Решение по дело №1151/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  157                                             20.05.2019 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен,  ГРАЖДАНСКО отделение,  ІІ състав,

на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                    ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1151 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД.

 

          Производството пред настоящия ОС- Ст.Загора е образувано въз основа на въззивна жалба от единия от общо 4 бр. ответници- юридическото лице Банка ДСК- ЕАД, гр.София против Решение № 721/19.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 332/2017г. по описа на РС- Казанлък, с което е била прогласена за нищожна сделката съгласно чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, обективирана в нотариален акт № 183, т. I, рег. № 2633, д.№ 183/2008г., вписана в Служба по вписванията- гр.Казанлък с вх. рег. № 2113, акт № 36, том 2, дело № 236/02.04.2008г., с която е учредена договорна ипотека в нейна полза за обезпечаване па вземането й по Договор за ипотечен кредит от 02.04.2008г. Счита, че това решение в обжалваната му част било неправилно и незаконосъобразно, било постановено в противоречие е материалния закон, както със събраните по делото доказателства, и като такова моли да бъде отменено. Излага подробни свои защитни фактически и правни съображения в тази насока. Счита, че липсата на вписване по партидата на праводателя  И.Т.Р.- ЕГН **********, водело до непротивопоставимост на прехвърлителната сделка, от която черпят правата си ищците, спрямо Банка ДСК- ЕАД, с оглед изричната разпоредбата на чл.113 от ЗС. Изразява становището си, че в процесния случай било безспорно установено, че Нотариален акт № …, том …, д.№ … г. на нотариус Р.Б.- Казанлък бил ненадлежно вписан по партидата на имота и приложен към съответните книги, и поради тази причина следвало да бъде приложено и взето от РС предвид специалното защитно- оповестително действие на вписването, като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на недвижимия имот. Счита, че съобразно правилата на своята дейност и законовите изисквания по учредяване на договорна ипотека тя била положила дължимата грижа и добросъвестност, като била приела предложеното обезпечение върху имота, но при постановяване на решението си РС не бил изяснил и обследвал цялата фактическа обстановка по делото, не се бил произнесъл и не бил взел предвид всички представени в производството пред РС доказателства, поради което неправилно бил приложен и материалния закон. Моли настоящия въззивен съд да отмени в атакуваната му част Решение на РС- Казанлък, като неправилно н незаконосъобразно, и като постановено в противоречие с материалния закон и задължителната практика на ВКС, и да постанови ново такова, с което да се отхвърли предявения срещу нея иск по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, със законните последици. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор от двамата ищци- пълнолетните български граждани/съпрузите/ З.Б.К. и В.П.К./и двамата от гр.Ст.Загора/, които заявяват, че според тях в атакуваното Решение РС абсолютно правилно е прогласил нищожността на процесната сделка, и че в атакуваната му част първоинстанционното Решение било правилно и законосъобразно, било постановено и съобразено изцяло с нормите на материалният закон и съобразено със събраните по делото доказателство, поради което молят въззивния съд то да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това. Излагат подробно своите фактически и правни аргументи в този смисъл. Считат, че вписването на нотариаления акт за покупко- продажба не било елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост, тъй като те били добросъвестни и били извършили всички действия, които е трябвало да направят/да присъстват на сделката, да заплатят дължимата цена и всички такси нужни за придобиването на имота/, а задължение на нотариуса било да впише всяка една сделката в Агенцията по вписванията- Казанлък, а това не било тяхно задължение, като страни по сделката. Молят настоящия въззивени съд да съобрази, че към настоящия момент нотариуса вече е била починал и в нейната практика имало много други случаи на неизпълнение на задълженията й, вменени по закон, и имало множество невписвания на сделки, за което те не носели никаква вина. Считат, че въззивната Банка се опитвала да опорочи едно изцяло правилно и обосновано решение, което било обосновано, доказано и правилно. Поради което молят настоящия въззивен съд да отхвърли в.жалба и да потвърди изцяло в атакуваната му част първоинстанционно Решение, със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

         В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК по делото останалите 4 бр. въззиваеми- ответниците Й.К.Р., Д.И.Р., Д.И.Р. и М.Т.Д./***/ не са подали писмени Отговори на въззивната жалба на въззивника/ответник/ ДСК- ЕАД, гр.София и не са имали свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.

         Въззиваемата Й.К.Р. *** чрез особения й представител- адвокат пледира, че в атакуваната му част първоинстанционното Решение е законосъобразно и правилно, и моли да бъде потвърдено, със законните последици от това.

         Въззиваемите Д.И.Р. и М.Т.Д./*** пледират чрез общия си процесуален представител- адвокат, че въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, че договорът в нотариалния акт за покупко- продажба има вещно прехвърлителен ефект, че невписването на сделката в Службата по вписванията- Казанлък не води до неговата нищожност, че представеното Удостоверение включва предходната 1996г., но не и процесната 1997г. Моли въззивния съд да потвърди изцяло в атакуваната му част пъррвоинстанционното Решение, със законните последици от това. 

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в атакуваната му част Решението на РС, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Първоинстанционният РС- Ст.Загора напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така безспорно установените факти, обстоятелства и доказателства, че предвид разпоредбата на чл.167 от ЗЗД за специалните основания за нищожност на един ипотечен акт, са налице визираните в закона задължителни предпоставки за недействителност на процесния ипотечен акт, тъй като съгласно приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № …, т. …, рег.№ …, д.№ …г., вписана в Служба по вписванията- гр.Казанлък вх.рег.№2113, акт № 36, том 2, дело № 236/02.04.2008г. е налице яснота относно кредитора - „Банка ДСК"- ЕАД, но по делото на РС е станало изведстно, че учредителят на ипотаката вече не е собственика на ипотекирания от него недвижим имот към момента на учредяване на ипотеката. Съгласно разпоредбата на чл.167 от ЗЗД в договора следва да е посочен действителния собственик на имота, а не предходния такъв. Следователно ако е била налице или по- късно е била установена неизвестност относно личността на собственика на имота, ипотеката е изначално недействителна. Поради което изводите на РС относно очевидното и доказано нарушение на императивната норма на чл.167, ал.3 от ЗЗД в процесния ипотечен акт, се явяват мотивирани, законосъобразна и правилни.

Не е спорно между страните по делото, че купувачите З. и В. Караилиеви основават правата си на собственост върху процесния недвижим имот на Нотариален акт № …, том …, д.№
…. на нотариус Р.Б.- Казанлък, по силата на който те са придобили в режим на СИО собствеността върху недвижимия имот, обект на процесния договор за ипотека, от продавача му И.Р.. Безспорно актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещнто право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, с изключение хипотезите на чл.5 от ПВ, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове се прилага чл.113 от ЗС, съгласно която до вписването им тези актове не могат да се противопоставят на трети лица, които по- рано са придобили от същия собственик и са вписали вещни права върху недвижимия имот. Следователно законът обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, понеже целта на вписването на тези актове е за внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и за регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател, поради което вписването на тези актове има оповестително-защитно действие. Ирелевантен в случай е въпроса, какъв е точно вида на този акт/нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление/, понеже вписването има това действие по отношение на всички актове, посочени в чл.112 от ЗС във вр. с чл.4 от ПВ относно официално вписаните факти и обстоятелство. Действително важен при разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта е единствено моментът на вписването, понеже съгласно чл.36, ал.1 от ПВ, вписването се извършва в партидната книга, като се нанасят последователно, накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Самата разпоредба на чл.39, ал.2 от ПВ/уреждаща помощния характер на имотните партиди/ е сравнително нова/ДВ. № 92/2014г., в сила от 07.11.2014г./ наистина не е действала към датата на сключване на процесната сделка, и макар самото вписване на нотариалния акт за покупко- продажба да не е елемент от фактическия състав за придобиване на право на собственост, то поражда предвиденото в чл.113 от ЗС действие, като до вписването й същата не може да се противопостави на трети лица. Видно от приложеното по делото и представеното при учредяване на ипотеката Удостоверение за вещни тежести нзх. № 1011/ 28.02.2008 г. на СВ- гр.Казанлък, нотариалният акт за собственост/от който черпят правата си ищците/ не е вписан в СВ- гр.Казанлък по партидата на праводателите им, нито тогава, нито при постановяване на атакуваното първоинстанционно Решение, нито към датата на обявяване на делото за решаване пред настоящия въззивен съд. Видно от приложените към въззивната жалба справки от ИКАР и до настоящия момент Нотариален акт № …, том …, д.№ …г. на нотариус Р.Б.- Казанлък/вече покойница/, не е вписан нито по партидата на ищите, нито по партидата на И.Т.Р./праводател на ищците/. Също така не се спори между страните по делото, че ипотекарният кредитор Банка ДСК- ЕАД, съобразно правилата на своята дейност и законовите изисквания по учредяване на договорна ипотека е положила дължимата грижа и добросъвестност, като е приела предложеното обезпечение върху имота, като се е доверила на публичната информация в СВ- Казанлък, съгласно която кредитополучателите били все още собственици на предложения за ипотекиране недвижим имот. В тази връзка първоинстанционният съд е изяснил и изследвал цялата фактическа и правна обстановка по делото, като се е произнесъл и е взел предвид всички представени и приети в производството пред него доказателства, като мотивирано, правилно и законосъобразно е приложил материалния закон.

Безспорно законно право на всеки съд/в случая първоинстанционния РС/ е да изгради изводите си по делото само по отношение на събраните годни доказателства, като обсъжда всички събрани отделни по вид и количество доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Действително РС няма за задача да изследва мотивите за сключване на една или друга правна сделка между страните, а единствено и само нейното съответствие със законовите разпоредби- тоест да извърши служебна проверка за твърдяното от ищеца евентуално нарушение на закона, както и да провери дали чрез една външна формална изрядност не се цели и постига забранен от закона краен резултат- тоест заобикаляне на закона. При извършената от въззивния съд проверка във връзка с направените от в.жалбоподател оплаквания за евентуално допуснати закононарушения в атакуваното Решение на първоинстанционния РС, ОС- Ст.Загора констатира, че не са допуснати никакви закононарушения- нито на процесуалните правила, нито на материалноправните норми. Поради което ОС- Ст.Загора счита, че при решаване на спора по делото РС е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно, предвид което изцяло неоснователни и недоказани се явяват оплакванията на въззивниците в тази им част. Първоинстанционният съд подробно е изследвал цялата фактическа обстановка и е разгледал доказателствата по делото. Доказано е било пред РС, че през м.януари 2001г. и през м.май 2001г. ищцата намерила майка си Й.К.Р., поради което най- вероятно не е предположила, че недвижимият имот междувременно е бил продаден на трето лице. На 02.04.2008г. двамата ищци подписали нотариален акт за договорна ипотека, с който те ставали ипотекарни длъжници по договор за паричен кредит с въззивника „Банка ДСК- ЕАД", като за обезпечаване на вземането на банката по този договор е била учредена договорна ипотека в полза на банката върху недвижимия имот. Обаче съгласно императивната разпоредба на чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства- следователно една правна сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма, и нищожният поради противоречие със закона договор между страните пряко цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни норми. Поради което недействителността и нищожността е пряка и непосредствена последица от порока на сделката, а не от начина, по който субектите упражняват собствените си права. Поради което правното основание за нищожност „противоречие със закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено, като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.27 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.167, ал.З от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Следователно ипотека върху имот, учредена от лице, което не е собственик на имота, води до нищожност на договора за ипотека на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона- конкретно с разпоредбата на чл. 167, ал.З от ЗЗД. В тази връзка следва да има предвид, че вписването на нотариален акт за покупко- продажба не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост върху посочения в него недвижим имот. Служебно задължение на нотариус Буркова е било да впише тоза нот.акт в ВС- Казанлък, като това не е законово задължение на никоя от страните по самата сделка. Поради което дори при пълна добросъвестност на банката- ипотекаред кредитор относно извършване на проверка в СВ- Казанлък за собствеността върху предоставения за ипотекиране недвижими имот, макар и невписана и до момента в СВ- Ст.Загора, предишната разпоредителна сделка е направила ипотекарните длъжници несобственици на този ипотекиран недвижим имот, поради което и съгласно чл.167, ал.З във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД процесната ипотека,  учредена от лице, което не е собственик на ипотекирания недвижим имот, се явява изцяло и изначалн нищожна, поради противоречие със закона. Предвид което пред настоящия въззивен съд не се установи и доказа защитната тези на въззивника- банка/само един от общо 5 бр. ответници/, че предвид разпоредбата на чл.113 от ЗС във вр. с чл.112 от ЗС и във вр. с чл.4 от ПВ, процесния договор за паричен заем срещу ипотека върху чужд недвижим имот, който не е собственост на ипотекърните длъжници/кредитополучатели/, бил непротивопоставим на банката/кредитор/, поради последното вписване в СВ- Казанлък на предходния нот.акт, с който кредитополучателите се били легитимирали за негови собственици/въпреки по- ранната му невписана продажба на други трети лица/. Поради гореизложени мотиви ОС счита, че атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение не страда от  сочените от жалбоподателите пороци в атакуваната му част, че същото се явява като цяло законосъобразно и правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства, и следва на осн. чл.273 от ГПК да бъде потвърдено със същите мотиви.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1-4 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, всяка от страните следва сама да понесе направените от нея разноски пред въззивната инстанция, ведно със законните последици от това.

 

Предвид цената на облигационната искова претенция в размер на 4 499, 80 лв./под законовата граница от 5 000 лв./, настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК и същото е окончателно.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 и чл.78- 81 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и чл.167, ал.3 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора   

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 721/19.12.2018г. по гр.д.№ 332/2017г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :