Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 29.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 512 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.Л.И., ЕГН ********** *** е предявила срещу ответника Б.Б.К.,
ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.51, ал.4 от Семейния кодекс. Моли се съдът да постанови
решение, с което да приеме, че е налице
изменение в обстоятелствата, които са взети предвид при постановяване на
съдебното решение за прекратяване на брака между страните по делото и да
промени режима на лични контакти на бащата Б.Б.К. с малолетните деца К.Б.К. и Р. Б. К., както следва: Бащата да
има право да вижда децата всяка първа и трета неделя от месеца в часовете от
10.00 ч. до 13.00 часа, в присъствието на майката, до навършване на шест
годишна възраст или до изменение на обстоятелствата.
Твърди се, че с влязло в сила
съдебно решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин
Пелин и решение за поправка на фактическа грешка, съдът е прекратил брака между
ищцата и ответника, като е предоставил упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К., ЕГН **********
на майката К.Л.И., определил е режим на лични отношения между бащата Б.Б.К. и
децата, размера на издръжката, която бащата следва да заплаща.
Излагат се доводи, че от постановяване на съдебните актове към момента
на подаване на иска в съда са настъпили сериозни изменения на обстоятелствата,
както между ищцата и ответника, така и между ответника и децата, тъй като е
налице трайно изградено от ответника
неадекватно поведение изразяващо се в агресия към децата и ищцата, както и
незаинтересованост от състоянието на децата, техните здравословни проблеми и
липсата на родителски капацитет при отглеждането им по времето, в което бащата осъществява
режима на лични отношения с тях. За агресивното и неадекватно отношение към
ищцата и децата ищцата е уведомила Дирекция социално подпомагане. От своя
страна ответникът Б.К. също подава сигнали до Дирекция СП Елин Пелин, които са
неоснователни, като непрекъснато заплашва ищцата, че ще й вземе децата, тъй
като служителите в посочената дирекция са негови хора и каквото той каже, това
ще стане. Тези служители при срещите с ищцата я стресират, като й заявават, че
ще й вземат децата, без да излагат аргументи защо. Ответникът е изключително
озлобен и заявява, че това е война, която той ще спечели на всяка цена.
Режимът, който ответникът следва да спазва съгласно съдебното решение
изисква той да осъществява личен контакт с децата през първата половина на
коледната ваканция през четна година и втората половина на нечетна година.
Ответникът обаче не се съобразява с този режим, тъй като на 22.12.2018 г. взел
децата и уведомил ищцата, че ще останат при него за шест дни. Ищцата уведомила
на тел.112 служителите на полицията и потърсила съдействие от тях, за да си
види децата, но й отказали. В последствие Б. й съобщил, че от полицията са се
обадили и се подигравали с ищцата. Когато ответникът върнал децата К. и Р.
при ищцата те били много разстроени,
изнервени и емоционални и започнали да плачат само като видяли майка си да
излиза. К. пищяла и казвала „Не мамо, не ни изоставяй пак“. За случая с това
некоректно поведение на бащата, ищцата уведомила ДСП Елин Пелин, които
изпратили писмо до ищцата, с което я
информират, че бащата е консултиран по въпроси свързани с отглеждането и
възпитанието на децата. Ищцата излага аргументи, че ответникът няма родителски
капацитет, а поради отмъстителния си и сприхав характер поставя децата в риск,
когато те се намират заедно с него или с негови роднини в дома му, като това му
поведение заплашва физическото и психическо здраве на децата К. и Р..
В
исковата молба се твърди, че през последната една година децата К. и Р.
боледуват много често. Р. имала бронхит през месец януари, а К. ангина и отит.
На 24.02.2019 г. ответникът върнал и двете деца с тежък бронхиален спазъм,
което наложило веднага ищцата да ги заведе при личния лекар,
откъдето ги пренасочили към болнично лечение. В болницата се установило, че и
двете деца са развили бронхопневмония, съпътствана от тежки бронхоспазми.
Когато ищцата попитала ответника как са били децата при него, той казал „Добре,
К. беше малко по-неспокойна, от недоспиване“, което говори, че бащата въобще не
е обърнал внимание, че децата са дишали трудно и са със спазъм. В деня след
изписване от МБАЛ – Елин Пелин, Р. постъпила в УМБАЛ Софиямед със
стомашно-чревна инфекция. Кристина пък развила контактен дерматит, който се
влияел от стреса. На 15.05.2019 г. след посещението в дома на Б. и двете деца се върнали с
повръщане, като за отрицателно време и двете деца започнали да повръщат кръв,
появило се упорито разстройство, което продължило повече от две седмици. Ищцата
попитала Б. какво са яли децата, но той не дал смислен отговор. Децата били
настанени за лечение в СБАЛ по инфекциозни и паразитни болести, а Б. дори не се
обадил за да провери как са децата. От месец март до месец юни 2019 г. поради
недобра хигиена и грижи в дома на Б.К. децата биват връщани от баща им
многократно с конюнктивит. Същевременно децата често се връщат след престоя при
баща си със синини по цялото тяло, особено често по лицето. Когато ищцата пита
К. къде са се ударили, К. отвръща, че баща й и баба й Г. бият нея и сестричката
й.
Системно Б. връща децата в присъствието на А. Ц. – съпруг на сестра му А.
Ц., като А. Ц. е във видимо нетрезво състояние и това също поставя децата в
риск.
На
09.06.2019 г. връщайки децата, Б. дал Р. в ръцете на ищцата, и не пожелал да й
даде К., а я подхвърлил като неодушевен предмет към сестрата на ищцата – В. И.
с думите „Дръж куче“. На 11.06.2019 г. ответникът дошъл да вземе децата
съгласно съдебното решение, но К. категорично отказвала да отиде, като казвала,
че я е страх, че тати ще я бие и се била гушнала в ищцата, като не искала да се
пусне от нея. Б. издърпал детето от ръцете на ищцата и насила я качил в колата.
Р. поради ниската си възраст не може да говори, но последните пъти, когато й
казвали, че тати идва да ги вземе, отговаряла инстинктивно „Не,не,не“.
В
исковата молба ищцата описва и инцидент от 12.06.2019 г., при който ответникът
й се обадил, че идва с децата, поради което тя излязла пред къщата заедно с
баща й Л.И., за да й помогне за децата. Б. предал детето Р. на ищцата в
неугледен и нехигиеничен вид, тъй като долната половина от лицето й била със
засъхнали размазани носни секрети, а очите й били зачервени, наподобяващи
конюнктивитно състояние, както и К.. На въпроса на ищцата защо връща децата в
такова състояние, ответникът отвърнал злобно, че ищцата му била дала децата с
хрема и за хигиена да говори на „ей тоя путьо“ зад нея, визирайки бащата на
ищцата. В тази връзка описва възникнал скандал между ответника и роднините на
ищцата.
Всички
тези инциденти от месец октомври 2018 г. до момента стресират децата и ги
правят неспокойни, поради което от стреса дерматитът на К. се засилил отново и
започнала дори да говори на бебешки език. Това наложило от месец януари т.г. К.
да посещава терапия при логопед, а от пролетта и психолог. И ищцата и децата
изпитват страх какво би се случило при последваща среща с Б., а ищцата отделя
много време за децата си, за да компенсира стреса, който изживяват при баща им.
Твърди, че за да бъде подготвена за всякакви ситуации, които могат да възникнат
около децата, през месец май т.г. посетила курс по обучение по Първа долекарска
помощ с тема „Спешни детски състояния“.
На
последната среща между ищцата и ответника на 25.06.2019 г. в ЦОП „Бъдеще“, Б.
неколкократно заплашвал, че „на всяка цена децата ще бъдат изведени от дома на
майката и ще я освидетелства и ще я
прати да лежи в лудница“, наричал я с етитети - „откачалка“ и „лъжкиня“, както
и че ще използва всичките си връзки, за да живеят децата при него и да нямат
личен контакт с майка им. Заявил пред социалните работници, че вече е предприел
мерки срещу ищцата пред всевъзможни инстанции – прокуратура, съдебни
изпълнители, полиция и др. Поведението на ответника е изключително агресивно,
неадекватно и ищцата се страхува какво би последвало от това.
Всичко изложено обуславя интереса от настоящия иск, тъй като разширените
лични контакти на бащата с децата съгласно подписаното между страните по делото
споразумение за развод не са в техен интерес. Те са разстроени от постоянната
промяна на средата, в която трябва да попадат, нямат изграден ежедневен режим
на хранене и развлечения. Психическият и физически тормоз, който изживяват в
присъствието на баща си, не може да бъде компенсиран от майката през останалите дни от седмицата, когато
децата са при нея. Ищцата не би могла да предпази децата от нанесения им
психически и физически тормоз, който изживяват в присъствието на баща си, тъй
като тя не присъства при срещите им с ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Б.Б.К.
на 16.07.2019 г. с указанията по чл.131-133 от
Твърди, че майката всячески се опитва да ограничи, а може би и да лиши
децата от техния баща и да ограничи контакта помежду им. Показателно за това е
целенасоченото неизпълнение на съдебното решение между съпрузите относно режима
на лични контакти, като от 13.06.2019 г. до подаване на отговора на исковата молба
бащата няма възможност да вижда децата. Това поведение на ищцата е в разрез с
най-добрия интерес на детето, залегнал като международен стандарт и намерил
своето място и в националната ни уредба, като в тази връзка следва да се вземе
предвид чл.3, §1 и чл.9, §1 от Конвенция за правата на детето; чл.8 от
Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи; чл.24 от
Хартата на основните права на Европейския съюз. Още преди сключването на
споразумението за развод ищцата многокаркто е заявявала, че ответникът не може
да претендира каквото и да е било, защото тя е майката и тя решава кога ще дава
децата на ответника, изнудвала го използвайки децата като разменна монета, за
да получи определени облаги /като например автомобила на ответника/.
Заявява, че след като на 01.09.2018 г.
ищцата получила иска за развод, два дни
по-късно нейната сестра Васка И. депозирала в съда молба за защита от
домашно насилие срещу ответника, като именно този случай описва в настоящата си
искова молба ищцата, но пропуска да отбележи факта, че с решение №
195/30.05.2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, молбата на В. И. е
отхвърлена, решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 797/2018 г. по описа
на РС Елин Пелин отменено, а заповедта за защита № 3 от 14.03.2019 г. издадена
по гр.д. № 797/2018 г. по описа на РС
Елин обезсилена. В мотивите на Софийски окръжен съд се посочва, че молбата е
изцяло неоснователна, тъй като „на 19.08.2018 г. при предаването на децата
първо молителката, а после двете сестри започнали да крещят на ответника и да
го обиждат с думите „шизофреник, паркинсон“ и др. без същият да ги е провокирал
физически или словесно, като това се повторило и през месец септември 2018 г.,
когато молителката се намесила в разговор между ответника и съпругата му, като
започнала да крещи на Б.: „Научи се да говориш, бе!, а когато той се отдалечил,
обяснявайки, че не говори на нея, тя се затичала към него, крещейки „Чиба,
чиба!“ пред двете деца, като в този случай не се установи ответникът да е
проявил каквато е било агресия“.
Въпреки поведението на К., което показвало нисък родителски капацитет и
неразбиране в какво се състои най-добрият интерес на децата, ответникът й
предложил да сключат споразумение за развода, в което била записана клаузата,
че решенията за здравеопазване, образование, възпитание на децата ще е вземат
съвместно от двамата родители, която клауза тя приела. Съдът одобрил
споразумението и развел съпрузите, но въпросната клауза не била вписана в
решението. Въпреки това, ответникът предложил и след развода да бъдат партньори
и да си помагат при отглеждането на децата и да престанат с дрязгите. Ищцата първоначално се съгласила, но след
една седмица поведението й отново се променило, поради което изпълнението на
режима на лични контакти между бащата и децата в периода от 18.10. до
21.12.2018 г. бил изпълнен с напрежение, когато взимал и връщал децата от дома
на К.. Именно затова ответникът Б. винаги ходел на тези срещи поне с един
свидетел, защото К., чрез сестра си злоупотребявала с процесуалните си права и
никога не знаел какво може да очаква. Често К. и семейството й обиждали
ответника и майка му като ги наричали дебили, вещица, магьосница, шизофреник,
паркинсон, простак.
В
същия този период ищцата и ответникът имали и спорове относно здравето на
децата, като К. не само игнорирала ответника при вземането на решения по тези
въпроси, но и директно заявявала, че тя е майка и тя знае как се гледат деца.
Когато ставало въпрос за лечението на децата, тя изцяло се вслушвала в съветите
и методиките на майка си, която била
фелдшер. Поради това децата започнали да приемат антибиотици в много ранна
възраст, което било изключително вредно, тъй като съвременните медицински
практики предвиждат подобно лечение само в крайни случаи. Вследствие
неправилното лечение за опазване на здравето, децата са с нисък имунитет,
постоянно са болнави, а К. е и с влошен зъбен емайл. Затова твърденията на
ищцата, че срещите между ответника и децата не им се отразяват добре нито
психически, нито здравословно и че той е причина за честото боледуване на
децата не отговарят на истината. Самата К. не поддържа добра хигиена по
отношение на децата, поради което се случвало когато ответникът взима децата,
те да имат обриви около слабините и то в периоди, когато не посещават детската
градина. Твърди, че самият той се лекува с непрестанни инхалации, капки, мазане
на гърлото с мехлеми и др. методи, които изискват време, каквото К. никога не е
отделяла за децата им. Но когато повдигне пред ищцата този въпрос, получава
един и същи отговор „аз съм майка и аз знам как се гледат деца“.
Излага твърдения, че в края на 2018 г. – 21.12. преди коледните
празници, когато взел децата от В. И., видял, че Р. има огромна синина около
едното око и веднага попитал откъде е синината, но не получил отговор. Обадил
се на К., която отвърнала, че била от яслата, но от там също категорично
заявили, че предния следобяд детето е взето от тях без каквито и да било
наранявания, а на сутринта е заведено при тях с тази синина и е налице опит да
се прехвърли отговорността от страна на майката. Петното било почти черно и
близо до окото, но К. не пожелала да каже откъде е и излъгала, като обвинила
възпитателите в детското заведение. Тогава била проведена среща в Дирекция
Социално подпомагане, които насочили страните по делото към фандация „Надежда“
и социална услуга, предоставена от ЦОП „Бъдеще“ в кв.Горна баня. Поради това не
отговарят на истината обвиненията в исковата молба, че децата се прибирали
всеки път със синини от дома на ответника, нито пък, че ищцата е сключила договор с фондацията по собствена
инициатива. Изложеното сочи на извод, че К. използва децата, като или лъже, че
Кристина говори за биене от бащата и неговата майка, или системно говори лъжи
на двете деца, което е един от признаците за поведение у родителя, опитващ се
да доведе до родителско отчуждение децата спрямо другия родител.
Ответникът излага доводи, че силната неприязън, която К. изпитва към
майка му, вероятно е свързана със силната привързаност на двете деца към баба
им, която любов на децата за жалост озлобила ищцата, поради което започнала да
отправя все по-нелепи обиди и обвинения, като например я наричала вещица, която
реже коса на децата и им прави магии.
Необяснимо за ответника остава озлоблението на ищцата и към семейството на неговата сестра и особено към
зет му А. и малолетния им син Б., който тя наричала „келешчето“ или „оня келеш
Б.“ и „ще видиш какво ще му се случи на
вашия Б.“. Всичко това било изричано заявявано в присъствието на двете
деца на страните по делото, като ответникът нямал сили дори да пита какво ще се
случи и да спори пред децата.
Твърди, че изложените обстоятелства от ищцата досежно коледните
празници, целят да доведат съда до заблуждение, тъй като случката се описва
превратно. К. се опитвала да убеди ответника и другите, че понеже децата са
твърде малки, режимът на личен контакт относно коледните празници на важи,
т.е., че не трябва да бъдат при ответника в първата половина /6 дни/ и втората
при нея /6 дни/. На 21.12.2018 г. страните по делото направили запитване в
писмена форма до районния съдия за тълкуване на решението, като отговорът бил,
че режимът в съдебното решение е установен на базата на споразумение между
съпрузите и ако някоя от страните желае да го промени това става по съдебен
път. К. обаче не се отказала, тъй като искала да вземе децата от ответника следобяд на 24.12. – т.е. на
Бъдни вечер и му заявила, че ще ги изведе с полиция. Въпреки, че нейното
поведение било изцяло в разрез със съдебното решение, а и с отговора на
запитването до съда, ответникът бил готов на компромис и предложил да си разделят
тези общо 12 дни на четири групи по три дни, за да не бъдат децата твърде дълго
без единия или другия родител, но ищцата отказала и предупредила, че на
24.12.2018 г. сутринта ще дойде с полиция. За да предпази децата и семейството
си от поредните скандали от бившата си съпруга, ответникът отишъл по обяд до полицията, носейки съдебното решение и
заявил, че очаква проблеми от К.. В полицията се запознали със съдебното
решение и казали, че то трябва да се спазва и бившата му жена няма право да го
притеснява. Дежурният полицай казал на ответника, че последните две седмици
през ден двете сестри – К. и В. ходили в полицията, носейки заповедта за
въздържане от домашно насилие с искане
ответникът да бъде задържан, защото не бил спазвал заповедта. Към 17,30
ч. от полицията се обадили на ответника и му казали, че К., сестра й и майка й
са там, искайки полицията да изведе децата от дома на ответника. Малко след
това на ответника позвънила и К. с
клетви „бог да ги накаже всички“, а той й затворил телефона, тъй като били
седнали на трапезата.
Не
отговарят на истината и твърденията на К. за състоянието, в което е върнал
предсрочно децата, тъй като по време на празниците те били много спокойни и
щастливи от прекараните мигове със семейството на ответника. Децата били
болнави седмица преди това, но докато били с ответника той им правил чести
инхалации, за да се справят с вируса, но предсрочното връщане още на третия ден
осуетило идеята му за пълно лечение. Когато завел децата при К. на 25.12.,
ответникът й казал, че ги връща по-рано
с три дни и тя следва да прецени дали в останалите 9 дни до края на празниците
ще му ги даде. Тя естествено не ги дала и не отговорила на обажданията на
ответника, а когато ги взел след празниците децата били по-болни отпреди.
След
празниците, ответникът разбрал от полицията в Елин Пелин, че на Бъдни вечер К.,
В. и М. /тяхна майка/ са вдигали скандал на полицаите с искания незабавно да
дойдат в дома на ответника и да вземат децата. Обадили се и на служителя от
детската педагогическа стая, който бил почивка на празника, заплашили с жалба
ако не си свършат работата, а отговорът на служителя бил, че решението на съда
е такова и те трябва да го спазват. М. казала на полицаите „Аз колко услуги съм
ви правила в Спешна помощ, а вие едни деца не може да вземете!. Виждайки, че с
този подход няма да успеят започнали да предизвикват съжаление, като майката на
ищцата е искала полицаите да пипнат напращелите гърди на К., защото не била
кърмила от два дни и щяло да стане страшно.
Ответникът оспорва и доводите на ищцата досежно изложените от нея факти
и обстоятелства за случаите от
24.02.2019 г. и от 16.05.2019 г.. Твърди, че ищцата целенасочено пропуска факта,
че още от 22.02.2019 г. децата са били на лечение с антибиотик, за което той не
бил информиран, макар, че изрично я попитал. Когато ги взел в събота сутринта,
те кашляли ужасно много и имали хрема. Затова той им правил инхалации и на
сутринта ги върнал в състоянието, в което ги взел предния ден, като нямало
никакви признаци за влошаване на състоянието, което ищцата описва. Когато се
обадил да попита как са децата, ищцата отговорила, че са преминали на венозен
антибиотик и ще ги води всяка вечер в детското отделение на МБАЛ Елин Пелин, за
да им правят инхалация и да им вливат антибиотик. Едва тогава му казала, че
няколко дни са били на антибиотик, за който не му е казала преди това и който
не бил подействал, затова се наложило да преминат на венозен.
В края на следващата седмица, децата
видимо били по-добре и когато ги върнал в дома на майката в неделя, нямало
признаци за влошаване. В понеделник, когато позвънил на К. да попита как са
децата, тя отговорила, че от сутринта с Р. са настанени в УМБАЛ Софиямед, тъй
като детето повръщало цяла нощ и сутринта я
завела в болницата. Ответникът веднага отишъл да види детето и то
изглеждало изтормозено, но много жизнено – тичало и си играло с ответника
половин час. До изписването на Р., ответникът ходел всеки ден за около половин час да я вижда, а на
06.03.2019 г. с К. се разбрали ответникът да гледа детето, докато тя си почине
в къщи. Детето много му се радвало. Предложил на ищцата докато с Р. са в
болница, да вземе К. при него да я гледа
и да я води при тях всеки следобяд, но ищцата отказала, като заявила, че детето
се разкъсвало от контактите с него и трябва да се спазва решението на съда за
режима на лични контакти.
Що
се отнася до случая от 16 май, децата били при ответника само за два часа,
съгласно решението на съда, като си играли в дома му. Хапнали само малко солети
и след това ги върнал в дома на К.. Малко след това тя му позвънила крещейки по
телефона и попитала „какъв е този боб“, като заявила, че още с влизането в
къщата Кристина е повърнала нещо като боб и крещейки попитала давал ли е такова
нещо на детето. На другия ден когато й
се обадил, тя му отговорила, че повръщането е от някакъв вирус от детската ясла
и че повечето деца отсъстват от там и че
децата им също са го хванали, но не споменала за никаква кръв при
повръщането, а твърдението че не се интересува от състоянието на децата е пълна
лъжа.
Ответникът оспорва и твърденията на ищцата досежно случая от 12.06.2019
г., като сочи, че на процесната дата не
само, че не е извършил какъвто и да е акт на домашно насилие, а напротив той
самият е станал жертва на такова насилие и има издадена заповед за незабавна
защита срещу В. И. и Л. И. – бащата на К. *** на 13.06.2019 г. по гр.д. №
486/2019 г.. Заповедта е за случилото се предишния ден при поредното връщане на
децата на ищцата, което както обикновено става на тротоара пред жилището й,
когато пак бил посрещнат с обиди, а Л. И. абсолютно непровокиран започнал да се
заканва, че ще унищожи Б.. Макар, че ответникът не обърнал внимание на заканите
и тръгнал към автомобила си, за да избегне поредния скандал започнат от К. пред
очите на децата, сестра й В. започнала
да го обижда и се опитала да го удари. Ответникът на няколко пъти й казал да го
остави, но тя ставала още по-агресивна, обиждала ответника и майка му, докато
накрая го ударила едновременно с плесник и с обувалката по главата. За да се
освободи той се опитал да отскубне от ръцете й обувалката и я
отблъснал, но тогава бащата Л. И. се нахвърлил върху ответника, а В. И.
започнала да го удря по главата с пластмасовата обувалка, в резултат на
което от главата му започнало да тече
обивно кръв. В този момент К. държала по-малката им дъщеря, крещяла и също
посягала да удря ответника и майка му. Виждайки кръвта по главата на ответника,
К. седнала на асфалта, държейки се за глава и пищейки неистово. Ответникът
успял да се отскубне с помощта на майка си и двамата отишли в бърза помощ,
където му направили три шева на главата, обработка на раните по тялото и
ваксина потив тетанус. След извършено спрямо него насилие, водена от омраза,
сестрана на ищцата – В.И. подала втора
молба за домашно насилие срещу ответника, където той оспорил издадено
съдебномедицинско удостоверение № 425/2019 г. от д-р Б. М. на 12.06.2019 г., в
което са описани неща, които не присъстват нито в молбата за защита, нито в
декларацията към нея.
Роднините на К. всячески, често и
противоправно я подпомагат, за да постигне целта си, а именно да отчужди от ответника децата им и това е видно от
петитума на исковата молба, който е равен буквално на лишаване от личен контакт
между бащата и децата – два пъти в месеца за по три часа в присъствието на
майката. Такъв режим не се постановява дори и на родител, който е лишен от
родителски права, включително и при виновно поведение, поради което искането
показва лош родителски капацитет и противоречи на най-добрия интерес на детето,
описан във всички международни актове, уреждащи тази материя, както и в редица
научни изследвания, според които минималното необходимо време на личен контакт
между родител и дете, за да не се стигне до отчуждаване е 35 % на годишна база.
Както посочва и българската съдебна практика, „най-добър интерес на детето е да
има връзка с двамата родители, защото насилственото изтриване на създадена
топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко
натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство“. В
случая има начална степен на „синдром на родителско отчуждение“, който е
обратим, но при неблагоприятно развитие на обстоятелствата ще доведе до
емоционални и социални дефицити, при което няма да бъде в състояние да изгради
трайни емоционално ангажирани връзки с другия пол /Решение № 90 от 19.03.2019
г. по в.гр.д. № 616/2018 г. на I състав на Софийски окръжен съд.
Ответникът излага доводи, че преди да се стигне до настоящата искова
молба, считано от 13.06.2019 г. – денят следващ побоя над ответника, причинен
от бащата и сестрата на К., ищцата спряла да изпълнява съдебното решение и
отказва да предаде децата за осъществяване на личния контакт с баща им. На
13.06.2019 г. ответникът й звънял на двата телефонни номера, но тя не
отговаряла, стоял известно време пред къщата заедно със свидетеля А.Ц., но без
резултат, като тази случка се повторила и
на следващите дати – 15.06.2019 г. /събота/, 18.06.2019 г. /вторник/; 20.06.2019
г. – четвъртък; 22.06.2019 г. – събота, когато отговорила на едно от
обажданията и изрично заявила, че няма да даде децата; 25.06.2019 г. – вторник;
27.06.2019 г. - четвъртък; 29.06.2019 г. събота; 02.07.2019 г. – вторник;
04.07.2019 г. – четвъртък; 06.07.2019 г. – събота; 09.07.2019 г. – вторник;
11.07.2019 г. – четвъртък; 13.07.2019 г. – събота; 16.07.2019 г. – вторник; 18.07.2019 г. – четвъртък;
20.07.2019 г. – събота; 23.07.2019 г. – вторник; 25.07.2019 г. – четвъртък;
27.07.2019 г. – събота; 30.07.2019 г. – вторник; 01.08.2019 г. – четвъртък;
03.08.2019 г. – събота; 06.08.2019 г. - вторник; 08.08.2019 г. – четвъртък;
10.08.2019 г. – събота. За всеки един от тези случаи ответникът бил със
свидетел измежду някое от следните лица
- А.Ц., М. Ю., А. И., И. П., В. К. или Г. К.. Сценарият продължава да се
повтаря и към момента на изготвяне на отговора и насрещния иск, тъй като
ответникът няма достъп до децата. За последните няколко случая е уведомил и РУ
Елин Пелин.
Съгласно заявление с рег. № 768/11.07.2019 г., К., трябвало на
05.08.2019 г. в 9,30 ч. да предаде на
ответника децата за 20-дневния период
през лятото определен с Решение № 158/2018 г. на РС Елин Пелин, но в личен
разговор между К. и Държавния съдебен изпълнител на 11.07.2019 г., както и с
адвоката й Й., К. заявила, че Р. от
няколко дни е с варицела, а адв.Й. заявила, че ответникът няма родителски
капацитет и ще му вземе децата, използвайки първо лице, единствено число. Не
става ясно при наличието на социални доклади оценяващи високо родителския
капацитет на ответника, как адв.Й. стига до това заключение и по какъв начин
смята лично да му вземе децата.
Във
връзка с отказа на ищцата да предаде децата за летния им престой при бащата,
ответникът направил справка с личния лекар на Р. и К., откъдето получил
информация, че детето е отведено на преглед с констатиран обрив вследствие на
варицела на 24.07.2019 г. и издаденият амбулаторен лист е от тази дата.
Лекарката обяснила, че карантинния период е между седем и десет дни в
зависимост от зарастването на обрива. От това следва, че карантинния период трябва да е изтекъл между 31.07.2019 г. –
02.08.2019 г., т.е. няма обективни предпоставки за ищцата да не предаде детето
на бащата.
На
19.06.2019 г. една седмица след побоя над ответника, дъщеря им Р. имала рожден
ден и ставала на 2 г., но и тогава ищцата не я допуснала до ответника. В събота
на 29.06.2019 г. когато децата трябвало да са при ответника съгласно съдебното
решение, ответникът и роднините му били
организирали общ рожден ден на Р. и братовчед й Б., който на 28.06.2019 г. също
ставал на 2 г., но ищцата не пуснала децата. Това се повторило и в етвъртък на
01.08.2019 г., когато бил рождения ден на ответника.
Преди около година, ответникът решил да реорганизира жилището си така,
че да превърне бившата родителска спалня в просторна детска стая с цел новото
детско пространство да помогне на двете
му дъщери при превъзмогването на тежкия етап от живата им. Оказал се прав,
новата детска стая се превърнала в любимо място както за дъщерите му, така и за
братовчед им, а също и на съседски деца. Детските мебели – шкафчета,
креватчета, маса и столчета, гардеробчета, палатка и т.н. станали любимо място за децата и се отразявали по
положителен възпитателен начин.
Ответникът твърди, че ВКС нееднократно постановява, че възпрепятстването
на контакта между родител и дете не е в интерес на последното, както и че
родителското отчуждение в най-голяма степен накърнява интереса на детето,
поради което съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да
вземе адекватни /според състоянието на детето, степента на осъзнаване на
проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му/
мерки за неговото преодоляване. След като ищцата започнала да лишава от контакт
децата с баща им, нарушавайки съдебното решение, ответникът започнал да ги
посещава всеки ден за по 10-15 минути в яслената група. Седмици след побоя на 12.06.2019 г., К.
галела ответника по бузите и го питала дали го боли, тъй като очевидно образа
на окървавената глава дълбоко се е запечатал в съзнанието й. При срещите децата
били много щастливи и всеки път започвали да се обуват, за да ги заведе в дома
на ответника, баба им и братовчед им. В един момент и този контакт с децата бил
преустановен, тъй като ищцата подала заявление на 11.07.2019 г. до директора на ОДЗ Радост, с което открито заявила, че не желае ответникът да има контакт с децата, като
отправила заплахи към служителите на детското заведение. Ответникът намира, че
подобно поведение е недопустимо и крайно, още повече от родител, който твърди,
че е загрижен за децата си. Въпреки това ответникът продължил да се интересува
от децата си, като се обаждал на личния им лекар д-р П., която го информирала
на 25.07.2019 г., че Радостина е с варицела. Ден след това на 26.07.2019 г.,
петък надвечер, приятел на ответника му казал, че по това време К. с баща
си извели децата да си играят в парка,
но приятелят му и други родители се възмутили срещу майката, като видяли детето
с шарка да е сред техните деца, тъй като детето било изведено в карантинния
период. Твърди се, че този случай, не е единичен. Децата често биват
неглижирани и не им се обръща достатъчно внимание, когато са у дома на майката.
Не им се говори, не им се четат книжки, често биват оставяни пред телевизора.
Това вероятно е причината да имат и проблеми с говоренето, тъй като К., която е
на 3 г. и 4 м. не може да съставя изречения, говори за себе си в трето лице,
като казва „кака“, а не „аз“. Р. е на 2 г. и при нея се забелязва забавяне за
възрастта й. Децата още не са отучени от
памперсите, поради което ответникът започнал да работи активно по премахването
им и на двете едновременно в началото на месец април. Първоначално децата били
много учудени и дори се налагало ответникът да измисля „лъжи“, за да започнат
да свикват по-лесно. За няколко седмици К. почти спряла да пишка в гащите, дори
и нощно време. Затова окуражен от резултатите, ответникът се опитал да говори с
К., но тя му отговорила, че тя е майка и тя решава кога да ги отучва от
памперсите. В този смисъл ответникът счита че у ищцата липсва всякаква
кооперативност по отношение на отглеждне и възпитание на децата им. Преди да
спре окончателно да препятства режима на ответника с децата, тя никога не
подготвяла раница с дрехи или лекарства на децата, не казвала дали приемат някакви
лекарства, дали са настинали и т.н., а при връщането на децата винаги крещяла и
вдигала скандали в тяхно присъствие.
Счита, че най-големият проблем е, че К. започнала да отчуждава двете
дъщери от ответника – техен баща, за
което говори цялостното й поведение, а то от своя страна показва липсата на
родителски капацитет и неразбиране на потребностите и интересите на децата,
което обуславя основателността на претенцията заявена от ответника, който е и
ищец по предявения насрещнен иск.
Предвид всичко изложено, ответникът
моли съдът да постанови решение, с което ако приеме първия вариант за лични контакти предложен от
ответника, да не разглежда останалите, ако не уважи първия, да уважи втория и
да не разглежда третия, и ако не уважи първия и втория да уважи третия:
1.
Равнопоставено
физическо и юридическо упражняване на родителските права – споделено
родителство. Децата да живеят на равни части от време от по една седмица при
всеки един от родителите си, като смяната да става в петък след края на учебния
ден. Личните празници на децата /рождени и имени дни/ да се прекарват четни
години при майката, а нечетни при бащата; Личните празници на родителите децата
да прекарват при съответния родител, комуто е празникът. Всички ваканции са разпределят
по половина при всеки от родителите, а официалните празници четни години се
прекарват при бащата, а нечетни при майката.
2.
Предоставяне упражняването на родителските права на бащата
и определяне на максимално разширен режим на правото на детето да поддържа
редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители – не по малко от
35 % от времето на детето на годишна база при който и да е от родителите, с
право на майката да вижда децата всеки ден при възможност.
3.
Максимално
разширен режим /но не по-малко от постановеното вече със съдебното решение/ на
правото на децата да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с
двамата си родители – в случай, че упражняването на родителските права остане
на майката, с право на бащата да вижда децата всеки ден
Препис от предявения насрещен иск от Б.Б.К. е връчен на ответника по
иска К.Л.И. на 03.09.2019 г., като в
срока по чл.131 от ГПК същата депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва и част от
представените писмени доказателства, като неотносими към съдебния процес, като
твърди, че за всяко едно от тях ще изрази становище след даване ход на делото
по същество.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от решение № 158/19.10.2018 г. постановено по гр.д. № 758/2018 г.
по описа на РС Елин Пелин и Решение от 13.11.2018 г. към него за поправка на
очевидна фактическа грешка, родителските права спрямо децата К. Б. К., ЕГН **********
и Р. Б. К., ЕГН ********** са
предоставени на майката К.Л.И., а на бащата Б.Б.К. е определен режим на лични
контакти с децата, както следва: бащата
следва да взима децата всяка седмица от дома на майката в 18.30 часа във
вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в сряда, всеки четвъртък в 17.00 ч. и ги
връща същия ден в 19.00 ч. в дома на майката, както и всяка събота, като ги
взима от дома на майката в 09,30 ч. и ги
връща в 09,30 ч. в неделя; първата половина от Коледната и Великденската
ваканции на децата на четна година и втората половина от тези ваканции на
нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни
през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Видно от два броя удостоверения за раждане е, че децата К. Б. К., ЕГН **********
и Р. Б. К., ЕГН ********** са с родители
К.Л.И. и Б.Б.К.
Представени са становище за К.К. изготвено от клиничен психолог и психотерапевт Десислава И. изх. № 27/10.05.2019 г.,
логопедичен статус № 72/27.05.2019 г. издаден за детето К.Б.К. от „Бърборини“
логопедичен и консултативен кабинет.
Установява се от служебна бележка рег. № 80/27.09.2019 г. издадена от
Бърборини“ логопедичен и консултативен
кабинет, че детето К. Б. К. е посещавала логопедичния консултативен кабинет
редовно и има добър напредък. Майката проявява изключителна загриженост и
отговорност.
От
служебна бележка № 028/19.12.2018 г. издадена от детска градина „Радост“
гр.Елин Пелин е видно, че децата К. Б. К. и Р. Б.К. посещават яслена група на
детското заведение за чебната 2018/2019 г.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № V-159/2019 г. издадено от КСМД при МУ София е, че на
26.05.2019 г. по желание на майката К.Л.И. е извършен преглед на Р. Б. К., като
майката заявява сведения, че детето е бито от бащата. Установено е
кръвонасядане в областта на външния край на лявата вежда, като увреждането се
дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да бъде получено по
начин и времеви интервал, както съобщава майката на детето.
Видно
от съдебномедицинско удостоверение № 431.12.2019 г. издадено от КСМД при
МУ София е, че във връзка със сведения от лелята на детето Р. Б. К., че с
майката са установили, че след като
детето е било при бащата по тялото му е имало увреждания и е установено,
че са открити охлузвания на лицето,
които са в резултат от тангенциалното действие на тъпоръбести предмети и могат
да се получат по времето, за което се съобщава в предварителните сведения.
По
делото са представени заявления от К.Л.И. ***, със следните номера: №
ДДМ/1-СО-60/26.02.2019 г.;№ СИГ/Д-СО-ЕП/117/14.06.2019 г. двете по описа на ДСП
Елин Пелин, писмо изх. № ДД/Д-СО-ЕП/6-001/13.03.2019 г.; . №
ДДМ/Д-СО/60/69/19.11.2019 г.; № СИг/Д-СО-Еп/192/01.11.2019 г.; №
СИГ/Д-СО60/11/17.01.2020 г. по описа на ДСП Елин Пелин; №
СИГ/Д-СО-ЕП-252-030/05.12.2019 г. и отговори на тези заявления изх. №
СЛ/Д-СО-ЕП/252-039/02.01.2020 г. № СЛ/Д-СО-ЕП/252-035/06.12.2019 г.; №
ДП/Д-СО-ЕП/69-001/20.11.2019 г..
От
договор за предоставяне на социални услуги
от 16.01.2019 г. се установява, че К.Л.И. е била потребител на социална
услуга към доставчик Фондация „Надежда“.
По
делото са представени доклад и заключителен доклад за резултатите от
предоставяне на социална услуга изговени от фондация „Надежда“.
Приобщени са като доказателства медицински рецепти, фактури удостоверяващи заплащането на извършени
медицински услуги, лабораторни изследвания, амболаторни листа и епикризи,
касаещи децата К. Б. К. и Р. Б. К.
Представено е удостоверение издадено на К.И., удостоверяващо преминат от
нея курс по първа долекарска помощ, издадено на 18.05.2019 г. и
мамологично изследване на К.Л.И. ***
От
решение постановено по гр.д. № 705/2019 г. и Заповед за защита срещу домашно
насилие се установява, че съдът е задължил К.Л.И. да се въздържа от извършване
на Домашно насилие по отношение Б.Б.К. и децата К. Б. К. и Р. Б. К..
Представени са решение по гр.д. № 273/2019 г. по описа на СОС;
определение постановено по гр.д. № 486/2019 г. по описа на РС Елин Пелин и
Заповеди за незабавна защита срещу домашно насилие по него.
По
делото е преставен фиш от ЦСМП от 12.06.2019 г. издаден на Б.Б.К. и
съдебномедицинско удостоверение № ДК-02.01 издадено от КСМД УМБАЛ
Александровска ЕАД, в което е отразено, че Б.Б.К. има хирургически обработена
разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата;
кръвонасядане и охлузване по долния клепач на дясното око; охлузвания и
кръвонасядания на шията; множество охлузвания по задната повърхност на гръдния
кош; охлузвания и кръвонасядания на двете мишници; кръвонасядане на дясната
предмишница; охлузване на лявата предмишница, като тези травматични увреждания
са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледания.
Представено е
в цялост изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на ДСИ при Елин Пелин, образувано по молба на Б.Б.К. поради
неизпълнение режима на лични контакти между Б.К. и децата му от страна на К.И..
От
изготвения по делото социален доклад от ДСП Елин Пелин се установява, че
жилищните условия за отглеждане на децата и при двамата родители са много
добри, родителите са социално осигурени
и финансово обезпечени. Разширените семейства на родителите са мотивирани да оказват подкрепа. Децата Р.
и К. посещават ДГ Радост в гр.Елин Пелин. Емоционалната връзка дете-родители не
може да бъде изследвана поради невъзможност децата да бъдат наблюдавани в
присъствие на родител. Конфликтните взаимоотношения между родителите
предполагат емоционална нестабилност при двете деца. От доклад изготвен от
фондация Психологическа подкрепа се установява, че между децата и бащата
съществува здрава емоционална връзка, изградена още от първите две години от
живота им. Родителите не си сътрудничат при осигуряване на най-добрия интерес
на децата си. Г-н К. съдейства при прилагане на мерките за закрила в семейна
среда. По отношение на г-жа И. *** е издадено задължително предписание, като
същата е запозната с препоръките и последиците, произтичащи от неспазването му.
Дава се заключение, че поведението на родителите, липсата на комуникация
помежду им, както и по въпроси свързани със здравословните проблеми на децата,
предполага рискова семейна среда. Към социалния доклад е приложен доклад за
извършена социална услуга по чл.20 ал.1 от Правилник за прилагане на
ЗЗДетето.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че между бащата и децата съществува емоционална
връзка и в негово присъствие те са весели и жизнерадостни. Играят свободно,
като той не ги ограничава, съобразявайки се с тях и играе свободно. И двамата
родители демонстрират добър родителски капацитет по критериите с изключение на
комуникативността и родителското сътрудничество. Тези критерии на този етап,
който е важен за развитието на децата не може да бъде покрит. И двамата родители
подпомагат когнитивното развитие на
децата, бащата дори е ползал социална услуга където е обучен за работа с деца
за повишаване когнитивното развитие. Майката емоционално възприема възникналия
конфликт между нея и бащата, не е в
състояние да преодолее обидата и огорчението, предизвикани от бащата. Бащата от
своя страна агресивно налага своята гледна точка, напорист и доминантен на
принципа „Ако не си с мен, си против мен“. За конфликтите майката обвинява
бащата, а бащата – майката. И неминуемо конфликтите в бъдеще ще дадат отражение
върху неукрепналата детска психика. Засега не се наблюдават отклонения и признаци на синдром на родителско
отчуждение във всички му аспекти, но рискът е значителен ако двамата родители не
намерят общ език поне по отношение на децата си. При проведените разговори с
децата не се установява манипулиране на спомените. Възрастта им не позволява
преценки за поведението на възрастни, не
могат да правят изводи и обобщения. Няма данни за отчуждение на децата от
техния баща. Няма данни за травмиращи манипулации, няма отчуждаващ родител. Майката не провежда
кампания за отблъскване и омаловажаване на ролята и мястото на бащата в живота
на децата. Конфликтът между родителите е индикатор за лош дефицит в родителския
капацитет и на двамата родители. Няма синдром на родителско отчуждение, за да
се обсъжда въпроса с амбивалентност в отношението към бащата и рефлексоподобно
вземане на страна в родителския конфликт. Децата имат спомени за конкретни
събития и факти поради ниската си възраст. При децата липсва синдром на
родителско отчуждение, поради което няма отчужден родител, няма отхвърляне на
бащата. Независимо от факта, че отсъства Синдрома на родителското отчуждение
липсата на възможност за пълноценна комуникация и с двамата родители с течение
на времето би дала определено дългосрочен негативен отпечатък върху детското
развитие. Двамата родители притежават добър родителски капацитет, притежават
умения и качества, покриващи по-голяма част от критериите умения за отглеждане
на децата, отдават значение на тяхното физическо и психично развитие,
осигуряват необходимите материални условия, като и двамата разчитат за
отглеждането на семействата си. По отношение на критерия комуникативност, който
сравнява родителите на базата на тяхната възприемчивост към отворена, свободна
комуникация по теми свързани с израстването и развитието на детето им.
Родители, които отказват да говорят по телефона с другия показват също
родителска неспособност, особено когато настояват да комуникират само чрез
адвокати; Родителско сътрудничество: Този критерии включва оценка на желанието на родителя да сътрудничи с
другия родител по проблеми на здравословното развитие и израстване на детето.
Враждебните действия пречат на
родителското сътрудничество, но здравия и съпричастен родител разпознава и
отдиференцира собствените си трудности от важното задължение за взаимодействие
с другия родител в отглеждането на детето си. Родители, които изискват съдебни
нареждания преди да сътрудничат с другия по проблеми свързани с доброто на детето,
показват липса на родителски способности. И при двамата родители отсъства
комуникативност, отсъствие на отворена свободна комуникация по тези свързани с
израстването и развитието на детето им.
В следствие на родителския конфликт при което бащата ангажира
институциите и заплашва с тях, че ще вземе децата на майката, в резултат на
това поведение при майката липсва доверие към институциите и не е кооперативна
по отношение на тях. С оглед осъзнаване
вредата от отсъствието на комуникативност и изградждане на кооперативност между
родителите, се препоръчва Отдел ЗД да насочи родителите за социалната услуга
„Консултиране и медиация“ във връзка с конфликтните им отношения, като бивши
съпрузи по посока повишаване на родителския капацитет с цел кооперативна родителска
грижа.
По делото са събрани
гласи доказателства чрез разпит на свидетелите В. Л.И. и Х.Ц.М., водени от ищеца по делото,
както и свидетелите А. Б. Ц. и Г.А.К. – водени от ответника.
Свидетелката В.И. твърди, че познава и двете страни по делото, като
ищцата К. е нейна сестра. Известно й е също, че след прекратяване на брака
между страните по делото, ответникът Б. има определен режим на лични отношения
с децата във вторник, четвъртък и събота. Винаги когато трябва да вземе децата,
Б. се придружава или от майка си, или от зет си или от сестра си и винаги се
стигало до конфронтации и нападки. Майката ги предава на Б. в здравословно
добро състояние, облечени, но имало случаи при които Б. ги връща с наранявания – синини по тялото или рани. Имало период, в който Б.
взел децата за 20 дни и тогава те били върнати наплашени, малката имала шита
цепнатина на устната. Твърди, че когато децата се връщали след срещите с бащата споделяли, че са
наказвани или удряни през ръката, а веднъж голямата споделила, че леля й А. я била ухапала по
ръката, защото не искала да ходи на градина и дори имало период, в който отказвали
да ходят на градина, тъй като били стресирани и уплашени. Свидетелката твърди,
че имало случаи, когато децата не искали да ходят при баща си, а той ги дърпал
насила и ги вкарвал в колата. Заявява, че според нея децата са нормално развити
за възрастта си, ходят на допълнителни занимания. Майката ползва различни
мероприятия за тяхната възраст – спорт, език и тя самата се занимава с тях. К. ходи на логопед, тъй
като развода се отразил стресово на децата. Мнението на логопеда било, че
детето има напредък, благодарение на
заниманията у дома. В периода, когато бащата не взимал децата те били спокойни, но винаги когато ги взима
след това те са стресирани, будят се през нощта и бълнуват. Очевидно режимът не е подходящ за възрастта им и не им
се отразява добре. Свидетелката заявява, че периода, през който бащата не идвал
да взима децата е през лятото и тогава
той пращал на ищцата съобщения, но не може да посочи конкретни дати, на които
не е идвал. Твърди, че тя и сестра й подготвяли децата за съответния ден и час,
но бащата не идвал без каквато и да било
комуникация. Свидетелката заявява, че не й е известно да има образувано
изпълнително дело от ответника Б. срещу
сестра й К. за предаване на децата, нито пък сестра й да е наказвана с глоби за
това, че не изпълнява съдебното решение в частта за предаване на децата.
Заявява, че от страна на К. няма
неизпълнение на задължението, тъй като тя всеки път подготвяла децата за
предаване на бащата, а той не идвал.
Свидетелят Х. Ц. М. заявява, че познава ищцата и двете й дъщери,
тъй като бил потърсен от ищцата в
качеството си на психолог да консултира състоянието на нейните дъщери. Това се
случило, когато те били при бащата и в рамките на един час, в който майката
можела да ги вижда, той бил с тях. От този момент с ищцата имали ежеседмични
телефонни обаждания с това, което й
казал да наблюдава в поведението на децата и ако настъпи промяна да предприемат
адекватни действия. Наблюдението над децата било извършено на 27.11.2019 г.. за
този един час, свидетелят установил, че децата били в силно тревожно състояние.
Малката през цялото време гушната в ръката на майка си полягала на коленете й,
а голямото дете извършвало ритуални действия на тревожност и притесненост, като
непрекъснато си бършело ръцете с мокри кърпички, със сухи салфетки, викало
мамо, мамо и разказвало за детската градина с накъсани изречения, което
говорело за стрес и тревожност. Такова състояние се наблюдава при деца,
между чиито родители има напрежение. Затова определеният режим, трябва
да осигурява една емоционална подкрепа, и ако се наложи да се потърси
психологическа подкрепа. Свидетелят заявява, че ищцата го потърсила тъй като тя самата била в тежко състояние по отношение
режима, който й бил постановен в онзи момент и как това се отразява на двете й
дъщери.
Свидетелката А. Б. Ц. твърди, че също познава страните по делото, тъй като е
сестра на ответника Б.К.. Живее в една къща заедно с ответника, но ползват
различни етажи. Има дете, което е само с девет дни разлика с голяма дъщеря на Б.
и това още повече ги сближава, защото
непрекъснато обменят опит, а и децата им си играят заедно. Знае, че
от 13.06.2019 г. Б. в продължение на
четири месеца не е успял да взима децата си от К. за осъществяване на личните
контакти, тъй като тя не ги давала. Самата свидетелка много пъти е ходила с Б., за да вземат
децата, но не се получавало. Б. звънял по телефона, пишел до всички институции
за съдействие и въпреки присъствието на представители на общината, социалните,
полицията, не се получавало. Свидетелката твърди, че нейното дете често питало
къде са К. и Р. и защо не са при тях.
Ответникът Б. се чувствал много зле и натъжен, не спял добре, отслабнал с няколко килограма за тези четири
месеца. Едва след този период майката започнала да му дава децата. Почти при
всички взиманията на децата във вторник, четвъртък и събота свидетелката също
присъствала, за да могат Р. и К. и нейното дете да
бъдат заедно. През това време четат книжики рисуват, играят с пластелин,
боички, правят сладки. Свидетелката заявява, че се налагало да работят с
децата, за да им се изградят определени навици, тъй като те в началото не
искали да си мият зъбите, като че това не било присъщо за тях. Свидетелката Ц. сочи, че по време на 20-дневния
престой на децата при бащата ходили на куклен театър, виждали се с други деца,
ходили с баща им до Сандански. Б. много спокойно се отнасял към децата, никога
не повишавал тон, никога не го е виждала да бие децата или да им се кара, не е
виждала да ги обижда. Такова е и отношението към децата на всички членове от
семейството им. Майката на ответника е много миролюбив човек и никога не е
удряла дори свидетелката и ответника
докато били деца, та какво остава да
удря внучетата си. Насилието в семейството на ответника е изключено, не се
вика, не се крещи на децата, камо ли тя самата да удари племенничките си.
Свидетелката заявява, че когато нейното дете и децата на страните по делото са
заедно, те са много щастливи, обичат се и веднага щом се събудят сутрин
започват да се търсят. Родителите на Б. живеят с него в един двор и къщата им е
на 10 метра от къщата, в която живеят Б. и свидетелката и винаги са заедно и се
подкрепят за всичко. Твърди, че когато Б. взима децата при себе си в дома си
той има дрехи, които те ползват докато са при него. Свидетелката сочи, че не й е известно децата
да имат някакви сериозни здравословни
проблеми, освен че не говорят много добре. Известно й е също, че веднъж когато Б. трябвало да вземе децата, се
оказало, че те са в болница, но К. отказвала да даде каквато и да е информация
за причината. Свидетелката заявява, че често се случвало при взимането на децата от майката те да имат
някакви наранявания, като изгорено пръстче или някаква синина или зачервено
дупе, но според нея и двете деца са с много нежна кожа и не би могло да се избегнат и подобни
инциденти. Случвало се и при бащата да
получат подобни наранявания, като
например при отварянето на един шампоан, едното дете получило раничка на
устната.
Свидетелката Г.А.К. – майка на ответника Б. също разказва, че децата се
чувстват много добре със своя баща, често контактуват с дъщеря й и нейното
дете. Били заедно и на почивка в Сандански и когато се прибрали, децата видимо
били много щастливи, разказвали, че са посетили и зоопарк, а след това често
питали баща си кога ще ги води пак на почивка. Свидетелката разказва, че се
случвало да вземат децата в недобро здравословно състояние от майката, с хрема например и тогава полагали много
усилия, за да се оправят – водели ги на лекар, правели инхалации и децата се
стабилизирали. Ответникът полагал много усилия, за да отучи от памперсите малката си дъщеря, която
на две годинки и половина все още ползвала памперси. Когато децата били при
баща си, той им четяли книжки, разказвал им приказки, с помощта на своето
разширено семейство се стремяли да разнообразяват менюто им. Свидетелката заявява,
че много добре прекарали и Новата година с децата, имало дядо Мраз, подаръци и
те се чувствали много щастливи. Свидетелката заявява, че има възможност да помага на ответника Б. при
отглеждането на децата, тъй като със съпруга й живеят в същия двор, но в различна къща. Твърди, че
когато децата са при тях, никой от семейството
никога не е упражнявал насилие спрямо тях, никога не са били бити или
удряни, никой не ги е нагрубявал. Свидетелката сочи, че не е забелязала децата
да са стресирани от това, че Б. ги взима и ги връща при майката, напротив,
когато го видят те тичат към него и са много
щастливи да видят баща си, тъй като той много се грижи за тях. Въпреки,
че има много служебни ангажименти, винаги намира необходимото време за децата си.
Дори наскоро направил ремонт и на първия етаж на къщата, където също обособил
детска стая.
В съдебно заседание съдът изслуша обясненията на страните по делото,
като всяка една от тях защитава своята позиция изложена в исковата молба и
насрещния иск.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
По главния
иск на майката К.Л.И. срещу бащата Б.Б.К. с правно основание чл.51, ал.4 вр.
чл.59, ал.9 от СК:
С влязло в сила
съдебно решение за развод между страните по делото, съдът е определил
местоживеенето на децата Р. и К. да е при майката К.Л.И., която да упражнява и
родителските права спрямо децата, като е определил режим на лични отношения
между бащата Б.Б.К. и двете деца и е осъдил последният да заплаща на децата си
си чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка.
В разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК е предвидено, че при изменение на
обстоятелствата, съдът може да измени
постановените по-рано мерки със съдебното решение по молба на единия родител.
Конкретизация на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се
съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи, а
именно: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето
или подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на
някой от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на
самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се
окаже неблагоприятен за детето и т.н. С цитираното постановление се дава
следното тълкуване във връзка с прилагането на разпоредбата: „Не винаги изменените
обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до
мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема,
че са от значение….., както измененията, засягащи обстоятелствата, взети
предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от
изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат
да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до
родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в
която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките.
В конкретния случай, ищцата твърди като наличие на нови обстоятелства изключително агресивно, отмъстително и неадекватно
поведение на ответника спрямо ищцата и децата, липсата на родителски капацитет,
нанасян побой на децата от ответника, а сприхавия му характер поставял децата в риск, когато те се
намират заедно с него или с негови роднини в дома му, като това му поведение
заплашва физическото и психическо здраве на децата Кристина и Радостина.
От
събраните по делото гласни доказателства е очевидно, че след развода родителите
на децата Р. и К. не поддържат добри взаимоотношения помежду си, а срещите им
почти винаги са свързани с сериозни конфликти, водещи и до физическа
саморазправа, поради което не могат да постигнат консенсус относно нормално
протичане на определения от съда режим на лични отношения на децата с бащата –
ответник по делото и не желаят да комуникират помежду си в тази насока, като са
завели множество съдебни дела чрез които търсят решаване на проблемите си.
За да бъде уважен искът по чл.59, ал.9 от СК следва да се докаже
изменение на обстоятелствата след постановяване на решението за определяне на
личните контакти и то такова изменение, което съществено да засяга интересите
на детето. Така след като се вземат предвид събраните доказателства, висшият
критерии за решението на съда е интереса на детето.
Чрез режима на личните отношения
трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и
с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, роднините
и приятелския кръг на майката и бащата.
В настоящия случай от изяснените
по-горе фактически обстоятелства по спора, съдът прави извод, че не са налице
променени обстоятелства налагащи
изменение на режима на лични отношения между
ответника и малолетните деца, определен с решението за прекратяване на
брака и ограничаването му до степен на
заявения с исковата молба – всяка първа и трета неделя от месеца в
часовете от 10.00 часа до 13.00 часа в присъствието на майката до навършване на
шест годишна възраст на децата. За да се постанови подобен стеснен режим на
лични контакти следва по делото да са установени обстоятелства, които да сочат
по несъмнен и категоричен начин, че поведението на бащата – ответник по делото
е опасно за здравето и живота на двете деца по начин, който въобще не позволява
същия да остава насаме с децата си, както и че на практика същият не притежава какъвто и да било родителски капацитет.
Такива доказателства по делото обаче не бяха събрани нито чрез разпитаните по
делото свидетели, нито чрез изслушване на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза или от социалния доклад по делото, подобни изводи не се обосновават
и от писмените доказателства представени от страните.
Напротив, в съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза се сочи, че и
двамата родители притежават добър родителски капацитет, притежават умения и
качества, покриващи по-голяма част от критериите за отглеждане на децата,
отдават значение на тяхното физическо и психично развитие, осигуряват
необходимите за децата материални условия. Единствено враждебните им действия
след развода, пречат на родителското сътрудничество, като и при двамата
родители отсъства комуникативност по теми свързани с израстването и развитието
на децата им.
Подобни изводи се съдържат и в
изготвения по делото социален доклад, в който също липсват изводи за наличието
на поведение от страна на ответника Б.К., което да създава опасност за здравето
и живота на двете деца до степен, че да не може да осъществява самостоятелно
какъвто и да било режим с двете си деца. Напротив сочи се, че същият съдейства
при прилагане на мерките за закрила в семейна среда, възползвал се е от
възможността да бъде запознат от
специалист с дефицитите за ранното детско развитие, произтичащи от създалата са
конфликтна ситуация с ищцата и е получил необходимата информация от фондация
«Психологическа подкрепа» - гр.София. Ищцата обаче не пожелала да се възползва
от услугата.
В тази връзка съдът не приема като
индикатор за липса на родителски капацитет и опасно поведение у бащата
показанията на свидетеля Х. Ц. М., в частта, в която твърди, че след като децата били при
бащата, той констатирал силен стрес и тревожност при тях, тъй като свидетелят
заяви при разпита си, че не познава децата, нито техния баща, а майката и
децата е виждал един единствен път и ги е наблюдавал в продължение само на един
час и то в заведение. Изложеното сочи, че подобни показания са изведени на
базата на съвсем кратко наблюдение на децата, поради което не биха могли да
се кредитират и да оборят заключението
на изслушаната по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза или на
изводите на социалните работници от ДСП Елин Пелин дадени в приетия по делото
социален доклад, които са работили и проучвали случая много по-задълбочено и по
никакъв начин не поставят под съмнение родителския капацитет на ответника Б.К.,
нито пък са установили последния с поведението си да застрашава живота и
здравето на децата, поради което те да се чувстват стресирани и неспокойни в
негово присъствие. Напротив при
проведеното клинично изследване от вещите лица изготвили съдебно-психиатричната
и психологична експертиза се сочи /стр.14/, че «В мига, в който децата виждат
баща си, се приближават към него и го прегръщат. Той играе с тях, забавлява ги,
видна е топлата връзка помежду им». «Децата с радост отиват при бащата,
прегръщат го и си играят с него. През по-голямата част от времето, двете
момиченца след радостта отсрещата с бащата, започват да си играят с играчките.
Добре комуникират помежду си, поднасят напитки на баща си. Комуникацията е
топла и жизнена. Като цяло от наблюдението на комуникацията между бащата и
момиченцата може да се направи извода, че между тях е изграден климат на
доверие и взаимно чуване, с типичните за родителската и детската позиция
особености.»
За изолирани и неподкрепени от
каквито и да било доказателства по делото съдът намира и показанията на
свидетелката В.Л.И.,
която твърди, че след престоите при бащата Б.К., децата се връщат наплашени,
стресирани и с различни травматични увреждания, тъй като подобни изводи не са
констатирани нито от експертите изготвили заключението по
съдебно-психологичната и психиатрична експертиза, нито от социалните работници,
които работят с двамата родители. Напротив в заключението на изготвена
съдебно-психологична и психиатрична експертиза вещите лица сочат /стр.12/, че
«Г-н К. има умения за общуване с децата си, както и да полага грижи за тях. Той
е успял да изгради здрава емоционална връзка с тях още в първите две години от
живота им. Тази връзка той развива и укрепва в момента при изпълнение на режима
на контакти. Неговите притеснения са свързани с малкото време, което режимът
определен от съдебното споразумение му дава за осъществяване на общуване с
децата и участие в живота им. Както и това, че този режим се възпрепятства в
осъществяването си от майката на децата». Показанията на свидетелката В. И. досежно лошия родителски
капацитет на ответника не следва да бъдат кредитирани и с оглед обстоятелството, че същата е близка
роднинска връзка на ищцата по делото и в изключително лоши отношения с
ответника с който водят съдебни спорове, което несъмнено сочи, че същата е
заинтересована да депозира показания, които не са в интерес на ответника Б.К..
Неподкрепени от доказателствения материал по делото останаха и показанията на
свидетелката В. И. за проявявана
незаинтересованост от страна на ответника К. към децата му и нежелание да ги
взима в дните за лични контакти, тъй като от присъединеното по делото изп.д. № 55/2019 г. по описа на ДСИ при РС
Елин Пелин се установява точно обратното – ответникът К. многократно е полагал
усилия по законоустановения ред с
помощта на принудително изпълнение да осъществи
определения режим на лични контакти с децата си, поради многократните откази
от страна на ищцата да ги предостави в дните, които според съдебното решение
следва да бъде осъществен режима между бащата и децата.
Не следва да се кредитират като доказателства по делото удостоверяващи
проявено физическо насилие от бащата
ответник спрямо децата, представените съдебно-медицински удостоверения № V-159/2019 г. и № 431.12.2019 г. издадени от КСМД касаещи детето Р.Б.К., в които се описват
травматични увреждания и заявеното от свидетелката В. И. и нейната сестра К.И., че
уврежданията са причинени от ответника Б.К., тъй като подобни твърдения не се
потвърдиха от каквито и да било други доказателства по делото, удостоверяващи,
че именно бащата е причинил тези увреждания на децата или че е имало случаи на
упражнено от него или близките му насилие спрямо двете момиченца.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А. Б. Ц. и Г.А.К., които макар и в близка
родствена връзка с ответника депозират показания, които изцяло кореспондират с
изготвените по делото социален доклад и съдебно-психологична и психиатрична
експертиза и сочат, че ответникът К. в нито един момент не е неглежирал
отношението и грижите към двете си деца – Р. и К., никога не им е посягал, нито
той, нито който и да е член от семейството му, а напротив винаги се е стремял
да осигури максимално добри условия за отглеждането и възпитанието им, въпреки
трудностите, които среща при
комуникацията с ищцата по делото. И двете свидетелки са категорични, че бащата
винаги е искал да вземе децата в определените му със съдебното решение дни за
лични контакти, но ищцата многократно е осуетявала с поведението си тази негова
възможност. Самите свидетелки сочат, че са придружавали многократно ответникът К.
при посещенията му в дома на ищцата, за да вземе децата, но без резултат, тъй
като майката не се показвала и не отговаряла на телефонните му обаждания.
Всичко
гореизложено сочи, че оценката за качествата на бащата, условията, които е
създал за отглеждане на децата в дома си и възможностите му като родител са
изцяло положителни, като препоръките дадени от компетентите органи са
единствено за възстановяване и постигане на необходимата комуникацията между
родителите по въпросите касаещи отглеждането и възпитанието на техните деца, за
да се избегне създаването на рискова семейна среда за двете им деца. Или както
се сочи от вещите лица изготвили съдебно-психологичната и психиатрична експертиза /стр.13/
«Образът на майката и образът на бащата са ключови родителски фигури, заложени
в психиката на всяко дете веднага след раждането му. Това са вродени модели на
чувстване и мислене, ръководещи, поведението на човека.... Потребността от баща
е базисна човешка потребност. Ето защо е психологически пагубно да унищожиш
връзката на детето с бащата. Това неминуемо води до бъдещи емоционални и
личностови дефицити в развитието на всяко дете.» Предвид
изложеното по делото не се установи сочената от ищцата съществена промяна относно упражняването на родителските
права и фактическото положение, установено с влязлото в сила бракоразводно
решение на РС Елин Пелин, за да се промени и правното положение, като се
приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. Такава съществена промяна
на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, налагаща исканата от ищцата
правна промяна, с която да се ограничи и стесни постановения режим със
съдебното решение, не се установи по делото, поради което искът се явява
неоснователен и недоказат и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
насрещния иск на бащата Б.Б.К. предявен срещу майката К.Л.И. с правно основание
чл. 59, ал. 9, вр. чл.51, ал.4 от СК: С предявения насрещен иск ищецът Б.Б.К. твърди, че ответницата К.Л.И.
всячески се стреми да възпрепятства контакта му с двете деца, с цел родителско
отчуждение, като не спазва съдебното решение и дори забранила на възпитателите
от детската градина, която децата посещават да позволяват на бащата Б.К. да
вижда децата си в детското заведение. Смята, че децата често биват неглижирани
и не им се обръща достатъчно внимание от майката и това вероятно е причината да
имат проблеми с говора, често да боледуват. Изложеното показва липсата на
родителски капацитет у майката и неразбиране на потребностите и интересите на
децата, което обуславя основателността на претенцията заявена от ищеца Б.К. по
предявения насрещнен иск. В този смисъл моли съдът да постанови решение, с
което предлага три варианта за лични контакти:
1.
Равнопоставено
физическо и юридическо упражняване на родителските права – споделено
родителство. Децата да живеят на равни части от време от по една седмица при
всеки един от родителите си, като смяната да става в петък след края на учебния
ден. Личните празници на децата /рождени и имени дни/ да се прекарват четни
години при майката, а нечетни при бащата; Личните празници на родителите децата
да прекарват при съответния родител, комуто е празникът. Всички ваканции са
разпределят по половина при всеки от родителите, а официалните празници четни
години се прекарват при бащата, а нечетни при майката.
2.
Предоставяне упражняването на родителските права на бащата
и определяне на максимално разширен режим на правото на детето да поддържа
редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители – не по малко от
35 % от времето на детето на годишна база при който и да е от родителите, с
право на майката да вижда децата всеки ден при възможност.
3.
Максимално
разширен режим /но не по-малко от постановеното вече със съдебното решение/ на
правото на децата да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с
двамата си родители – в случай, че упражняването на родителските права остане
на майката, с право на бащата да вижда децата всеки ден
Съгласно правната квалификация на предявения иск изменение на
местоживеенето, упражняването на родителските права и личните отношения на
децата, може да се поиска само при
изменение на обстоятелствата при които е постановено съдебното решение, като водещ критерий за
промяната е интересът на детето. В случая съдебното решение е постановено на
19.10.2018 г. – т.е. преди по-малко от
две години, като според него бащата има право да вижда двете си деца всяка седмица, като ги взима от дома на майката в 18.30 часа във
вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в сряда, всеки четвъртък в 17.00 ч. и ги
връща същия ден в 19.00 ч. в дома на майката, както и всяка събота, като ги
взима от дома на майката в 09,30 ч. и ги
връща в 09,30 ч. в неделя; първата половина от Коледната и Великденската
ваканции на децата на четна година и втората половина от тези ваканции на
нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни
през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Настоящият състав намира, че така установеният режим на лични контакти
между бащата и децата с постигнатото и
утвърдено от съда споразумение по чл.51 от СК създава възможност на бащата за пълноценни контакти
всяка седмица, в рамките на три дни. Този режим несъмнено осигурява възможност
на бащата и децата да бъдат заедно и в
делнични и в почивни дни, като бащата има възможност да полага непосредствени
грижи за физическото идуховно израстване на двете деца, да има наблюдение върху
тяхното отглеждане от майката. Подобен режим не би могъл да се отрази негативно
върху отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца, тъй като и двамата
родители живеят в едно населено място - гр.Елин Пелин, поради което не се налага децата да пътуват на големи
разстояния, когато бащата ги взима при себе си през делничните дни, но в същото
време, спомага за укрепване на връзката на бащата с тях.
След преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че с оглед конфликтните отношения
между двамата родители и липсата на каквато и да е комуникативност помежду им,
установеният режим по време на празничните дни не е конкретизиран в достатъчна
степен, и това, както се установява от събраните по делото доказателства, води
до допълнително напрежение между родителите и е предпоставка за възникване на
спорове. В този смисъл искането на ищеца Б.К. за промяна на съдебното решение,
съдът намира за основателно в посочена част касаеща, личните му контакти с
децата по време на празничните дни и ваканциите. Прекарването на празниците по
време на коледните, новогодишните, великденските празници и други значими семейни празници, несъмнено е
в интерес на всяко дете, тъй като по
този начин то може да споделя семейните традиции с всеки един от своите родители, да усети още
по близко отношенията в семейството, което е особено важно за неговото правилно
духовно израстване. В случая по делото се установява, че децата Радостина и Кристина са добре приети в
семейството на своя баща – баба, леля, братовчед и т.н., налице са много добри
условия за отглеждането им в домът на бащата, поради което прекарването на
празниците с бащата и близките му
роднини несъмнено би оказало
благоприятно въздействие за изграждане на една пълноценна връзка между
бащата и двете деца, която е от изключително значение за тяхното правилно
формиране като личности и изграждане на
важните за всеки човек роднински взаимоотношения.
В
този смисъл липсата на ясна конкретика уреждаща
тази част от взаимоотношенията родител-дете, предполага нови спорове
между родителите - при кого, колко време и как да се осъществява режима по
време на празничните дни, поради което може да се приеме като важно
обстоятелство, което налага промяна на съдебното решение относно режима на
лични контакти на децата с техния баща и несъмнено ще е в интерес на децата,
доколкото би предотвратила бъдещи конфликти между родителите, които безспорно се отразяват и върху емоционалното и физическо състояние
на двете малолетни деца.
Ето защо разногласията във връзка с определяне рамките
на режима на лични контакти на децата с бащата, могат да бъдат преодоляни чрез
тяхната промяна, по начин, с който да се осигури такъв режим, който освен, че
следва да е в интерес на двете деца, може да предотврати бъдещи спорове между
родителите, като по този начин ще спомогне за постигане на по-добри
взаимоотношения помежду им, ще гарантира пълноценен контакт на децата с майката и с бащата, което в крайна сметка
трябва да е цел и на самите родители.
В частта досежно седмичните контакти между ищеца Б.К. и децата Р. и К.
определеният режим настоящият състав намира за съобразен с възрастта,
здравословното състояние и местоживеенето на родителите и децата, поради което
не следва да бъде изменян. Това е така, тъй като възможността ищеца да вижда
децата си във вторник, четвъртък и събота, несъмнено му осигурява така желаната
възможност да контактува с децата по-активно, а в същото време гарантира
правото на децата да бъдат достатъчно време и с другия родител – тяхната майка.
Съдът не споделя доводите на ищеца Б.К., че у К.Л.И. е налице липса на родителски капацитет и
неразбиране потребностите и интересите
на децата, поради което упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, по съображения касаещи родителския капацитет на
майката, които съдът е изложил при разглеждането на главния иск, поради което
не следва да бъдат преповтаряни. Накратко, както се посочи по-горе, от
съдебно-психологическата и психиатрична експертиза и от социалния доклад се
установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на
децата, но единствено влошените им взаимоотношения и липсата на комуникативност
по отношение въпросите по отглеждане и възпитание на децата, водят до създалата
се ситуация. Доказателства в обратен смисъл, съдът намира, че не бяха
установени в хода на съдебното производство. Твърденията на всеки един от
родителите, че с поведението си другия
става причина за чести боледувания на децата или те се предават с
травматични увреждания след престоя при съответния родител, не може да обоснове
извод за безотговорно отношение нито на бащата, нито на майката, тъй като
конкретните причини за влошаване на здровословното състояние на едно дете или
получаването на физически травми, могат да бъдат най-различни, като по делото
не се установи каквато и да е причинна връзка на заболяванията на децата и
получаваните от тях леки травми със задължението на двамата родители да полагат адекватни грижи за тях.
Тъй като производството по чл.59
от СК не е исково, а спорна съдебна администрация, при която съдът арбитрира
отношенията между родителите, ръководейки се единствено от интересите на
детето и не е обвързан от заявените искания, настоящият съдебен
състав, приема, че за в бъдеще следва да бъде определен следния режим на лични
отношения между децата Р. и К. с техния баща Б.Б.К.: всяка седмица, като ги взима от дома на майката в
18.30 часа във вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в сряда; всеки четвъртък в
17.00 ч. и ги връща същия ден в 19.00 ч. в дома на майката; всяка събота, като
ги взима от дома на майката в 09,30 ч. и
ги връща в 09,30 ч. в неделя; 20
/двадесет/ дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Всяка четна година децата да прекарват с бащата рождения си ден от 10.00 до
20.00 ч. Личните празници на децата - имени дни да се прекарват нечетни години
при бащата от 10.00 до 20.00 ч.; Всяка четна година децата да прекарват с
бащата Коледните празници от 10.00 ч. на
24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември. Всяка нечетна година децата да
прекарват с бащата Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31-ви декември до
18.00 ч. на 1-ви януари. Всяка нечетна година
децата да прекарват с бащата Великденските празници от 10.00 ч. в събота, до
18.00 ч. в понеделник. Всяка нечетна година децата да прекарват с бащата
официалната пролетна ваканция. 3 март децата
да прекарват на четна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.; 24 май децата да
прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.; 1 юни – Ден на
детето децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.; 6
септември децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 до 20.00
ч.; 22 септември децата да прекарват на
четна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.; 1 ноември – Ден на будителите
децата да прекарват на нечетна година
при бащата от 10.00 до 20.00 ч.. Независимо дали съвпада с определения режим на
лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето от 16.00 часа до
20.00 часа на собствения си рожден ден.
Предвид изложеното предявеният насрещен иск за
изменение на постановените мерки със съдебно решение спрямо децата Р. и К. се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Досежно претенцията на ищеца К.Л.И. за
присъждане на разноски по производството, съдът намира същата за неоснователна
с оглед изхода на делото, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника Б.Б.К. следва да се присъдят сторените по делото разноски - 25.00 лева внесена държавна такса, 500.00
лева възнаграждения за вещи лица и
1200.00 лева заплатен адвокатски
хонорар, съобразно представен по делото списък на разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно основание чл.51, ал.4 вр.
чл.59, ал.9 от СК от К.Л.И., ЕГН ********** *** срещу ответника Б.Б.К., ЕГН ********** ***, с който се иска
изменение на влязло в сила
съдебно решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин
Пелин и решение за поправка на фактическа грешка към него, в частта относно
режим на лични контакти спрямо децата К.Б.К.,
ЕГН ********** и Р.Б.К., ЕГН **********, като бащата да има право да вижда
децата всяка първа и трета неделя от месеца в часовете от 10.00 ч. до 13.00 часа,
в присъствието на майката, до навършване на шест годишна възраст, като
неоснователен и недоказан.
УВАЖАВА предявения насрещен иск с правно основание чл.51, ал.4
вр. чл.59, ал.9 от СК от Б.Б.К., ЕГН ********** *** срещу К.Л.И., ЕГН **********
***, с който се
иска изменение на влязло в сила
съдебно решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин
Пелин и решение за поправка на фактическа грешка към него, като
ИЗМЕНЯ определения с Решение № 158/19.10.2018 г.
по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин Пелин и решение за поправка на фактическа
грешка към него, режим на лични контакти
между бащата Б.Б.К., ЕГН ********** и децата К.Б.К.,
ЕГН ********** и Р.Б.К., ЕГН **********, като:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти при
който бащата Б.Б.К., ЕГН ********** има право да
взима децата К. Б. К., ЕГН ********** и
Р. Б. К., ЕГН **********, както следва:
Всяка седмица:
във
вторник, като ги взима от дома на майката вечерта в 18.30 часа и ги връща в
08.00 ч. сутринта в сряда;
всеки четвъртък, като ги взима от
дома на майката в 17.00 ч. и ги връща същия ден в 19.00 ч. в дома на майката;
всяка събота, като ги взима от дома на майката в 09,30 ч. сутринта и ги връща в 09,30 ч. сутринта в неделя;
По
20 /двадесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката.
Всяка четна година децата да прекарват с бащата рождения си ден от 10.00
до 20.00 ч.
Личните празници на децата - имени дни да се прекарват нечетни години
при бащата от 10.00 до 20.00 ч.;
Всяка четна година децата да прекарват с бащата Коледните празници от 10.00 ч. на 24-ти декември до 18.00
ч. на 26-ти декември
Всяка
нечетна година децата да прекарват с бащата Новогодишните празници от 10.00 ч.
на 31-ви декември до 18.00 ч. на 1-ви януари
Всяка
нечетна година децата да прекарват с бащата Великденските празници от 10.00 ч.
в събота, до 18.00 ч. в понеделник
Всяка
нечетна година децата да прекарват с бащата Пролетната ваканция
3
март децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.;
24
май децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.;
1 юни
– Ден на детето децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 до
20.00 ч.;
6
септември децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10.00 до 20.00
ч.;
22
септември децата да прекарват на четна година при бащата от 10.00 до 20.00 ч.;
1
ноември – Ден на будителите децата да прекарват на нечетна година при бащата от
10.00 до 20.00 ч.;
Независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти, всеки
родител да прекарва с детето времето от 16.00 часа до 20.00 часа на собствения
си рожден ден.
ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН ********** да
заплати на Б.Б.К., ЕГН ********** сумата от 1725.00 лева
/хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: