Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 348/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Административното дело е
образувано по жалба от „РЕЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Генерал Гембицки“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 2 чрез адвокат М.С. *** против Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014–2020 за кампания 2020 с изх. №
01-2600/4721 от 18.08.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ).
По изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата
отмяна, като според жалбоподателя същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Навеждат се доводи за липса на изложени фактически основания
от страна на административния орган.
В съдебно заседание
жалбоподателят „РЕЯ“ ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата, развива доводи по съществото на спора и претендира разноски
съгласно приложен списък. В писмени бележки излага подробни съображения досежно
незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Ответникът – Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество
е основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че „РЕЯ“ ЕООД с УРН 370908 е било одобрено с уведомително писмо (УП) изх. № 02-110-2600/2176/07.12.2016 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ (л. 435-438) за подпомагане
по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. по заявление с УИН 11/150616/46666 с петгодишен период на
агроекологичен ангажимент по
направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
За кампания 2020 г. дружеството е подало
заявление за подпомагане с УИН 1117062057973 (л. 35 и следв.), в което посочило
съответните схеми и мерки за подпомагане, сред които е и Мярка 10 „Агроекология
и климат“. Подадено е и съответното приложение за кандидатстване по тази мярка
(л. 39 и следв.).
С писмо изх. № 01-2600/2314/19.04.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на
ДФЗ (л. 14-15) дружеството –
жалбоподател е било уведомено за откриване на
производството по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишния ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. В писмото са възпроизведени
текстовете на чл. 8, чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020.
В писмото е посочено също, че
административните проверки, извършени по заявлението на дружеството, включват
сравнение на размера на одобрената/референтната площ по направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ от
мярка 10
„Агроекология и
климат“ с размера на допустимата заявена площ по направлението през текущата
кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, както и че
процентът на допустимата заявена от „РЕЯ“ ЕООД площ през текущата кампания,
спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското
стопанство“ е 29.17 %, видно
от Приложение 1 към писмото.
Цитирана е също разпоредбата на
чл. 18,
ал. 3, т. 3 от
Наредба №7
от 24.02.2015 г., съгласно която ДФЗ - Разплащателна агенция прекратява
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията
на чл. 20,
ал. 4 от същата наредба.
В заключение, съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие
с чл. 18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г, „РЕЯ“ ЕООД е уведомено, че ДФЗ-РА
е предприел действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент на
дружеството по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство“. С оглед на което, при несъгласие с изложените
констатации, на жалбоподателя била предоставена възможност в 7-дневен срок от
получаване на това писмо да представи възражения или допълнителни
доказателства.
От страна на „РЕЯ“ ЕООД е била подадена жалба до Изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 02-110/2600/2391/27.04.2021 г. (л. 11-12), относно УП за неизпълнен
агроекологичен ангажимент.
На 18.08.2021 г. Зам.
изпълнителният директор на ДФЗ
на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1 във вр.
чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. издал процесния Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за
развитие на селските райони за кампания 2020 г. с изх. № 01-2600/4721/18.08.2021 г.
Съображенията на административния
орган, послужили за издаване на оспорения акт се свеждат до следното:
Възпроизведени са текстовете на
чл. 8, чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020.
Посочено е също, че
административните проверки, извършени по заявлението на „РЕЯ“ ЕООД включват
сравнение на размера на одобрената/референтната площ по направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ от
мярка 10
„Агроекология и
климат“ с размера на допустимата заявена площ по направлението през текущата
кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, както и че
процентът на допустимата заявена от дружеството площ през текущата кампания,
спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското
стопанство“ е 29.17 %, видно
от Приложение 1 към акта.
В заключение органът е упоменал,
че не приема за основателни направените от дружеството възражения, съдържащи се
в писмо с вх. № 02-110-2600/2391/27.04.2021 г., като не е изложил аргументи в
тази насока.
С
административната преписка са представени и писмени доказателства относно компетентността на
органа, издал процесния акт.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа
експертиза.
Според заключението на вещото
лице (л. 498-500), със заявление за подпомагане 2016 от 04.05.2016 г. „РЕЯ“ ЕООД с УРН 370908 е
заявило за участие по Мярка 10 – „Агроекология и климат“ - отглеждане
на застрашени от изчезване местни сортове, общо 3 броя парцели, с обща площ 39.97 ха в
землищата с. Йоглав, с. Пресяка и с. Умаревци. А със заявление за подпомагане 2020 от 12.05.2020 г. е заявило за участие по същата мярка - отглеждане на застрашени от изчезване местни сортове, общо 5 броя парцели, с обща площ 39.42
ха в землищата на с. Пресяка и с. Смочан.
Вещото лице е посочило също, че частично географско съвпадение по
местоположението на БЗС-тата /парцелите/ заявени през 2016
г. по мярка АК 19 с БЗС-та заявени през 2020 г.
по мярка АК 19 има само между парцели № 58308-509-1-32 с площ 26.14
ха на стр.368 в с.Пресяка и №
58308-662-2-10 с площ 11.66
ха в с. Пресяка, както и че такова географско
съвпадение по местоположението на парцелите не е задължително, тъй като всяка
година се прави сеитбооборот на засятите култури, на които се сменят засятите
площи.
В заключението е отразено, че от заявените през 2020
г. 5 броя
парцели с обща площ от 39.42 ха,
административния орган е приел за допустима площ само 11.66
ха, която площ представлява парцел с № 58308-662-2-10 с площ 11.66
ха за отглеждане на дини в с. Пресяка, както и че след
проведен телефонен разговор със служител от централното управление на ДФЗ, бил
информиран, че останалите площи са били недопустими за подпомагане, поради
неспазване на условията по чл. 25, ал. 3 и чл. 46, т.5а от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Вещото лице излага също, че заявените за подпомагане парцели за кампания 2020 са били обработваеми
площи и са попадали в допустимия слой за подпомагане на обработваеми площи.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Същото
е приобщено към
доказателствения материал по делото.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Основанията за оспорване на
административните актове са посочени в чл. 146 от АПК – липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Настоящият съдебен състав счита,
че обжалваният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 за
кампания 2020 с изх. № 01-2600/4721 от 18.08.2021 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ не отговаря на всички изисквания за
законосъобразност.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той
организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. В
нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ е предвидено
правомощие по отношение на изпълнителния директор да одобрява или отхвърля
заявления за подпомагане от земеделски производители по схемите и мерките,
финансирани от ЕС. Видно от представеното по делото решение от заседание на
Управителния съвет на ДФЗ, обективирано в протокол № 114 от 15.06.2017 г. (л.
16-19), за Зам. изпълнителен директор на ДФЗ с ресор на отговорност „Директни
плащания на площ“ и „Информационни технологии“ е избрана С.. Със заповед № 03-РД/2891 от 16.06.2021 г.
(л. 21-23) Изпълнителният директор на фонда е делегирал на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С.
правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка
10 „Агроекология и климат“. Изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира
правомощията си на заместник изпълнителните директори на основание чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП - Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда.
Няма спор между страните, че
обжалваният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за
кампания 2020 г. с изх. № 01-2600/4721 от 18.08.2021 г. на Заместник-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” е издаден от компетентен орган.
С оглед гореизложеното, административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия и липсва
отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Въпреки това обаче, обжалваният
административен акт е издаден при неспазване на установената форма, при наличие
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Налице са основанията
за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган като релевантни юридически факти,
изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не
дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на
акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на
обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически
обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за
упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането
на съответната нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт.
Административният орган е
допуснал съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК,
доколкото има мотиви, но същите не са изчерпателни и с предвиденото законово
съдържание. За да се счита изпълнено това изискване, след като с оспорения акт се
прекратява поетия от дружеството агроекологичен ангажимент, то е следвало в
мотивите му да се съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение
на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово
регламентираните материалноправни предпоставки за така постановения акт.
В разглеждания случай
административният орган не е обосновал посочените правни основания за
издаването на оспорения акт, а изложените фактически такива са крайно
лаконични.
В оспорения акт за прекратяване
на ангажимент на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ липсват конкретни мотиви
относно фактическите основания за постановяването му, каквото е изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК.
В акта е налице дословно възпроизвеждане
на разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, т. 3 и чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Липсва излагане на конкретни
съображения защо органът приема наличието на основание за прилагането им, както
и защо АО е приел, че заявената допустима за подпомагане площ е 29,17 %
съгласно Приложение 1 към акта, което е и единственото лаконично посочено фактическо
основание за издаването на същия.
Административният орган е
следвало да се мотивира защо смята, че само
11,66 ха от общо заявената 39,42 ха площ в текущата кампания е счел, че
е допустима за подпомагане. Органът е следвало да конкретизира установеното от
него обстоятелство, не само за да мотивира взетото от него решение, но и за да
осигури правото на защита на „РЕЯ“ ЕООД при изготвяне на възраженията срещу
уведомително писмо с изх. № 01-2600/2314 от 19.04.2021 г. (л. 14-15).
За да се счита изпълнено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспореният акт на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които
имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които
обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за прекратяване
на агроекологичния ангажимент.
