Р Е
Ш Е Н
И Е
№1139
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, ІІ-ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2622 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Производството
е образувано по искова молба на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 59,
представлявано от управителя Д.З.Д., чрез пълномощника адв. М.,***, офис 9, с
която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 22 500лева за периода от
05.05.2021г. до 17.08.2022г., представляващи незаплатен наем за ползването на
недвижим имот по договор за наем от 01.10.2018г., със срок до 01.10.2023г. и
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 80 000лева
за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г., ведно със законната лихва, считано
от 08.07.2022г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по
настоящото производство разноски, съгласно представен списък с разноските. В СЗ
пълномощникът на ищеца поддържа иска.
Ответникът - ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – гр. София, чрез процесуален представител и в писмено становище
оспорва иска и прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Твърденията, на които се основава
исковата молба са, че ищецът е упражнявал дейност по извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
(ПППТИ) въз основа на разрешение № 1750 и списък към него, валидно до
16.04.2024г. Дейността се извършва в недвижим имот, находящ се в гр.
Стамболийски, ул. „Марица“ № 31, който заедно с цялостното оборудване в него е
нает от лицето И.Й.М.от гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 114, ет. 6, ап. 12. Наемната
цена за недвижимия имот е в размер на 1 500лв. месечно (за първите два
месеца от договора наемната цена е в размер на 1 000лв. месечно), като
договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на предаване на
владението и ползването му. Не е уговорен начин на заплащане на наемната цена
(в брой или по банков път), като заплащането й се установява или с издадена
разписка, или с платежно нареждане.
Със заповед № РД-01-209 от 27.04.2021г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
гр. София, на основание разпоредбите на чл. 148б, ал. 1, т. 5, предл. 2, ал. 2
и ал. 3 и чл. 148, ал. 10, т. 4, предл. 2, хипотеза втора от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и чл. 26, ал. 1, т. 5, предл. 2 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2, т.
4, предл. 2, хипотеза втора от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е отнето разрешение № 1750
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, ведно със списака към него. Със същата заповед е
прекратен достъпа на лицата Т.А.В.и на А.И.М.до информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“ – гр. София и посочените лица са заличени от
регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на
техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП. В заповедта изрично е
указано, че на основание разпоредбата на чл. 148, ал. 13 и чл. 148б, ал. 4 от ЗДвП, че оспорването й не спира нейното изпълнение.
С решение № 1907 от 21.10.2021г.,
постановено по адм. дело № 1429 от 2021г. по описа на Административен съд -
Пловдив, влязло в сила на 08.07.2022г., заповед РД-01-209 от 27.04.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
гр. София е отменена като незаконосъобразна.
Твърди се, че с оглед
конститутивното действие на решението за отмяна на индивидуалния
административен акт, е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на държавата, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Налице са и втората и
третата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на
чл. 1 от ЗОДОВ, а именно, че независимо от временното преустановяване на
работата в пункта за ГТП, ищецът е продължил да заплаща наем за наетото
помещение.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника
си адв. М. поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа на твърденията в
нея ангажира писмени доказателства, две заключения по съдебно –счетоводна експертиза
и свидетелски показания.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София, в постъпил в
законоустановения срок писмен отговор от процесуалния представител юр. Г., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Поддържа се, че не са претърпени вреди под формата
на заплатени наемни вноски за периода, в който пункта за ГТП не е функционирал,
тъй като наемните правоотношения са възникнали в по-ранен момент спрямо издаване
на заповедта на изпълнителния директор на ИААА. Съгласно клаузите на сключения договор
за наем, същият не се прекратява при спиране
на работа на пункта за ГТП, наемната цена е дължима към наемодателя, съответно
е намерила отражение в разходната част на ОПР и в ГДД на ищеца като текущ
разход.
На следващо място, се твърди
неоснователност на исковата претенция и в частта й на пропуснатите ползи. От
една страна, необосновано се прави обвръзка между реализираната печалба за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. с времевия период, в който пунктът за
ГТП не е работил и който времеви период обхваща част от 2021г. и част от 2022г.
В тази връзка, изчислената печалба за календарната година, предхождаща годината
на издаване на заповедта от изпълнителния директор на ИААА не означава
несъмнено, че в случай, че заповедта не е издадена ще се реализира печалба в
същия размер. По отношение на обезщетяването на вреди под формата на пропуснати
ползи, е направено позоваване и на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. на
ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 3 от 2012г. по описа на съда.
В заключение, ответникът
счита, че не са налице всички елемент от
фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, по-конкретно дори да
се приеме, че е налице отменен ИАА, действието му до момента на отмяната не е
довело до вреди за ищеца, съответно не е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между отмяната на заповедта и претендираните вреди, включително под формата
на пропуснати ползи.
В хода на съдебното производство са приети следните писмени
доказателства, в хронологичен ред:
- от страна на ищеца, с исковата
молба и представени допълнително: заповед № РД-01-209 от 27.04.2021г. на
изпълнителния директор на ИААА; решение № 1907 от 21.10.2021г., постановено по
адм. дело № 1429 от 2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, с
отбелязване за влизането му в сила на 08.07.2022г.; договор за наем от
01.10.2018г.; удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. №
160202200167538 от 30.08.2022г.; съкратен отчет на фискалната памет от ЕКАФП на
пункт за ГТП за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; уведомления за
приемане на постъпили от „Ем Ви Адвенс“ ЕООД данни от дневници за покупки,
дневници за продажби и справки – декларации по ЗДДС за периода от месец януари
до месец декември 2020г.; обобщени справки за продажби, извършени от „Ем Ви
Адвенс“ ЕООД за обект „пункт за ГТП“ за периода от месец януари до месец
декември 2020г.; ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г.; счетоводни документи за
заплащане на заплати и осигурителни вноски на служители в „Ем Ви Адвенс“ ЕООД
за периода от месец май 2021г. до месец юли 2022г.; сметки за изплатени суми по
чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ на наемодателя на недвижимия имот Иван Маджев за периода
от 01.01.2021г. до 30.06.2022г.; фактури за заплащане на консумативни и други
разходи за обект „пункт за ГТП“;
- от ответника, с отговора на
исковата молба: ОПР и Баланс на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД за 2019г. и 2020г.,
публикувани в Търговския регистър.
В съдебното заседание на 28.02.2023г.
е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), изготвено от
вещото лице Н.А., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника и от прокурора.
След преглед и анализ на данните в събраните
по делото доказателства и други доказателства от счетоводството на ищеца
(непредставени по делото) вещото лице е дало следните отговори на поставените
задачи:
-съгласно данните в представената по
делото ГДД по чл. 92 от ЗКПО на ищеца за 2020г. има деклариран оборот и приходи
от дейността с шифър 7120 Технически изпитвания и анализи в общ размер на
112 080,95лв. Същевременно, по делото са представени справки за извършени
продажби по месеци в пункт за ГТП, които са в по-малък размер –
107 589,16лв. (таблица на л. 179). Съотнесени към общия размер на
реализираните от дружеството приходи, приходите от пункта за ГТП съставляват
96%;
-съгласно данните в представената по
делото ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г. са осчетоводени текущи разходи за
дейността в размер на 81 172,91лв. Съотнесени към дейността от пункта за
ГТП разходите възлизат на 77 925,99лв. = 96% х 81 172,91лв.;
-съгласно данните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ОПР и Баланс за 2020г. дружеството е реализирало печалба в размер на
30 908,04лв.;
-съгласно данните в ОПР за 2019г. и
за 2020г. са отчетени съответно приходи от продажба на услуги в пункт за ГТП
съответно в размер на 68 хиляди лева и 107 хиляди лева. Може да се направи
извод за тенденция за увеличение на притока на клиенти и приходите от продажба
на услуги с 46,5%;
-съгласно заповед № РД-01-209 от
27.04.2021г. и съдебните решения на Административен съд – Пловдив и Върховен
административен съд пунктът за ГТП не е осъществявал дейност през времевия
период от 05.05.2021г. до 08.07.2022г. При проверка в счетоводството на
дружеството вещото лице е установило, че пунктът за ГТП е възобновил дейността
си, считано от 17.08.2022г.;
-при сравнение на цените за ГТП на
определени видове ППС (леки и товарни), обобщени в таблица на л. 181, вещото
лице е констатирало, че за 2022г. цените са се увеличили средно с 1,186,
съответно по месеци увеличението е с 1,218. За изчисление на оборота на пункта
за времевия период, през който не е работил, вещото лице е приложило коефициент
от 1,2 към реализираните обороти за съответния месец на 2020г. (таблици на л.
