№ 96
гр. Разград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20243300600221 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП
Разград и жалба от частните обвинители против присъда №260000/01.03.2024
г. по Наказателно дело от общ характер № 562 по описа за 2018 година на
Районен съд Разград.
Постъпил е протест (вх. №260095/06.03.2024 г. на РС Разград).
Оплакването е, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, тъй като
направените правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимите да бъдат признат за виновни и осъдени.
В допълнителни съображения от 13.06.2024 г. прокурорът твърди, че
фактическите констатации в присъдата са необосновани, а от събраните
доказателства безспорно се установява, че подсъдимите са извършили
престъпленията, за които са предадени на съд. Прокурорът счита, че
показанията на свидетелите С. К., Г. К., И. И. и Е. Х. са логични,
последователни и непротиворечиви. Прокурорът намира за установено, че
подсъдимите са отправили арогантни и вулгарни псувни към св. О., К. и Б. К.,
проявили грубо и оскърбително отношение, нанесли удари в стомаха на Б. К.,
който потърсил помощта на баща си – св. С. К. и брат му св. К. К. и св. И. И..
След което възникнал конфликт с подсъдимите, при който, според прокурора,
те извършили действията, описани в обвинителния акт. Оплакването е, че
съдът неправилно приел версията на подсъдимите, че са нападнати от св. С. К.
1
и други от персонала на заведението. По отношение на показанията на
свидетелите О. А., Б. А., Г. Н., М. А., О. А. счита, че следва да се отчете, че са
в близки приятелски отношения с тримата подсъдими и поведението им също
способствало за възникналото сбиване. Според прокурора нараняването на
подс. А. А. е резултат на удар по твърди повърхност и е самонараняване.
Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Заявява,че
първоинстанционният съд е допуснал логическа грешка при оценка на
доказателствата, тъй като при две групи гласни доказателствени средства,
които съдържат взаимно изключващи се данни, относно как е предизвикан
конфликтът и как се е развил, без да подложи показанията на задълбочен
анА.з, приел че тезата на подсъдимите и техни близки и познати била по-
правдоподобна. Прокурорът намира това заключение на съда за неправилно и
необосновано.
Прокурорът поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която да бъдат признати за виновни.
Постъпила е жалба (вх. №260092/05.03.2024 г. на РС Разград) от адв. С.
Д. – повереник на частните обвинители С. С. К. и Г. Х. К.. Оплакването е, че
присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и е необоснована.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Алтернативно се иска да се отмени и върне за ново разглеждане от друг
състав.
В съдебно заседание повереникът адв. Д. поддържа жалбата. Според
адв. Д. РС Разград не е отчел, че е необходимо да съпостави обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите, които са в приятелски отношения с
тях и показанията на другите свидетели да анА.зира и съпостави тези
показания и обяснения с другите доказателства по делото, за да може да се
ориентира правилно в решаването на основания въпрос кои от разпитаните
лица говорят истината. Повереникът намира за установено, че групата на
подсъдимите, заедно с техните приятели, от самото начало, влизайки в
заведението, вече повлияни от алкохол, се държи грубо и арогантно и има
невъздържано поведение предвид начина, по който танцуват, начина по който
се отнасят подчертавам със сервитьорката. Следва да се отчете и какво е
поведението на участниците в един побой - този, който е нападнат и който
счита, че е жертва на противоправно поведение търси съдействие и това
правят частните обвинители и пострадА.те, а подсъдимите бягат и се опитват
да се скрият.
От изложеното, както и от факта, че още в самото начало, преди
започването на размяна на удари и нападение, от страна на подсъдимите
започва едно трошене, събаряне на инвентара в заведението съдът е следвало
2
неминуемо да стигне до извода, че инициаторите на скандала, инициаторите
на побоя, на тежкия инцидент, който съставлява едро хулиганство са
подсъдимите.
Препис от жалбата и протеста са връчени на подсъдимите и
защитниците, както и препис от протеста на частните обвинители, а от
жалбата на РП.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия З. Х. – адв. Е. Н. моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда. Счита, че неправилно се
налагат доводи, че понеже подсъдимите били в приятелски отношения с част
от свидетелите, затова на тези свидетели не трябвало да се дава вяра, а
другите свидетели са в роднински отношения. Изтъква, че делото е
продължило в съдебна фаза и в досъдебно производство 15 години. Изтъква,
че след като в заведението има сервитьорка, чиято функция е да сервира и да
прибере сумата след сервиране, а е установено, че доверителят му платил 50
евро лично на частната обвинителка и не е изяснено за какво е платил тези
пари. Посочва, че през вечер, през две в заведението са ставА. скандА. и
побоища и затова патрулките, едва ли не, дежурели точно там. Следва, според
защитника да се обсъди и въпроса, защо вратата е била заключена, а изведнъж
на това място се намират много роднини, въоръжени с бухалки.
Подсъдимият З. Х. поддържа доводите, изложени от защитника адв. Н..
Защитникът на подс. А. А. – адв. Н. СА.м заявява, че в основата на
атакувания съдебен акт лежи, преценката на това, коя от двете групи
свидетели - тези, които свидетелстват в полза на пострадА.те или другата
група на участници, казват истината. Според защитника поведението именно
на сервитьорката О. е в основата на последвА.я скандал. В основата на
скандала стои погрешно изпълнена поръчка. По този въпрос няма спор между
страните. Поръчана е една салата, а е дошла друга, не се спори по този въпрос.
Посочва, че съдебният състав и в Районен съд, и в Окръжен съд следва да даде
отговор на въпроса защо подсъдимите са тръгнА. да бягат от заведението.
Изтъква, че в досъдебното производство, касаеща уврежданията на
подсъдимия А.ов ги няма, изчезнА. са, а са правени от същия екип, само час-
два след като са направени на останА.те.
Изтъква продължителността на производството - от 2009 г. до 2024 г.
Счита, че не може да е вярно твърдението, че подсъдимите са влезли в
заведението с бухалки.
Според адв. СА.м правилно първоинстанционният съд е анА.зирал
противоречивите доказателства и е достигнал до извода, че обвинението не е
доказано.
3
Защитникът на подс. Х. Х. – адв. Р. М., в съдебно заседание, моли съда
да потвърди оправдателната присъда, постановена от РС-Разград като
правилна, законосъобразна, обоснована. Счита, че е допусната много сериозна
грешка при провеждане на досъдебното производство, тъй като е прието, че
подсъдимите следва да понесат онговорността, с оглед съдебното им минало.
Изтъква, че не отчетено какви телесни повреди са получили подсъдимите.
Посочва, че подсъдимите са обслужвани от персонала, сервиран им е алкохол,
защото не представляват никаква заплаха. Счита,че с отключване на вратата,
доверителите им излизат уплашени, единия намерен покрай река Бели лом,
другият намерен към дома на учителя, подплашени като животни, защото са
бити жестоко и за това има категорични доказателства.
Подс. Х. Х. заявява,че е вече на 43 години и са направили грешки,
отишли да откраднат желязо, за да се хранят, но от 2010 г. работи в Германия.
Казва, че никога не е участвал в побоища.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните, съобразно с чл. 314 от НПК, установи:
Протестът и жалбата са подадени против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено,
съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал:
подсъдимия Х. С. Х. за невиновен в това, че в условията на опасен рецидив и в
съучастие като съизвършител със З. С. Х. и А. А. А. е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - буйство, невъзпитаност, отправяне и псувни и обиди към лицата С. К.
и Г. К., като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 и във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
- подсъдимия А. А. А. за невиновен в това, че на 25.10.2009 г. в гр. Разград, в
условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител с Х. С. Х. и З.
С. Х., и двамата от с.Раковски, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- буйство, невъзпитаност, отправяне на псувни и обиди и оскърбително
отношение към лицата С. К. и П. К., като по своето съдържание деянието се
отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 4
във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за това, че на
25.10.2009 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, по хулигански
подбуди е причинил на С. С. К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се в причиняване на счупване на П-та
4
дланна костица, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка -
престъпление по чл. 131а, пр. 2 във р. с чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
- подсъдимия З. С. Х. за невиновен в това, че на 25.10.2009г. в гр.Разград, в
условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Х. С. Х. и А.
А. А. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - буйство, невъзпитаност,
отправяне и псувни и обиди към лицата С. К. и Г. К., като по своето
съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост -
престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК и за това, че на 25.10.2009 г. в гр. Разград, в условията на опасен
рецидив е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“
SGH-F-200“ на стойност 91,60 лева от владението на П. Х. К. от с.гр., без
нейното съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството пред първоинстанционният съд е протекло по общия
ред.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. С. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Разград,
живущ в с. Раковски, с начално образование, съжителства на семейни начала,
осъждан.
Подсъдимият А. А. е български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан.
Подсъдимият З. Х. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Разград,
живущ в с. Раковски, с начално образование, съжителства на семейни начала,
осъждан, неженен, безработен, осъждан.
През 2009 г. в гр. Разград функционирало питейно заведение – бистро
„Агра“. Заведението се намирало на ул. „Софроний“ № 1, в избено
помещение. Входът бил през метална остъклена врата по няколко стъпала.
Вътре бистрото било на две нива, обособено на сепарета. Наемател на
заведението бил св. С. К..
Заведението често било посещавано от патрули на МВР по повод
подадени сигнА. за нарушения на нощната тишина и сбивания.
На 24.10.2009 г. вечерта, бистрото работело. Наемателят на заведението -
св. С. К. и брат му - св. К. К. били в горната му част и гледА. телевизия. Барът,
който се намирал на другото ниво, се обслужвал от съпругата на св. С. К. - св.
Г. К.. Синът на С. К. и Г. К. – Б. К. и неговата приятелка св. Е. О. обслужвА.
клиентите.
Малко преди полунощ в заведението влезли подсъдимите Х. С. Х., А. А.
А., известен с името Г. и З. С. Х. и Б. А. А., Г. С. Н., М. Г. А., О. М. А..
Компанията на подсъдимите седнала в дясното сепаре на първото ниво.
5
Заведението било от три стаи и салон, а сепарето било едната стая, която
имала врата. Сепарето било изолирано. ПоръчА. салати и бутилка с ракия
„Бургас 63“. По-късно, под влияние на алкохола, някои се съблекли голи до
кръста и започнА. да танцуват под съпровода на музиката в заведението. След
това поръчА. още ракия и салати. Компанията била шумна. Докато танцуват и
консумират поръчките си счупили празна бутилка.
По време на престоя им в заведението, поради донесена различна салата
от поръчаната, се наложило св. Г. К. да им обяснява съдържанието на двете
салати.
Подсъдимите и приятелите им си говорели на висок тон в сепарето,
танцувА. и продължавА. до консумират алкохол. След като си тръгнал
музикантът, който озвучавал заведението и на чиято музика танцувА., по
тяхно искане, св. Б. К. пуснал музика от преносим компютър. Компанията на
подсъдимите настоявА. да продължи престоят им в заведението, съответно да
звучи музика. Подсъдимите и приятелите им продължавА. да консумират
алкохол и храна.
След 1,30 часа подсъдимите и приятелите им решили да платят сметката
и след като я получили и обсъждА., че е висока, събрА. пари, договорили се
със съдържателите на заведението да платят в евро и платили дължимите
суми.
Съдържателите на заведението, приели поведението на подсъдимите и
компанията за неуважително и пренебрежително и решили да им поискат
сметка за това, а и да ги накарат да напуснат заведението. Поради това към
сепарето се отправили св. С.К., брат му св. К. К., св. Б. К., св. К. Х. и други
близки лица. За да респектират подсъдимите и приятелите им носели бухалка,
която се намирала в заведението. Между двете групи лица възникнал вербален
конфликт, който прераснал и във физически сблъсък. Св. К. блъснал подс. З.
Х.. Св. К. ударил лице от компанията на подсъдимите с бутилка, били
нанесени удари с бухалка. Ударен бил и подс. А. и подс. З. Х.. Между двете
групи започнала размяна на удари, подсъдимите и приятелите им замеряли с
предмети – бутилки, чинии и т.н. персонала на заведението и другите лица,
които дошли с тях. По време на сблъсъка подсъдимите опитА. да излязат от
вратата на заведението, но не успели да я отворят. Св. Г. К. казала на св. Б. К.
да бяга и той напуснал заведението. Двете групи си разменили множество
удари.
Св. О., която се скрила в кухнята се обадила на полицията.
Когато успели да отворят вратата (според подсъдимите отключена от св.
Б. К. от външната страна) подсъдимите напуснА. заведението и избягА.. Св. С.
К. тръгнал след тях да ги гони, но не успял да ги стигне.
Участниците в сбиването получили увреждания:
1. св. С. К.:
- счупване на II -ра дланна кост на дясна ръка;
- дъговидна, хирургично обработена, рана встрани от десния устен
6
ъгъл и под нея - още една вертикална върху дясната част на брадичката;
хирургично обработена рана в теменната област на главата;
- разкъсно-контузна рана дланната повърхност на средната фаланга
на средния пръст на дясна ръка;
- три порезни рани върху гърба на носа;
- кръвонасядане над ушната мида, успоредно на лява раменна линия
и върху тялото на лявата лопатка;
- драскотина върху китковата линия по оста на палеца на дясна ръка
и дланно-пръстовата граница гръб на дланта/среден пръст на лявата ръка;
- охлузвания по вътрешният кант на китката на лява ръка.
По своята медико-биологична характеристика счупването на втора
дланна кост на дясна ръка обуславя трайно затруднение в движението и
хватателната й функция за срок около един месец, а останА.те увреждания -
временна разстройство на здравето неопасно за живота.
Общата конфигурация на увреждането на десния устен ъгъл и към
брадичковата област добре отговаря да е от нанесен удар със стъклена бутилка
в контактната повърхност дъно на бутилката, в предвид дъговидната форма и
дължината на раната, като ударът е нанесен с достатъчна сила, защото се е
наложила хирургична обработка.
Разкьсно-контузната рана в теменната област на главата също се дължи
на удар с твърд тъп предмет, вероятно с удължена форма, отчитайки
дължината на хирургично обработената рана - 6 см.
Порезните рани на гърба на носа и драскотините върху палеца на дясна
ръка и дланно-пръстовата става на средния пръст на лявата ръка могат да
бъдат получени от предмет/и с остър/режещ ръб - вероятно от счупени части
на хвърлените предмети - пепелници, оливерници, чинии, бутилки.
Кръвонасяданията и охлузванията са резултат от удари с/върху и от
тангенциалното действие на твърди тъп/и и тъпоръбест/и предмети.
Счупването на 2-ра дланна кост на дясна ръка се дължи на силен удар по
гърба на дланта. Това телесно увреждане на св. С. К. представлява средна
телесна повреда.
2. подс. А. А.:
- счупване на пета дланна кост на дясна ръка, без разместване, с
кръвонасядане и оток на меки тъкани;
- разкъсно-контузни рани в лява теменна част на главата и в дясната
половина на челото /хирургично обработена/;
- четири порезни рани в средна трета на външната страна на лявата
мишница/хирургично обработени/;
- три повърхностни охлузвания на кожата върху лявата лопатка.
По своята медико-биологична характеристика счупването на пета
дланна кост на дясна ръка обуславя трайно затруднение в движението и
7
хватателната й функция за срок около един месец, а останА.те увреждания -
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Травмата на дясна длан и разкъсно-контузните рани по главата са
резултат от удари с/върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, а порезните
рани по лявата мишница - от въздействието на предмети с остър/режещ ръб.
Поради липсата на рентгеновата плака на установеното неразместено
счупване на пета дланна кост на дясна ръка, не може категорично да се
определи механизма на фрактурата.
Вещото лице е посочило също в заключението си, че ако счупването е в
удължената част /тялото на костта/, то е нА.це директен механизъм - удар на
гърба/канта на дланта.
Счупването в областта на шийката на костта обикновено е в резултат на
удар с ръка /“юмручен бой“/ и може да бъде получено при нанасяне на удар по
твърда повърхност.
3. подс. З. Х.:
- две /хирургичнообработени/ разкъсно-контузни в теменна част на
главата; -порезна рана под долния ръб на външния край на лява вежда -
кръвонасядане в лява слепоочно-теменна област; над лявата вежда, под
горния клепач на ляво око; горната трета на външностранична повърхност на
лява предмишница; външностранична повърхност на долната половина
дясната мишница; под дясната раменна извивка;
- охлузване на кожата под дясна раменна линия, към гърба;
- леко изразено по тежест сътресение на мозъка.
По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадА.я.
Не се установява изпадане на подс. З. Х. в безсъзнателно съС.ие с пълно
откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома.
Тези телесни увреждания на подс. З. Х. представляват лека телесна
повреда.
Според обвинителния акт подсъдимите са извършили следното:
Без да е конкретизирано кой от подсъдимите и свидетелите, които ги
придружават, след забележка от св. Б. К., че счупили посуда, се раздразнили и
свидетелят „получил псувни и закани“.
След като била представена сметката за плащане, около 01,30 часа на 25.10.2009
г., подсъдимите започнА. да спорят и да твърдят, че сметката е надписана и да
отправят вулгарни псувни към св. Б. К. и Г. К., а и собственика на заведението - св.
С. К..
Това предизвикало силно възмущение у св. Б. К., св. Г. К. и св. С. К..
С оглед поведението на подсъдимите, св. С. К., св. К. К. и св. И. И. отишли в
близост до сепарето на подсъдимите и приятелите им и ги помолили да напуснат.
8
Раздразнени от поведението на св. С. К. подсъдимите започнА. да го псуват и му
казА., че не желаят да напускат и са недоволни от обслужването. Продължили да
отправят псувни към него, съпругата му и сина му.
След поредна покана от св. С. К. към подсъдимите и приятелите им да
напуснат заведението, подс. З. Х. посегнал с вилица към св. К. К. и започнал да му
крещи „Кой ще затваря заведението бе“ и вулгарно го напсувал. Изплашен да не
нарани брат му св. С. К. изблъскал ръката на подс. З. Х.. През това време подс. Х. Х.
взел една бутилка от масата и я хвърлил в посока към св.С. К. и го ударил в лицето.
Св. С. К. почувствал силна болка в лицето и зА.тнал назад. Св. К. К. го хванал, за да
не падне на земята.
През това време подс. А. А. ударил св. К. К. по главата с дървена бухалка. След
това се обърнал и нанесъл удар с дървената бухалка в дясната ръка на св. С. К.. Св. С.
К. почувствал силна болка и се свил на земята.
През това време тримата подсъдими и техните приятели започнА. да хвърлят
бутилки, пепелници и другата посуда, която се намирала на масата към свидетелите С.
К., К. К. и И. И.. Част от хвърлените предмети наранили св. И. и го порязА. по лицето.
За да се предпазят от нападението на тримата обвиняеми и придружаващите ги лица
свидетелите С. К., К. К. и И. И. също нанесли удари на част от лицата, които ги
нападнА..
Като видели, че св. К. има намерение да подаде сигнал за станА.я инцидент до
органите на полицията, подсъдимите З. Х. и Х. Х. се насочили към нея. Подс. Х.
започнал да дърпа и да блъска св. К. и тя изпуснала на земята мобилния си телефон
марка „Самсунг“ SGH-F-200. Като видял, че телефона на св. К. паднал на земята, подс.
З. Х. го взел от земята и го сложил в джоба си.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения и при преценка на
събраните доказателства, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за
виновността на подсъдимите.
Не се установява от събраните доказателства св. Б. К. да е правил забележка на
подсъдимите във връзка със счупена посуда, на което да са отвърнА. с „псувни и
закани“. В обвинението липсва конкретика, не са посочени точно употребените изрази
от подсъдимите и освен това св. Б. К. не твърди, че подсъдимите са го псувА. и са се
заканвА.. Не е ясно и с какъв характер са били заканите, които в обвинителния акт се
твърди, че са отправени.
Конкретика и детайлност липсва и в показанията на свидетелите св. Б. К., св. Г.
К., св. С. К., св. К. К., св. О., относно действията на подсъдимите. Твърденията на
свидетелите са декларативни.
Не се установява и при представяне на сметката кой от подсъдимите или лицата,
които са ги придружавА. са отправили „вулгарни псувни“ към св. Б. К., св. Г. К., и св.
С. К.. Твърденията на свидетелите са за отправени псувни във връзка с искането
компанията на подсъдимите да напусне заведението. Преди това сочат, че са ги
обслужвА., пуснА. музика по тяхно искане. Показанията им относно поведението на
подсъдимите не са достатъчно ясни, описателни, последователни. Твърди се, че
подсъдимите псувА., но показанията нямат достатъчно описателност, пълнота,
9
детайлност. А са и противоречиви.
Съдебният състав приема, че конфликта между съдържателите на заведението и
придружаващите ги лица от една страна и компанията на подсъдимите, от друга е
възникнал когато са отишли, за да заявят, че се държат неуважително. Св. О. твърди,
че компанията на подсъдимите била обслужвана от св. Б. К., тъй като били
„почерпени“ и казвА. „Дай ми, ма“, „Донеси ми, ма“. Св. Б. К. твърди, че св. О.
обслужвала подсъдимите, тя поискала сметката и тя го издърпала от сепарето, когато
го ударили лица от компанията на подсъдимите, тъй като не искА. да намалява
музиката. Св. О. твърди, че св. Б. К. отишъл при нея, държейки се за корема и казал, че
бил ударен.
Св. К. К. не сочи, че подс. З. Х. посегнал към него с вилица. Твърди, че е бил
охлузен по-късно от удар с бутилка по главата.
Непълнотата на показанията, противоречивостта на показанията на свидетелите
Б. К., св. Г. К., св. С. К., св. К. К., св. И., което е възможно да се дължи и на изминА.я
значителен период от време, на динамиката на събитията, не дава възможност да се
приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Не се установява от събраните
доказателства, че подсъдимите са проявили „буйство, невъзпитаност“, отправили
псувни и обидни думи и участвА. в сбиване с цел да изразят неуважението си към
обществото и реда. Действията на подсъдимите са в отговор на действията,
предприети към тях, а не с цел да демонстрират незачитане на обществото и
явно неуважение към обществения ред и спокойствие. Това изключва тези
действия да са съставомерни по чл. 325 НК.
Съдът намира за обоснован извода на първоинстанционният съд,
относно инициативата и повода за установеното физическо съприкосновение
между двете групи. След това конфликтът е ескА.рал в масово сбиване,
описвано от участниците като „меле“, че не се е виждало кой кого удря и т.н.
Съдът приема за безспорно установено от обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите от тяхната компания и показанията на св. С. К., че
подсъдимите са направили опит да напуснат заведението, съответно да
прекратят боя, но не са успели поради това, че не са отворили вратата, според
обясненията им заключена от персонала на заведението. Също безспорно е
установено, че след като са напуснА. са преследвани от св. С. К. и са бягА..
Опита на подсъдимите да напуснат заведението, което обстоятелство е
безспорно установено, също обосновава извод за непълна достоверност на
показанията на св. С. К., Г. К., К. К., относно обстоятелството, че са нападнати
от подсъдимите и са били в тежко съС.ие от нанесените удари. Също така не е
логично след като се твърди, че подсъдимите са отнели телефона на св. Г. К.,
за да не се обади в полицията, да очакват, че е съобщено на органите на реда и
това да е мотива, за да напуснат заведението. Според св. О. тя е подала сигнал
до МВР, докато се е намирала в кухнята, което няма как да е възприето от
подсъдимите.
Поведението на подсъдимите нарушава обществения ред, тъй като са
участвА. в сбиване, но не е резултат на желание да проявят явно неуважение
към обществото, да се противопоставят на общоприетите правила, да
10
демонстрират незачитане на обществения ред. Поради това съдът намира, че
не е доказано, че са извършили деяние, което осъществява състав на
престъплението по чл. 325 НК, в извършване на което са обвинени.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и относно
обвинението за престъпление по чл. 131а, пр. 2 във р. с чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Не е установено по несъмнен начин как и от кого е причинено
увреждането на св. С. К.. Съдът счита, че не е безспорно установено кой е
нанесъл удара. Освен това не се установява увреждането да е причинено по
хулигански подбуди. Възникнало е масово сбиване и интензивна размяна на
удари между всички участници. Установява се, че подс. А. А. също е получил
многобройни увреждания и е обоснован извода на първоинстанционният съд,
че е действал в условията на неизбежна отбрана.
Не се установява от събраните доказателства и подсъдимият З. Х. да е
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“ SGH-F-200“
на стойност 91,60 лева от владението на Г. К., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Телефонът не е открит в него. Св. Г. К. твърди
„те го взеха и почнаха да бягат“ (л. 659, НОХД №562/18 г.), което не е
конкретно посочване на извършител. Не се установява, по несъмнен начин, че
подс. З. Х. е извършил кражба на мобилен телефон.
Първоинстанционният съд е разпитал лицата, които е установено, че са
присъствА. в заведението. Не е възможно попълване на доказателствената
съвкупност. В хода на ДП е извършвано разпознаване по снимки 2 години след
деянието, обвинителният акт е внесен в съда 9 години след деянието, разпитът
на свидетелите в съда е извършен 14 години след деянието. Безспорно това
затруднява изясняването на фактическата обстановка, но присъдата не може
да почива на предположения и съдът намира, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
Протестът е неоснователен.
Съдебният състав не споделя виждането на прокурора, че показанията
на свидетелите С. К., Г. К., И. И. и Е. О. са логични, последователни и
непротиворечиви. Напротив те се непълни, недостатъчно информативни и
описателни, което може да се дължи и на значителното време, изминало от
11
деянието, но осъдителна присъда не може да почива на предположения.
Следва да се отчетат както приятелските отношения на част от свидетелите с
подсъдимите, така и роднинските отношения на свидетелите, свързани с
частните обвинители. Съдът възприема тезата на подсъдимите за „по-
правдободобна“, тъй като при оценка на показанията на свидетелите С. К., Г.
К., И. И. и Е. О. се установява, че са противоречиви, непълни, не достатъчно
описателни.
Жалбата е неоснователна.
Съдът е изложил и мотивирал извода си коя част от показанията и
обясненията счита за достоверни, както и защо счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин и не може да постанови осъдителна присъда.
Съдебният състав счита, че не се установява и твърдяното от
повереника на частните обвинители грубо, арогантно и невъздържано
поведение предвид начина, по който танцуват, начина по който се отнасят
сервитьорката, нито че започнало трошене на инвентар още преди конфликта.
Очевидно посетителите на заведението са били приети и обслужвани и не е
счетено, че са заплаха, тъй като са приемани и изпълнявани поръчки за храна
и напитки, осигурена им е музика. Особено поведение, без да конкретизира от
кого точно, но от лица от компанията на подсъдимите, сочи св. О., тъй като се
обръщА. към нея с „Донеси ми, ма“ и св. К., която твърди, че се наложило да
обяснява различията между салатите, посочени в менюто на заведението. Това
обаче не може да се квА.фицира като нарушение на обществения ред.
Съдебният състав счита, че конфликтът е възникнал след като наемателя на
заведението – св. С. К. и придружаващи го лица са отишли в сепарето на
компанията на подсъдимите.
Не се установява от събраните доказателства, част от посочените като
хулигански действия, да са извършени от подсъдимите. А независимо, че се
установява да са извършили действия, нарушаващи обществения ред –
участие в сбиване, то не осъществяват състава на престъпление по чл. 325 НК.
По отношение на тях не е нА.це признак, от субективна страна на
престъплението хулиганство – да се цели грубо демонстриране на явно
неуважение към обществения ред и спокойствие.
Не се установява от събраните доказателства подс. А. А. да е
12
причинил средна телесна повреда на св. С. К. по хулигански подбуди.
Не се установява от събраните доказателства подс. З. Х. да е отнел
мобилен телефон марка „Самсунг“ SGH-F-200“ на стойност 91,60 лева от
владението на св. Г. К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои.
Присъдата е правилна и законосъобразна. Не се установяват
нарушения на процесуални правила, които да са основание за отмяната .
НА.це са основания за потвърждаване на присъдата.
Поради това съдът, с оглед правомощията си по чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №260000/01.03.2024 г. по Наказателно дело от
общ характер № 562 по описа за 2018 година на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13