Мотиви по Н.О.Х.Д.№5238/2018г. по
описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №28/2014г. по описа на СО-СГП (пр.пр.№6121/2013г. по описа на СГП) срещу С.С.В. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
т.6 и
т.7, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия С.С.В. е повдигнато
обвинение за това, че в периода от
01.01.2009г. до 15.02.2010г. в гр.София, ТД на НАП, офис „Изток“, в качеството
си на управител на търговското дружество “К.-2“ ЕООД с ЕИК:*******,
действащ като посредствен извършител чрез В.Е.Л. - счетоводител на дружеството “К.-2“ ЕООД, при условията на
продължавано престъпление - с повече от две деяния, а именно с 9 /девет/ деяния, е осъществил
поотделно различни състави на едно и също престъпление, като деянията се
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на: 452
197,53лв. /четиристотин
петдесет и две хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - гр.София, справки
декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС: „За
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159“
относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит и размера на годишната данъчна основа за 2009г. и
2010г. и чрез използване на неистински документи - фактури, и чрез използване
документи с невярно съдържание - дневници за покупки и продажби, при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и
като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.
Ha 12.02.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП
- гр.София, офис „Изток“ в справка-декларация по ДДС с
вх.№22141054088/12.02.2009г.
за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.01.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупки за м.01.2009г. и неистински документи: 5 /пет/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№035/31.01.2009г.
за сумата от 108 234.79лв.;
-№034/31.01.2009г.
за сумата от 143 **2.21лв.;
-№033/31.01.2009г.
за сумата от 179 479.80лв.;
-№032/31.01.2009г.
за сумата от 51 600.00лв.;
-№031/19.01.2009г.
за сумата от 60 793.41лв.
2.
На 12.03.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141061787/12.03.2009г. за данъчен период от
01.02.2009г. до 28.02.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание - дневник
за покупки за м.02.2009г. и неистински документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№038/27.02.2009г.
за сумата от 126 000.36лв.;
-№037/27.02.2009г.
от 14 460.00лв.;
-№036/27.02.2009
г. за сумата от 5 040.00лв.
3.
На 14.04.2009г. е потвърдил неистина
пред ТД на НАП - гр.София,
офис „Изток“ е подал в справка-декларация по ДДС с вх.№22141071910/14.04.2009г.
за данъчен период от 01.03.2009г. до 31.03.2009г. относно стойността на
извършените покупки с право на данъчен кредит, като използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупки за м.03.2009г. и неистински
документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№043/31.03.2009г.
за сумата от 180 015.00лв.;
-№042/31.03.2009г.
за сумата от 38 040.00лв.;
-№041/31.03.2009г.
за сумата от 8 745.00лв.
4. На
14.05.2009г. потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток” е подал в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141080293/14.05.2009г. за данъчен период от
01.04.2009г. до 30.04.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 4 /четири/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както
следва:
-№051/30.04.2009г.
за сумата от 145 230.00лв.;
-№050/30.04.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№049/30.04.2009г.
за сумата от 178 020.00лв.;
-№048/30.04.2009г.
за сумата от 7 950.00лв.
5. На 12.06.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, в офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141086163/12.06.2009г. за данъчен период
01.05.2009г. - 31.05.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 3 /три/ бр. фактури, с доставчик
ЕТ „В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№054/29.05.2009г.
за сумата от 148 680.00лв.;
-№053/29.05.2009г.
за сумата от 42 240.00лв;
-№052/29.05.2009г.
за сумата от 1 680.00лв.
6. На 11.12.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141134274/11.12.2009г. за данъчен период
01.11.2009г. - 30.11.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.11.2009г. и неистински документи - 4 /четири/ бр. фактури с доставчик „Х.
К.“ ЕООД, както
следва:
-№0005/30.11.2009г.
за сумата от 24 840.00лв.;
-№0004/30.11.2009г.
за сумата от 94 860.00лв.;
-№0002/30.11.2009г.
за сумата от 45 300.00лв;
-№0001/30.11.2009г.
за сумата от 30 000.00лв.
7.
На 13.11.2009г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141127355/13.11.2009г. за данъчен период от
01.10.2009г. - до 31.10.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.10.2009г. и
неистински документи: - 3 /три/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№312/28.10.2009г.
за сумата от 92 856.00лв.;
-№313/29.10.2009г.
за сумата от 12 084.00лв.;
-№314/30.10.2009г.
за сумата от 121 914.60лв.
8.
На 13.01.2010г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22250918849/13.01.2010г. за данъчен период от 01.12.2009г. до
31.12.2009г. относно стойността на извършените покупки с право на данъчен
кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.12.2009г. и
неистински документи: - 9 /девет/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№322/08.12.2009г.
за сумата от 7 200.00лв.;
-№323/10.12.2009г.
за сумата от 12 720.00лв.;
-№324/15.12.2009г.
за сумата от 13 680.00лв.;
-№325/16.12.2009г.
за сумата от 8 400.00лв.;
-№327/19.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№328/21.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№330/23.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№331/28.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№332/30.12.2009г.
за сумата от 6 120.00лв.
9.
На 15.02.2010г. потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „СДО“ в справка-декларация по
ДДС с вх.№22250922017/15.02.2010г. за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.01.2010г. като използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки
за м.01.2010г. и неистински документ 14 /четиринадесет/ бр. фактура, както следва:
-№338/31.01.2010г.
за сумата от 265 612.60лв. с доставчик „С.П.“ ЕООД;
-№254/28.12.2009г.
за сумата от 40 921.54лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№252/19.12.2009г.
за сумата от 18 240.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№253/23.12.2009г.
за сумата от 6 192.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№250/17.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№251/18.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№247/14.12.2009г.
за сумата от 30 096.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№249/15.12.2009г.
за сумата от 54 720.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№245/10.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№246/11.12.2009г.
за сумата от 10 740.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№243/07.12.2009г.
за сумата от 18 000.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№244/08.12.2009г.
за сумата от 13 560.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№241/02.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№242/03.12.2009г.
за сумата от 6 883.20лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД.
В едно от
заключителните съдебни заседания представителят на обвинението се възползва от
правото си да направи изменение на обвинението касателно пункт 8 и пункт 9 от
продължаваното престъпление, за което се обвинява В., което предвид наличие на предпоставките по чл.287, ал.1, пр.1
от НПК, беше прието от съда.
В тази насока
според СГП подсъдимият С.С.В. следва да носи отговорност за това, че в
периода от 01.01.2009г. до 15.02.2010г. в гр.София, ТД на НАП, офис „Изток“, в
качеството си на управител на търговското дружество “К.-2“ ЕООД с ЕИК:*******,
действащ като посредствен извършител чрез В.Е.Л. - счетоводител на дружеството “К.-2“ ЕООД, при условията на
продължавано престъпление - с повече от две деяния, а именно с 9 /девет/ деяния, е осъществил
поотделно различни състави на едно и също престъпление, като деянията се
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на: 452
197,53лв. /четиристотин
петдесет и две хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - гр.София, справки
декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС: „За
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159“
относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит и размера на годишната данъчна основа за 2009г. и
2010г. и чрез използване на неистински документи - фактури, и чрез използване
документи с невярно съдържание - дневници за покупки и продажби, при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и
като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.
Ha 12.02.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП
- гр.София, офис „Изток“ в справка-декларация по ДДС с
вх.№22141054088/12.02.2009г.
за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.01.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупки за м.01.2009г. и неистински документи: 5 /пет/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№035/31.01.2009г.
за сумата от 108 234.79лв.;
-№034/31.01.2009г.
за сумата от 143 **2.21лв.;
-№033/31.01.2009г.
за сумата от 179 479.80лв.;
-№032/31.01.2009г.
за сумата от 51 600.00лв.;
-№031/19.01.2009г.
за сумата от 60 793.41лв.
2.
На 12.03.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141061787/12.03.2009г. за данъчен период от
01.02.2009г. до 28.02.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание - дневник
за покупки за м.02.2009г. и неистински документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№038/27.02.2009г.
за сумата от 126 000.36лв.;
-№037/27.02.2009г.
от 14 460.00лв.;
-№036/27.02.2009
г. за сумата от 5 040.00лв.
3.
На 14.04.2009г. е потвърдил неистина
пред ТД на НАП - гр.София,
офис „Изток“ е подал в справка-декларация по ДДС с вх.№22141071910/14.04.2009г.
за данъчен период от 01.03.2009г. до 31.03.2009г. относно стойността на
извършените покупки с право на данъчен кредит, като използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупки за м.03.2009г. и неистински документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№043/31.03.2009г.
за сумата от 180 015.00лв.;
-№042/31.03.2009г.
за сумата от 38 040.00лв.;
-№041/31.03.2009г.
за сумата от 8 745.00лв.
4. На
14.05.2009г. потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток” е подал в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141080293/14.05.2009г. за данъчен период от
01.04.2009г. до 30.04.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 4 /четири/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както
следва:
-№051/30.04.2009г.
за сумата от 145 230.00лв.;
-№050/30.04.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№049/30.04.2009г.
за сумата от 178 020.00лв.;
-№048/30.04.2009г.
за сумата от 7 950.00лв.
5. На 12.06.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, в офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141086163/12.06.2009г. за данъчен период
01.05.2009г. - 31.05.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 3 /три/ бр. фактури, с доставчик
ЕТ „В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№054/29.05.2009г.
за сумата от 148 680.00лв.;
-№053/29.05.2009г.
за сумата от 42 240.00лв;
-№052/29.05.2009г.
за сумата от 1 680.00лв.
6. На 11.12.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141134274/11.12.2009г. за данъчен период
01.11.2009г. - 30.11.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.11.2009г. и неистински документи - 4 /четири/ бр. фактури с доставчик „Х.
К.“ ЕООД, както
следва:
-№0005/30.11.2009г.
за сумата от 24 840.00лв.;
-№0004/30.11.2009г.
за сумата от 94 860.00лв.;
-№0002/30.11.2009г.
за сумата от 45 300.00лв;
-№0001/30.11.2009г.
за сумата от 30 000.00лв.
7.
На 13.11.2009г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141127355/13.11.2009г. за данъчен период от
01.10.2009г. - до 31.10.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.10.2009г. и
неистински документи: - 3 /три/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№312/28.10.2009г.
за сумата от 92 856.00лв.;
-№313/29.10.2009г.
за сумата от 12 084.00лв.;
-№314/30.10.2009г.
за сумата от 121 914.60лв.
8.
На 13.01.2010г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22250918849/13.01.2010г. за данъчен период от 01.12.2009г. до
31.12.2009г. относно стойността на извършените покупки с право на данъчен
кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.12.2009г. и
неистински документи: - 9 /девет/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№322/08.12.2009г.
за сумата от 7 200.00лв.;
-№323/10.12.2009г.
за сумата от 12 720.00лв.;
-№324/15.12.2009г.
за сумата от 13 680.00лв.;
-№325/16.12.2009г.
за сумата от 8 400.00лв.;
-№327/19.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№328/21.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№330/23.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№331/28.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№332/30.12.2009г.
за сумата от 6 120.00лв.
и 13 /тринадесет/ бр. фактури
-№254/28.12.2009г.
за сумата от 40 921.54лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№252/19.12.2009г.
за сумата от 18 240.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№253/23.12.2009г.
за сумата от 6 192.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№250/17.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№251/18.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№247/14.12.2009г.
за сумата от 30 096.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№249/15.12.2009г.
за сумата от 54 720.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№245/10.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№246/11.12.2009г.
за сумата от 10 740.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№243/07.12.2009г.
за сумата от 18 000.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№244/08.12.2009г.
за сумата от 13 560.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№241/02.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№242/03.12.2009г.
за сумата от 6 883.20лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД.
9.
На 15.02.2010г. потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „СДО“ в справка-декларация по
ДДС с вх.№22250922017/15.02.2010г. за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.01.2010г. като използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки
на за м.01.2010г. и неистински документ 1 /едн/ бр. фактура, както следва:
- №338/31.01.2010г.
за сумата от 265 612.60лв. с доставчик „С.П.“ ЕООД.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като
изложените в обвинителния акт и съобразно направеното изменение. СГП счита, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателствени материали. За безспорно на база вписаното в Търговския регистър, справката за
електронен подпис на дружеството, данъчната
документация, пълномощните,
показанията на св.Л., се приема качеството на В. на управител на „К.-2“ ЕООД. В същата насока
според СГП е и кредитируемата част показанията на св.К.Т., св.А.Т.
и св.Е.Т.. С оглед изложеното от
гл.счетоводителка на дружеството, прокурорът приема, че
ежемесечните
фактури за дейността на
дружеството, на чието съдържание тя се
доверявала, са й предоставяни именно от В.,
които впоследствие е
осчетоводявала
като е вписвала данните от тях в
справките-декларации по ЗДДС.
Нереалността
на сделките, представителят на обвинението извежда от показанията на
св.Х.К. - управител според него на
дружеството „К.Е.К.Г.“ ЕООД, установено да
не е издавал фактури, да не
е сключвал сделки и да не
е познавал „К.-2“ ЕООД, или В.. По отношение на ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“***
ЕООД, въпреки че управителите им са починали,
според обвинителя
заключението по съдебно-почеркова експертиза потвърждава,
че фактурите не са подписвани и изготвяни от собствениците и управители на
дружествата,
което води до тяхната
неистинност. Без да изключва и реалността на част от сделките,
сключвани със „С.П.“ ЕООД, отново на основа почерковата експертиза, СГП извежда неистинност на документите и оттам - недействителност на
сделките. Липсата на наистина
сключени сделки, прокурорът привързва и
със справките
от ТД на НАП и
от Търговския регистър,
справките за наети лица по
трудов договор, според
които ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“*** ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД не са разполагали с персоналния
състав, материалните активи за извършване на дейността по фактурите, със складове или превозни
средства. Набляга се и на липсата на
документи /договори/, удостоверяващи същността на обективираните във фактурите
твърдения за сключени сделки. По-насетне, обвинението се подкрепя според
прокуратурата и от показанията на данъчните служители,
изготвили данъчно ревизионните актове и доклади и самото им съдържание. Размера на причинената
вреда, прокуратурата извежда от
изготвените в хода на делото съдебно-счетоводни
експертизи.
При индивидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимия В., за справедливо СГП намира наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ години, търпимо при първоначален „общ“ режим, както и прилагане на кумулативното наказание „Конфискация“ на една
четвърт от имуществото му.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия В. - адв.Р.А. – САК в заключителната си реч отрича подзащитния му да е
извършил вменото му престъпление от обективна или субективна страна. Адвокатът
прави анализ на приобщените по делото доказателства, от който извежда
недоказаност на обвинението.
По
отношение на фактурите, издадени от „С.П.“ ЕООД, защитата
подчертава, че държавното обвинение
не е доказало нереалност
на сделките с „К.-2“ ЕООД, базирайки се на показанията на св.Н.. Обръща внимание на
няколко обстоятелства в тях, че поради
големия обем на търговския оборот на дружество, преобладаващо
подписването на фактурите се е извършвало от негови пълномощници и в редки случаи от него,
че познава подсъдимия като работник в склада
на „К.-2“ ЕООД, от който е
пазарувал строителни материали, но не е договарял сделки
лично с В.. При преценка показанията на този свидетел, според тази
страна в процеса следва да се отчете изтеклия период от време и настъпилия с
него пътен инцидент. В потвърждение на извода за наличие на търговски отношения
между дружествата „К.-2“ ЕООД и „С.П.“ ЕООД се приемат показанията на сем.Талипови,
според които на обекти на „К.-2“ ЕООД /на ул.“Ралевица“ в гр.София/, са извършвани
строително-монтажни работи от „С.П.“ ЕООД, като отделно от това „С.П.“ ЕООД е
било подизпълнител на „К.-2“ ЕООД.
В показанията на св.Т., адв.А. намира подкрепа
на тезата си за обективно съществуващи търговски взаимоотношения и с ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“*** ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД /по договор за наем, във връзка с
доставка на дървен материал и т.н./, на част от
които твърди да е бил очевидец. Набляга
се на обективната
невъзможност за разпит на управителите
на част от посочените от СГП търговци, което изключва възможността за акуратно
попълване на фактическата картина с достоверна информация.
Защитата акцентира
на фактическата деятелност на В. в „К.-2“ ЕООД
– работник, респ. отговорник в склад, шофьор, поради
което макар и формално да е бил управител, е бил подчинен на нарежданията на А., на практика управлявал дружеството. Изключва възможността В.
да е съзнавал, че
зад разписаните от него документи стоят
нереални сделки, още повече, че според св.Н., подсъдимият не е участвал
в договарянето с контрагенти.
В
продължение на тезата си за липса на субективна доказаност на твърдяното от СГП
престъпление, защитникът отбелязва и липсата на специално или висше образование
у подзащитния му. Посочва, че при постъпване на работа, В. не е бил завършил и средното си образование, изключващо
съзнание за правната същност на документите, носени на св.Л., а още повече за
нереалност на сделките, при все че е работил и при свои роднини.
Поради
наведените съображения, защитникът пледира за постановяване на акт с
оправдателен диспозитив, поради недоказаност на обвинението.
Подсъдимият С.В. се възползва от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55, ал.1 от НПК и дава
обяснения по повдигнатото срещу него ново обвинение в предпоследното по делото
съдебно заседание. Настоява през
2004г. да е помолил за съдействие своята
братовчедка – св.Е.Т.,
в резултат на което е започнал работа като общ работник в
склад за дървен материал в гр.София при А.А.,
което е забавило завършването на средното му образование.
Разказва, че впоследствие, след като е придобил друга категория за управление на МПС, е бил
шофьор на камион в дружеството,
разнасял е дървени
материали из страната. По думите на
подсъдимия, след 2009г. по молба на А., е станал управител
на склада на „К.-2“ ЕООД. Не отрича да е
подписвал и документи, но без да е съзнавал, че изхождат от него като
управител на дружество. Настоява, че чак след разпит от
следствените органи, е разбрал, че е управител на „К.-2“ ЕООД, след което е
пожелал да напусне и е заминал за Германия. Изключва хипотеза за нереалност на сделките, тъй като е
пътувал из цяла България, а и се е доверявал на роднините, с които е работил.
В отговор на въпроси на страните, В. отрича да
е имал пълномощно да представлява „К.-2“ ЕООД, да са му връчвани заповеди
и резултати от данъчни ревизии, да е бил запознат с начина на плащане в дружеството. Уточнява, че два-три пъти месечно
е пътувал до гр.К., гр.Сапарева баня по повод дейността на инкриминираното дружество, а след
като е станал
отговорник на склада,
е приемал само материалите по доставките. Набляга на обстоятелството, че Т. и А. са имали съвместни бизнес дела, търгували са помежду
си с дървен материал за строителството. По-насетне,
признава, че е виждал управителя на „С.П.“ ЕООД, за
което дружество е доставял строителни материали. Не свързва управителите на останалите дружества, посочени в обвинителния
акт, с конкретни лица. Подсъдимият разказва още, че е
носил документи на счетоводителката /фактури, приемо-предавателни
протоколи/, но само
такива, които предварително са му били предоставяни от св.Т. и А., като е
считал, че ги подписва в качеството си управител на склада във връзка с
доставката на дървен материал. Отрича да е полагал подписи в дневници
за продажби, покупки, други счетоводни
документи, а също и договори, протоколи
за СМР и т.н., част от които предявените му от съда. Подчертава, че документалното и счетоводно обслужване е
било възложено единствено и само на св.Л. като след преместване офиса на „К.-2“
ЕООД в кв.Суходол, документите от доставките директно са били предоставяни на
нея.
В правото си на
лична защита, подсъдимият В. се присъединява към изложеното от процесуалния си представител. В последната си дума по чл.297,
ал.1 от НПК моли за постановяване на справедлив съдебен акт.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С.С.В. е роден на ***г. в гр.Р.,
българин, български гражданин, с адрес по
местоживеене:***, със средно образование, неженен,
безработен, с ЕГН:
**********, неосъждан.
С решение №1/12.05.2004г.
по ф.д.№4964/2004г. по описа на Търговско отделение при Софийски градски съд
било вписано дружеството “К.-2” ЕООД с едноличен собственик на капитала А.А.А.
и със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”*******.
Дружеството било
регистрирано по ЗДДС, считано от 16.06.2004г.
По
молба към своя първа братовчедка – св.Е.Т. ***, В. бил свързан с А.А., който поддържал бизнес отношения с
дружества, собствени или управлявани от св.К.Т. и св.Е.Т.. В неустановен период
преди м.октомври 2005г., подсъдимият В.
придобил свидетелство за управление категория С.
За
времето от 25.10.2005г. до 08.02.2007г. въз
основа на трудов договор подсъдимият В. заемал длъжността „Водач на товарни и специализирани автомобили“ в “К.-2”
ЕООД като разнасял дървен материал из цялата страна, вкл. в
гр.К., гр.Сапарева баня и др. Подсъдимият работил и в склада на “К.-2”
ЕООД, находящ се в гр.София, бул.”*******, където приемал доставки на дървен материал
и изготвял приемо-предавателни протоколи, подписвал фактури, участвал в товаро-разтоварителни
дейности.
С нотариално
заверено пълномощно от 26.01.2007г., като управител на “К.-2”
ЕООД, подсъдимият В.
упълномощил св.К.Т. да представлява “К.-2” ЕООД, вкл. да издава и подписва всякакви документи, свързани
с дейността на дружеството.
Към
14.04.2008г. подсъдимият В. бил управител
и едноличен собственик на
капитала на “К.-2” ЕООД. Предмета на дейност на дружеството според Търговския
регистър бил вътрешно
и външнотърговска дейност със стоки и услуги, складова дейност с дърводелски и
железарски материали, транспортна и спедиторска дейност, рекламна, комисионна, лицензионна и проектантска дейност,
производствена дейност, реекспорт и бартер, хотелиерство
и ресторантьорство, търговско представителство и посредничество на български и
чуждестранни физически и юридически лица, както и
всички останали видове услуги и дейности, незабранени със закона или друг нормативен акт.
Основна
икономическа дейност на
дружеството от КИД била търговия на едро
с дървен материал.
„К.-2“
ЕООД, представлявано от В., наело
склад за дървен материал, находящ се в гр.Сапарева баня, собственост на св.К.Т.
/“К.-***“ ЕООД/ като по това време дружеството имало и складове в гр.София, съответно
в кв.”Суходол”,
ул.„*******и в кв.“Требич”,
местност „Чучулуца”. През този период, „К.-2“ ЕООД се занимавало с доставка на дървен материал за
строителството, който закупувало от
цялата страна, обработвало и продавало, а
също и с франчайз на бензиностанции на “Петрол“
АД.
„К.-2“
ЕООД осъществявало търговски отношения с множество търговски субекти, имало
наети работници, които работели в складовете, ДМА и няколко товарни превозни
средства.
Св.К.Т. по това време бил едноличен собственик на капитала и управител и на
дружеството „К. ***“ ЕООД, което също се занимавало с търговия с дървен
материал. Между дружествата “К.-2”
ЕООД и „К. ***“ ЕООД имало издавани
фактури, удостоверяващи извършени услуги или закупени стоки.
Св.Е.Т. била управител и едноличен
собственик на капитала на „Т.Л.“ ЕООД, което юридическо лице също имало
търговски взаимоотношения с „К.-2“ ЕООД. Дружеството „Т.Л.“
ЕООД също било представлявано по пълномощно от
св.К.Т.. На база на вписване в
Търговския регистър след 26.04.2010г. управител
и едноличен собственик на капитала на „Т.Л.“ ЕООД станал А.А..
Дружеството
“К.-2” ЕООД,
представлявано от В., правило опити
за теглене на кредит за оборотни средства от банкова институция, който следвало
да се обезпечи с имот на св.Т. на етап груб строеж, намиращ се в кв.Овча купел
в гр.София. За целта между В. и Т.
било уговорено последният да стане едноличен собственик на капитала на “К.-2”
ЕООД, за да следи развитието на дружеството във връзка с
тегленето на кредита.
На 12.07.2008г. била отразена промяна в собствеността на
капитала на юридическото лице, който бил придобит от св.К.Т., а адреса на
управление бил променен на: гр.София,
бул.“*******с предоставена
ел.поща за контакт:
kanzas***@abv.bg.
Кредит
на „К.-2“ ЕООД не бил отпуснат от банката.
След 14.04.2009г. св.К.Т. отново прехвърлил собствеността на дяловете на дружеството „К.-2“ ЕООД на
В., който след вписване в Търговския
регистър от 26.03.2010г. ги преотстъпил на А.А., ведно с
управлението на дружеството, като седалището
и адреса
на управление били преместени в гр.Перущица,
на ул.”*******.
Счетоводното
обслужване на “К.-2”
ЕООД след 14.08.2008г. се
извършвало от св.В.Л., назначена като
гл. счетоводител в дружеството със задължения: обработка на
първичните счетоводни документи, попълване
на дневниците за покупки и продажби, подаване на справки-декларации по ЗДДС чрез
електронен подпис - УЕП 10D20, с
титуляр “К.-2” ЕООД.
Същата
счетоводителка извършвала счетоводно обслужване и на дружеството „К.-***“ ЕООД,
представлявано от св.К.Т.. Св.Л.
изпълнявала трудовите си задължения в офис в склада на „К.-2“ ЕООД, находящ се на ул.„*******в кв.Суходол в гр.София. Част от документите –
фактури и други първични документи относно дейността на „К.-2“ ЕООД били изготвяни
и подписвани както от В., така и от
св.Т. на база на изходящото от първия пълномощно. Всички подлежащи на
осчетоводяване документи били носени на св.Л. от подсъдимия и от св.Т..
ЕТ „В.**- Щ.Д.“
било регистрирано въз основа на съдебно решение №1/19**г.
на СГС с предмет на дейност
производство, преработка, обработка на стоки и други вещи с цел продажба;
печатарски услуги; хотелиерство; предприемачество; таксиметрова дейност и
всякакви други дейности и услуги, незабранени от закона. Собственик на капитала бил Щ.Д.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 31.07.2008г.
В началото на м.февруари
2009г., неустановено
между двамата лице - подсъдимият В. или
св.Т. предоставили на св.В.Л.: 5 /пет/
бр. фактури с доставчик ЕТ „В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№035/31.01.2009г. за сумата от 108 234.79лв. за
закупена стока;
-№034/31.01.2009г. за сумата от 143 **2.21лв. за
закупена стока;
-№033/31.01.2009г. за сумата от 179 479.80лв. за
закупена стока;
-№032/31.01.2009г. за сумата от 51 600.00лв. за
транспортна услуга;
-№031/19.01.2009г. за сумата от 60 793.41лв. за
закупена стока.
Св.Л. описала представените й фактури в дневника за
покупки и въз основа на него подала на 15.02.2009г. пред ТД на НАП -гр.София,
офис -„Изток“ справка-декларация по ДДС с вх.№22141054088/12.02.2009г. за
данъчен период от 01.01.2009г-до 31.01.2009г.
На неустановена дата през първата половина на м. март
2009г. неустановено между двамата лице - подсъдимият В. или св.Т. предоставили на св.Л. още 3 /три/ бр. фактури с
доставчик ЕТ „В.**- Щ.Д.“, както следва:
- №038/27.02.2009г. за сумата от 126 000.36лв. за
закупена стока;
- №037/27.02.2009г. от 14 460.00лв.за транспортна
услуга;
-№036/27.02.2009г. за сумата от 5 040.00лв. – за
закупено гориво, които счетоводителката в изпълнение на служебните си задължения
вписала в дневника за покупки за м.февруари, изготвила и на 15.03.2009г. подала
в гр.София, офис „Изток“ справка-декларация по ДДС с
вх.№22141061787/12.03.2009г. за данъчния период от 01.02.2009г. до 28.02.2009г.
През м.април неустановено между двамата лице - подсъдимият
В. или св.Т. представил още 3 /три/
бр. фактури с доставчик ЕТ „В.**– Щ.Д.“, както следва:
- №043/31.03.2009г. за сумата от 180 015.00лв.-
преработка на дървен материал;
- №042/31.03.2009г. за сумата от 38 040.00лв. – закупена
стока;
-№041/31.03.2009г. за сумата от 8 745.00лв. – закупено
гориво за товарен автомобил.
Във основа на тях на 14.04.2009г. св.Л. подала пред ТД
на НАП -гр.София, офис „Изток“ справка-декларация по ДДС с вх.№22141071910/14.04.2009г.
за данъчния период 01.03.2009г.-31.03.2009г.
На 15.04.2009г. ЕТ „В.**- Щ.Д.“ сключил договор за
наем на банциг с представляваното от В.
дружество „К.-2“ ЕООД.
През м. май неустановено между двамата лице - подсъдимият
В. или св.Т. отново предоставил на
св.Л. 4 /четири/ бр. фактури с доставчик ЕТ „В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№051/30.04.2009г. за сумата от 145 230.00лв. - за
извършена услуга;
-№050/30.04.2009г. за сумата от 29 400.00лв. – за
транспортна услуга;
-№049/30.04.2009г. за сумата от 178 020.00лв. – за
закупена стока;
-№048/30.04.2009г. за сумата от 7 950.00лв. – за
закупено гориво.
Счетоводителката Л. ги описала в дневника за покупки и
на 14.05.2009г. подала пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток”
справка-декларация по ДДС е вх.№22141080293/14.05.2009г. за данъчния период от
01.04.2009г. до 30.04.2009г.
През м.юни 2009г. неустановено между двамата лице - подсъдимият
В. или св.Т. предоставил на св.Л.
отново 3 /три/ бр. фактури, с доставчик ЕТ „В.**– Щ.Д.“, съответно:
-№054/29.05.2009г. за сумата от 148 680.00лв. – за
извършени строително-монтажни работи по договор;
-№053/29.05.2009г. за сумата от 42 240.00лв. - за
закупена стока;
-№052/29.05.2009г. за сумата от 1 680.00лв. – за
доставено гориво, които Л. описала в дневника за покупки и на 12.06.2009г. подала
пред ТД на НАП - гр.София, в офис „Изток“ справка-декларация по ДДС с
вх.№22141086163/12.06.2009г., за данъчния период 01.05.2009г.-31.05.2009г.
ЕТ „В.**- Щ.Д.“ бил служебно дерегистиран по ЗДДС,
считано от 24.04.2009г. след издаден акт за дерегистрация, връчен по реда на
чл.32 от ДОПК на адреса на управление.
Щ.Д. починал на 27.02.2014г.
Дружеството „Х. К.“ ЕООД било вписано в Търговския
регистър на 18.11.2009г. с предмет на дейност: дърводобив и преработка на
дървесина, вътрешен и международен транспорт, услуги със земекопна техника,
бартерни сделки, покупка, строежи и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба; строителни услуги и други. Едноличен собственик на капитала и управител
бил С.Х..
На 20.11.2009г. бил сключен договор за наем за срок от
пет години на недвижим имот между П.С.М.и „Х.-К.“ ЕООД относно метален навес за
сено с площ от 282кв/м. и прилежаща площ към него на територията на с.Скриняно.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 24.11.2009г.
В началото на м. декември 2009г. неустановено между
двамата лице - подсъдимият В. или
св.Т. предоставил на св.Л. 4 /четири/ бр. фактури с доставчик „Х. К.“ ЕООД, а
именно:
-№0005/30.11.2009г. за сумата от 24 840.00лв. - услуга;
-№0004/30.11.2009г. за сумата от 94 860.00лв. - за
извършена услуга съгласно договор;
-№0002/30.11.2009г. за сумата от 45 300.00лв. - за
закупена стока;
-№0001/30.11.2009г. за сумата от 30 000.00лв. – за
извършена услуга съгласно договор, които били отразени от нея в дневника за
покупки на „К.-2“ ЕООД за м.ноември. На 11.12.2009г. св.Л. подала по електронен
път пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ справка-декларация по ДДС с вх.№
22141134274/11.12.2009г. за данъчния период 01.11.2009г.-30.11.2009г.
С.Х. починал на 22.02.2010г., поради което и не бил
разпитан в хода на досъдебното производство.
„С.П.“ ЕООД било регистрирано на 20.10.2004г. в СГС търговско
дружество с управител – св.И.Н.. Предметът на дейност на дружеството бил
строителна, проектантска, инженерингова дейност, вкл. покупка, строеж и
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и всяка друга дейност,
незабранена от закона.
През този период „С.П.“ ЕООД извършвало мащабна
строителна дейност в страната, поради което и се нуждаело от дървен и
строителен материал.
Първоначалните контакти на св.И.Н. с „К.-2“ ЕООД били в
периода 2006г.-2007г. чрез св.К.Т., когото Н. смятал за управител и собственик на
дружеството. Впоследствие закупуването на дървен и строителен материал от „К.-2“
ЕООД било извършвано от счетоводители, снабдители, технически ръководители на
обектите, работещи в „С.П.“ ЕООД. Св.Н. бил виждал подсъдимия В. в склада за строителни материали в
гр.Сапарева баня, нает от „К.-2“ ЕООД, а също и когато посещавал офиса на същото
дружество.
С предварителен договор за учредяване на право на
строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 03.06.2005г., „С.П.“
ЕООД предоставило в замяна жилищни обекти на св.К.Т. по повод сключен договор
за проектиране и строителство, клаузите по който не били съблюдавани, повод
по-късно да бъде заведено дело от страна на св.Н..
През 2006г. „С.П.“ ЕООД сключило договор за
строителство на жилищна сграда в имот, собственост на св.Т. и други лица, находящ
се в гр.София, бул.”*******, на база на който бил изготвен проект за
строителство, но до такова реално не се стигнало, поради забрана на Столична
община за строителство във връзка с разширението на Околовръстен път. „С.П.“ ЕООД прехвърлило правото на
строеж върху някои имоти на св.Т. и съпругата му в строящи се от дружеството
сгради в гр.София, в частност: кафене с площ 70кв/м на ул.“*******в
жк.“Надежда“ и апартамент с гараж на ул.“*******/нотариален акт №45, т.1,
рег.№925, дело №45 от 01.08.2006г. за продажба правото на строеж на св.К.Т. и св.Е.Т./
във връзка със заплащане на част от закупения от „К.-2“ ЕООД и от св.Т. строителен
и дървен материал като бартер. Впоследствие, тъй като св.Т. следвало да заплати
само стойността на „грубия строеж“ на сградата на ул.“Букет“ №34, което не
сторил, през 2013г. св.Н. завел гражданско дело в Софийски районен съд.
Тъй като „К.-2“ ЕООД нямало лиценз за извършване на
строително-ремонтни дейности, на „С.П.“ ЕООД, представлявано от св.Н., било
възложено да извърши такива дейности на недвижим имот в гр.София, ул.“*******, за
което на неустановена дата били съставени 7бр. договори за строително-ремонтни
работи съответно от 01.09.2009г., от 01.10.2009г., от 01.11.2009г., от
10.11.2009г. и 3бр. договори от 25.11.2009г. и приемо-предавателни протоколи
към тях.
Предвид обема на работата и ангажираността си, само част
от фактурите, издавани от „С.П.“ ЕООД, били подписвани от управителя, който
издал няколко пълномощни в полза на други лица да представляват юридическото
лице, вкл. да подписват изходящи от дружеството документи. С пълномощно от
14.05.2009г. св.Н. упълномощил св.С.Ф. да представлява дружеството му.
През м. ноември 2009г. неустановено между двамата лице
- подсъдимият В. или св.Т. предоставил
на св.Л. 3 /три/ бр. фактури с доставчик „С.П.“ ЕООД, както следва:
-№312/28.10.2009г. за сумата от 92 856.00лв. - за
извършена услуга съгласно договор;
-№313/29.10.2009г. за сумата от 12 084.00лв. - за
извършена услуга съгласно договор;
-№314/30.10.2009г. за сумата от 121 914.60лв. - за
извършена услуга съгласно договор.
Св.Л. попълнила дневника за покупки за м.октомври
2009г. и на 13.11.2009г. подала по електронен път пред ТД на НАП - гр.София,
офис „Изток“ справка-декларация по ДДС с вх.№22141127355/13.11.2009г. за данъчния
период 01.10.2009г.-31.10.2009г.
През м. януари 2010г. неустановено между двамата лице
- подсъдимият В. или св.Т. предоставил
на св.Л. още 9 /девет/ бр. фактури с доставчик „С.П.“ ЕООД, както следва:
-№322/08.12.2009г. за сумата от 7 200.00лв.;
-№323/10.12.2009г. за сумата от 12 720.00лв.;
-№324/15.12.2009г. за сумата от 13 680.00лв.;
-№325/16.12.2009г. за сумата от 8 400.00лв.;
-№327/19.12.2009г. за сумата от 29 400.00лв.;
-№328/21.12.2009г. за сумата от 29 400.00лв.;
-№330/23.12.2009г. за сумата от 29 400.00лв.;
-№331/28.12.2009г. за сумата от 29 400.00лв.;
-№332/30.12.2009г. за сумата от 6 120.00лв. – всички,
издадени на основание извършени услуги по договор.
На 07.06.2010г. св.И.Н. претърпял сериозен пътен
инцидент като в продължение на няколко години бил извън работното си място и не
следял фирмените си дела.
Дружеството „К.Е.К.Г.“ ЕООД било регистрирано в
Търговския регистър на 21.07.2008г. Въз основа на вписване в Търговския регистър
от 19.06.2009г., К.Е.К.прехвърлила дружествените си дялове на П.В.Г., която станала едноличен собственик на капитала и управител. Седалището и адреса
на управление на дружеството били в гр.София, ул.„Бигла“ №37, ет.1, ап.2, а
предмета на дейност бил: търговия на едро и дребно в страната и чужбина,
транспортна и спедиторска дейност, търговия с хранителни и нехранителни стоки,
както и други дейности, незабранени от закона.
С нотариално заверено на 25.06.2009г. пълномощно П.Г.упълномощила
св.Х.К. да представлява и управлява юридическото лице, да води кореспонденцията
на дружеството, да подписва всички документи, вкл. и фактури. По това време
последният работил без договор като монтажист в „Арт 300“ ЕООД и по поръчение
на своя работодател често носел документи в обслужващата счетоводна къща,
находяща се в гр.София, ул.„******, ет.1, ап.2. Тъй като бил финансово затруднен,
св.К. се съгласил срещу възнаграждение да пренася определени предварително
изготвени документи – фактури, да извършва банкови преводи от името и за сметка
на „К.Е.К.Г.“ ЕООД, а също и за други, неустановени юридически лица.
Св.К. не познавал П.Г.и подсъдимия В. и не се бил срещал с тях. Същият
освен това посещавал от името на „К.Е.К.Г.“ ЕООД митнически и данъчни органи,
на които носел предварително подготвени документи в офиса на дружеството на
ул.“Бигла“ в кв.Лозенец в гр.София.
П.Г.починала на 28.07.2014г., поради което и не била
разпитана в хода на досъдебното производство.
През м. януари 2010г. неустановено между двамата лице
- подсъдимият В. или св.Т. предоставил
на св.Л. 13бр. фактури, съответно:
-№254/28.12.2009г. за сумата от 40 921.54лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - извършена услуга по договор;
-№252/19.12.2009г. за сумата от 18 240.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№253/23.12.2009г. за сумата от 6 192.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД – преработка на дървен материл;
-№250/17.12.2009г. за сумата от 8 640.00лв., с доставчик
„К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№251/18.12.2009г. за сумата от 68 850.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№247/14.12.2009г. за сумата от 30 096.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№249/15.12.2009г. за сумата от 54 720.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№245/10.12.2009г. за сумата от 68 850.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД – закупена стока;
-№246/11.12.2009г. за сумата от 10 740.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - закупена стока;
-№243/07.12.2009г. за сумата от 18 000.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - услуга;
-№244/08.12.2009г. за сумата от 13 560.00лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД - извършена услуга;
-№241/02.12.2009г. за сумата от 8 640.00лв., с доставчик
„К.Е.К.Г.“ ЕООД – извършена услуга по протокол;
-№242/03.12.2009г. за сумата от 6 883.20лв., с
доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД.
Св.Л. попълнила всички описани по-горе фактури,
издадени от „С.П.“ ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД в дневника за покупки за м.декември
2009г. и на 13.01.2010г. подала по електронен път пред ТД на НАП, офис „СДО“
справка-декларация с вх.№22250918849/13.01.2010г. за данъчния период от
01.12.2009г. до 31.12.2009г.
Дружеството „К.Е.К.Г.“ ЕООД било служебно
дерегистрирано по ЗДДС на 02.09.2010г.
На неустановена дата преди 15.02.2010г. неустановено
между двамата лице - подсъдимият В. или
св.Т. предоставил на св.Л. и 1бр. фактура с №338/31.01.2010г. за сумата от 265
612.60лв. с доставчик „С.П.“ ЕООД – за извършена услуга съгласно договор, която
счетоводителката описала в дневника за покупки за м.януари 2010г. и я вписала в
подадената по електронен път на 15.02.2010г. справка-декларация до ТД НАП
София, офис „СДО“.
Подаването на всички справки-декларации през
инкриминирания период от името на „К.-2“ ЕООД от св.Л. било извършвано чрез
електронен подпис - УЕП 10D20,
с титуляр същото дружество. В част от
описаните по-горе фактури, св.Л. вписвала собственоръчно цифрите на
счетоводните сметки и номера на фактурата.
Трудовият договор на св.В.Л. бил прекратен считано от
01.03.2010г. Същата предала цялата налична при нея счетоводна документация на подсъдимия
В. въз основа на опис. С пълномощно
от 31.03.2010г. А.А. упълномощил св.В.Л. да представлява дружеството „К.-2“
ЕООД.
Св.А.Т. бил счетоводител и управител на счетоводна
къща „А.“, в която работила и съпругата му – св.М.Т.. Счетоводната къща извършвала счетоводно обслужване на “К.-2” ЕООД
след напускането на св.Л. и придобиването на капитала от А.А. през м.март 2010г.
въз основа на договор. По повод на предаване на документите във връзка със
счетоводното обслужване на дружеството, св.Т. се срещал няколко пъти със св.Л.
след напускането й до към м.юни-юли 2010г. Документи за „К.-2“ ЕООД му носели
както управителят А., а така също и подсъдимият В., които понякога посещавали заедно офиса на счетоводната къща в
гр.София. Същата счетоводна къща обслужвала и дружества на св.Т., с когото св.Т.
се запознал по друг повод и бил препоръчан на А..
Със заповед на началник отдел „Ревизии и проверки“ към
ТД на НАП през м.февруари 2010г. била назначена данъчна ревизия на „К.-2“ ЕООД по
ЗДДС за периода 01.01.2006г.-31.12.2009г. и по ЗКПО – за 2008г., проведена от
св.А.Б. /сега К./, на длъжност ст. инспектор по приходите в Дирекция „Средни
данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, офис център и служителката А.Г..
Ревизията завършила с ревизионен акт №22251000176-1/09.09.2010г.,
предхождан от ревизионен доклад №1000176/05.07.2010г., с които бил отказан данъчен кредит по ЗДДС, поради липса на реални доставки
по фактури на горепосочените доставчици.
Ревизионният акт не бил връчен на управителя по това
време на дружеството – А.А. като известието за доставяне до адреса в
гр.Перущица било върнато с отбелязване „получателят се е преместил на друг
адрес“. Опити за установяване на управителя на наличия адрес на управление с
цел връчване на ревизионния акт били правени от служители на ТД на НАП –
Пловдив, удостоверени с Протоколи с №**********/17.09.2010г. и
№**********/27.09.2010г. В крайна сметка, връчването на ревизиония акт било
осъществено от данъчните органи по реда на чл.32 от ЗОПК като съобщението било
обявено на таблото за съобщения и публикувано в интернет за времето от
03.11.2010г. до 02.12.2010г. Ревизионният доклад бил получен, удостоверено с
разписка, лично от А.А. на 12.08.2010г.
Със заповед за възлагане на ревизия №1004475/16.11.2010г.
/изм. с няколко последващи/ била извършена нова ревизия на „К.-2“ ЕООД,
обхващаща периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. /за корпоративен данък/ и
01.01.2010г.-30.09.2010г. /за ДДС/.
До „К.-2“ ЕООД били изпратени искания от данъчните
органи за представяне на набор от документи. От страна на „К.-2“ ЕООД били
представени инкриминираните копия от фактури, справка за
получените доставки, копие на договор за посредничество от дата 25.05.2009г.
със срок 31.12.2009г., копия на
договори за строително-ремонтни работи, копия на договори
за доставка на дървен материал, арматурно желязо, 8бр. приемо-предавателни протоколи за фактурите с предмет
доставка на стоки. По отношение фактура №338/31.01.2010г., издадена от „С.П.“
ЕООД в ревизионния доклад било констатирано, че била придружена с 10бр. КБ от
ЕКАФП със следните данни: инд.№ на ЕКАФП DT199465 и ФП с
№ 02199465. като 3бр. от касовите бележки били издадени през м. февруари
2010г., а останалите били с дати на издаване м.март 2010г.
С изх.№1474-00-73/09.02.2011г. било изпратено искане
от данъчните органи невръчено на „С.П.“ ЕООД, като до изготвянето на протокол
за извършване на насрещна проверка №21-28-1004475-2/16.03.2011г., от страна на
доставчика не постъпили изисканите документи.
С искане с изх.№10-74-04-45/20.12.2010г. от „К.Е.К.Г.“ ЕООД, връчено по реда на
чл.32 от ДОПК, било изискано представяне на документи и писмени обяснения. До
изготвянето на протокол за извършване на насрещна проверка
№21-28-1004-75-1/18.01.2011г., документи и от това дружество не постъпили. При проверка в база данни при ТД на НАП
за всички регистрирани трудови договори се установило, че „К.Е.К.Г.” ЕООД няма
назначен персонал.
В хода на ревизията с Протокол №1105045/05.04.2011г. в
производството били присъединени предходния ревизионен доклад и протоколите за
извършени насрещни проверки на доставчиците на „К.-2“ ЕООД по ревизията,
приключила с ревизионен акт №22251000176-1/09.09.2010г.
Ревизията приключила с ревизионен акт
№*********/01.06.2011г., изготвен от св.В.П. – гл.инспектор по приходите към ТД
на НАП – Пловдив, изнесено работно място – Смолян, неразделна част от който бил
ревизионен доклад №1101093/21.04.2011г., като първия бил получен по пощата на
07.06.2011г. от лице с фамилия „Ш.“ на адреса за кореспонденция на дружеството:
гр.София, ул.“Осогово“ №30, ет.5, а след получаването на ревизионния доклад, и
направено искане за удължаване на срока за подаване на възражение, А.А., като
представляващ ревизираното лице, изпратил възражение срещу констатациите му,
без приложени писмени доказателства. Ревизионния акт не бил обжалван и влязъл в
сила.
Според ревизионния доклад от ревизирания субект не
били представени протоколи за СМР, в договорите за услуги не била посочена цена
на услугите, не били представени транспортни документи нито от доставчика „К.Е.К.Г.“
ЕООД, нито от ревизираното лице.
Със заповед за възлагане на ревизия
№1103991/09.08.2011г., изм. със Заповед №1105530/20.10.2011г., издадена на основание Решение №728/02.08.2011г. на
Директора на Дирекция „ОУИ“ – Пловдив при ЦУ на НАП, било възложено извършването
на повторна данъчна ревизия на „К.-2“ ЕООД от ТД НАП - Пловдив за корпоративен
данък за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. Ревизията била възложена на
инспектори в ТД на НАП – ИРМ - Смолян – св.В.П. и св.Б.С.. Препис от заповедта за
възлагане на ревизия бил връчен на управителя на дружеството по това време – А.А..
Ревизията приключила с ревизионен акт №*********/10.01.2012г.,
предхождан от ревизионен доклад №1105530/07.12.2011г. с констатации за
увеличаване на финансовия резултат на дружеството. Било отразено, че липсва
документална обоснованост на направените разходи по част от фактурите. Към това
производство били приобщени събраните доказателста в хода на ревиизията,
приключила с ревизионен акт №22251000176-1/09.09.2010г.
С цел проверка документална обоснованост и реалност на
разходите с искане №4644/23.08.2011г. и по-ранно такова
№2553-06-28/04.03.2010г. данъчните органи изискали набор от документи и от „К.-2“
ЕООД. Част от изисканите от „К.-2“ ЕООД документи били представени от св.М.Т. с
писмо-отговор с вх.№4644-1-12/12.09.2011г. в ТД на НАП – ИРМ – Смолян, а друга
част – били изпратени на служебната поща на ТД на НАП.
В ревизионния акт и доклад била констатирана разлика в
стойността на отчетните налични стоки, получени от ЕТ „В.**– Щ.Д.“ и „К.Е.К.Г.“
ЕООД в инвестиционните описи и справката за наличните стоки на „К.-2“ ЕООД от
една страна и оборотната ведомост – от друга към 31.12.2009г. Справката за
наличните стоки не отразявала такива от „Х.-К.“ ЕООД. Ревизията приела, че
инвестиционните описи не са изготвени съгласно действащото законодателство, в
частност чл.22 от Закона за счетотоводството.
От страна на ревизираното лице били представени заверени
копия от фактурите с ЕТ „В.**– Щ.Д.“ с отбелязване за плащане в брой с отложено
плащане. В ревизионния доклад, с който приключила ревизията, било отразено, че
част от фактурите, представени от „К.-2“ ЕООД били придружени от касови
бележки, но били от устройство и фискална памет, които не се регистрирани в
НАП, а също и че от представените 28бр. приемо-предавателни протоколи за
доставка на дървен материал не става ясно за коя фактура се отнасят, а 5бр.
били за 2008г., а във връзка с отчетените разходи за услуги: транспортна
услуга, преработка на дървен материал, земекопна услуга и др., не били
представени от данъчно-задълженото лице пътни листове, товарителници, превозни
билети за дървения материал, протоколи, от които да е видно по коя фактура се
документира извършената услуга по място, количество и стойност на извършената
работа. От „К.-2“ ЕООД били представени и 6 бр. копия на договори за изкопни
работи на недвижим имот и 5бр. договори за наем.
С искане с изх.№ДОК 1095/29.04.2010г., връчено по реда
на чл.32 от ЗОПК, данъчните органи изискали от ЕТ „В.**– Щ.Д.“ документи
касателно действителността на описаните по-горе фактури като част от извършвана
насрещна проверка от служител в ИРМ – К. на на ТД на НАП - София. С протокол за
насрещна проверка №2225-51000025-1/03.06.2010г., присъединен към издадения
ревизионен доклад с протокол №1114617/25.10.2011г., било констатирано, че ЕТ „В.**–
Щ.Д.“ не е изпратил изисканите от ТД на НАП документи. Според масивите на ТД на
НАП – К. процесните фактури не били включени в дневниците за продажби и
справките-декларации за посочените периоди като последната справка-декларация на
ЕТ е от м.октомври 2008г. - с нулев резултат.
В протокол за насрещна проверка
№2225-51000025-5/07.04.2010г., присъединен за нуждите на ревизионното
производство с протокол №1114617/25.10.2011г., част от съдържанието на
ревизионния доклад, било отразено, че управителят на „Х. К.“ ЕООД - С.Б.Х. е починал
на 22.02.2010г. Поради това бил осъществен контакт с лицето Р.С., извършвало
счетоводно обслужване на граждански договор от 23.11.2009г. за дружеството, която
представила наличните при нея документи, а именно фактури, без протоколите,
цитирани в тях, доказателства за техническа и материална обезпеченост, както и
документи, удостоверяващи плащането по фактурите. От своя страна в ревизионния
доклад, цитиран по-горе, било посочено, че „К.-2“ ЕООД не е представило по
време на ревизията касателно сделките с „Х. К.“ ЕООД транспортни документи
/пътни листове, товарителници, превозни билети за дървения материал/,
приемо-предавателни протоколи за извършвани СМР, складови разписки,
разплащания, договори, анекси, както и документи, удостоверяващи начина на
калкулиране на разходите за последващи доставки като отново били представени
само заверени копия от фактурите с отбелязване „плащане в брой“, без
съпътстващи ги касови бележки от касов апарат.
Относно доставчика „С.П.“ ЕООД бил изготвен протокол
за насрещна проверка №2225-51000025-8/22.04.2010г. от данъчната служителка –
св.А.Б., извършвала първата ревизия, присъединен с протокол към ревизионното
производство на св.П., според чиито констатации исканите фактури били издадени.
В хода на насрещната проверка били представени копие на дневен финансов отчет
от фискално устройство, удостоверяващо плащане в брой, протоколи за
установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи, без дата на предаване на работата като за различните обекти били
сключени отделни договори за строително-ремонтни работи, без посочена в тях
цена на договорените работи. Не били представени документи относно
транспортирането на материалите, вложени в строително-монтажните работи,
въпреки че било описано, че дружеството притежава камион. В заключение било
отразено, че заплащането по фактурите от предходен доставчик било извършвано в
брой, за което били представени фактури с фискални бонове.
В ревизионния доклад освен това било вписано, че по
повод изпратеното до данъчно задълженото лице „К.-2“ ЕООД искане за представяне
на документи, в хода на ревизионното производство били представени заверени
копия на фактурите като тези с №312, №313 и №314 с посочен начин на плащане – по
банка при липса на документи,
удостоверяващи плащане, а за останалите 10бр. било отбелязано, че са с
„отложено плащане“, без към фактурите да са представени касови бележки от касов
апарат. В допълнение били представени от ревизираното лице, отразено в
ревизионния доклад и 7бр. копия на договори за стротелно-ремонтни работи
съответно от 01.09.2009г., от 01.10.2009г., от 01.11.2009г., от 10.11.2009г. и
3бр. договори от 25.11.2009г., без в тях да е отразена дата на извършване на
строително-ремонтните работи, а също и дата на съставяне на протоколите и
договорите.
Относно отчетените разходи и начислен ДДС по фактурите,
издадени от „К.Е.К.Г.“ ЕООД от данъчните органи бил съставен протокол за
насрещна проверка с №2225-51000025-7/13.04.2010г., присъединен към последващото
ревизионно производство, според чието съдържание от страна на „К.Е.К.Г.“ ЕООД
не били представени никакви документи или писмени обяснения. Искането било връчено
по реда на чл.32 от ДОПК. От своя страна от ревизираното лице „К.-2“ ЕООД според
отазеното в ревизионния доклад били представени само фактури, с обективирано
плащане в брой без издадени касови бележки и други съпътстващи доставките
документи – пътни листове, товарителници, протоколи за извършени услуги,
превозни документи за дървения материл и др.
Поради това, на база на получените документи от „К.-2“
ЕООД в хода на ревизията и изпратените /респ. липсата на такива/ от насрещните
проверки на ЕТ „В.**– Щ.Д.“*** ЕООД, „С.П.“ ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД, служителите
на ТД на НАП приели, че не са налице реално извършени доставки от посочените
търговци, заради липса на надлежно приложени документи, удостоверяващи
съдържанието на издадените фактури.
Препис от ревизионния доклад бил връчен на
13.12.2011г., удостоверено с обратна разписка на св.М.Т., в качеството й на
пълномощник на управителя на „К.-2“ ЕООД, а препис от ревизионния акт – на база
на приобщена обратна разписка, бил получен от лице с фамилия Ш.. Ревизионният
акт не бил обжалван и влязъл в сила.
„К.-2“ ЕООД било служебно дерегистрирано по ЗДДС на
01.11.2011г. по инициатива на данъчен орган.
На 11.01.2017г. А.А. починал.
Според заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза, ръкописните текстове, съдържащи се в копията на 18 /осемнадесет/
бр. фактури, издадени от името на ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ с „получател“ „К. -2“ ЕООД
/описани в т.4.24. от заключението/, инкриминирани от обвинението, са копия на ръкописни
текстове, които са
изпълнени от Д.Г.Н., а подписите за „Съставил /Щ.Д./“ в тях са копия на подписи, които не
са положени от Щ.Д. /т. 4.25./.
Подписите за „Наемател“ и „Възложител“, съдържащи се в
копието на Договор за наем на недвижим имот от 20.11.2009г., сключен между П.С.М.с
и „Х. - К.“ ЕООД, представлявано от С.Б.Х. /т.4.26./, са копия на подписи,
които са положени от С.Х..
Подписите за „Получател“ в копията на 4 /четири/ бр.
фактури, издадени от името на „Х. - К.“ ЕООД с „Получател“ „К. -2“ ЕООД /т.4.29./,
отразени в обвинителния акт, са копия на подписи, които са положени от подсъдимия В., ръкописните текстове в тях /т.4.27./, са копия на ръкописни
текстове, които не са изписани от С.Х. и подсъдимия В., а подписите за „Съставил /Г.Д.“/ в тях
са копия на подписи, които не са положени от С.Б.Х. /т.4.28./.
По-насетне според съдържанието на заключението, ръкописните
текстове в представените по делото копия на фактури /описани в т.4.6. от
експертизата/, издадени от името на „К. -2“ ЕООД с „Получател“- „С.П.“ ЕООД,
които не са част от инкриминираните, са копия на ръкописни текстове, които с
изписани от св.В.Л./.
Подписите за „Възложител“ в 7 /седем/ бр. договори за
строително-ремонтни работи на недвижим имот, сключени между „Изпълнител“- „С.П.“
ЕООД и „Възложител - „К. 2“ ЕООД и Протоколи за извършени СМР към тях - от дата
01.09.09г., 01.10.09г., 01.11.09г., 10.11.09г., 25.11.09г., 25.11.09г., 25.11.09г.
и /т.4.17./ са копия на подписи, които са изготвени от едно и също лице, а именно
подсъдимият В., а подписите за „Изпълнител“ са копия на подписи, които са положени от св.И.Н. /т. 4.16./.
Подписите за „Получател“, съдържащи се в копията на 13
/тринадесет/ бр. фактури, издадени от името на „С.П.“ ЕООД с „Получател“ „К.
-2“ ЕООД /т.4.18./, интересуващи процеса, са копия на подписи, които са положени от подсъдимия В., а ръкописните текстове,
съдържащи се в тях, са копия на ръкописни текстове, изготвени от едно и
също лице, но не от св.И.Н., А.А., св.В.Л. и подсъдимия В. /т.4.8./. От своя страна видно от
заключението, подписите за „Съставил“, съдържащи се в копията на фактури, издадени
от името на „С.П.“ ЕООД с „Получател“-„К. -2“ ЕООД с №338/31.01.2010г., №322/08.12.2009г.,
№323/10.12.2009г., №324/15.12.2009г., №325/16.12.2009г., №327/19.12.2009г., №328/21.12.2009г.
и №330/23.12.2009г. /т.4.19./, са копия на подписи, които са положени от св.И.Н., а подписите
за „Съставил“, съдържащи се в копията на фактури, издадени от „С.П.“ ЕООД с
„Получател“ „К. -2“ ЕООД с №312/28.10.2009г.,
№313/29.10.2009г. и №314/30.10.2009г. /т.4.20./, са копия на подписи, които не
са положени от св.И.Н. и не може да се отговори на въпроса дали са копия на
подписи на А.А. и подсъдимия В.,
поради несъпоставимост на същите, предвид констатираните различия в строежа и
транскрипцията им.
В заключение експертът, изготвил почерковата
експертиза, е счел, че подписите за „Получател /С.В./“ в копията на 13
/тринадесет/ бр. фактури, издадени от името на „К.Е.К.Г.“ ЕООД с „Получател“ „К. -2“ ЕООД /т.4.22./, предмет
на обвинението, са копия на подписи, които са положени от подсъдимия В., ръкописните текстове, съдържащи се в тях, са копия на ръкописни
текстове, изпълнени от
едно и също лице, което не
е П.Г.или подсъдимия /т.4.21/, а
подписите за „Съставил /П.Г./“ са копия на подписи,
които не са положени от П.Г./4.23/.
Съдържанието на първата съдебно-икономическа
експертиза на в.л. П. и в.л. М. пресъздава констатациите в част от изготвените
по делото ревизионни актове и ревизионни доклади като вещите лица са отчели
допуснатите според тях нарушения по данъчното и счетоводно законодателство от „К.-2“
ЕООД, представили са и в хронологичен ред съдържанието на справките-декларации
и дневниците за покупки и продажби на „К.-2“ ЕООД за ревизираните периоди по
ДДС. Експертите са обосновали непризнатия според тях данъчен кредит за всеки
един месец през анализирания от тях период на база на недоказаност реалността
на сделката или услугата и съпоставка на вписванията в дневника да продажби и
дневника за покупки и справката-декларация.
Заключението на допълнителната съдебно-икономическата
експертиза на същите в.л. П. и в.л. М. на свой ред удостоверява получените
доставки на стоки и услуги, но от други юридически лица, различни от визираните
в обвинителния акт контрагенти, като в останалата част преповтаря съдържанието
на основната съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно становището на в.л. А.К., изготвило втората
съдебно-счетоводна експертиза, неследващият се данъчен кредит за дружеството „К.-2“
ЕООД за периода от 01.01.2009г. до 31.03.2010г., изчислен на база на стойността
на фактурите, за които е установено съгласно почерковата експертиза, че не са
подписани от лицата, посочени в тях като техен издател, е 420 502,15лв.
/четиристотин и двадесет хиляди петстотин и два лева и петнадесет стотинки/ и
съответно 30 932,60лв. /тридесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и
шестдесет стотинки/ – обща сума за възстановяване.
Съобразно заключението на последната съдебно-икономическа
експертиза, размерът на начисления, но неследващ се данъчен кредит за
инкриминирания период - 01.01.2009г.-15.02.2010г. на визираното юридическо
лице, отново установен като съпоставка с неподписаните от лицата, сочени за
техен издател фактури, е 452 197,53лв. /четиристотин петдесет и две хиляди сто
деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/.
По доказателствата:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на
гласните доказателства, събрани посредством показанията на св.В.Л. /прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК/, св.М.Т., св.А.Т., св.С.Ф., св.Х.К. /чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК/, св.И.Н., приобщени след дадено съгласие от страните /чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, св.К.Т. /чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, вкл. двукратно разпитван пред СГС, св.Е.Т., св.Б.С., св.А.Б. и св.В.П. - на последните трима част от
доказателствения материал са и приобщените на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК техни показания от досъдебното производство.
Отделно от
това, съдът се позова в определени съотносими части и на обясненията на
подсъдимия В., дадени пред съда.
Съдът не
намира показанията на св.Н.Г. да спомагат за изясняване на който и да било от обстоятелствата
от обхвата по чл.102 от НПК, поради което и не им придаде доказателствена
стойност.
На пръв поглед
с оглед повдигнатото обвинение, съществено значение би следвало да се придаде
на показанията на лицата, извършили ревизията на „К.-2“ ЕООД - св.Б.С., св.А.Б. и св.В.П.. Предвид изтеклия период от време /близо десет години/ и
еднотипността на работата на посочените лица, не може да се очаква да
възпроизведат с детайли констатираното по време на ревизиите на „К.-2“ ЕООД и
неговите съконтрагенти, което именно наложи и инкорпориране на показанията им
от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК.
От
друга страна според този съдебен състав показанията на тримата следва да се
оценяват през призмата на това, че свидетелстват за изведените от тях в
качеството им на ревизиращи констатации по време на данъчната ревизия, което не
представлява друго освен възпроизвеждане на изводите, до които са достигнали по
време на ревизията. Изводи, съдържащи се в приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства. За това, с показанията си такъв вид
свидетели биха могли да изясняват надеждно обстоятелствата, свързани с факта на
назначената и проведена ревизия и съпътстващите ги въпроси, но не и това дали
ревизираното лице е имало данъчно задължение и в какъв размер, в каквато насока
са преобладаващата част от показанията на цитираните лица от досъдебното
производство, от значение за предмета на делото. Не може посредством изложеното
от тези лица да се обективират и факти относно знанието на управителя В. за реалността/нереалността на
сделките.
На база
тези предварителни бележки, съдът кредитира показанията и на тримата данъчни
служители, главно от досъдебното производство, тъй като са съотносими едни с
други и най-вече са в унисон с приобщения по делото доказателствен материал,
част от който изходящ от тях. Липсват и основания за заинтересованост или
пристрастност. Данните, наведени от цитираните данъчни служители разкриват
както извършването на данъчна ревизия по ЗКПО и ЗДДС /повече от една/ на „К.-2“
ЕООД, а също и че част от доставките според данъчните органи са били
„нереални“, относно личното връчване на една от заповедите за възлагане на
ревизия /показанията на св.С./, относно извършването на насрещни проверки на
доставчиците /св.Б. и св.С./ и т.н.
Съдът не
намери за относими към предмета на делото твърденията на св.Б. в с.з., че лично
е търсила Щ.Д., но след като е установила, че е починал, е успяла да издири
счетоводителя на търговеца. В случая, вероятно поради изтеклия период от време
и в съответствие с констатациите по протоколите за насрещни проверки, данни да
е починал св.Б. /тогава К./ е установила за С.Х. като представител на „Х.-К.“, а не за Щ.Д., който според приобщения акт за смърт е
починал на 27.02.2014г., т.е далеч след
ревизията. В унисон на това са и
сведенията от нея от предварителната фаза на процеса, където е посочила, че
служител на ИРМ-К. е извършвал насрещната проверка на ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“. Подкрепено с писмени доказателства обаче е заявеното от тази
данъчна служителка пред съда и в досъдебното производство, че преобладаващата
част от насрещните проверки са приключили по реда на чл.32
от ДОПК /вж. и показанията на св.П./, че ревизията
е спирана по инициатива на проверяваното лице,
относно ревизираните данъчни периоди, приобщаването на резултатите от ревизията
към друга – последващата такава /приключила с ревизионен акт №*********/10.01.2012г./ и т.н.
Няма
подкрепа в писмени доказателства и в заявеното от данъчната служителка в
досъдебното производство, че препис от ревизионния акт и доклада от ревизията,
в която е участвала, са връчени на св.Л.. Изводимо от служебно изисканите
документи от ревизионното производство, приключило с ревизионен акт №22251000176-1/09.09.2010г., /които не са били налични в предварителната фаза на
делото/, този документ не е връчен на А., а само ревизионният доклад. Възможно
е свидетелката да има предвид обстоятелства по връчване на крайния акт по
ревизията от 2011г. /ревизионен акт №*********/10.01.2012г./, но същият отново не е получен от св.Л.,
а от друго лице.
В по-сериозна степен
фактическата картина по делото във връзка с възложената с заповед №1103991/09.08.2011г.,
изм. със заповед №1105530/20.10.2011г. ревизия, се съдържа в показанията на св.Б.С. /от
досъдебното производство, приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2
от НПК/, които, поради тяхната логичност и съотносимост с
други, главно писмени доказателства и доказателствени средства, но и
показанията на разпитаните му колеги, съдът намери за вярно отражение на
действителността. Същите обаче, както беше посочено и по-горе, не внасят факти
относно това как е била установена „нереалността“ на сделките, фактурите по
които са инкриминирани от СГП да са неистински, налице ли е било знание у В. относно неосъществяването на
сделките и услугите и т.н. Показанията на свидетеля и от двете фази на процеса
единствено навеждат на потвърждение на направения в ревизионния акт извод, вкл.
досежно суми, невнесен ДДС и т.н. Във фактологията по делото поради това
намериха място споменатите от свидетеля в предварителната фаза на процеса
сведения /вероятно след запознаване с ревизионния акт/ относно спирането на
ревизията, лицата, които са я извършвали, лицата, които са представяли
документи за ревизирания субект, пвторността на ревизията и т.н.
Доколкото
е изготвила един от ревизионните актове /№********* от 01.06.2011г./, с
по-подробен характер са показанията на св.В.П. от досъдебното производство (л.139-141 от папка 6), еднозначно подкрепящи констатациите в
ревизионния акт, вкл. относно проверявания период, за предходно издадения
ревизионен акт №22251000176-1/09.09.2010г., за проверяваните
доставчици от 2010г. - „С.П.“ ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД. Вкратце, отново обстоятелства, които са безспорно
установени на база на изобилния писмен доказателствен материал по делото. Съдът
отрази сред фактите по делото и тези, че протоколите от предходни насрещни
проверки са били инкорпорирани в това ревизионно производство. В останалата
част, показанията на свидетелката от досъдебното производство, /доколкото в
съдебната фаза липсват каквито и да било сведения/, са пряко отражение на
констатациите в ревизионния акт, съставен от нея.
Съдът
няма основания да дискредитира показанията на св.С.Ф. – пълномощник и
счетоводител на „С.П.“ ЕООД и „К.-2“ ЕООД /приложени пълномощни от А. А. и св.И.Н./.
Същите в действителност касаят дейностите, свързани със счетоводното обслужване
на „С.П.“ ЕООД,
„К.-2“ ЕООД и „К. ***“ ЕООД в период след инкриминирания /вж. и показанията на
св.А.Т./, когато дейността на първите две дружества вече е била преустановена. Видно
обаче от пълномощните и съдебно-почерковата експертиза, св.Ф. е била
пълномощник на „С.П.“ ЕООД и по-рано и е изготвяла и е попълвала и дневниците на
това юридическо лице. Въпреки това, като относими към предмета на делото, с
уговорката относно периода, за който говори тази свидетелка, съдът отчете твърдението
й, че основното действащо лице, с което е контактувала, е бил св.К.Т., че е
виждала подсъдимия в склада на „К. ***“ ЕООД. Последните идват да докажат
според този съд продължаващите да съществуват и след инкриминирания период преплетени
отношения между двете дружества – „К.-2“ ЕООД и „К. ***“ ЕООД, каквото очевидно
са били по думите на св.Т. и към 2009г.-2010г., водещата роля и в двете на
последния и т.н. Потвърждават се от показанията на напълно незаинтересованата
св.Ф. и думите на подсъдимото лице относно основното му местонахождение и
деятелност в дружеството – в склада. В останалата им част, показанията на Ф. не
носят доказателствена стойност, поради което и не следва да бъдат подложени на
доказателствен коментар.
На съвместна
проверка за относимост и достоверност според решаващия съд подлежат показанията
на св.М.Т. и св.А.Т. /съпрузи/, извършвали счетоводно обслужване на „К.-2“ ЕООД. Показанията
на св.Т. са по-общи, доколкото по думите й се е занимавала с трудовите договори
в дружеството. Въпреки това, според констатациите в писмените материали и
показанията на св.Б.С. от досъдебното
производство, св.Т. е представила на ревизиращите документи във връзка с
дейността на „К.-2“ ЕООД /във връзка с ревизионен
акт №*********/10.01.2012г./. Отделно от
това, предвид упълномощаването й от А.А., Т. е получила и препис от ревизионния
доклад по това ревизионно производство,
т.е не би могло да се приеме, че по никакъв начин не е била запозната с делата
на „К.-2“ ЕООД. Дали и по какви причини
спомените на св.Т. са по-бедни от към факти, не би могло да се установи в този
процесуален момент.
Вярно е
обаче, че според данните по делото, двете лица са се занимавали със
счетоводството на търговското дружество след напускането на св.В.Л., т.е след
интересуващия съда инкриминиран период, за който е повдигнато обвинение на В.. Поради това и изводите на двамата
свидетели, че В. и А. са носили
готови документи /фактури/ и т.н не могат да се приложат автоматично назад във
времето. Въпреки това, показанията им биха могли да дадат насока относно
фактическата връзка на В. с „К.-2“ ЕООД, със св.К.Т., между „К.-2“
ЕООД и „К. ***“ ЕООД и предполагаемия начин на носене,
подписване на документи и назад във времето. Не могат да се игнорират
показанията на св.Терзиеви, че към периода, към който са обслужвали счетоводно
търговеца, подсъдимият не е бил управител на „К.-2“ ЕООД /вж. справка от
Търговския регистър/, но въпреки това В.
е носел готови документи, посещавал е офиса на „А.“ заедно с А.. В такава
насока са и показанията на св.Т. и св.Л. /пред СГС/. Потвърдени с писмени
доказателства /фактури/ са и твърденията на св.Т. за налични търговски
взаимоотношения между „К.-2“ ЕООД и „К. ***“ ЕООД /вж. показанията и на св.Т., обясненията на
подсъдимия/. Съдът намира за плод на субективна преценка виждането на св.Т., че
В. е изпълнявал качеството на „близък човек“ на починалия вече А..
Вероятно близък /или вече не толкова/, подсъдимият е бил
със св.Т. и св.Т., чрез които настоява да се е запознал с А.. Както ще бъде
посочено и по-долу, тезата на В., че
е започнал работа при А. по молба на сем.Талипови, няма как да бъде потвърдена
от починалия А.. Не може близостта между Талипови и В. да се изключи и на основание роднинските им връзки. На същата
плоскост на разсъждения стоят и показанията на св.Н., че В. се е явявал „доверено лице“ именно на св.Т., а по думите на Н.,
точно с Т. са се договаряли търговските взаимоотношения между неговото
дружество и „К.-2“ ЕООД.
Съдът
отчете близките роднински отношения на св.Е.Т. с подсъдимия В. /първи братовчеди/, което налага
по-сериозна и задълбочена проверка за достоверност. В тази насока логично показанията
на св.Т. следват хронологията на изнесеното от нейния съпруг и част от обясненията
на подсъдимия, но съдът констатира и различия. Подобно на св.Т. и св.Т., и тази
свидетелка настоява В. да е бил
шофьор в „К.-2“ ЕООД, корелиращо и с приложената справка от ТД на НАП относно
длъжността, която е заемал до 08.02.2007г. Обвинението срещу В.
обаче е за период след 2007г., когато данни да е заемал друга длъжност освен
управител, по делото няма. Т., /а също и съпругът й/, не споменава, за разлика
от В., последният да е бил
„управител на склада“, макар и да описва дейността му с „носене на греди,
каране на коли“ и т.н. Трудно е
да се приеме, че тези две лица, които са стояли най-близко до фирмените дела на
инкриминираното дружество не са били наясно с точната длъжност на роднината си В., още повече, ако са се „опитвали“ по
определен начин да му възложат и допълнителни за длъжността му, например на
водач на МПС, задължения. В показанията си, както беше отбелязано и по-горе, св.Т.
говори за събития след м.март 2010г., а св.Т. за това да е била
продавач-консултант в „К.-2“ ЕООД към 2004г.-2006г., т.е в период, който не
интересува обвинението. Що се касае до наведения от Т. аналогичен факт относно
дейността, която е извършвал В., не
може да се отрече, че първия е бил най-близо до фирмените дела на „К.-2“ ЕООД.
Поради това и виждане, че подсъдимият е извършвал и редица други дейности –
шофиране, товарене, разтоварване на дървен материал, не ги прави несъвместими с
длъжността на управител на „К.-2“ ЕООД в периода 14.04.2008г.-26.03.2010г. За същото споменава в обясненията си и
подсъдимия, поради което и съдът пренесе този факт във обстоятелствената част
по-горе.
СГС
кредитира твърденията на св.Т., че „К.-2“ ЕООД е имало складова база на поне
две места, тъй като съответства не само на показанията на св.Т., св.Н., св.Л. и
обясненията на подсъдимия, но и на приложените по делото договори за наем,
ревизионни актове и доклади и други документи, удостоверяващи това
обстоятелство. Че в казуса се касае за преплетени търговски взаимоотношения,
вкл. между близки лица и роднини, се потвърждава за сетен път от изнесеното от
св.Т., че учреденото от нея дружество „Т.Л.“ ЕООД, /пълномощно за
представителство на което е имал и св.Т./ е осъществявало търговски сделки с „К.-2“
ЕООД, за което от своя страна св.Т. също е имал пълномощно още от 2007г., но с
управител В.. Тези заявления на Т.
не са голословни, тъй като са подкрепени с фактури, договори, съдържателната
част на някои от ревизионните доклади по делото, пълномощни, справка от
търговския регистър, и т.н, поради което и съдът ги прие за действителното
отражение на нещата. На база на съпоставка с показанията на св.Т. и най-вече с
тези на св.И.Н. и приобщения писмен доказателствен материал, следва да се приемат
за достоверни и показанията на св.Т. за осъществявани строително-монтажни
дейности и други търговски сделки между „С.П.“ ЕООД и „К.-2“ ЕООД.
В
останалата част, показанията на св.Т. не носят съдържание, интересуващо
процеса, поради което и съдът не намери за нужно да ги анализира по-подробно. Само
за отбелязване е, че вероятно както св.Т., така и св.Т. са били изключително
близки с починалия вече А., при все, че учреденото от св.Т. дружество „Т.Л.“
ЕООД след 2010г. е преминало в еднолична собственост и управление именно на А..
Това на още едно основание идва да покаже сериозните лични и търговски взаимоотношения
между К.Т., А.А., св.Т. и подсъдимия В.,
представляваните от тях дружества лично или на база на пълномощни. Още повече,
след установените близки роднински отношения между някои от тях.
За
разлика от показанията на св.Т., тези на нейния съпруг - св.Т. са значително по-подробни, хронологически
следващи събитията, интересуващи процеса, дори в известна степен твърде
детайлни, но главно по отношение на обстоятелства, от които процеса не се
интересува. Това може да се обясни от една страна отново с преплетените
търговски отношения между „К. ***“ ЕООД и „К.-2“ ЕООД, обстоятелството, че в
периода 12.07.2008г.-14.04.2009г. /включващ и част от инкриминирания от СГП/, св.Т. е бил едноличен
собственик на капитала на „К.-2“ ЕООД, а през целия период и пълномощник на
дружеството. Дали показанията му са кредитируеми или не обаче
следва да се прецени на база тяхната логичност, вътрешен синхрон, съотносимост
с други гласни и писмени доказателства /вкл. собствените му показания от
досъдебното производство и при
повторния му разпит/, преценени през установените близки отношения с подсъдимия
/роднини по сватовство/. Последното между впрочем не беше заявено при разпита
на св.Т.. Поради това и съдът не даде вяра на думите на св.Т., че се е запознал
с подсъдимия В., когато е започнал
работа при А., или че просто е бил негов познат, тъй като противи на нормалната
житейска логика и на показанията на неговата съпруга.
Първостепенният
съд се довери на наведеното от този свидетел в частта, която съответства на
обективираното в Търговския регистър, в частност, че е бил едноличен собственик
на капитала на „К.-2“ ЕООД за определен период от време. Корелиращо с други
писмени доказателства е и
твърдението на Т., че „К. ***“ ЕООД е отдало
под наем за ползване склад на „К.-2“
ЕООД в гр.Сапарева баня, че дружеството е имало склад и на територията на
гр.София /вж. показанията на св.Л., обясненията на подсъдимия/.
Съдът
няма основание да не даде вяра на заявеното от св.Т. и досежно отношенията му и
тези на „К.-2“ ЕООД със „С.П.“ ЕООД и в частност със св.Н., тъй като напълно се
съотнасят с показанията на последния, дадени пред съда и допълнени в различни
аспекти с тези от досъдебното производство и част от приобщените по делото
фактури и други документи /нотариален акт, предварителни договори и др./ и съответстващи
на обясненията на В. и показанията
на св.Т., св.Т..
Що се
касае до твърденията на св.Т. за осъществявани реални сделки между „К.-2“ ЕООД от
една страна и ЕТ „В.**- Щ.Д.“ и “К.Е.К.Г.“ ЕООД – от друга, същите могат да бъдат
противопоставени единствено и само на обективираното като изводи в ревизионните
доклади и актове, които нямат различна от което и да било друго доказателство,
събрано по реда на НПК сила, тъй като насрещните проверки са приключили по реда
на чл.32 от ДОПК. Изложеното от Т. не може да се противопостави и на твърдения на
Щ.Д. и П.Г., поради кончината им и отказа на подсъдимия и защитата да дадат
съгласие за инкорпориране на показанията на първия от досъдебното производство.
В действителност, в общ план тезата му за реално развиващата се дейност на
дружеството намира подкрепа в обясненията на подсъдимито лице, което е лесно
обяснимо.
Вижданията
на св.Т. за намерения да бъде изтеглен кредит от страна на А.А. от банки, обезпечен
с негово имущество, могат да бъдат споделени, доколкото „К.-2“ ЕООД в
действителност е развивало сериозна търговия с дървен материал и франчайз на
бензиностанции, изводимо от наличната счетоводна документация /вж. и
показанията на св.Н., св.Т./. Друг е въпроса, че в досъдебното производство, Т.
настоява водещ в дружеството да е бил В.,
заради което е предоставил в обезпечение свой имот, а пред съда – да е сторил
това по молба на А.. Разбира се, следва да се съобрази изтеклия период от
време, факта, че предмет на делото е извършването или не на данъчно
престъпление от подсъдимия, че А. е починал, а и че В. все пак е и роднина на Т., което прави доста по-логично да
поиска от последния помощ, изразяваща се в предоставяне на обезпечение на
сериозна стойност с имот. Едва ли обаче тегленето на кредит е било причината
св.Т. да има пълномощно от управителя на „К.-2“ ЕООД – В., при все че същото датира от 26.01.2007г. Дали това е било
причината и за определен период от време Т. да придобие и капитала на „К.-2“
ЕООД, по делото не може да се даде еднозначен отговор, тъй като няма как да
бъдат приобщени показанията на А.А.. Обясненията на подсъдимия безспорно стоят
близко като версия до тази на св.Т., но съдът констатира и съществени различия,
довели до необходимостта от провеждане на повторен разпит на този свидетел.
На база
на съотносимостта с показанията на св.Л. от досъдебната фаза, първият съд прие
за вярно и твърдението на Т. да е изготвял фактури като пълномощник на „К.-2“
ЕООД, но и лично да ги е носил на счетоводителката /въпреки че последното се
отрича от него пред СГС/, но се подкрепя от твърденията на счетоводителката от
предварителната фаза на процеса. Последно според съда е и логично, предвид
собствените твърдения на Т., че е имал контролираща роля в дружеството,
най-малкото обективирана и посредством придобиване собственост върху дяловете. Друг е въпроса, че съдебно-почерковата експертиза не е
обследвала и дали върху инкриминираните фактури има подписи или ръкописни
текстове, изготвени от св.Т.. Това според съда следва от хронологията на нещата, но и
доколкото самият Т. многократно подчертава не само, че е имал пълномощно от В., но и че бил много близко до
фирмените дела на „К.-2“ ЕООД. Както ще бъде отбелязано и по-долу обаче,
наличието или не на подпис на част от фактурите на Т. е ирелевантно за
действителността на сделките.
Тази инстанция
се позова при изграждане на фактическите си изводи на показанията на св.И.Н.. Всъщност
той е единственият представител от съконтрагентите на „К.-2“ ЕООД /управител/,
посочени от обвинението, разпитан лично и непосредствено пред съда, доколкото
останалите са починали. Липсата на спомени у свидетеля за част от
интересуващите процеса обстоятелства /с кое точно дружество „К.-1“ ЕООД или „К.-2“
ЕООД е имал търговски взаиомотношения, как са извършвани плащанията, кои точно строителни
обекти са прехвърляни на св.Т./, съдът не намира за плод на недобросъвестност,
а си обясни с изтеклия дълъг период от време, с претърпения инцидент от св.Н.
/вж. решения на ТЕЛК, епикризи и т.н/, но и със сериозния набор от сделки, извършвани
от „С.П.“ ЕООД. Поради това и използвайки способите за фактическо попълване на
делото с доказателствен материал, СГС приобщи показанията на свидетеля от
досъдебното производство на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /на л.158 от папка 6, на л.63 от т.8 и на л.12-14 от
т.12 от досъдебното производство/. Първостепенният
съд съзря в нужната степен последователност и еднопосочност в показанията на Н.
и от двете фази на процеса, поради което и не счита, че показанията му
обслужват тезата на подсъдимия. Още повече, че липсват данни по делото, св.Н. да е имал по-сериозни отношения с
подсъдимия В., доколкото настоява
бизнес отношенията му да са били със св.Т. и негови юридически лица. Нещо
повече, св.Н. свързва „К.-2“ ЕООД преобладаващо със св.Т..
Съдът
няма основания да се дистанцира от показанията на св.Н., че е виждал подсъдимия
в склада за строителни материали в гр.Сапарева баня, нает от „К.-2“ ЕООД, вкл.
да извършва физическа дейност /вж. и показанията на св.Т., св.Т., св.Т./, че е
контактувал основно и преимуществено по повод закупуването на строителни
материали от „К.-2“ ЕООД със св.Т. /в такава насока са и показанията му от
досъдебното производство
- л.12-14, т.12/, с уговорката, че
първоначалните им отношения са започнали далеч преди 2009г. /2006г.-2007г./.
Това намира добра доказателствена основа както в заявеното от св.Т., св.Т., св.Ф.
и обясненията на подсъдимия.
Показанията
на св.Н. пред съда, а също и на л.158 от папка 6 от досъдебното
производство, ведно с наличните в кориците на досъдебното производство фактури,
договори за строително-ремонтни работи, протоколи и т.н. между „С.П.“ ЕООД и „К.-2“
ЕООД, според съда удостоверяват, че между двете дружества е имало дълготрайни и
разнородни търговски взаимоотношения основно относно закупуване на строителни
материали от „К.-2“ ЕООД, но и за извършване на строително-ремонтни дейности от
„С.П.“ ЕООД. В подкрепа на последното е и съдържанието на съдебно-почерковата
експертиза, според която подписите за „съставил“
в копията на фактури, издадени от името на „С.П.“ ЕООД с „Получател“-„К.-2“
ЕООД с №338/31.01.2010г., №322/08.12.2009г., №323/10.12.2009г.,
№324/15.12.2009г., №325/16.12.2009г., №327/19.12.2009г., №328/21.12.2009г. и
№330/23.12.2009г. са копия на подписи, положени от св.И.Н.. Нещо
повече, подписите на В.
за „Възложител“ и на св.Н. като „Изпълнител“ се съдържат както в 7бр. договори
за строително-ремонтни работи, така и в приемо-предавателните протоколи. Поради
това, кредитирайки показанията на св.Н., тази инстанция намира, че не могат да
се споделят доводите на СГП за нереалност на сделките, които се базират от една
страна на неправилно отразяване в обвинителния акт на заключението по
съдебно-почерковата експертиза, че фактурите не изхождат от св.Н., а от друга –
на едностранно позоваване на фикциите, приети от данъчните органи. При все, че
както св.Н., така и В., а също и св.Т.
и св.Т. потвърждават извършването на строително-ремонтни работи от страна на „С.П.“
ЕООД, удостоверени с фактури, преобладаващата част от които подписани от
управителя на издателя им, ведно със съпровождащи ги договори и
приемо-предавателни протоколи. Обстоятелството, че част от фактурите не са
описани в дневниците за покупки и проджаби не може автоматично да доведе до
извод за нереалност, а евентуално до пропуск, нарушаване на счетоводното
законодателство и т.н. На следващо място, съдът прие за вярна и причината,
наведена от св.Н., „К.-2“ ЕООД да възложат на „С.П.“
ЕООД извършването на строително-ремонтни работи – липса на
лиценз от първата /вж и показанията на св.Т. от досъдебното производство/.
Че
дружеството „С.П.“ ЕООД е развивало реална сериозна по обем главно строителна
дейност, спор по делото според съда, няма. В такава насока е и справката от ТД
на НАП за броя на заетите в дружеството лица и т.н. Поради това и не могат да
се приемат за нелогични показанията на св.Н., че след първоначалните преговори
за започване на търговски взаимоотношения по повод закупуване на строителни
материали с „К.-2“ ЕООД, не е водил повече разговори с когото и да било, в
частност със св.Т. или подсъдимия, тъй като това е ставало от негови счетоводители,
снабдители, технически ръководители и т.н. С оглед ангажираността на управителя
и многобройността на сделките, извършвани от това дружество, за житейски издържано следва да се приеме
и заявеното от св.Н., че не е подписал и голяма част от издаваните от
юридическото лице фактури /вж.
съдебно-почерковата експертиза, според която копията на фактури
с „Получател“ „К.-2“ ЕООД с №312/28.10.2009г., №313/29.10.2009г. и
№314/30.10.2009г. не съдържат копие на
подпис на св.Н. и показанията му на л.158 от папка 6 от досъдебното
производство/, че е издавал пълномощни в полза на други лица да представляват
„С.П.“ ЕООД /пълномощно в полза на св.С.Ф. и др./, вкл. и на други
представители на счетоводната къща, която е обслужвала дружеството му.
Неопровержим
факт, изведен в показанията на този свидетел в съдебната фаза, /но главно на л.63
от т.8 от досъдебното производство/, съотносим с показанията на
св.Т., св.Т., подкрепен и от редица писмени материали, е и че „С.П.“
ЕООД е сключило
договор за строеж на жилищна сграда в имот на св.Т. от 03.06.2005г.,
до какъвто реално не се е
стигнало, поради забрана от СО.
Не може
да се отхвърли голословно и твърдението на Н. за “бартер“ /прехвърляне собствеността или правото на строеж върху
имоти, подробно посочени по-горе/ по повод закупени от “С.П.“ ЕООД материали от „К.-2“ ЕООД, което подкрепя според СГС тезата на защитата. Вярно е, че по думите на свидетеля
тези сделки са касаели и са се отнасяли до св.Т., а не до „К.-2“ ЕООД, но
следва да се имат предвид две обстоятелства - че св.Н. свързва „К.-2“ ЕООД главно
със св.Т., когото до последно е възприемал като управител и собственик и че
между двете дружества са осъществявани множество търговски сделки.
За
плод на субективна преценка, съдът счете, подобно на твърденията на св.Т., че В. е бил „доверено лице“ на св.Т. /св.Т.
твърди, че е е бил такъв, но на А.А./. Според обективираното в търговския регистър,
В. е бил управител на „К.-2“ ЕООД в
периода 14.04.2008г.-26.03.2010г. В
заключение, в съответствие с показанията на ревизиращите „К.-2“ ЕООД данъчни
служители и изготвените от тях документи са твърденията на св.Н., че са
извършвани насрещни проверки, че е предоставял определени документи, напълно
съответстващо и на показанията му от досъдебното производство.
На свой ред на
сериозен коментар за достоверност следва да бъдат подложени и показанията на
св.Х.К., доколкото
според отразеното в обвинителния акт последният е бил пълномощник на управителя
на „К.Е.К.Г.“ ЕООД
- П.Г./починала/. Тук
е мястото да бъде отбелязано, че същият не е бил управител на цитираното
дружество, както твърди прокурора, вкл. в пледоарията си пред съда, а лице с
определена от пълномощното представителна власт, която обаче сама по себе си не
може да му придаде друго качество, освен на пълномощник. Представителството на св.К. на дружества към този етап от
живота му вероятно се е превърнало в негов основен източник на доходи /по
думите му е бил пълномощник на повече от един търговец/, доколкото е бил
безработен, което логично води до смесване на факти. Не може да се изключи и вероятността свидетелят да желае да прикрие
определени неблагоприятни за него факти, поради което и показанията му са доста
общи в съдебната фаза, за разлика от предварителната такава. С оглед изтеклия период от време и липсата на разпит на П.Г.,
показанията на св.К. трудно могат да бъдат съпоставени с тези на когото и да
било. Поради това се наложи приобщаване на изложеното от него от досъдебното
производство, макар и на по-слабото процесуално основание по чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК.
Изводимо
от пълномощното на К., същият е бил пълномощник на „К.Е.К.Г.“ ЕООД след 25.06.2009г., като е бил упълномощен от П.Г.. Вероятно лицето К.К./К. или К.по думите на свидетеля/ е имало определено
отношение с това дружество, доколкото К. я посочва като управител на „К.Е.К.Г.“ ЕООД. Според данните от Търговския
регистър, онагледени във фактологията по делото, Костадинова
е била
едноличен собственик на капитала от учредяването на юридическото лице до 19.06.2009г.,
когато е прехвърлила дружествените си дялове на П.Г., станала и управител.
В общи линии, хронологията, наведена от св.К. пред съда
досежно начина му на работа за „К.Е.К.Г.“
ЕООД – извършване на банкови преводи, пренасяне на предварително подготвени фактури
и банкови документи в офиса и счетоводството на дружеството /на ул.“Бигла“/, до
банки, данъчни или митнически органи, съответства и на изложеното от свидетеля
от досъдебното производство /л.99-102 от т.14/, поради което и съдът я възприе. Тук е мястото да се
отбележи, че образец от подписа на К. не е изследван в досъдебното производство.
Поради това и почерковата експертиза се е занимала само с автентичността на
подписа на П.Г.върху инкриминираните фактури, и по никакъв начин не би могло да
се провери твърдението на К. пред съда, че не е подписвал фактури. Предвид сериозните
пълномощията, с които е разполагало това лице, е твърде възможно и да подписвал
такива. Както ще бъде отразено обаче подробно и по-долу, наличието или не на
подпис на издадателя на фактурата към инкриминирания период и особено към
датата на издаване на фактурите от „К.Е.К.Г.“ ЕООД, не е било техен законоопределящ
признак. Още повече, че насочващите към подкрепа на обвинителната теза
показания на св.К. от досъдебното производство, са приобщени на осн. чл.281,
ал.4 от НПК, която разпоредба само по себе си не дава възможност за осъдителен
извод.
Друг е
въпроса, че от обстоятелството, че св.К. е категоричен, че не познава подсъдимия
В. също не може да се направи
неблагоприятен за последния извод, тъй като макар и да е бил пълномощник, съдът
не разполага със сведения за действителния ход на нещата, изходящи от П.Г.,
поради кончината й. Обстоятелството, че вероятно се касае за малоимотна и
неграмотна, а и болна жена от ромски произход, която не е подписвала издадените
от управляваното от нея юридическо лице фактури, не може да доведе до извод за
това, че реални сделки с „К.-2“ ЕООД не са извършвани. Още повече, че К. не е
бил наясно дали е единственият пълномощник на дружеството, сравнителен материал
от него не е иззет, насрещните проверки в данъчната ревизия са приключила по
реда на чл.32 от ДОПК досежно изисканите от „К.Е.К.Г.“ ЕООД документи, а по думите му, дружеството е извършвало реални
сделки, по повод на които е посещавал митници и други органи и т.н.
Най-сериозен
интерес за производството представляваха показанията на св.В.Л., която от една
страна е извършвала счетоводното обслужване на „К.-2“ ЕООД, т.е е имала
най-близък поглед до изходящите от дружеството документи, а от друга страна е и
лице, посредством което от обвинението се твърди да е извършени деянията на
вмененото на В. продължавано
престъпление. Настоящата съдебна инстанция беше много внимателна при преценката
за достоверност като отчете, че по една или друга причина свидетелка няма
каквито и да било конкретни спомени за дейността си в „К.-2“ ЕООД, което наложи
инкорпориране на показанията й от досъдебното производство /особено тези на л.95-97
от т.11/. На база на тези условности, СГС се довери на заявеното от св.Л. относно
основната дейност на дружеството /търговия на дървен материал и франчайз на
бензиностанции/, наличието на нает склад от „К.-2“ ЕООД, физическото попълване
от нейна страна на подаваните по интернет ежемесечни документи до ТД на НАП, в
частност – справки-декларации, дневници за покупки и продажби, физическото й
местопребиваване при работата й за юридическото лице, срока й на работа за
юридическото лице, тъй като синхронизира с писмени доказателства по делото,
вкр. и съдебно-очерковата експертиза.
За недействителни,
съдът прие показанията на свидетелката от съдебната фаза в частта, че по време
на работата си за „К.-2“ ЕООД само подсъдимия й е носил фактури, част от които предварително
изготвени, други - подписвани пред нея. Достоверно
съдът счете твърдението на счетоводителката от досъдебното производство /л.95-97
от т.11 от досъдебното производство/, че и Т. е предоставял
първични документи /фактури, протоколи/. Последното в твърде логично според
съда, при все че същата свидетелка според данните по делото е обслужвала
счетоводно и „К.-***“ ЕООД, а от своя страна двете дружества с фирмени
наименования „К.“ са имали и множество издадени фактури помежду си, което прави
напълно логично Т. да е носил такива както за „К.-2“ ЕООД, така и за „К.-***“
ЕООД. Нещо повече, голяма част от
свидетелите говорят В. почти винаги
да е бил придружаван от Т. /вж. показанията на св.Н./. В заключение съдът
обърна внимание на заявеното от Л. в предварителната фаза на процеса, че и
лично е подписвала фактури /л.95-97 от т.11 от досъдебното производство/, което макар и да не е
обследвано от съдебно-почерковата експертиза, идва да покаже, че реално
удостоверяване документалното оформяне на сделките се е извършвало оперативно
от повече от едно лица и не само от управителя.
Съдът напротив
кредитира показанията на Л. от съдебната фаза относно факта, че счетоводната
документация след приключване на работата й е предадена с протокол. В тази
насока по делото се намира нарочен опис на предадените
документи от 27.07.2010г., изготвен от св.Л.. Друг е въпроса,
че според този съд, Л. не е преустановила напълно отношенията си с процесното
дружество, при все че с пълномощно от 31.03.2010г., т.е малко след напускането
си, А.А. я е упълномощил да представлява
дружеството „К.-2“ ЕООД.
Съдът не се
довери на твърденията на св.Л. от съдебната фаза, че не помни нито един от
конграгентите на „К.-2“ ЕООД, че не познава св.К.Т. /вж. обратните й показания
в досъдебното производство/ и св.А.Т.. Св.Л. не отрича да е била счетоводител и
на „К.-***“ ЕООД, представлявано от Т.. Счетоводното обслужване на „К.-2“ ЕООД
е поето от представляващия „А.“ – А.Т., който пък настоява да е комуникирал с Л.
по повод прехвърляне счетоводството на фирмата. Последното напълно логично. В случая не тези детайли са важни, а обстоятелството, че
според този съдебен състав по една или друга причина, бившата счетоводителка на
„К.-2“ ЕООД се опитва да „отдалечи“ спомените си от това дружество.
Касае се в
действителност за изключително дълъг период от случилото се до разпита на Л.
пред СГС, и безспорно различна способност на различните лица да запаметяват и
възпроизвеждат факти. Фактурите, свързани с дейността на посочените от
обвинението дружества обаче са повече от една на брой /друга част не са
инкриминирани/. Отделно от това според материалите по делото, „К.-2“ ЕООД е
било обект на ревизия и по време на работа на св.Л., касаеща именно визираните
по-горе дружества - ЕТ „В.**- Щ.Д.“, “С.П.“ ЕООД, “К.Е.К.Г.“ ЕООД и „Х.-К.“ ЕООД. Това прави според съда малко
вероятно Л. да не е чувала за тези реални или хипотетични контрагенти на „К.-2“
ЕООД или за техните управители.
В заключение,
след предявяване на част от инкримираните, а и други приобщени по делото
фактури, СГС съзря синхрон и с обективираното в съдебно-почерковата експертиза,
поради което и даде вяра на заявеното от св.Л. какво точно е попълвала като
данни в преобладаващата част от тези документи. В тази насока, безспорно според
цитираната експертиза, Л. е вписвала във фактурите ръкописни текстове, главно
счетоводни записвания, което синхронизира със заявеното от нея пред този съдебен
състав, а също и с отчасти с обясненията на подсъдимото лице. Друг е въпроса,
че самата тя признава в предварителното разследване, че и подписвала част от
фактурите за покупки и продажби, което предвид характера на развиващата се
тогава дейност в „К.-2“ ЕООД и липсата на счетоводно изискване именно
управителят да подписва фактурите, не противи нито на житейската необходимост
за бързина на стокооборота, нито на счетоводното законодателство, действало по
това време.
СГС, след
задължителния анализ обясненията на подсъдимия В., ги кредитира в преобладаващата им част, като в останалата, ги
намира за израз на изконното право на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Подсъдимият В. се възползва от правото си да даде
обяснения в края на съдебното следствие след всички разпитани свидетели и
приобщени доказателствени материали. Според този съдебен състав, в обясненията
му прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем
правото си на защита. В тази насока на мисли, достоверността на заявеното от В. следва да бъде установена при
спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при
съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Анализът им
съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимият е основна страна
в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Въпреки това, поради особеното положение на подсъдимото лице в процеса и с оглед правилата на българския процесуален
кодекс, изложеното от него не може да бъде възприемано за
недостоверно a priori.
Съдът се довери
на обясненията на В. в частта, че е
работил в „К.-2“ ЕООД като шофьор, тъй като корелира с обективирано в писмено
доказателство – справка от ТД на НАП. Противопоставя се именно на този документ
твърдението на В., че е работил в
склада на дружеството. Въпреки това, за да впише това обстоятелство във
фактологията, приета по-горе, съдът се позова и на възможността В. фактически да е извършвал дейности в
склада на „К.-2“ ЕООД. В такава насока са показанията на св.Н., възприети от
съда като напълно безпристрастни, а и корелиращите с тях сведения на св.Т., св.Т.,
които в тази им част не страдат от недостоверност, а също и на св.Ф. и св.Т..
Няма как обаче, подсъдимият да е бил назначен на длъжността „Водач на товарни и специализирани
автомобили“, ако не е притежавал свидетелство за правоуправление на автомобил за
съответната категория, тъй като фактически не би бил в състояние да управлява такъв
автомобил.
С важно доказателствено значение за преценка
достоверността обясненията на В. е и приобщеното по делото пълномощо от 26.01.2007г. в полза на св.К.Т., според чието съдържание,
към посочената дата, подсъдимият вече е изпълнявал длъжността управител на “К.-2”
ЕООД, т.е съвместявал е две дейности – шофьор и управител,
като във второто си качество е предоставил представителна власт на св.Т.. Поради
това липсата на спомени от подсъдимия в тази насока, съдът приема като част от
защитната му теза, която се противопоставя на обективни писмени находки.
Няма
процесуална логика според съдебния състав в твърдението на подсъдимото лице, че
не е било наясно, че е бил управител на процесното дружество, че не е подписвал
документи за придобиване на дялов капитал, а е „управлявал“ само склада,
независимо от момента, който посочва. Нещо повече, според вписаното в
Търговския регистър, същият е бил и едноличен собственик на капитала на
процесното търговско дружество, макар и за кратък период от време /04.04.2008г.-12.07.2008г./. Дори
и без висше образование или дори незавършил средно образование към този момент
по думите му, макар че доказателства в тази насока не са представени, не може
да се приеме, че В. не е съзнавал
отговорността, която представлява управлението и/или притежаване собствеността върху
дяловете на юридическо лице. Още повече, че по своя характер, правната
реализация на тези действия се осъществява чрез провеждане на общо събрание,
вписване в търговския регистър, заверяване на документи пред нотариус и т.н,
каквито действия подсъдимия отрича, но обективно са осъществявани, както с
негово присъствие, така и с негов подпис. В такава насока са и твърденията на
св.Т.. Поради това, съдебният състав не се довери и на твърденията на В., че разписвайки сериозен набор от
документи, вкл. и за тези, за които сам признава /фактури, договори,
приемо-предавателни протоколи/, същият не е бил с ясното съзнание, че прави
това като управител на “К.-2” ЕООД, дори и да е било по давление на други лица, част от
които опитващи се да омаловажат участието си в инкриминираните събития /св.Т.,
св.Л./ или починали /А.А./. Противи на единствено ползваната от съда житейска
логика, подсъдимият тотално да се е доверявал на А. и/или Т., като безрезервно
е подписвал който и да било документ, без никаква представа какво удостоверява
той. Поради това и съдът отхвърли обясненията му в тази им част. Безспорно
обаче водещата рола в дейността на „К.-2“ ЕООД не е била само на В., в каквато насока този съдебен
състав взе предвид напълно достоверните според него изложения на св.Н.. Това
донякъде намира подкрепа и в заявеното от св.Л. от досъдебното производство
относно съвместните носене на документи в счетоводството от Т. и подсъдимия.
Съдът
възприе твърдението на подсъдимия, че св.Л. се е занималава с ел.подписи на
дружеството, но че това става чрез управителя, спор не би могло да има, а също
и че е била счетоводител и на фирми на св.Т., въпреки че тактично същата се
опитва да отрече това. Че не е подписвал съответните дневници за покупки и
продажби, справки-декларации по ДДС и т.н., а също и че цялото счетоводно обслужване на „К.-2“ ЕООД се е извършвало
от Л., също са факти, за които не се спори по делото. Дали на В. е връчвана заповед за възлагане на
ревизия, според съда е ирелевантно за изхода на делото.
По-насетне,
разказа на В. в частта, че “К.-2”
ЕООД и дружествата на св.Т. са имали съответни търговски
бизнес отношения по повод закупуване на дървен материал, съдът намери за отражение
на действителността, тъй като корелира с показанията на последния и най-вече с
приобщените по делото фактури. Що се касае до описания от подсъдимия начин на
формално оформяне доставката на дървен материал, безспорно иде реч за лице,
което е било запознато с него, а и именно с това съдът подкрепи извода си, че
няма как да не е бил наясно и с останалите си качества в юридическото лице.
В
останалата част обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице
трудно могат да бъдат съпоставени с показанията на когото и да било, поради
кончината на А., Щ.Д., П.Г., С.Х. или не интересуват процеса. Подсъдимият логично на
възприетата линия на защита, насочва, подобно на св.Т. и св.Т., “К.-2”
ЕООД да е имало фактически търговски взаимоотношения с
дружества от гр.К. и в частност с „посочените в обвинителния акт“, че не се е
занимавал с паричните потоци. Че реални доставки на дървен материал е извършван
и за нуждите на „С.П.“ ЕООД, съдът освен в обясненията на подсъдимия, съзря и в
показанията на св.Н. и св.Т., поради което и даде съответната кредитация на
обясненията на В. в тази им част.
СГС
не се довери на твърденията на подсъдимия в частта, в която оспорва
автентичността на подписа и/или съдържанието на предявените му от съдебния
състав документи, които са били обект на почерковата експертиза – фактури, договори за строително-ремонтни
работи на недвижим имот, протоколи за установяване и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, приемо-предавателен
протокол за доставка на дървен материал. Друг
е въпроса, че твърденията му, че част от издаваните от дружеството фактури са
били изготвяни от А. и/или св.Л., доколкото не могат да бъдат проверени чрез
съпоставка с изложеното от първия, намират съотносимост с твърденията на
втората /при предяваване на част от фактурите от съда/ и в заключението на
съдебно-почерковата експертиза.
За
гореизложените фактически изводи послужиха и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по делото, сред които: заявления
за издаване на документи за самоличност на П.Г., С.Х. и Щ.Д. (л.5-11, л.16-20,
л.28-32 и л.35 от т.14 от досъдебното производство), актове за регистрация и
дерегистрация по ЗДДС на „Х.-К.“ ЕООД, на ЕТ „В.**- Щ.Д.“ (л.22-23, л.38-39 от
т.14 от досъдебното производство), граждански договор от 23.11.2009г. между „Х.-К.“
ЕООД и Р.С. за счетоводно обслужване (л.24 от т.14 от досъдебното
производство), пълномощно от Щ.Д. за представителство в полза на Р.С. (л.40 от
т.14 от досъдебното производство), пълномощно от 31.03.2010г. от А.А. в полза
на св.В.Л. (л.45 от т.14 от досъдебното производство), пълномощно от
26.01.2007г. от подсъдимия В. в полза на св.К.Т. да
представлява “К.-2” ЕООД (л.51 от т.14 от досъдебното производство) ,пълномощно от
14.05.2009г. св.Н. в полза на св.С.Ф. (л.78 от т.14 от досъдебното
производство), фактури между „К.-2“ ЕООД и „К.-***“ ЕООД (л.178-183 от т.14 от
досъдебното производство), експертно решение на ТЕЛК на св.Н. и епикриза (л.15
от т.12 и л.44 от т.10 от досъдебното производство), решение за реигстрация на
„С.П.“ ЕООД от 20.10.2004г. (л.2 от т.10 от досъдебното производство), справка
на заетите в „С.П.“ ЕООД към 05.12.2008г. лица (л.70-71 от т.10 от досъдебното
производство), фактури с изпълнител „С.П.“ ЕООД (л.44 от т.1 от досъдебното
производство), фактури от ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ (л.1-18 от т.1 от досъдебното
производство), дневници за покупки и продажби на „К.Е.К.Г.“ ЕООД (т.26 от
досъдебното производство), 8бр. копия на договори за стротелно-ремонтни работи
съответно от 01.09.2009г., от 01.10.2009г., от 01.11.2009г., от 10.11.2009г. и
3бр. договори от 25.11.2009г. за строително-ремонтни работи на недвижим имот
гр.София, ул.“******* с възложител „К.-2“ ЕООД и изпълнител „С.П.“ ЕООД с
протоколи за извършени СМР (189-247 от т.3 и също на л.40-43, л.45-50 от т.1 от
досъдебното производство), приемо-предавателни протоколи за доставка на дървен
материал от страна на ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ (л.63-68 от т.4 от досъдебното
производство), 6 бр. копия на договори за изкопни работи на недвижим имот с
възложител „К.-2“ ЕООД и изпълнител ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ и договори за наем на
банциг с наемодател „К.-2“ ЕООД и наемател ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ (л.88-111 и
л.112-157 от т.4 от досъдебното производство), справка от ТД на НАП за налични
МПС и за регистирани търговски обекти и офиси на „К.-2“ ЕООД (л.27-32 от т.5 от
досъдебното производство), договор за наем на недвижим имот между П.С.М.и „Х.-К.“
ЕООД (л.151-154 от т.5 от
досъдебното производство), фактури, издадени от „Х.-К.“ ЕООД с получател „К.-2“
ЕООД (л.156-159 от т.5 от досъдебното производство), документи и протоколи за
насрещни проверки от ЕТ „ВА-**-Щ.Д.“ и „Ка ем ка груп“ ЕООД (л.162-201 от т.5
от досъдебното производство), дневници за покупки и продажби и
справки-декларации на „К.-2“ ЕООД (папка 9 от досъдебното производство),
ревизионен акт №*********/10.01.2012г., заповед за възлагане на ревизия
№1103991/09.08.2011г., изменена със Заповед №1105530/20.10.2011г. с приложена обратна разписка на св.Т. (л.11-24 и л.32, л.34-45,
л.49, л.53 от т.6 от досъдебното производство), предварителен договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда
от 03.06.2005г. между „С.П.“ ЕООД и К.Т. и Е.Т.,*** (л.80-87 от т.8 от досъдебното
производство), нотариален акт №45, т.1, рег.№925, дело №45 от 01.08.2006г. за
продажба право на строеж от „С.П.“ ЕООД на К.Т. и Е.Т. на недвижим имот находящ
се в гр.София, ул.“*******(л.88-89 от т.5 от досъдебното производство), копие
на тр. книжка на св.Л. (л.121-122 от т.5 от досъдебното производство), ревизионен
акт №*********/01.06.2011г. и ревизионен доклад №1101093/21.04.2011г. и известие за доставяне (л.26-54 и л.55-56 от
т.25 от досъдебното производство), възражение срещу ревизионен акт №*********/01.06.2011г.
(л.97-** от т.23 от досъдебното производство), протоколи за извършени насрещни
проверки и искане за представянена документи, фактури, приемо-предавателни
протоколи на „С.П.“ ЕООД, „Кае м ко груп“ ЕООД, фактури (л.4-14, л.76-80 и
л.91-191 от
т.23 от досъдебното производство), писмо от ТД на НАП с
изх.№11-04-209/06.12.2017г. със справка от информационите масиви на ТД на НАП (л.41-46
от папка 11 от досъдебното производство), справки-декларации по ЗДДС на „К.-2“
ЕООД с протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС (л.142-231 от
т.25 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт на П.Г.(л.87
от т.14 и л.110 от т.11 от досъдебното производство), пълномощно от П.Г.в полза
на св.Х.К. (л.92 от т.14 от
досъдебното производство), договор за подизпълнение между „С.П.“
ЕООД и „К.-2“ ЕООД (л.199-201 от т.21 от досъдебното
производство), акт за смърт на С.Х. (л.47 от т.8 от досъдебното
производство), препис-извлечение от акт за смърт на Щ.Д. (л.137 от т.8 от
досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт на А.А. (л.39 от папка 11 от досъдебното
производство), писмо от ТД на НАП – ЦУ относно титулярите на ел. подпис на „К.-2“
ЕООД (л.112 от т.11 от досъдебното производство), опис на предадените документи
от 27.07.2010г., изготвен от св.Л. (л.119-120 от т.11 от досъдебното
производство), както и приобщените в хода на
съдебното следствие: справка от
ТД на НАП за трудовите договори на св.В.Л. и подсъдимия В. (л.281 и л.293 от съдебното
производство), заверено копие на ревизионен
акт №22251000176-1/09.09.2010г. и
ревизионен доклад №1000176/05.07.2010г., Протоколи с №**********/17.09.2010г. и
№**********/27.09.2010г. на ТД на НАП за
връчване на ревизионен акт, обратни разписки, съобщение по чл.32 от ДОПК (л.297-372 от съдебното
производство).
Констатация за
необремененото съдебно минало на подсъдимия В., съдът направи въз основа
на приложените и приети по делото като писмени доказателства - справки за
съдимост (л.30 от съдебното производство), а също и приобщената в хода на досъдебното
производство (л.41 от т.28 от досъдебното производство).
Настоящият
съдебен състав няма основания да се дистанцира от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза
по Протокол №16/ДОК-177/05.08.16г. на
в.л. К.И. (л.113-151
от т.17 от досъдебното производство), което е в достатъчна степен научно обосновано и детайлно, поради което и
изводите са еднозначни.
С оглед
относимостта й към предмета на делото и най-вече деятелността на подсъдимия В., следва да се посочат няколко факта:
Безспорно
преди години фактическият състав за издаването на фактура /“първичен счетоводен документ, адресиран до други
предприятия или физически лица“
по терминологията на Закона за счетоводството/ е
завършвал с полагането на подпис и на представител на фирмата - получател. С отразени
преди извършване на инкриминираните събития изменения по отношение на
първичните счетоводни документи в чл.7, ал.1, т.5 от Закона за счетоводството от 2001г. /отм./ (обн. ДВ, бр.106 от 2008г., в сила от 01.01.2009г.), вече се е изисквало посочване само на името и фамилията на
съставителя на данъчната фактура на издаващото лице, като представител на
съответното данъчно задължено
лице, като условие за нейната
валидност и след като се приеме от фирмата-получател, договорните отношения
помежду им са финализирани. Още повече,
процесната норма е отменена
с ДВ, бр.94 от 2010г., в сила от 01.01.2011г., което насочва към извод за
насоките на законодателя относно минимално необходимите реквизити в първичните
документи с оглед тяхната валидност.
Поради това,
макар и основаващо се на научните постижения на графологията, според този
съдебен състав, заключението на в.л. И. както относно авторството на
ръкописните текстове по инкриминираните по делото фактури, така и касателно неизхождането
на подписа от посоченото като техен съставител лице /в частност Щ.Д. /за
фактурите по т.4.25./, С.Х. /за фактурите по т.4.28./, св.И.Н. (за фактурите с
„Получател“ „К.-2“ ЕООД с №312/28.10.2009г., №313/29.10.2009г. и
№314/30.10.2009г. /т.4.20./) и П.Г./фактурите, описани в т.4.23./, не може да
насочи съда към извод, че В. е
знаел, че процесните инкиминирани документи, не са издадени от лицата, посочени
в тях. Още повече, както беше посочено и по-напред, обстоятелството, че
фактурата не е подписана от съставителя, при все че към този момент не е имало
такова законово изискване, категорично не води към извод за неосъществяване на
сделката, визирана в документа. Още по-малко може да се изисква от получателя
по сделката да знае дали издателя му, чийто имена са вписани като такъв, е
именно лицето, което я е подписало. Особено, когато се касае за множество търговски
отношения, дружества със сериозен търговски сделки и оборот /в частност „С.П.“
ЕООД – вж. показанията на св.Н./, упълномощаване от страна на управителите на
лица, които да представляват търговеца, вкл. и да подписват документи /вж.
показанията на св.Т., св.К. св.Н.,
обясненията на подсъдимия/, липсата на възможност за разпит на управителите на
част от дружествата.
Тук е мястото да
се отбележи, че некоректно и несъотносимо към даденото от в.л. И. заключение,
представителят на прокуратурата е посочил в обвинителния акт /л.7 от
обвинителния акт/, че „подписите в изброените фактури не са положени от св.Н.“.
Видно от цитираната експертиза по Протокол №16/ДОК-177/05.08.16г., подписите за
„съставил“, съдържащи се в копията на фактури, издадени от името на „С.П.“ ЕООД
с „Получател“-„К.-2“ ЕООД с №338/31.01.2010г., №322/08.12.2009г., №323/10.12.2009г.,
№324/15.12.2009г., №325/16.12.2009г., №327/19.12.2009г., №328/21.12.2009г. и
№330/23.12.2009г. /т.4.19./ са копия на подписи, които са положени от св.И.Н.. Предвид направените по-горе уточнения, това е
неотносимо, но за процесуална прецизност, следва да бъде отбелязано.
На същото
основание, макар и да кредитира, съдът намира за неспомагащо доказването
виновността на подсъдимия обстоятелство отразеното в почерковата експертиза, че
подписите за „получател“ в копията на 4 /четири/ бр. фактури, издадени от името
на „Х. - К.“ ЕООД, 13 /тринадесет/ бр. фактури, издадени от името на „С.П.“
ЕООД, 13 /тринадесет/ бр. фактури, издадени от името на „К.Е.К.Г.“ ЕООД, са
копия на подписи, които са положени от подсъдимия
В.. Вярно е, че това обстоятелство се отрича от
подсъдимия. Отказа му да заяви, че е подписвал предявените му от съда документи
е разбираем, предвид процесуалната му позиция в процеса. Следва да се напомни,
че по делото има данни фактури да са подписвани както от Т., а така също и от Л.,
а липсва възможност да се отрече и тезата на В. – и от А.. Не следва да се забравя и едно
важно обстоятелство – експертизата е работила върху копия, а не върху
оригинали. Но дори и изводите й да бяха категорични относно подписването на
фактурите от В., това според този съд не може автоматично да изведе знание у същия
относно нереалността на сделките, липсата на материална и персонална
обезпеченост у контрагентите, качествата на управителите им и т.н. Включително
тук е мястото да се отбележи и водещата роля в дружеството на св.Т., с когото
именно според св.Н. са се водили преговори, сключвали сделки, заменяли имоти и
т.н.
Съдът се довери
на заключението на експерта в частта, че подписите за „Възложител“ в 7 /седем/
бр. договори за строително-ремонтни работи на недвижим имот, сключени между „С.П.“
ЕООД и „К. 2“ ЕООД и Протоколите за извършени СМР към тях - от дата 01.11.09г.,
01.09.09г., от 25.11.09г., от 01.10.09г., от 25.11.09г., от 25.11.09г. и от
10.11.09г. /т.4.17./ са копия на подписи, които са на подсъдимият В., а подписите
за „Изпълнител“ са копия на подписи, положени от св.И.Н. /т.4.16./. Тези
изводи съответстват както на показанията на разпитания св.Н., макар и да се отричат от обясненията на В..
Обстоятелството, че ревизиращите „К.-2“ ЕООД данъчни органи са приели
необоснованост на услугите по тези договори, е въпрос, който подлежи на
обсъжане по-долу и няма отношение към изводите на съдебно-почерковата
експертиза.
По-насетне, СГС
отрази във фактическите си изводи и частта от заключението на в.л. И., според
която подписите за „Наемател“ и „Възложител“, съдържащи се в копието на Договор
за наем на недвижим имот от 20.11.2009г., сключен между П.С.М.и „Х. - К.“ ЕООД,
представлявано от С.Б.Х. /т.4.26./, са копия на подписи, които са положени от едно
и също лице, а именно - С.Х.. Това
обстоятелство обаче според този съдебен състав само по себе си също не е
достатъчно да установи последваща невъзможност на „Х.
- К.“ ЕООД да реализира доставка на стоки или да извърши посочените във
фактурите услуги, нито може да докаже знание у В., че процесния договор не е подписан и за двете страни от С.Х..
В потвърждение
твърденията на св.Л.,
е частта от обсъжданата експертиза, че ръкописните текстове в представените по
делото копия на фактури /описани в т.4.6. от експертизата/, издадени от името на „К. -2“ ЕООД с
„Получател“- „С.П.“ ЕООД, макар и да не са част от инкриминираните, са копия на
ръкописни текстове, които с изписани от св.В.Л.. Поради това, и съдът даде вяра на
заключението в тази му част, а и на показанията на свидетелката. Само за
отбелязване е отново, че същата е и подписвала фактури /вж. показанията й от
досъдебното производство/.
Съдът в този му
състав се довери на заключението на изготвената съдебно-икономическата
експертиза на в.л. П. и в.л. М. (л.10-81 от т.11
от досъдебното производство) в преобладаващата му част като го намира за
частично допринасящо изясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК. Това е
така, тъй като в преобладаващата част от експертизата, вещите лица се
„преписали“ констатациите в част от изготвените по делото ревизионни актове и
ревизионни доклади. Нещо повече, с оглед поставените въпроси, вещите лица са
дали и отговори по правни въпроси – в частност дали са допуснати нарушения по
данъчното и счетоводно законодателство. Вкратце – обсъжданата експертиза не е
нищо повече от хронологическо представяне на справките-декларации и дневниците
за покупки и продажби на „К.-2“ ЕООД. Не биха могли да послужат за нуждите на
наказателния процес констатации от вида: не е налице доставка на услуга по
смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което: „не се признават декларираните в
справката-декларация данни и същите се променят.....“.
Дори и да
изключим факта, че в експертизата са допуснати множество технически грешки относно
конкретните месеци, за които се отнасят дневниците за покупки /л.21, л.24
/гръб/, л.25/, същата съдържа констатации /от сведения/ от неразпитани по
делото свидетели – в частност П.Г., Д.Н.,
А.А. и др. Безспорно тази експертиза е най-ценна,
тъй като е най-пълна и стои най-близко до инкриминирания период, но според съда не може да спомогне за изграждане на
еднозначен извод дали подсъдимият е бил наясно с недействителността на
сделките, както твърди СГП.
На кредитация в
съществените им части подлежи и допълнителна съдебно-икономическата експертиза
на същите в.л. П. и в.л. М. (л.64-104 от т.13 от досъдебното производство), която на свой ред
удостоверява получените доставки на стоки и услуги, но от други юридически
лица, различни от визираните в обвинителния акт контрагенти, като в останалата
част преповтаря съдържанието на основната съдебно-икономическа експертиза.
Въпреки това, констатациите по тази експертиза не спомагат на съда в каквато и
да било степен за установяване извършил ли е подсъдимия инкриминираното
престъпление.
Що се касае до
втората налична по делото съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. А.К. (л.48-71 от папка 11 от досъдебното производство),
според заключението й неследващият се данъчен кредит за
дружеството „К.-2“ ЕООД за периода от 01.01.2009г. до 31.03.2010г. е 420
502,15лв. Тази стойност се различава от
инкриминираната, най-малкото поради това, че са включени и стойности по фактури
за м.март. Друг е въпроса, че експертизата е обследвала и периоди след м.март,
а именно м.април и м.май, което като крайно заключение е довело до резултат от
389 569,55лв. Освен това вещото лице е счело, че доколкото част от посочените
фактури не носят подпис на лицата, отразени в тях – в частност на св.Н., Щ.Д.,
св.Л., А.А., П.Г., С.Х. или подсъдимия, със сумите по тези фактури следва да се
намали данъчния резултат, без да се отчита съществуването на чл.7, ал.1, т.5 от
ЗСч, отричащ към момента на издаване на фактурите необходимостта да бъдат
подписвани. Поради това, първостепенният съд като отчете характера и вида на
поставената задача, не намира, че този способ за проверка на доказателства да спомага
за установяване обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК.
Касателно
последната съдебно-икономическа експертиза на в.л.Е.М. (л.10-23 от т.18 от досъдебното производство), същата е имала подобна задача – да калкулира стойността
на фактурите, за които съдебно-почерковата експертиза е доказала, че не са издадени
от лицата, посочени като техни издадатели и какъв е дължимия данък по тях. Дори
и да изключим факта, че съдържанието на тази експертиза до голяма степен копира
предходната, сама по себе си така формулирана тази задача отново влиза в колизия
със съдържанието на чл.7 от ЗСч. Освен това в крайния отразен в заключението
резултат от 452 197,53лв., приет и от обвинението за неправомерно приспаднат
данъчен кредит от подсъдимия В. са
включени и фактури, издадени през м.март, м.май и м.юни. Поради това, макар и
да счита това становище на вещото лица за коректно дадено и съобразно със
специалните му знания, според състава на СГС категорично не води до изясняване
на обективната истина. Още по-малко за доказване вина на подсъдимия, каквато
задача си е поставила СГП.
И
от четиритте експертизи обаче може да се изведе, че св.Л.
е попълнила всички
фактури, за които обвинението твърди да
не са издадени от „С.П.“ ЕООД и „К.Е.К.Г.“
ЕООД през м.декември като ги е включила в
дневника за покупки за същия месец
2009г. и на 13.01.2010г. е подала
по електронен път пред ТД на НАП, офис „СДО“ справка-декларация с
вх.№22250918849/13.01.2010г. за данъчния период от 01.12.2009г. до
31.12.2009г., а не касателно фактурите, издадени от „К.Е.К.Г.“ ЕООД това да е сторено на 15.02.2010г., както първоначално твърдеше
обвинението и поправи този свой недостатък с изменение.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според съдебния
състав не се събраха доказателства, според които да се установи по еднозначен и
недвусмислен начин, само който позволява постановяването на осъдителна присъда,
че подсъдимият С.С.В. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6
и т.7, вр. чл.26,
ал.1 от НК, а именно, че в периода от
01.01.2009г. до 15.02.2010г. в гр.София, ТД на НАП, офис „Изток“, в качеството
си на управител на търговското дружество “К.-2“ ЕООД с ЕИК:*******,
действащ като посредствен извършител чрез В.Е.Л. - счетоводител на дружеството “К.-2“ ЕООД, при условията на
продължавано престъпление - с повече от две деяния, а именно с 9 /девет/ деяния, е осъществил
поотделно различни състави на едно и също престъпление, като деянията се
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на: 452
197,53лв. /четиристотин
петдесет и две хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - гр.София, справки
декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС: „За
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159“
относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит и размера на годишната данъчна основа за 2009г. и
2010г. и чрез използване на неистински документи - фактури, и чрез използване
документи с невярно съдържание - дневници за покупки и продажби, при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и
като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.
Ha 12.02.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП
- гр.София, офис „Изток“ в справка-декларация по ДДС с
вх.№22141054088/12.02.2009г.
за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.01.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупки за м.01.2009г. и неистински документи: 5 /пет/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№035/31.01.2009г.
за сумата от 108 234.79лв.;
-№034/31.01.2009г.
за сумата от 143 **2.21лв.;
-№033/31.01.2009г.
за сумата от 179 479.80лв.;
-№032/31.01.2009г.
за сумата от 51 600.00лв.;
-№031/19.01.2009г.
за сумата от 60 793.41лв.
2.
На 12.03.2009г. е потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141061787/12.03.2009г. за данъчен период от
01.02.2009г. до 28.02.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на пълен данъчен кредит, като използвал документ с невярно съдържание - дневник
за покупки за м.02.2009г. и неистински документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както следва:
-№038/27.02.2009г.
за сумата от 126 000.36лв.;
-№037/27.02.2009г.
от 14 460.00лв.;
-№036/27.02.2009
г. за сумата от 5 040.00лв.
3.
На 14.04.2009г. е потвърдил неистина
пред ТД на НАП - гр.София,
офис „Изток“ е подал в справка-декларация по ДДС с вх.№22141071910/14.04.2009г.
за данъчен период от 01.03.2009г. до 31.03.2009г. относно стойността на
извършените покупки с право на данъчен кредит, като използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупки за м.03.2009г. и неистински
документи: 3 /три/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№043/31.03.2009г.
за сумата от 180 015.00лв.;
-№042/31.03.2009г.
за сумата от 38 040.00лв.;
-№041/31.03.2009г.
за сумата от 8 745.00лв.
4. На 14.05.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток” е подал в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141080293/14.05.2009г. за данъчен период от
01.04.2009г. до 30.04.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 4 /четири/ бр. фактури с доставчик ЕТ
„В.**- Щ.Д.“, както
следва:
-№051/30.04.2009г.
за сумата от 145 230.00лв.;
-№050/30.04.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№049/30.04.2009г.
за сумата от 178 020.00лв.;
-№048/30.04.2009г.
за сумата от 7 950.00лв.
5. На 12.06.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, в офис „Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141086163/12.06.2009г. за данъчен период
01.05.2009г. - 31.05.2009г. относно стойността на извършените покупки с право
на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.04.2009г. и
неистински документи: 3 /три/ бр. фактури, с доставчик
ЕТ „В.**– Щ.Д.“, както
следва:
-№054/29.05.2009г.
за сумата от 148 680.00лв.;
-№053/29.05.2009г.
за сумата от 42 240.00лв;
-№052/29.05.2009г.
за сумата от 1 680.00лв.
6. На 11.12.2009г.
потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Изток“ в справка-декларация
по ДДС с вх.№22141134274/11.12.2009г. за данъчен период 01.11.2009г. -
30.11.2009г. относно стойността на извършените покупки с право на данъчен
кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.11.2009г. и неистински документи - 4 /четири/ бр. фактури с доставчик „Х.
К.“ ЕООД, както
следва:
-№0005/30.11.2009г.
за сумата от 24 840.00лв.;
-№0004/30.11.2009г.
за сумата от 94 860.00лв.;
-№0002/30.11.2009г.
за сумата от 45 300.00лв;
-№0001/30.11.2009г.
за сумата от 30 000.00лв.
7.
На 13.11.2009г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22141127355/13.11.2009г. за данъчен период от
01.10.2009г. - до 31.10.2009г. относно стойността на извършените покупки с
право на данъчен кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.10.2009г. и
неистински документи: - 3 /три/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№312/28.10.2009г.
за сумата от 92 856.00лв.;
-№313/29.10.2009г.
за сумата от 12 084.00лв.;
-№314/30.10.2009г.
за сумата от 121 914.60лв.
8.
На 13.01.2010г. потвърдил неистина пред
ТД на НАП - гр.София, офис
„Изток“ в
справка-декларация по ДДС с вх.№22250918849/13.01.2010г. за данъчен период от 01.12.2009г. до
31.12.2009г. относно стойността на извършените покупки с право на данъчен
кредит, като
използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за
м.12.2009г. и
неистински документи: - 9 /девет/ бр. фактури с доставчик „С.П.“
ЕООД, както
следва:
-№322/08.12.2009г.
за сумата от 7 200.00лв.;
-№323/10.12.2009г.
за сумата от 12 720.00лв.;
-№324/15.12.2009г.
за сумата от 13 680.00лв.;
-№325/16.12.2009г.
за сумата от 8 400.00лв.;
-№327/19.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№328/21.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№330/23.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№331/28.12.2009г.
за сумата от 29 400.00лв.;
-№332/30.12.2009г.
за сумата от 6 120.00лв.
и 13 /тринадесет/ бр. фактури
-№254/28.12.2009г.
за сумата от 40 921.54лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№252/19.12.2009г.
за сумата от 18 240.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№253/23.12.2009г.
за сумата от 6 192.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№250/17.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№251/18.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№247/14.12.2009г.
за сумата от 30 096.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№249/15.12.2009г.
за сумата от 54 720.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№245/10.12.2009г.
за сумата от 68 850.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№246/11.12.2009г.
за сумата от 10 740.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№243/07.12.2009г.
за сумата от 18 000.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№244/08.12.2009г.
за сумата от 13 560.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№241/02.12.2009г.
за сумата от 8 640.00лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД;
-№242/03.12.2009г.
за сумата от 6 883.20лв., с доставчик „К.Е.К.Г.“ ЕООД.
9.
На 15.02.2010г. потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „СДО“ в справка-декларация по
ДДС с вх.№22250922017/15.02.2010г. за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.01.2010г. като използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки
на за м.01.2010г. и неистински документ 1 /едн/ бр. фактура, както следва:
-№338/31.01.2010г.
за сумата от 265 612.60лв. с доставчик „С.П.“ ЕООД.
Преди да
навлезе в конкретиката на казуса и да обследва теоретичното и фактическо
съдържание на вмененото да е извършил В.
престъпление, следва да се отбележат няколко обстоятелства, които правят
изначално обвинението на СГП трудно доказуемо.
Съдът беше
изключително затруднен при установяване фактологията по делото, още повече,
тази наведена от представителя на СГП в обвинителния акт, доколкото именно
последният е изграден общо, без да съдържа достатъчно проверими конкретни факти,
от които може да се установи поведение на В.,
насочващо към виновно избягване плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, съзнавайки нестинността на декларираните обстоятелства, в
частност фиктивността на сделките. Това разбира се не би могло да следва
автоматично от качеството на управител на В..
В обсъждания обвинителен акт присъства минималната съдържателна част за
повдигане на обвинение срещу подсъдимото лице в унисон с изискванията на
ТР№2/2002г., поради което и съдът не върна делото на СГП в разпоредително заседание.
Още повече, предвид постановения от СГС краен акт, не би се стигнало да
засягане правото на защита на подсъдимия.
Дружеството „К.-2“
ЕООД е било обект на няколко ревизии, приключили с ревизионни актове.
Прокурорът се е задоволил да посочи само две ревизии, едната от м.февруари
/стр.2, 5 абзац/ и другата, започнала пред м.октомври 2011г. /стр.3, абзац 2/, които
е счел за относими към предмета на делото. Дори и да изключим факта, че не са цитирани
ревизионните актове, с които са приключили двете ревизии /№22251000176-1/09.09.2010г. и №*********/10.01.2012г./, въпреки че на база на тях се извеждат неблагоприятни
за подсъдимия факти, още повече, че първият ревизионен акт и доклада към него
не се намираха в кориците на досъдебното производство, следва да се отбележи,
че предмет на втората ревизия са данъчни задължения на
дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., а не по ЗДДС. Не може да се отрече, че констатациите за направени
разходи по ЗКПО /вкл. непризнати такива/ са в пряка връзка с начисления и
приспаднат данъчен кредит по ЗДДС от ревизирания субект, но предмет на
обвинението срещу В. е, че
посредством потвърждаване на неистина в подадени пред ТД на НАП
справки-декларации по ЗДДС и чрез използване на неистински документи – фактури,
и чрез използване на документи с невярно съдържание – дневници за покупки и
продажби, е приспаднал неследващ се данъчен кредит, какъвто се ползва по ЗДДС,
а не по ЗКПО.
На следващо
място, ревизията,
приключила с ревизионен акт №*********/01.06.2011г., възложена със заповед за
възлагане на ревизия №1004475/16.11.2010г.,
за която не иде реч в сезиращия съда акт,
обхващаща период 01.01.2009г.-31.12.2009г. /за корпоративен данък/ и
01.01.2010г.-30.09.2010г. /за ДДС/, т.е включва и два месеца от
инкриминирания период от 2010г., като данни
за съществуването й е резултатите от нея бяха за пръв път възведени от съда в
обстоятелсттвената част на настоящите мотиви, което безспорно затруднява
правото на защита на подсъдимия.
Неправилно в обстоятелствената
част на обвинителния акт е отразено, че св.Л.
попълнила дневника за продажби
за м.октомври 2009г. и м.
декември 2009г. /стр.6 и стр.7 от
обвинителния акт/, при все че се касае за дневниците за покупки, с които се
декларират регистрираните от дружеството облагаеми
доставки. Такива са констатациите на всички изготвени съдебно-икономически
експертизи. Така е обективирано и в диспозитива на сезиращия съда акт. Това е
от съществено значение с оглед определяне правилния размер на признатия
данъчния кредит за всяко данъчно задължено лице за конкретния месец и в крайна
сметка по кое обвинение се защитава подсъдимото лице.
Чрез
изменение на обвинението беше отстранено и първоначалното твърдение на
прокурора, несъответно на
коментираните счетоводни експертизи, че подсъдимият В. е
предоставил през м.февруари 2010г. на св.Л. 13бр.
фактури, издадени от „К.Е.К.Г.“ ЕООД.
Това е станало през м.януари, тъй като се касае за покупки, реализирани през
м.декември, а не през м.януари, поради което и последната дата, която
обвинението твърди да е довършено продължаваното престъпление е 15.02.2010г.,
но касае само една фактура - №338/31.01.2010г. за сумата от 265 612.60лв. с
доставчик „С.П.“ ЕООД, а останалите 13бр. би следвало да се привържат към дата
справката-декларация, подадена на 13.01.2010г. Това обаче според този съд би
променило констатациите по сумите за приспаднат данъчен кредит за конкретния
месец.
Друг
е въпроса, че в цитираната по-горе експертиза –
л.25 от т.11 от съдебно-икономическата експертиза на в.л. П.
и в.л. М., е допусната техническа грешка като неправилно е вписан дневник за
покупки за м.ноември, а се има предвид дневника за покупки за м.декември,
въпреки че съдържанието й е намерило отражение отчасти в обвинителния акт. Да
не говорим, че част от фактурите в тази експертиза са отразени неправилно като
издадени през 2010г., и то през м. декември, т.е далеч след крайната
инкриминирана дата.
По-насетне,
не може да не компрометира и буквалното възприемане от СГП на крайната сума по
заключението на в.л. М. /л.10-23 от т.10 от досъдебното производство/, според
което причинената щета на държавата в резултат на неправомерно приспаднат
данъчен кредит, именно срещу които факти се защитава подсъдимия, е 452
197,53лв. Както беше отбелязано и по-горе в тази сума е включена и стойността
по фактури, издадени през м.март, м.май и м.юни, които стоят далеч след
инкриминирания период и неравомерно увеличават размера на „особено големите
размери“. Съдът обсъди по-горе и некоретното посочване в обвинението като факти
и неподписването на всички фактури на „С.П.“ ЕООД от св.Н., което не
съответства на заключението на графическата експертиза /стр.7 от обвинителния
акт/.
Съществен проблем в обвинителния акт, който не беше посочен по-горе и
относно посочване на вида и характера на съпровождащите справките-декларации
първични документи - фактури.
На първо място инвокираните
/фактури/ безспорно имат характера
на документи - конкретно писмено изявление на
определено лице, което изявление съдържа факти или обстоятелства или съдържа
твърдения за наличие на факти и обстоятелства, които имат правно значение /вж. Ж.Сталев –
стр.277-278, ГПП, Сиела), така и съдебната практика – ППлВС № 3/1**2г./.
Документите по
различни признаци се делят на: диспозитивни и удостоверителни
(свидетелствуващи); официални и частни; истински и неистински и др.
Диспозитивните (разпореждащите) документи не удостоверяват факти, събития или
обстоятелства извън самото изявление на лицето. Напротив “удостоверителен
(свидетелствуващ) документ” е този, който материализира не първично, а
удостоверително изявление на своя издател относно съществуването или
несъществуването на определени факти и обстоятелства (за извършени от него,
пред него или спрямо него действия).
На
база направените деления, съдът категорично приема, че фактурата е частен документ. Съобразно
разпоредбата на чл.93, т.5 от НК „официален документ” е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В действителност в миналото се е считало,
че доколкото различните видове фактури се съставят от длъжностни лица в кръга на служебните им
правомощия (обикновено това са счетоводители в съответното дружество или
учреждение), по ред и форма, указани
в Закона за счетоводството и други актове с нормативен характер, то се касае за официални документи /р.№345 от 21.12.1**8
г. по н. д. № 375/1**8 г., II н. о. на ВС/.
Следва да се има предвид, че това становище от съдебната практика има своята
историческа обусловеност, тъй като преди 1**9г. всички стопански
субекти са били държавна собственост, съответно това
обстоятелство се е отразявало на характера на документите, които
служителите в тези предприятия съставят, вкл. фактури. В по-новата съдебна
практика се поддържа
становището, че фактурата представлява частен документ, доколкото отразява
(форма за доказване) по същество главните
елементи и изпълнението на сключен между субекти на частното право правна
сделка.
Фактурата освен това е и удостоверителен документ.
Понятието
“неистински документ” по смисъла на наказателното право има също законово
определение в чл.93, т.6 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба това е документ, на който е придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. По аргумент за противното “истински документ“ е
този, при който изразеното писмено изявление принадлежи на лицето, посочено
като негов автор (така и ППлВС №3/82г).
Документите според теорията
и практиката могат да бъдат и обект на подправка. Същата обаче може да обхваща
както авторството на документа (и тогава ще има неистински документ), така и
верността на изявлението, материализирано в документа. В последния случай става
въпрос за документ с невярно съдържание.
Горенаправените теоретични постановки са с важно значение, тъй като само удостоверителните
документи могат да са с невярно съдържание, защото изявлението на автора им
удостоверява факти, съществуващи в обективната действителност, но стоящи извън
самото изявление. Оттук следва, че документът с невярно съдържание не може да
бъде неистински. Това е така, защото за неистинския документ няма значение дали
отразената в него информация е истинска, или не. Т.е няма правна възможност неистинския
документ да бъде и с невярно съдържание, респективно, недопустимо е смесването
на тези две основни групи документи.
В случая, СГП
настоява фактурите да не изхождат от лицата, посочени като техни издатели.
Както многократно беше подчертано по-горе, изискване за подписване на този вид
частен документ, към инкриминирания период не е имало. Въпреки това, наведената
в обвинителния акт теза е, че В. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения като е използвал истински документи – фактури, което обективно свързва този
документ на база на изложеното по-горе с авторството му, а не със съдържанието
му. Ето защо според съдебния състав фактурите в казуса биха могли да бъде
документ с невярно съдържание, тъй като според съдържателната част на
обвинителния акт обективират неверни стойности, произтичащи от недействителни сделки, т.е отразените в тях обстоятелства не отговарят на действителността и
това е именно основанието за избягване установяване и плащането на данъчни
задължения. Поне такива са фактите в сезиращия съда акт, въпреки че изведено в
диспозитива и изводимо от почерковата експертиза – тяхната неистинност. Именно
последното е било основа на поне две счетоводни експертизи, които предвид
поставените въпроси, са дали формален отговор за нереалност на сделките,
изхождайки единствено и само от заключениетона почерковата експертиза. За
последното освен това стана ясно, че не е възприето напълно коректно /вж.
заключението досежно подписите на св.Н./.
С
оглед процесуална прецизност следва да се отбележи и че в обвинителния акт са
изведени факти на база показания на подсъдимия, дадени като свидетел /стр.2/, такива
на починалия А. /стр.2/ и Щ.Д. /стр.5/.
Данъчните престъпления засягат обществени отношения,
свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система.
Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице, което има
задължение по закон в лично
качество или като управляващ/представляща даден търговски субект, да плаща определен вид данък. Престъплението
по чл.255 от НК от обективна страна се изразява в избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери чрез
потвърждаване на неистина в подадена декларация, чрез използване на документи с
невярно съдържание при водене на счетоводството и чрез приспадане на неследващ се
данъчен кредит.
В
процесния случай се твърди В.
да е изпълнил състава на престъплението
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. Според СГП, с цел да избегне установяването и
плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, подсъдимият е потвърдил неистина /плащането на ДДС по посочените,
но неосъществени /фиктивни/ сделки с доставчиците по изброените фактури/
в подадени справки-декларации по
ЗДДС в инкриминирания период
от името на „К.-2“
ЕООД чрез св.Л. като справките-декларации са били придружавани от неистински
документи – фактури и документи
с невярно съдържание - дневници за покупки и
продажби.
Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност, действащ към инкриминирания
от СГП период,
данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея, вкл. на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
селското стопанство и т.н. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Обект на облагане с ДДС е всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, като съгласно чл.5, ал.1 от ЗДДС, стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия,
газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.
В чл.6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието
"доставка" - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно
право върху стоката, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да
се сключи. Начисляването на
данъка се извършва от доставчика
на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема
доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата
на което данъкът е станал изискуем. По този начин за регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по
облагаема доставка, възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Данъкът върху добавената стойност е изискуем от регистрираното по
ЗДДС лице, което е доставчик на облагаемата доставка, като същото е длъжно да
го начисли, като го включи в размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка - декларация. Според нормативното
изискване на чл.124 от ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри -
дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него данъчни
документи - фактури - в дневника за покупки и издадените от него данъчни
документи-в дневника за продажби. Съгласно разпоредбата на чл.125 от действащия ЗДДС, за всеки данъчен период, който е едномесечен, регистрираното лице подава
справка-декларация, до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който
се отнася.
В съдебната практика /р.№219/2010г. по н.д. №167/2010 г., ВКС, I н.о., р. № 192 от 24.01.2020 г. по н. д. № 773/2019 г.,
н. к., ІІІ н. о. на ВКС/ е изяснена правната
природа на декларациите, които се подават пред органите по приходите, а именно
че същите представляват производен официален удостоверителен данъчен документ със счетоводен
характер, с който се установяват данъчни задължения от реална стопанска дейност
и който
създава за данъчно задълженото лице права и
задължения. Справката-декларация е носител на обобщена информация, получена от първичните
и вторичните счетоводни документи и черпи доказателствена сила именно от тях. В
крайна сметка, данъчните задължения се установяват в декларациите. Лъжливотото
документиране на търговски сделки по фактурите и предаването им за
осчетоводяване, би могло да е в причинна връзка с
постигане на резултата по справките-декларации, но следва да е обективно доказана
невярното отразяване на сделките във фактурите, което в случая не е факт, а презумция. В декларациите се съдържа
обобщена информация от първичните счетоводни документи, въз основа на които се
съставят, и в случаите когато тази информация не отразява обективно
действителността, същите се квалифицират като документи с невярно съдържание.
От своя страна дневниците за покупки и
продажби представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби
на стоки и услуги през даден период. Регистърът по чл.124 от ЗДДС
възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни документи, т.е. фактурите,
описани в него. Поради това, че първичните счетоводни документи са документи,
установяващи истински факти и събития, ако същите са с невярно съдържание,
независимо, че при осчетоводяването им ще бъдат спазени правилата и
изискванията на Националните счетоводни стандарти за съставянето на вторичните
счетоводни документи /счетоводни регистри/ и обобщаващите счетоводни документи
/синтетични регистри/, всички съставени счетоводни документи в резултат на
осчетоводяването на неверни първични документи ще бъдат с невярно съдържание,
макар и привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство от
гледна точка на изискванията на ЗСч.
По делото няма
спор, че подсъдимият В. в качеството си на
управляващ и представляващ търговското дружество може да бъде годен за търсене на наказателна отговорност субект по смисъла
на чл.255 от НК, доколкото „К.-2“ ЕООД е данъчно задължено лице, извършвало независима икономическа дейност. Опитите
му посредством дадените обяснения да обоснове само формално представителство на
дружеството, според съда не се подкрепиха с доказателства. Нито нивото на
образованост, нито фактичекото осъществяване на дейност в склада, товаро-разтоварителна
и такава като водач на МПС могат да игнорират обективния факт, че В. е бил управител на търговския субект за периода 14.04.2008г.-26.03.2010г.
В действителност, не би могла да се игнорира съществената роля в „К.-2“ ЕООД
през инкриминирания период на други две лица – св.К.Т. и А.А.. По една или друга
причина обаче, показанията на първия се опитват да променят фокуса на внимание
от извършваните от него дейности за и от името на „К.-2“ ЕООД, а А. е починал,
което обективно затрудни изясняването действителната му функция.
Предвид
така изясненото му качество, В. е
имал и задълженията, изходящи от цитираните по-горе норми на чл.124 и чл.125 от ЗДДС /ТР №4 от 12.03.2016г. по тълк.д. №4/2015г., ОСНК на ВКС/. В случая според СГП, а и според приобщените по делото
доказателствени материали, това задължение е изпълнявано посредством нарочно
назначен счетоводител – св.Л., която чрез електронен подпис на дружеството, е
подавала ежемесечните справки-декларации и е декларирала обстоятелствата, за
които са и представяни първични документи от В. и/или други лица /в частност св.Т./. Именно поради това и
прокурорът е приел, че в случая данъчното престъпление е извършено чрез
посредствен извършител – св.Л..
Трайно
установената съдебна практика допуска осъществяването на данъчно престъпление,
свързано с представянето на неверни данни и документи с невярно съдържание за
изготвянето и подаването на ежемесечни справки декларации по ЗДДС чрез други
лица, които са счетоводители и/или служители в съответните юридически лица
/посредствени извършители/. Но, за да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия В., условието е да е
установено, осъзнаването от негова страна, че в тях се потвърждава неистина,
респ. данните в тях са формирани на база неистински/документи с невярно съдържание. В случая според
съда това обстоятелство не е безспорно доказано, в които случаи единствено
чл.303, ал.2 от НПК допуска постановяване на осъдителна присъда. Счетоводното обслужване на „К.-2“ ЕООД се е
извършвано единствено и само от св.Л.. Подаването
на всички справки-декларации през инкриминирания период от името на „К.-2“ ЕООД
от св.Л. е
извършвано чрез електронен подпис - УЕП 10D20, с
титуляр същото дружество, макар и
издаването му да е осъществено чрез управителя. Няма как да се докаже по
делото, че подсъдимият В., още
повече предвид липсата на специални знания, е бил запознат с процеса на
подаване на справки-декларации, какви документи е необходимо да ги съпровождат
и дали и по какъв начин следва да бъдат изготвени документите, които
обосновават действителността на отразените във фактурите сделки – в частност по
делото се съдържат данни, че част от договорите за СМР са без определена цена,
приемо-предавателните протоколи за дървения материл – без дата и т.н. Стана
ясно освен това, че документи за дейността на търговеца е представял и св.Т.,
въпреки опитите му да отрече това, а са изготвяли не само В., но и Т., Л., а и вероятно А..
Спецификата
на инкриминираната дейност - укриване на данъчни задължения, по необходимост
свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с
ревизионната дейност на данъчната администрация. В разрез с основни принципи на
наказателното производство обаче би било да се допусне смесване на
обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението с относимите към данъчния
деликт обстоятелства /р.№455 от 07.02.2014 г. по н. д. №1008/2013г.,
н. к., І н. о. на ВКС/. Данъкът върху добавената стойност е косвен и
заплащан за определен вид сделки и услуги, като същият се начислява и внася от
доставчика на стоката и услугата и се включва в продажната цена, а при
наличието на определени предпоставки се възстановява от данъчните органи на
регистрирано лице - получател на стока или услуга по облагаема сделка или за
осъществен внос. Предназначението на
ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник
ликвидно и изискуемо и ако не бъде изпълнено доброволно, позволява събирането
му по принудителен ред. Основната функция на ревизионния акт като правен
инструмент е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би могъл да
се третира и като юридически факт по отношение на данъчното задължение /ТР
№1 от 07.05.2009г. по тълк. д. №1/2009г., ОСНК на ВКС/.
„Съдът от
своя страна изследва
обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл.102 от НПК
единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена
сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да направи това и
по отношение на което и да било друго доказателство или доказателствено
средство (чл.14, ал.2 от НПК)“. /ТР №1 от 07.05.2009 г. по тълк. д. №1/2009г., ОСНК
на ВКС. Ноторно известно е, че за доказване на наказателното обвинение е необходимо
установяването на всички факти, включени в обективната и субективната страна на
съответния престъпен състав, съобразно указаното единствено и само в НПК. Процесуалното
ни право не допуска боравене с презумпции и фикции, за да се приеме за
установен даден факт. Поради това, въпреки обстоятелствато, че се касае до
доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК, за целите на доказването по
НПК, документите, част от ревизионното производство, не могат a priori да доведат до потвърждаване на направени в тях изводи за
неосъществяване /фиктивност/ на сделки, доставки и т.н. Задължителните за
съдилищата указания, дадени с ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСНК на ВКС насочват
към относителна самостоятелност на данъчното и наказателно правоотношение.
В
случая според СГС, изложената от прокурора теза се базира преимуществено на
констатациите на ревизионните актове и доклади, и то на тази част, с които е
боравено в досъдебното производство, при все че част от тях бяха привнесени
едва в съдебната фаза. Съдът не може да
не се съгласи с извода, че писмените
доказателства и доказателствени средства,
част от ревизионното производство, несъмнено
допринасят за установяване на възприетите факти, но само въз основа на тях не може да бъде даден
категоричен отговор на въпроса относно липсата на реално извършени, но отразени
документално сделки. Както беше
посочено и по-горе при доказателственото обсъждане, СГС кредитира изготвените
няколко ревизионни акта,
послужили
за основа на обвинителната теза, като счете, че същите са
съставени
в рамките на надлежно назначени и извършени данъчна проверка от данъчни служители, притежаващи
необходимата компетентност да направят писмено отразените констатации.
От
решаващо значение за установяване на твърдяното в настоящото наказателно
производство обстоятелство
с оглед очертаните рамки на обвинението, е дали в
действителност са били сключени сделките, по които „К.-2“ ЕООД е претендирало
връщане на реално начисленият му и заплатен на доставчиците ДДС и най-вече дали В. е знаел това обстоятелство.
Отговорът
на този въпрос се затруднява и от
изтеклия период от време - повече
от
десет години, предвид кончината на преобладаващата част от управителите,
собствениците на дружествата-контрагенти на “К.-2“
ЕООД, вкл. и на А.А., опитите за дистанциране отслучилото се на св.Л. и св.Т.,
вкл. близките роднински и търговски взаимоотношения на последния с В. и представляваното от него към онзи
момент юридическо лице, на което за определен период от време е бил едноличен
собственик на капитала.
В ревизионните
документи данъчните органи са стигнали до извод за фиктивност, нереалност на
част от сделките, сключени между „К. 2“ ЕООД от една страна и ЕТ
„В.**– Щ.Д.“*** ЕООД, „С.П.“
ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД – от друга.
Какво
е било действителното състояние на нещата касателно ЕТ
„В.**– Щ.Д.“ към този процесуален момент,
според съда не може да бъде установено. Щ.Д.
е починал на 27.02.2014г. и показанията му не са част от настоящето
производство. От друга страна, на липсата на материална обезпеченост, за което
се споменава в ревизионните актове и
изготвените на тяхна основа счетоводни експертизи, се противопоставя сключения
на 15.04.2009г. от ЕТ „В.**- Щ.Д.“ договор за наем на банциг с представляваното
от В. дружество „К.-2“ ЕООД. По
делото има данни в едно от ревизионните производства от „К.-2“ ЕООД да са представени и 6 бр.
копия на договори за изкопни работи на недвижим имот и 5бр. договори за наем, съдържанието които не може да бъде опровергано. Според св.Т., дружеството „К.-2“ ЕООД, на което е бил и
едноличен собственик на капитала за известен период от време, е осъществявало
сделки с търговци от гр.К., вкл. и с посочения ЕТ. Такива са показанията му и
от двете фази на процеса. В същия смисъл са и твърденията на неговата съпруга –
св.Т., св.Т., а и обясненията на В..
Последният е категоричен, че е пътувал често до гр.К., а и именно оттам са
доставяли дървен матеирал. Доказателства, които да оборят тези твърдения -
липсват. Напротив, показанията на св.Т., св.Т., св.Н. насочват към това
дружеството „К.-2“ ЕООД да е развивало сериозна търговска дейност, най-вече в
приоритетните области по доставка и обработка на дървен материал и франчайз на
петролни продукти. От своя страна, св.Л. само е приемала готови документи
/фактури/, както от В., но също и от
Т., което на още едно основание изключва възможността едниствено и само
подсъдимият да е лицето, което да носи последствията от възможността сделките
да са фиктивни. Както беше многократно подчертано в казуса, преплитането на
търговските и финансови отношения между св.Т. и представлявани от него
дружества и „К.-2“ ЕООД, е дало сериозни правомощия на последния, не само като
едноличен собственик на капитала за известен период от време, но и като
пълномощник на В.. Това според съда
не може автоматично да носочи обвинителната теза към подсъдимия, тъй като не би
могло да се установи по еднозначен начин, само който позволява постановяването
на осъдителна присъда, е ли е бил наясно В.
с всички сключени сделки и извършвани доставки. Сериозен конфликт тезата на
прокуратурата намира в показанията на св.Н., който е категоричен, че е
договарял всички съществени елементи по сделките и търговските отношения с „К.-2“
ЕООД не с кой да е, а със св.Т..
На
следващо място, обстоятелството, отразено в един от ревизионните доклади /№1105530/07.12.2011г./, че касовите бележки, с които са били придружени фактурите,
представени от „К.-2“ ЕООД в ревизионното
производство, са от устройство и фискална памет,
които не се регистрирани в НАП, не
може автоматично да обоснове знание у В.
за това, а още по-малко да изведе заключение, че фактурите и тези касови
бележки удостоверяват неистински доставки. На същата плоскост, са и
разсъжденията на съда относно приемо-предавателните протоколи за доставка
на дървен материал, за които данъчните
органи са заключили, че не става ясно за коя фактура се
отнасят. Непредставянето от данъчно-задълженото
лице на пътни листове,
товарителници, превозни билети за дървения материал, протоколи, от които да е
видно по коя фактура се документира извършената услуга по място, количество и
стойност на извършената работа също не може
да се вмени във вина на В..
Посоченото ревизионно производство е било във времето, когато същият е напуснал
дружеството, поради което и няма как да се претендира от него пълнота на
представения обосноваващ издадените фактури материл.
Не може по категоричен начин да се установи и знание у В., че дружеството ЕТ
„В.**- Щ.Д.“ е дерегистрирано по ЗДДС преди
издаването на една част от фактурите по ЗДДС.
По-насетне,
единствено и само за целите на данъчно-ревизионното производство могат да се
ползват изводите за връчено съобщение за изискване на документи от ЕТ „В.**– Щ.Д.“ /по реда на чл.32 от
ЗОПК/ и оттам за непредставянето на обосноваващи сделките
доказателства.
Обективираното от данъчните органи, че масивите
на ТД на НАП – К. процесните фактури не са
били включени в дневниците за продажби и
справките-декларации за посочените периоди при
все, че последната справка-декларация на ЕТ „В.**–
Щ.Д.“ е от м.октомври 2008г.
- с нулев резултат може да доведе единствено и само до допуснато нарушение при
воденето на счетоводство от страна на ЕТ „В.**– Щ.Д.“, но е и до еднозначен извод за неосъществяване на
сделките и знание в тази насока у подсъдимото лице. Категоричността на извода
на съда за невъзможност установяване декларирането на неистинност от В. в справките-декларации относно
сделките с ЕТ „В.**– Щ.Д.“ не
се разколебава от заключението на съдебно-почерковата експертиза
и в частност неизхождането на
подписа във фактурите от посоченото
като техен съставител лице - Щ.Д..
Това следва не само от посочената по-горе документална липса на необходимост от
полагане на подпис, но и от невъзможността към този процесуален момент, още
повече предвид смъртта на Д., да
се установи знание у В.,
че посоченият издадател не е лицето, което е
подписало фактурата. Както беше посочено
и по-горе, напълно резонна е хипотезата за
упълномощаване от страна на починалия Д.
на други лица, които да го представляват и подписват документи, подобно на
случаите със „С.П.“ ЕООД и „К.Е.К.Г.“ ЕООД. Поради това и изводите, направени от
данъчните органи за липса на материална обснованост за осъществяване на сделките
и поради това тяхната фиктивност, не могат да послужат еднозначно за осъждане
на В..
На
не по-различна плоскост стоят разсъжденията по отношение наличието или не на
търговски взаимоотношения между управляваното от подсъдимия юридическо лице и „Х.
К.“ ЕООД. Управителят на това дружество - С.Х. е
починал на 22.02.2010г., поради което и изобщо не е имало възможност да бъде
разпитан в хода на предварителното разследване относно това е ли е търгувал с „К.-2“ ЕООД или не.
Счетоводителката на търговеца -
Р.С. е представила наличните при нея документи в рамките на насрещната проверка в
ревизионното производство срещу “К.-2“
ЕООД. Няма как от това, че същата, и то определен период след смъртта на Х., не
е предоставила на ревизиращите протоколите, цитирани
във фактурите, документите, удостоверяващи
плащането, да се изведе с категоричност неавтентичност
на твърдяните с инкриминираните фактури сделки.
Касае се за предположение, направено и от данъчните
органи и достатъчно за нуждите на данъчното производство, на което, както
подробно беше обосновано и по-горе, наказателното съдопроизводство, не може да
се базира.
Обстоятелствата, че приложеният по делото договор за
наем на недвижим имот на територията
на с.Скриняно от 20.11.2009г. между Пламен Миланов и „Х.-К.“ ЕООД е подписан и за двете страни от С.Х. и че подписите върху
инкриминираните фактури не изхождат от посоченото
като техен съставител лице, също не
променят горните разсъждения. Липсват данни от една страна В. да е бил наясно с първото обстоятелства, а второто, както стана
ясно е ирелевантно, доколкото действащото законодателство към датата на
издаване на фактурите не е задължавало издателя на фактурата да я подписва, а
още повече това обезателно да е управителя.
Подобно
на разсъжданията на съда касателно непредставянето на изисканите от данъчните
органи документи от „К.-2“ ЕООД, определен период от време след напускането на В., и в този случай не може да се
направи извод за виновността на подсъдимия и за субективното му знание, че
сделки с подобно съдържание не е имало. Счетоводството на дружеството след оттеглянето
на В. е преминало в „А.“. Няма
неоспорими доказателства, че са се съхранили всички документи. Още повече, че и
предходната счетоводителка е напуснала почти едновременно с преустановяване
управителните функции на В..
Въпреки
че и в случая с „К.Е.К.Г.” ЕООД, сведения от управителката и едноличен собственик - П.Г.обективно няма как да бъдат приобщени /починала на 28.07.2014г./, ситуацията на пръв поглед изглежда по-различна, тъй
като пред съда беше разпитан пълномощник на дружеството – св.Х.К..
В
основни линии, макар и да разказва, че е представлявал различни търговци по
почин на неустановено лице, съдът не споделя довода на СГП за категорично установеност
посредством показанията му, че не е издавал фактури, че не е сключвал сделки,
тъй като не чувал за
„К. 2“ ЕООД, или за
В.. Не следва да се забравя, че К. е бил пълномощник, което
само по себе си си не изключва възможността да е имало и други такива, за които
св.К. да не е знаел или предполагал. Още повече, че дейността му по
представителство на „К.Е.К.Г.” ЕООД не е била единствената подобна. След това, въпреки че
кредитира по-пълните показания на свидетеля от досъдебното производство, същите
са приобщени в процеса на основание по чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, поради
което и не могат да бъдат поставени в основата на осъдителен извод, а
сведенията в ревизионните актове се базират на фикцията за нереалност на
сделките. Не може да се отрече, че по думите на К., същият е извършвал
определени дейности, обективиращи реалност на сключвани сделки от „К.Е.К.Г.“ ЕООД - банкови преводи, пренос на
предварително подготвени фактури и др.
до митници, данъчни органи. Няма данни подписа на К. да е бил обект на
почерковата експертиза, която се е насочила само към подписа и почерка на управителя
– П.Г., т.е да се приеме за доказано, че инкриминираните фактури не изхождат от
него, доколкото правомощия да съставя фактури, безспорно е имал, макар и да
отрича този факт.
На
следващо място, насрещната проверка в данъчните ревизии спрямо „К.-2“ ЕООД е
приключила по реда на чл.32 от ДОПК досежно изисканите от „К.Е.К.Г.“ ЕООД
документи, с което предположение обаче наказателно право и процес не боравят.
За осъществявани сделките с „К.Е.К.Г.” ЕООД, обективирани във фактури говорят в показанията си св.Т., св.Т., св.Л. и подсъдимия
В.. На техните сведения не може да
се противопостави констатираното от данъчните органи, че това дружество няма
назначен персонал, тъй като няма как да бъде еднозначно доказано, че
подсъдимият е бил наясно с това обстоятелство. Както беше многократно
подчертано и по-горе, изводи в тази насока не могат да се правят и на база неподписване на фактурите от П.Г.или непредставяне
на изискания от данъчните органи набор от документи от ревизирания субект /в
частност касови бележки/, което е станало доста след напускането на В. и за пълнотата на наличния
счетоводен и счетоводно-оправдателен материал, същият обективно е нямало как да
отговаря.
Касателно
„С.П.“ ЕООД, спор, че търговски взаимоотношения по повод извършване на доставки
между двете юридически лица са съществували, по делото няма. В случая обаче, в
обвинителния акт се съдържат твърдения за неизвършени услуги от страна на „С.П.“
ЕООД на обекти на „К.-2“ ЕООД, независимо от подкрепата им с договори за
извършени строително-ремонтни работи и приемо-предавателни протоколи за СМР,
вкл. и при налични подписи върху тях на представители на двете договорящи
страни – подсъдимия В. и св.Н..
Кредитирайки
показанията на св.Н., тази инстанция намери, че не могат да се споделят
доводите на СГП за нереалност на сделките, които се базират от една страна на
неправилно отразяване в обвинителния акт на заключението по съдебно-почерковата
експертиза, че фактурите не изхождат от св.Н., а от друга – на едностранно
позоваване на фикциите, приети от данъчните органи. При все, че както св.Н.,
така и В., а също и св.Т. и св.Т.
потвърждават извършването на строително-ремонтни работи от страна на „С.П.“
ЕООД, удостоверени с фактури, преобладаващата част от които подписани от
управителя на издателя им, ведно със съпровождащи ги договори и
приемо-предавателни протоколи. На следващо място, съдът прие за вярна и
причината, наведена от св.Н., „К.-2“ ЕООД да възложат на „С.П.“ ЕООД извършването
на строително-ремонтни работи - липса на лиценз от първата /вж. и показанията
на св.Т. от досъдебното производство, на св.Т., на св.Т./. Не може автоматично
да се изведе и липса на сделка от обстоятелството, че част от фактурите не са
подписвани от управителя Н.. Дори и да изключим категорично обсъдената ненужност
от подписване на фактурите, безспорно част от тях са удостоверени с подписа на
св.Н., а за друга част, предвид обема на развиваната от „С.П.“ ЕООД дейност,
самият Н. е категоричен, че е издал няколко пълномощни, за да се развива оперативно
и бързо дружеството. В такава насока говорят самите пълномощни и показанията на
св.Ф..
На
преден план досежно непредставянето на определени документи от „С.П.“ ЕООД следва да се изведе и настъпилата трайна
неработоспособност у св.Н., дала отражение
и върху бизнес делата му. Не може да се игнорира обстоятелството, че за разлика
от останалите контрагенти, в хода на насрещната
проверка от страна на „С.П.“ ЕООД са представени
значителен брой документи /копие
на дневен финансов отчет от фискално устройство, удостоверяващо плащане в брой,
протоколи за установяване извършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи, договори за строително-ремонтни работи, фактурите от предходен
доставчик и т.н./. В преобладаваща им
част, тези документи, макар и да се отрича от подсъдимия да са подписвани от
него, са подписвани именно от него, така също и от св.Н.. Виждането на
данъчните екипи, че щом протоколите за установяване
извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи са без дата на предаване
на работата, а договорите
за строително-ремонтни работи - без цена на договорените работи, следователно са недействителни, не може да бъде споделено,
тъй като се базира на предположение, и не е подкрепено с доказателства.
Напротив – в обратната насока са както показанията на св.Н., които според този
съд са единствените напълно безпристрастни, а така също и на св.Т., св.Т.,
обясненията на подсъдимия и др.
Вярно е
по-нататък, че в ревизионния доклад е отразено, че „К.-2“ ЕООД е представило копия от фактури
с отбелязано плащане по
банка, без удостоверащи го документи,
а към други 10бр. фактурите не са представени касови
бележки от касов апарат. Следва да се
подчертае, че по думите и на Н., и на Т., и на Т., и на В., „С.П.“ ЕООД е развивало мащабна
строителна дейност, свързана със закупуване на множество строителни материали,
поради което е напълно възможно, не само да се загуби част от документацията,
но и реално някой служител да не е изпълнил в пълнота задълженията си. Следва
да се доверим на думите на св.Н., че самият той се е доверявал на множество
лица – счетоводители доставчици, шофьори, като лично е участвал само в
първоначалните преговори, и то в случая с „К.-2“
ЕООД, водени със св.Т.. От
друга страна, предвид категорично установените трайни връзки на св.Т. с „К.-2“
ЕООД, не може да се игнорира и тезата за извършване на строително-ремонтни дейности от „С.П.“
ЕООД на обекти, за които преимуществено са принадлежали на дружества на св.Т..
Обстоятелството,
че част от фактурите не са описани в дневниците за покупки и проджаби не може
автоматично да доведе до извод за нереалност, а евентуално до пропуск,
нарушаване на счетоводното законодателство и т.н. На следващо място, съдът прие
за вярна и причината, наведена от св.Н., „К.-2“ ЕООД да възложат на „С.П.“ ЕООД извършването
на строително-ремонтни работи – а именно липса на лиценз от първата /вж и
показанията на св.Т. от досъдебното производство/.
Както
беше визирано и по-горе, налице са и данни за извършван “бартер“ /прехвърляне собствеността или правото на строеж върху
имоти/ за закупените от “С.П.“
ЕООД материали от „К.-2“
ЕООД, което макар и да се е отнасяло до св.Т., а не до „К.-2“
ЕООД, безспорно е имало отражение за инкриминираното юридическо лице и
документалното оформяне на сделките, вкл. и неоформяне по надлежния начин,
което обаче не би могло автоматично да доведе до извод за нереалност. Още
повече, направен за подсъдимия В..
На
следващо място, съдът не споделя доводите на СГП, че неизхождането на подписите
по инкриминираните фактури от лицата, посочени в тях, е основание да се приеме
нереалност на сделките, които удостоверяват. Фактическият състав по издаването на една фактура е динамичен във времето. Първоначално, както беше отразено и по-горе касателно доказателствената стойност на
почерковата експертиза, чл.7 и 8 от ЗСч и ЗДДС са предвиждали полагането на
подпис и на представител на дружеството - получател на доставката във фактурата.
Доколкото съвременното развитие на технологиите не предполага
обезателно лично присъствие на страните и полагане на подписи, за да съществува
реално едно правоотношение, развитието на ЗСч и
ЗДДС насочва не само към отпадане необходимостта от подписване на първичния
счетоводен документ от получателя /негов представител/. Измененията на чл.7, ал.1, т.5 от ЗСч с ДВ, бр.96/2004г.,
в сила от 01.01.2005г., т.е преди инкриминираните
събития, изискват отбелязване
само на името и фамилията, както
и подпис на издадателя на данъчната
фактура. Към инкриминираната дата с ДВ, бр.№106/2008г., в сила от 01.01.2009г.
е останало да съществува единствено изискването за име и фамилия на
съставителя, без подпис, а с ДВ, бр.94 от 2010г., в сила от 01.01.2011г.,
нормата е напълно отменена. На тази
база, констатациите в съдебно-почерковата експертиза, че фактурите не са
подписани от техните издатели /от надлежните представители на ЕТ или юридически
лица/, и или че напротив са подписани от подсъдимия не може като логика да
наведе на неистинност, и според съдебния състав не подкрепя обвинението.
Следва
да се подчертае, че две от съдебно-счетоводна
експертизи – тази
на в.л. А.К. (л.48-71 от папка 11 от досъдебното производство)
и тази на в.л.Е.М. (л.10-23 от т.18
от досъдебното производство) са счели, на
база на поставените им задачи, удостоверяващи според тях нереалност на сделките
само на база неподписването от лицата, посочени като техни издатели, предвид
констатациите по почерковата експертиза. Този подход не само, че не подкрепя
обвинението, но според съда е довел до допълнително объркване относно
определянето на точния размер на данъчните задължения, за които се твърди, че е
ощетен фиска. Това е така, тъй като в двете цитирани експертизи са включени фактури
и за месеци, които не са обхванати от обвинителния акт, или фактури, които са
подписани от св.Н..
Не може еднозначно да бъде отхвърлено твърдението на св.Л. от досъдебното
производство, че фактури са изготвяни, вкл. подписвани и донасяни в офиса на
дружеството не само от В., но и от Т. /отчасти това се подкрепя и от
показанията му от съдебната фаза/. Още веднъж следва да се подчертае, че не
само от показанията му, но и от тези на друга част от разпитаните свидетели –
св.Т., св.Т., св.Ф., св.Н. се извежда на преден план водещата роля в
дружеството „К.-2“ ЕООД именнно на св.Т. и не чак толкова съществената особено
във воденото на преговори, сключване на сделки - на В. /вж. особено показанията на св.Н./. Не могат
голословно да бъдат оборени и обясненията на подсъдимия, че дейност по
изготвяне и подписване на фактурите, е извършвала и счетоводителката Л. и А.. Дори
обаче хипотетично да бъде прието, което доказателственото право не допуска, че
всички фактури са подписвани и носени на Л. единствено и само от подсъдимия,
вкл. и инкриминираните, при все че се касае за обследвани копия, СГС не намира,
че това по своему установява знание у В. за обстоятелствата, обективирани в част от
ревизионните актове и доклади, в частност липса на материална обезпеченост,
наети работници, неиздадени касови бележки, невписани продажби в дневниците у
контрагентите, дерегистрация по ЗДДС и т.н.
Извън това, установяването на горните обстоятелства е необходимо и на
плоскостта на съобразяване от съда на съдържанието на Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,
чиито разпоредби, вкл. и измененията им, са транспонирани в българското
законодателство със ЗДДС и ЗИД на същия (§1а от ДР на ЗДДС) и решенията на СЕС,
в частност Решение на Съда (III-ти състав) от 21.06.2012г. по съединени дела
С-80/11 и С-142/11, както и Решение на Съда (III-ти състав) от 06.12.2012г. по
дело С-285/11, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на конкретно
посочени текстове от Директивата от български съд. Тълкуването в решенията на разпоредбите
на Директивата според СЕС в Люксембург не допускат национална практика, според
която данъчните органи отказват признаването на данъчен кредит от ДДС без да
доказват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре
по веригата от доставки, или като се позовават само на липсата у издателя на
фактурата на други документи, освен нея.
Съобразявайки се с посоченото тълкуване, което още повече важи за
наказателния процес, първостепенният съд прие, че в казуса не е установено по
еднозначен начин знанието на В., че сделките, за които той и или други лица
са представили фактури, са неистински. В случая, както данъчната администрация,
а по-късно и СГП основават тезата си на документи, придружаващи фактурите, на
липсата на материална и персонална обезпеченост на някои от контрагентите и неизхождане
на същите тези фактури от техните издадетели на база на незадължително
изискване на подписването им, което според съда определя режим на обективна
отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет.” (вж.
цитираните по-горе решения на СЕС).
Въпреки
наведените и по-горе правни съображения в тази насока, отново следва да се
подчертае, че според настоящия съдебен състав липсва и субективна съставомерност на вмененото на подсъдимия В. престъпление, посочено от СГП.
От субективна страна престъплението по чл.255 от НК е умишлено – реализиумо при пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни последици. Според този съдебен състав не се установи по
еднозначен начин, че подсъдимият В. е
действал с
пълното съзнание, че са налице фиктивни сделки, документирани чрез фактури /още повече неистински/ или на база на
дневници за покупки и продажби /документи с невярно съдържание/, които ще бъдат ползвани чрез съответното им
възпроизвеждане в документите пред данъчните органи. Не се установи, че лично подсъдимият е носил,
изготвял процесните фактури, а напротив – съмнения в тази насока се внесоха
посредством показанията на св.Л. от предварителната фаза, които поради това
стоят и по-близко до действителността. Не се доказа по безспорен начин
фактическата роля на подсъдимия в дружеството, независимо от качеството му на
управител, доколкото както обясненията му, а така също и сериозен набор от
свидетелски показания – тези на св.Талипови, на св.Терзиеви, на св.Ф. и
най-вече на св.Н., които съдът кредитирана, насочват към това същият само
формално да е представлявал дружеството, като оперативната дейност е била
осъществявана единствено и само от св.Т., а отчасти според думите на Т. – от А.А..
Смъртта на последния, а също и на голяма част от представителите на инкриминираните
дружества – контрагенти, обаче е удобна причина както Т., така и други лица,
вкл. и подсъдимия, да минимилизират приноса си в „К.-2“ ЕООД. Не се доказа съзнание, че
обявяването на тези данни пред данъчните власти почива на недействителни
сделки, т.е. че в действителност
не са осъществявани доставките, описани във фактурите, дневниците и отразени
в съответните справките-декларации,
което още повече не е ставало лично, а чрез счетоводителя на дружеството – св.Л..
Няма как дабъде пропуснат и обективния факт, че реално справките-декларации,
дневниците за покупки-продажби са попълвани от св.Л., за коректността на чийто
действия, подсъдимият не е имал правна и физическа възможност да следи. Не
могат да се противопоставят и твърденията, наведени в данъчно-ревизионите
актове и доклади, тъй като същностната част от тях са били факт след
напускането на В. като управител и
същият реално не се запознал със съдържанието им.
Горното не налага обсъждане
продължавания характер на престъплението по чл.26, ал.1 от НК и останалите
квалифициращи обстоятелства.
По изложените съображения
и съблюдавайки стандарта по чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият В. на осн. чл.304 от НПК следва да бъде признат за невиновен
за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода
на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават
за сметка на държавата.
По делото няма
приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в тази
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................