РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500484 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2563/20.12.2021г. по гр.д.№508/2021г. по описа на РС-
Пловдив,VIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с
чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване дължимостта на
вземането на ответника за сумата от 623,35лв. главница за периода 11.08.2017г.-
13.08.2020г.,за консумирана питейна и отведена канална вода и за сумата
80,70лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2017г.-
31.08.2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в
сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Ищецът е дружество,което има качеството на доставчик на питейна вода и
отводна канална вода.Същият е изпълнявал задълженията си на адреса,където се намира
собствения на ответника апартамент,който е описан под №14,а водоснабдителното
дружество го е установило под №28,но от представеното удостоверение от АВ в
първоинснтанционното производство става ясно,че се касае за един и същ обект,на който е
1
питейна вода и е отвеждана канална вода.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Между страните са възникнА. вА.дни облигационни правоотношения,тъй като
ищецът е доставчик на питейна вода и на отвеждане на канална вода,а ответникът е
потребител на доставеното,поради което и на основание ОУ са възникнА. между страните
тези облигационни правоотношения.От събраните по делото доказателства се установява,че
ищецът е изпълнявал своите задължения за доставка,но ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащането на доставената му вода.Видно от представените фактури,а
и от заключението на назначената СИЕ,сумите,предмет на исковата претенция,са дължими
от ответника,тъй като консумираните от него питейна вода и отведена канална вода са
правилно остойностени и са дължими.Освен това между страните е било сключено
споразумение за разсрочване на задължението,от което става ясно,че ответникът е признал
задължението.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
дължимите суми не следва да се приема,тъй като съгласно нормата на чл.111,б.В от ЗЗД
действително тези вземания се погасяват с тригодишна давност поради тяхната
периодичност,но тъй като първата вноска е следвало да се плати до 31.10.2017г.,когато е бил
падежът на вземането,а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е преди
31.10.2020г.,то не може да се приеме,че са изтекли три години от датата на издаване на
първата фактура до датата на подаване на заявлението.
Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че следва да
осъди жалбоподателя да заплати направените разноски от въззиваемата страна в размер на
400лв.,от които 100лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно НМРАВ и 300лв. за
възнаграждение на особения представител.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2563/20.12.2021г. по гр.д.№508/2021г. по описа на
РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
ОСЪЖДА Н. С. А. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на „В и К“ ЕООД с
ЕИК-***** със седА.ще и адрес на управление:гр.***** направените от него разноски по
делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./,от които 100лв./сто
лв./ за юрисконсултско възнаграждение и 300лв./триста лв./ за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3