№ 3897
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110201663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М., срещу наказателно постановление /НП/
№ 21-4332-026466/21.12.2021г., издадено от началник сектор към СДВР,
ОПП, с което на К. М. М. е наложено административно наказание: „глоба“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а ал.1
пр.3 ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП;
С жалбата се изразява несъгласие с атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва
фактическите констатации в акта.
Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Представлява се от адв.
А.. Той подържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановелине. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. П.. Тя
оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди наказателното
1
постановление и да присъди направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2021г. св. В. В., в присъствието на св. Е. съставил на
жалбоподателя АУАН за това, че на същата дата около 12:00 ч. в гр. София,
бул. „Витоша“ с посока на движени от ул. „Шандор Петьофи“ към бул.
„Пенчо Славейков“ при № 73 управлявал лек автомобил „Лексус“ с
динамично променяне на надлъжното ускорение в напречно ускорение около
пет последователни пъти. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 104б т.2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. С
него на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца.
Въз основа на заповед актосъставителят е овластен съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Писмените доказателства - АУАН, НП, справка за нарушения на
ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са
отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на
доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е
писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето,
лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е
издаден акта и дата на връчване. Досежно тези факти съдът кредитира АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
2
законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол
пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна,
поради следните съображения.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Описаното в
НП поведение на жалбоподателя е квалифицирано като "дрифти". Това
действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В нормите на Закона за движение
по пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието "дрифт".
Липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за
нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен
състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво разбира
под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на който и да е
термин не позволява използването му за целите на административно-
наказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава вмененото
на жалбоподателя деяние следва да се субсумирно в правна норма на закона.
В случая е наложено административно наказание, което действително
законът предвижда, но за нарушение, което се обосновава на свободната
преценка на актосъставителя и наказващия орган, не и на законова
дефиниция.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на К.
М. М. сумата от 850 / осемстотин и петдесет/ лв., представляваща разноски за
адвокат в производството.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ /НП/ № 21-4332-026466/21.12.2021г., издадено от началник
сектор към СДВР, ОПП, с което на К. М. М. е наложено административно
3
наказание: „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на
основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР следва да заплати в полза на К. М. М. сумата от 850 /
осемстотин и петдесет/ лв., представляваща разноски за адвокат в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4