№ 548
гр. Козлодуй, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440100676 по описа за 2023 година
Производство е образувано по иск с правно основание чл. 422 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „Сити Кеш” ООД, ЕИК ********* чрез
пълномощник юристконсулт София Коланева против В. В. Ф., ЕГН
********** от ......, за признаване за установено че дължи вземането
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 131/2023г.
по описа на Районен съд Козлодуй за главница 963.09 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, възнаградителна лихва
в размер на 132.83 лева за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за
забава в размер на 83.65 лева за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г.
дължими по договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г. Претендират
и направените в заповедното производство разноски и разноските в исковото
производство.
В съдебни заседания за ищеца не се явява пълномощник с писмени
становища поддържат иска.
Ответника в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощник адвокат М. М. от
АК-Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва иска по съображения,
че е погасила изцяло задължението си по договора за кредит. Излага доводи
за нищожност на договора за заем, евентуално на отделни клаузи,
1
включително неустоечните клаузи, като съда съобрази, че ищеца не
претендира суми за неустойки. Иска да бъде отхвърлен изцяло иска и
претендира разноски.
Съда съобрази събраните по делото писмени доказателства и
доводите на страните, и приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
По делото е безспорно, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем № 593978/18.11.2021г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заемната сума от 1200 лева, при фиксиран ГЛП по
заема от 40,05% и ГПР от 48,41%.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства по
процесния заемен договор страните са се съгласили заемната сума от 1200
лева, която е изцяло усвоена от заемодателя да бъде върната на 12 месечни
погасителни вноски, както следва: първите три вноски съответно в размер на
по 40.05 лева, а следващите девет вноски съответно в размер от по 156.56
лева, платими на 20-то число от съответния месец. Видно от уговорените
параметри на договора в чл. 3, ал.1-12 общата сума за изплащане от страна на
заемополучателя да е в размер на 1529.19 лева, при фиксиран ГЛП е в размер
на 40.05% и ГПР – 48.41%, при обезпечение: поръчител/банкова гаранция.
Съгласно уговореното в договора, заемополучателя следва да предостави
обезпечение по един от посочените начини: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията ОУ към договора за заем. По делото е представен
заверен от страна на дружеството копие на ОУ, видно от който препис е
връчен на заемополучателя; както е констатирал първостепенният съд
представените в писмен вид ОУ са четливи и изготвени на шрифт, който
позволява ясното им възприемане. В ОУ изрично е посочено, че „Страните
имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в
самия договор учредяването на някое от следните обезпечения -
поръчителство на едно или две физически лица, към които са посочени
условията на които трябва да отговарят или безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка. В договора е посочено, че
ако заемателят не представи исканото от дружеството обезпечение тридневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията посочени в ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
2
размер на 1602.81 лева, която следва да бъде разсрочено заплащана
съгласно Приложение 1 към договора за заем.
От представените от пълномощника на ответника писмени
доказателства – платежни нареждания е видно, че ответника е заплатил на
ищеца с пет плащания - на 06.01.2022г.; на 24.01.2022г.; на 02.03.2022г.; на
07.04.2022г. и на 07.05.2022г. сумата от общо 1284.00 лева. Като основание за
плащане във всички пет платежни нареждания ответника е записал - заем
**********, който е различен от процесния договор за заем, от който се
претендира вземането с № 593978 .
Съда приема от правна страна, че ответника дължи на ищеца вземането
присъдено в заповедното производство присъдени по ч.гр.д. № 131/2023г. на
КРС, предвид на следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане, неизплатено от ответника на ищеца, за което
последният се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 131/2023г. на РС Козлодуй. По делото няма спор за успешно
проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 131/2023г. на КРС, по което
на ищеца срещу ответника е издадена Заповед по чл.410 ГПК с № 56 от
06.02.2023г. за процесните суми - главница 963.09 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, възнаградителна лихва в размер
на 132.83 лева за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в
размер на 83.65 лева за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. дължими по
договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г. Присъдени на заявителя
са и разноски. Длъжника е подал редовно (в срок) възражение и заявителя в
едномесечния срок е предявил настоящия установителен иск по чл.422 ГПК с
предмет оспореното вземане. Така иска по чл.422 ГПК е допустим.
По делото няма спор за факта, че страните са обвързани от договор за
паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г. По силата на този договор ответника
като заемодател се е задължила да върне на ищеца – заемодател главница
1200 лева и възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП - 40.05% и ГПР –
48.41%, или общо 1529.19 лева на 12 месечни вноски до 18.11.2022г., от
които първите три вноски от по 40.05 лева и останалите девет вноски от по
156.56 лева. Видно от съдържанието на представения договор за кредит,
безспорно се установява, че по него е възникнало облигационно
3
правоотношение, което се урежда от правилата на ЗПК. Договора безспорно
установява задължението на ответника към ищеца.
По отношение на възражението за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК заявено от ответника с писмения отговор по
съображения, че уговорката за неустойка поради непредставяне на
обезпечение представлява нарушение на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ГПК: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договора за кредит съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на 6 разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазване на
горепосочените изисквания води до недействителност на договорът за
потребителски кредит, в който случай нормата на чл. 23 от ГПК сочи, че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съда намира, че видно от съдържанието на договора за кредит не е
налице неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй
като в същият се съдържат визираните в посочените две норми реквизити –
налице е както посочен размер на лихвения процент, така и на годишния
процент на разходите. Що се касае до уговорената в чл. 8 от договора клауза
за неустойка за непредставяне на обезпечение, същата е нищожна, но от една
страна не се претендира от нея вземане по делото и освен това, нищожността
на неустоечната клауза не влече недействителност на целия договор за
кредит, тъй като не е налице нарушение на някое от императивните
изисквания, лимитативно посочени в чл. 22 от ЗПК, даващи основание за
приложение на чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното съда намира, че е налице валиден договор за заем
обвързващ страните и удостоверяващ надлежно задължение на ответника в
4
качеството на заемател да върне на ищеца дадената в заем сума за главница
1200 лева и уговорената възнаградителна лихва и лихва за забава.
По възражението за нищожност на клаузата за ГПР от 48.41% съда
намира, че предвидената неустойка не е разход за потребителя, който
формира ГПР- съгласно изричното правило на член 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. По
смисъла на уговореното неустойката е посочено, че се дължи за неосигурено
обезпечение, а не за забава при връщането на някоя от вноските по кредита.
Затова и стойността й не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР
според изискванията 7 на член 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Освен това поради
нищожността на самата неустоечна клауза, посоченото в него задължение не
е обвързало валидно длъжника. Дори и се приеме обратното, съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗПК само съответната клауза, предвиждаща ГПР над установения в
закона максимум би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика
от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на
клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел. Посоченият в
договора ГПР от 48.41% , не надхвърля максималния законов размер по член
19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. По гореизложените съображения съдът намира възраженията в
отговора на ответника за неоснователно. Уговорения в договора ГПР от
48.41%, % не надхвърля максималния размер по член 19, ал. 4 от ЗПК
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, но дори и
да бе така, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената клауза би била
нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от
ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда
недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР
над определения законов предел.
Що се касае за възраженията за недействителност по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД на клаузата от договора, с която е уговорен лихвен
процент за възнаградителна лихва в размер на 40.05% по съображения, че
противоречи на добрите нрави, тъй като посочения размер надвишава четири
пъти законната лихва съда намира, че е неоснователно. В ЗПК няма
предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на възнаградителната
лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се
5
включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно
възлагане на тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран максимален
размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че
максимумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме,
че общото оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите
нрави. В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва е
уговорена в размер на 40.05 %, при ГРП -48.41 %, т.е. не надвишава
допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което
доводите за наличие на недействителност на договорната възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни - в този
смисъл Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019
г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г..
По гореизложените съображения се налага извода, че договора за
кредит валидно е обвързал страните, в т.ч. като обявената за нищожна
неустоечна клауза не се отразява не неговата действителност и не води до
приложение на чл. 22 и чл. 23 от ГПК.
Ответника оспорва иска и по съображения, че е заплатила на ищеца
задълженията си и е представила пет броя платежни нареждания видно, от
които е заплатила на ищеца с пет плащания - на 06.01.2022г.; на 24.01.2022г.;
на 02.03.2022г.; на 07.04.2022г. и на 07.05.2022г. сумата от общо 1284.00 лева.
Съда съобрази, че като основание за плащане във всички пет платежни
нареждания ответника е записал - заем **********, който е различен от
процесния договор за заем, от който се претендира вземането с № 593978,
поради което намира, че тези плащания не са относими към спора не
доказват възражението, че ответника е изпълнил задължението си.
С оглед изложеното съда намира, че дължимо от ответника е изцяло
претендираното вземате за главница 963.09 лева, ведно със законната лихва
6
от датата на подаване на заявлението, възнаградителна лихва в размер на
132.83 лева за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в
размер на 83.65 лева за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. дължими по
договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г.
С оглед изхода на делото ответника дължи на ищеца направените в
заповедното производство разноски – 23.59 лева платена държавна такса и
26.84 лева юристконсулско възнаграждение.
Ответника дължи на ищеца и направените по делото разноски, от които
платена държавна такса 25 лева и юристконсулско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. В. Ф.,
ЕГН ********** от ...... дължи на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********
вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №
131/2023г. по описа на Районен съд Козлодуй за главница 963.09 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 06.02.2023г. до
окончателното изплащане, възнаградителна лихва в размер на 132.83 лева за
периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в размер на 83.65
лева за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за паричен заем с
№ 593978 от 18.11.2021г.
ОСЪЖДА В. В. Ф., ЕГН ********** от ...... да заплати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК ********* разноските направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 131/2023г. на РС Козлодуй -23.59 лева платена държавна такса и
26.84 лева юристконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. В. Ф., ЕГН ********** от ...... да заплати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски общо 125 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчване на съобщения с преписи.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7
8