Р Е Ш Е Н И Е  № 

 

  гр. Сливен,  11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни през 2019  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на М.К.Е., против Наказателно постановление № НП № F449103/27.12.2018 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 год.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С молба до Директора на ТД на НАП, офис Сливен, подадена на 21.11.2018 год. жалбоподателката, като регистриран земеделски производител, е подала и поискала да бъдат обработени следните декларации: декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 12.01.2017 год., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 01.10.2017 год, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год, декларация обр.1 за заличаване на м. януари 2017 год., декларация обр.1 за заличаване на м април 2017 год, декларации обр.1 за периода от месец  януари до месец април 2017 год. вкл., декларация обр. 1 за периода от м. октомври до месец декември 2017 год. вкл., декларации обр.1 за периода от м. януари до м. април 2018 год. вкл. По повод на подадената молба, отнасяща се и до процесната декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год,., е образувана проверка от служители на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. В резултат на извършената проверка е установено, че жалбоподателката, в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнила задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността в законоустановения срок по чл. 1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 год., а именно: в седмодневен срок от настъпване на обстоятелството, която декларация, предвид посочената дата на прекъсване на дейността - 01.05.2018 год. е следвало да бъде подадена в законоустановения срок – до 08.05.2018 г.

       Въз основа на тези констатации и конкретно за забавата при подаването на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год. на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 355 ал.1 от КСО.

Съдът кредитира изцяло депозираните в хода на съдебното следствие свидетелски показания като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред към делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Издаденото наказателно постановление е процесуално и материално законосъобразно. Както в съставения акт, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е описано  нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Административнонаказващият орган, правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал.2 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с прекъсване на дейността от 01.05.2018 год.в законоустановения седмодневен срок съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 год.

В жалбата си до РС Сливен жалбоподателката М.Е., въпреки че сочи, че обжалва процесното наказателно постановление излага съображенияга си довели до не подаване в срок на декларации обр.1, което не е предмет на настоящия спор.

С оглед гореизложеното съдът намира, че административно- наказващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната му отговорност по цитираната норма от КСО.

При издаване  и връчване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да съществени такива,  водещи до отмяната на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Правилно, административнонаказващият орган е стигнал до извода за наличие на допуснато нарушение на горепосочените текстове от КСО.

Съдът не намира за основателно становището на жалбоподателя за несъответствие между тежестта на извършеното от него деяние и наложеното му наказание. Въпреки че нарушението е осъществено за първи път, случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Неподаването на процесната декларация не е единичен случай, тъй като видно от подадената молба на жалбоподателя от 21.11.2018 год., приложена към административнонаказателната преписка и приобщена по надлежния ред в настоящото производство, както и от събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие, жалбоподателят не е депозирал и декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 12.01.2017 год., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с възобновяване на дейността от 01.10.2017 год, декларация обр.1 за заличаване на м. януари 2017 год., декларация обр.1 за заличаване на м април 2017 год, декларации обр.1 за периода от месец  януари до месец април 2017 год. вкл., декларация обр. 1 за периода от м. октомври до месец декември 2017 год. вкл., декларации обр.1 за периода от м. януари до м. април 2018 год. вкл. Извършеното от жалбоподателя нарушение е такова на формално извършване, за осъществяването му не е необходимо да са настъпили неблагоприятни последици за фиска. Специфичният характер на извършеното деяние, чиято обществена опасност и вредоносни последици не зависят от това настъпила ли е вреда за бюджета или не, не може да го определи като маловажно. Правилно, предвид вида и характера на извършеното нарушение, наказанието, което е наложено на жалбоподателя е в минимално предвидения в санкционната норма размер от 50.00 лева.

 

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F449103/27.12.2018 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на М.К.Е. с ЕГН **********,*** на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 год., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: