Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 26.07.2010 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Г. районен съд за 2010 година, уволнението на Е. Г. Д. по заповед № .... от 31.01.2010 година на управителя на „Д.”-Е., гр. Г.О. е признато за незаконно и отменено. Служителката е възстановена на заеманата до момента длъжност „п. –к.”. Присъдено й е обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 1 085,04 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска насетне. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 2 100 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ответното дружество са присъдени направените от ищцата разноски и дължимата по делото държавна такса. Решението е обжалвано от двете страни. Ищцата Е. Г. Д. претендира отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й за обезщетение за принудителна безработица, следствие на незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за разликата от присъдената сума от 1 85,04 лв. до пълния търсен размер от 2 100 лв. и присъждане на вземането вцялост. Позовава се на неправилно зачетено възражение за прихващане и игнориране на пълния исков период, за който се търси обезщетение – шест месеца, считано от постановяване на уволнението. Ответникът „Д.”-Е., гр. Г.О. атакува решението в частта, уважаваща исковите претенции с доводи за материална незаконосъобразност и неправилна преценка на събраните доказателства. От анализа на последните категорично се налагал извод да са осъществени фактите – намаляване обема на работа и съкращаване в щата, даващи на работодателя правото на уволнение. В разрез с материалния закон първостепенният съд приел, че двете прекратителни основания, сочени в атакуваната заповед, не могат кумулират . За правомерността на уволнението достатъчно била наличността на едно от тях. Всяка от жалбите е оспорена от насрещната за нея страна с доводи за неоснователността й по същество. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - Е. Г. Д. - излага в исковата си молба, че по силата на трудов договор от 05.02.2009 година в търговското предприятие на ответното дружество работила като п.-к.. Считано от 01.02.2010 година била уволнена на основание намаляване обема на работата и съкращаване в щата. С доводи за незаконност на уволнението – редица документални неточности по връчване и датиране на отправените предизвестие и заповед, липса на сочените в тях прекратителни основания - по реда на настоящото производство ищцата претендира прогласяване неправомерността му, отмяна, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на сумата от 2 100 лв., обезщетение за принудителна безработица, ведно със законна лихва и разноски. Ответната страна – „Д.”-Е., гр. Г.О. - оспорва исковете с възражения за правомерност на атакуваното уволнение. Било постановени при налично прекратително основание – съкращаване в щата и извършен подбор. С нарочна заповед на управителя на дружеството числеността на продавачите в дружеството били намалени с една бройка. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата на което в търговското предприятие на ответното дружество ищцата е изпълнявала длъжността „п. –к.”. На 01.12.2009 година управителят на ответното дружество е взел решение за съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност, заради ниски стопански резултати и намаляване обема на работата. Разпоредил е извършване на подбор между служителите заемащи длъжността „п. –к.”. Въз основа на писмено становище на служителя в дружеството И. А. на 30.12.2009 година е извършен подбор от управителя на ответното дружество, при който най –ниска оценка е получила ищцата - протокол от 30.12.2009 година, становище на цитирания по-горе служител и протокол от 01.12.2009 година. Към момента на извършване на описаните действия броят на длъжностите „п. –к.” е бил четири, а считано от 01.02.2010 година: три – две щатни разписания, съответно от 01.08.2009 година и от 29.01.2010 година. Независимо от отправеното до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, датирано на 31.12.2009 година, на 31.01.2010 година работодателят е издал и връчил на ищцата заповед за уволнение, основана на съкращение в щата поради намаляване обема на работата – заповед № ... от 31.01.2010 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Отхвърля ги на посоченото основание, водим от следните съображения. По иска за незаконност на уволнението с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ: В съответствие с правомощията си по закона и спазване на процедурата по реализирането им ответникът е намалил щатните бройки за длъжността „п. –к.”, извършил е подбор и е постановил атакуваното уволнение. Независимо, че с по-късен акт – щатното разписание от 29.01.2010 година е придал действие на съкращаването в щата от 01.02.2010 година, въпросното прекратително основание е налично още към началото на месец декември, 2009 година. Последващата заповед за утвърждаване на новия щат прогласява вече взетото решение и по изричната воля на работодателя отлага действието му за по-късен момент. За правомерността на атакуваното уволнение решаващото е, че то съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Законът изисква обективната наличност на дадено прекратително основание, щото да свърже с това възникване правото на уволнение. Тъй като тези изисквания са спазени, уволнението се явява законно по смисъла на КТ, а това онагледява неоснователността на предявения иск и налага отхвърлянето му на посоченото основание. Доводите на ищцата са неоснователни. При положение, че работодателят е описал в заповедта за уволнение две прекратителни основания, достатъчна е наличността на едно от тях за правомерността на прекратяването на трудовото правоотношение. Затова волята на ответното дружество не само не е неясна, но сочи два прекратителни факта, наличността на първия от които по делото е доказан по безспорен начин. Без значение е дали и колко нови търговски обекта работодателят е разкрил. Дали те ще функционират с четирима или трима продавачи е негова лична преценка, която не подлежи на съдебен контрол. За правомерността на уволнението от значение е изявената воля да се намали числеността на персонала. Не може да бъде споделена и тезата за тенденциозно извършване на подбора по чл. 329 от КТ. Виждането, че подборът подлежи на контрол е вярно само до степен да се провери, дали работодателят е изхождал от критериите по чл. 329 от КТ в преценката си кои служители са по-стойностни за него и следва да останат на работа. В казуса параметрите на подбора точно възпроизвеждат законовите критерии, а това налага извод за правомерност на процедурата по чл. 329 от КТ. По иска за отмяна на уволнението – чл. 344, ал.1,т.1, предложение второ от КТ,за възстановяване на заеманата длъжност – чл. 344, ал.2 от КТиза присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ: Претенциите са обусловени от правомерността на уволнението. Незаконното прекратяване на трудовото правоотношение е техен правопораждащ юридически факт и доколкото той не е наличен исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответното дружество има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 350 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от ... ..... .... година, постановено по гр. дело №..... по описа на Г. районен съд за 2010 година, вместо което постановява: Отхвърля предявените отЕ. Г. Д. от гр. Г.О., ул. „С. В.” № ...., А. № ..., . ІІ, ЕГН: * против „Д.”-Е., гр. Г.О. и с к о в е, с които на основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда се претендира признаване за незаконно и отмяна на уволнението по заповед № .... от 31.01.2010 година на управителя на ответното дружество, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за принудителна безработица, следствие на уволнението по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 2 100 лв. като неоснователни. ОсъждаЕ. Г. Д. от гр. Г.О., ул. „С. В.” № ...., А. № ...., . ІІ, ЕГН: * да заплати на „Д.”-Е., гр. Г.О. сумата от 350 /триста и петдесет/ лв., разноски по делото за две инстанции, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |