РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235000600148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 14 от 15.03.2023 г. по НОХД № 516/2022г. по описа на
Старозагорския окръжен съд подсъдимият Г. В. Г. е признат за ВИНОВЕН в
това, че в периода от 08.04.2021г. – 22.04.2021г. в * е причинил по
непредпазливост смъртта на майка си – П. П. Н. /починала на 22.04.2021г./,
вследствие на умишлено нанесена на 08.04.2021г. средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол /мост/, мозъчен
оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен отвор и
двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове, представляващи
разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляваща опасен
рецидив, поради което и на основание чл.124, ал.3, пр. 2, вр. ал.1, вр. чл.129,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и на основание чл.54 от НК е ОСЪДЕН на
ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е признат за невинен в
това, че в периода от 08.04.2021г. – 22.04.2021г. в * умишлено е умъртвил
1
майка си П. П. Н., като убийството представлява опасен рецидив и е оправдан
по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.3,
пр. второ и т.12, пр. първо, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено така
наложеното на подсъдимия Г. Г. наказание от 9 години лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НПК е приспаднато от така
наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода, времето през
което същият е бил предварително задържан и с мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 09.04.2021г. до влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. Г. В. Г. е осъден да заплати в
полза на държавата, направените общо разноски от 10 663,55 лева, от които
по сметка на ОД на МВР – *, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 2 012,05 лева и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора, направените
съдебни разноски от 8 651,50 лева.
Подсъдимият Г. Г. и неговият служебен защитник – адв. А. от АК – * са
останали недоволни от присъдата, като намират, че същата е неправилна и
наложеното наказание е несправедливо, защото не отговаря на целите на
закона. Считат, че съдът неправилно е приел, че по делото е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказанието
много над средния му размер. Не е съобразено това, че подс. Г. не се е
укривал, не е съзнавал, че майка му е в тежко състояние, като й е оказал
помощ, направил е самопризнания, че е ударил майка си с ръка в областта на
лицето, довел до леталния изход. Намират, че ако с обвинителния акт не е
било внесено обвинение по чл.116 от НК, при което с оглед на чл.369а от
НПК съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК не се допуска при
умишлено причиняване на смърт, с направените самопризнания от
подсъдимия, същият би получил едно много по-леко наказание. Затова се
иска изменението на присъдата и намаляване на наложеното наказание.
Преписи от жалбите са изпратени на съответните други страни по
делото, но не са взели отношение.
2
Настоящият състав във връзка с изясняването на обективната истина по
случая, назначи допълнителна СМЕ с участието на вещите лица д-р Т. С., д-р
Т. Т. и д-р Т. П., на които се постави задача да посочат каква телесна повреда
е била причинена на пострадалата П. Н. в резултат от нанесените й на
08.04.2021г. удари от подсъдимия Г. Г., с увреждания, изразяващи се в тежка
черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол
/мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен
отвор и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове.
Последните представиха заключение, което беше прието в съдебно заседание.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че подадената жалба на подсъдимия и неговия защитник е
неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена. Представената в
съдебно заседание допълнителна СМЕ определя нанесената на пострадалата
телесната повреда, като по-тежка от възприетата от съда, но при липсата на
протест, не може да се утежни положението на подсъдимия.
В мотивите си окръжният съд е обсъдил подробно обстоятелствата във
връзка с извършеното деяние и данните за личността на подсъдимия, като е
достигнал до правилния извод за налагането на наказанието към максимално
предвиденото в закона и не се налага неговото коригиране.
Подсъдимият Г. Г. се явява лично и със служебния си защитник - адв.
А., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения за
явна несправедливост на присъдата. Молят да се вземе предвид, че въпреки
лошите характеристични данни за подсъдимия, същият в нито един момент от
развитието на делото не го е възпрепятствал или отричал стореното, което
трябва да се приеме за смекчаващо обстоятелство. Поддържат виждането си,
че ако пред окръжния съд е било внесено обвинение не по чл.116 от НК, а по
чл.124 от НК, биха се възползвали от съкратеното съдебно следствие и
неговият подзащитен би получил по-леко наказание от наложеното.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по внесен
обвинителен акт срещу подс. Г. В. Г., за това че в периода 08.04.2021г. -
22.04.2021г. в * умишлено умъртвил майка си П. П. Н., като убийството
3
представлява опасен рецидив - престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.2 и т.12,
пр. 1, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б.„б“ от НК.
Производството по делото е проведено по общия ред с разпит на
подсъдимия, свидетелите, вещите лица изготвили заключенията на СМЕ,
КППЕ, прочетеното заключение на ФЗХ, петорна СМФЕ, приети са и
множество писмени доказателства.
При тези условия Старозагорският окръжен съд е приел за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Г. е роден на 18.04.1978 г. в гр. *, български гражданин
от * етнос, с основно образование, неженен, без постоянна трудова заетост,
осъждан в Р. България и в Р. *.
От изисканата от окръжния съд актуална справка за съдимост и
бюлетините към нея се установява, че в периода от 1996 г. - 2022 г.
