Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..…/24.09.2021 г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Василев ч.гр.дело №1287 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
В жалбата
се твърди, че това намаляване е незаконосъобразно и не съответства на
извършената работа по изпълнителното дело. Счита, че реално по изпълнителното
дело не са извършени никакви действия. Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, а единствените действия относно удовлетворение на вземанията
на взискателя се ограничават до подаване на молба за образуване на изпълнително
дело и посочване на банкова сметка. ***ъл по сметка на ЧСИ цялата посочена в
призовката сума.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение, като е изложил подробни аргументи.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Съдът като обсъди доводите на
страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник
по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни
и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в
който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксата
по т. 26 ТТЗЧСИ и той е предмет на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Производството
по изпълнително дело № 20208380406599 е образувано по молба на Б.С.Л.-С.,
против длъжника „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист издаден на 29.10.2020
г. по гр. дело №28280/2020 г. на СРС за принудително събиране на парични
вземания в размер на 11086,44 лв. – обезщетение за оставане без работа за
периода от 22.06.2020 г. до 22.10.2020 г. По делото са представени
доказателства - договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.11.2020
г., с която уговорено възнаграждение на процесуален представител в размер на
900,00 лева, като видно от текста на договора, същото е заплатено в брой, при
подписване на договора. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение
на 04.11.2020 г., с която е поканен да заплати сумата по изпълнителния лист и
адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., такса по изпълнението в
размер на 74,50 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1127,02 лв. ЧСИ е
наложил запор на вземания по банкови сметки и извършил справки. Длъжникът е
подал на 05.11.2020 г. молба за изменение на разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и е поискал намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200. 00 лв., на основание чл. 78, ал.
5 ГПК. На 06.11.2020 г., длъжникът е подал молба до ЧСИ, с която го уведомява,
че е погасил задължението, като моли до влизане в сила на съдебното решение, по
което е постановено предварително изпълнение и е издаден изпълнителния лист, да
не бъдат изплащани сумите към взискателката. От страна на взискателя е подадено
възражение с вх. № 62334/09.11.2020 г. за неоснователност на молбата. С
разпореждане от 16.11.2020 г., ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение до
размера от 700,00 лева.
При така установеното от фактическа страна,
Софийският градски съд, прие следното: Според чл. 79, ал. 1 ГПК (редакция ДВ
бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не
са приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в
срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното
производство. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този
смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори
това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК. При
произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Взискателят по образуваното изпълнително
дело е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и
осъществяване на процесуално представителство в производството. Спорът в
настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски
освен по чл. 10, т. 1 (които са присъдени), така и по т. 2 от Наредба № 1/2004
г. при твърдения за липса на извършени други допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя. С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело не са посочени конкретни изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя, но с последваща молба от същата дата,
извършването им е възложено на съдебния изпълнител. С изпращането на покана за
доброволно изпълнение е наложен и запор на вземания по банкова сметка ***.
С оглед на горното, съдът намира, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2
(ДВ бр. 7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ, в приложимата й редакция.
Съгласно разпоредбата на чл 36, ал 2 ЗАдв., вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2А от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид вземането на взискателя
по делото, с процесното постановление, е определен размер на хонорара, близък
до минималния. Доводите на жалбоподателя, че делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност и че длъжникът е авторитетно и платежоспособно
юридическо лице, са ирелевантни. Следва да се посочи, че разноските за
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен
способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира
приложение по отношение на тези разноски.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя в посочените в Разпореждането на ЧСИ
размери се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу Разпореждане от 16.11.2020 г. на И.Р.– помощник ЧСИ в кантората на ЧСИ М.Б.,
постановено по изп.д. № 6599/2020 г., с което е намален претендирания от
взискателя по изпълнителното дело хонорар от 900,00 лева на 700 ,00 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.