РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: В. Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12351 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226 КЗ /отм./ от Д.Х.Г. ***
против З. „У.“ АД с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат му М.Х.Г. при ПТП на 31.12.2014г. на път III-866, км. 30+500 /гр.
Смолян-гр. Девин/ на около един километър след с. Стойките в посока с. Широка
лъка по вина на водач на л.а. „Инфинити“ с рег. № *******Б.Г.К.с ЕГН **********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по полица №
05114001569117 с период на застрахователно покритие 09.06.2014 г. – 09.06.2015
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.09.2019г. до
окончателното плащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
31.12.2014г. на път III-866,
км. 30+500 /гр. Смолян-гр. Девин/ на около един километър след с. Стойките в
посока с. Широка лъка е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Инфинити“ с рег. № *******Б.Г.К., чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, при което загинал братът на ищеца М.Х.Г.. Твърди
се настъпили за ищеца неимуществени вреди вследствие загубата на брат му, с
когото имали силна и топла връзка, живеели в едно домакинство, споделяли
радости и несгоди, правели общи планове и били опора един за друг. Твърди се,
че с влязла в сила присъда по нохд № 53/2015г. по описа на ОС-Смолян Б.Г.К.с
ЕГН ********** бил признат за виновен и осъден за причиняването по
непредпазливост смъртта на М.Х.Г..
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника,
с който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че искът е предявен преди
предявяване на претенцията пред застрахователя, която била заведена с вх. №
*********/30.09.2019г., поради което е недопустим и делото следва да бъде
прекратено. Оспорва се между ищеца и починалият му брат да е била налице такава
трайна и дълбока емоционална връзка, която да обоснове материална легитимация
за ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Оспорва се
и претендираният размер на обезщетението като завишен. В условията на
евентуалност ответникът счита за справедлив размер такъв от 5 000 лв.,
съгласно чл. 493а от КЗ, вр. § 96 от ЗИДКЗ, ДВ бр. 101/2018 г.
В подкрепа
исканията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни доказателства.
Представена е влязла в законна сила на 17.10.2015 г.
Присъда № 12 от 01.10.2015 г. по нохд № 53/2015г. по описа на Окръжен съд -
Смолян.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото заверен препис от Присъда
№ 12 от 01.10.2015 г. по нохд № 53/2015г. по описа на Окръжен съд - Смолян, влязла в законна сила на 17.10.2015 г., Б.Г.К.от гр.
София е признат за виновен в това, че на 31.12.2014 г., около 2,30 часа,
на път III-866, км. 30+500 /гр. Смолян-гр. Девин/ на около един километър след
с. Стойките в посока с. Широка лъка,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Инфинити FX 35“ с рег. №*******НТ, движейки се в посока от с. Стойките, общ. Смолян, към
с. Широка лъка, общ. Смолян, е нарушил правилата за движение: по чл. 20, ал.1
от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно
средство, което управляват“; по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на
пътуващия на задната седалка в ляво пътник М.Х.Г. с ЕГН ********** от гр. Банкя, поради което и на
основание чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1,
вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една
година, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса,
че ответникът е застраховател на делинквента Б.Г.К.по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в полица № 05114001569117
с период на застрахователно покритие 09.06.2014 г. – 09.06.2015 г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Видно от препис-извлечение то Акт за смърт № 8/31.12.2014
г., издаден от кметство с. Стойките, Удостоверение за раждане от *** г.,
издадено от СО – район Банкя и Удостоверение за раждане № 058953 от 03.09.1985
г. на Благоевградски Районен Народен Съвет, М.Х.Г.
е починал на 31.12.2014 г., а ищецът Д.Х.Г. е негов брат.
За претърпените от ищеца страдания от смъртта на неговия
брат по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б.Г.К., от чието противоправно поведение е настъпила смъртта на М.Х.Г..
Св. К. казва, че с ищеца Д.Х.Г. и брат му М.Х.Г. били приятели повече от 15 години. Те живеели заедно във
фамилната къща в гр. Банкя, като М.и родителите им живеели на единия етаж, а Д.
бил женен, с деца, и живеел със семейството си на другия етаж. Двамата братя
били близки, неразделни, излизали и празнували заедно празниците, били в обща
компания. М.работел и помагал финансово на Д.. След празненство за Нова година
се прибирали заедно, като шофирал свидетелят, и претърпели катастрофа, при
която загиналМ.. След случая Д. станал по-затворен, тъжен, притеснен. Чували се
често, но бил променен. Другите хора от компанията чувствали същото – че е
по-свит и отдръпнат. Преди бил приятелски настроен, а сега бил притеснен и
тъжен. Свидетелят казва, че след инцидента не се е виждал с Д., но през
месец-два се чували по телефона.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Доколкото застрахователната полица е сключена и събитието
е настъпило при действието на отменения КЗ, обстоятелството дали извънсъдебната
претенция към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е
предявена преди изтичане на срока за доброволно плащане е без значение за
допустимостта на иска.
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ/отм./, с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди /чл. 223, ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ/отм./,
а съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 226 от КЗ
/отм./ е функционално обусловено от правото на
деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се
поражда претендираното материално право са следните:
1/.
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно
дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие;
2/. настъпване на застрахователно
събитие – пътно-транспортно произшествие;
3/.
претърпени в резултат на настъпилото застрахователно събитие вреди, за които се
претендира застрахователно обезщетение /имуществени и/или неимуществени/;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на всички посочени по-горе обстоятелства.
В случаите на предявен иск от лице извън кръга на материалноправно легитимираните да
търсят обезщетение от смъртта на свои близки лица, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
и създадена между ищеца и починалия му родственик трайна и дълбока,
особено близка житейска и емоционална връзка, и настъпили в резултат на смъртта
му сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
В тежест на
ответника е да докаже възраженията си - /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По делото се установява безпротиворечиво наличието на
сключен между делинквента и ответника застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователното покритие по
който покрива отговорността за причинени при управлението на л.а. „Инфинити
FX 35“ с рег. № *******на трети лица вреди.
Съобразно
влязлата в сила Присъда № 12 от 01.10.2015 г. по нохд №
53/2015г. по описа на Окръжен съд - Смолян и
по арг. от чл. 300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в наказателното
производство обстоятелства относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, т.е. присъдата обхваща всички елементи
от състава на деликтната отговорност по отношение на делинквента. С оглед на това за установени следва да се приемат
обстоятелствата, че на 31.12.2014 г. , около 2,30 часа, на
път III-866,
км. 30+500 /гр. Смолян-гр. Девин/ на около един километър след с. Стойките в
посока с. Широка лъка, при управление на МПС – лек автомобил марка „Инфинити FX
35“ с рег. №*******НТ, движейки се в посока от с. Стойките, общ. Смолян, към с.
Широка лъка, общ. Смолян, е нарушил правилата за движение: по чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно
средство, което управляват“; по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – „водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на
пътуващия на задната седалка в ляво пътник М.Х.Г. с ЕГН ********** от гр.
Банкя.
Не се спори между страните и се установява от
представените писмени доказателства, че ищецът е брат на починалия М.Х.Г..
По спорния по делото въпрос за активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение в качеството си
на брат на починалия, съдът следва да съобрази постановките на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
В т. 1 от цитираното
тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди.
При изясняване смисъла, вложен в понятието
„особено близка връзка“, в тълкувателните мотиви на решението е посочено, че в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
както и че връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Изтъкнато е, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления
№ 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези съображения
обосновават извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69
г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две
предпоставки – 1/. да е създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2/. претърпените от ищеца неимуществени вреди да
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Както
е посочено в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от
13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и решение № 34 от
08.06.2022г. по т.д. № 531/2021г. на ВКС, II т. о., отстъпването от
последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в
Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на
правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят
неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за
справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на
кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в
материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като
държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична
уредба в националното законодателство /към момента на приемане на
тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде
възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на
други лица, извън изчерпателно изброените в Постановленията на Пленума на ВС от
1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на
съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия
обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на
понесените неимуществени вреди.
В конкретиката на
казуса такава изключителност на случая не се установи.
От показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че отношенията между ищеца и
починалият при процесното произшествие негов брат са били много близки; че са
живеели във фамилната къща – починалият с родителите им, а ищецът – със
семейството си; че са били постоянно заедно; че двамата братя са празнували
заедно празниците и са почивали и излизали в общ приятелски кръг; че починалият е помагал на ищеца финансово;
че след смъртта на брат си ищецът е изпитвал болка, тъга, притеснение, станал е
по-затворен.
Тези обстоятелства,
обаче, съдът намира, че не могат да обосноват извод, че между ищеца и починалия
е съществувала особено силна връзка и че поради това той е понесъл морални
болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за братя
отношения.
Безспорно, изброените
обстоятелства сочат на голяма близост и привързаност между братята, на
сърдечност и топлота в отношенията им. Подобни отношения обаче не могат да се
преценят като изключителни и нетипични за българския бит и душевност. Точно
обратното, по правило децата в едно семейство се възпитават в отношения на
обич, разбирателство, взаимно уважение и готовност да си помагат, които
отношения обикновено се запазват за цял живот. Традиционно за българското
общество, братята и сестрите са едни от най-близките членове на роднинския кръг
– подкрепят се морално и материално, споделят радости и трудности и
представляват своеобразна общност, устойчива на времето и житейските събития. Поради
това, връзката между ищеца и брат му, починал при процесното произшествие, не
може да бъде определена като изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания
тълкувателен акт и в създадената след него практика на касационната инстанция
по реда на чл. 290 ГПК, обективирана напр. в цитираните решение № 60131 от
13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и решение № 34 от
08.06.2022г. по т.д. № 531/2021г. на ВКС, II т. о.
Освен това, не се
установява и втората задължителна предпоставка – страданията на ищеца да са
значително по-големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него
близък родственик, респ. – за починал брат, с който разликата в годините е
несъществена, израстнали са заедно и неразделни, споделяли са еднакви интереси
и приятелски кръг и т.н.
Мотивиран от
изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. Той претендира такива за
процесуалното представителство от юристконсулт, което съдът, като прецени
фактическата и правна сложност на делото, определя в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Х.Г.
*** против З. „У.“ АД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** иск по чл. 226 КЗ /отм./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат му М.Х.Г. при ПТП на 31.12.2014г. на път III-866,
км. 30+500 /гр. Смолян-гр. Девин/ на около един километър след с. Стойките в
посока с. Широка лъка по вина на водач на л.а. „Инфинити“ с рег. № *******Б.Г.К.с
ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по
полица № 05114001569117 с период на застрахователно покритие 09.06.2014 г. –
09.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
24.09.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Д.Х.Г.
*** да
заплати на З.
„У.“ АД с ЕИК********, седалище и адрес на
управление *** на основание чл.
78, ал.3 и ал.8 ГПК юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ:
/В. Живкова-Офицерска/