Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 16.11.2018
г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 476 описа
на ПАС за 2018 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и
следващите от ГПК.
Обжалват се решение № 266 от 14.05.2018
г. по търг.дело № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд П. и допълнително решение
№ 370 от 25.06.2018 г., като са постъпили три въззивни жалби- две жалби срещу
основното решение и една жалба против допълнителното решение.
Видно от основното решение , с него са уважени
частично предявените обективно съединени искове от М.Е. против К.2. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Б. Л. К.,за заплащане на сумите, дължими по договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – строителни материали-туфи от находище
„В.“, община Ц., обл. Б., сключен на 16.08.2004 г., анекс №
1 от 14.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 / 15.04.2008 г.
към него, както следва:
- сумата 10 319,40 лева без ДДС концесионно
възнаграждение плюс 2 063,88
лева ДДС ,
дължима за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното плащане,
- сумата 3 432,81 лева,
представляваща обезщетение за
забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължимо за
първото полугодие на 2014 г., за периода от падежа на задължението – 31.07.2014
г. до 21.04.2017 г.
- сумата 3 095,82 лева,
представляваща неустойка за
забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължима по силата на чл.
37, ал. 2 от договора в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не
повече от 30%,
- сумата 7 322,73 лева без
ДДС непогасен след
усвояването на банкова гаранция остатък от концесионно възнаграждение плюс 1 464,55 лева ДДС , дължима за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
27.04.2017 г. до окончателното плащане;
- сумата 1 985,62 лева,
представляваща обезщетение за
забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължимо за
второто полугодие на 2014 г. за периода от падежа на задължението – 31.01.2015
г. до 21.04.2017 г.;
- сумата 2 464,72 лева,
представляваща неустойка за
забавеното плащане на концесионното възнаграждение, дължима по силата на чл.
37, ал. 2 от договора в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не
повече от 30%,
както и са отхвърлени частично обективно
съединените искове за разликата над уважения общ размер от 32 148,56 лв. до
пълния претендиран размер от 96 915,15 лв., включващ вземания,
произтичащи от договора за концесия, досежно периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., както следва:
- за първото шестмесечие на 2015 г., а именно от 01.01.2015 г.
до 30.06.2015 г. - концесионно възнаграждение в размер на 10 073,70
лв. без ДДС, плюс 2 014,74 лв.ДДС; законна лихва по чл. 37, ал. 1 за
периода от 31.07.2015 г. до 21.04.2017 г. в размер на 2 123,07 лв. и неустойка
по чл. 37, ал. 2 в размер на 3022,11 лв.;
- за второто шестмесечие на 2015 г., а именно от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. - концесионно
възнаграждение в размер на 10 073,70 лв. без ДДС, плюс 2 014,74 лв.ДДС;
законна лихва по чл. 37, ал. 1 за периода от 02.02.2016 г. до 21.04.2017 г. в
размер на 1 497,25 лв. и неустойка по чл. 37, ал. 2 в размер на 3 022,11 лв.;
-за първото шестмесечие на 2016 год., а именно от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. - концесионно
възнаграждение в размер на 10 073,70 лв. без ДДС плюс 2 014,74 лв.ДДС; законна лихва по чл. 37,
ал. 1 за периода от 02.08.2016 г. до 21.04.2017 г. в размер на 884,89 лв. и
неустойка по чл. 37, ал. 2 в размер на 3 022,11 лв.;
-за второто шестмесечие на 2016 г., а именно от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. - концесионно
възнаграждение в размер на 10 073,70 лв. без ДДС, плюс 2 014,74 лв.ДДС;
законна лихва по чл. 37, ал. 1 за периода от 31.01.2017 г. до 21.04.2017 г. в
размер на 272,53 лв. и неустойка по чл. 37, ал. 2, изчислена към 21.04.2017
год. в размер на 2 568,79 лв.
С допълнителното решение е присъдена законната лихва върху дължимата неустойка ,както следва:
- законната
лихва върху присъдената сума от 3
095,82 лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното
възнаграждение, начислено за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г., дължима
по силата на чл. 37, ал. 2 от договора за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали-туфи от находище „В.“, община Ц.,
обл. Б., сключен на 16.08.2004 г., анекс № 1
от 14.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 / 15.04.2008 г. към
него в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%, за
периода от подаването на исковата молба - 27.04.2017 г. до окончателното
плащане;
- законната лихва върху присъдената сума от 2 464,72
лева, представляваща неустойка за забавеното плащане на концесионното
възнаграждение, начислено за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., дължима
по силата на чл. 37, ал. 2 от договора за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали-туфи от находище „В.“, община Ц.,
обл. Б., сключен на 16.08.2004 г., анекс № 1
от 14.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 / 15.04.2008 г. към
него, в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума, но не повече от 30%, за периода от подаването на исковата
молба - 27.04.2017 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят К.2. АД обжалва
основното решение в осъдителната му част, както и допълнителното решение ,с
което е присъдена законна лихва върху
дължимите неустойки.
Счита, че основното решение, в обжалваната част е неправилно и необосновано
по подробно изложени оплаквания. Не е
съгласен с извода на първоинстанционния
съд, че „неползването на имота не съставлява основание за отпадане на паричното
задължение на концесионера по договора“. Твърди, че концесионерът е този, който
следва да предприеме съответните правни и фактически действия за постигане на
споразумения с трети лица, които препятстват осъществяването на концесията и
счита, че е налице неизпълнение от страна на М.Е. по сключения между страните
договор, тъй като ищецът не е оказал необходимото съдействие, което
жалбоподателят многократно е търсил от него. Не е съгласен с изводите на съда,
че независимо от неизвършването на дейност по добив на туфи, за концесионера е
съществувало задължението за заплащане на концесионни възнаграждения.
Също така счита , че неправилно
окръжният съд е приел, че постановеното решение № 266 от 14.05.2018 г. е
непълно и следва да бъде допълнено. Доколкото той не е в неизпълнение по
процесния договор, не дължи не само присъдените главници, но и произтичащите от
тях договорени неустойки, съответно и присъдената с решението за допълване законна
лихва за забава върху тези неустойки.
Моли
да се отмени решението в осъдителната му част ,както и допълнителното решение,
след което се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Срещу така постъпилите въззивни жалби са
подадени отговори от М.Е., в които се
считат въззивните жалби за неоснователни, тъй като не са налице посочените
оплаквания. Счита се , че концесионерът не осъществява добив на подземни
богатства ,поради собственото си бездействие, както и че неупражняването на
правото на ползване не освобождава същия от неговите задължения. Излага доводи и относно правилността на
решението за допълване, доколкото в първоначалното решение не е било налице произнасяне по цялото искане
на ищеца. Претендира направените разноски.
Жалбоподателят М.Е. обжалва основното
решение в отхвърлителната му част. Счита , че решението е неправилно и
необосновано в тази му част , като не е
съгласен с извода на съда ,че няма доказателства за дължимост на концесионните плащания за 2015 и за 2016 г.
Позовава се на нормата на чл. 61, ал. 5 от ЗПБ, че концесионното плащане се
дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера. Посочва,
че както в решението на М.С. за предоставяне на концесия, така и в сключения въз
основа на същото процесен договор за концесия, не е предвидено освобождаване на
концесионера от задължението му за концесионно плащане в случай, че не се
осъществява добивна дейност от находището, поради спиране на концесията. Счита,
че изрично са регламентирани задължения за концесионера за заплащане на
концесионно плащане при срокове и условия, определени в концесионния договор. Твърди,
че в първоинстанционното производство съдът е допуснал процесуално нарушение
като не се е съобразил с установеното в съдебно – счетоводната експертиза. Моли
да се отмени решението в отхвърлителната му част и се уважат изцяло исковите
претенции. Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор
от К.2. АД,в който се счита жалбата за неоснователна и моли тя да се остави без уважение. Сочи
се, че липсват доказателства за неизпълнението, предмет на исковата претенция,
и че щом упражняването на правото на добив е спряно, то за спряно следва да се
приеме и насрещното за концесионера задължение, да заплаща вноски. Излага
доводи, че концедентът е в пълно неизпълнение на задълженията си по договора.
Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с акта предмет
на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивните жалби са депозирани в срок
от надлежни страни срещу
подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни актове.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от М.Е. срещу К.2. АД за
заплащане на общата сума от 96 915,15 лв., от която 57 936,93 лв., неплатени вземания
за концесионно възнаграждение, съгласно концесионен договор от
16.08.2004 г., изменен и допълнен с анекс № 1/14.02.2008 г. и допълнително
споразумение № 2/18.04.2008 г.; 11 587,39 лв. начислен, но невнесен ДДС, върху тази сума; 10
196,17 лв. договорни лихви по чл. 37, ал. 1 от договора и 17 194,66 лв.
неустойки по чл. 37, ал. 2 от договора, ведно със законната
лихва върху главницата, начисления върху нея и невнесен ДДС и неустойките по
чл. 37, ал. 2 от договора, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане, по периоди и в размери както следва:
1. За първото шестмесечие на
2014 г. или от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г.,- 10 319,40
лв. концесионно възнаграждение без ДДС; 2 063,88 лв. ДДС върху него; 3 432,81 лв. законна
лихва за периода от падежа на задължението – 31.07.2014 г. до 21.04.2017
г. в размер на ОЛП на БНБ плюс 10 пункта, съгласно чл. 37, ал. 1 от договора и 3
095,82 лв. неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неизплатената
сума, но не повече от 30 %, дължима при забавено изпълнение на задължението за
плащане с повече от 30 дни, съгласно чл. 37, ал. 2 от договора, освен законната
лихва по ал. 1 на същия член.
2. За второто
шестмесечие на 2014 г. или от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г.
- 7 322,73 лв. концесионно възнаграждение без ДДС; 1 464,55 лв. ДДС върху него; 1 985,62 лв. законна лихва по чл. 37, ал. 1 за периода от 31.01.2015 г. до
21.04.2017 г. и 2 463,72 лв. неустойка
по чл. 37, ал. 2. Уточнено е, че сумите за възнаграждението и дължимото върху
него ДДС за този период са формирани след приспадане на сумата в
размер на 3 096 лв., усвоена от ищеца с писмо на М.Е. от
27.02.2015 г. Същата представлявала издадена от „ОББ“
АД банкова гаранция, предоставена от концесионера като
обезпечение за изпълнение на паричните задължения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора. Приспадната била също
така и сумата от 500 лв. с ДДС, платена от концесионера на 03.07.2015 г.
3. За първото шестмесечие на 2015
год. или от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.
- 10 073,70 лв. концесионно
възнаграждение без ДДС; 2 014,74 лв. ДДС
върху него; 2 123,07 лв. законна
лихва по чл. 37, ал. 1 за периода от 31.07.2015 г. до 21.04.2017 г. и 3 022,11
лв. неустойка по чл. 37, ал. 2.
4. За второто шестмесечие на 2015
год. или от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.
- 10 073,70 лв. концесионно
възнаграждение без ДДС; 2 014,74 лв. ДДС
върху него; 1 497,25 лв. законна лихва
по чл. 37, ал. 1 за периода от 02.02.2016 г. до 21.04.2017 г. и 3 022,11 лв. неустойка по чл. 37, ал. 2.
5. За първото шестмесечие на 2016 г.
или от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г.
- 10 073,70 лв. концесионно
възнаграждение без ДДС; 2 014,74 лв. ДДС
върху него; 884,89 лв. законна лихва
по чл. 37, ал. 1 за периода от 02.08.2016 г. до 21.04.2017 г. и 3 022,11 лв. неустойка по чл. 37, ал. 2.
6. За второто шестмесечие на 2016 г.
или от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. -
10 073,70 лв. концесионно възнаграждение
без ДДС; 2 014,74 лв. ДДС върху него;
272,53 лв. законна лихва по чл. 37,
ал. 1 за периода от 31.01.2017 г. до 21.04.2017 г. и 2 568,79 лв. неустойка по чл. 37, ал. 2, изчислена
към 21.04.2017 г.
ведно със законната лихва върху така
посочените главници, начисления върху тях и невнесен ДДС и неустойките по чл.
37, ал. 2 от договора, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с решение № 567/07.07.2004 г. М.С.
/МС/ е предоставил концесия за добив на подземни богатства – строителни
материали – туфи от находище „В.“, община Ц., обл. Б.. В изпълнение на
същото на 16.08.2004 г. с определения концесионер - ЕТ „Д. К. – 45“ бил сключен
договор за предоставяне на концесия за срок от 25 години. С решение №
885/28.12.2007 г. МС разрешил на концесионера да прехвърли на ответното
дружество „К. ****“ ЕАД правата и задълженията по предоставената концесия. В
изпълнение на това решение към концесионния договор бил сключен Анекс № 1/14.02.2008
г., с който се уреждали последиците от прехвърлянето на правата и задълженията,
произтичащи от концесията. Впоследствие било сключено и допълнително споразумение
№ 2/15.04.2008 г., в сила от 01.07.2007 г.
Твърди ,че на основание чл. 6.1. от
договора концесионерът дължал концесионно възнаграждение в сроковете и при
условията на договора. Според изменената със споразумение № 2 клауза на чл. 23
от договора, определянето на концесионното възнаграждение се извършвало въз
основа на методика, определена в специална наредба и се оформяло съгласно
приложения към договора – образец – отчет. Според изменения със същото
споразумение № 2 чл. 24, концесионното възнаграждение се определяло като
периодични парични възнаграждения, дължими на шестмесечни вноски, с отчетни периоди
от 01 януари до 30 юни и от 01 юли до 31 декември за всяка календарна година, за
целия срок на договора, платими на 30-то число на месеца, следващ отчетния
период. Размерът на концесионното възнаграждение зависел от обема на
добитото количество подземно богатство, но не по-малко от сума, определена на
база 24 570 тона туфи и по този начин, не по-ниско от 7 371 лв. На тази
база формирал исковите претенции за всяко едно шестмесечие, в
интервала от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., както и
след приспадане на сумата в размер на 3 096 лв., усвоена от ищеца с писмо на М.Е. от 27.02.2015 г. банкова гаранция, издадена от ОББ АД, предоставена от концесионера като обезпечение за изпълнение на
паричните задължения по чл. 16, ал. 1, т.
1 от договора, както и сумата от 500 лв. с ДДС, платена от концесионера на 03.07.2015 г.
Твърди , че действието на
концесията било спряно на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните
богатства, поради констатираното неизпълнение на задълженията на концесионера
по договора, включително и на задължението за заплащане на концесионно
възнаграждение за първото шестмесечие на 2014 г., ,като за това уведомил
ответника с писмо изх. № Е-26-00-57/
16.10.2014 г. В писмото бил определен едномесечен срок за изпълнение на
договорните задължения, с указание за прекратяване на договора и за предявяване
на дължимите вземания по съдебен ред при неизпълнение в посочения срок. Писмото
било получено от ответника на 26.11.2014 г. Въпреки определения срок
концесионерът не предприел действия по изпълнение на задълженията си и с последващо
писмо изх. № Е-91-00-355/08.10.2015 г. на МЕ концесионерът бил уведомен за
предприемането на действия по прекратяване на
договора и за търсене на вземанията по съдебен ред.
Общото задължение на К.2. АД към
21.04.2017 г. било в размер на 96 915,15 лв., от които 57 936,93 лв.
вземания за концесионно плащане, 11 587,39 лв. ДДС; 10 196,17 лв.
договорни лихви по чл. 37, ал. 1 от договора и 17 194,66 лв. неустойки по
чл. 37, ал. 2 от договора,ведно със законните лихви върху главниците, начисления върху тях и
невнесен ДДС и неустойките по чл. 37, ал. 2 от договора, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане. За присъждането
на тези вземания са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал. ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
В представения отговор ответникът К.2.
АД оспорва исковете по същество като неоснователни. Признава изложените в
исковата молба фактически твърдения, че считано от 01.01.2007 г. К.2. АД е
придобило правата и задълженията по концесионния договор, сключен първоначално
с ЕТ Д. К. - 45.
Възразява, че от датата, от която е
встъпил в концесионното правоотношение, не е осъществявал добивна дейност, не е
реализирал приходи и печалби и не е упражнявал правото по чл. 5, т. 4 от
договора да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на
добитите туфи. Достъпът му до находището е бил изцяло ограничен и препятстван,
а понастоящем действието на договора е спряно. В тази връзка се позовава на
констатации, залегнали в констативен протокол на МЕ от 2015 год., според които
в находището не се упражнява дейност, не се
осъществяват минно-добивни работи, че до него липсва инфраструктура.
Прави възражение и ,че ищецът е
неизправна страна по договора за концесия -не е изпълнил задълженията си по чл.
8 от договора - да оказва съдействие при осъществяването на концесията, да
осигурява достъп до подземните богатства - туфи. Твърди, че с писмо от 12.12.2014
г., К.2. АД е информирало МЕ, че експлоатацията на кариерата все още не е
започнала, поради което не е възникнала необходимост
от рекултивация на терена. Теренът попадал на територията на Д.Г.Ф. и
доколкото находището „В.“ не било освободено от съществуващия защитен режим, то
реално ползване не е осъществено, поради обективни причини. Със същото писмо
ответникът поискал оказването на съдействие във връзка с провеждането на
законовите процедури, необходими за предоставянето на свободен достъп до
концесионната площ, но ищецът не оказал подобно съдействие и не предприел
действия за отстраняване на пречките за експлоатация на концесионната площ,
което бездействие се приравнявало на неизпълнение на договорните задължения на
ищеца като страна по договора.
При условията на евентуалност, в
случай че се приеме предявеният иск за основателен, се моли да се отхвърли
исковата претенция, касаеща периода след 15.12.2014 г.,тъй като
ищецът е информиран за пречките за
експлоатация на концесионния обект.
В допълнителната искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответника, като се позовава на чл. 61 от Закона за подземните
богатства /ЗПБ/.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа всички свои възражения.
Страните са ангажирали писмени доказателства.
Ищецът е приложил договор, анекс и допълнително
споразумение №2, посочени в исковата молба ,на които основава претенциите си ,приложения
№1,2,3,4,5 към договора , план за разработка , отчети за всяко
шестмесечие,банкова гаранция , искане за усвояване на банкова гаранция,две
писма ,както и издадени фактури за
сумите ,предмет на претенциите му, писма до ответника ,ведно с приложени
обратни разписки за връчването им. Ответникът е представил констативен протокол от 16.07.2015 г., писмо относно спиране на действието на концесията.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза
по искане на ищеца,изискани са
писмени доказателства от трето задължено лице И. А. по Г. дали
находището от договора за концесия попада в границите на държавен горски фонд.
Разпитан е свидетел на страната на ответника за това дали е извършвана дейност
в находището,предмет на процесната
концесия.
Въз основа на събраните доказателства ,а и
не се спори от страните ,че те са страни по договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства – строителни материали – туфи, находище „В.“,
община Ц., със срок 25 години, считано от 2004 г., като К.2. АД е встъпил като
концесионер в договорното правоотношение, първоначално учредено с ЕТ Д. К. –
45, по силата на допълнително споразумение /анекс/ № 1 от 14.02.2008 г.
Установява
се , че действието на договора е спряно на основание чл.68 от Закон за
подземните богатства/ЗПБ/, поради неизпълнение на договорни задължения – за
представяне на банкови гаранции, за концесионно плащане , като е определен
едномесечен срок за изпълнение на
описаните задължения. Ответникът е уведомен за спирането с писмо
,получено от него на 28.11.2014 г. съгласно приложената обратна разписка. В тази
връзка страните са разменили кореспонденция. Видно от приложените писма ,ищецът
е уведомил ответника ,че ще бъде инициирана процедура по прекратяване на
концесионния договор на основание чл.69 от ЗПБ. Не твърди и няма представени
доказателства за прекратяване на концесията.
Така
между страните е налице договорно
правоотношение,породено от сключения договор за концесия, по което ищецът има
качеството на концедент , а ответникът - на концесионер. Договорното
правоотношение не е прекратено , но неговото действие е спряно на основание
чл.68 от ЗПБ от надлежния орган-министъра на енергетиката. Доколкото
изявлението за спиране е връчено на
концесионера на 28.11.2014 г. в края на второто шестмесечие на 2014 г.,следва
да се приеме , че спирането е проявило действието си, считано от 01.01.2015 г.
Съгласно чл.6,т.1 от договора ,
концесионерът се е задължил да заплаща
на концедента дължимо концесионно
възнаграждение /концесионно плащане/ в сроковете и при условията ,определени в
концесионния договор. Съгласно чл.23 и чл.24 от договора , актуализирано с допълнително споразумение №2 , размерът на
това възнаграждение се определя въз
основа на Методиката за определяне на конкретния размер относно добив
на строителни и скално-облицовъчни материали-Приложение №4 към чл.11 от
Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно
възнаграждение за добив на подземни
богатства към ЗПБ и се оформя съгласно
Приложение №3,представляващо образец-отчет за дължимо концесионно
възнаграждение. Размерът се определя конкретно за всяка шестмесечна вноска ,
като седем на сто от базата за
изчисляване на концесионното възнаграждение ,съгласно чл.1,ал.1,т.1 и ал.2 от
Методиката , се умножи по добитото
количество подземно богатство за отчетния период. Този размер не може да бъде
по-малък от сумата ,определена на базата
на 24 570 тона туфи и предвидена стойност за единица добито подземно
богатство. Размерът на сумата,определена като минимално концесионно
възнаграждение , не може да бъде
по-нисък от 7 371 лв. Страните са уговорили и отговорности за неизпълнение на задължения по концесионния
договор. При забавено изпълнение на
задължения за плащане по договора
неизправната страна дължи лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10
пункта – чл.37,ал.1 от договора,а при неизпълнение или забавено изпълнение на
плащане повече от 30 дни - и неустойка в размер на 0,5% на ден върху
стойността на неизплатената част от
паричното задължение за съответния период,но не повече от 30 % - чл.37,ал.2 от
договора.
Несъмнено по делото е, че не е плащано
концесионно възнаграждение от концесионера за
процесния период 2014 г.,2015 г. и 2016 г. Т.е. той не е изпълнил
задължението си по чл.6,т.1 от концесионния договор.
Установява се и ,че обектът на концесията не е
ползван за процесния период 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Ответникът не е развивал
дейност , не е добивал туфи, не е продавал туфи. В тази връзка са свидетелските
показания на свидетеля Х.,които се потвърждават от представените писмени
доказателства от ищеца-констативен протокол ,от който се установява,че в
находището не се осъществяват минно-добивни работи.
Въз основа на гореизложеното се установява
следната фактическа обстановка, а именно
неползване на обекта на концесията за добив на туфи за процесния период 2014
г., 2015 г. и 2016 г., неплащане на концесионно възнаграждение за същия период,
спиране на действието на концесията , считано от 01.01.2015 г.
С договора за концесия се предоставя
ползването на определено находище с подземни богатства от концедента на концесионера .Тъй като подземните
богатства са изключителна държавна собственост, уреждането на договора е
съгласно Закон за подземните богатства /ЗПБ/,които норми са с императивен
характер. В закона са уредени правата на
концесионера в резултат на предоставеното
му ползване. Той има право да придобие собствеността върху добитите подземни
богатства,както и да се разпорежда с тях. Посочени са и задълженията му, а в
чл.61 - концесионното плащане,което дължи за предоставената му концесия.
Съгласно
закона , принципите и методиката за
определяне на концесионното плащане,както и границите на максималния и
минималния му размер за различните видове
подземни богатства, се определят с акт на М.С. , а размерът , условията и реда за плащане – с
концесионния договор,като плащането се дължи независимо от крайния финансов
резултат от дейността на концесионера.
Съгласно Наредба за принципите и методиката за определяне на
концесионно възнаграждение по реда на
ЗПБ, концесионното възнаграждение е цената ,която концесионерът заплаща на
концедента за предоставеното му право на
експлоатация на подземни богатства чрез
добива им. Зависи от икономическата изгода. Размерът му се определя по
определена методика, като не може да бъде по-нисък от съответния определен минимален размер и се
заплаща независимо от финансовия
резултат на концесионера.
Така за учреденото ползване на находището „В.“
за добиване на туфи концесионерът дължи концесионно възнаграждение , което е
уговорено в договора за концесия и чийто размер е определен съгласно нормативно
заложените принципи и методика. Възнаграждението не зависи от обстоятелството
ползва ли се или не находището , добиват ли се от него туфи, тъй като в договора и закона е определен
минимален размер ,който се дължи независимо
от добитите количества туфи.
При положение ,че действието на концесията е
спряно , считано от 2015 г., спирането следва да се отнася както до правата , така и до задълженията ,
породени за страните по договора за концесия.
От този момент за спряно следва да се счита и задължението на
концесионера да плаща концесионни вноски . Ето защо ,претенциите за вноски за
2015 г. и за 2016 г.,ведно с акцесорните претенции за лихви, законни лихви и
неустойки са неоснователни.
Договорът за концесия е имал своето действие
през 2014 г.,като не са добивани туфи и
не са заплатени дължимите вноски по договора през този период. Но тъй като е
уговорено минимално концесионно
възнаграждение в договора , което не е зависимо от добиването на туфи, както и
с оглед специалните правни
норми,уреждащи материята за концесията
на добив за подземни богатства, следва да се приеме,че е дължимо
уговореното възнаграждение за 2014 г.
Твърди се от концесионера неизпълнение на задължението на ищеца по чл.8,т.2 и т.3 от договора, а именно
, че не е оказал съдействие при
осъществяване на концесията, че не е осигурил достъп до подземните богатства-туфи ,като се
позовава на изпратено от него писмо от
12.12.2014 г. за подкрепа и съдействие
във връзка с провеждане на всички законови процедури ,необходими за
предоставяне на свободен достъп до концесионната площ. Видно от писмото , с
него уведомява , че концесията не е започнала,поради което не е възникнала
необходимост от рекултивиране на терена,както и че теренът попадал в държавен
горски фонд, не е освободен от съществуващия защитен режим , поради което
ползването не е осъществено при
наличието на обективни причини. В тази връзка е изискано удостоверение от И. А. по Г. ,от което се установява ,че територията , отдадена на концесия , се намира в землището на с.В. и е горска
територия-държавна собственост. Разпитана е и свидетелката Х. , от чиито
показания се установява ,че земята , в която попадало находището била държавен горски фонд и М.З.Г. следвало
да разреши извършването на добивна
дейност. Наред с това кариерата попадала в защитена зона Босна ,свързана с
флората , фауната и местообитаването ,което изисквало разрешение от М.З.Г.. В тази връзка били получили откази
за подобно разрешение.
В чл.8 от договора са посочени задълженията
на концедента ,като той се задължава да
оказва съдействие при осъществяване на концесията чрез своевременно съгласуване
на предоставените от концесионера цялостен
и годишни работни проекти –т.2, да
осигури достъп до подземните
богатства-туфи, във връзка с осъществяване на концесията,при условията на
договора и на българското законодателство-т.3.
В
същото време в договора страните са постигнали съгласие относно достъпът до
обекта на концесията. Съгласно чл.14 , когато се затруднява или се препятства ползването или правата по
концесията от права на трети лица,
концесионерът е длъжен да предприеме самостоятелно правни и фактически действия
за постигане на споразумение с третите лица. Той може да поиска съдействие от
концедента само в случай , че
предприетите от него действия са останали без последствия,когато са изчерпани
всички правни възможности и са
представени надлежни доказателства за
това. Т.е. необходима е една предварителна процедура ,която да бъде извършена
по инициатива от концесионера с третите
лица. По делото не са ангажирани доказателства за предприетите действия от
страна на концесионера във връзка с попадането на имота в държавен горски фонд
и защитен режим , а именно отправените искания и получените откази от М.З.Г.. Оттук и не може
да се прецени дали действията му са останали без последствия, за да се поиска
договореното съдействие от концедента. Ето защо се явява недоказано възражението за
неизпълнение на задълженията на
концедента за оказване на съдействие за
преодоляване пречките за ползването на находището.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
договореното концесионно възнаграждение за 2014 г. се явява дължимо,а оттук и
акцесорните претенции за лихви ,законна лихва и неустойки. От констатациите на съдебно-счетоводната експертиза се
установяват посочените размери ,които следва да бъдат кредитирани като
компетентно изготвени и неоспорени от страните.
До същите
изводи е достигнал и първоинстанционният съд при разглеждането на делото
и при обсъждане на събраните доказателства. Основателно е допълнено основното решение със законните лихви върху
присъдените неустойки,доколкото то е направено своевременно и съдът е пропуснал
да се произнесе по него. Не са
налице оплакванията на страните във
въззивните им жалби, тъй като изводите на съда съответстват на събрания
доказателствен материал и на правната уредба. Ето защо ,въззивните жалби следва
да се оставят без уважение , като се потвърдят
основното и допълнителното съдебно решение.
По разноските-страните са поискали присъждане
на разноските , направени във въззивното производство,но с оглед резултата на
делото,не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното , апелативният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение № 266 от 14.05.2018 г. по търг.дело № 257/2017
г. по описа на Окръжен съд П., както и постановеното допълнително решение № 370 от
25.06.2018 г. по търг.дело № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд П..
Решението е неокончателно и подлежи на
касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.