№ 755
гр. *, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110118413 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*" АД срещу
* обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
които се иска да бъде прието за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца, сумите, както следва: сумата от 182.09 лева, включваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 172.09 лева въз
основа на сключен договор за застраховка „Каско и злополуки",
застрахователна полица № */23.11.2015 г., за нанесени щети на лек автомобил
марка „*" с рег. № *, вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2016 г. на път I-9
от к. к. „*" в посока към гр. *, в района на спирка „*", както и 10 лева -
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.05.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и за сумата от 55.49 лева - обезщетение за
забава, начислено за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 28354/2021 г.
по описа на СРС. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 19.06.2016г. около 22,10 часа в гр.*,
на главен път № ГП-I 9 по посока от гр.* към кк.„*“ в района на спирка „*“,
лек автомобил * * с рег. № *, собственост на „Лизингова къща * лизинг“ ЕАД,
преминава през необезопасен и неукрепен светлоотразител за пътна
маркировка. Сочи се, че пътното препятствие предизвиква увреждания на
застрахования автомобил. Излага се, че за настъпилото е съставен Протокол
от 19.06.2016 г. от контролните органи. Излага се, че на 19.06.2016 г. водачът
на застрахования автомобил заявил претенция пред ищеца, поради което
същият изплатил обезщетение в размер на 172,09лв. за подмяна на части и
ремонт на автомобила и 10лв. ликвидационни разноски. Сочи се, че поради
изплащане на обезщетението на застрахования, на основание чл. 410 КЗ се е
породил регрес към причинителя на вредата до размера на заплатената сума.
Ищецът се позовава, че произшествието е настъпило в резултат от
1
непоставяне на обозначителни знаци в участъка на пътя. Твърди се, че пътят
се стопанисва от ответното дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът изразява следното становище
по иска: не оспорва, че път I-9 ( спирка „*“, * – к.к.*) е част от
републиканската пътна мрежа и се поддържа от *“. Оспорва се валидността
на застрахователното правоотношение и законността на изплащане на
обезщетение. Сочи се, че съобразно отразеното в протокола на ПТП при
преминаването на автомобила през тасировъчна маркировка в гумата му се
забива метален светлоотразител неукрепен. Оспорва наведените вреди да са
резултат от ПТП, реализирано на 19.06.2016г. Настоява се, че не е било
налице неукрепено препятствие на пътя. Възразява се, че произшествието е
причинено от водача на МПС, който има изключителна вина за настъпване на
вредоносния резултат. Сочи се, че участъкът от пътя през периода април –
юни 2016 г. е ремонтиран от „*” ЕООД в качеството му на съдружник в
ДЗЗД „*“. Твърди се, че възлагането е направено с договор за обществена
поръчка от 06.07.2015 г., поради което и иска привличането му като трето
лице помагач и предявява обратен иск срещу него. Настоява се за отхвърляне
на иска.
С определение №1300/03.02.2022 г. е конституиран като трето лице
помагач „*” ЕООД и му е връчен предявения обратен иск срещу него.
С определение от 21.04.2022 г. е приет за съвместно разглеждане
предявения от *“, с ЕИК * и адрес гр.*, пл. „*“ *, чрез Областно пътно
управление – *, гр. *, ул. „*“ * обратен евентуален иск срещу „*” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „* в случай, че бъде
уважен предявеният главен иск „*” ЕООД да бъде осъдено да заплати на *“, с
ЕИК * сумите, за които ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищца до сумата от 182.09 лева, включваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 172.09 лева въз основа на сключен
договор за застраховка „Каско и злополуки", застрахователна полица №
*/23.11.2015 г., за нанесени щети на лек автомобил марка „*" с рег. № *,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2016 г. на път I-9 от к. к. „*" в посока
към гр. *, в района на спирка „*", както и 10 лева - ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 20.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както
и за сумата от 55.49 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца по обратния иск, че между *" и ДЗЗД „*“ гр.* , в
което дружество е съдружник ответника по обратния иск, е сключен договор
за възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015 г. с предмет: „Определяне
на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на
територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ-Областно пътно
управление-*. Сочи се, че съгласно чл. 12 от договора изпълнителят се
задължил да изпълнява възложената работа при спазване на Техническите
2
правила за поддържане и ремонт на пътищата, издадени от Национална
агенция Пътна инфраструктура 2009 г. и плана за зимно поддържане на
републиканската пътна мрежа. Твърди се, че през м. април-юни 2016 г.
