№ 11963
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110135186 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, с която моли съда ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 5547,58 лв., представляващо регресно вземане по платено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № ***/08.08.2023 г.,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
13.06.2024 г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, твърди, че на
28.08.2023 г. в гр. Нова Загора водачът на лек автомобил „Волво“, рег. № ***, преминава
през кръстовище на червен сигнал на светофара и удря преминаващия от дясната му страна
на зелен сигнал на светофара лек автомобил „Мерцедес Бенц“, рег. № ***. В резултат на
процесното ПТП настъпили материални вреди за л.а. „Мерцедес Бенц“, рег. № ***, за които
към датата на ПТП съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско +“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № ***/08.08.2023
г. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 28.08.2023 г. Към
датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Волво“, рег. № ***, била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по л.а. „Мерцедес Бенц“, рег. №
***, при ищеца е била заведена Щета № ***/29.08.2023 г., като на 02.11.2023 г. било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5209,18 лв. на собственика на
увреденото МПС. Ищецът заплатил и сумата от 323,40 лв., представляваща такса „пътна
помощ“ за превозването на увредения автомобил. Поддържа, че във връзка с извършените
огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били
направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на
1
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция в размер на 5547,58 лв., като с писмо от 22.12.2023 г. ответното
дружество отказало да удовлетвори претенцията. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната
съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба
въпроси. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на призоваване, което в хода на делото е оттегляне, поради
трудности във връзка с установяване местонахождението и призоваването на свидетеля И. Н.
А., ЕГН **********, който е бил собственик и водач на увредения при ПТП, лек автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юриск. Б. М., с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен
застрахованият при него водач. Оспорва механизма на ПТП, изложен в исковата молба.
Твърди, че водачът на увреденото МПС има изключителна вина за настъпване на процесното
ПТП, поради нарушение на разпоредбата на чл. 50 „а“ ЗДвП. Оспорва и размера на исковата
претенция като завишена и неотговаряща на стойността на действително настъпилите
вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Присъединява се към искането на ищеца за допускане на САТЕ, като поставя
допълнителни въпроси, посочени в отговора на исковата молба. Направено е искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване, а именно водача на товарния автомобил, участник в ПТП - А. Т., за
установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП и при какви условия е настъпил
последният. По негово искане от община Нова Загора, е изискана схема, за постоянната
организация на движението, допустима скорост, хоризонтална и вертикална маркировка,
светофарни уредби и циклограма към тях в района на ПТП- кръстовището на ул. „Патриарх
Евтимий“, ул. „Сливница“, ул. „Васил Левски“, ул. „Ангел Кънчев“ и път 662 в гр. Нова
Загора, при бензиностанция „ОМВ“, които са послужили и за изготвяне на приетото по
делото заключение на САТЕ.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът
и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на
деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
В тежест на ответника съответно е възложил да докаже, че е погасил дълга, както и
да обори презумпцията за вина на водача на товарния автомобил МПС „Волво“, рег. № ***,
както и евентуалното съпричиняване на произшествието от застрахования при ищеца водач.
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от 29.11.2024 г. без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства - ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по Щета № ***/29.08.2023
г. общо в размер на 5517,58 лв. Към датата на ПТП е налице валидна задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
2
товарен автомобил МПС „Волво“, рег. № ***, при ответното дружество, а за МПС
„Мерцедес Бенц“, рег. № ***, е била налична валидна към датата на ПТП имуществена
застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ***/08.08.2023 г., при
ищеца.
Между страните няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, чрез разпита на св. А. Т., че на 28.08.2023 г. в гр. Нова Загора, около 17.27 ч. ,
влекач „Волво ФХ“ с рег. № *** с полуремарке с рег. № *** се движи по ул. „Патриарх
Евтимий“ (път II-66) с посока от гр. Сливен към гр. Стара Загора и в района на кръговото
кръстовище с път III-662, водачът преминава на червен сигнал на светофарните уредби
/трета и четвърта по ред, от общо четири броя в това кръстовище, по неговата посока на
движение/, като реализира ПТП с навлезналия на зелен сигнал в кръстовището от път III-
662, лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с рег. № *** и му причинил имуществени щети,
изразяващи се в увреждания по предна броня вляво, ляво странично огледало, ляв фар,
преден ляв калник, преден капак, предна лява джанта с гума и предна дясна джанта с гума.
От заключението на в.л. по САТЕ и съставения между двамата водачи – участници в
ПТП, ДКП за ПТП, се установяват и щетите по влекача „Волво ФХ“ с рег. № *** и
полуремаркето с рег. № ***, а именно: десен спойлер на влекач, палетоносач десен на
полуремарке, десни джанти, задна броня вдясно на полуремарке и десен стоп, които в
съвкупност кореспондират с щетите на лекия автомобил. Заключението на вещото лице В. е
категорично, че всички описани по-горе щети по лекия автомобил се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.08.2023 г. произшествие в гр. Нова Загора.
Остойностени уврежданията на база средни пазарни цени, според заключението на
авто-техническата експертиза, възлизат на 8035,67 лв., която сума драстично надвишава
фактически изплатеното от ищеца обезщетение. Експертизата в тази й част е приета без
възражения от страните, като съдът също я намира обективна и компетентно дадена, поради
което я кредитира напълно. Следователно, възражението на ответника за прекомерно
завишения размер на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, което не отговаря
на стойността на действително претърпените вреди, не се доказва и се явява неоснователно.
Видно от съставения след произшествието Двустранен констативен протокол за ПТП от
28.08.2023 г., и показанията на водачът на товарен автомобил „Волво FH“ с рег. № *** – св.
А. Т., последния е признал вината си за ПТП, като в показанията си заявява, че е преминал
на червен сигнал на светофарната уредба /3-ти и 4-ти светофар в кръстовището, по посока
на неговото движение/. Свидетелят заявява, че е видял още при навлизане в кръстовището,
че втория светофар е светнал жълто, което означавало, че докато напусне кръстовището вече
ще е светнал „червен сигнал“ на третия и четвъртия светофар, но водачът е преценил, че
предвид дължината на управлявания от него товарен автомобил, ако спре веднага след като е
светнало жълт сигнал на втория светофар, е рискувал част от полуремаркето, което е дърпал
да остане в кръговото и да затрудни движението на колите, които се намират в кръстовището
зад него, поради което е продължил с намерението максимално бързо да се изнесе от района
на кръстовището. От показанията на св. Т. се установява още, че „на излизане от
кръстовището вече, на другия водач му светва „зелен сигнал“ на светофарната уредба и
той предприема навлизане в кръстовището, като тогава става и ПТП“. Според св. Т.
ударът е настъпил в „задната част на влекача“ и докато „спре камиона той изминава още
почти 10 м. и така щетите отиват до бронята на ремаркето“. В показанията на Т. се чете още
„Ударът настъпи в задната част на влекача. Половината от влекача е извън
кръстовището. Задната част на влекача, плюс полуремаркето е вътре в кръстовището.
В момента, в който тръгва автомобилът, шофьора каза, че му светва зелено, той ме удря
в задната част на влекача и докато спра композицията, оставаме до крайната част. Така
е посочено и там. Ударен съм на три места - влекач, палетоносач на ремаркето и отзад на
бронята на ремаркето. От така изложеното от св. Т., според съда се налага извод, че другия
3
водач на лекия автомобил, макар на зелен сигнал на светофара за него и въпреки, че е видял,
че в кръстовището се движи товарен автомобил, е предприел навлизане в кръговото и по
този начин е съпричинил ПТП. Безспорно се установява по делото, че товарния автомобил
не е спрял в средата на кръговото, при червен сигнал на светофарите, въпреки, че е видял, че
светва забранителна за него светлина. Според вещото лице В., в случай, че водачът на
товарния автомобил бе предприел аварийно спиране веднага след като е светнал жълт сигнал
на светофара /2-рия светофар в кръстовището, който св. Т. е видял, че светва жълто/ и при
установената му опасна зона за спиране, преди да се установи в покой, товарната
композиция ще измине разстояние от 17,98 м., и така част от полуремаркето ще остане вътре
в кръговото кръстовище, но в зоната пред МПС - то ще има още около 5 метра до стоп -
тата
линията на ул. „Патриарх Евтимий“ преди З светофарна уредба, което би му позволило
дори и при червен светофар, да се изтегли максимално напред, за да освободи движението
зад него, без да създава опасност за другите участници в движението в района на
кръстовището. Като не е предприел такова спиране, водачът на товарния автомобил и св. Т. е
нарушил задълженията си като водач на МПС да съобразява поведението си със сигналите
на светофарните уредби, регулиращи движението в процесния участък. Доколкото
движението на МПС-ва в кръговото кръстовище се регулира от светофарни уредби /видно от
заключението на експертизата на стр.26/ независимо, че вертикалната маркировка по ул.
„Патриарх Евтимий“ по посоката на движение на товарния автомобил към гр. Стара Загора
е съставена от пътен знак Б-З („Път с предимство“), а вертикалната пътна маркировка на
път III - 662 преди навлизане в кръговото движение в посока към ул. „Патриарх Евтимий“
/т.е. по която се движи лекия автомобил/ е съставена от пътен знак Б-1 („Пропусни
движещите се по пътя с предимство“) и пътен знак Г-12 („Кръгово движение“) от дясно на
пътното платно, безспорно е, че водачите следва да се съобразяват с предимство със
сигналите на светофарните уредби, съгл разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗДвП, указваща, че
„когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно
предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните
сигнали.“ Независимо от горното обаче, съдът счита, че и водачът на лекия автомобил е
нарушил своите задължения по ЗДвП, като водач на МПС, в частност разпоредбата на чл.50а
от ЗДвП, която вменява забрана за навлизане в кръстовище, дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. В случая от доказателствата по
делото, се установява, че водачът на лекия автомобил се е съобразил единствено с
разрешаващия сигнал на светофарната уредба, която е регулирала движението в кръговото
от неговата посока, т.е. от път III-662, но не се съобразил с напречното движение на
товарния автомобил, който преминавайки на червен светофар, очевидно не е можел или не е
искал да спре в средата на кръстовището и така е препречвал пътя на лекия автомобил,
водачът на който пък би следвало да се съобрази с това движение, за да предотврати
сблъсъка помежду им. Като е пренебрегнал това си задължение по закон, водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил, също е допринесъл, макар и в по-малка степен за
настъпване на пътното произшествие.
Заключението на в.л. В. в тази насока е категорично, че и двамата водачи са имали
възможност да предотвратят ПТП, като „водачът на влекач „Волво ФХ“ с полуремарке е
имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако в момента
когато се е намирал между 1_вата и 2-ра светофарни уредби и се е движил със скорост
30 км./ч. (8,33 м./сек.) при опасна зона на превозното средство (17,98 м.) е задействал
спирачната уредба на МПС - то, като същото е щяло да се устави в покой в района на
стоп - линията на ул: „Патриарх Евтимий“ преди 3"-тата светофарна уредба, без да
пречи за движещите се МПС - та в кръговото кръстовище“, а съответно „водачът на
лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег.№ *** е имал възможност да предотврати
удара, ако е изчакал преминаването на влекач „Волво ФХ“, с рег.№ *** с полуремарке, с
4
рег.№ *** през кръговото кръстовище и след това извърши безпрепятствено
навлизането си към ул. „Патриарх Евтимий“.
При тази установеност относно механизма на ПТП и предприетите от всеки от
участниците маневри и действия, вещото лице е достигнало до извод, че от техническа
гледна точка, причината за настъпването на процесното ПТП е поведението само на водача
на товарния автомобил „Волво ФХ“, с рег.№ *** с полуремарке, с рег.№ ***, който при
движение по ул. „Патриарх Евтимий“ (път II - 66) с посока от гр. Сливен към гр. Стара
Загора, преминава на червен сигнал на светофарните уредби в кръгово кръстовище с
път III - 662, като не пропуска, вследствие на което настъпва удар с навлезналия на зелен
сигнал в кръстовището от път III - 662, лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег.№ ***.
В тази част, съдът не кредитира заключението на вещото лице В., който е приел, че
„водачът на т.а. като не пропуска навлезналия в кръстовището лек автомобил“ единствен е
станал причина за произшествието, като счита, че след като товарния автомобил, макар в
нарушение на светлинните сигнали на светофарните уредби в кръстовището, вече се движи
в него, то водачът на лекия автомобил, също е следвало да съобрази действията си, като е
видял, че товарния автомобил не спира, и е следвало той да не предприема навлизане в
кръстовището, преди напускането на същото от страна на товарния автомобил. Още
повече, че тежестта и габаритите на товарната композиция, макар и при ниска скорост от
около 30 км./час, в пъти повече затрудняват спирането, а лекия автомобил, след като е бил
спрял на червен сигнал на светофара, при светване на разрешителния зелен такъв, е
потеглил с незначителна скорост, която му е позволявала да спре безпроблемно, виждайки
движещия се пред него в кръстовището товарен автомобил.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на
авто-техническата експертиза, в кредитираната й от съда част, се налага извода, че причина
за настъпването на ПТП са действията и на двамата водачи, като водачът на товарния
автомобил е нарушил забраната да не се движи в кръстовището след светване на
забранителния сигнал на светофарната уредба и е продължил преминаването си през
кръстовището на изцяло червен сигнал на светофара, а водачът на лекия автомобил е
нарушил задълженията си, регламентирани с разп. на чл.50а от ЗДвП.
Следователно, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
най-вече от заключението на приетата без възражения от страните и кредитирана от съда
авто-техническа експертиза, се налага единствено възможния извод, че неправилната
преценка на пътната обстановка и на двамата водачи са причина за настъпване на
инцидента, резултат от който са претърпените имуществени повреди по застрахования при
ищеца автомобил.
Налице е твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат, като
съдът приема, че съотношението в процента на съпричиняване на вредоносния резултат е
80/20 % в полза на водача на товарния автомобил.
Съгласно чл.411 от КЗ, за да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да
бъде установено по безспорен начин осъществяването на елементите от фактическия състав
на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
При съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, съдът приема, че в
случая са налице предпоставките за суброгиране на обезщетИ. вредите застраховател в
правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя
на вредите, до установения процент на съпричиняване от 80%. Суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл. 411 КЗ - и от размера на
застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка “Гражданска отговорност”.
В производството е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил на собственика на
застрахования при него автомобил по имуществена застраховка „Каско+“ за причинените му
в резултат от ПТП от 28.08.2023 г., имуществени повреди, сумата от 5517,58 лв.
При установеното в производство съпричиняване на вредоносния резултат от
действията и поведението на водачите на двете МПС, участници в процесното ПТП, съдът
приема, че за ищеца е възникнало право на регрес за 80 % от платеното от него
застрахователно обезщетение на пострадалото лице или за сумата от 4 414,06 лв., към която
сума следва да се включат и претендираните от ищеца 15 лв. ликвидационни разноски. До
този размер (общо от 4429,06 лв.) иска на ищеца се явява основателен и доказан, и следва да
се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 5547,58 лв. или за сумата от
1118,52 лв., иска ще следва да се отхвърли.
Ответникът в производството, при възложена му доказателствена тежест, не установи
в производството заплащане на дължимото обезщетение, поради което иска на ищеца за
установения в производството размер, като основателен и доказан ще следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени от него съдебни разноски в размер от такива в
размер на 1397,90 лв., представляващи депозит за експертиза (150 лв.), заплатена държавна
такса (от 221,90 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение (от 1026,00 лв.). На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с уважения размер на иска, на ищеца се следват сторените от
него съдебни разноски до размер от 1116,05лв.
Ответникът от своя стана също претендира разноски. Съобразно с представения от
него Списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за извършването им, същите възлизат на 650
лв. (за възнаграждение на вещото лице), като претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с
отхвърлената част от иска, на ответника се следват разноски до размер от 151,22 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Б.И. и Р.М.-
6
изпълнителни директори, да заплати на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, *** на основание чл. 411 КЗ
сумата от 4 429,06лв., представляваща регресно вземане в размер на 80 % от изплатено
застрахователно обезщетение по образувана при ищеца Щета № ***/29.08.2023 г., за
обезщетяване на причинените вреди по л.а. „Мерцедес Бенц“, рег. № ***, резултат от ПТП
от 28.08.2023 г. в гр. Нова Загора, съпричинено при участие на водача на товарен автомобил
„Волво“, рег. № ***, с полуремарке, с рег.№ *** (при 80 % участие) чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.411 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от
5547,58 лв. или за сумата от 1118,52 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 1116,05лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* сумата от 151,22 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7