РЕШЕНИЕ
№ 3741
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209846 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. М. Г., подадена чрез адв. С. Ч. - САК,
срещу наказателно постановление /НП/ № 20-4332-014531/20.08.2020 г.,
издадено oт началник група към СДВР-ОПП, с което на основание чл. 638, ал.
3 от Кодекс за застраховането /КЗ/ на Р. М. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадена чрез адв. С. Ч. – САК
жалба, релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че оспореното
наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Излагат се
доводи, че фактическата обстановка приета за установена от наказващия
орган не съответства на обективната действителност. На следващо място,
позовавайки се на извършена в Информационния център на „Гаранционен
фонд“ справка, извежда, че към момента на проверката, управляваният от
жалбоподателя лек автомобил е бил с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Алтернативно се
коментират основания, достатъчни за определяне на процесния случай като
1
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – Р. М. Г., редовно призован, се представлява от адв. Д., с
представено пълномощно, която поддържа изложените в жалбата
съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес с. ***, притежаващ
СУМПС ****, кат. В, на отчет в ***.
На *** г. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел/марка „-**“,
с рег. № ***, с номер на рама: ******. Първоначалната регистрация на лекия
автомобил била на ***0 г., с транзитни регистрационни номера - ***,
собственик – „***“ ЕООД, управител ***г., била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица
BG/22/120000712275 с начална дата - 09.03.2020 г., 11:55 ч . и крайна дата до
09.03.2021 г. На 10.03.2020 г., била извършена нова регистрация на лекия
автомобил, старите регистрационни номера били върнати, а новият
регистрационен номер на лекия автомобил бил – **
Около 15:36 ч., на***г., движейки се с посока на движение от гр. София
към гр. **, в района на тунел „***о“, жалбоподателят бил спрян за
извършването на проверка от свидетеля В. Д., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП-СДВР. В хода на проверката, свидетелят Д.
констатирал, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като справката била извършена единствено по рег. №
***29, а не по номер на рама на лекия автомобил.
При тази хронология на 29.03.2020 г., свидетелят В. Д., на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетел и
жалбоподателя, съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 208910/29.03.2020 г., в който било прието за установено, че Р.
М. Г. не е сключил валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към часа на проверката – нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ. Актът бил връчен на наказаното физическо лице, което го приел с
възражения.
По-късно в същия ден, жалбоподателят регистрирал лекия автомобил на
свое име с рег. № *** и сключил нова задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите, с валидност от 29.03.2020 г., 18:30:26 ч. до
29.03.2020 г., 23:59:00 ч.
На 02.04.2020 г., актосъставителят съставил Докладна записка, в която
поправил техническа грешка, допусната в АУАН и било упоменато, че
нарушението следва да се чете като такова по чл. 638, ал. 3
КЗ.
При идентично описание на нарушението и правна квалификация,
началник група към СДВР, издал оспореното наказателно постановление №
20-4332-014531/20.08.2020 г., с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, наложил
на Р. М. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля В. Д., свидетелство за регистрация част 1,
справка от „Гаранционен фонд“ с изх. № 24-01-396/12.10.2022 г., справка от
КАТ – история на регистрацията с рег. № 43330129593/29.12.2022 г., справка
картон на водача, Заповед № 513з-2159/24.03.2017 г., Заповед № 8121К-
13180/29.10.2019 г., Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., които са логични и
достоверни и разясняват, дата и място на извършване на нарушението. В
хронологична последователност, свидетелят споделя, че проверката спрямо
жалбоподателя за наличието на сключен договор за задължителна
застраховка е извършена, единствено по регистрационния номер на лекия
автомобил.
От приложената справка за регистрация на превозното средство,
еднозначно се извежда, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е
с номер на рама ***6, като последователно е бил с транзитни номера: *** и
***, а на ****г., вече е бил регистриран на името на жалбоподателя с рег. №
****.
Съдът отчита, че към момента на проверка /2***/, автомобилът е бил с
рег. №*** и действително при извършването на справка в информационната
система на „Гаранционен фонд“ по регистрационен номер, не е имало
сключена за този регистрационен номер застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Но видно от представената справка от
фонда, се установява, че към ***г., за лек автомобил с номер на рама ****, е
имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица BG/22/120000712275, с начална
дата - 09.03.2020 г., 11:55 ч. и крайна дата до 09.03.2021 г, 23:59 ч.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролния орган.
Воден от горното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
3
така вмененото му нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според който Актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 3
КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата, а наказателните постановления от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто
район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. От Заповед № 513з-2159/24.03.2017 г., Заповед № 8121К-
13180/29.10.2019 г., Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. се извежда, че и
актосъставителят и наказващият орган са надлежно овластени.
Контролните органи са действали, в предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове, при съблюдаване на правилата на чл. 40 ЗАНН, като е гарантирано
правото на защита на жалбоподателя.
При изготвянето им са спазени изискванията за форма и съдържание,
като са налице основните реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тук е
моментът да бъде посочено, че наказващият орган, издавайки оспореното
наказателно постановление е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 КЗ, която обаче е санкционна такава. Задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е
поместено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, така както е описано в
Акта. Разминаването между словесното описание на нарушението, както и
липсата на конкретна норма, от която се извежда дължимото от страна на
правните субекти поведение, представлява съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не се
предоставя възможност на лицето да се запознае в пълнота със съдържанието
на разпоредбата, за нарушението, на която бива санкционирано.
Въпреки допуснатото процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, с оглед
4
дължимия от настоящата съдебна инстанция съдебен контрол, то съдът следва
да разгледа спора по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която задължава всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, както и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Безспорно е установено, че управляваното от жалбоподателя превозно
средство е било регистрирано на територията на Република България на
28.01.2020 г., с рег. № *** номер на рама ***, със собственик – „***. Няма
данни автомобилът да е бил спрян от движение. Със същата сигурност се
доказа и че на 09.03.2020 г. е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица
BG/22/120000712275 с начална дата - 09.03.2020 г., 11:55 ч. и крайна дата до
09.03.2021 г. Датата, на която е извършена проверка спрямо жалбоподателя е
29.03.2020 г. От което еднозначно следва, че към момента на проверката,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, за който е имало валидно
сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съгласно чл. 481, ал. 1 КЗ моторно превозно средство е всяко превозно
средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и
трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-
автомобилите. Всяко моторно превозно средство, притежава
идентификационен номер (номер на рама), който е уникален за всеки
автомобил и съдържа данни за година на производство, модел, държава на
производство, година на първа регистрация и други данни, които са
специфични и отговарящи за конкретното превозно средство и служат за
различаването му от останалите МПС. Поради тази причина, доколкото
регистрационният номер се променя със смяната на собствеността на лекия
автомобил, то редно е, преди да бъде ангажирана отговорността на конкретен
правен субект, контролният орган да осъществи пълна справка, включително
и по рама на лекия автомобил.
Нещо повече, съгласно чл. 491, ал.1 КЗ, при промяна на собствеността,
каквато в процесния случай е настъпила на 10.03.2020 г., както и на
30.03.2020 г., договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не се прекратява. А в чл. 491, ал. 5 КЗ
изрично е въведено, че застрахователят няма право да прекрати договора за
5
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство,
независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство.
Воден от горното съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил
разпоредбите на Кодекса за застраховане. От своя страна от него не е могло и
да се очаква да сключи нова застраховка, при наличието на такава, доколкото
в чл. 484 КЗ е въведена изрична забрана за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга
такава за едно и също моторно превозно средство, ако застрахователните
периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 АПК, въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати така
направените от жалбоподателя, разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие
и представения списък с разноски, Р. М. Г. е заплатил на адв. С. Ч., сумата в
размер от 600 лв. с ДДС. По делото не е направено възражение за
прекомерност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 20-4332-
014531/20.08.2020 г., издадено началник група към СДВР-ОПП, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането КЗ/ на Р. М. Г., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. М. Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6