Решение по дело №6460/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1429
Дата: 22 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110206460
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от С. Б. МИРОВ Административно наказателно
дело № 20231110206460 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В.ев М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-
003216/07.03.2023 г., издадено от началник сектор, отдел "ПП" СДВР, с което на
жалбоподател глобата е заменена с обществено порицание- за нарушение по чл. 150 и
мл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на административно производствените правила.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподател адв. М./ с пълномощно по
делото/ изразява становище свързано с описание на редица нарушения свързани с
издаването на обжалваното НП, с оглед спецификите които обвързват нарушенията
извършени от непълнолетни лица. Излага доводи за процесуални нарушения, като моли да
се отмени обжалваното НП и се заплатят направени разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.
На 16.02.2023 г., около 22: 10 часа в град София, по ул."Ген.Стефан Тошев ", с посока на
движение от бул.“Т. Каблешков“ към бул."Гоце Делчев", жалбоподател е управлявал
мотоциклет"КТМ", без рег. номер, като при подаден светлинен и звуков сигнал от
1
полицейски автомобил не се подчинява и не спира, като на кръстовището с ул.“Ладога“
самокатострофира. В хода на проверка е установено, че жалбоподател управлява МПС, без
да е правоспособен водач. За констатираното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който било издадено обжалваното НП, в което е отразено, че наказание глоба се заменя с
обществено порицание.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна
преписка. Разпитания в о. с. з. свидетели Ч. и М.. Свидетел Ч. няма спомен относно
случилото се, като описва къде работи и служебните му задължения. След педявяване на
АУАН, св.Ч. заявява, че подписът положен под номер 1 в АУАН е негов. Показанията на
разпитан св.М. идват да изяснят фактическата обстановка по делото. Свидетеля има ясен
спомен да конкретните събития, като описва, че водач на мотоциклет не се е подчинил на
сигнал за спиране от контролни органи, като в последствие е самокатастрофирал. Установен
е водача, който е бил непълнолетен, като на място е дошъл и родител на лицето. Водача е
бил изпробван и с тест за наркотици, който е отчел положителен резултат.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП
следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, което в конкретния случай не е сторено – не става ясно дали жалбоподателят е
бил непълнолетен, тъй като никъде не е записана възрастта, а този факт се подразбира само
от отбелязването "глобата се заменя с обществено порицание", която информация се
съобщава за първи път в НП. Ето защо не може да се приеме, че нарушението е описано с
изчерпателност и яснота в АУАН и НП, по начин, позволяващ на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице, още в самото начало на производството да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, за да организира пълноценно
защитата си.
Допуснато е и нарушение, изразяващо се в непредявяване и невръчване на АУАН по
надлежния ред - без да се съобрази, че жалбоподателят е непълнолетен и, че съгласно
законоустановения ред /чл. 4, ал. 2 ЗЛС/ той може да подпише и приеме акта, със съгласието
на родителите си или на попечителите си. В АУАН и НП липсват данни относно
обстоятелството, могъл ли е непълнолетния извършител да разбира свойството и значението
на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗАНН
административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, навършили 16 години, но
ненавършили 18 години, които са могли да разбират свойството и значението на
извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Законът изисква способността на
непълнолетните, навършили 16 години, но ненавършили 18 години, да отговарят
административнонаказателно да се доказва във всеки конкретен случай. Само ако се докажат
предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗАНН, непълнолетният извършител може да се привлече
към административно -наказателна отговорност при съблюдаване на предвидените от ЗАНН
особени правила за осъществяването й. Тежестта на доказване по делото съгласно чл. 102,
ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН е изцяло върху наказващия орган за всички обстоятелства от
предмета на доказване, в т. ч. тези по чл. 102, т. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, което не е
2
установено по делото.
На следващо място - съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В конкретния случай извършването на посоченото в НП нарушение и
то виновно от жалбоподателя не се установи по безспорен начин.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН,
самостоятелно и в своята съвкупност, изначално са нарушили правото на защита на
непълнолетния А. М., поради което са напълно достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП, обезсмислящо обсъждането на правилното приложение на материалния
закон.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК
регламентира присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в
този дял въпроси, че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на
правния спор претенцията на процесуалния представител на жалбоподател за
присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. С оглед липсата
на възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО по
смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва и присъждане на направените от жалбоподателя
разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
По изложените съображения, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-003216/07.03.2023 г., издадено от
началник сектор, отдел "ПП" СДВР, с което на жалбоподател глобата е заменена с
обществено порицание- за нарушение по чл. 150 и чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА "ПП" СДВР да заплати на жалбоподател сумата от 500, 00 (петстотин) лева,
представляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в
14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3