участъкът от пътя е бил ремонтиран като е извършен ремонт на кръстовище
при км. 95+500 спирка „*“. Ремонтните дейности били извършени от „*“
ЕООД * в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*“, съгласно договора. Сочи
се, че съгласно представените с първоначалната искова молба доказателства и
наведените твърдения в посочения пътен участък е имало неравности по
платното за движение – неукрепен светлоотразител. Сочи се, че е налице
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по обратния
иск, некачествено изпълнение на възложената работа – монтаж на
светлоотразители, довело до неосигуряване на безопасни условия за
движение на МПС по път от републиканската пътна мрежа, в резултат на
което е настъпило процесното ПТП, поради което на основание чл. 33 от
договора отговорността се носела от ответника по обратния иск. По тези
съображения се моли при уважаване на главния иск да бъде уважен обратния
иск, заявен в условие на евентуалност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск „*“ ЕООД
депозирал отговор, с който оспорва иска. В качеството на трето лице помагач
изразява становище за неоснователност на предявения главен иск по
изложените в отговора на исковата молба съображения срещу основанието и
размера на претенцията. По обратния иск изразява становище за
неоснователност на същия. Не се оспорва, че към датата на произшествието
между * в качеството на възложител и ДЗЗД Понт със съдружници „*“ ЕООД
и „*“ АД, в качеството си на изпълнител, е сключен договор за обществена
поръчка от 06.07.2015 г. Сочи се, че съобразно клаузите на договора
ответникът не разполага със свобода на действие и самостоятелност и е
зависимо от волята на възложителя. Излага се, че ищецът по обратния иск
изготвя месечни задания и указва точните участъци,които следва да се
ремонтират за съответния период и се изготвят отчетни документи за
завършване на работата. Сочи се, че съгласно протокол за установяване на
натурални видове СМР към 27.06.2016г. ремонтните дейности са били
извършени през м. април –юни 2016 г. Подчертава се, че ремонтните работи
са подписани от представител на възложителя и изпълнителя по договора без
забележки по изпълнението, като се настоява, че заданието по отношение на
процесни участък е изпълнено качествено и в срок. Сочи се, че липсват
доказателства за некачествено извършена ремонтна дейност и отговорността
следва да се понесе от стопанисващия пътя, който е бил длъжен да следи за
състоянието на пътя и да предприема мерки за отстраняване на недостатъци
по платното. Настоява се, че ответникът по обратния иск е изправна страна по
договора и се моли за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът * не изпраща представител. Ответникът *"
чрез процесуален представител моли за отхвърляне на иск, евентуално за
уважаване на обратния иск. Настоява се, че некачественото изпълнение на
3
СМР по договора за обществена поръчка е довело до увреждане на
процесното МПС, които вреди е обезщетил ищеца. Претендират се разноски.
Третото лице помагач, ответник по обратния иск „*“ ЕООД не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че главен път I-9 (* –к.к. *) се поддържа от ответника; че на
собственика на лек автомобил * * с рег. № *, е изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение 182,09лв.; че между АПИ и ДЗЗД „*“ гр.*, в
което дружество е съдружник ответника по обратния иск, е сключен договор
за възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015 г. с предмет: „Определяне
на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища на
територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ-Областно пътно
управление-*; че „*“ ЕООД е солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „*“
гр.*; че ремонтните дейности са били извършени през м. април –юни 2016 г.
от ответника по обратния иск пътния участък по главен път № ГП-I 9 по
посока от гр.* към кк. „*“ в района на спирка „*“.
Видно от комбинирана полица за застраховки каско и злополуки от
02.11.2015 г. между * и собственика на лек автомобил * * с рег. № * е
сключена договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ със срок на
валидност от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 г.
Съгласно уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско
МПС“ от 19.06.2016 г. водачът на лек автомобил * * с рег. № * Г. В. В. е
подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие на 19.06.2016 г. по пътя за № ГП-I 9 по посока от
гр.* към кк. „*“ в района на спирка „*“ по кръгов пътен участък, изразяващо
се в преминаване през неукрепен светлоотразител на пътната маркировка, при
което се е увредила предна дясна гума.
Изяснява се, че за настъпилия инцидент били уведомени органите на
полицията, които посетили мястото на събитието и бил съставен Протокол за
ПТП № * 19.06.2016 г. В същият е отразено, че водачът на пострадалия
автомобил при управление през тресировъчната маркировка на пътно платно,
от която се забива в гумата на автомобила метален светлоотразител и са
удостоверени щети – предна дясна гума.
Съставени са от застрахователя опис на претенция и опис-заключение
по претенция, както и доклад по въз основа на които е предложено да се
изплати застрахователно обезщетение в размер на 172,09лв. Установява се от
представеното по делото преводно нареждане от 05.08.2016 г., че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в този размер на
посочената дата. Не се спори, че ликвидационните разноски възлизат на 10
лв.
