РЕШЕНИЕ
№ 303/19.12.2023 г.
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 327
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Е.П.У., ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** срещу
Решение № 575/08.08.2023 г., постановено по АНД № 846/2023 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0004565/28.03.2023
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, изречение второ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на У., на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, изречение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява, представя писмена молба от процесуален представител.
Ответникът по
касационната жалба – директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД АА) Русе, редовно уведомен, не се явява, не се представлява,
не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно е
достигнал до единствения правилен извод, че с деянието си касационният
жалбоподател е осъществено състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не са налице твърдяните нарушения за
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.
.След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен
съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по мотиви, различни от
изложените.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на Е.П.У. против Наказателно
постановление Наказателно постановление № 38-0004565/28.03.2023 г., издадено от
директора на РД АА Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
изречение второ от ЗДвП на У., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, изречение
второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в справедлив размер, като нарушението е доказано
по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Следва задължително да се посочи, че по своето
съдържание касационната жалба е почти
напълно идентична с тази, предявена пред Районен съд – Русе, като в оспореното
решение са изложени мотиви по всички предявени от У. възражения.
Касационният съдебен състав указва на жалбоподателя,
че необосноваността не е основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла
на чл. 328 от НПК
Следващият принципен въпрос, който не е съобразен от
процесуалният представител на касатора е факта, че нарушението е установено
като такова по смисъла на Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Следователно, всички релевирани възражения
относно доказателствената тежест на административнонаказващият орган са
ирелевантни за спора.
Съдът напълно възприема мотивите на въззивната
инстанция свързани с възраженията за начина на извършеното измерване и както е
посочено, У. не е възразил в тази насока при конкретното измерване.
Неоснователни са всички изложени доводи относно
факта кой има право да получи разрешение за превоз на товари в количество,
по-голямо от допустимата максимална маса на превозното средство. Както е
посочено и в наказателното постановление, и в обжалваното решение, водачът У. е
подписал документите а превоз без забележка, което означава, че му е било
известно количеството товар, което превозва. В случая превозното средство не е
извънгабаритно, а тежко такова.
По твърдението в жалбата, че не
съществува правна норма, която да позволява извършването на проверка само по
документи, съдът освен вече изложените до тук доводи посочва и основния принцип
на правото, че всичко, което не е забранено, е разрешено. След като не
съществува изрична забрана подобна проверка да се извърши само по документи, то
последната е напълно допустима. Позоваването на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03. 07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е
основателно, когато се използват такива средства, но в случая проверката е извършена
по документи. Следователно, проверка извършена само по документи, е напълно
допустима.
Касационният съд се запозна със
свидетелските показания на управителя на юридическото лице (работодател на У.) относно
създадената организация на работа във фирмата, но съдът не установи от тези
показания проблема с претоварването на ППС да е изяснен. Въззивната инстанция
като такава по същество е следвало да предостави възможност на жалбоподателя да
докаже тези свои твърдения във връзка с описаната процедура по разрешаване на
проблема с превишаване на максимално допустимата маса на превозното средство,
тъй като тази защитна теза е останала неизяснена. Работодателят на У. твърди
неизгодни за него факти – ненадлежно попълнена товарителница (именно в частта за
тонажа на превозваната стока) и кантарна бележка с невярно съдържание. На
жалбоподателя е следвало да бъдат дадени указания в тази насока, за да се
докаже факта дали У. действително знае или не знае за претоварването.
Като не е събрала доказателства в тази
насока, въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да
се отмени и делото да се върне на друг състав за разглеждане съобразно дадените
от съда указания.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 575/08.08.2023 г.,
постановено по АНД № 846/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА
делото за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: