Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 20.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 457 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 19-0906-000362/08.04.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, е наложено на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.179, ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП глоба в размер на 150.00 лева на Ц.П.Ц. ***, ЕГН: **********, за това, че на 28.03.2019 г., в 13:37 часа, на ПП І-4 км.24+700, с посока на движение към гр.Варна, управлява ******, собственост на И.А.З.от *****, като нарушава пътната маркировка М1 и пътен знак В24 в район с висока концентрация на ПТП и застрашава насрещно движещите се МПС. При подаден светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение водачът не спира в дясно на пътното платно, с което е извършил: Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган и не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Опасност, с което виновно е нарушил чл.103 и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ц.П.Ц., който го обжалва в срок излага, че на посочената в НП дата и място е извършил изпреварване в забранен за това участък, но с добра видимост и при липса на насрещно движещите се автомобили, при което бил забелязан от автомобил на КАТ, който се движил срещу него. Излага, че продължил движението си и след известно време забелязал в огледалото автомобила на КАТ с включени светлини, приел, че е за него и се приготвил да спре на близката отбивка, когато автомобила на КАТ навлязъл в насрещното платно, поради което помислил, че не е за него. Автомобилът не го изпреварил, а се изравнил с неговия, при което подал мигач и спрял на отбивката и при последвалата проверка му е съставен процесния акт. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло НП в частта, в която му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а в останалата част да намали наложената глоба, тъй като същата е в максимален размер, а е безработен и от нарушението по т.2 не са настъпили вреди.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си, като излага, че от писмото изпратено от Областно пътно управление е видно, че има знак, който отменя п.з.В24, както и че маркировката в неговата посока на движение е позволявала изпреварване. Сочи, че в показанията на свидетелите има противоречия относно това дали полицейският автомобил е бил в движение или е бил спрял, когато полицейските служители са възприели неговата маневра изпреварване, както и относно това, че след като полицейския автомобил се е изравнил с неговия са му подали сигнал със стоп-палка, което е невъзможно, тъй като са го притиснали в дясната страна на платното. Поради изложеното моли НП да бъде отменено.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч, сектор ПП, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.Д. и Х.И., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата и в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.03.2019 г. е съставен АУАН № 984952 от св.С.Д., в присъствие на св.Х.И., срещу Ц.П.Ц., за това, че на 28.03.2019 г., в 13:37 часа, на ПП І-4 км.24+700, с посока на движение към гр.Варна, управлява ******, собственост на И.А.З.от *****, като нарушава пътна маркировка М1 и пътен знак В24 в район с висока концентрация на ПТП и застрашава насрещно движещите се МПС. При подаден светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение водачът не спира в дясно на пътното платно, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 и чл.104, ал.1 от ЗДвП. По акта жалбоподателят е отразил, като възражение, че е видял, че автомобила на КАТ кара след него със светлини и е отбил в страни, но не знаел, че светят на него. Въз основа на акта е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в съдебно заседание поддържат отразените констатации.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Не са налице нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, който е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен препис от същия срещу подпис.
В АУАН и НП правилно е пресъздадена фактическата обстановка, направено е описание на нарушенията, като е посочена и правната им квалификация.
Относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, съдът приема, че същото е доказано по безспорен начин от приложените към преписката доказателства. Няма спор, че жалбоподателят на процесната дата и час е управлявал л.а. на посоченото в акта място – ПП І-4, км.24+700. Мястото на нарушението се установява от показанията на св.Д. и И., като е прието и от жалбоподателя при разпита и зададените въпроси от жалбоподателя на св.Д.. Жалбоподателят в с.з. оспорва нарушението, а именно да е извършил изпреварване в забранен участък от пътя, като твърди, че не е имало знак, забраняващ изпреварването и пътната маркировка му е позволявала да извърши същото, въпреки, че в жалбата си е признал обстоятелството, че е извършил изпреварване в забранен за това участък. От показанията на св.Д. и И., които са последователни, логични и непротиворечиви относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението се установява, че същите са възприели автомобила, управляван от жалбоподателя да извършва маневра изпреварване в забранен участък – км.24+700, където присъства и маркировка М1 и п.з.В24 и именно това е била причината да го последват с патрулния автомобил и да го спрат за проверка. Действително в показанията на тези двама свидетели е налице противоречие относно това дали са възприели нарушението, извършено от жалбоподателя докато те самите са били в движение или са били спрели на място, но това противоречие не е съществено и не може да обуслови отмяна на НП, тъй като безспорно се установява, че двамата свидетели са се намирали на бензиностанция «Петрол» на с.Сопот, в дясно посока София, когато са възприели движещия се в обратна посока автомобил, управляван от жалбоподателя и то в момента, в който същият при наличие на пътна маркировка М1 и п.з.В24 е извършил изпреварване, с което е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил изпреварване в забранен участък освен от показанията на св.Д. и И. се опровергава от представената от Областно пътно управление и приета като доказателство по делото схема на ПП І-4, в участъка от км.24+400 до км25+000, включващ км.24+700, от която е видно, че в участъка от пътя, посочен за място на нарушението присъства вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, а именно п.з.В24 и М1, които забраняват извършване на изпреварване.
Относно нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът констатира, че при едни и същи обстоятелства, характеризиращи нарушението в АУАН и НП е посочена за нарушена различна правна норма, което е съществено процесуално нарушение, тъй като административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН и още към този момент нарушителят трябва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен, за да организира в пълен обем защитата си. В АУАН е отразено, че при подаден светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение водачът не спира в дясно на пътното платно. В НП са възприети констатациите по акта и в обстоятелствената част наказващият орган е приел, че водачът не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Понятието "подаден сигнал за спиране" е дефинирано в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които разпоредби задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. Звуковият и светлинен сигнал на движещия се полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране, подаван от контролния орган, който да вменява задължение на водача по чл. 103 от ЗДвП да намали скоростта и да спре на указано място. Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение, при което за останалите участници в движението възникват задължения, свързани с осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение - чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнен на сигнал за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя още при съставяне на акта, че първоначално същият не е възприел, че движението на патрулния автомобил с включени светлини е било насочено към него, още повече, че е изминало известно време от преминаване на жалбоподателя на процесното място и последването му от патрулния автомобил, както и наличието на други движещи се и в двете посоки МПС, за което свидетелстват и полицейските служители. Ето защо дори да се приеме, че е налице неспиране на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, то не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От друга страна от показанията на св.Д. и И. се установява, че след като са преследвали жалбоподателя, в един момент са се изравнили с него и едва тогава са подали сигнал за спиране със стоп-палка, като жалбоподателят е отбил в дясно и е спрял, след което е извършена и проверката, т.е. не е налице нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съобразявайки изложените факти и относимите разпоредби на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, съдът достига до извод за несъставомерност на деянието по чл.103 от ЗДвП, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на НП в тази му част. Визираните норми предвиждат начините и средствата за подаване на сигнал за спиране от органите за контрол, а от доказателствата по делото не се установява подаден сигнал за спиране по начините и със средствата, предвидени от нормативните правила, вкл. от специалното правило на чл. 207, предл. последно от ППЗДвП, поради което за водачът не е възникнало задължение за спиране и поведението му не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че обжалваното НП, в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.103 от ЗДвП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В останала част, в която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, НП е правилно, обосновано и законосъобразно, като при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил съответната санкционна норма и е наложил единствено предвиденото в закона наказание, поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000362/08.04.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, в частта, в която е наложено на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на Ц.П.Ц. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000362/08.04.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, в частта, в която е наложено на основание чл.179,ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП наказание глоба в размер на 150.00 на Ц.П.Ц. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :