Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 4878                                     Година 18.12.2019                           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На осемнадесети декември                                  две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3410 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

Производството е за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.247 ал.1 от ГПК.

Съдът служебно е констатирал, че при постановяване на влязлото на 26.11.2019 г. Съдебно решение № 4176/01.11.2019 г. ответникът е признал задължението си към ищцовото дружество  и заплатил дължимите суми по банковата му сметка, а ищеца е признал плащанията направени след депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК и след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК.

Същевременно въпреки установеното в мотивите на решението, същото не е намерило отражение в диспозитива на същото, а съдът се е произнесъл само отношение на разноските направени в заповедното и исковото производство.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението.  Не представляват очевидни фактически грешки и съответно не могат да бъдат поправени по този ред грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля, поради което пропускът да се вземе предвид даден факт или погрешната преценка на фактите и доказателствата може да бъде отстранен само по пътя на обжалването.

 Налице е очевидна фактическа грешка и в случаите, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат на мисловната дейност на съда и от мотивите ясно се вижда, че волята на съда е била една, а в диспозитива е изразена друга.

            Ето защо и след като съдът е изразил воля по отношение на претендираните главница и лихви, а не е изложил съответен диспозитив, следва поправи тази грешка като добави в диспозитива на решението на страница пета, ред дванадесети от долу нагоре следното: „ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от *****- ***, чрез *********, против Г.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** , с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземане в размер на 436.30 лева представляваща главница по кредита, 4.07 лева представляваща възнаградителна лихва по договора, 50.86 лева представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2016 до 11.02.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.“

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р         Е         Ш        И:

 

                        ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ал.1 от ГПК, като в Решение №4176/01.11.2019 г. по гр. дело № 3410/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр. с., добави в диспозитива на същото на страница втора, ред дванадесети от долу нагоре следното:  „„ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от *****- *****, чрез ********, против Г.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** , с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземане в размер на 436.30 лева представляваща главница по кредита, 4.07 лева представляваща възнаградителна лихва по договора, 50.86 лева представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2016 до 11.02.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.“

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от получаване на съобщението от страните пред ПОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ МАРИЯ ЛИЧЕВА – ГУРГОВА

 

Вярно с оригинала: Ц.В.