В случая обективираното в
обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда до
възпроизвеждане на текстовете от Наредбата, споменати по-горе. Бланкетното
посочване на нормативни разпоредби, без излагането на конкретни мотиви
представлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно
основание за отмяна на оспорения административен акт.
Следва да бъде отбелязано, че
такива мотиви не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в
административната преписка документи. В случая може да се каже, че едва в хода
на съдебното производство и след изготвянето на заключението на вещото лице
стават ясни мотивите на административния орган, което е недопустимо.
С оглед гореизложеното, съдът
споделя доводите на жалбоподателя, че в оспорения акт липсват фактически
основания по отношение на констатациите на административния орган, тъй като от
акта не става ясно как органът е достигнал до извода, обективиран в него, а
именно – че част от заявените от дружеството площи са недопустими за подпомагане.
Представените в съдебно заседание
от процесуалния представител на ответника писмени доказателства на лист 511-519
от делото, с които се обосновава постановения акт за прекратяване на
ангажимента не могат да послужат за обосноваването му.
Излагането на релевантните факти
и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт, тъй като посочването им едва в хода на съдебното
производство е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на
административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол
не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването
за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността
на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в
административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не
е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни
основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на
мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт.
Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси
на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление.
Събраните в хода на съдебното
производство данни не могат да послужат като средство за отстраняване на порока
във формата на административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се
извършва допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени
действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само
и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба
ограничава съдебното установяване при проверката за материална
законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган,
още повече такива, за първи път установени от съда, както и излагане на мотиви
от съда по един немотивиран от административния орган акт. Извеждането на предполагаемата
воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното
му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви
от съда е недопустимо. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от
съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните
не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. първо от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни
твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на
относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по
чл. 146, т. 2 от АПК.
Тъй като административното
правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с
правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в
акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото правомощие да прекрати
агроекологичния ангажимент, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта.
В оспорения акт никъде не се
съдържат ясни съображения на органа, от които да се установи защо всички
заявени от дружеството жалбоподател площи са недопустими за подпомагане и въз
основа на кое конкретно условие не отговарят.
Както се посочи и по-горе, такива
констатации не се съдържат в нито един документ, приложен към административната
преписка. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице,
потвърдено и в съдебно заседание, а именно, че едва след
проведен телефонен разговор със служител от централното управление на ДФЗ е бил
информиран, че останалите площи са били недопустими за подпомагане, поради
неспазване на условията по чл. 25, ал. 3 и чл. 46, т.5а от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като никъде в преписката, нито в мотивите
на акта се съдържат подобни фактически установявания.
Дословното цитиране на текстове
от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. от страна на административния орган не
представлява мотиви за постановения отказ. Липсва изложение на конкретните
неспазени изисквания от страна на „РЕЯ“ ЕООД, както и по какви съображения
органът приема наличието на недопустимостта на площите.
По аргумент от Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004г. по тълкувателно дело № 4/2002г. на Върховния
административен съд и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание
на Гражданската колегия на Върховния съд, актът се приема за мотивиран, ако
конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ
издаването на акта или в последващ документ, т.е. ако могат да бъдат изведени
от административната преписка. Следователно неизлагането на мотиви в самия
административен акт не винаги съставлява съществено нарушение и не винаги актът
се приема за немотивиран, но в случая от представените по делото доказателства
липсват каквито и да било допълнителни съображения, обуславящи постановения акт
за прекратяване и които да бъдат извлечени за мотиви на процесния
административен акт.
Изискването за мотивиране на
административните актове, в т.ч. чрез излагане на правни и фактически основания
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и
осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да
изложи мотиви за постановения отказ, за да може съдът да провери и установи
дали са налице или не основанията за издаване на искания акт, съответно
законосъобразен ли е отказът. Както бе изложено, в случая административният
орган не е обосновал посочените правни основания за издаването на оспорения
отказ, а изложените фактически такива са крайно лаконични, поради което съдът е
в невъзможност да упражни цялостен контрол за законосъобразност.
При издаване на оспорения акт са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила -
основание за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т.
3 от АПК.
Съществено нарушение на
административно производствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от значение за
разпоредените с акта правни последици.
Административният орган не е изпълнил
и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички
факти и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било
установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които
законът свързва издаването на процесния акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент.
При постановяването на оспорения
отказ са допуснати и други съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които обективно са довели до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Освен да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, АО е следвало и да събере съответните
доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел правилно формулиране на своя
административен акт.
В изложените в акта мотиви
административният орган лаконично е посочил само, че не приема представените от „РЕЯ“
ЕООД възражения, без
да ги обсъди, като не е изложил никакви мотиви досежно относимостта или
основателността на доводите, с които се е бранил жалбоподателя в хода на
административната процедура. Административният орган изобщо не е изследвал
въпроса налице ли са сочените от „РЕЯ“ ЕООД обстоятелства или не. Посредством необсъждането на
възраженията на бенефициента административният орган не е изпълнил и
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти
и обстоятелства от значение за случая.
Изискванията на чл. 59 от АПК са
абсолютно задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на
правата или задълженията, адресата/адресатите и т. н. Липсата на определени
реквизити практически препятства както защитата на засегнатото лице и
възможността му да разбере разпоредените с акта последици, така и провеждането
на съдебния контрол. Спазването на административнопроизводствените правила също
е задължително, тъй като обезпечава правото на защита и упражняване на
останалите права на страната.
Липсата на фактически и правни
основания освен формата негативно засяга и административната процедура по
постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна преценка
от съда за материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му
с целта на закона. Допуснатите от административния орган нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма са толкова
съществени, че правят и безпредметно обсъждането на съответствието на акта с
материалния закон – както бе изложено, недопустимо е съдът да замества мотивите
на органа или да излага мотиви вместо него.
Въпреки това обаче, за пълнота
следва да се отбележи, че съдът споделя доводите на жалбоподателя, че
обжалваният акт е издаден и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби.
За обосноваване
прекратяването на ангажимента е посочено като основание чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10
„Агроекология
и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Съгласно цитираната разпоредба, одобрената
площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 може да бъде намалена
с не повече от 10 на
сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава
пета или в случаите по ал. 6 и 7. В акта е посочено, че според органа е намалена
допустимата площ за подпомагане.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ с тази наредба се уреждат: критериите за класифициране на земеделските
площи; условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи и
допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските
площи. Съгласно чл. 1, ал.
2, т. 3 от Наредба № 2 критериите и условията
за допустимост по ал. 1 се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по
мярка 10
„Агроекология
и климат“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г.
Следователно,
допустимостта на площите по процесната мярка 10 се определя съобразно
критериите на Наредба № 2. Съгласно чл. 4 от Наредба № 2, допустимите
за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни
плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент
(ЕО) №
73/2009 на
Съвета (OB
L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013), които: се поддържат в състояние, годно за
производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9; се използват за
производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 7-9. Площите по ал. 1, с изключение на изброените в раздел V, се включват в
слой „Площи, допустими за подпомагане“.
От приетата по делото СТЕ, се
установи, че заявените за подпомагане парцели за кампания 2020 са били обработваеми
площи и са попадали в допустимия слой за подпомагане на обработваеми площи. Заключението
е надлежно обосновано и съдът го кредитира като обективно и професионално
изготвено.
В тази връзка се
налага извод, че органът не е доказал наличието на соченото в оспорения акт
основание за прекратяване на ангажимента досежно недопустимостта на площите.
На следващо място,
съгласно чл. 17, ал.
2, т. 1 от Наредба № 7 не се отпуска
финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2 и 4 за прилагането на
агроекологични дейности по съответното направление, когато: не е представен в
предвидените срокове някой от документите
по чл. 45
и 46. Документите по чл. 46, т.5, букв „а“ от
Наредбата е именно документът, който в съдебно заседание ПП на ответника сочи,
че не е акуратно представен. Но съгласно цитираната разпоредба, санкцията за непредставянето
на този документ е неизплащането на субсидия за съответната кампания, но не и
прекратяване на ангажимента.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че следва да бъде отменен оспореният акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент, а преписката да бъде върната на ДФЗ за ново
произнасяне по подаденото от „РЕЯ“ ЕООД
заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 1117062057973 (л. 35 и следв.),
в частта, касаеща Мярка 10 „Агроекология и климат“, съобразно мотивите на съда.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените разноски
по делото, за които е приложен списък (л. 509). Искането е направено
своевременно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на
лист 510 от делото, договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е
в размер на 500 лева. Видно от преводните нареждания на л. 470 и л. 488 са
внесени държавна такса в размер на 50 лв. и 320 лв. – депозит за вещо лице по
назначената СТЕ. С оглед на това, в общия си размер от 870 лв. претендираните
разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014–2020 за кампания 2020 с изх. №
01-2600/4721 от 18.08.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА административната
преписка на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на „РЕЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, ул. „Генерал Гембицки“ № 1, вх. В, ет. 1, ап. 2, разноски
в размер на общо 870 (осемстотин и седемдесет) лева, от които 500 (петстотин)
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 50 (петдесет) лева държавна такса за
образуване на административно дело и 320 (триста и двадесет) лева депозит за
вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: