Решение по дело №586/2017 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 112/28.2.2018г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 586 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 и чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано по искова молба, подадена от В.П.Б.,***, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, чрез валидно упълномощен адвокат – В.С., със съдебен адрес:***, с която предявява иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, които са в резултат на задържането му в Ареста гр. Пазарджик, което е било за периода 07.06.2012г. до 27.11.2012г., като се определя, че началото на вредите е 07.2012г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва от 08.06.2012г. до крайното изплащане. Ищецът сочи, че от 07.06.2012г. до 27.11.2012г. е бил в ареста в Пазарджик, който бил под нивото на земята. Били са по трима човека в килия, която е била без тоалетна и течаща вода, поради което е трябвало да се използват кофи. Воден е в баня веднъж седмично, като е нямало достатъчно топла вода и времето за ползването й е било десет минути. Нямало пряка светлина, чист въздух и условия за раздвижване. Храната била в минимални  количества и лошо качество. Лоша хигиена, хлебарки, дървеници и гризачи. Всичко описано му причинило неимуществени вреди – обида, огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща, противни на волята. Сочи, че вредите се предполагат, съгласно практиката на ЕСПЧ и измененията в ЗИНЗС и не конкретизира повече. По делото ищецът се представлява от адвокат С., който поддържа иска.

Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез упълномощен юрисконсулт М.В., изразява становище за недопустимост на иска срещу Министерство на правосъдието. Излага подробни съображения досежно допустимостта и неоснователността на иска.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представляван от юрисконсулт Т. Ч., изразява мнение за недопустимост на исковата молба паради липса на конкретизация на претендираните незаконосъобразни действия  или бездействия, липса на доказателства за незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Обосновава, че не следва да се приема, че престоя в условията на ареста е провокирал неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и незачитане на човешкото достойнство. Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, претендира разноски. В съдебно заседание юрк. Ч. представлява двамата ответници.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение, че исковата молба е частично доказана и частично основателна.

Административен съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и прокурора и като се запозна с приетите по делото писмени доказателства намира за установено следното:

Съгласно справка на лист 45 по делото на началник Затвора- Пазарджик В.П.Б. е задържан в ОС ИН сектор Арести, гр. Пазарджик на 08.06.2012г. за 72 часа с постановление на прокурор при окръжна прокуратура Пазарджик, на 11.06.2012г. му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а на 29.11.2012г. е преведен в Затвора гр. Пазарджик. Лицето е било в Килия № 7, която е с площ 11 кв. м., като в същата са настанявани 2 и 3 лишени от свобода. В килията няма санитарен възел и течаща вода. Има общ санитарен възел с 2 броя тоалетни, 2 броя мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като достъпа до тях задържаните имат 24 часа в денонощието. В банята има душ към проточен бойлер. Всички килии са оборудвани с единични легла и дървени етажерки. Размерът на леглото е 70/190 см или 1,33 кв.м. Дървената етажерка е с размери на 100/30/100  см., разположена вертикално на стената за личните вещи на задържаните. Самият арест се намира 1, 30 м. под кота нула. Помещението за разходка на задържаните в рамките на ареста е с площ 17,5 кв.м. и от закрит тип. Килия № 7 има достъп на естествена светлина, посредством стъклени тухли. Осветлението става посредством изкуствена светлина с дневен и нощен режим. Вентилацията на арестните помещения се осъществява посредством смукателна и нагнетателна аспирация. Има един прозорец за достъп на свеж въздух.

По делото е разпитан свидетелят К.В.Г.. Той е бил с ищеца в ареста за шест месеца, като не е бил в една килия с ищеца, но е бил в същия сектор и бил виждал неговата килия. Според свидетеля арестът е под на земята, няма слънчева светлина, влага, мишки плъхове, хлебарки, дървеници, без условия за раздвижване. Има кара, което е с размери 2м./2м., без въздух и слънчева светлина. За достъпа до тоалетните помещения сочи, че сутрин и вечер са имали по 10 минути, за другото време казва, че ако смяната е добре, пускат до тоалетна. Храната според него била лоша, светеща денонощна лампа, без естествена светлина. Свидетелят също води дела за обезщетение срещу Министерство на правосъдието и ГДИН.

От страна на ответниците, чрез процесуалния им представител, по делото са представени писмени доказателства, видно от които са закупувани почистващи препарати, извършвано е пране на чаршафи и одеяла, извършванена дезинфекция, дератизация и дезинсекция.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Искът с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, подаден от В.П.Б., ведно с искането за лихва за забава върху обезщетението, е родово и местно подсъден на Административен съд Пазарджик.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендира за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за престой за периода 07.06.2012г. – 27.11.2012 г.в Ареста гр. Пазарджик, от  което са му причинени неимуществени вреди, като ищецът твърди, че търпи тези вреди от 07.06.2012г. до 06.12.2017г.

За допустимостта на исковата молба съдът на основание чл. 224 от АПК следва задължителните указания на Върховен административен съд, дадени с Определение № 14015/20.11.2017г. по адм. д. № 11952/2017г., поради което приема, че същата е допустима и следва да бъде разгледана нейната основателност.

Претенцията на ищеца за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за престой за периода 07.06.2012г. – 27.11.2012 г.в Ареста гр. Пазарджик и съответно претърпените вреди за време 07.08.2012г.-06.12.2017г. е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е надлежен ответник, и Министерство на правосъдието. Министерството на правосъдието не притежава пасивната процесуална легитимация за предявената исковата претенция. ГД “Изпълнение на наказанията“, а не Министерство на правосъдието, е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби по арг. от чл. 12 ал. 1 от ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25/2009, в сила от 01.06.2009г. Следователно Министерство на правосъдието, срещу което е предявен искът, не е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на ГД “Изпълнение на наказанията“. Пасивната процесуална легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и липсата й в случая обуславя неоснователност на иска, предявен срещу Министерство на правосъдието. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което, когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, претенция се явява неоснователна на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

          

 

 

 

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури подходящи битово-хигиенни условия в Затвора – гр. Пазарджик. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Ареста към Затвора в гр. Пазарджик. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. 

Установи се по делото, че ищецът е задържан на 08.06.2012г., а не както се твърди в исковата молба от 07.06.2012г.

            От данните по делото се установява, че за част от общия период 07.06.2012г. до 27.11.2012г., който съдът установява от справката в размер на 149 дни, са осигурени условия с минимална жилищна площ /4кв.м/. За период от 32 дни от общия период 07.06.2012г. до 27.11.2012г., ищецът е бил настанен в  помещението от 11 кв.м. с още двама лишени от свобода. Съгласно чл. 43 ал. 3 от  в редакцията на разпоредбата към процесния период от ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) „В сила три години след приемането на програмата по § 11)Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Видно от коментираните като брой дни ищецът е бил в голямата си част настанен само с едно друго лице в процесното помещение и не е бил лишен от пространство по – малко от 4 квадрата. Тези обстоятелства налагат извод, че не са налице незаконосъобразни действия на затворническата администрация за неосигуряване на  достатъчно жизнено пространство.

Другите сочени незаконосъборазни действия от страна на ищеца са тези за осигуряване на санитарен възел и течаща вода към спалното помещение. За претендирания период, през който ищецът е бил задържан в Ареста гр. Пазарджик - 07.06.2012г. до 27.11.2012г., е действала редакцията на ППЗИНЗС, като съгласно чл. 20, ал. 3 от Правилника на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. С измененията на ППЗИНЗС от ДВ бр. 14 от 2017г. чл. 20, ал. 3 от същия гласи, че „На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в Заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения“. От справката е видно, че към помещението не е имало самостоятелен санитарен възел и тоалетна, а същите са били към общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни и 2 броя мивки с постоянно течаща топла вода, като достъп до тях задържаните имат 24 часа в денонощието.

Задължението в арестите да има течаща вода и санитарен възел е направено с изм. ДВ бр. 14/2017г, докато установяване на незаконосъобразност на действията, за които претендира ищеца са за периода 07.06.2012г. до 27.11.2012г. В конкретния случай действително се установява, че в помещение № 7, където е настанен ищецът, няма санитарен възел и течаща вода. Данни се съдържат в Справката на началника на Затвора - гр. Пазарджик и от събраните гласни доказателства по делото. Липсата им обаче не означава, че няма осигурен достъп до тях. Както се коментира, видно от писмената справка от началника на Затвора, е осигуряван достъп до санитарните помещения. Свидетелят Георгиев потвърждава, че „пускат“ до тоалетна.

Липсата на постоянен достъп до санитарен възел в Ареста в гр. Пазарджик е отклонение от подходящата жизнена среда за задържаните лица. В тази връзка е и многократното произнасяне на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България и на Върховния административен съд. Същевременно обаче, видно от данните по делото, администрацията в Затвора гр. Пазарджик е оказала необходимото като организация, а именно чрез  светлинен бутон, за ползване на общите санитарни помещения. Тоест налице са усилия на администрацията да  намали неудобството и дискомфорта на пребиваващите в помещението лишени от свобода.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на санитарен възел и течаща вода следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС и да се квалифицира като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството “ по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.

Периодът, през който В.П.Б. е задържан в Ареста в гр. Пазарджик, е 5 месеца и двадесет дни. Видно от съдебната практика на ЕСПЧ за продължителни периоди се смятат тези, които са с времетраене повече от година и половина. Ищецът е живял в тази среда за периода от 5 месеца и двадесет дни, което не е продължителен период от време, тоест не са големи по степен и интензитет вреди и същото следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението.

От представената справка се установява, че в ареста на гр. Пазарджик се провежда престой за раздвижване в рамките на един час, като същото се осъществява на площ от 17,5 кв. м. Съдът счита, че администрацията на Затвора гр. Пазарджик предвид пространствената наличност е осигурила  възможност за изграждане на каре за разходка и условия за раздвижване, но същите се провеждат на закрито. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Неосигуряването от страна на администрацията на Затвора на ищеца на престой на открито за минимум законово определеното време представлява незаконосъобразно действие, от което по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС се предполага, че са настъпили вреди за лицето.

Установи се по делото, че са осигурявани средства за почистване, извършвано е пране на чаршафи и одеяла, извършванена дезинфекция, дератизация и дезинсекция, с оглед на което не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация относно хигиената на помещенията на лишените от свобода. Необходима е и съпричастност от страна на  задържаните под стража, за да се поддържа хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат усилия за това.

От събраните гласни доказателства съдът не установи да е налице в малко количество и лошо качество на храната, поради което оплакванията на ищеца в тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице незаконосъоразно бездействие на затворническата администрация.

С оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице противоправно поведение на затворническата администрация за условията в затворническите помещения на Ареста гр. Пазарджик, където пребивавал и ищеца, изразяващи се в неосигуряване на течаща вода и санитарен възел към спалното помещение (но не и на достъп до тях), където е пребивавал ищецът В.Б. и неосигураване на престой на открито за час на ден. Съгласно презумпцията въведена в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, има пряка причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и поведението на администрацията.

При обсъдените по – горе констатации искът на В.Б. се явява частично доказан и следва да бъде частично уважен. Размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, при което следва да бъде отчетено усилието на администрацията към Ареста, Затвора гр. Пазарджик, да намали причиненото неудобство на ищеца поради липса на санитарен възел и течаща вода към спалното помещение, като е осигурила режим на съдействие 24 часа в денонощието за ползване на такива две помещения при Ареста и непродължителния период, за който се установява, че ищецът е пребивавал в тези условия – 5 месеца и двадесет дни.

Не се установи по делото ищецът да е съпреживявал условията от пребиваването си от 5 месеца и двадесет дни в Ареста в гр. Пазарджик, през посочения от него период 07.06.2012г. до 06.12.2017г. - подаване на исковата молба с оглед нейната редовност. Не са направени обстоятелствени пояснения защо се иска обезщетение за целия този период и какво е преживявал ищецът след 5 – месечния и двадесетдневния престой. Никакви доказателства не бяха ангажирани в тази насока, с оглед на което съдът счита за недоказано, че през този очертан в процеса период и по точно след привеждане от Ареста в Затвора гр. Пазарджик след 27.11.2012г. ищецът В.Б. е търпял имуществени вреди от престой в Ареста в гр. Пазарджик за период 08.06.2012г. 27.11.2012г.

С оглед изискването на чл. 52 от  съдът приема, че по справедливост и на осн. чл. 52 от , исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за период от 5 месеца и двадесет дни, се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 300лв, а за горницата над тази сума до пълния предявен с иска размер от 10 000 лева, същият е неоснователен и трябва да се отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху сумата, като видно от исковата молба такава е претендирана, считано от 07.01.2016г.

По изложените съображения, Административен съд Пазарджик, VI състав

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от , вр. с чл. 284 от , да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, понастоящем лишен от свобода в Затвора гр. Пазарджик, сумата от 300лв. /триста лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни действия и бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изразяващи се в неосигуряване на течаща вода и санитарен възел непосредствено към спалното помещение на ищеца, за периода от 08.06.2012 г. до 27.11.2012 г. и престой от един час на открито на ден, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.01.2016г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.Б., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за горницата над тази сума от 300 /триста/ лева до предявения с иска размер от 10 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.Б., ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието на основание чл. 1, ал. 1 от , вр. с чл. 284 от , за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, за периода от 07.06.2012 г. до 27.11.2012 г., които продължават до 06.12.2017г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

Решение № 216/09.04.2020 г по АД 127/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 586/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

СЪДИЯ:

             /п/