твърдения в тази насока са в
смисъл, че в договора не била посочена дата, на която следвало да се заплати
задължението, и не били издадени фактури, каквито ищеца имал задължения да
издава съобразно общите условия. Това твърдение, както бе посочено по- горе, не
може да бъде споделено. Налице е достатъчна яснота по отношение размера на
лизинговите вноски и начина на плащане, визирани в самия договор за лизинг,
като датата на плащане е уговорена
съобразно погасителните вноски по договора за мобилни услуги. Действително е
налице задължение на оператора да издава фактури за всеки месец, като не
отговаря на действителността, че ответницата се била отказала от получаването
на фактура на хартиен носител, както твърди ищеца. Чл.10 от договора за мобилни
услуги, графа „допълнителни услуги“, не урежда такава договорка между страните.
Това, обаче, не може да повлече нищожност на целия договор за лизинг. Факт е,
че фактура- процесната, е била издавана, като неполучаването на същата не
освобождава ответницата от задължението да плаща. Не се доказа да е била налице
невъзможност на потребителя да се запознае с клаузите по договора преди
сключването му, нито пък да се налага да изпълнява задълженията си, дори ако
оператора не изпълни своите. Наведените твърдения в тази насока от страна на
особеният представител на ответницата не са съотносими към цитираните норми на
ЗЗП.
Не се възприема и довода, че договорът накърнява добрите нрави. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато се установи недобросъвестност на
приобретателя по едно съглашение, каквото в случая не е установено и доказано. В
соченият договор за лизинг не се установява неравностойност на престациите,
като непосочването на дата на падеж и в самия договор, при все, че същата е
определена в договора за мобилни услуги, към който препраща лизинговото
съглашение, не накърнява добрите нрави и не води до нищожност на целия договор.
По делото е приета и фактура №
**********/01.04.2017 г., видно от която на И. бил определен клиентски № *********.
Същата обективира и претендираното от ищеца задължение. Във фактурата е отразен
срок за заплащането на определените в нея суми- 16.04.2017 г.
Не се спори по делото, че
предмета на договора за лизинг- мобилното устройство, е бил предоставено и
получено от страна на ответницата. По повод наведеното твърдение от ищеца, че е
настъпил крайният падеж на договора, съдът намира за безпредметно да изследва
въпроса дали договорът за мобилни услуги, обосноваващ предсрочната изискуемост
на лизинговите вноски, следва да се счита за предсрочно прекратен. Действително крайният падеж на договора за устройството е настъпил на 23.04.2018 г.,
т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /17.06.2019 г./,
респективно преди завеждане на иска, поради което на основание настъпил падеж
следва да се считат за изискуеми всички неплатени вноски, като по делото няма
спор, че това са последните 14 вноски преди изтичане на крайния срок на
договора.
По изложените в предходният абзац доводи се явява без правно значение за
спора дали представената от ищеца покана за доброволно изпълнение е достигнала
до ответницата.
С оглед на така изложеното съдът намира претенцията за доказана по
основание и размер, поради което и следва да бъде уважена. В тази връзка следва
да бъде уважена и претенцията за дължимост на законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските с оглед направеното от
ищцовото дружество искане в тази насока:
Видно от издадената заповед № 297/19.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 596/2019 г. по описа на РС- Несебър, на заявителя- ищец е присъдена
сумата от 25 лв.- заплатена държавна такса, и 360 лв.- адвокатско възнаграждение,
които с оглед уважената претенция следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По отношение на сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца, като
искането следва да бъде уважено за сумата от 25 лв.- държавна такса, сумата от 360
лв.- адвокатско възнаграждение, както и за сумата от 300 лв.- възнаграждение на
особен представител.
От страна на особеният представител бе направено
искане за заплащане на възнаграждение в размер на 360 лв. /300 лв.- хонорар, и
60 лв.- ДДС/. По делото обаче няма представени доказателства, че адв. И.
действително е регистрирана по ДДС, поради което и на същата, за положения
труд, следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на внесения депозит от
300 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на
вземане на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** 4,
бизнес парк София, против Н.Н.И., ЕГН **********,***, в размер на 345.66 лв., представляваща незаплатени последните
14 лизингови вноски към 23.04.2018 г. по договор за лизинг от 23.05.2016 г.,
сключен между страните, с предмет мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е била
издадена Заповед № 297/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 596/2019 г. по описа на РС-
Несебър.
ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк София,
сумата от 385 лв., представляваща разноски
по заповедното производство, и сумата от 685
лв., представляваща разноски по исковото производство.
На адв. И.И. да се заплати сумата от 300 лв.,
съобразно внесения от ищеца депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: