М О Т И В И
към присъда №1/11.01.2016г.
по НОХД №285/2015г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството
пред Окръжен съд гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура
гр.Силистра обвинителен акт срещу подсъдимият Ю.Т.Х., за това, че:
На 20.05.2015 г. в гр. Главиница, обл.
Силистренска, в условията на продължавано престъпление, на банкоматно
устройство поставено и монтирано пред административната сграда на Община
Главиница е използвал платежен инструмент - дебитна карта № 676952522244302 626
по сметка IBAN ***-07UBBS80021026583530, издадена от ТБ „ОББ" клон
гр.Силистра, като е изтеглил на два пъти парични суми от 50 лв. и от 20 лв. или
общо 70,00 /седемдесет/ лева, без съгласието на титуляря Р.А.С. *** –
престъпление по чл.249 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
След провеждане на съдебното следствие е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Иска се налагане на наказание по вид лишаване от свобода в размер
определен под минималния за конкретното инкриминирано деяние. На основание чл.55 ал.3 от НК, на подсъдимият
да не се наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Излага
подробни в тази насока в пледоарията си.
Защитника на
подсъдимия заявява, че споделя напълно становището на представителя на
обвинението както по изложената фактическа обсдтановка, така по вида и размера
на наказанието.
В осигуреното му право на последна
дума подсъдимата се признава за виновен,
заявява, че съжалява за извършеното. Иска по малко наказание. Въз основа на цялостния доказателствен материал, събран в
съдебното следствие и в съответствие с изискванията на чл.14 и чл.18 от НПК, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Ю.Т.Х. е трайно
безработен. Същият е полуграмотен, без определена професия. Живее в гр.
Главиница, обл. Силистренска с баба си. Няколкократно е осъждан за извършени
престъпления от общ характер. Изтърпял наказания пробация. Изтърпял ефективно
наказание от три месеца лишаване и освободен от затвора на 17.08.2013 г.
На 18.05.2015 г. подс. Х. отишъл в дома на свидетелката Р.С.,*** за
да и предложи да и работи нещо в дома. Това учудило свидетелката С., тъй като
не е имала намерение да наема някой да и работи, а и е било известно, че
обвиняемия, когото познавала под псевдонима „Патата" не се ползва с добро
име сред хората и има репутация на крадец.
Свидетелката Р.С. е вдовица и живее
сама. Това обстоятелство било известно на подсъдимия и той решил да се
възползва. Вече бил огледал обстановката около дома на свидетелката. На
20.05.2015г. подсъдимият отново отишъл към дома на св. С. под предлог да търси
работа. Влязъл в двора и извикал, но
след като никой не се показал минал от задната страна на къщата. Там видял
отворен прозорец и през него проникнал в дома на пострадалата. На леглото имало
черна чантичка, която преровил. Не открил пари или други ценности. В чантичката
се намирала дебитната карта на пострадалата и листче с написания ПИН-код. Х. ги
взел, напуснал дома и още същия ден отишъл до центъра на гр. Главиница, където
в административната сградата на общината има монтирано банкоматно устройство. От
там използвайки чуждата карта осъществил две транзакции. При първата изтеглил
50,00 лв., а при втората изтеглил в брой 20,00 лв. Липсата на дебитната карта и
следите от проникването в дома й пострадалата С. не забелязала в следващите
няколко дни. На 24.05.2015 г. около обяд тя посетила дома на свои роднини.
Върнала се около 17,00 часа и веднага след като отключила входната врата
забелязала, че във всекидневната стая е било влизано. Вещите и са били
разхвърляни и е царял видим безпорядък. Пострадалата сигнализирала полицията за
инцидента. Междувременно установила и липсата на дебитната карта, която между
18 и 24.05.2015 не и се е налагало да ползва. Видно от издадената справка за
движението по сметката титуляр на дебитна карта № 676952522244302 626 е
свидетелката С.. Тази дебитна карта обслужва сметка с IBAN ***-07UBBS80021026583530.
Самата карта е издадена от Търговска банка „Обединена българска банка". На
20.05.2015 г. са регистрирани две транзакции - тегления на суми от 50,00 лв. и
20,00 лв.
След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия на органите на МВР бил установен Ю.Т.Х..
При проведената оперативна беседа обвиняемият признал пред св. К. как е влязъл
в дома на пострадалата и е взел дебитната карта и как е изтеглил впоследствие
пари чрез нея.
Картата обвиняемият предал доброволно
на св. К.. Заедно с нея бил и листа с написания ПИН код. Тези вещи са приложени
като веществени доказателства по делото. В хода на разследването при извършен
разпит пред съдия след привличането като обвиняем Ю.Х. е дал обяснения, в които
е направил самопризнание относно механизма на проникване в дома на
пострадалата, отнемането на дебитната карта и последващото й използване.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по писмени и гласни доказателства: прочетените на основание чл.281,
ал.5, във вр. с ал.3 от НПК показания на св. Р. С., св. М.
Костанодин,техническа справка, протокол за доброволно предаване както и от
обясненията на подсъдимия дадени пред съдия и по време на съд.следствие.
Така
установената фактическа обстановка и всички събрани по делото доказателства
налагат следните изводи:
От правна
страна:
С
деяниeто си подсъдимия Ю.Т.Х.
е извършил престъпление по чл.249, ал.1, от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като от обективна страна е използвал платежен
инструмент-дебитна банкова карта издадена на името на друго лице,без съгласието
на титуляря.,в резултат на което неправомерно е получила сумата от 70 лв.
От обективна страна деянието е
довършено. Използвайки картата и ПИН кода към същата , на два пъти е изтеглил по 50 лв. и 20 лв. и е получил общо
сумата от 70 лв.
Изпълнителното
деяние се изразява в двукратното използване на платежен инструмент - дебитна карта
№ 6769 5252 2244302 626, по сметка IB AN BG-07UBBS80021026583530, издадена от
„ОББ" гр. Силистра без да е имал дадено съгласие от титуляря на картата Р.С.
като по такъв начин са изтеглени суми от 50,00 лв. и 20,00 лв.
Съгласно легалното определение на чл.
93, т. 24 от НК "платежен инструмент" е веществено средство, което
позволява, самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари
или парични стойности. В § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за
платежните услуги и платежните системи (ред. ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г.)
понятието "платежен инструмент" е регламентирано по сходен начин -
персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури,
договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги
и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане.
Следователно и дебитната карта
представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93,т.24 от НК. и носител на
банкова и счетоводна информация върху магнитен носител. Върху всяка една карта
е изписан код с цифрово обозначение с името на титуляра и валидността на
картата в приложение на имплантиран холограмен стикер. С оглед приетите
директиви и ратифицирани международни договори от страна на Р България за
разплащания по електронен път, разплащателната карта се явява такъв документ до
който има достъп само съответния титуляр. Дебитната карта като вид
разплащателно средство е само средство за транзитиране на парични суми от
банкова или др.сметка като по своята същност с оглед специалното и
предназначение тя не е вещ с определена самостоятелна стойности не може да бъде
предмет на кражба. В случая подсъдимия е бил улеснен от пострадалата, която е
оставила написания ПИН-код към картата. Въз основа на събраните по делото
доказателствени материали и изведената по-горе фактология се налага
непротиворечив извод, а именно, че платежният инструмент е бил във фактическата
власт на подсъдимия и същия е извършил две транзакции. Свидетелката С. не е
била дала съгласие за ползване на дебитната й карта.. Използването на платежния
инструмент е станало без съгласието на оправомощения титуляр. От обективна
страна, за осъществяване на състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е
достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател (титуляр) на
съответния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, както и
че това е станало без съгласието на титуляра. В разглеждания случай с
поведението си подс. Х. е реализирал всички обективни елементи от състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. Деянията са били извършени в условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК - като две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, които
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна деянието е
довършено в условията на пряк умисъл, като дееца е съзнавал и желаел
настъпването на общественоопасните последици с оглед личното придобиване на
веща и ползването му по предназначение, без знанието и съгласието на титуляра.
Подсъдимият Х. е осъждан, като в случая наложените му
наказания включително и ефективна присъда лишаване от свобода за срок от 3
месеца.
При осъществяване на инкриминираното
деяние ОС приема, че подсъдимият е действали при наличието на пряк умисъл,
предвиждала е и е искал настъпване на
обществено опасните последици. Действията и са последователни и целенасочени.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът намира, че подсъдимия Ю.Т.Х. следва да бъде признат за виновен за
извършено престъпление по 249, ал.1 от
НК, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са:, направените самопризнания, осъзнаването на
вината, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са предишните осъждания.
Причини за
извършване на престъплението са ниската правна култура, както и липсата на
волеви и морални задръжки, неуважение към правовия ред в страната.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът взе предвид смекчаващи вината
обстоятелства – направените самопризнания, осъзнаването на вината, оказаното
съдействие на органите на предварителна проверка и досъдебно производство.
Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и приложението на чл.55, ал.І, т.1 от НК
водят до извода, че наказанието което следва да се наложи на подсъдимия е
при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което съдът определи наказанието в размер под минималния
от предвидения за това престъпление, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.25, във вр. с чл.23
ал.І от НК групира наказанието по НОХД №285/2015г. по описа на Окръжен съд гр.
Силистра в размер на една година лишаване от свобода и наказанието с Присъда
№158/22.10. 2015 г. по НОХД №156/2015г. по описа на Районен съд
гр.Тутракан в размер на една година
лишаване от свобода, като налага на
подсъдимия Ю.Т.Х. със снета по-горе
самоличност общо наказание из между така определените от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС, във
вр. с пар.3 ал.1, т.1 от ДРЗИНЗС определя „строг” режим на изтърпяване на
наказанието в затворническо заведение – затвор.
Наказанието следва да се определи по
посочения вече начин, като отговарящо на минималните изисквания да съответства
на елементарните принципи на справедливостта и изискването за съответствие на
деянието и наказанието.
Предвид материалното, имотно
състояние на подсъдимият и неговото семейно положение, на основание чл.55, ал.3
от НК, съдът не налага предвиденото наказание глоба.
Конкретния вид наказание би
спомогнало за осъществяване на целите на специалната и генерална превенция.
Налагането на по-тежко наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на
принципите на възмездието като израз и еквивалент на социалната справедливост.
Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята
строгост, за поправяне и превъзпитаване на дейците към спазване на законите и добрите
нрави, тоест да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
Съдът потвърди взетата по отношение
на подсъдимите мярка за неотклонение “Подписка”, поради липсата на
основание за отменяването или изменяването й.
При този
изход на процеса СОС присъди подсъдимият Ю.Т.Х.
да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 16,15 лв.,
представляващи направени разноски по делото.
Веществените доказателства по делото
1 бр. дебитна карта - UNITED BULGARIAN BANK с № 6769 5252 224302 626 собственост
на RAIME I SELIM със срок на валидност 10/16, след влизане на присъдата в сила съдът присъди да се върнат на титуляря Р.А.С..
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му отнеме възможността
да върши друго престъпление. Неизбежното наказание на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита,
че наложеното наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна,
възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от
тези съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: