Определение по дело №2962/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3250
Дата: 20 август 2019 г. (в сила от 5 септември 2019 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100202962
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

20.08.2019г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в открито заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:                     

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ НИКОЛОВ 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

        2.П. ПАНОВ

при участието на съдебния секретар Красимира Динева и прокурор Георги Мирчев като разгледа докладваното от съдия Ставрева Н.Ч.Д.№2962 по описа за 2019 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

                                   О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА на осн. чл.457, ал.3 от НПК, вр. чл.44, ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА за изпълнение Присъда на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., в сила от 04.05.2018г., с която българският гражданин Ц.П.С. - роден на ***г***, с пост. адрес:***, със средно образование, неженен, с ЕГН:**********, осъждан е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ и 2 ДВА/ МЕСЕЦА за подправка на платежни инструменти - престъпление по §§149, ал.1 №1, чл.150, ал.2, чл.152а, ал.1, чл.152б, ал.1, чл.25, ал.2, чл.53 и чл.74 от НК на ФРГермания, съответстващо на престъпление по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на РБългария.

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ и 2 ДВА/ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” РЕЖИМ на изтърпяване.

 

ПРИСПАДА на осн. чл.457, ал.5 от НПК времето, през което осъденият Ц.П.С. /със снета самоличност/ е бил предварително задържан, считано от 07.09.2017г. до 10.10.2017г. на територията на РБългария, на територията на ФРГермания от 11.10.2017г. до 03.05.2018г. и времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на чуждата държава, считано от 04.05.2018г. и времето, през което е бил на територията на Затвора – София, считано от 31.07.2019г. до влизане на определението в сила.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.341, ал.1 от НПК може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред САС по реда на гл.21 от НПК.

 

Преписи от определението след влизането му в сила да се изпратят на СГП за изпълнение и на ВКП - за сведение.

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................    

 

ЧЛЕНОВЕ:1......................................

 

         2.......................................

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви по Н.Ч.Д.№2962/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Производството е по чл.457, ал.3 от НПК, вр. чл.44, ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА.

Постъпило е предложение на административния ръководител на СГП за произнасяне по реда на чл.457, ал.3 от НПК, вр. чл.44, ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА спрямо осъдения във ФРГермания български гражданин Ц.П.С..

В предложението се посочва, че лицето се намира понастоящем във ФРГермания за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца за престъпление по §§149, ал.1 №1, чл.150, ал.2, чл.152а, ал.1, чл.152б, ал.1, чл.25, ал.2, чл.53 и чл.74 от НК на ФРГермания /подготвяно подправяне на платежни карти/ като същият е предаден на чуждите власти по повод постъпила Еропейска заповед за арест /ЕЗА/ за наказателно преследване и е осъден с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това, се моли за приспособяване на чуждия съдебен акт и привеждане в изпълнение наложеното на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца като се приспаднат съответните периоди на изтърпяване на наказанието посредством предварително задържане и престой в чужбина и страната.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа направеното искане, като моли да бъде постановено определение, въз основа на което Присъдата на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., да бъде приспособена към изискванията на българското законодателство. Намира извършеното от С. престъпление да съответства като правната квалификация от българския НК на престъпление по чл.249, ал.1 от НК, независимо че за него не се изисква двойна наказуемост. Пледира определеното наказание от 3 /три/ години и 2 два/ месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като се приспадне времето, през което българският гражданин е бил задържан на територията на страната ни, както и изтърпяната част от наказанието във ФРГ до датата на трансфера от 31.07.2019г. до влизане на настоящото определение в сила.

Надлежно упълномощеният в съдебното производство защитник на осъдения – адв.Тодорова в защитната си реч по чл.291 от НПК счита, че предложението на прокурора от СГП следва да бъде уважено, но при квалификация по чл.249, ал.3, предл.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. В заключение отчита необходимостта от приспадане на времето, през което подзащитният й е бил предварително задържан, търпял е наказание в чуждата държава, вкл. и да бъдат зачетени работните дни, през които е работел по време на изтърпяване на наказанието си.

В правото си на лична защита и предоставена последна дума, осъденият С. се солидаризира със становището на защитника си и че са налице законовите изисквания за приемане на немската присъда.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Българският гражданин Ц.П.С. е роден на ***г***, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“*******, със средно образование, неженен, с ЕГН:**********, осъждан.

Българският гражданин Ц.П.С. е бил задържан от българските власти на 07.09.2017г. във връзка с издадена от ФРГермания ЕЗА.

С решение №1021/03.10.2017г. по НЧД№4280/2017г. по описа на СГС, НО, 23-ти с-в, постановено в процедура по чл.45 от ЗЕЕЗА, влязло в сила на същата дата е допуснато предаване на българския гражданин Ц.С. на ФРГермания за осъществяване на наказателно преследване спрямо него въз основа на издадена ЕЗА за подправка на платежни инструменти. За да се произнесе по посочения начин, съдът е поискал и е получил гаранциите по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА. Същият е бил предаден на чуждите власти на 10.10.2017г. като е бил задържан въз основа на заповед за задържане на съдия от РС – Тиргартен на територията на ФРГермания от 11.10.2017г. до 03.05.2018г.

С влязла в сила на 04.05.2018г. Присъда на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., постановена на 29.01.2018г., Ц.С. е осъден на общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца за четири деяния, представляващи подготвяно подправяне на платежни карти - престъпление по §§149, ал.1 №1, чл.150, ал.2, чл.152а, ал.1, чл.152б, ал.1, чл.25, ал.2, чл.53 и чл.74 от НК на ФРГермания, извършени в периода 17.10.2015г.-02.12.2015г. Местният съд се е разпоредил по веществените доказателства. Приспаднал е в съотношение 1:1 и прекараното от С. време в ареста с оглед екстрадицията му от РБългария.

В хода на проведено съдебно заседание на 31.10.2018г. по дело 353 Gs 291 AR 128/18 (4197/18) по образувано по молба на българина дело за екстрадиция, Ц.С. е изявил изрично желание да бъде върнат в страната си за доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

Осъденият български гражданин е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на чуждата държава, считано от 04.05.2018г. в Затвора – Хайдеринг.

Връщането на осъденото лице на територията на страната, след неуспешно такова на 16.07.2019г., е осъществено на 31.07.2019г., след която дата същият е пребивавал на територията на Затвора – София.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на надлежно преведените на български език: Присъда с мотиви на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., протокол от съдебно заседание от 31.10.2018г. по дело №353 Gs 291 AR 128/18 (4197/18) за екстрадиция, Удостоверение относно срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от осъдения С., писмо от Министерство на правосъдието на РБългария до ВКП относно връщането на С. в страната, решение №1021/03.10.2017г. по НЧД№4280/2017г. по описа на СГС, НО, 23-ти с-в, както и приобщените в хода на съдебното следствие: писмо от МП относно лицето Ц.С. и неговия трансфер на територията на РБ, писмо от затвора Хайдеринг относно екстрадирането на лицето с датите на изтърпяване на наказанието при тях и дните, през които е работел във ФРГермания.

Констатация за обременото съдебно минало на осъдения Ц.С. до датата на осъждането му в чуждата държава, съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмена доказателство справка за съдимост.

                                                                                      

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на настоящето производство по чл.457, ал.3 от НПК, вр. чл.44, ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА е влязла в сила на влязла в сила на 04.05.2018г. Присъда на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., постановена на 29.01.2018г., с която българският гражданин Ц.С. е осъден на общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца за четири деяния, представляващи подготвяно подправяне на платежни карти - престъпление по §§149, ал.1 №1, чл.150, ал.2, чл.152а, ал.1, чл.152б, ал.1, чл.25, ал.2, чл.53 и чл.74 от НК на ФРГермания, извършени в периода 17.10.2015г.-02.12.2015г.

Все още не са налице основания за пряко приложение на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по накацателни дела, с които се налага наказание „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в ЕС в страната ни, въпреки че изпращащата С. държава се е позовала именно на този механизъм и е приложила и Удостоверение по чл.4 от цитираното Рамково решение.

Налице са предпоставките на уважаване предложението на градския прокурор и за приспособяване на приетата за изпълнението присъдата на компетентния немски съд спрямо осъдения Ц.С. по чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл.449 от НПК, тъй като е ратифицирана и действа и за Република България и за ФРГермания. Постъпили са формално изискуемите документи, и съгласно чл.9, т.1, б.“а“, вр. чл.10, т.1 от Конвенцията (приложимо право според изричната декларация на Република България, направена при ратифицирането на Конвенцията) българската държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава.

Видно от материалите по делото, съдебният акт, въз основа на който е осъден българският гражданин Ц.С. е влязъл в сила и е станал изпълняем на 04.05.2018г.

В производството по чл.457 от НПК и съответстващите разпоредби на Конвенцията на трансфер на осъдени лица, приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадените за изпълнение присъди, а не да преценява въпроси по същество на тези присъди и тяхното съотношение с действия или бездействия на лицето. Поради това крайният акт на немската държава е задължителен за българския съд като в този смисъл извършеното от осъдения С. във ФРГермания престъпление не подлежи на анализ.

Преценявайки фактите по извършеното от осъдения С. на територията на ФРГермания престъпление, съпоставени с приложения текст, мотиви и диспозитив на съдебния акт, настоящият съдебен състав счете, че същите съответстват на текста на едно престъпление по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на РБългария, а именно а именно монтиране на техническо средство с цел придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент.

Така според съдържанието на немския съдебен акт срещу С. – мотиви към присъда на Районен съд – Тиргартен, Берлин по наказателно дело №281 Ls 11/2017г., постановена на 29.01.2018г., на неизвестна дата преди 17.10.2015г. С. заедно с други неустановено лица е решил да монтира четци на карти и миниатюрни камери на банкомати в гр.Берлин, за да прочита по този начин клиентските данни на банковите и платежни карти, вкл. да се възползва от получени ПИН-кодове. С оглед това си намерение, според данните от присъдата, в четири различни случая /съответно на 17.10.2015г., на 11.11.2015г., на 24.11.2015г. и на 02.12.2015г./, осъденият С. е отишъл до различни банкомати бленда с камера, за да шпионира въведените от клиенти ПИН-кодове. Видно от така цитираното съдържание на част от диспозитива на немския съдебен акт, С. и съучастниците му е реализирал поне една форми на изпълнителнително деяние на описаното по-горе престъпление, а именно „монтиране“ на техническо средство, което според описаното е било именно със специалната цел, визирана в чл.249, ал.3 от НК.

Доколкото, видно от мотивите към немския съдебен акт, деянията са извършени от повече от едно лица /в съучастие/, съдът в този му състав счете, че резонно квалификацията следва да бъде привързана с нормата на чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Отделно от това, СГС намери и че престъплението се явява извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК. Всяко от подробно описаните в немската присъда четири деяния поотделно е осъществило състав на едно и също престъпление – по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при еднородна обстановка. Налице е еднородност на вината при извършването на деянията – предвид спецификата на престъплението и специалната цел, визирана в българския наказателен състав като от обективна страна последващите деяния се явяват от обективна, а и от субективна страна продължение на предходните. Извод за последното се извежда както от краткия период, за които били реализирани отделните деяния /17.10.2015г.-02.12.2015г./, така и идентичността на начина на реализиране на изпълнителните деяния /монтиране на миниатюрни камери на различни банкомати/.

В българския НК за визираното по-горе престъпление се предвиждат съответно наказания ”Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ до 8 /осем/ години и „Глоба до двойния размер на получената сума. Наложеното от чуждия съд наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца е в рамките, които са установени в българския НК и по тази причина няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК и за намаляване на наложеното наказание за това престъпление.

Съдът в този му състав на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 2 два/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на изтърпяване. В действителност С. е осъждан на наказание „Лишаване от свобода“, без приложение на чл.66, ал.1 от НК – присъда по НОХД№3239/2008г. на СГС, НО, 24-ти с-в, изменена с решение на САС, 5-ти с-в в сила от 23.11.2009г., с което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Видно от данните в справката съдимост, обективиращи присъдата на първостепенния съд, С. е бил предварително задържан за времето от 29.02.2008г. до влизането на присъдата в сила /23.11.2009г./. Според отразеното по делото, решението на САС за изменение на присъдата на СГС не засяга съдебния акт в тази му част като само е намален размера на наложеното от първата инстанция наказание „Лишаване от свобода“ и е определен типа затворническо заведение. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Поради това следва да се приеме, че считано до датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт /23.11.2009г./, наказанието „Лишаване от свобода“ е изтърпяно. Поради това и са изтекли повече от 5 /пет/ години от изтърпяване на предходно наложено наказание Лишаване от свобода“, тъй като престъплението, за което е осъден С. от чуждата държава като продължавано такова е довършено на 02.12.2015г. На база на тези съображения, липсват основания за приложение на по-тежкия режим на изтърпяване на наказанието спрямо С. и са налице законовите предпоставки за определяне на общия режим, визиран в чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. чл.457, ал.5, пр.1 от НПК приспадна предварителното задържане на осъдения в РБългария, считано от 07.09.2017г. до 10.10.2017г. с ЕЗА, времето от 11.10.2017г. до 03.05.2018г., когато С. е бил задържан на терторията на ФРГермания, както и периодите, през което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ в немски затвор, считано от 04.05.2018г. до 31.07.2019г. и времето, през което е прибивавал на Затвора – София, след трансфера му в страната ни  на последната посочена по-горе дата до влизане на определението в сила.

В заключение, липсват основания за приспадане на работните дни, за които има данни да е работил осъденият в чуждата държава, както настоява защитата. В действителност, от допълнително постъпилите документи в хода на съдебното производсто, става ясно, че С. е полагал труд и е бил осигуряван от немската държава, но съобразно постулатите на ТР№3 от 12.04.2017г. по тълк.д.№3/2016г., ОСНК на ВКС, следва да се приеме за изгубило сила приетото в т.3 от ТР №3/12.11.2013г. по т.д.№3/2013г., че "положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд", само когато се отнася за трансфер на осъдено лице от държава-членка на ЕС. Видно от съдържателната част на цитираното ТР, българският съд като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава-членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. В казуса, данни за приспадане на работни дни както по време на задържането на С., така и по време на изтърпяване на наказанието му „Лишаване от свобода“, по делото липсват.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови определението си с изложеното в него съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................

 

       ЧЛЕНОВЕ:1........................................

    

2.............................................