Р Е Ш Е Н И Е
№ 1638 27.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2525 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Р.С.И., ЕГН – **********, против
„БУРГАСБУС” ЕООД, ЕИК - *********.
Ищцата
иска да бъде признато уволнението й със заповед № */22.01.2019 г. на управителя
на „БУРГАСБУС” ЕООД за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на
заемната от нея предишна длъжност „***” в ответното дружество, да бъде осъдено
последното да й заплати сумата от 2867,52 лева, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 22.01.2019 г. до 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че уволнението на ищцата
е тенденциозно. Изтъква, че не е запозната с рапортите, които са дали основание
на работодателя да я уволни. Набляга, че работодателят не се е съобразил с
решение на ТЕЛК, че уволнението на И. е нецелесъобразно. Според ищцата
заповедта за уволнение не е мотивирана и е неясна.
В
законоустановения срок ответникът депозира отговор, в който посочва, че
исковете са неоснователни, като взема становище по всяко едно от твърденията на
ищцата в исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа така заявените
претенции и моли съда да ги уважи. Моли за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител оспорва
исковите претенции. Моли съда да ги отхвърли и да
присъди на страната сторените от нея съдебно-деловодни разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
експертно решение № ***/30.03.2016
г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС” АД на ищцата са признати до
01.03.2017 г. 95 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
„отлепване и разкъсване на ретината”.
С решение
№ **/22.03.2017 г. по гр. дело
№ **/2016 г. по описа на БРС,
потвърдено с решение № ***/05.07.2017 г. по в. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № ***/21.06.2018 г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на IV г.о. на ВКС, в сила от 21.06.2018 г., е признато за
незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със
заповед № ***/14.10.2016 г. на управителя на „БУРГАСБУС” ЕООД, считано от 17.10.2016 г. Със същия съдебен акт Р.С.И. е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението й „***” и дружеството е осъдено да й заплати обезщетение
в размер на 2409 лева за времето от 17.10.2016 г. до 15.03.2017 г., през което
е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 16.12.2016 г. до
окончателното й изплащане.
На
18.07.2018 г. управителят на ответното дружество издава заповед за
възстановяване на ищцата на работа. На същата дата е подписано допълнително
споразумение № *** към
трудовия договор на ищцата № ***/01.07.1997 г., по силата на което се променя длъжността,
която ще заема Р.И. от „***“ на „***“, основното й трудово възнаграждение от 300 лева на 320
лева, от безсрочен договорът става срочен – за заместване ползващи отпуск лица,
съгласно утвърдения график.
На
20.07.2018 г. ищцата е запозната срещу подпис с длъжностната й характеристика,
според която има задължение да: таксува правилно и отчита по установения ред
събраните суми; спазва установените правила, свързани с издаването на билетите
и картите и отчетността на приходите; отговаря материално и финансово за поверените
ценни образци: билети, абонаментни карти, печати, технически средства и други.
На същата
дата е съставен протокол за проведен изпит на ищцата по въпроси, свързани с
нова транспортна схема, издаване на пластик карти и издаване на фактури.
Оценките, които тя получава, са незадоволителни, поради което на 25.07.2018 г.
се провежда писмен изпит с отворени въпроси, като комисията в състав от трима
души поставя оценка 4 на ищцата (по шестобалната система).
След това
ищцата е въведена на работното място, но без да работи със софтуера, а само
наблюдава как работи друг служител на същата длъжност. Когато прекият й
ръководител, свидетелят И. Г. Д., се убеждава, че ищцата може да работи сама,
тя започва да изпълнява служебните си задължения, а до нея има колежка, която
да й помага.
На
13.08.2018 г. И. Д., на длъжност експерт автогара и пряк ръководител на ищцата,
подава рапорт вх. № *** до
управителя на дружеството работодател, с който го уведомява, че на 02.08.2018
г. Р.С.И. не е изпълнила служебните си задължения, като при зареждане на
пластик карти не е издала фискален бон. С рапорта се предлага И. да бъде
наказана със „забележка“.
На
13.08.2018 г. И. Д., на длъжност експерт автогара и пряк ръководител на ищцата,
подава рапорт вх. № *** до
управителя на дружеството работодател, с който го уведомява, че на 06.08.2018
г. Р.С.И. не е изпълнила служебните си задължения, като не е заредила пластик
карта. С рапорта се предлага И. да бъде наказана с „последно предупреждение“.
На
07.08.2018 г. ищцата дава писмени обяснения, в които твърди, че на 03.08.2018
г. клиент се оплаква, че пластик картата й е празна, а би трябвало да е
заредена предния ден, и тъй като тя познава клиента, със собствени средства й зарежда
пластик картата с желаната сума. Твърди, че не знае защо се е получило така. На
08.08.2018 г. тя отново дава писмени обяснения, като твърди, че на 06.08.2018
г. около 14.30 часа не е завършила презареждането на картата на клиент, но е
пуснала фискален бон на касовия апарат, поради което на 07.08.2018 г. има
разминаване между системата и касовия апарат за 19,80 лева, защото на
07.08.2018 г. в 9.45 часа е извършено презареждането.
Със
заповед № ***/30.08.2018
г. управителят на дружеството работодател на основание чл.195, ал.1, вр.
чл.188, т.1, чл.187, т.3, чл.193, ал.1 от КТ и затова, че системно не изпълнява
служебните си задължения (незареждане на пластик карти), налага на ищцата
наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата е запозната със заповедта на
04.09.2018 г.
На
04.09.2018 г. И. Д., на длъжност експерт автогара и пряк ръководител на ищцата,
подава рапорт вх. № ** до управителя на дружеството работодател, с който го
уведомява, че на 27.08.2018 г. Р.И. не е затворила работната смяна на
24.08.2018 г., поради което сумата от 217,85 лева от оборота за 27.08.2018 г.
се е натрупала като оборот за 24.08.2018 г. (ищцата дава обяснения за това,
които съвпадат с констатацията). С цел възстановяване по-нататъшната коректна
работа на системата и изравняване на салдата се налага намесата на специалист
на 27.08.2018 г. Във връзка с констатираното неизпълнение на служебните
задължения на втори и шести август 2018 г. (касае се за техническа грешка,
защото към дати втори и шест юли 2018 г. Р.И. все още не е била възстановена на
работа), И. Д. счита, че е налице системно нарушаване на служебните задължения.
Той прави извод в рапорта, че при наличие на горните обстоятелства е очевидно,
че И. няма необходимите работни навици и професионална компетентност, за да
продължи да изпълнява заеманата от нея щатна длъжност. „Съществуващото
положение създава напрежение в колектива, тъй като допусканите от г-жа И.
грешки директно рефлектират върху работата на нейните колеги“, се казва още в
рапорта. И. Д. предлага И. да бъде освободена от длъжността „***“ поради липса на качества да изпълнява тази длъжност.
На
04.10.2018 г. И. Д., на длъжност експерт автогара, подава обяснение вх. № ** до управителя на дружеството
работодател, с което го уведомява, че във връзка с липсата на „Дневен финансов
отчет – Z отчет“ за
28.09.2018 г. от страна на ищцата, е констатирал, че Р.И., поради липса на
оригиналния „Дневен финансов отчет – Z отчет за дата 28.09.2018 г.“, е приложила некоректен
дневен финансов отчет за същата дата, а оригиналният такъв е прикрепен към
месечния отчет. И. Д. отново твърди, че ищцата не отговаря на изискванията за
заеманата от нея длъжност. В обясненията си от 03.10.2018 г. ищцата твърди, че
не е обърнала внимание, че е излязъл нулев отчет.
На
23.10.2018 г. е подписано допълнително споразумение № ** към трудовия договор на ищцата, по силата на което
ищцата ще заема длъжността „продавач билети“ временно, за заместване ползващи
отпуск лица, съгласно утвърдения график.
На
20.11.2018 г. Й. Д.К., счетоводител, подава рапорт вх. № *** до управителя на дружеството работодател, с която го
уведомява, че на 19.11.2018 г. при ревизия на Р.С.И. се установява липса на
пари в размер на 9,09 лева.
На
21.01.2019 г. Й. Д.К., счетоводител, подава обяснение вх. № **, с което заявява, че Р.И. е маркирала по погрешка 960
лева на касовия апарат. Това е установено, след като К. отива в Автогара Юг и пуска
клен отчет на касовия апарат. Пусната е сторно касова бележка за 960 лева и
касова бележка за 60 лева, тъй като ищцата е била приключила смяната и не е
могла да пусне касов бон.
На същата
дата, И. Д., на длъжност експерт автогара, подава рапорт вх. № *** до управителя на
дружеството работодател, с който го уведомява, че по повод разминаване на
парите в брой (наличност) и показанията на касовия апарат на 17.01.2019 г. от
страна на ищцата, се установява, че на клиент със зареден пакет за 60 лева е
пуснат касов бон за 960 лева по неясни причини, като проблемът е решен същия
ден. Д. предлага ищцата да бъде наказана.
По
отправена молба от работодателя на основание чл. 333, ал.2 от КТ до ТЕЛК към
„УМБАЛ-БУРГАС” АД да даде становище за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата, такова е дадено на 20.11.2018 г., което е в смисъл, че не е
целесъобразно уволнението й от заеманата длъжност, поради намалените й
адапционни способности към нови условия на труд и ново работно място.
На
07.12.2018 г. дружеството депозира молба на основание чл.333, ал.1 от КТ до
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас за даване разрешение трудовото
правоотношение с ищцата да бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Към молбата е приложено отрицателното становище на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС”
АД.
На
13.12.2018 г. директор на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас дава
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Р.И. на
длъжност „***”.
На 17.01.2019
г. управителят на дружеството работодател уведомява писмено ищцата, че след
анализ на работата й се установява, че не притежава необходимите качества за
ефективно и безпроблемно изпълнение на функционалните й задължения в
съответствие с изискванията на длъжността, която заема. На ищцата се предлагат
следните длъжности, които са съобразени със здравословното й състояние –
чистач, мияч или кондуктор. Изрично се уведомява ищцата, че при отказ, ще бъде
освободена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. На същата дата ищцата
собственоръчно изписва върху документа, че отказва да приеме така предложените
й дейности.
Със заповед
№ */22.01.2019 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, управителят
на дружеството работодател прекратява трудовото правоотношение с Р.С.И.,
считано от 22.01.2019 г. Като мотиви за решението си управителят посочва, че от
момента на назначаването й на длъжност „***“ в Транспортна къща на дружеството с допълнително
споразумение към трудовия договор от 18.07.2018 г., служителката демонстрира
явна липса на качества за ефективно и безпроблемно изпълнение на функционалните
задължения за длъжността, която заема. Според управителя горното се потвърждава
от рапортите на прекия й ръководител, посочени както следва: вх. № ***/13.08.2018 г.; вх. № ***/13.08.2018 г.; вх. № ***/04.09.2018 г.; вх. № ***/04.10.2018 г.; вх. № ***/20.11.2018 г. и вх. № ***/21.01.2019 г. В заповедта изрично е посочено, че
служителката отказва да заеме заместваща длъжност, подходяща за нея, предложена
й съобразно изискванията на колективния трудов договор. В документа също така
се сочи, че е взето предварително становище от ТЕЛК Бургас и съгласие от
Инспекция по труда. Заповедта е връчена на ищцата, като връчващият служител,
свидетелят Т. Д., уведомява ищцата за рапортите, представя й ги, за да ги
види и се запознае с тях, но ищцата не реагира по никакъв начин, а само
подписва заповедта за уволнение.
Видно от
приложената по делото трудова книжка на ищцата последното отбелязано в нея
трудово правоотношение е това с ответното дружество. Тя е регистрирана в
Агенцията по заетостта, дирекция „Бюро по труда” – Бургас като търсещо работа
лице на 23.01.2019 г., за което й е издадена регистрационна карта, и до датата
на последното по делото съдебно заседание продължава да е безработна.
Според
заключението на вещото лице по назначената първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза брутното трудово възнаграждение на И. за месец декември 2018 г. е
420,80 лева, а размерът на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ с участието на
сумата от 60 лева за храна с месечно брутно трудово възнаграждение 480,80 лева
за периода 22.01.2019 г. – 19.06.2019 г. възлиза на 2410,56 лева, а без
участието на сумата от 60 лева за храна с месечно брутно трудово възнаграждение
420,80 лева за същия период възлиза на 2109,74 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените
доказателства, на основното и допълнителното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза и на показанията на свидетелите Т. М. Д., И. Г. Д., Л. А. А., Р. С. И. (частично). Доказа се, че ищцата е била
обучена как да се справя с основните й задължения преди сама да започне да
работи, поради което показанията на свидетеля Р. С. И. в тази им част не следва да
бъдат ценени.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Претендира се и
законната лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата по нея.
Видно е
от материалите по делото, че преди да уволни ищцата работодателят е взел
становище от ТЕЛК, което не е
задължително за Инспекцията по труда, но е задължително искането за такова и
изпращането му на Инспекцията по труда. Разрешение на Инспекцията по труда,
дадено без мнението на ТЕЛК, не е правомерно издадено поради нарушение на
императивната разпоредба на чл. 333, ал. 2 КТ. Ето защо законосъобразно
работодателят първо е поискал становище от ТЕЛК, а след което разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение от Инспекцията по труда, на която е
изпратил становището на ТЕЛК. Инспекцията по труда е дала предварително
разрешение за уволнение на ищцата на основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Уволнението на всички основания, визирани в чл. 328 КТ, се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326,
ал. 2 КТ. Предизвестието се отправя с цел да бъде отработено, но при липса на
интерес или възможност за ефективно отработване, работодателят може да прекрати
трудовия договор преди да изтече срокът на предизвестието, като в този случай
дължи обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на
предизвестието (такова обезщетение е постановено да се изплати на ищцата със
заповедта за уволнение).
Следователно неотправянето на предизвестие не води до
незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му. То създава
облигационно правоотношение – задължение за работодателя да изплати
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
Не се
доказа твърдяната от ищцата тенденциозност по отношение на нея от страна на
работодателя. Ако такава е съществувала, дружеството би уволнило И. още в края
на месец август 2018 г., вместо да я наказва с предупреждение за уволнение
заради „системно неизпълнение на служебните задължения“, и не би сключило
допълнително споразумение с нея в края на месец октомври 2018 г., въпреки констатирани
„последващи пропуски“ в работата й на 04.09.2018 г. и на 28.09.2018 г.
Специфичното
при основанието за уволнение по
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е наличието на обективно и
трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен
период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Липсващите качества може да
бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в
друг известен на работника документ, стига
той да е доведен до знанието му и
да е приобщен към заповедта чрез съответно препращане. Атакуваната заповед за уволнение препраща към рапорти
на прекия ръководител на ищцата, респективно на счетоводител, като на И.
изрично е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на тези
рапорти към момента на връчването на заповедта, но тя отказва. Нещо повече, според
показанията на свидетеля Л. А. ищцата е запозната с тези рапорти още към момента на
изготвянето им, а за тяхното наличие се споменава и в уведомлението до служителя,
с което й се предлага да заеме друга длъжност. В този документ изрично се
посочва, че при отказ да заеме една от предложените й длъжности, И. ще бъде
освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Ищцата обаче не поисква
да се запознае с рапортите.
В този
смисъл, впоследствие тя не може да твърди, че е нарушено правото й на защита, т.е.
че не е знаела поради каква причина всъщност я уволняват, защото в резултат на
собственото й поведение не е узнала съдържанието на конкретните рапорти, които
се цитират в заповедта за уволнение.
На
следващо място, наличието или отсъствието на качества не може да бъде измерено
пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите
действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали
качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или
чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които
работникът не е в състояние да изпълни.
При все
това, в рапорта от 04.09.2018 г. изрично се посочва, че на ищцата й липсват
„работни навици и професионална компетентност“. Във всички рапорти, които са
цитирани в заповедта за уволнение, е отразен начинът, по който работникът
се справя с възложената работа – неиздаване на
фискален бон, незареждане на пластик карта, неправилно приключване на оборот,
неправилно прилагане на финансов отчет, липса на средства в касата, разминаване
на парите в брой (наличност) и показанията на касовия апарат.
Тук се
налага следното уточнение:
Дисциплинарното
нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за
прекратяване на трудовия договор. Изключването
ще е налице, когато нарушението на трудовата дисциплина е
извършено умишлено – в този смисъл Решение
№ 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о. Следователно, макар ищцата да е наказана с дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за „незареждане на пластик карти“ със
заповед на работодателя от 30.08.2018 г., това не изключва липсата на качества,
защото неизпълнението на задължението не е умишлено – аргумент от обясненията
на ищцата от 07.08.2018 г., в които тя твърди, че „не знае какво се е случило“,
и от тези от 03.10.2018 г., в които твърди, че не „е обърнала внимание, че е
излязъл нулев бон“.
Възможно
е в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат, от една страна, на извършени дисциплинарни
нарушения, а, от
друга, на липса на качества на
работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят е прекратил
едностранно трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ (а не по чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на
дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание – в този смисъл Решение
№ 120 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2013 г., IV г. о.
Доказването
на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на
положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или
служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на
трудовите задължения. В този смисъл са и решение № 202 от
19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о. и решение № 564 от
22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о.
Видно е от
рапортите, които като съдържание не се оспорват от ищцата, че различните
проявления на несправянето с работата се осъществяват в продължение на 5
месеца, т.е. касае се за едно трайно и обективно състояние. Изводът, който се
налага, е, че у Р.И. липсват: работни навици – прецизност и концентрация (не се уверява дали пластик картата е заредена преди да
я върне на клиента, а според свидетеля Д. обслужва много бавно клиенти, тъй
като им обяснява „общи неща“, и има „несериозно отношение към работата“); познания
за това какво трябва да прави и какво е позволено на материално-отговорното
лице (според свидетеля Л. А. „боравенето с отчета не й се отдава“, „не си води по
съответния ред касата, която води“, „смесва свои пари с пари на дружеството“).
Всичко това се отразява трайно на нейното работно поведение и е предпоставка за
допускане на финансови нарушения, каквито реално са налице.
Неефективността
на работата на ищцата И. се проявява в двете основни нейни задължения по
длъжностна характеристика – да таксува правилно и да отчита по установения ред
събраните суми (не издава фискален бон или издава такъв с грешни данни, които
не са незначителни, неправилно приключва оборот, неправилно прилага финансов
отчет); да спазва установените правила, свързани с издаването на билетите и
картите и отчетността на приходите (не зарежда пластик карти, липсват средства
в касата, разминаване на парите в наличност и показанията на касовия апарат).
Ето защо искът да бъде признато уволнението на И. със заповед № */22.01.2019 г. на управителя на
„БУРГАСБУС” ЕООД за незаконно и да бъде отменено, следва да бъде отхвърлен.
След като е отхвърлен главният иск, следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове: да бъде възстановена
на заемната от нея предишна длъжност „***” в ответното дружество, да бъде
осъдено последното да й заплати сумата от 2867,52 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 22.01.2019 г. до 22.07.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
По разноските:
При
този изход на делото ищцата
няма право на разноски. Доколкото тя
е освободена от
заплащане на такси и разноски (аргумент от чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК)
независимо, че предявените искове са отхвърлени,
то върху нея не
следва да се възлага сумата, представляваща дължима държавна такса за
образуване на делото, нито сумата,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
И.
обаче следва да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените от
ответното дружество разноски, които се изчерпват с
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева – л.162 от делото.
След
изменението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата),
при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т. ч. по
отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ и
оценяемият иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, минималното възнаграждение при
обективното им съединяване се определя сумарно
- минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) и възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
съобразно цената му – аргумент от Определение
№ 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответното дружество не е прекомерно.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ,
предявени от Р.С.И., ЕГН – **********, против „БУРГАСБУС”
ЕООД, ЕИК – *********, а именно: за признаване
на уволнението й със заповед № */22.01.2019 г. на управителя
на „БУРГАСБУС” ЕООД за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването й на
заемната от нея предишна длъжност „***” в „БУРГАСБУС” ЕООД, за осъждането на „БУРГАСБУС”
ЕООД да й заплати сумата от 2867,52 лева (две хиляди осемстотин шестдесет и
седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ за периода от 22.01.2019 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН – **********, да заплати на
„БУРГАСБУС” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева,
представляваща направени от дружеството разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