Определение по дело №476/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по делба в първата му фаза – по допускане на делбата.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. К. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Т. А.“ № 41, чрез процесуалния представител адв. Г. Ю. срещу решение № 5317/28.07.2014г. по гр.д. № 1440/2012г. по описа на РС – Благоевград. С първоинстационния съдебен акт са били отхвърлени предявените от жалбоподателят искове по чл. 34 ЗС за допускане на делба между Т. К. К. и ответниците П. В. К. и В. К. К. при квоти по 1/3 ид. част на два недвижими имота /апартамент и гараж/, подробно индивидуализирани в исковата молба, по чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване на нищожност на направеното от К. Т. К., [дата на раждане] , починал на 24.01.2007г. саморъчно завещание от 19.09.2005г. и евентуален иск по чл. 30 ЗН за намаляване на разпорежданията, извършени със саморъчното завещание в полза на ответницата К. К. Г. и ответницата В. К. К. – Н. и възстановяване на запазената част на Т. К. К. от наследството на К. Т. К..

При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба, съдът констатира, че същата е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК. Констатира се, че не е събрана изцяло дължимата се държавна такса за въззивно обжалване съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК. Жалбоподателите са внесли държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50лв. В настоящия случай следва да се довнесат още 418, 44 лв. дължима държавна такса за въззивно обжалване, поради следното:

Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. В настоящия случай пред първата инстанция жалбоподателят, в качеството си на ищец, е предявил иск по чл. 34 ЗС за допускане на делба на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба. Заедно с иска за делба, жалбоподателят е предявил при условията на евентуално съединяване и иск по чл. 42, б. „б“ ЗН за обявяване нищожност на процесното завещание, който при при положение, че не бъде уважен, ищецът иска да бъде разгледан предявеният от него акцесорен иск по чл. 30 ЗН за намаляване на това завещание до размера, необходим за допълване на запазените му части от претендираното наследство. В настоящия случай е събрана дължимата се държавна такса само по отношение на иска за допускане на делбата в размер на 50 лв. Първостепенният съд е отхвърлил иска по чл. 34 ЗС за допускане на делба, като съобразно чл. 9 от ТДТССГПК e определил държавна такса в размер на 100 лв. Жалбоподателят е внесъл съобразно чл. 9 вр. чл. 18, ал. 1 от горепосочената Тарифа държавна такса в размер на 50 лв. по отхвърления му иск за допускане на делба.

Съдът констатира обаче, че не е била събрана дължимата се държавна такса по отношение на иска по чл. 42, б. „б“ ЗН.

При съединените с иска за делба искове се дължи държавна такса, определена по общите правила по чл. 71 – 73 ГПК връзка чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.

Съдът намира, че за определянето на държавната такса за първата инстанция е приложима разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК, според която при евентуално съединяване на искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. В настоящия случай, главният иск е този по чл. 42, б. „б“ ЗН, като същият е оценяем и цената на иска се определя от данъчната оценка по арг. от чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Размерът на държавната такса за първата инстанция се определя по реда и условията на чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху ¼ от данъчната оценка на недвижимите имоти, или 1% от данъчната оценка. В случая данъчната оценка е в размер на 83 688 лв. Следователно дължимата държавната такса за първоинстационното производство по главния иск по чл. 42, б. „б“ ЗН е в размер на 1% от 83 688 лв. или 836, 88 лв. Ето защо по арг. от чл. 18 от ТДТССГПК дължимата се държавна такса за въззивно обжлване по този иск е в размер на 418, 44 лв. До момента в полза на ОС Благоевград са внесени само 50 лв., като остават да се довнесат още 418, 44 лв.

Гореизложеното налага на основание чл. 262, ал. 1 ГПК въззивната жалба да се остави без движение, като на жалбоподателя се укаже, че следва в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да поправи констатираната нередовност като довнесе дължимата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 418, 44 лв. по сметка на ОС Благоевград, като в същия срок следва да представи и платежния документ в деловодството на ОС - Благоевград (в платежния документ следва да е посочено основанието за внасянето на сумата и номера на делото).

На основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на жалбоподателя следва да се укаже, че ако в срок не поправи констатираната нередовност въззивната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба, подадена от Т. К. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Т. А.“ № 41 срещу решение № 5317/28.07.2014г. по гр.д. № 1440/2012г. по описа на РС – Благоевград

УКАЗВА на жалбоподателя, че в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от настоящето определение, следва да отстрани констатираната нередовност, като довнесе още 418, 44 /четиристотин и осемнадесет лева и четиридест и четири стотинки/ по сметка на Благоевградски окръжен съд и като в същия срок представи и платежния документ за това в деловодството на ОС-гр. Б.. /в платежния документ следва да е посочено основанието за внасянето на сумата и номера на делото /

УКАЗВА на жалбоподателя, че ако указанията не бъдат изпълнени в горепосочения срок, въззивната жалба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