Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6243 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Б.П.Б. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***
против В.О.М., ЕГН**********,*** и А.О.М., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че на 06.07.2011 година „Б.П.Б.“ АД /наричана по-надолу банката/
сключва договор за револвиращ кредит № 158/2011 със „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представляван от С.И.С., с адрес ***/***, в качеството на кредитополучател и
длъжник „***“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.М.М., ЕГН **********, и длъжникът
Г.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, и длъжникът В.О.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, и длъжникът Х.Е.Т., ЕГН **********, с адрес *** в
качеството им на солидарни длъжници, с който банката предоставя банков кредит в
размер до 1 000 000 лв. за оборотни средства. Твърди, че към договора за
револвиращ кредит 158/2011 са сключени Анекс А1-158/2012, Анекс А2-158/2012,
Анекс A3-158/2013, Анекс А4-158/2013, Договор за встъпване в дълг към договора
за револвиращ кредит 158/2011 от 16.08.2013г., Анекс А5-158/2013,Анекс
А6-158/2014, Анекс А7-158/2014, Анекс А8-158/2015, Анекс А9-158/2016, Анекс
А10-158/2016, Анекс А11-158/2016. Твърди, че със сключване на Договора за
встъпване в дълг към договора за револвиращ кредит 158/2011 от 16.08.2013г.
дружеството ***, ЕИК ***, представляван от Ц.В.П., с адрес ***, ***встъпва в
дълга на кредитополучателя като съкредитополучател на кредитополучателя към
банката, като се задължава да изпълнява договора за кредит 158/2011 и анексите
към него. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника, Банката
е предявила претенциите си за заплащане на дължимите суми пред Районен съд -
гр. София, като е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК. Така е образувано ч. гр. д. № 21597/2017., по което има
издадена заповед за изпълнение от 10.04.2017 г. и изпълнителен лист от
10.04.2017г. като СРС е осъдил длъжниците ***, ЕИК ***, „***“ ЕООД, ЕИК ***, ***,
ЕИК ***, Г.С.С., ЕГН **********, В.О.М., ЕГН **********,
Х.Е.Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора „Б.П.Б.“ АД сумата от
70 000 лв., представляваща неплатена главница по договор за револвиращ
кредит№158/2011г. от 06.07.2011г. и анекси към него и за периода 31.01.2017г. -
30.03.2017г., ведно със законна лихва за периода от 05.04.2017г. до изплащане
на вземането, разноски за заплащане на застрахователни премии за застраховка на
обезпечения по договор за кредит в размер на 4715,7 лв. за периода 31.01.2017г.
-30.03.2017г., възнаградителна лихва в размер на 4306,80 лв. за периода от
30.12.2016г. до 29.3.2017 г., наказателна лихва в размер на 1566,36 лв. за
периода от 30.01.2017г. до 04.04.2017 г. и 1761, 78 лв. разноски. Твърди, че на
26.10.2016 година В.О.М. е извършил продажба на притежавания от него недвижим
имот, а именно: 1/2 идеална част от ателие за творческа дейност, с
идентификатор 56722.663.102.1.16, с площ 49.600 кв. м., адрес: ***“ ***, заедно
с таван № 1 от 16,35 кв. м. и таван № 2 от 10,36 кв. м. за сумата от 16 620
лева на ***си А.О.М., инкорпорирана в Нотариален акт вх. peг.
15668/26.10.2016г„ акт № 177, том 33, с което действие твърди, че длъжникът В.М.
уврежда кредитора по Договора за револвиращ кредит 158/2011, а именно „Б.П.Б.“
АД. Твърди, че предвид обстоятелството, че приобретателят на ателието е ***на
длъжника по договора за кредит 158/2011 В.М., се презюмира
знанието за увреждане на основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Моли да бъде обявен
за недействителен по отношение на „Б.П.Б.“ АД договора за продажба, на 1/2
идеални части от ателие за творческа дейност, с идентификатор
56722.663.102.1.16, с площ 49.600 кв. м., адрес: ***“ ***, заедно с таван № 1
от 16,35 кв. м. и таван № 2 от 10,36 кв. между В.О.М. и А.О., извършена с
Нотариален акт вх, per. 15668/26.10.2016г., акт№ 177, том 33.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговори от ответника В.М. в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че като условие за
отпускането на кредита, банката изискала от кредитополучателя учредяването на
обезпечения. В тази връзка е поетото задължение да отговарят като солидарни
длъжници в случай на неизпълнение освен *** ООД, но и още четири лица, като
едно от тях юридическо. Твърди, че като обезпечение съгласно раздел IV на
договора било уговорено да бъде вписана първа по ред договорна ипотека в полза
на Банката върху пет парцела земеделска земя са обща площ от 238, 388 дка,
разположени в областта на село ***, община ***. Също така, като обезпечение бил
учреден и особен залог в полза на ищеца върху всички настоящи вземания от ***ЕООД.
Твърди, че след това били подписани последователно няколко анекса, регулиращи
срока на договора за договора за револвиращ кредит. Твърди, че на 16.08.2013
год. бил подписан договор за встъпване в дълг към договор за кредит номер
158/2011 г., като по силата на това съглашение дружеството „***” ЕООД, с ЕИК***
е встъпило в дълга на кредитополучателя към Банката. Твърди, че учредената
ипотека в полза на ищеца върху поземлените имоти (земеделска земя), намиращи се
в село ***, община ***, запазвала действието си (чл.5). Досегашният
кредитополучател продължавал да отговаря за изпълнението на задълженията по
договора за кредит, но като солидарен длъжник (чл.4). Съгласно чл.6 оставало
действието и на вписания договор за залог на настоящи, бъдещи вземания ,
произтичащи от ***ЕООД. Твърди, че с анекс от 21.10.2013 г. дружеството ***ООД,
ЕИК*** придобило качеството на солидарен длъжник по договора за кредит.
Променен бил размерът на кредита от 688 821, 32 лв до общо 311 178, 68 лв.,
както и срока за погасяването му до 30.07.2014 г. Твърди, че съгласно чл.9 било
уговорено предоставянето на допълнително обезпечение, представляващо първи по
ред вписан особен залог, учреден от *** в полза на ищеца върху настоящи вземания
от ***, ЕАД, с ЕИК175085243. Наред с това било предвидено и още едно, ново
обезпечение, наред със съществуващите. Вписана била първо по ред морска ипотека
в полза на Банката на актив, собственост на солидарния длъжник ***ООД, а именно:
МОТОРНА ЯХТА „***”, тип “***”, с per. ***, пристанище
на регистрация ***, том III, стр.115, №750, свидетелство за регистрация ***.
изд. на 20.01.2014г., със собственик „***” ЕООД, с ЕИК***, дължина Loa 11.95 м, Lhp 10.65 м, широчина в 3,99 м, надводен борд
1 600м, височина на борда 2.25М, газене 0.95 м, брутно тегло 10 т., нетно тегло
3 т., корпус номер ***, материал стъклопласт, двигател 2 броя, тип ***, със
серийни номера ***и ***, произведени 2007г., мощност 2x300 к.с./2х220,650 квт,
гориво дизелов, минимален екипаж 2/палубен 1, машинен 1, позивни
***. Съгласно чл.9.2. застрахователната стойност на посочения актив възлизала
на 235 000 ЕВРО. Твърди, че с анекс А6/25.07.2014 год. бил удължен срокът за
погасяване до 30.08.2014 год. С последващ анекс от 29.08.2014 год.отново бил
удължен срока за погасяване до 30.08.2015 год. Променен бил и размерът на
кредита до общо 511 675 лв. Съгласно чл. 5 от анекса било уговорено и обезпечение
чрез вписване на първи по ред особен залог в полза на Банката върху настоящи
вземания от *** ЕАД и ***ЕООД. Твърди, че след това отново били подписани
няколко анекса, отнасящи се до удължаване срока на ползване и погасяване на
кредитните средства: анекс от 28.08.2015 год.; анекс от 18.08.2016 год. и анекс
от 28.09.2016 г. С последния подписан
анекс A11 от 27.10.2016 год. бил определен размерът на кредита на общо 382 864,
47 лв.. Удължен бил и срокът за погасяването му до 30.06.2017 г. Твърди, че с
оглед гореизложените фактически обстоятелства, които са породили
правоотношението между Банката, кредитополучателя, солидарните длъжници и
встъпилото трето лице, то смята, че не е осъществен фактическия състав, визиран
в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка счита, че не са налице
предпоставките на посочената законова разпоредба за уважаване на иска,
респективно за неговата основателност. Излага съображения, че за да бъде уважен
специалния отменителен иск е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. Ищецът да има качеството кредитор, а ответникът длъжник; 2. да
е извършено действие от длъжник, което уврежда кредитора; 3. длъжникът да е
знаел за увреждането при продажбата на имота на трето лице; 4. третото лице да
е знаело за увреждането на кредитор; и 5. Длъжника да не разполага с друго
имущество, с което да се удовлетвори кредитора;. Смята, че в настоящия казус не
са налице посочените предпоставки. Твърди,
че ищцовото дружество няма качеството на „кредитор по отношение на втория
ответник по иска - А.О.М.. Твърди, че видно от приложените писмени
доказателства, издадени от Районен съд - гр. София, А.М. не фигурира като
длъжник на Банката. Твърди, че между ищеца и А.М. не съществуват каквито и да
било облигационни отношения, още повече такива, основаващи се на договор за
банков кредит. Твърди също така, че ищеца е нямал и качеството на кредитор по
отношение на първия ответник към датата на изповядване на сделката, чиято
недействителност се иска. Видно от приложените документи заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист срещу М., В. са издадени едва на 10.04.2017
год., тоест повече от шест месеца след сключване на договора за покупко — продажба.
Счита, че дори да се приеме и обратното, то не е доказано, че към тази дата
(26.10.2016 год) вземането на Банката по договора за револвиращ кредит е било
изискуемо (предсрочно). Такива твърдения липсват в исковата молба, не са налице
и писмени доказателства в този смисъл. Счита, че не е налице и втората
предпоставка (обективна) от фактическия състав на „Павловия иск”, а именно
„увреждане на кредитора” по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че
настоящият ищец не е увреден от сключения договор за покупко - продажба във
формата на нотариален акт. Този извод следва от анализа на сключените договори
и анекси между Банката от една страна,кредитополучателя, третото лице встъпило
в дълга и солидарните длъжници (общо шест на брой). Видно от текстовете на посочените
документи, като условие за отпускането на кредитополучателя на целевите парични
средства за покриване на оборотни нужди са били учредени множество обезпечения.
На първо място, договорна ипотека върху недвижими имоти. Твърди, че става
въпрос за земеделска земя, чиято площ възлиза на 238, 388 дка. Разположението
на земята е в част на република България, станала повече известна като „Спа
центъра на Балканите”. Твърди, че макар и земята да не се намира в самия ***,
то нейната близост до това курортно градче прочуто у нас и в съседните ни
държави със своята лековита минерална вода, оказва значение върху
ценообразуването ѝ, респективно търсенето от потенциални купувачи -
частни лица и инвеститори. Според него, само стойността на ипотекираната земеделска
земя, дадена като обезпечение в полза на Банката, като пазарна стойност е
достатъчна и предостатъчна да покрие задължението по изпълнителния лист от
10.04.2017 г., възлизащо на 70 000 лв. Освен това, налице са и множество
солидарни длъжници по кредита — не става въпрос за един двама или трима.
Съгласно правилата за солидарната отговорност Банката може да търси изпълнение
за целия дълг от всяко от лицата, задължило се в условията на солидарност. Това
означава, че всеки един от солидарните длъжници е отговорен за цялото
задължение по кредита. Това означава, че банката се явява допълнително
обезпечена за своето вземане. Твърди, че ищецът може да търси изпълнение от М.,
от С., Е., ***, *** ООД, *** Бг ООД или от „***” ЕООД, с ЕИК***. Налице са били
седем правни субекта към датата на сключване на сделката (16.10.16 г.), които
изцяло са отговаряли по задължението, произтичащо от договор за револвиращ
кредит номер 158/06.07.2011 год. Всяко едно от тези лица - физически и
юридически е отговорно пред Банката със своето имущество. Счита, че ищецът в
настоящото производство е бил свръхобезпечен както по време на действието на
договора за кредит, така и към 26.10.2016 г., а и към 10.04.2017 год. Твърди, че са налице и множество вписани в
полза на Банката договори за особен залог относно вземания към *** ЕАД и ***ЕООД.
Счита, че следва да бъде взето предвид и предоставеното допълнително
обезпечение от солидарния длъжник ***ООД, представляващо учредена в полза на
Банката морска ипотека върху луксозна и скъпоструваща моторна яхта. Застрахователната
стойност на същата е била 235 000 евро. Твърди, че тази стойност е еквивалентна на пазарната
такава за дадената вещ. Твърди, че само това обезпечение е било достатъчно към
26.10.2016 г. банката да реализира своето вземане, да погаси вземането си, като
дори не прибягва към принудително изпълнение върху земеделската земя,
имуществото на юридическите лица или физическите такива. Именно поради
изложените обстоятелства счита, че
липсва увреждане. Счита, че в тази връзка липсва и субективният
момент. Твърди, че В.М. като солидарен
длъжник по договор за банков револвирагц кредит не е имал намерение да увреди,
ощети или накърни по някакъв начин позитивния интерес на Банката, като е
прехвърлил своята 1/2 идеална част от маломерен имот, намиращ се в гр.Плевен.
Имотът е бил съсобствен. Именно чрез тази сделка М. е целял да прекрати тази
съсобственост. Сделката е била възмездна и е имала за крайна цел да уреди
съществуващи правоотношения между съсобственици досежно обща вещ, която не се
ползва от единия от тях. В тази връзка липсва субективното отношение у В.М. със
своите действия да цели да увреди ищеца. Още повече, че на самия М. като на
юрист, завършил юридическия факултет на Софийски университет Климент Охридски
му е била известна материята на облигационното право и в частност тази на иска
по чл.135 от ЗЗД. Твърди, че у първия ответник е липсвало намерение да увреди
ищеца. В тази връзка, счита че трябва да
се наблегне на качеството, което той е имал в правоотношението, породено от
договор за револвиращ кредит №158/2011 год. В.М. е бил солидарен длъжник, наред
с още няколко лица. Като такъв той не е имал задължение текущо да погасява
вноските по кредита, да следи за изпълнението на поетите задължения, да е
непосредствен участник в процеса на обслужването му пред Банката. Дали кредита
е бил погасяван редовно, на какви части, какви суми са внасяни и дали има
надвнесени - това са въпроси, чиито отговори са достъпни само на
кредитополучателя, тъй като именно той се явява титуляр по банковата сметка.
Твърди, че в тази връзка и действията фактически респективно юридически на В.М.
не са имали за цел да попречат на евентуалното принудително удовлетворяване на
определено бъдещо притезание на Банката. М. е нямало как да е наясно, дали
кредитополучателя редовно изпълнява своето задължение към ищеца. В неговото
съзнание и представи е останало записаното и уговореното съгласно подписаните
писмени документи - договори и анекси, от които следвало, че Банката е
обезпечена в достатъчна степен и чрез особени залози, и чрез вписани ипотеки -
на стотици декари недвижими имоти, но и на бутикова, скъпоструваща морска яхта,
но и чрез наличието на няколко солидарни длъжници, но и че задълженията по това
правоотношение са с падеж 30.06.2017 г., както е записано по последния анекс.
Твърди, че сделката между В.М. и А.М. не е резултат на спонтанно решение, породено
евентуално от неизпълнение на парични задължения по договор за банков кредит
номер 158/06.07.2011г. Договорът за покупко - продажба е продукт на водени
разговори между двамата, предхождащи сключването му с една година. В.М. е
трябвало да прехвърли на А.М. своята 1/2 идеална част от творческото ателие и
то още в края на месец ноември 2015 г. Именно за тази цел той е упълномощил В. В.М.
с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание. Поради
липсата на достатъчно парични средства у купувача (втория ответник) за
закупуването на идеалната част от имота, сделката била отложена във времето.
Счита, че именно датата на упълномощаването на пълномощника води до извода, че
първият ответник не е целял с тази сделка да се лиши от имущество,
непосредствено преди предсрочната изискуемост на кредита, което би послужило на
ищеца да се удовлетвори. Смята, че
липсва и знание за увреждане у втория ответник. Сделката е възмездна и като
такава, законът е въвел изискването да е налице и знание у третото лице, с
което длъжникът е договарял. Посочено е и изключение, по скоро презумпция за
знание, когато длъжникът е договарял с определени лица, с които има близки
родствени връзки. Първият ответник не оспорва, че А.М. се явява негов брат.
Поради, което моли съда да го приеме за безспорен факт. Но, В.М. оспорва, че ***му
и настоящ втори ответник е знаел за увреждането. На първо, място твърди, че
липсва увреждане, засягане по негативен начин на интересите на Банката в
резултат на сключената сделка. На второ място, самата сделка е продукт,
резултат на настъпилата съсобственост между двамата братя. Именно сключеният
договор за покупко - продажба е целял да ликвидира съществуващата съсобственост
между тях по един окончателен начин с цел съсобственикът, който реално се грижи
за имота, да може да упражнява правата си в пълен обем, като извлича и
плодовете от вещта за себе си. Моли да
се има предвид, че правото по чл.135 от ЗЗД не е абсолютно, а е едно
относително право, по своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжниците, че
отменителният иск е субсидиарен и може да бъде уважен само и единствено, ако
длъжникът (в случая първия ответник), спрямо когото се реализира това право,
безспорно няма никакво друго имущество освен това, с което се е разпоредил,
какъвто не е настоящия случай. Твърди, че В.О.М. притежава двуетажна къща,
намираща се в ***, ***Твърди, че този имот е негова лична собственост. Ищецът
може да удовлетвори притезанието си по няколко начина като само чрез продажбата
на яхтата би получил изцяло вземането си. Продажбата на земеделската земя или
на част от нея също биха довели до този резултат. Твърди, че не е ясно какви
изпълнителни способи са насочени върху имущества на солидарните длъжници. Не
става ясно и какво е изпълнението по учредените особени залози на вземания в
полза на банката. Счита извода за еднозначен, че ищецът е свръхобезпечен, но
въпреки това, счита, че „за назидание” преследва физическите лица, поели да
гарантират изпълнението като солидарни длъжници. Твърди, че случаят не е
единствен, като често в практиката се случва търговски банки, действащи на
територията на Република България, особено такива с българско участие в
капитала си, да прибягват до него с цел „принуждаване” на задължени лица да
връщат необслужвани кредити, взети от юридически такива. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
В срока за отговор е
постъпил писмен отговор от ответника А.М., в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките, които законът изисква, за да бъде обявен като относително
недействителен по отношение на ищеца сключеният договор за покупко - продажба,
обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията към PC -Плевен с
вх. Peг. 15668/26.10.2016 год., акт 177, том 33 и с №84, том II, per. №1326,
дело 189/2016 год. на нотариус Г.Б.М.с район на действие - PC - Плевен. На
първо място твърди, че липсва увреждане на ищеца в резултат на тази сделка.
Счита, че този извод следва от предоставените многобройни по стойност реални
обезпечения по договора за револвиращ кредит №158 от 06.07.2011г., по който В.М.
е бил солидарен длъжник. Твърди, че за този договор и за наличието на
задължение на първия ответник, разбрал едва сега когато получил преписи от
подадените от ищеца документи в съда. Твърди, че до този момент за него не било
известно за съществуването на този договор за кредит, неговите страни,
изпълнението по него, респективно неизпълннеието и обезпеченията, които са
предоставени. Твърди, че В.М., който му е ***не му е споменавал за него въпреки
наличието на роднинска връзка между тях. Твърди, че ***му не обсъжда с него
своите професионални ангажименти или търговски начинания. Твърди, че като цяло
и през последните години не поддържат чести контакти. Не смята, че ответниците
са действали с намерение да увредят кредитора - ищец. Твърди, че с ***си
мислели отдавна да решат въпроса за подялбата на техен общ, съсобствен имот,
намиращ се в гр. Плевен. Имотът бил на двама им, по равно, всеки имал по 1/2
идеална част от него. Твърди, че още през 2015 год. с него се разбрали, той да
купи неговата половина. Твърди, че договорили и цената за това. В.М. подготвил
пълномощно за целта. Твърди, че сделката не се състояла през 2015 година, тъй
като с парите, които бил заделил за тази покупка, трябвало да покрие други
неочаквано възникнали за него и неговото семейство разходи. Твърди, че с В. се
разбрали сделката да бъде сключена следващата година, когато има готовност да
му плати цената, за която се били уговорили. Твърди, че едва след края на
лятото през 2016г. успял да събере нужната сума. В началото на месец октомври
започнали да се снабдяват с всички необходими документи, които били нужни на
нотариуса, за да изповяда покупко - продажбата. Твърди, че след като се
снабдили с документите, уговорили час за консултация при нотариус, за да може
предварително да разгледа документите. Твърди, че след посещението при нотариус
се разбрали сделката да бъде на 26.10.2016 г., тъй като тогава имал и посещение
в гр. Плевен по повод имен ден на негов приятел от детинство. Твърди, че както
преди сключването на договора за покупко - продажба, така и по време на самата
сделка, В. или някой друг член на негово семейство не е споменавал за наличието
на кредитно задължение към Б.П.Б. АД. Твърди, че на следващо място, липсва
намерение за увреждане на кредитора и поради следното обстоятелство: Твърди, че
***му - В. е юрист, завършил е Софийски университет и като такъв никога няма да
допусне, ако има някакви притеснения или опасения, че тази сделка може да бъде
обявена за недействителна, да я сключва и то точно с него. Твърди, че ако
първия ответник е имал намерение да уврежда ищеца, то той не би сключил договор
за покупко - продажба и то със своя брат. Смята, че настоящият кредитор може да
получи удовлетворение на вземането си от дадените обезпечения по договора.
Счита, че същите са на висока пазарна стойност. Става въпрос за над двеста
декара земеделска земя. Счита за ноторно известно, че през последните години
цените на земеделската земя се вдигнали с няколко пъти , като за най -
плодородните части на България, те достигнали и около 1 200 лева на декар.
Твърди, че отделен е въпросът, че може да бъде сменено и предназначението на
тази земя и с оглед местоположението си, да бъде обект на строителни
инвестиции. Налице е и морска ипотека. Твърди, че от връчените му книжа
установил, че яхтата, която е била ипотекирана в полза на банката, е имала
застрахователна стойност, възлизаща на 235 000 евро. В същото време, ищецът
представя изпълнителен лист с присъдени суми, които са пъти по - малки само от
стойността на яхтата. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
не е спорно, че първия двамата ответници са братя. Този факт се признава от
ответниците в подадените отговори на исковата молба.
Не е спорно между
страните и се установява от НА за Покупко-продажба на недвижим имот № 84, том II, рег.№ 1326, дело №
189/2018г. на нотариус Г.Б., че В.О.М. е извършил продажба на притежавания от
него недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от ателие за творческа дейност,
с идентификатор 56722.663.102.1.16, с площ 49.600 кв. м., адрес: ***“ ***,
заедно с таван № 1 от 16,35 кв. м. и таван № 2 от 10,36 кв. м. за сумата от 16
620 лева на ***си А.О.М..
Видно от договор за
револвиращ кредит № 158/2011, сключен между Б.П.Б. АД в качеството ѝ на
кредитор и „***“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството на кредитополучател, и длъжник, „***“
ООД , ЕИК ***, и длъжникът Г.С.С., ЕГН **********, и
длъжникът В.О.М., ЕГН **********, и длъжникът Х.Е.Т., ЕГН ********** в
качеството им на солидарни длъжници, е сключен посочения договор, по силата на
който банката предоставя банков кредит в размер до 1 000 000 лв. за оборотни
средства. Не е спорно между страните и се установява, че за обезпечаване на
вземането на банката по договора за кредит е вписана първа по ред ипотека върху
подробно описаните в договора недвижими имоти с обща площ 238,388 дка. в
зелището на с.***. Вписан е особен залог върху вземанията от ***ЕООД, покриващи
усвоената част от кредита на 120 % по всяко време. Поемане на задължения за
солидарна отговорност при условията на договора от Г.С., В.М., Х.Т., *** ООД.
Видно от договор за
встъпване в дълг от 16.08.2013г. към договор за кредит номер 158/2011 г.,
дружеството „***” ЕООД, с ЕИК*** е встъпило в дълга на кредитополучателя към
Банката.
От сключените към
договора за револвиращ кредит 158/2011 анекси- Анекс А1-158/2012, Анекс
А2-158/2012, Анекс A3-158/2013, Анекс А4-158/2013, Договор за встъпване в дълг
към договора за револвиращ кредит 158/2011 от 16.08.2013г., Анекс А5-158/2013,Анекс
А6-158/2014, Анекс А7-158/2014, Анекс А8-158/2015, Анекс А9-158/2016, Анекс
А10-158/2016, Анекс А11-158/2016 е видно, че всички те са подписани и от
ответника В.О.М. в качеството му на солидарен длъжник. Съгласно последния анекс
А11-158/2016, страните са се уговорили, че размерът на кредита към датата на
подписване на анекса се определя общо на 382864,47 лв. Страните се съгласяват,
че към датата на сключване на настоящия анекс, кредитът е изцяло усвоен и
кредитополучателят не може да иска допънително усвояване на суми от него.
Главницата ще се издължава на 8 месечни вноски, първата дължима на
30.11.2016г., а последната на 30.07.2017г., съгласно погасителния план към
анекса. Солидарните длъжници, измежду които и първия ответник В.О. се
задължават спрямо банката да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по договора и всички анекси към него. Продължаването на срока
на договора има действие и за солидарните длъжници.
С Анекс А5-158/2013г. е
уговорена солидарна отговорност по процесние договор за кредит с ***ООД.
Уговорено е допълнително обезпечение на кредита- вписана първа по ред морска
ипотека върху описанат в договора яхта със застрахователна стойност 235000
евро.
Видно от Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.04.2017г.,
издадена по ч.гр.д.№ 21597/2017г. на СРС е разпоредено
длъжниците ***, ***“ ЕООД, ЕИК ***, „***“ ООД , ЕИК ***,
Г.С.С., ЕГН **********, В.О.М., ЕГН **********, Х.Е.Т.,
ЕГН ********** да заплатят на Б.П.Б. АД сумата от 70000 лв., представляваща неплатена
главница по договор за револвираш кредит № 158/2011 от 06.07.2011г. и анекси
към него за периода 31.01.2017г. до 30.03.2017г., в едно със законната лихва за
периода от 05.04.2017г. до изплащането на вземането, разноски за изплащане на
застрахователни премии за застраховка за обезпечение по договор за кредит в
размер на 4715,70 лв., възнаградителна лихва 4306,80 лв., наказателна лихва
1566,36 лв. и 1761,78 лв. разноски по делото. Въз основа на издадената заповед
за незабавно изпълнение е издаден и приложения изпълнителен лист от
10.07.2017г./л.42 от делото/.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране
на вземането на кредитора. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта
на длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него,
вкл. чрез способите на принудителното изпълнение. Предявяването на иск по чл.
135 от ЗЗД по същността си представлява правно действие на кредитора, с което
той упражнява изрично признатото му от закона материално субективно право,
имащо преобразуващ характер, да поиска от съда да обяви за недействително
спрямо него извършено от длъжника валидно правно действие /сделка/, с което
последният се е разпоредил с имуществено право от своя актив и по този начин е
намалил патримониума си. Правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е вторично, тъй
като е обусловено от наличие на друго правоотношение - това, което възниква от
действието или сделката, с които длъжникът прехвърля /обременява имуществото
си/ в полза на трето лице и по този начин уврежда кредитора. Поради
преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се
упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна промяна като
изначално действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда
с имуществото си в полза на трето лице, бъде обявено за недействително спрямо
кредитора. Недействителността е относителна - само спрямо кредитора - ищец по
иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички останали трети
лица действието остава валидно, действително.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От
съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при
който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко
елемента:1/. Извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му. 2/.
Действието на длъжника да уврежда кредитора. Действието е увреждащо, когато има
за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово обременяване,
както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата
трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти
на длъжника. 3/. Кредитор, притежаващ вземане срещу длъжника.Правото на иск по
чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството
"кредитор" на длъжника, извършил правното действие, което се иска да
бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора. Качеството
"кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника.
Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може да е парично
или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди извършване на
увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.
Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие -
достатъчно е да е възникнало и да не е погасено чрез плащане. Без значение за
основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на вземането, когато то
е парично. 4/. Знание за увреждането.Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД
е обусловена от субективен елемент - наличие на знание /представа/ у длъжника,
че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой
кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за
увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание
у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от
имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че
вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси. В
хипотезата на възмездни сделки /какъвто е настоящия случай/ недействителността
на извършеното действие се обуславя не само от знанието на длъжника за
увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице, с което
длъжникът е договарял. Нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда една оборима
презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза е
извършено действието, е съпруг, ***или сестра, низходящ или възходящ на
длъжника.Тъй като това са правопораждащите юридически факти, ищецът носи
доказателствената тежест да установи същите по реда на пълното и главно
доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до
извод за неоснователност на претенцията.
На първо място следва да бъде посочено, че ищеца
твърди, че качеството му на кредитор е възникнало преди сделката, предмет на
предявения иск. Спорно между страните е дали ищеца въобще има качеството на кредитор спрямо първия ответник
по делото В.О.М. и ако има това качество, кога е възникнало то- преди
оспорената разпоредителна сделка или след това. Ищецът се позовава на вземане,
което го легитимира като кредитор на първия ответник В.М. по Договор за
револвиращ кредит № 158/2011, изменен с приложените към исковата молба анекси,
съгласно последния от които А11-158/2016 от 27.10.2016г., страните са се
уговорили, че размерът на кредита към датата на подписване на анекса се
определя общо на 382864,47 лв. Страните се съгласяват, че към датата на
сключване на настоящия анекс, кредитът е изцяло усвоен и кредитополучателят не
може да иска допънително усвояване на суми от него. Видно е от представения договор за кредит и
анексите към него, В.М. е солидарен длъжник по договора, като дължи всички суми
солидарно с останалите посочени кредитополучатели и солидарни длъжници.
Качеството "кредитор" е обусловено от
съществуването на вземане към длъжника. Вземането, на което ищецът основава
качеството си на кредитор може да е парично или непарично. Освен това по
правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от
длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора по чл. 135
от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е
погасено чрез плащане. Видно е, че задължението е било възникнало към 06.07.2011г.
и е съществувало към датата на процесната разпоредителна сделка 26.10.2016г. С
оглед изложеното съдът приема, че вземането е възникнало преди датата на
процесното разпореждане с недвижимия имот на 26.10.2016г.
Издаването на заповед за изпълнение, като и
изпълнителен лист има отношение само към принудителното изпълнение на
вземанията които са възникнали по силата процесния договор, както и анексите
към него, но не и към възникването на самите вземания. За наличието на вземане
дори не е необходимо, то да е установено между страните със съдебен акт. Всяко
едно извънсъдебно вземане, каквото е процесното по договора за кредит може да
обоснове основателност на иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Евентуалното
доброволно или принудително изпълнение на задължението има отношение само към
негово последващо погасяване, но не и към възникването на вземането. По делото
не се ангажираха доказателства от ответниците по делото, че вземането е
погасено и ищецът вече не е кредитор на първия ответник за посочените в
исковата молба вземания. По делото липсват дори наведени твърдения от такова
естество от ответниците по делото. Поради изложеното се явяват неоснователни
възраженията на ответнизите, че вземането на ищеца от първия ответник е
възникнало едва на датата на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист на 10.04.2017г., поради което възникването на вземането следва по време
процесната сделка. В.М. е солидарен длъжник и отговаря пред кредитора-ищец в
настоящото производство за цялото вземане по процесния договор за кредит.
Налице е
действие, с което се засяга имуществото на длъжника В.М.. С тази
разпоредителна сделка се намалява имуществото на длъжника и представлява предпоставка за затрудняване на
събирането на вземането на кредитора. Увреждането е обективна предпоставка за
провеждане на иска и е налице, не само когато длъжникът се лишава изцяло от
своето имущество, а и когато само го намалява. Увреждането е налице и когато
длъжникът с правните си действия създава трудност за удовлетворяване на
кредитора. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Цялото имущество на длъжника служи като
обезпечение на кредитора и всяко действие на длъжника, което намалява това
имущество, е увреждащо за него. /Решение
№ 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
48 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о., ГК/. С оглед
изложеното е без правно значение дали В.М. разполага с друго имущество, от
което кредитора може да се удовлетвори.Дори и сделката да е довела само до
намаляване на имуществото на длъжника, тя отново е увреждаща за кредитора.
В този смисъл е без значение е и с какви
обезпечения разполага кредитора за издължаване на вземането по процесиня
договор за кредит, каква е тяхната стойност и колко физически и юридически
дължат солидарно заплащане на вземанията на кредитора по договора за кредит.
Ответника е направил искане за допускане на оценителна експертиза, която да
оцени всички обезпечения по договора за кредит, но не внесъл определения
депозит за изготвяне на експеритзата в дадения срок и не е направил
своевременно искане за продължаване на срока за това, поради което такава не
изслушана по делото. Както беше посочено, дори такава да бъде изготвена и
приета по делото, оценката на дадените обезпечения по процесния договор за
кредит е ирелеватна.
Несъмнено след извършената и оспорена сделка от
ответника В.М., активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се
удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. В този
смисъл без значение са мотивите и подбудите за сключването на сделката. Не се
изисква и наличие на пряк умисъл за увреждане от страна на длъжника. Достатъчно
е знанието на длъжника, че има кредитор и последният може да се удовлетвори от
имуществото му, с което той се разпорежда. Като солидарен длъжник по процесния
договор за кредит, за В.М. е било известно, че той дължи наред с другите солидарни
длъжници по процесния договор за банков кредит на ищеца по делото всички суми
по кредита. Той е подписал договора за кредит, както и всички последващи
анеткси към него. Знанието на В.М. предхожда по време оспорената сделка от 26.10.2016г.
Освен това, съгласно съдебната практика, длъжникът винаги знае за увреждането,
когато е извършил сделката след възникване на вземането. При безвъзмездно
разпореждане е достатъчно да се докаже само знанието на длъжника, а при
възмездно и на третото лице, освен при действието на презумпцията по чл. 135,
ал.2 ЗЗД /Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 915/2012 г., IV г. о., ГК/
Оспорената сделка, обектививирана в НА за Покупко-продажба на недвижим имот №
84, том II, рег.№ 1326, дело № 189/2018г. на нотариус Г.Б. е възмездна, поради
което не е достатъчно знанието само на длъжника за това, че с тези си действия
уврежда кредитора, но и едновременното знание на третото лице, с което
длъжникът е договарял. По посочената сделка, В.М. е договарял с втория ответник
по делото А.М., който е негов брат. Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД Знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, ***или сестра на длъжника. Ответниците, въпреки, че са
противопоставили възражения, че втория ответник не е знаел за увреждането не са
ангажирали никакви доказателства в този смисъл,поради което не са оборили
законовата презумция за знание.
Изложеното мотивира съда да приеме за основателна и
доказана предявената искова претенция като следва да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на Б.П.Б. АД сделката, обективирана в НА за Покупко-продажба на недвижим имот №
84, том II, рег.№ 1326, дело № 189/2018г. на нотариус Г.Б., по силата на който В.О.М.
е извършил продажба на притежавания от него недвижим имот, а именно: 1/2
идеална част от ателие за творческа дейност, с идентификатор
56722.663.102.1.16, с площ 49.600 кв. м., адрес: ***“ ***, заедно с таван № 1
от 16,35 кв. м. и таван № 2 от 10,36 кв. м. за сумата от 16 620 лева на ***си А.О.М..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, удостоверения, вписване на ИМ, в
размер на 416,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, по отношение на Б.П.Б. АД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, по искът предявен срещу В.О.М., ЕГН**********,***
и А.О.М., ЕГН**********,*** Договор за покупко-продажба, обективиран в НА за
Покупко-продажба на недвижим имот № 84, том II, рег.№ 1326, дело № 189/2018г.
на нотариус Г.Б., по силата на което В.О.М. е извършил продажба на притежавания
от него недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от ателие за творческа
дейност, с идентификатор 56722.663.102.1.16, с площ 49.600 кв. м., адрес: ***“ ***,
заедно с таван № 1 от 16,35 кв. м. и таван № 2 от 10,36 кв. м. за сумата от 16
620 лева на ***си А.О.М..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК, В.О.М., ЕГН**********,*** и А.О.М., ЕГН**********,*** да платят
на
Б.П.Б. АД, ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 416,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: