ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500267 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, чрез юрисконсулт Х., против определение №260195 от
20.04.2021г. по гр.дело №46/2021г. на Сливенския окръжен съд, в частта, с
която е оставено без уважение искането на застрахователя за спиране на
производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Твърди се, че определението противоречи на установената съдебна практика,
според която изходът на гражданския спор зависи от установяването на
разкрити престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на
отговорността за вреди включва извършено от делинкветна престъпление.
Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.226 КЗ/отм/,
съответно чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда против водача на МПС
по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината
на дееца съгласно чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство е от
значение за правилното решаване на гражданския спор. Следва да бъдат взети
предвид и мотивите на т.2 от ТР №5/05.04.2006г. по т.д №5/2005г. на ОСГТК
на ВКС. Определението е постановено и в противоречие с ТР №1/2017г. на
ОСГТК на ВКС, според което при наличие на основание за спиране по
делото, ако такова не е извършено, то решението е недопустимо. Отказът на
1
съда да спре производството и на основание чл.229, т.5 ГПК се сочи като
неоснователен, съобразно актуалната практика на ВКС, след като е
образувано досъдебно производство против водача на МПС, какъвто е
настоящият случай.В отговор на частната жалба, подаден от М. Д. Й., А. И. Г.
и З. И. Г., чрез общия им пълномощник адв.Ч., се иска оставянето и без
разглеждането като недопустима, насочена против определение, което не
прегражда производството по делото.
На следващо място се излагат доводи по нейната неоснователност. Сочи се,
че за гражданския съд е задължителна само присъдата на наказателния съд,
което предпоставя тъждество на деянието по двете производства. Актовете
на прокуратурата и на разследващия полицай не се ползват със задължителна
сила за гражданския съд, съгласно практиката на ВКС. Отговорността на
застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена
от гражданската отговорност на водача, но предвид целите на тази
отговорност в КЗ е предвидено задължението за произнасяне по претенцията
за обезщетение. То не е обусловено от постановяването на влязла в сила
присъда на наказателен съд или висящност на наказателно производство, а
единствено от удостоверяване на ПТП със средствата, предвидени в закона.
Високата обществена опасност на деликта, предмет на исковата молба,
съставляващ престъпление, не изключва възможността със способите на
гражданския процес да бъде установено наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя. За настоящото производство
не е от значение обстоятелството дали деянието на водача съставлява
престъпление. Достатъчно е да бъде доказано извършването на деликт от
водача на превозното средство. Обратното, наличието на оправдателна
присъда за делинквента, няма за последица отпадането на гражданската му
отговорност спрямо увредения, нито обусловената от нея отговорност на
застрахователя. Установяването на елементите на фактическия състав,
пораждащ отговорност по реда на чл.45 ЗЗД, може да бъде установено в
исковото производство със средствата на ГПК. На последно място е
посочено, че съгласно Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 май, 2000г. следва да се гарантира специфичното право на
пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо.
Бургаският апелативен съд, при проверка по допустимостта на жалбата
2
констатира, че е същата недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по исковата
молба на М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. против частния жалбоподател и против
ХЮС. М. ЕР. за заплащане от застрахователя на сумата от по 200 000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М.. С
определението в обжалваната му част Сливенският окръжен съд е оставил
без уважение искането на ответния застраховател, изложено в подадения от
него отговор на исковата молба, да бъде спряно производството по делото на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат
определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на
производството или тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона.
В случая не са налице основанията, визирани в цитираната разпоредба.
Отказът на съда да спре производството по делото не прегражда развитието
на съдебното производство, както и няма правна норма, която да предвижда
изрично неговата обжалваемост. Като подадена против съдебен акт, който не
подлежи на обжалване, частната жалба е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а настоящото производството - прекратено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „ДЗИ–Общо
застраховане“ ЕАД, гр.С., чрез юрисконсулт Х., против определение
№260195 от 20.04.2021г., постановено по гр.дело №46/2021г. на Сливенския
окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на
застрахователя за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4