4
Ангажирани са от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Г. В. В., който излага, че си спомня настъпилото на ПТП при
управление на служебен автомобил марка „* * с рег. № * по посока по посока
от гр.* към кк. „*“ в района на спирка „*“ по кръгов пътен участък. Пояснява,
че е имало светлоотразителни шипове в кръговото движение, които били
извадени и през които преминал и увредили гумата. Подчертава, че познава
участъка изключително добре и се е движел с ниска скорост, тъй като е
минавал през кръгово движение. Полицейски екип посетили мястото и
установили причината за увреждането, съставили констативен протокол.
Обезщетението било изплатено на фирмата собственик на автомобила, който
бил застрахован.
От заключението по назначената по делото съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че застрахователят е направил разходи за оглед и
експертиза в размер от 10 лв., които съответстват на обичайните такива,
извършвани от застрахователните компании. Вещото лице е стигнало до
извода, че уврежданията по детайлите, посочени в заявлението за изплащане
на застрахователно обезщетение са напълно вероятно да са настъпили
вследствие описания механизъм и схема в протокола за ПТП, а именно
автомобилът се е движел по пътя за № ГП-I 9 по посока от гр.* към кк. „*“ в
района на спирка „*“ по кръгов пътен участък, изразяващо се в преминаване
през неукрепен светлоотразител на пътната маркировка – „светлоотразителен
кабар“, при което се е увредила предна дясна гума. Изяснява се, че разходите
за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента
на събитието методика за определянето на обезщетения по застраховка
автокаско са в размер на 182,09 лв., а по пазарни цени – 327,77 лв. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че щетите биха
настъпили и при движение с по-ниска скорост, като това увреждане не се
влияе от скоростта.
Приети по делото са и Договор за възлагане на обществена поръчка за
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановирелни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища на територията на Североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“ за
обособена позиция № 1 ОПУ – * с възложител *“ и изпълнител ДЗЗД „Понт“.
Приобщени са и протокол за установяване завършването на СМР за
подобект РПС *, в който е посочен за изпълнител „*” ЕООД.
Видно от договор от 06.07.2015 г. с предмет: „Поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на републикански пътища, стопанисвани от АПИ-
Областно пътно управление-* страните по него *" и ДЗЗД „*" гр.* са във
валидно облигационни отношение по повод поддръжката на поддръжката на
пътната мрежа, стопанисвана от АПИ-Областно пътно управление-*. Видно
от договорната уредба между страните (чл.5) конкретните видове СМР се
възлагат на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и извънредни
5
задания.
Не е спорно, а и от представения договор за учредяване на ДЗЗД „*“ /
л.53 и сл./ се установява, че ответникът по обратния иск „*“ ЕООД е участник
в обединението. Между съдружниците е уговорена солидарна отговорност за
задълженията, възникнали по договори за обществени поръчки, на осн. чл.
11.5 от договора.
От приложен по делото протокол от 27.06.2016г. за установяване
извършването на натурални видове СМР за периода от м. април-юни 2016 г.
се установява, че възложителят АПИ-Областно пътно управление-* е приел
като извършени и подлежащи на заплащане СМР, извършени от изпълнителя
ДЗЗД „*“ в подобект път I-9 „*-*-*“ от км 97+500 /Спирка „*“.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
В разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право на застрахователя при изплащане на застрахователно
обезщетение да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които *” (АПИ) е възложила да
поддържат в изправност ГП I9– част от републиканската пътна мрежа, и носи
отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за
юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй като тя формира
и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи
само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Каско на МПС“ към датата на
настъпилото събитие; настъпилото произшествие на твърдяната дата; че в
резултат на пътнотранспортното произшествие са настъпили твърдените
увреждания на лекия автомобил; че процесното ПТП е резултат от
непоставяне на обозначителни знаци в участъка на пътя при наличие на
препятствие на платното за движение (необезопасен и неукрепен
светлоотразител за пътна маркировка); че направените разходи са във връзка
6
настъпилите увреждания на автомобила. За отблъскване на исковата
претенция в тежест на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване от водача на лек автомобил * *.
Ответникът е навел възражение за липса на застрахователно
правоотношение, което не се подкрепя от ангажираните по делото
доказателства. Установява от събраните доказателства - комбинирана полица
за застраховки каско и злополуки от 02.11.2015 г. между * и собственика на
лек автомобил * * с рег. № *, видно от която е сключен договор за
застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ със срок на валидност от
03.11.2015 г. до 02.11.2016 г., предвид което съдът намира, че увреденото
МПС е застраховано по застраховка „Каско на МПС” при ищцовото
дружество за период, в рамките на който е настъпило процесното ПТП.
Аргумент за наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца е безспорно установеният факт, че застрахователят
е приел претенцията, като е извършил необходимите действия по определяне
на щетата, изплатил е на застрахованото лице обезщетение без да оспорва
действието на застрахователния договор, респ. приел е за платена премията по
договора. Индиция за заплащането на застрахователната премия от
застрахования е и съдържащия се в доклад по щета опис на представени
документи за доказване на разходите за възстановяване на щетите.
Няма спор по делото и се признава от ответника, че участъкът от пътя,
на който се твърди да е настъпило ПТП е част от републиканската пътна
мрежа, който по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата се
стопанисва от *”, която следва да извършва дейностите по ремонт и
поддържане на пътя.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал. 3 на същия член регламентира
правомощията на администрацията, управляваща пътя, във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка.
От показанията на свидетеля Г. В. В., управлявал увредения автомобил
на 19.06.2016 г., категорично се установява правнорелевантното
обстоятелство, че водачът на автомобила е бил участник в ПТП, настъпило на
ГП I-9 в посока от гр. * към к.к. „*“, пред спирка „*“, като процесният
автомобил е попаднал върху светлоотразителни шипове в кръговото
движение, които били извадени и за чието поддържане в изправно състояние
е задължен ответникът, вследствие на което са причинени процесните вреди.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК
показанията на свидетеля В. - водач на увредения автомобил, приема, че те са
достоверни, последователни, логични и непротиворечиви на
доказателствения материал, поради което, след съвкупната преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установен по безспорен начин
механизмът на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
7
настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по
автомобила са настъпили вследствие попадането му върху необезопасени
светлоотразителни шипове в кръговото движение, за чиято изправност
отговоря *” чрез своите служби и органи.
Причинно-следствената връзка между наличието на несигнализирана
неравност на пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея и
твърдения вредоносен резултат е установена от приетата САТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото
лице е формирало своите фактически изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като е взел предвид, че е съществувала процесната
неизправност на пътното платно, както и факта, че процесният автомобил е
преминал през нея. Повредите върху него съответстват на механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно те са закономерна, естествена,
необходима, присъща последица от попадането на лекия автомобил в
необезопасена неизправност на пътната сигнализация на пътя. Вещото лице
установява, че за отстраняването на причинените вреди на процесния
автомобил са необходими 327,77 лв. по пазарни цени, а съобразно
действащата към момента на събитието методика за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско – 182,09 лв. Видно от заключението е,
че направените от застрахователя разходи в размер на 10 лв. за оглед и
експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на процесния автомобил при
настъпване на ПТП.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства не се установи твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на процесния лек автомобил. Напротив, водачите на
МПС не са длъжни да извършват маневри, които застрашават безопасността
на движението по натоварени пътища, като заобикалят несигнализирани
неизправности на пътния участък. Именно правният субект, на който е
възложено поддържането и ремонта на пътищата от републиканската пътна
мрежа – *“, е следвало чрез своите органи и служби да поддържа в
изправност главния път, а в случай че той е негоден – в определени участъци,
за неговото безопасно ползване, да ограничи движението по него, като
8
постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да
сигнализира и обезопаси неравностите по пътя. Изясни се от показанията на
свидетеля В., че се е движел с ниска скорост, съобразена с пътните условия и
натовареност на движението в този пътен участък. В подкрепа на изложеното
е и заключението на вещото лице, от което се установява, че и при
преминаване с ниска скорост ще настъпят идентични увреждания на
получените. При отсъствие на категорични доказателства за причинно -
следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат
застрахователното обезщетение не подлежи на редуциране и се дължи в
пълния размер.
Изяснено е по делото, че застрахователят е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 172,09лв. за настъпилите щети
вследствие на процесното ПТП, и е сторил разноски за ликвидиране на
щетите в размер на 10лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че са установени всички
изискуеми материални предпоставки, обуславящи възникването на
регресното право на ищеца срещу ответника, поради което предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението – 20.05.2021 г. до
окончателното плащане.
За основателна се преценява аксесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., която
изчислена с лихвен калкулатор възлиза на сумата от 55,49 лв. и следва да
бъде уважена изцяло.
Уважаването на главния иск сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск срещу
подпомагащата страна „*“ ЕООД.
По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск
по реда на чл. 219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване
на искове при условията на положителна евентуалност. Уважаването на
главния иск е предпоставка за уважаването на евентуалния, като
специфичното при обратния иск е създаването на условно изпълнително
основание, доколкото правото на изпълнение по този иск се поражда едва
след като главното задължение е погасено, т. е. след като привличащият
ответник е удовлетворил ищеца-кредитор / в този смисъл е Решение
№49/27.04.10г. по т.д.№814/09г. на ВКС/.
В настоящия случай се претендира ангажиране на договорната
отговорност на дружеството за неизпълнение на възложени СМР, от което за
ищеца по обратния иск /ответник по главния/ са настъпили вреди под
формата на претърпяна загуба в размер на обезщетението, което страната е
осъдена да заплати по главния иск.
Видно от договора за гражданско дружество ответникът „*“ ЕООД е
съдружник в консорциума, изпълнител на обществената поръчка, като е приел
9
да носи солидарна отговорност съвместно с другия съдружник за
задълженията, произтичащи от участието му в гражданското дружество.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът от формална страна
легитимира да отговаря по иска за вреди на договорно основание.
Между страните по обратния иск не е налице спор относно
съществуването на валидно облигационно отношение, произтичащо от
договор за възлагане на обществена поръчка.
Ответникът по обратния иск в настоящото производство твърди, че
процесният участък от пътя, възложен за ремонт е приет без забележки по
изпълнението, за което е разписан протокол за установяваме завършването на
натурални видове СМР към 27.06.2016 г. В случая така подписаният частен
документ се ползва с доказателствена сила относно съдържанието на
изявленията на лицата, на осн. чл. 180 от ГПК. Установява се по категоричен
начин приемане на работата от възложителя без възражения.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата
обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и
получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без
недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не
прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме
изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът
преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на
изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1
ЗЗД/.Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от
поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или
изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или
обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи
заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на
обезщетение за претърпените от него вреди.
Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити
недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на
работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако
констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при
обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в
договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед
на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения
между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД ( в този смисъл решение №
10
231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о.; решение № 13 от
10.09.2010г. по т. д. № 242/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.). В случай, че
възложителят не направи такива възражения, съгласно ал. 3 на чл. 264
ЗЗД, работата се счита приета.
С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл.264, ал.3
ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение, работата се счита за приета.
В случая от представения протокол за приемане на СМР от 27.06.2016г.
няма данни възложителят да е направил рекламация на възложените работи,
чиито дефект безспорно би се окачествил като явен. Ето защо всички
възможности за възложителя, породени от неизпълнението следва да се
считат за преклудирани, на осн. чл. 264, ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният евентуален иск следва да се
отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева или общо 175лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът А*”, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „*“ АД разноски
за заплатена държавна такса в размер на 75 лева /доколкото в този размер е
дължима по делото/, депозит за вещо лице в размер на 300 лева, депозит за
свидетел в размер на 70лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
правна помощ, или общо сумата от 595 лева.
Ответникът по обратния иск „*“ ЕООД не е претендирал разноски и не
е представил доказателства за сторени такива, поради което не следва да му
се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд – *
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че А*”, БУЛСТАТ *,
със седалище и адрес на управление гр. *, пл. „*” № 3, дължи на „* *“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н „*“, ул. „*, сумите,
както следва: сумата от 182.09 лева /сто осемдесет и два лева и девет
стотинки/, включваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 172.09 лева въз основа на сключен договор за застраховка „Каско и
злополуки", застрахователна полица № */23.11.2015 г., за нанесени щети на
лек автомобил марка „*" с рег. № *, вследствие на ПТП, настъпило на
11
19.06.2016 г. на път I-9 от к. к. „*" в посока към гр. *, в района на спирка „*",
както и 10 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.05.2021 г.
до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 55.49 лева
/петдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава,
начислено за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 28354/2021 г.
по описа на СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА А*”, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление гр. *,
пл. „*” № 3, да заплати на „* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, р-н „*“, ул. „*, сумата от 595 лв. (петстотин деветдесет и
пет лева), представляваща сторени в настоящото исково производство
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата в размер на
175 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен евентуален иск на *“, с ЕИК * и
адрес гр.*, пл. „*“ *, срещу „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. „*, в случай, че бъде уважен предявеният главен иск „*”
ЕООД да бъде осъдено да заплати на *“, с ЕИК * сумите, за които ответното
дружество бъде осъдено да заплати на ищца до сумата от 182.09 лева,
включваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
172.09 лева въз основа на сключен договор за застраховка „Каско и
злополуки", застрахователна полица № */23.11.2015 г., за нанесени щети на
лек автомобил марка „*" с рег. № *, вследствие на ПТП, настъпило на
19.06.2016 г. на път I-9 от к. к. „*" в посока към гр. *, в района на спирка „*",
както и 10 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.05.2021 г.
до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 55.49 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г.,
на основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на *“ – „*, ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – * в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12