РЕШЕНИЕ
№ 10507
Пловдив, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 2596 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.149, ал.5 от АПК.
Оспорва се РЕШЕНИЕ № 770 прието с протокол № 71 от 25.08.2023г. на Общински съвет Куклен, обнародвано в ДВ бр.81 от 26.09.2023г., с което е одобрен ПУП- парцеларен план за обект „Трасе за транспортен достъп през ПИ ***.***, ПИ ***и ПИ ***.***, местност св.Влас, землище на с.Гълъбово, община Куклен, област Пловдив, по отношение на ПИ с идентификатор ***по КК и КР на с.Гълъбово.
Жалбоподателите В.З.Е. и В.К.Г., чрез процесуалне представител адвокат А., правят възражение, че не е отчетен характера на територията, като е предвиден транспортен достъп, който да обслужва урегулирани поземлени имоти, без да се предвижда изменение на действащия ПУП, като същевременно фактически ще се стигне до отнемане на части от УПИ. Прави се възражение, че парцеларни планове могат да се изготвят само за неурегулирани територии, но не и за осигуряване на транспортен достъп до урегулирани имоти. Възразяват, че са нарушени изискванията на чл.75 и сл. от ЗУТ и на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и, че липсват основните изисквания за предвидения транспортен достъп-няма одобрена транспортна схема, не е уточнен вида на транспортния достъп, не са уточнени габаритите на трасето, няма съгласувателни писма и становища. Според жалбоподателите обхватът на ПУП-а предполага да е приложима разпоредбата на чл.129,ал.2 от ЗУТ и планът е следвало да се одобри със заповед на кмета на общината. В тази връзка се прави възражение, че предходното решение на ОбНС, с което е допуснато изработването на ПУП-а не е било обнародвано в ДВ, а само е съобщено на заинтересованите собственици. Възразява се за наличие на неточности във фактическите констатации по заданието и мотивите за допускане изработването на проекта. Твърди се,че не е вярно наличието на грешка в контактната зона между земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и другите земеделски земи. Твърди се,че съществуващият черен път по никакъв начин не засяга съществуващите до него земи,включително и собствения им имот. Възразява се,че проектираният път не може да осигури транспортен достъп,защото в съседство със собствения им имот се намира склон, който е свлачищен терен, а за изготвянето на плана няма съпътстващи проучвания относно терена. Прави се възражение,че не е отчетено наличието на техническа възможност за транспортно трасе, което да не засяга площи от имоти,частна собственост.
Ответникът Общински съвет Куклен Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Н., оспорва жалбата. Излага подробни съображения по законосъобразността на оспорваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от страна, притежаваща правен интерес по см. на чл.131 ал.1 и ал.2 т.1 ЗУТ, доколкото имотът на жалбоподателите попада в предметния обхват на плана, за което не се и спори между страните, поради което са непосредствено засегнати от предвижданията на проекта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното Решение е прието на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и с него се одобрява Подробен устройствен план – парцеларен план за обект „Трасе за транспортен достъп през ПИ ***.***, ПИ ***и ПИ ***.***, местност св.Влас, землище на с.Гълъбово, община Куклен, област Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ парцеларните планове са за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
От допуснатата по делото СТЕ, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че с процесния план се одобрява трасе с цел транспортен достъп до имотите, предмет на плана, като въпросните три имота се намират в землището на с.Гълъбово, два от тях са в границите на урбанизирана територия, а самото трасе е извън урбанизираната територия. Трасето, с оглед изброените в чл.64 от ЗУТ елементи на техническата инфраструктура може да се приеме именно като такъв елемент и след като се намира извън урбанизираната територия, то изводът е, че се касае именно за парцеларен план по смисъла на чл.110 от ЗУТ.
Общинският съвет по правило е орган, компетентен да одобрява подробни устройствени планове, с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, с която е предвидено правомощието на общинския съвет да приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
Компетентността обаче е строго регламентирана от закона, не е споделена компетентност с останалите предвидени за това органи и общинският съвет не притежава обща компетентност да одобрява устройствени планове, респективно, налице са граница на разделение на правомощията между него и кмета на общината.
Така, в разпоредбите на чл. 129 ЗУТ е регламентирана по изричен начин компетентността за одобряване на устройствени планове в зависимост от техния обхват.
Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в компетентността на кмета на съответната община е да одобрява план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура.
Каза се, че в случая се касае за парцеларен план с предмет прокарване на трасе, което е разположено извън урбанизирана територия в землището на село Гълъбово, но очевидно извън населеното място, в контекста на цитираната ал.2 на чл.129 от ЗУТ. Защото по смисъла на ЗУТ, съгласно §5, т.6 от ДР "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
Два от засегнатите имоти са урегулирани, но доколкото са само два, то пак се попада в обхвата на компетентността „до три квартала“, предвидена за кмета.
Следователно, именно в хипотезата на чл.129, ал.2 от ЗУТ попада конкретния случай.
В останалите случаи, които не попадат в приложното поле на чл. 129, ал. 2 ЗУТ - когато се одобрява ПУП в обхват повече от един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление в обхват над три квартала, както и одобряването на проектите за подробни устройствени планове на селищни образувания с национално значение и за линейни обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания, какъвто очевидно не е процесния, компетентният орган е общинския съвет.
Приложение не намира и чл.21, ал.7 от ЗОС, тъй като предвиждането на процесния ПУП не е свързано със задоволяване на общински нужди така, щото да се приеме, че тъй като засегнатите площи от ПИ ***и ПИ ***евентуално следва да бъдат отчуждени след влизане в сила на плана, то компетентен за одобряването на плана следва да е общинския съвет по силата на тази специална норма. Нуждата, за задоволяването на която е процедиран плана е частна, а не общинска и това се установява от обстоятелството, че макар формално проектът да е изготвян служебно и планът да е внесен служебно по предложение на кмета на общината, първоначалната инициатива за това производство е по инициатива на собствениците на ПИ с ИД ***.**, ***.**, ***.*** и ***. Последното е видно от административната преписка – молбата на лист 78 от делото, както и от експертното заключение по делото. /Въпросът относно страните в настоящото производство подробно е разгледан от съда в протоколно определение на лист 96 от делото/ Липсата на общинска нужда се налага като извод и от самия предмет на одобрения парцеларен план, видно и от техническото задание на лист 184 от делото.
Посочената регламентация на приложимите норми от специалния закон, какъвто се явява ЗУТ спрямо ЗМСМА за спорното правоотношение, ясно разграничава компетентността по одобряване на подробните устройствени планове според обхвата им, като я разпределя между общинския съвет и кмета по посочените по-горе критерии.
Процесното решение по своя характер и обхват представлява акт по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, поради което същото, като постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, е нищожно, поради липса на материална компетентност на административния орган. Компетентността е нормативно призната правоспособност и същевременно задължение на даден орган да се произнася по определени въпроси като ги решава с властническо волеизявление, обективирано в административен акт. За нищожни се обявяват всички актове, издадени при липса на компетентност, без значение от вида й - материална, териториална, лична или времева, като по този въпрос съдебната практика е единна. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело № 9/2019 г. на Върховния административен съд, според които административният орган може да издава валидни административни актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощие, тъй като компетентността му е нормативно определена, съответно несъобразяването с материалната компетентност при издаването на административен акт има за последица неговата недействителност в най–тежката й форма – нищожност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че доколкото по отношение на оспореното решение се установява наличието на най-тежкия порок, поради приемането му в нарушение на нормативно установените от специалния закон изисквания за материална компетентност на органа, овластен да одобрява Подробен устройствен план, то е нищожно, и следва да се обяви като такова.
Поради констатираната нищожност, съдът няма да разглежда останалите възражения на жалбоподателите.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна е своевременно заявената от жалбоподателите претенция за присъждане на направените по делото разноски, платими от ответника, които съгласно представения списък възлизат на 1 958 лева – 60 лв. държавни такси, 750 лв. адвокатско възнаграждение и 1148 лв. възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на РЕШЕНИЕ № 770 прието с протокол № 71 от 25.08.2023г. на Общински съвет Куклен, обнародвано в ДВ бр.81 от 26.09.2023г., с което е одобрен ПУП- парцеларен план за обект „Трасе за транспортен достъп през ПИ ***.***, ПИ ***и ПИ ***.***, местност св.Влас, землище на с.Гълъбово, община Куклен, област Пловдив, по отношение на ПИ с идентификатор ***по КК и КР на с.Гълъбово.
ОСЪЖДА Общински съвет Куклен да заплати общо на В.З.Е., ЕГН ********** и В.К.Г., ЕГН ********** сумата от 1958/хиляда деветстотин петдесет и осем/ лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |