Р Е Ш Е Н И
Е № 2662
гр. Пловдив, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16148 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.61 ЗС, предявен от К.Д.М. и А.К.М. против К.Д.М..
Ищците твърдят, че с нотариален акт № *****от
19.08.2008 г. са придобили в режим на СИО следните недвижими имоти, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № *****, с площ от 1012 кв.м., находящ се в село *****,
ул. *****, ведно с построените в имота сгради: едноетажна жилищна сграда с
идентификатор № *****.1 с площ от 58 кв.м., сграда – хангар, депо, гараж, с
идентификатор № *****.2 с площ 31 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор
№ *****.3 с площ 59 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор № *****.4 с
площ 16 кв.м. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор № *****.5 с площ
22 кв.м. Прехвърлителката М. И. Н. си запазила пожизнено правото на ползване,
като починала на ******г. Със същия нотариален акт продавачът учредил в полза
на ответника право на ползване по отношение на паянтовата едноетажна сграда с
площ от 22 кв.м. с идентификатор № *****.5. Ищците твърдят, че през лятото на
2015 г. установили, че ответникът извършил строителни дейности в сградата,
които значително я променяли – съборил южната й стена, както и съществуващата
вградена пещ, изградил две нови стени с височина 2,30 м. по начин, че към
сградата се приобщавала допълнителна застроена площ от 8-10 кв.м., без да
изгради покрив над тази застроена част. Ищците се противопоставили на тези
действия и поискали от ответника да възстанови предходното състояние, както и
да застрахова същата срещу земетресение, пожар и наводнение. Ответникът спрял
строителството, но не възстановил първоначалното състояние, нито застраховал
сградата. Ищецът лично укрепил покривната конструкция на сградата, за да я
предпази от срутване, за което ответникът помогнал, но отказал да възстанови
сградата в предишния и вид поради липсата на средства. Твърдят, че ответникът
не заплащал и дължимите за имота данъци, които били заплатени от ищците за
периода от 2010 г. – 2018 г., но сумата не била възстановена от ползвателя.
Намират, че ответникът не ползвал сградата съобразно нейното предназначение.
Същата била лятна кухня към основната сграда, а не жилищна такава; променил я
съществено, като извършил описаните строителни дейности; не поддържал сградата
в състоянието, в което я приел, като по този начин нарушил задължението си по
чл.57, ал.1, предл. 2 ЗС; не заплащал дължимите данъци и такси; не застраховал
вещта в полза на собствениците. По тези съображения, предявяват настоящия иск,
с който претендират да се прекрати учреденото в полза на ответника право на
ползване с нотариален акт № *****от 19.08.2008 г. по отношение на друг вид
сграда за обитаване с идентификатор № *****.5 с площ 22 кв.м., построена в имота.
Молят за уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника К.Д.М.. Страната не се явява в откритото
съдебно заседание и не взема становище по иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******, вписан в СВ Пловдив под
акт № ******г. се установява, че М. И. Н. продава на ищеца К.Д.М. следния свой
недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 1170 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор № *****, находящо се в село *****, община ******, обл. Пловдив,
ул. *****, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 65
кв.м., стопанска постройка с площ от 50 кв.м. и масивен гараж с площ от 24
кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в имота, като продавачът си
запазва безвъзмездно правото на ползване върху целия имот, докато е жива, както
и учредява в полза на ответника К.Д.М. правото на ползване по отношение на
паянтова сграда, представляваща подобрение в имота с площ от 22 кв.м.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № ******г. М. И. Н. е починала на ******г. и е
оставила за свои законни наследници двамата си *** – ищецът и ответникът.
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак от 02.09.1995 г. ищците са сключили граждански брак на
02.09.1995 г.
От
справка за задължение на собственици по партида от дата 05.11.2018 г. се
установява, че ответникът има данъчни задължения по отношение на процесната
сграда в размер на 18,63 лв., които са заплатени от ищците на 05.11.2018 г.
От
заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, което се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК,
се установява, че процесната паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв.м. е
долепена до западната регулационна граница на имота, на юг от двуетажната
жилищна сграда от основаното застрояване. Сградата е едноетажна – с каменни
основи, тухлени зидове, с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди.
Таваните са летвени с мазилка, вътрешните стени са с мазилка, има фасадна
мазилка по източния зид на сградата. Южният външен зид е съборен, без да е
подпряна покривната конструкция е извършено ново строителство с цел разширяване
на съществуващото помещение на юг. Има само тухлени зидове без покрив. Съборен
е външният носещ зид с размери 3,45 м., височина 2,10 м. и ширина 25 см. Извършено
е пристрояване на юг с дължина 2,25 м., ширина 3,45 м. и височина 2,10 м.,
дебелина на зида 25 см. Пристрояването е извън обема на съществуващата сграда,
като е продължение на външните носещи зидове на сградата и не е свързано с
общата носеща покривна конструкция на сградата. При събарянето на външния носещ
зид на сградата не е подпряна дървената покривна конструкция на съществуващата
сграда – покривът е останала висящ. Последици от липса на подпора на покрива
води до увисване или събаряне на покривната конструкция и от там до
конструктивно увреждане на сградата. След събарянето на съществуващата носеща
външна тухлена стена е поставена дървена греда с размери 14/14 см. Ако след
събаряне на съществуващата стена на юг на сградата, не е била поставена
подпорна греда между двете напречни носещи тухлени стени, е съществувала
опасност от увисване или събаряне на покривната конструкция и разрушаване на
таванския гредоред на сградата. Таванът на съществуващото помещение е летвен с
изпълнена таванска мазилка. След събарянето на външната южна носеща стена на
сградата вследствие на вибрациите е паднала част от таванската мазилка в района
на съборения зид. Съборената южна външна носеща стена на сградата и липсата на
покрив над допълнително изградените две стени – удължаване на сградата с 2,25
м. води до влошаване на конструкцията на сградата и на допълващите видове СМР в
съществуващата сграда. Разширението на юг е с 7,76 кв.м.
От
показанията на разпитания по делото свидетел С. И. А. се установява, че ответникът
живее в пристройката в имота в село *****, собственост на ищците. Посочената
сграда представлява кухня и килер, има й допълнителна стая, която не е
обитаема. Едната стая била съборена, била започнато да се зида, но незавършено,
нямало покрив. Преди е имало външна пещ за готвене, но сега била съборена. Така
описаните дейности били извършени през 2015 г., откогато няма промяна в
състоянието на сградата.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Правото
на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя
да се променя съществено – чл.56 ЗС. С учредяването на право на ползване
собственикът на имота се „лишава” от едно от съществените си правомощия, като в
този случай собствеността се нарича гола собственост (nuda proprietas). За
ползвателя възникват редица задължения, законно регламентирани, като
най-основното му е да се грижи за имота като
добър стопанин. Съгласно чл.57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително и данъците и други такси, да
поддържа вещта в състоянието, в което я
е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползване. В чл.57, ал.4 ЗС е уредено и задължението ползвателя да застрахова
вещта и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено
друго.
В полза
на собственика съществува потестативното право съгласно чл.61 ЗС да иска от
съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му
предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава
същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или ако съществено променя вещта. От законовия регламент,
следва, че за да е основателен искът на собственика за прекратяване на правото
на ползване, следва да са налице някоя или всички посочените в закона нарушения на
задълженията, както и отправено до ползвателя предупреждение.
По отношение на изискуемото
предупреждение съдебната практика приема, че е налице сходство между
санкционната последица на чл.61 ЗС и на тази, предвидена в чл.87 ЗЗД. Приема
се, че с исковата молба по чл.61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко
право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен.
Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако
ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на
подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид изпълнението на законовите облигационни
задължения на ползвателя, направено след предявяването на иска по чл.61 ЗС,
включително да прецени дали то удовлетворява интереса на кредитора (собственик
на вещта). Така – решение № 65/ 28.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5115 по
описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. От изложеното следва, че дори и преди
предявяване на иска собственикът на имота да не е отправил предупреждение до
ползвателя, то ролята на предупреждение има исковата молба.
В
настоящия случай, ищецът поддържа, че вещният ползвател не е изпълнявал
задълженията си по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС, като от учредяването на правото на
ползване не е заплащал данъците и такса смет, нито е застраховал имота в полза
на собственика, не е ползвал имота съобразно предназначението му. Освен това,
съществено го е променил, като е извършвал преустройства, включително и чрез увеличаване
на площта му и премахване на покрив и стени, както и не е поддържал сградата в
състоянието, в което я е приел.
Ищецът
доказа твърденията си, че ответникът не е поддържал имота в състоянието, в
което му е предаден. От заключението на СТЕ, както и от показанията на
разпитания по делото свидетел, се установява, че вещният ползвател е извършил
преустройства по отношение на сградата, като е съборил външен носещ зид, осъществил
е пристрояване, с което е разширил площта с 7,76 кв.м., като покривът е останал
висящ. По този начин, ответникът е увредил имота конструктивно, променил е
съществено предназначението му и е създал предпоставки за неговото разрушаване.
Ищците не доказаха да са отправили до ответника предупреждение да спре да си
служи с имота по начин, който го застрашава от разрушаване. Въпреки това, както
се посочи и по-горе, исковата молба има ролята на покана. В хода на делото, за
периода от получаване на препис от исковата молба – месец ноември 2019 г. до
приключване на съдебното дирене през месец юни 2020 г., ответникът прояви
процесуална пасивност, като нито депозира писмен отговор, нито се яви лично или
чрез упълномощен представител в откритото съдебно заседание, за да заяви
становището си по правния спор, респективно готовност да преустанови действията
си по увреждане на постройката. Съдът намира, че периодът от около половин
година се явява подходящ за ответника по смисъла на чл.61 ЗС. За това време,
ползвателят не е предприел действия, с които да възстанови старото положение,
за да може да се приеме, че кредиторът (собственикът) е удовлетворен.
От
обективна страна, по делото се доказа не само, че ответникът си случи с вещта
по начин, който я застрашава от увреждане и разрушаване, но и че не е заплащал
дължимите от него в качеството му на вещен ползвател данъци и такси. Последните
са заплатени от ищците, видно от представената приходна квитанция към исковата
молба. Съгласно чл.57, ал.1 ЗС и чл.11, ал.3 ЗМДТ, вр. чл. 64, ал.1 ЗМДТ, при
учредено право на ползване по отношение на недвижим имот, данъчно задължено
лице е вещният ползвател. Последният не е изпълнил това свое законово
задължение в продължение на около 8 години – от 2010 г. до 2018 г., поради
което собствениците на имота са платили дължимите данъци и такса смет.
По
отношение на довода касаещ, застраховката на вещта, съдът приема следното: Задължението
за застраховане на имота съгласно чл.57, ал.4 ЗС е едно от законово
регламентираните задължения на вещния ползвател, които са свързани със
запазването на имота във вида, в който е предоставен. Евентуалното неизпълнение
единствено на това задължение обаче, не обуславя безусловно извод за
застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване,
поради което, ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице
изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се
направи извод за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на
недвижимия имот. Законодателят е установил комплекс от задължения в тежест на
ползвателя, гарантиращи запазването на собствеността, покриването на разходите
по поддръжката и в състояние годно за ползване. Установеното задължение за
сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена
компенсация при евентуалното настъпване на конкретно застрахователно събитие,
но само ако сключеният застрахователен договор покрива същия риск. В
разпоредбата на чл.57, ал.4 ЗС не е посочено кои рискове следва да покрива
застрахователната полица (пожар, земетресение, наводнение или друг такъв). Предмет
на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на суперфициарна
собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и др., както
и/или терена, на който са изградени. За да може да се изисква изпълнението на
вмененото задължение по чл.57, ал.4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим
имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за
застраховка, на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на
действие. В този смисъл – решение № 70/ 25.06.2014 г., постановено по гр.д. №
31 по описа за 2014 г. на ВКС, II г.о.
В
случая, собствениците на имота, не са упоменали изрично в нотариалния акт за
учредяване на правото на ползване от какви застрахователни рискове да бъде
застрахована сградата. Подобно уточнение липсва и в исковата молба, която,
както се изясни по-горе има ролята на изискуемото от закона „предупреждение“,
нито пък се заяви в хода на производството по делото. Именно поради това,
доколкото самите собственици не са поставили изрично изискванията си,
неизпълнението само на това законово задължение не може да доведе до
прекратяване на доброволно учреденото право на ползване.
Въпреки
това, съдът приема, че вещният ползват не е спазил законовите задължения по
чл.57, ал.1 ЗС, като с действията си е видоизменил сградата, предмет на правото
на ползване, застрашил е същата от разрушаване и значително повреждане. Тези
негови действия са достатъчни, за да обосноват основателност на предявения иск.
Ето защо, следва да се прекрати учреденото с нотариален акт от 19.08.2008 г.
право на ползване в полза на ответника по отношение на сградата с идентификатор
№ *****.5.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на общо 750 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
по предявения от К.Д.М., ЕГН: **********,
адрес: *** и А.К.М., ЕГН: **********, адрес: *** срещу К.Д.М., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с правно основание чл.61
ЗС, правото на ползване,
учредено в полза на ответника К.Д.М., ЕГН: ********** с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ******, вписан в СВ Пловдив под акт № ******г., по
отношение на друг вид сграда за обитаване с идентификатор № *****.5 с площ 22
кв.м., построена в ПИ с идентификатор № *****, по КК и КР, одобрени със заповед
№ *****/ 19.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в село *****, община ******,
обл. Пловдив, ул. *****, с площ от 1012 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), номер от предходен план: ***, квартал **, парцел **, при съседи: ПИ с идентификатори № *********, № *******,
№*******, № **********, №*********.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на К.Д.М., ЕГН: **********, адрес: *** и А.К.М., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 750 лв. (седемстотин
и петдесет лева) – разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.