подсъдимият Г. е осъждан общо 23 пъти за извършени престъпления от общ
характер, за които са му налагани различни по вид наказания, вкл. и лишаване
от свобода - предимно за престъпления против собствеността /по чл.195, ал.1
от НК/, престъпления против личността - чл.131, ал.1 ,т.4, пр.2, вр. с чл.129,
ал.2, т.8 от НК и такива против реда и общественото спокойствие по чл.325,
ал.4, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. Наред с това същият е осъждан общо 7
пъти за престъпления по чл.296, ал.1 от НК, макар и в кратък интервал от
време. Повечето от наказанията за извършените от него деяния са му
налагани при условията на чл.55 от НК, поради което до този момент е
получавал главно неголеми наказания лишаване от свобода и пробация.
Освен това, докато е бил в *, също е осъден на 4 месеца лишаване от свобода,
което е изтърпял ефективно. Наложените му наказания явно не са дали
резултат, тъй като същият е продължил да живее, без да полага обществено
полезен труд, злоупотребявал с наркотични вещества и е подлагал близките
си на постоянен психически и физически тормоз.
След извършване на престъплението по настоящото дело, докато е бил в
затвора, подс. Г. е осъден с Определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 1523/2022 г. на РС-Стара Загора от 22.03.2022 г. за извършено
деяние по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. /наказанието от 6 месеца лишаване от
свобода по това дело е било кумулирано с други присъди и към момента е
изтърпяно/.
4
От значение за квалификацията на деянието на подс. Г. са приети,
следните му осъждания преди извършване на деянието:
- с определение за одобряване на споразумение от 23.02.2016г. по
НОХД № 420/2016г. по описа на РС- Стара Загора, в сила от същата дата е
осъден на наказание 6 месеца „Лишаване от свобода при строг режим,
изтърпяно на 04.08.2016г. и
- с присъда № 16069/2019г. на Окръжен съд - *, Р. *, влязла в сила на
30.10.2019г., същият е осъден на 4 месеца лишаване от свобода ефективно
/видно от отговора на МП с Писмо на изх.№ 11-09-256 от 03.02.2022 г. на
Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“, с приложена разпечатка-
извлечение от ЕИС за съдимост на л. 19-30, том 2 от ДП/.
Поради гореизложеното, съдът е преценил, че деянието по настоящото
дело е извършено от подс. Г. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1,
б.“б“ от НК, защото това е станало след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по
чл.66 от НК.
След изтърпяване на наказанието си в Р. *, подсъдимият Г. се завърнал
в България и заживял в дома на родителите си - майка му П. Н. и баща му В.
Н., в собствената им къща в гр.*, кв.*, ул. „*“ № 60. При тях живеела и
дъщеря им В. Г. - сестра на подсъдимия, с нейния син - св. А. В..
По време на общото им съжителство често са възниквали скандали
между подсъдимия и родителите му като Г. е упражнявал насилие спрямо
възрастните хора и сестра си. Тези обстоятелства са безспорно установени не
само от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и данните в
справката му за съдимост, изисканото и приложено по делото Решение от
12.05.2015 г. по гр. дело № 1468/ 2015 г. на РС-Стара Загора. Видно от тях,
подсъдимият Г. е осъждан общо седем пъти за неизпълнение на това съдебно
решение за ограничителни мерки по Закона за домашното насилие в периода
06.04.2015 - 01.06.2015 г., които наказания са били кумулирани с определение
от 17.09.2015 г. по ЧНД 2203/2015 г. по описа на РС-Стара Загора. Някои от
проявите му на тормоз по отношение на родителите и сестра му не били
съобщавани на органите на полицията. Една от последните му прояви е била
само два месеца преди деянието /видно от материалите по изисканата
5
прокурорска преписка № 1999/2021 г. по описа на РП-Стара Загора, с
твърдения на Н. за извършено физическо насилие на 28.01.2021 г.,
приключила с постановление за отказ да се образува ДП и прекратяване,
поради оттегляне на жалбата от пострадалата на 22.02.2021 г./. По преписката
е приложен и протокол за полицейско предупреждение на подсъдимия от
18.03.2021 г. „да не влиза в конфликти и саморазправа, както и да не отправя
заплахи за живота и здравето на П. Н.“.
На инкриминираната дата - 08.04.2021 год., около 10.00 часа, на двора
на къщата между св. В. Н., и подс. Г. възникнал поредния спор поради
направена забележка от бащата спрямо сина му да не пуска силно водата от
чешмата. Св. В. Г., докато се намирала в къщата, чула, че двамата се карат
отвън. После в къщата дошъл баща й, като й показал, че Г. го бил намокрил с
вода. След това влязъл Г. и веднага се развикал на баща си, да не му казва
какво да прави. Подс. Г. взел една чиния и с нея ударил баща си по устата и
носа. От носа и от устата на св. Н. потекла кръв.
Тогава майка му, пострадалата П. Н., се намесила, за да предотврати по-
нататъшно насилие спрямо мъжа си в опит да го защити. Подсъдимият Г.,
ядосан от това поведение на майка си, нападнал и нея. Започнал
първоначално да й се кара и крещи, че не му дава храна /по- точно един
домат/. Пострадалата била седнала на леглото си и си свивала цигара, когато
той се нахвърлил да я бие. До телевизора имало един стъклен буркан. Той
взел буркана и с него я ударил по главата, без същият да се счупи. Вследствие
на удара пострадалата паднала на земята и започнала да вика. Там обаче
отново била ударена от подсъдимия в дясната слепоочната област на главата
и в дясната очница като по делото не е могло да се установи точно колко
удара са й били нанесени в тази област, както и какви удари още са и били
нанесени. Основната причина затова е, че по време на разследването по
делото не е била назначена на СМЕ на пострадалата, докато е била жива,
както и на подсъдимия.
Повиканият на място, дежурен медицински екип се е отзовал за минути,
а от тел. „112“ са съобщили веднага на полицията. След преглед дежурният
медик съобщил на близките, че пострадалата следва незабавно да бъде
откарана в болница. Тъй като пострадалата Н. била приета неконтактна и
неадекватна, била настанена в „Клиника по неврохирургия“ към УМБАЛ „*“ -
6
*. През същия ден на Н. била извършена операция по спешност, при която
бил премахнат хематом от главата. Пострадалата останала за наблюдение и
лечение в клиниката, но без състоянието й да се подобри. Въпреки оказаната
й своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ, на 22.04.2021г.
Н. починала.
Горната фактическа обстановка обосновано е преценено от съда, че се
установява по безспорен начин от събраните на досъдебното производство
писмени доказателства, приобщени по надлежния ред, както и от тези на
съдебното следствие, вкл. направеното от подсъдимия частично
самопризнание. В тази насока са показанията на свидетелите - В. Г., В. Н., А.
В., М. В., А. Г., Ж. И., д-р С. В., М. М., д-р Т. И., М. И., заключенията на
вещите лица, изготвили съответно СМЕ на труп – д-р Т., д-р П. и д-р С.,
КППЕ – д-р Д. и Л., заключението на ФЗХ, изготвено от М., по назначената и
изготвена петорна СМФЕ с вещи лица доц. д-р П. Т., д-р И. Ц., д-р П. Д. и С.
Н..
След техния анализ, съдът правилно е приел, че описаният механизъм
на деянието е безспорно установен и се е развил частично по начина, който
съобщава св. В. Г., както и частично и от този, описан в обясненията на
подсъдимия по делото, за което са положени сериозни процесуални усилия,
вкл. и с провеждането на очна ставка между тях.
Подсъдимият в обясненията си отрича да е удрял с буркан по главата
пострадалата, а само че й е нанесъл един удар с шамар или опакото на ръката
по главата в изправено положение, тя се е ударила в таблата на леглото и е
паднала на земята.
При съпоставянето на неговия разказ с показанията на св. Г.,
основателно последните са преценени за по-достоверни, защото в тях са
описани по-подробно инкриминираните събития, свързани с нанасянето от
подсъдимия на удар с буркан по главата на пострадалата, след което е паднала
на земята и той е продължил да я бие. В тази им част показанията са
непротиворечиви помежду си и съответстват изцяло на откритите анатомични
находки при аутопсията на трупа. С основание не са кредитирани, обаче
показанията й в частта за нанасяните удари с ритане с крака и мачкане с ръце,
в резултат на което е получила допълнителни увреждания, тъй като не се
подкрепят от други доказателства по делото. В тази им част показанията на
7
св. Г. не кореспондират с резултатите от експертното изследване на
назначената по делото петорна ДСМФЕ, с оглед установения от
анатомичните находки механизъм на причиняване на ЧМТ и развитието на
острия СДХ. Експертите са посочили в заключението си, че кръвонасядането
в дясната скула и клепачи най-вероятно е причинено от удар с твърд, тъп
предмет с ограничена повърхност като човешки юмрук, отворена човешка
длан, стъпало и пр. като възникването му може да е свързано с еднократен
удар или множество наслагващи. По-нататък обаче възприемат като много
по-вероятно нанасянето на удара с ръка.
Нейните показания се подкрепят изцяло и единствено от показанията на
сина й - св. А. В., които обаче са опосредствени, защото той не е очевидец на
самия побой, а преразказва казаното от майка му. Той е влязъл в стаята две-
три минути след това и е видял баба си вече на земята след като побоят е бил
преустановен. Същият свидетелства и за това, че подсъдимият постоянно е
тормозел баба му и дядо му за храна, като освен тях е удрял майка му и самия
него. А предната седмица преди инцидента е ударил с пепелник в лицето баба
си, за което тя е подала жалба в полицията. Той е накарал майка си да
позвъни на тел. „112“. Показанията му в тази им част се подкрепят напълно,
както от материалите от изпратената прокурорска преписка, така и отговора
на ЦСМП- * /на л. 225 от делото/, от който е видно, че същият е подаден едва
в 12,44 часа на 08.04.2021 г., а медицинският екип се е отзовал почти веднага
в 12,45 часа.
В тази насока са и показанията на брата на пострадалата - св. М. В.,
който също заявява, че тя му е споделяла за неприятности с подсъдимия,
който не работи, изнася предмети и вещи от къщи и се занимава с кражби.
Показанията на бащата на подсъдимия - св. В. Г., въпреки че са
прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2, от НПК, основателно са
изключени от доказателствената съвкупност, тъй като са дадени пред
разследващ орган в присъствието на дъщеря му, а и е констатирано от съда,
че същият не чува добре и е възможно да са компрометирани. Този свидетел
не е непосредствен очевидец на механизма на деянието, тъй като е бил ударен
от подсъдимия непосредствено преди това по главата. Поради което неговите
показания с нищо не биха допринесли за изясняване на механизма на
деянието.
Св. С. В. е бил дежурен лекар в УМБАЛ „*“- * в деня на инцидента и
8
посочва, че е приел и оперирал пострадалата, която е била в церебрална кома,
4 точки по скалата на „Глазгоу“, която може да бъде от 3 до 15 точки.
Причината, за което са установили чрез скенер, а именно остър субдурален
хематом в мозъка в областта на черепа, в ляво, слепоочно теменно.
Категоричен е, че този остър хематом е невъзможно да бъде получен при
падане /което може да се случи при възрастни пациенти/, но в случая кръвта е
била прясна. Не е имало обаче кървяща рана. Тъй като към момента е имало
данни и за контузия на гръдния кош, в епикризата е описал и това
нараняване. Вторичните последици от хематомите като кръвоизлив в
мозъчния ствол не могат да се видят на скенер, поради което не ги е описал в
епикризата, но неговата евентуална наличност може да обясни тежкото
състояние на пострадалата, в което е приета. Заявява, че състоянието й е било
критично, но шансовете й за оцеляване са били по-големи в случай, че е била
приведена веднага. Неговите показания изцяло се потвърждават изцяло от
изисканата епикриза и от заключението на допълнителната СМФЕ, назначена
именно във връзка с тях, поради което логично са кредитирани с доверие.
Св. Т. И. е бил дежурен лекар в ЦСМП - гр.* и свидетелства за това, че
при първоначалния преглед е установил безсъзнателно състояние, липса на
реакция на дразнители, шумно дишане и съответно критично състояние на
пострадалата. Заявява, че по трупа й е нямало видими травматични
увреждания, с изключение на лицето, по което е имало синини. Също не е
видял отнякъде да тече кръв.
В този смисъл са и показанията на медицинската сестра - св. М. И.,
както и на шофьора на линейката - св.М. М., който си спомня с точност, че по
ръцете и по лицето - на едната скула на пострадалата е имало синини, но кръв
не е видял.
От епикризата, издадена от Клиниката по неврохирургия е видно, че
окончателната диагноза е: „Контузия на мозъка. Контузия на мозъчния ствол
/мост/. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на лявата хемисфера с
компресия и дислокация на мозъка. Оток и мозъчна кома“ /на л. 229-230 от
НОХД № 516/2022г./.
В изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза на труп № 63 /
2021г. /л.66 - 69, т.1 от ДП/ е посочена като причина за смъртта на
пострадалата: „Черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в
9
мозъчния ствол и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове“.
От заключението се установява какво е било състоянието на пострадалата
след извършената остеопластична трепанация на черепа по повод на черепно
мозъчна травма, а именно: кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на
меките черепни покривки в теменнотилната област, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка. Кръвоизлив в мозъчния ствол /моста/.
Двустранна хипостатична бронхопневмония. Оток на мозъка и белите
дробове. Атеросклероза на мозъка и сърцето. Освен това е посочено, че
описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети. От медицинска гледна точка е налице пряка причинно следствена
връзка между получените травматични увреждания на 08.04.2021г. и
настъпилия смъртен изход на 22.04.2021г. Вещите лица, обаче не са могли да
посочат от кой точно удар е причинена ЧМТ на пострадалата като оценяват
като възможни и двата удара, за които са открити следи при аутопсията.
От заключението на допълнителната съдебно- медицинска и физическа
експертиза /ДСМФЕ на л. 232 – 264 по НОХД №516/22г./ обаче се установява
по несъмнен начин, че точно този първи удар по главата с буркан, не е
предизвикал ЧМТ, от която в крайна сметка е починала пострадалата. Освен
това, причината за острия субдурален хематом /СДХ/ не е механичното
нараняване в тилната област, а ударът с ръка в областта на дясната очница и
скула. Именно в резултат от този удар с ръка или юмрук, а не с крак, е по-
вероятния механизъм на това увреждане, тъй като не силата, а посоката и
ускорението на удара е довела до контузията на мозъка с последващ
кръвоизлив в мозъчния ствол. Същият е бил причинен по механизма на
„контракуп“, увреждания чрез така нар. „ъглово ускорение“ /акселерация/,
което не е рядко явление в практиката на такива наранявания. Приемат, че в
случая е напълно възможно образувалия се остър СДХ да бъде причинен дори
с един-единствен удар, нанесен и с по-малка кинетична енергия, но с оглед
начина на причиняване на уврежданията да предизвика такава травма, която
да доведе до изпадане в церебрална кома на пострадалата в кратък период от
време. Което е манифестирано веднага с обективното състояние, което е било
наблюдавано от свидетелите: неконтактност в продължение на два часа до
идването на спешната помощ и след това до самия летален изход, тежко
дишане, уриниране. СДХ пък е предизвикал контузия на мозъчния ствол
/мост/, което е усложнило причинената ЧМТ. Тази експертиза е приела още
10
по- висока стойност на травмата по скалата на RTS, а именно „5“, което
означава, че вероятността за настъпване на смъртта е била голяма и е щяла да
настъпи веднага, ако не е била извършена спешната хирургична интервенция.
С извършената спешна операция е бил евакуиран само кръвоизлива в
мозъчния сак, но не и вече оформения вече кръвоизлив в мозъчния ствол,
който не подлежи на медицинска интервенция. По-нататък, проследявайки
развитието на причинената ЧМТ, експертите са обяснили в заключението си,
че настъпилия субдурален кръвоизлив /СДК/ е довел до неотклонно
влошаване на състоянието, мозъчен оток, малкомозъчно вклиняване през
големия тилен отвор, което се е демонстрирало чрез покачване на кръвното
налягане, констатирано още при първия преглед на пострадалата. Болничното
лечение е било проведено правилно, но с направената оперативна
интервенция е бил евакуиран само кръвоизлива в мозъка, без да може да бъде
повлияно на цялостното тежко общо състояние, с оглед на което приемат, че е
налице причинно-следствена връзка между описания от подсъдимия начин на
нанасяне на този удар с „опакото“ на ръката /който отговаря на
констатираните увреждания/. Категорично обаче в заключението от
експертите е отхвърлена версията на подсъдимия, че пострадалата сама се е
наранила при падането си като се ударила в таблата на леглото. Същото не
кореспондира с намерените зацапвания от кръв, с оглед данните за ръста на
пострадалата и обясненията на подсъдимия, че тя е останала в седнало
положение, когато е паднала /ако се приемат твърденията му, че кръвта е
именно от нея, макар че вещите лица не отхвърлят и този вариант/. Освен
това не съответства с намерените следи от кръвонасядания на лицето, както и
синините по него и горните крайници. Обясняват липсата на отразяване в
епикризата и СМЕ в раздел „Крайници“ на описани видими травматични
увреждания с факта, че съдебномедицинското изследване на трупа е
извършено на 14-я ден след инцидента, когато всички повърхностни
охлузвания или кръвонасядание са отшумели.
За другата анатомична находка - кръвонасядане по кожата в тилно-
теменната област на главата, разположени „над ръба на шапката“ експертите
са категорични, че са причинени от удар от друго лице, не могат да бъдат
причинени от падане от собствен ръст назад, но не изключват да бъдат
причинени от удар в околен предмет при самия акт на падане. Приемат, че
това кръвонасядане е възможно да бъде причинено от удар с посочения от св.
11
В.Г. предмет /буркан/ отгоре надолу при наведена глава. В тази насока
вещите лица са посочили, че при падане от собствен ръст и удар в страничен
предмет /таблата на леглото/, увреждането в тилната област не е възможно да
се получи, тъй като ще е необходима флексия в шията. А такава находка при
изследването на шията, кръвонасядане в дълбоката шийна мускулатура, или
счупване на шиен прешлен, не са открити. Също така приемат, че намерената
при аутопсията деформация на черепа отзад е от предишен инцидент, тъй
като е с по- голяма давност.
Затова и съобразявайки заключението на ДСМФЕ, напълно резонно са
възприети обясненията на подсъдимия в тази им част като израз на една
защитна версия, която обаче не намира опора в доказателствата по делото. С
оглед на което, показанията на свидетелката В. Г. за това как е започнал побоя
се явяват почти напълно достоверни.
Пропуск на разследването, забелязан и от експертите от назначената по
делото СМФЕ, е че докато пострадалата Н. е била жива /в продължение на две
седмици/, по ДП не е била назначена СМЕ на живо лице. В този период биха
могли да бъдат забелязани евентуално и други наранявания по тялото на
пострадалата, които са могли да избледнеят по време на болничния престой.
От наличието на по-леки наранявания, особено ако са били множество и
нанесени с по-голяма сила, би могло да се съди за умисъла на подсъдимия
при извършване на деянието, който би могъл да обоснове първоначалната
правна квалификация по обвинителния акт. Такива обаче в случая не са
установени с категоричност и от двете назначени по делото СМЕ, поради
което и напълно основателно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св. В. Г. в частта им, в която твърди, че и след нанасянето на
ударите в главата по описания начин, подсъдимият е продължил да нанася
силни удари с крака, да мачка пострадалата, които са опровергани с оглед
заключението на назначената и изслушана пред съда петорна съдебно-
медицинска физична експертиза.
Предвид гореизложеното съдът е приел за безспорно изяснен механизма
на деянието, при което в резултат на нанесената средна телесна повреда -
тежка мозъчна травма, усложнена с кръвоизлив в мозъчния ствол, в резултат
на действията на подсъдимия, се е стигнало до причиняване на смъртта на
пострадалата му майка. В тази насока са показанията на разпитаните по
12
делото свидетели.
Видно от заключенията на двете СМЕ, в резултат на побоя пострадалата
е получила тежка ЧМТ, която е била прижизнена, и които в пряка причинна
връзка е довела, макар и две седмици по-късно, въпреки оказаната адекватна
медицинска помощ, до летален изход.
С оглед гореизложеното, съдът е приел за безспорно установено
авторството и начина на извършване на деянието от подсъдимия, както и
причинно-следствената връзка между действията му - нанесения побой, при
който е била причинена умишлено тежката ЧМТ с развилите се в резултат на
същата тежки усложнения и настъпилата впоследствие смърт на
пострадалата.
Тези изводи на окръжния съд се споделят от въззивната съдебна
инстанция, с изключение на посочването от окръжния съд, че нанесената
тежка мозъчна травма, усложнена с кръвоизлив в мозъчния ствол, в резултат
на действията на подсъдимия, довела до причиняване на смъртта на
пострадалата му майка, представлява средна телесна повреда.
Никъде в заключенията на изготвените по делото първоначална, тройна
СМЕ и петорна ДСМФЕ не са охарактеризирани белезите на това телесно
увреждане в смисъла, визиран в разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.
Затова и настоящата инстанция назначи допълнителна, тройна СМЕ с
участието на вещите лица, извършили аутопсията на трупа на пострадалата д-
р Т. Т., д-р Т. П. и д-р Т. С., които в депозираното заключение пред
апелативния съд /л.19 - 22 от ВНОХД № 148/23г./ са категорични, че при
инцидента на 08.04.2021г. в резултат на нанесените удари от подс. Г. Г. на
пострадалата П. Н. е причинена черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на меките черепни покривки в
теменнотилната област, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия
на мозъка, усложнена с кръвоизлив в мозъчния ствол /моста/ и двустранна
хипостатична бронхопневмония. На 22.04.2021г. е настъпил смъртен изход за
пострадалата, който е в пряка причинно-следствена връзка с горепосочената
травма. Категорични са, че черепно-мозъчната травма, причинена на
пострадалата П. П. Н. на 08.04.2021г. се преценя като медикобиологичния
квалифициращ признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота. Последният охарактеризира обаче от правна страна белезите на
13
увреждането като тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр.
последно от НК.
От заключението на назначената по делото СПЕ е видно, че към
момента на инкриминираното деяние, подс. Г. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той страда
от зависимост към психостимуланти, но това не нарушава вменяемостта му.
Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършените от него
действия и да ръководи постъпките си към момента на извършване на
инкриминираното деяние, и е в състояние да участва в наказателното
производство. Подсъдимият Г. и по негово собствено признание от 2008 г.
злоупотребява с психоактивни вещества- амфетамини и метамфетамини, а от
зимата на 2020 г. тази употреба е станала системна. Употребата на такива
вещества според експертите, обаче не води до зависимост, но хроничната им
употреба води до безсъние, нервност раздразнителност и конфликтност, които
в случая са улеснили извършването на деянието. Същият обаче е годен да
участва във фазите на наказателното производство /л. 71 -85, т. 1 от ДП/.
От правна страна.
Настоящият състав споделя в основната им част, направените правни
изводи, свързани с приложението на материалния закон във връзка
преквалифицирането на инкриминираното деяние спрямо подсъдимия Г. Г. по
чл.124, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, с изключение на
заключението за характера на нанесеното на пострадалата телесно увреждане,
че съставлява средна телесна повреда, вместо установената впоследствие
тежка телесна повреда.
Производството по Глава 21 от НПК обаче е инициирано само по жалба
на подсъдимия Г. и липсва подаден съответен протест, поради което
въззивната инстанция не би могла, с оглед на забраната по чл.336, ал.2 от
НПК за „реформацио ин пеус“, да влоши положението му като възприеме при
преквалификацията на първоначалното обвинение по-тежко наказуемия
състав на деянието му по чл.124, ал.3, пр.1, вр. чл.128, ал.1 от НК, вместо тази
на първата инстанция по чл.124, ал.3, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от същия законов
текст.
Затова и при така изяснената по безспорен начин фактическа обстановка
остава приетото заключение от окръжния съд, че Г. В. Г., с горепосоченото си
14
поведение от обективна и субективна страна в периода 08.04.2021г. -
22.04.2021 г. в * е причинил по непредпазливост смъртта на майка си - П. П.
Н. /починала на 22.04.2021г./, вследствие на умишлено нанесена на 08.04.2021
г. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, изразяваща се в:
тежка черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния
ствол /мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия
тилен отвор, и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове,
представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота,
представляваща опасен рецидив, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.124, ал.3, пр. второ, вр. ал.1, вр. чл. 129, ал.2, вр. чл 29,
ал.1 , б.“б“ от НК.
Правилно Г. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение за това, че в периода 08.04.2021г. - 22.04.2021 г. в *, умишлено е
умъртвил майка си - П. П. Н. /починала на 22.04.2021 г./, като убийството
представлява опасен рецидив – престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр. второ и
т.12, пр. първо, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ от НК.
Безспорно, за да е налице подобно престъпление, според цитираната от
окръжния съд съдебна практика, се изисква действията на дееца обективно да
са били насочени към умъртвяването на пострадалата, а не само към нанасяне
на телесна повреда. Разликата между умишленото убийство и умишлената
телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смърт,
е не само в психическото отношение на дееца към смъртния резултат, но и в
обективните действия, чрез които се причинява този резултат, т. е. за умисъла
на дееца да извърши умишлено убийство или телесна повреда може да се
съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си е
послужил, насоката и силата на ударите, разстоянието и положението от
което са нанесени и върху каква част от тялото са били насочени. Винаги,
когато деецът действа със значителна сила, в продължителен период от
време, нанасяйки многобройни удари в жизнено важни зони, със средства и
по начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата, умисълът е за
убийство и е пряк. Също е относимо и за случаите, когато деецът напълно
съзнава, че наред с пряко целения резултат от деянието, ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия.
В конкретния случай, обаче от обективна страна не е било установено
15
по несъмнен начин, че подсъдимият Г. е извършил всичко необходимо,
действайки със средства и по начин, годни да лишат пострадалата от живот.
Въпреки че и двата удара са нанесени в областта на жизненоважни органи
/главата на пострадалата/, същите не са били многобройни, интензивни и с
голяма сила.
Правилно по този повод е отбелязано, че критичният удар, чрез който е
била причинена ЧМТ според експертите от ДСМФЕ, не е бил силен, но пък с
оглед начина на нанасянето му чрез така нар. линейно ускорение
/акселерация/ обективно е довел до причиняването на СДХ по механизма на
т.нар. „контракуп удар“. Съдът основателно е приел, че подсъдимият и сестра
му първоначално не са били наясно за спешността на състоянието на
пострадалата, защото са я оставили завита на леглото в продължение на два
часа, до сигнализирането на отговорните органи, което не доказва
категорично намерение на подсъдимия за умъртвяване. Едва впоследствие,
когато св. А. В. им е препоръчал да извикат „Бърза помощ“, тя е казала на
подсъдимия да отиде до магазина, за да донесе кърпи и храна, което отново
сочи, че и двамата не са съзнавали какво се е случило и е причинено на майка
им. Логичното обяснение за тези им съвместни действия след деянието,
предвид на нанасяните често побои от подсъдимия спрямо майка им,
коректно са отчетени от съда, че двамата са разчитали, че за пореден път
пострадалата „ще се събуди“. Затова и не без основание, не са кредитирани
показанията на св. Г., че понеже се е страхувала от подсъдимия, затова не е
съобщила веднага за нанесения на майка им побой. Предвид на което и съдът
е възприел като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им, в която
заявява, че „не е искал да убива” пострадалата, защото тя му е „майка”.
Въпреки многократните сигнали за системен физически тормоз, реално не
може да се приеме за доказано, че в случая действията му говорят за
намерение за лишаване от живот пострадалата. В тази насока са и намерените
анатомични находки по главата на пострадалата, които говорят за неособено
силни и интензивни удари.
В действителност, всички тези обстоятелства очертават формата на
вината по отношение на нанесената телесната повреда като пряк умисъл, но
по отношение на причинената смърт като непредпазливост. В разглеждания
случай подсъдимият Г. в един непродължителен период от време е нанесъл
побой на майка си, причинявайки й телесни увреждания - тежка
16
черепномозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол
/мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен
отвор, и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове,
представляващи според окръжния съд разстройство на здравето, временно
опасно за живота, осъществяващи медикобиологичния признак на средната
телесна повреда. Основна причина за смъртта на пострадалата се явява
тежката мозъчна травма, усложнена с кръвоизлив в мозъчния ствол. По
делото е безспорно установено, че след като е забелязал безпомощното
състояние, в което е изпаднала майка му вследствие на нанесения й побой,
подсъдимият е започнал да се опитва да я свестява като й е слагал мокри
кърпи по лицето. Проявил е загриженост за нейното състояние, когато е
разбрал, че същата е изпаднала в кома. В тази насока са събраните по делото
гласни доказателства. Тези му действия сами по себе си изключват умисъла
му за убийство, в каквато насока са неговите обяснения, а и доводите на
защитата. Предвид което и съдът законосъобразно е преценил, че
обективните данни за поведението на подсъдимия дават основание да се
заключи, че той е не е съзнавал неизбежното настъпване на смъртта и не е
допускал смъртния резултат. Поради тези причини и окръжният съд е приел,
че извършеното престъпление не съставлява умишлено убийство, а умишлена
телесна повреда, вследствие на което по непредпазливост е причинена
смъртта на пострадалата.
В заключенията по изготвените по делото първоначална и
допълнителна СМЕ, както и КСМФЕ вещите лица са категорични, че между
причинената телесна и последвалата смърт е налице пряка причинно -
следствена връзка. Същевременно с това, обаче за подсъдимия Г. не са
съществували пречки да продължи насилствените действия до окончателното
умъртвяване на пострадалата, но той е преустановил същите, поради което
съдът коректно е приел, че при него е липсвал умисъл за убийство. Затова и
съдът напълно законосъобразно е преценил, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Г. не е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 116, ал.1, т.3, пр. второ и т. 12, пр. първо, вр. чл. 115,
вр. чл. 29, ал.1 , б.“б“ от НК, поради което го е признал за невиновен и го е
оправдал по това обвинение.
Причиняването на телесната повреда обаче е извършено с пряк умисъл.
17
Подсъдимият при нанасянето й е желаел да нанесе побой на жертвата, като е
причинил умишлено телесните увреждания на пострадалата, но не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните им последици, свързани с
последвалата по непредпазливост нейна смърт, защото е бил длъжен и могъл
да ги предвиди.
Същевременно с това подсъдимият Г. е съзнавал напълно и
квалифициращите обстоятелства, а именно: че извършва деянието спрямо
майка си и то при положение, че е осъждан преди това два или повече пъти за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях е
изпълнението не е отложено по реда на чл.66 от НК. В тази насока
основателно са възприети изложените в обвинителния акт съставомерни
обстоятелства, при които е извършено деянието на подсъдимия.
По тези съображения съдът законосъобразно е признал подсъдимия Г.
за виновен в извършване на инкриминираното деяние както от обективна така
и от субективна страна по чл.124, ал. 3, пр. второ, вр. ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр.
чл.29, ал.1 , б.“б“ от НК.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. Г. В. Г. по чл. 124, ал.3, пр.2, вр.
чл.129, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години.
Законосъобразно е преценено, че в конкретния случай при
индивидуализация на наказанието е приложима разпоредбата на чл. 54 от НК
за определянето му в рамките на предвидения законов размер.
Противно на доводите на защитата, в настоящия случай правилно е
преценено, че е налице сериозен превес на отегчаващите отговорността на
подсъдимия Г. обстоятелства, като сред тях се откроява високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние /жертвата е негова майка,
извършено е въпреки многобройните осъждания за нарушаване на
ограничителни мерки във връзка с домашно насилие, причинената ЧМТ е
изключително тежка, почти несъвместима с живота/. На следващо място за
подсъдимия са налице изключително лоши характеристични данни /не
работи, системно злоупотребява с наркотици, упражнявал е системен тормоз
върху родителите, сестра си и нейното семейство, осъждан многократно,
извън квалифициращите деянието и други прояви/. Касае се за особеност и на
18
самия случай, тъй като деянието е било извършено спрямо пострадалата в
присъствието на дъщеря й и на съпруга й, който също е бил бит преди това от
подсъдимия, извършено е сравнително скоро след оттегляне на жалбата й
срещу него за предшестващ побой, както и че пострадалата е била слаба и
болна жена, системно малтретирана от подсъдимия.
Допълнително отегчаващо обстоятелство е установяването пред
въззивната инстанция от изготвената допълнителна СМЕ, че всъщност подс.
Г. е нанесъл на майка си, не средна, а тежка телесна повреда. Вярно е че
последното не би могло да доведе до влошаване на правното положение на
подсъдимия във връзка с възприетата от окръжния съд много по-
благоприятна правна квалификация на деянието, но няма пречка същото да се
отчете при индивидуализацията на наказанието в поставените от първия съд
рамки за неговия размер.
В действителност е налице само едно смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство – направените частични самопризнания.
Изложените доводи от защитата, че има и други несъобразени от окръжния
съд смекчаващи обстоятелства, свързани с това, че Г. не се е укривал след
деянието, не е съзнавал, че майка му е в тежко състояние, като й е оказал
помощ, нямат подобна коригираща спрямо наложеното наказание,
характеристика. Правилно по този повод е отбелязано от окръжния съд в
мотивите към присъдата, че конкретният случай не се явява изолиран битов
инцидент в семейството на подсъдимия. Напротив, касае се за поредица от
подобни случаи на упражнено домашно насилие от страна на подсъдимия, за
които многократно е бил санкциониран. Той много добре е бил запознат с
възрастовото и здравословно състояние на майка му, както и на баща му,
въпреки което го е ударил преди това с чиния в лицето по незначителен
повод. Същият е могъл да предположи, че така проявената първоначална
агресия ще накара майка му да реагира, за да защити съпруга си, но е проявил
пълно незачитане спрямо телесната й неприкосновеност с нанесения й побой,
само защото си е позволила да му направи забележка. В тази насока
аргументирано от окръжния съд е отбелязано, че не става въпрос за изолирана
проява на насилие, а за повтарящо се демонстративно поведение, показващо,
как подсъдимият се е отнасял с родителите си като с вещи, на които може да
причини всичко. Обстоятелството, че същият е агресивен, манипулативен,
отмъстителен и опасен за обществото като извършител на подобни деяния се
19
установява от справката му за съдимост и бюлетините към нея, от които са
видими многократните му осъждания за нанасяне на телесни повреди.
Не следва да се приемат за основателни и доводите на защитата, че ако
с обвинителния акт не е било внесено обвинение по чл.116 от НК, при което с
оглед на чл.369а от НПК съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК
не се допуска при умишлено причиняване на смърт, с направените
самопризнания от подсъдимия при една по-лека квалификация, като
възприетата от съда, същият би получил едно много по-леко наказание.
Въпрос на преценка от страна на прокуратурата е какво обвинение да бъде
повдигнато на обвиняемото лице. В случая първоначалните доказателства
според прокурора са обосновавали повдигането на подобно обвинение с
внесения пред съда обвинителен акт, като едва на съдебното следствие в
резултат на заключението на изготвената КСМФЕ, са възприети доводите на
защитата за преквалифициране на деянието за по-леко наказуемо
престъпление. Подсъдимият Г. в конкретния случай, благодарение на тази
преквалификация, е имал възможност да получи много по-леко наказание
спрямо внесеното първоначално обвинение. Дори нещо повече,
преквалификацията по чл.124, ал.3, пр.2 от НК пред настоящата инстанция се
установи, че не е съвсем правилна, като предвижда много по-благоприятно за
подсъдимия наказание от тази по чл.124, ал.3, пр.1 от НК. В този ред на
мисли, претенциите на защитата за наложено явно несправедливо наказание
на подсъдимия Г. се явяват напълно неоснователни.
В тази връзка от окръжния съд, напълно аргументирано е приложена
нормата на чл.54 от НК спрямо подс. Г. при отчетения сериозен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, в един справедлив размер от 9
години „Лишаване от свобода“, като не се налага неговото коригиране към
намаляване, както се иска във въззивната жалба.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода“, законосъобразно е
постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, според чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Правилно е приспаднато, на основание чл.59 от НК и времето, през
което подс. Г. е бил задържан под стража /включващо предварително
задържане за 72 ч. и след вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“/, считано от 09.04.2021 г. до влизане на присъдата в законна сила.
20
Предвид признаването на подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото
обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да заплати
направените по делото разноски, съответно в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – * от досъдебното производство в размер на 2012,05 лева и по
сметка на Окръжен съд – Стара Загора от съдебното производство в размер на
8651,50 лева.
Следва да се присъдят допълнително и направените пред настоящата
инстанция разноски за изготвяне заключението на назначената допълнителна
СМЕ в размер на 1586,15 лева по сметка Апелативен съд - Пловдив.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Поради гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена, а жалбата на защитника на подс. Г., оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Апелативният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 15.03.2023 г., постановена по
НОХД № 516/2022г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА подс. Г. В. Г., със снета по делото самоличност, да заплати
направените пред настоящата инстанция разноски за изготвяне на
допълнителна СМЕ в размер на 1586,15 лева по сметка Апелативен съд -
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест
пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22