181). При този начин на изчисление, за 2021г. оборотът, която е възможно да
бъде реализирал, възлиза на 77 892,06лв., а за 2022г. – на
77 031,81лв. или за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г. (1 година 03
месеца и 12 дни) възлиза общо на 154 925,87лв.;
-съгласно данните в ОПР за 2020г.
реализираната печалба в размер на 31 хиляди лева представлява в процентно
съотношение 0,277% от общия оборот на дружеството. При прилагане на същото
процентно съотношение от 0,277% към изчисления възможен за реализиране оборот
за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г. се изчислява печалба в размер на
42 914,47лв. = 154 925,87лв. х 0,277%.
В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че има разлика между сумите на общо отчетените приходи от дружеството
в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и по справките за продажби на услуги в ГТП, тъй като се
касае за две самостоятелно извършвани дейности – такава по извършване на
годишни технически прегледи на ППС и такава по изкупуване на стари автомобили.
Тъй като са изготвени отделни справки за продажбите на услуги в ГТП, разликата
между общия размер на приходите по ГДД и размера на приходите от продажба на
услуги следва да се приеме за приходи от другата осъществявана от дружеството
дейност. По делото не са представени първичните счетоводни документи, въз
основа на които са направени изчисленията на приходите в пункта за ГТП, но при
сбор между стойностите по продажни фактури и оборотите по ФУ се получава обща
стойност именно от 112 хиляди лева. Независимо от това, има различия в данните
от дневниците за продажби за всеки отчетен период по ЗДДС (календарен месец) на
2020г.
В оборотната ведомост на
дружеството, която не е приложена по делото, е отразен като разход и заплащаният
от дружеството наем. За определяне на възможната за реализиране печалба за
времевия период, в който не е работил пунктът за ГТП, вещото лице е изчислило
хипотетичен размер на приходите, при прилагане на коефициент към декларираните
приходи за 2020г. По същия начин е изчислен размерът на съответстващите на
хипотетичните приходи разходи (като средно аритметични величини).
В съдебното заседание на
17.05.2023г. е прието допълнително заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице,
без направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставената
задача, вещото лице повторно е изчислило реализирания от дружеството оборот за
2020г. от пункта за ГТП, включително по данни от издадени фактури и обороти на
ФУ (приложение № 1 към заключението). При изчисленията на оборота за 2020г.
помесечно (в таблицата на л. 203) не е включена ф-ра № 0…403/16.11.2020г. с
получател „Полипласт МП“ ООД за автомобил рег. № РВ 1795 РС и данъчна основа в
размер на 30лв. При този начин на изчисление, се установява оборот за 2020г. в
размер на 107 559,16лв.
При анализ на отчетените разходи за
2020г. по икономически елементи (в сметки от гр. 60) вещото лице е установило,
че по сметка 602 Разходи за външни услуги, подсметка 602/3 Наеми е осчетоводена
сумата в размер на 18 000лв. (л. 203).
В разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е направило уточнение, че реализираният
от дружеството оборот, съответно реализираната печалба за 2020г. е от две осъществявани
дейности, едната от които е свързана с услуги в пункт за ГТП. Поради тази
причина, не може да се каже какъв е делът на приходите и разходите от услуги в
ГТП от общия размер на приходите и разходите. В тази връзка, разходите,
включително разходите за наем, са разходи за двете дейности и не могат да се
обвържат само и единствено с дейността по предоставяне на услуги в пункт за
ГТП.
В съдебното заседание на
18.01.2023г. са депозирани показанията на свидетеля С.Л.Т.. Съгласно показанията
на свидетеля, той и управителят на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД са „далечни братовчеди“.
Не може да каже от кога фирмата е на братовчед му Д.Д. и от кога братовчед му е
управител, но знае, че Дъхтев работи на пункта за ГТП от около 3 до 5 години.
Самият пункт за ГТП се намира в
„бившето ТКЗС на Стамболийски“ и функционира от около 20 години. Мястото е с
много добра локация и е единственият в района, в който „се минават прегледи
трета категория – на ремаркета и каравани“. Известно му е, че пунктът е бил
затворен „от началото на лятото на 2021г.“ и е повторно отворен „миналата
година“. През времето, когато пунктът е бил затворен, фирмата е плащала заплати
на работниците, тъй като „има липса на кадри и управителят е искал да ги
задържи“. Известно му е и че е плащан наем включително през времето, когато
пунктът не е работил.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства съдът
съобрази следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална
подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща
от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128, ал. 1, т. 5
от АПК.
В разпоредбата
на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на
предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за
допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204,
ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред.
В настоящия
случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба, се претендират
вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред – заповед №
РД-01-209 от 27.04.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая, такова юридическо лице е Изпълнителна агенция «Автомобилна
администрация» - гр. София, като искът за обезщетение е предявен спрямо
надлежен ответник.
При така
изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е
процесуално ДОПУСТИМА, като предявениа от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата
молба, че като търговец, регистриран в Република България ищецът е претърпял
вреди от незаконосъобразена административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по
същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е
необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен/включително и нищожен/ акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата или общината, издадени при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като
елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва
да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е
налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него.
При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да
е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма.
С оглед фактическите
твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца е предявен
осъдителен иск за претърпени имуществени вреди под формата на заплатен наем за
възмездно ползване на недвижим имот за срока, в който експлоатирания от
дружеството пункт за ГТП не е работил, произтичащи от отменена
по съдебен ред заповед на изпълнителния директор на ИААА, посочена по-горе в
настоящото решение. Предявен е и осъдителен иск за претърпени имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, за срока, през който експлоатираният от
дружеството пункт за ГТП не е работил, произтичащи от отменена
по съдебен ред заповед на изпълнителния директор на ИААА.
По отношение на първата
предпоставка от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността - незаконосъобразен административен
акт, който да е отменен по съответен ред, респективно нищожен административен
акт, е необходимо да се посочи следното:
Действително
в случая се констатира, че заповед № РД-01-209 от 27.04.2021г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София е
отменена по съдебен ред, като решението за отмяната е влязло в законна сила на 08.07.2022г.
и по отношение на този факт не съществува спор между страните по делото.
По отношение на втората предпоставка
от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера
на ищеца, е необходимо да се посочи следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба дружеството – ищец е
претърпяло имуществени вреди под формата на заплатен наем за възмездно ползване
на недвижим имот, следва да бъде посочено, че по делото са представени
доказателства за заплащане на наемна цена на наемодателя М. за периода от 05.01.2021г.
до 05.07.2022г., а именно сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ
(л. 92 – 110). Тук следва да бъде направено уточнението, че през периода от
05.01.2021г. до 05.05.2021г. пунктът за ГТП, за който се твърди да е
осъществявал икономическата си дейност именно в наетия недвижим имот, е
функционирал на основание на валидното разрешение № 1750 за извършване на ГТП,
което е отнето именно със заповед № РД-01-209 от
27.04.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. София. Не са налице и
ангажирани доказателства договорът за наем да е прекратен именно поради
временното преустановяване на функционирането на пункта за ГТП. Точно
обратното, съгласно констатациите в допълнителното заключение на вещото лице по
ССЕ, което се кредитира от съдебния състав като даващо обоснован отговор на
поставените задачи, и свидетелските показания ищецът не е преустановил
заплащането на наемните вноски, основно поради местоположението на недвижимия
имот и обстоятелството, че „през последните около 20 години“ на същото място
винаги е функционирал пункт за ГТП. Тук следва да бъде акцентирано и на
обстоятелството, че договорът за наем, въз основа на който ищецът експлоатира
недвижимия имот, е сключен на 01.10.2018г., т.е. не може да се приеме за
несъмнено доказано, че пунктът за ГТП се е експлоатирал „повече от 20 години“ именно
от дружеството „Ем Ви Адвенс“ ЕООД. За времевия период на експлоатацията на
пункта за ГТП са ангажирани като доказателства сключеният договор за наем на
недвижим имот и свидетелските показания на свидетеля Т., съгласно които
управителят на фирмата работи на пункта „между 3 и 5 години“.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че независимо от
узнаването от ищеца, че съдебното решение, с което е отменена заповедта на
изпълнителния директор на ИААА, е влязло в сила на 08.07.2022г., непосредствено
след неговото постановяване не е предприел каквито и да било действия за
възобновяване функционирането на пункта за ГТП. Това е направено след повече от
месец – на 17.08.2022г., като според изявлението на пълномощника на ищеца „било
необходимо снабдяването с допълнителни документи“, без каквато и да е
конкретизация. Според неоспорените констатации в заключението на вещото лице,
именно към датата 17.08.2022г. е възобновена дейността на пункта за ГТП.
Неполагането от ползвателя на недвижимия имот на грижата на добър стопанин,
включително извършване на активни действия за установяване на условия за
ползването му, не може да е основание да се заяви претенция за претърпени вреди
от заплатен наем. В тази връзка, възражението на ответника за неоснователност
на исковата претенция, в частта й за периода от 09.07.2022г. до 16.08.2022г. е
основателно. Не може да се направи еднозначен извод, че заплатеният наем за
посочения период представлява пряка и непосредствена последица от отмяната на
посочената по-горе заповед.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователна исковата претенция за
претърпени вреди под формата на заплатен наем и в останалата й част – за
периода от 05.05.2021г. до 08.07.2022г. за неоснователна, поради следните
аргументи: съгласно разпоредбата на чл. 148б, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП оспорването
на отнемането на разрешението и списъкът към него не спира изпълнението на
издадената заповед, с която е направено това. В случая се касае за допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на ИАА, като за ищеца съществува
правната възможност, регламентирана в разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, да
поиска спирането на предварителното изпълнение от съда, при условията на чл.
166, ал. 2 от АПК. Това означава, че в случай на преценка за настъпване на
значителна или трудно поправима вреда, адресатът на ИАА може да поиска
спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение,
съответно съдът може да спре предварителното изпълнение при наличие на
доказателства за такава вреда. В исковата молба не се излагат твърдения, че е
поискано спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
ИАА на който и да е етап от съдебното производство по обжалване на заповедта на
изпълнителния директор на ИААА, което съдебно производство е продължило повече
от 1 година и 3 месеца. Твърдения за значителни вреди, настъпили вследствие на
ИАА, се излагат едва в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство, като обезвредата на тези вреди е претендирана
включително под формата на присъждане на пропуснати ползи.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира претенцията за
обезвреждане на вреди под формата на заплатен наем за неоснователна и поради
следните аргументи: съгласно данните в представените по делото писмени
доказателства, включително констатациите в допълнителното заключение по ССЕ
дружеството – ищец е упражнявало две икономически дейности – по предоставяне на
услуги в пункт за ГТП и по изкупуване на употребявани автомобили. Не са
представени доказателства за дела на двете дейности в общата икономическа
дейност на дружеството, като резултатите от тях (приходи и разходи) са отчитани
общо като приходи и разходи по икономически елементи. Единствените
доказателства за „предполагаем“ дял на двете дейности в общата икономическа
дейност са изготвените обобщени помесечни справки за 2020г., наименовани „продажби
на пункт за ГТП“. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
представени първичните счетоводни документи, въз основа на които са изготвени
посочените справки, за да се приемат данните в тях за обвързани с конкретни
доказателства. В разпита си по приемане на основното заключение вещото лице е
посочило изрично, че е извършила проверка на първични счетоводни документи в
счетоводството на дружеството, вторични счетоводни регистри и ги е съпоставила
с обобщени данни в ОПР и ГДД за 2020г. Съдът намира за обосновано възражението
за необоснованост на основното заключение по ССЕ, направено от процесуалния
представител на ответника и прокурора, доколкото самото вещо лице посочва в
допълнителното си заключение и разпита си по приемането му, че се касае за
„предполагаеми“ приходи от продажба на услуги.
При кредитиране на допълнителното заключение по ССЕ може да се направи
извод, че в общия размер на разходите за 2020г. (по икономически елементи) е
включен и текущ разход за наем в общ размер на 18 000лв. (12 месеца х
1 500лв.). Доколкото не са представени несъмнени доказателства за
относителния дял на двете извършвани дейности в общата извършвана икономическа
дейност от дружеството, може да се направи обоснован извод, че отчетеният
разход за наем е общ текущ разход, отнасящ се и до двете дейности и не може да
се приеме само за текущ разход, необходимо присъщ единствено за дейността по
предоставяне на услуги в пункт за ГТП. Претендирането му под формата на
причинени вреди от отменен ИАА евентуално би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца, доколкото този текущ разход участва при и формиране на
счетоводния финансов резултат от дейността за 2021г. и 2022г.
По отношение претенцията за обезвреждане на вреди под формата на пропуснати
ползи за дружеството, вследствие
временното нефункциониране на пункта за ГТП, настоящият съдебен състав намира
следното: основателно е позоваването от процесуалния представител на ответника
на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. на ОСГКТК, постановено по тълк.
дело № 3 от 2012г. Съгласно посоченото тълкувателно решение, предпоставка за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи е съществуваща сигурност
за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
В настоящия случай, ищецът обосновава сигурното увеличаване на приходите си
от пункта за ГТП с нарастване броя на клиентите, които се ползват от
предоставяните от него услуги. Нарастването на броя на клиентите, от своя
страна, се обосновава с местоположението на пункта за ГТП (в бившето ТКЗС на
гр. Стамболийски), което е непроменено „около 20 години“, както и вида на
услугите, които се предлагат „трета категория прегледи на ремаркета и
каравани“. Настоящият съдебен състав намира, че нито за нито едно от посочените
обстоятелства не са ангажирани доказателства, точно обратното – налице са
противоречия в свидетелските показания. Нарастването на приходите се обосновава
и с увеличение на цените на услугите през 2022г. с около 20% (таблица първа на
л. 181). Независимо от увеличението на цените на услугите през 2022г., в
основното заключение на вещото лице е изчислен хипотетично почти равен размер
на приходите за периода от месец май до месец декември 2021г. и от месец януари
до средата на месец август 2022г., който възлиза на около 77 хиляди лева. Независимо,
че изчисленията на вещото лице са хипотетични и не се основават на данни в
първични счетоводни документи, не може да се направи извод в твърдяната от
ищеца посока, че за периода, в който пунктът за ГТП временно е преустановил
функционирането е щяло да бъде реализирана печалба, надвишаваща печалбата за
2020г. От една страна, вещото лице е извършило съпоставка на данни за
реализирани обороти от услуги, предоставени му от самия жалбоподател, без
същите да са обосновани с данните в първични счетоводни документи. От друга
страна, в голямата си част приходите от продажби се формират от отчетите във
ФУ, но при наличие на извършвана и друг вид икономическа дейност, отразените
във ФУ обороти не могат да се „обвържат“ единствено с дейността в пункта за ГТП.
Размерът на пропуснатите ползи е посочен като обща сумарна величина, без да е
посочен конкретен размер за 2021г. и за 2022г. и без да е съобразено
обстоятелството, че през 2022г. цените на услугите в пункта за ГТП са повишени
с около 20%. Следва да бъде отбелязано, че по-коректният подход при посочване
на пропуснатите ползи за месеците на 2021г. и 2022г., през които пунктът за ГТП не е функционирал,
следва да бъде при сравнение с реализираните обороти за месеците, в които е
функционирал, а не при определянето им по аналогия за цялата предхождаща 2020г.
При различния възприет подход от ищеца и от вещото лице по отношение определяне
на хипотетичен размер на приходи и разходи от дейността за 2021г. и 2022г.
естествено е да се достигне до сравнение на несравними величини. Следва да бъде
посочено, че от страна на ищеца не са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
евентуално реализирани печалби или загуби от дейността за 2021г. и 2022г., а от
ответника са представени обобщени данни от публикувани в Търговския регистър
ГФО (включително ОПР), но за 2019г. и 2020г. При анализ на данните в ОПР за
2019г. и 2020г. действително се констатира нарастване на печалбата за 2020г.,
но при липсата на данни за 2021г. и 2022г. не може да се обоснове и извод за
намаляването й, и то именно поради нефункционирането на пункта за ГТП за
времеви период от около 8 месеца през 2021г. и около 7 месеца през 2022г.
По отношение на третата
предпоставка от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – наличие на причинна връзка между
вредата и незаконосъобразния, респ. нищожен административен акт, е необходимо
да се посочи следното: при разглеждане на въпроса за наличието
на първата предпоставка за ангажиране на отговорността, процесният ИАА е отменен
по надлежния ред, но в случая не се доказва да са претърпени твърдените от ищеца вреди под формата
на текущ разход за заплатен наем и пропуснати ползи. Не е установен и с
несъмнени доказателства размерът на пропуснатите ползи, доколкото се твърди от
ищеца същият да възлиза на 80 000лв., а съгласно изчисленията на вещото
лице размерът е почти два пъти по-малък – около 42 000лв. Предположението
какъв би бил оборотът от услуги на пункта за ГТП, при условие, че е
функционирал целогодишно през 2021г. и 2022г. не представлява пряка и
непосредствена вреда, още повече, както се каза по-горе в настоящото решение, е
налице повишаване на цените на услугите за 2022г. приблизително с 20%.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че в случая липсва и третата предпоставка за реализиране на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва доказана пряка
причинно - следствена връзка между увредата и отменения като незаконосъобразен административен акт.
В обобщение следва в случая да се
посочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ лежи изцяло върху ищеца. В
конкретния случай, съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да
докаже предявения от него иск, както по отношение на неговото основание, така и
по отношение на претендирания размер на обезщетението.
По изложените съображения съдът
намира, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ответника разноски за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от „ЕМ
ВИ АДВЕНС“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стамболийски, ул. „Тракия“ № 59, представлявано от управителя Д.З.Д., против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – гр. София, с който се претендира присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 22
500лева за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г., представляващи незаплатен
наем за ползването на недвижим имот по договор за наем от 01.10.2018г., със
срок до 01.10.2023г. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 80 000лева
за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г., ведно със законната лихва, считано
от 08.07.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ЕМ ВИ АДВЕНС“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стамболийски, ул. „Тракия“ № 59, представлявано от управителя Д.З.Д., да
заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – гр. София разноски
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: