№ 36
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600039 по описа за 2021 година
С присъда № 1 от 21.01.2021г., постановена по НОХД № 657/2019г.
Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия ЯНК. ХР. В., със снета по
делото самоличност, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2019 г. в с. Червенаково, общ.
Твърдица, в бившия стопански двор, запалил имущество със значителна
стойност - 400 бр. бали с люцерна по 380 кг., на стойност 30 400 лв., 400 бр.
бали със слама по 280 кг. на стойност 12 000 лв. и 200 бр. бали със сено по
320 кг. на стойност 8 000 лв., собственост на С. И. Д. от с. Червенаково, общ.
Твърдица, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други
имоти със значителна стойност и са последвали значителни вреди на
собственика в размер на 50 400 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3,
предл.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 от НК съдът е
ПРИСПАДНАЛ от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето,
през което подс. ЯНК. ХР. В. е бил задържан с постановление на ОП - Сливен
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета по ЧНД №
1
590/2019г.по описа на Окръжен съд - Сливен, считано от 19.11.2019 г. до
привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил
отривки от лява ръка, дясна ръка и контролна проба - надлежно опаковани в
полиетиленов плик, иззети на 30.09.2019 г. с протокол за вземане на образци
за сравнително изследване, запечатани с лепенка № А5876 на ОД на МВР -
Сливен, които след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност. По отношение на веществени доказателства - 2 бр. обувки
/чифт/, черни плетени; 2 бр. чорапи /чифт/, сив и черен; анцугово долнище,
тъмносиньо с кантове - бял и светлосин; 1 бр. тениска - небесносиньо и сиво
и 1 бр. жилетка, плетена, сива с червен и черни кантове, предадени на
30.09.2019 г. с протокол за доброволно предаване, поставени в хартиен плик,
запечатан с лепенка № А5877 на ОД на МВР - Сливен, е постановил след
влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия ЯНК. ХР. В.
или негов предстарител.
С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ЯНК. ХР. В., с установена по
делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от
124.66 лв. /сто двадесет и четири лева и 66 стотинки/, представляваща
направените по досъдебното производство разноски, платими в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ЯНК. ХР. В., с установена по делото самоличност,
да заплати сумата от 73.91 лв. / седемдесет и три лева и 91 стотинки/,
представляващи разноски направени пред първата съдебна инстанция,
платими в полза на държавата по сметка на Окръжен съд - Сливен.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият ЯНК. ХР.
В., който я обжалва чрез своя защитник - адв. Д.Д. от АК- Сливен. В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на
съдебния акт, като се претендира отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна такава. В допълнителна въззивна жалба се
твърди, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен и
осъден, а наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като е крайно
завишено. Оспорва авторството на деянието, както и заключенията на СТЕ,
които не дават категоричен отговор за начина и причините за възникването на
пожара. Твърди, че неправилно не са отчетени наличието на многобройни и
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
2
определеното наказание е завишено. Твърди, че мотивите на съда са
противоречиви и непоследователни. Претендира отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна присъда, алтернативно изменение на същата и
намаляване на наложеното наказание. Не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание прокурорът от Апелативната прокуратура Бургас
изразява становище, че въззивната жалба и допълнението към нея са
неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Намира, че
обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, не са налице
основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да бъде
потвърдена. Навежда доводи, че авторството на деянието е доказано по
безспорен начин, макар и с поредица от косвени доказателства. Излага
съображения в подкрепа на обвинението основавайки се на заключението на
пожаро техническата експертиза и допълнителната такава, огледа на
местопроизшествие, установяващи, че между двете купи бали сено и люцерна
е имало 250 м разС.ие, на метеорологичната справка, според която вятърът
към момента на деянието е бил в посока срещу разпространението на огъня,
поради което обективно и по формалната логика, няма как огънят да тръгне
срещу вятъра. Сочи, че в подкрепа на тези доказателства са и свидетелските
показания, колеги на подс. В. и полицейските служители, от които е видно, че
същият е бил на местопроизшествието, след което се е отдалечил като се е
смеел. Оспорва защитната версия, че същият е дал обяснения, прочетени по
реда на чл.279 от НПК, под натиск. Поддържа възприетата правна
квалификация на деянието. По отношение справедливостта на наложеното
наказание заявява, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо,
като съдът е изложил подробни мотиви обсъждайки всички обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия - много високата степен на
обществена опасност на деянието предвид значителната стойност на
запаленото имущество и възможността от разпростиране на пожара върху
други селскостопански постройки и намиращите се там животни. Намира,
че не са налице основания за изменение на МНО от Задържане под стража в
по- лека.
Защитата на подсъдимия - адв. Д. заявява, че поддържа изцяло въззивната
жалба и допълнението към нея. Твърди, че деянието е осъществено от един от
разпитаните свидетели, което не са могли да докажат, поради заплашване на
свидетели от собственика на фуража. Сочи, че с така повдигнатото обвинение
3
е било прикрито заличаване на един ненужен фураж, вместо да бъде
изхвърлен и депониран там, където трябва по закон. Навежда довод, че
всички доказателства по делото са косвени. Твърди, че на 2.5 км. От
огнището на пожара е имало измервателна метеорологична станция до язовир
„Жребчево“, но справката за наличието на вятър е била направена от гр.
Сливен, който е на 50 км. от мястото. Навежда довод, че заключението на
пожаро техническата експертиза не кореспондира с останалите доказателства
по делото. Оспорва показанията на свидетелите, които не са могли
категорично да кажат, че са видели подсъдимия и какво точно е правел в този
момент, като тези показания са дадени под натиска на собственика на фуража
и работодател на подсъдимия със знанието на органите на полцията. Намира,
че наложеното наказание не кореспондира със събраните по делото
доказателстваза. Твърди, че подсъдимият е изкупителна жертва, тъй като
депонирането на този негоден фураж, струва много повече от неговото
запалване, прикрито от държавните органи. Претендира отмяна на присъдата
като неправилна и незаконосъобразна. Алтернативно моли за намаляване
размера на наложеното наказание.
Подсъдимият В. в своя защита завява, че е чобанин човек и е ял голям бой в
гората, но не познава хората. Присъединява се към становището на своя
защитник.
В последната си дума подсъдимият В. моли съда да го оправдае или да му
намали наказанието.
Въззивната жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е подадена,
съгласно чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен
срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради
което същата е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в
жалбата, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира
приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и
провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на
жалбоподателя, така и служебно изцяло, в рамките на компетенцията си по
чл. 313 и чл.314 от НПК, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Сливенският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на съответния процесуален ред, изследвал е всички относими към
предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и
4
по време на съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и
пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната
фактическа обстановка:
От анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства от
фактическа страна решаващият съд основателно е приел, че подсъдимият
ЯНК. ХР. В. е роден през **** г. в с. Радево, общ. Нова Загора. Той бил без
образование и работел като пастир на животни в Сливенска област. Същият е
осъждан неколкократно, като три от осъжданията му били за извършени
кражби в периода 2007-2013 г., а с влязла в сила на 20.04.2015 г. присъда по
НОХД № 1993/14 г. на Районен съд - Сливен, е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК (палеж), за което му е
наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на
21.05.2017 г.
От около десет години, с прекъсвания, подс. В. се грижел за животните на
св.С. И. Д. от с. Червенаково, общ. Твърдица, който бил земеделски стопанин.
Свидетелят Д. отглеждал овце, кози и крави във ферма, която се намирала в
западния край на с. Червенаково, в бившия стопански двор. Част от
животните били извеждани на свободна паша от подс. В. и от останалите
животновъди. За изхранването на животните св. Д. осигурявал фураж,
включително като закупувал бали сено, слама и люцерна. Балите фураж св. Д.
държал на открито във фермата си, наредени на купчини. Всяка купчина била
поставена върху стари автомобилни гуми, за да се осигури достъп на въздух
под тях.
Към 30.09.2019 г. в бившия стопански двор в с. Червенаково, общ.
Твърдица имало складирани 400 бр. бали с люцерна, всяка от които по 380 кг.,
400 бр. бали със слама от по 270 кг. и 200 бр. бали със сено от по 320 кг.,
всички на обща стойност 50 400 лв., собственост на св.Д.. Рулонните бали
били разположени на две площадки на разС.ие от около 250 метра една от
друга. Размерът на едната площадка бил с широчина 22 метра и дължина 22
метра, а другата - широчина 26 метра и дължина 88 метра.
На 30.09.2019 г., сутринта, подс. В. извел стадо кози на паша край река
Тунджа в землището на с. Червенаково. Докато пасял козите подс. В.
употребявал алкохол и под негово въздействие решил да си отмъсти на св. Д.,
5
тъй като считал, че последният неоснователно го обвинявал понякога в
кражба на животни.
Същият ден, около 17.00 часа, подс. В. прибрал стадото във фермата на св.
Д.. В стопанския двор той видял св. Н. С., който също бил пастир и в момента
хранел животните. Поискал му една цигара, но св. С. не му дал, след което
подс. В. се отдалечил, но останал в района на фермата. Тогава подс. В. решил
да осъществи намисленото отмъщение, като запали складираните на открито
бали с фураж, собственост на св. Д.. Около 17.20 часа подс. В. се доближил до
балите със слама и люцерна, разположени в долната част на стопанския двор,
извадил от долнището на анцуга, с който бил облечен, запалка, с нея запалил
една от балите, след което веднага побягнал. В този момент той бил видян от
св. Н. С., който забелязал и издигащия се бял пушек над долната купчина
бали със слама и люцерна. За много кратко време димът станал сив, а след
това черен, разгорял се и огън. Свидетелят С., заедно със св. Т. Г. Х., който
също бил животновъд и се намирал в близост до мястото на пожара,
започнали да го гасят. Те намерили един маркуч, опитали да потушат огъня с
вода, след това с помощта на лопати да го ограничат, но не успели да
направят нищо, тъй като пожарът се разраснал много бързо. Тъй като около
пожара се развила висока температура, св.Т.Х. се дръпнал встрани. Тогава той
видял подс. В. да излиза през малка вратичка от западната страна на
постройка за животните, с гръб към пожара, безразличен към случващото се.
Свидетелят В. С., също работник във фермата, видял подс. Я.В. да се смее
настрани.
През това време на телефон „112“ бил подаден сигнал за пожара, като на
мястото на произшествието в 17.38 часа пристигнал екип на РСПБЗН -
Твърдица. Дежурният екип на пожарната заварил горящите купи рулонни
бали фураж в близост до помещението за животните и веднага предприел
действия за гасене на купите и за защита на сградата.
Докато пожарникарите се опитвали да потушат огъня, подс. В. отишъл до
балите, които се намирали в горната част на стопанския двор и отново, с
помощта на запалка, ги подпалил. Когато огънят се разгорял, той хвърлил
запалката в него и напуснал местопрестъплението.
Поради възникналото второ огнище на пожара и усложнената обстановка,
на помощ дошъл и втори екип от РСПБЗН - Твърдица, както и
противопожарен автомобил от гр. Сливен.
6
В резултат на пожара изгорели всички рулонни бали, разположени в
стопанския двор на двете площадки, а именно 400 бр. бали с люцерна, всяка
от които по 380 кг., 400 бр. бали със слама от по 270 кг. и 200 бр. бали със
сено от по 320 кг. На местопроизшествието останали единствено обгорелите
метални телове с овална форма от изгорелите автомобилни гуми, върху които
били разположени балите. Общата стойност на запаленото имущество и
причинените вреди възлизала на 50 400 лв.
Свидетелите Н. С. и Т. Х. споделили на св. С. Д. съмненията си, че е
възможно извършител на палежа да е подс. В.. Свидетелят С. Д. заявил това
на пристигналите на място разследващи органи от РУ на МВР - Твърдица.
Още същата вечер подс. В. бил открит и задържан. Той направил пълни
самопризнания пред разследващите органи, а с протокол за доброволно
предаване, за нуждите на разследването предал дрехите и обувките, с които
бил облечен през деня - тъмносиньо долнище на анцуг с бял и светлосин кант,
1 бр. тениска, 1 бр. жилетка плетена, сива с червено-черни кантове, 1 чифт
черни плетени обувки и 1 чифт чорапи. От ръцете на подс. В. били взети
обтривки, но същите не били изследвани, предвид описания от него начин на
запалване.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването пожаро
техническа експертиза, въпреки липсата на находки от открит източник на
възпламеняване (запалена клечка кибрит, запалка и др.), които при развитие
на пожара биха могли да се заличат поради изгарянето им, от начина и
характеристиките на възникване и развитие на пожара, от наличието на второ
огнище на пожара и предвид свидетелските показания, може да се направи
извод, че се касае за умишлено запалване на купчините с бали. Вещото лице е
изследвало и изключило като вероятни причини за възникване на пожара
самозапалване, природни явления, извършване на ремонтни дейности,
включително заваръчни работи, употреба на карбофлекс, работа с горелка и
др. В експертното заключение се сочи, че е съществувала опасност пожарът
да се разпростре и върху други имоти, намиращи се в близост - навес,
долепен до селскостопанска сграда, която граничи до долните купи с бали.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна пожаро-
техническа експертиза, която след като е взела предвид информацията от
метеорологична справка за скорост и посока на вятъра, дава заключение за
невъзможност второто огнище с купчина слама да е от самозапалване в
7
резултат на първото огнище. В отговор на поставения въпрос - т.V от
експертизата, експертът анализира посоката на вятъра - от север на юг. В този
смисъл намира за невъзможно първо да се запали южната купчина с бали и
след това северната купчина бали по механизма на самозапалване, след като
посоката на вятъра е от север на юг. Същото становище вещото лице
защитава категорично и при разпита в съдебно заседание пред първата
инстанция.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на запаленото имущество възлиза общо на 50 400 лв., изчислено
като сбор на пазарната стойност на един брой рулонна бала от съответния
вид, както следва: 400 бр. рулонни бали с люцерна по 380 кг., всяка от които
по 76 лв. на стойност 30 400 лв.; 400 бр. рулонни бали със слама по 280 кг.,
всяка от които по 30 лв. на стойност 12 000 лв.; 200 бр. рулонни бали със сено
по 320 кг., всяка от които по 40 лв. на стойност 8 000 лв.
Изложените фактически обстоятелства съдът обосновано и
законосъобразно е приел за установени въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Относно главния факт, подлежащ на доказване - как е
възникнал пожарът и кой е авторът на инкриминираното деяние, съдът с
основание е дал вяра на основната част от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства.
Съдът е направил подробен и обстоен анализа на показанията на
свидетелите С. И. Д., Н. Д. С., Т. Г. Х., М. Д.а П., С. М. С.ов, И. И. С., В. Х. С..
Правилна е преценката, че никой от тях пряко не е възприел момента на
запалване на балите от подс. В., но съпоставени поотделно и в съвкупност
всички те обосновават еднозначния извод, че подсъдимият е извършител на
процесното деяние, предвид местонахождението му към момента на
възникване на двете огнища на пожара и конкретното му поведение.
Правилно съдът е заключил, че св.Т. Г. Х. с категоричност е посочил, че
единствено подс. В. е бил в близост до мястото, където е възникнало първото
огнище на пожара. Макар да не го е видял да запалва балите, свидетелят
безпротиворечиво и в унисон с останалите приобщени доказателства, описва
местонахождението на двете купчини бали и мястото, на което се е намирал
подсъдимият - в непосредствена близост до балите. При предявяване на
снимковия материал, приложен към огледния протокол, свидетелят обяснява
8
подробно собствената си позиция и видимостта, с която е разполагал към
запаленото първо огнище. Счита за невъзможно друго лице да е причинило
пожара, тъй като не е имало никой друг на мястото, което представлява
поляна с телена ограда, през която всичко се е виждало. Категоричен е, че е
видял подсъдимият да излиза оттам и след като се отдалечил на 10 метра,
след около минута, пожарът се разгорял.
Кореспондиращи с тези показания са дадените от св. В. Х. С., който също е
работил в процесната ферма и е бил на работа в деня на пожара. Свидетелят
също не е видял, кой е запалил балите, но описва всички, които се включили в
гасенето на пожара, за разлика от подс. Я.В., който бил настрани докато горял
огъня и се смеел, а после изчезнал някъде.
Правилно са ценени и показанията на св. Н. Д. С., дадени в досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2 от
НПК, поради противоречието им с дадените от същия свидетел в хода на
съдебното следствие. Съдът с основание е кредитирал показанията на този
свидетел от досъдебното производство, които същият е потвърдил след
прочитането им. В тези показания свидетелят изрично е заявил, че
подсъдимият е бил ядосан, идвал е от долната купчина бали /първото огнище
на пожара/ и няколко минути след това купчината бали се е запалила.
Подсъдимият В. веднага избягал, а другите работници във фермата отишли
да гасят пожара. Преценката на този свидетел е категорична, че освен Янко
/подсъдимият/ няма кой друг да запали купчините с бали слама и люцерна.
Идентична информация е достигнала и до св. С. Д. - собственик на фермата
и на запаленото имущество. Показанията му изцяло кореспондират с данните
съобщени от посочените свидетели досежно мястото, на което се е намирал
подсъдимият, поведението на последния и последователността на възникване
на двете огнища на пожара. В прочетените показания на свидетеля от
досъдебното производство, допълващи тези, дадени в хода на съдебното
следствие, е налице подробна информация и за запаленото имущество,
унищожено при пожара.
Обосновано съдът е приел, че цитираните гласни доказателствени
източници са ясни, подробни и кореспондиращи помежду си относно
възпламеняването на втората купчина бали, намираща се над другата,
отстояща на разС.ие в северна посока. Правилно са ценени и показанията на
св. С. М. С.ов - служител в РСПБЗН - Твърдица, командир на екип, който се е
9
отзовал на сигнала, подаден на ЕЕН 112 за възникнал пожар, веднага след
получаването му около 17.38 ч. – 17.40 ч. Същият е съобщил, че
първоначално пристигнал един автомобил, който бил с повече вода. Поради
сложната ситуация на място - горяща купа с бали, в близост до животновъден
обект, която не можело да бъде угасена, бил изпратен и втори автомобил.
Животните от съседна на горящите бали сграда били изведени на безопасно
разС.ие. Според тези показания около и след повече от 20 минути след
започване на действията по гасене на пожара се е разгоряла и другата купа с
бали - намиращи се на около 250 м. разС.ие от първото огнище на пожара, в
близост до селскостопанска постройка. Свидетелят описва всички действия
на дежурните екипи, включително и допълнително пристигналите на място
автомобили на РСПБЗН, които продължили действията по обезопасяване на
сградите и имуществото цялата вечер до следващия ден. Същият свидетел е
заявил, че не е възможно самозапалване на второто огнище чрез прехвръкване
на искра от първото огнище, тъй като между двете купчини, които били на
250 метра разС.ие, имало други бали - на около 30 метра от първата горяща
купчина, които при евентуално прехвръкнала искра биха се запалили те, а не
тези, които са на по-голямо разС.ие - от 250 метра, където е възникнало
второто огнище на пожара.
Правилно са анализирани и показанията на св. И. И. С. - полицейски
служител в РУ Твърдица, посетил на място процесния пожар. Информация за
подс. Я.В. като извършител на палежа полицейският служител получил от
хората на местопроизшествието, като подсъдимият бил задържан за 24 часа.
Показанията на този свидетел досежно проведена с подсъдимия беседа, в
която същият разказал подробно, как е протекъл денят му на 30.09.2019 г.,
включително признал употребата на алкохол и извършването на палежа,
както и причината за него - упражнен от собственика на фермата тормоз, чрез
обвинения за крадени кози, поради което искал да отмъсти, описанието на
механизма на запалване на пожара - запалил първо едната, а после другата
купчина бали, както средството, с което ги е запалил - запалка, която хвърлил
в огъня и изгоряла, не следва да бъдат ценени в подкрепа на обвинението
досежно авторството на деянието, предвид забраната на чл.118, ал.1, т.3 от
НПК.
Законосъобразно и обосновано съдът е заключил, че всички горепосочени
свидетелски показания са еднопосочни, последователни и взаимнодопълващи
10
се. По ясен и категоричен начин пресъздават недвусмислена информация
относно възприетите факти. Достоверността им е несъмнена, доколкото
изхождат от лица, които нямат връзка помежду си, тъй като част от тях са
работници във фермата, други вече не работят във фермата - като св. Н. С.,
трети са съответно пожарникар и полицейски служител. Правилен е изводът,
че макар никой от свидетелите да не е видял подсъдимия да запалва пожара,
безпротиворечиво е установен фактът, че не е имало друго лице в близост до
първата запалена купчина бали освен подсъдимия. Впоследствие всички
работници и пожарникари са били ангажирани в гасенето на пожара и
обезопасяването на сгради, селскостопански животни и имущество, а само
подс.Я.В. не е помагал. Според някои свидетели той се е смеел настрани,
според други е съобщил за мотив да запали имуществото на собственика, за
да си отмъсти на собственика и негов работодател. След това е възникнало
второто огнище на пожара, което съгласно свидетелските показания и
заключенията на пожаро-техническите експертизи - първоначална и
допълнителна, е резултат на умишлени действия и е невъзможно
възпламеняване на второто огнище в резултат на самозапалване.
Правилно съдът е приел, че макар всички доказателства да са косвени и да
липсва очевидец на запалването на балите, то същите, тълкувани съвместно с
останалите налични доказателства, са логични, обективни, категорични и
съдът правилно им се доверил за главния факт, подлежащ на доказване, а
именно авторството на деянието и механизма на неговото извършване.
С основание съдът е приел, че макар и не толкова подробни, но
непротиворечащи на горепосочените и допълващи ги, са и показанията на св.
М. Д.а П., която описва местонахождението на стаята на подсъдимия на
разС.ие близко до мястото на възникване на първото огнище на пожара.
Обосновано съдът е отхвърлил тезата на защитата за заинтересованост на
свидетелите да дадат определени показания, заради техния работодател -
постр. С. Д.. В тази връзка съдът правилно е посочил, че показанията на
свидетелите работници във фермата, кореспондират с тези, които вече не
работят за пострадалия към момента на разпита им пред съда, както и с тези
на командира на противопожарния екип и полицейския служител, които не са
заинтересовани от изхода на делото, посетили са местопроизшествието
незабавно след получаване на сигнала и възприятията им са конкретни и
обективни. Правилно съдът не е намерил основание да дискредитира, с
11
изключение на частичните показания на св. С. досежно проведената с
подсъдимия беседа след задължането му, посочените гласни доказателства,
предвид съответствието им по основните съобщени факти, които водят до
единствен и несъмнен извод за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия.
Съдът обосновано е кредитирал заключенията на изготвените по делото
пожаро - техническа експертиза, допълнителна пожаро - техническа
експертиза и съдебно - оценителна експертиза, които са изготвени от
компетентни вещи лица. Същите допринасят в значителна степен за
изясняване на релевантните по делото обстоятелства относно начина на
причиняване на пожара и конкретните размери на причинените на
пострадалия щети.
Обосновано съдът е ценил и събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно съС.ие, метеорологична справка и др. Доказателствените
материали са приложени по делото, не се оспорват от страните и са
приобщени към доказателствата по делото по надлежния процесуален ред -
чрез прочитането им. Приложените към делото веществени доказателства не
са били предмет на изследване, предвид описания от подсъдимия в
досъдебното производство начин на запалване на пожара.
Законосъобразно и обосновано съдът е анализирал обясненията на
подсъдимия дадени както на досъдебното производство, така и на съдебното
следствие, съобразявайки двояката им функция - на доказателствено средство
като всички останали доказателства и като средство за защита.
Законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия дадени в
хода на съдебното следствие, в които е отрекъл авторството на деянието.
Подсъдимият отрича да е запалил балите на пострадалия с твърдения, че
когато се прибирал към фермата, видял пожара. Твърденията му, че е
направил признания в досъдебното производство под натиск от полицейските
служители са неоснователни и съдът правилно не ги е кредитирал, тъй като
липсват доказателства за упражнен натиск. На първо място правилна е
преценката, че обясненията, дадени в хода на съдебното следствие,
12
противоречат с кредитираната част от доказателствената съвкупност и в
частност с показанията на всички свидетели, които макар да не са видели
момента на запалване на балите от подсъдимия, категорично са заявили, че
само той е бил в близост до мястото на първото огнище на пожара, а
впоследствие не е помагал при гасенето, като се е смеел отдалечавайки се,
след което пламнала и втората купчина бали. Съвкупната преценка на
показанията на всички свидетели относно главния факт подлежащ на
доказване - за авторството на деянието и механизма на извършването му,
обосновава извод, че подс. В. е автор на деянието, за което е обвинен. Тези
показания изцяло кореспондират с обясненията на подсъдимия относно
същите обстоятелства, дадени от него в качеството на обвиняем в
досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.279 от НПК в хода на съдебното следствие. Същите
съдържат пълно признание за запалването на балите, както и за причината и
мотива, поради които подсъдимият е решил да отмъсти на пострадалия.
Правилно съдът се е доверил именно на тези обяснения, като достоверни.
Правилна е преценката, че обясненията дадени в хода на съдебното следствие
остават изолирани, неубедителни и неподкрепени от каквито и да е
доказателства. Всички твърдения на подс. В., които не кореспондират с
останалите кредитирани доказателствени източници, съдът правилно е ценил
като защитна теза, целяща оневиняване по повдигнато му обвинение. За да
даде приоритет на обясненията на подсъдимия, дадени като обвиняем в
досъдебното производство, съдът правилно е съобразил депозирането им в
присъствието на защитник, при това на 19.11.2019г. - почти два месеца след
пожара. Липсват твърдения от страна на подсъдимия към този момент,
спрямо него да е бил оказан какъвто и да е натиск от страна на полицията за
даване на определени обяснения, още повече, че на разпита е присъствал
защитник, като гаранция за неговите процесуални права. В съдебно заседание
е заявил незнание, как тези твърдения са описани в протокола за разпит, но
той не ги бил казвал. Тази теза съдът с основание е ценил, като защитна, тъй
като същата няма опора в нито един доказателствен източник. Обясненията
на подсъдимия в досъдебното производство не са изолирани и единствено
доказателство в подкрепа на обвинителната теза, защото те кореспондират
както с гласните доказателства относно неговото местонахождение по време
на възникване на пожара, включително и за неговото поведение след
13
разгарянето на пожара.
Подсъдимият оспорва авторството и на предходно деяние - палеж, за което
е осъден с влязла в сила присъда и наказанието „лишаване от свобода”, по
която е изтърпял на 21.05.2017 г., съгласно изискана от съда справка от РП -
Сливен. За това деяние също е заявил, че е било извършено от друго лице на
име Иван. Всички тези данни решаващият съд правилно е ценил като
несъстоятелна защитната версия, отричаща авторството на деянието от
подсъдимия.
Предвид изложеното авторството на деянието е категорично и безспорно
доказано макар и с верига от косвени гласни доказателства, които са в унисон
с обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, подкрепени и от
заключенията на пожаро техническите експертизи. В тази насока са огледът
на местопроизшествие и фатоалбумът към него, метеорологичната справка за
посоката на вятъра по време на деянието, заключенията на пожаро-
техническите експертизи, които изключват самозапалване предвид отС.ието
на двете купчини от бали на значително разС.ие и намиращите се в по-
голяма близост до първоначалното огнище, на 25-30 метра, други бали, които
не са се запалили. Налице е мотив за извършване на деянието, както и данни
за употребен алкохол, който е повлиял решението на подсъдимия да отмъсти
по този начин на работодателя си.
Предвид изложеното неоснователно е възражението в жалбата на
подсъдимия, че същият не е автор на деянието, за което е обвинен.
На базата на установената фактическа обстановка съдът е направил
обоснован и законосъобразен извод досежно авторството на деянието и
неговата правна квалификация. Правилно съдът е приел, че са осъществени
обективните и субективния елементи на състава на 330, ал.3, предл.1, вр.
ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2019 г. в с. Червенаково, общ.
Твърдица, в бившия стопански двор, запалил имущество със значителна
стойност - 400 бр. бали с люцерна по 380 кг, на стойност 30 400 лв., 400 бр.
бали със слама по 280 кг на стойност 12 000 лв. и 200 бр. бали със сено по 320
кг на стойност 8 000 лв., собственост на С. И. Д. от с. Червенаково, общ.
Твърдица, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други
имоти със значителна стойност и са последвали значителни вреди на
собственика в размер на 50 400 лв.
Налице са квалифициращите обстоятелства - от палежа са последвали
14
значителни вреди и същият е представлявал опасност за други имоти със
значителна стойност.
От обективна страна с оглед приетите за установени по-горе факти е
несъмнено, че подсъдимият е извършил палежа на описаното имущество,
собственост на пострадалото лице, тъй като съвкупната преценка обосновава
извод, че подсъдимият е запалил първо едната купчина бали, а впоследствие и
втората купчина бали, която е била отдалечена на значително разС.ие от
първата. Установен е и мотивът за извършения палеж - желанието на
подсъдимия да отмъсти на собственика за упреците му към подсъдимия за по-
ранни кражби на селскостопански животни. Механизмът на извършване на
деянието е безспорно установен от събраните по делото доказателства, с
основен акцент върху показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия, дадени в досъдебната фаза като обвиняем, и заключенията на
пожаро-техническата и допълнителната пожаро-техническа експертизи.
Изключен е категорично механизъм за самозапалване, както за първото
огнище, така и за второто огнище на пожара. От обективна страна е
безспорно, че извършеното престъпно деяние е палеж по смисъла на чл.330,
ал.1 от НК, предвид установените по категоричен начин, макар и по косвен
път, авторство на деянието и механизма на същото.
Съгласно последователната съдебна практика на ВС и ВКС на РБ за
квалифициране на деяние по чл.330, ал.3 от НК е необходимо от пожара да са
настъпили значителни вреди. Тази разпоредба намира приложение и в
случаите по чл.330, ал.2 НК, когато е имало опасност от разпространяване на
пожара върху други имоти като посочените в чл.330, ал.1 от НК. Преценката е
винаги конкретна, с оглед на установените фактически положения. В
настоящия случай запаленото от подс. В. имущество е на значителна стойност
- опожареното имущество е на стойност 50 400 лв., съгласно заключението на
съдебно - оценителната експертиза. Тази стойност надхвърля неколкократно
14 MP3 за периода - 560 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. или
равняващи се на 7840 лв. Съдът правилно е кредитирал заключението, тъй
като е обосновано с логични и конкретно изложени съображения и изводи, по
чиято правилност не възникват съмнения.
В конкретния случай подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на
престъплението, очертан в разпоредбата на чл. 330, ал.3, предл.1, вр. ал.2, т.2
от НК, тъй като предизвиканият пожар е имало опасност да се разпростре и
15
върху други имоти със значителна стойност и са последвали значителни
вреди за собственика в размер на 50 400 лв. Реалната опасност от
разпростиране на пожара върху други селскостопански постройки и
имущество се установява по категоричен начин от показанията на
свидетелите и в частност от подробните такива на св. С.ов, както и от
протокола за оглед и фотоалбум, включително и от заключенията на
назначените експертизи.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието е установена по категоричен
начин и се извежда от конкретните действия на подсъдимия -
последователността в действията му при изпълнение на деянието, както и
пасивността му след запалването на първото и второто огнище на пожара.
Конкретно обективираното поведение на подсъдимия разкрива прекия умисъл
при извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият е съзнавал, че
запалвайки балите в стопанския двор на пострадалия, същите ще изгорят, а
така също съществува опасност за намиращите се в непосредствена близост
сгради и животни. Той е искал настъпването на тези последици, с оглед
конкретните му действия. Правилно съдът е заключил, че субективната
страна на деянието във формата на пряк умисъл е доказана по категоричен
начин. Умисълът се извежда не само от активните действия на подсъдимия по
запалването на двете купчини с бали, но и от поведението му след това.
Същият макар и намиращ се до предизвиканите огнища на пожара, не е взел
участие в неговото гасене. Нещо повече той се е отдалечил смеейки се, като
по този начин е демонстрирал не само доволство от стореното, но и липсата
на съжаление за това.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. В. за извършеното
престъпление, съдът е съобразил предвидените в съответната разпоредба от
НК вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчел е степента на
обществената опасност на деянието и дееца, взел е предвид
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и
всички останали такива, относими към определяне на наказанието съобразно
изискванията на чл.36 от НК досежно целите на наказанието.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че законодателят
16
съобразявайки значително високата степен на обществена опасност на деяния
от типа на процесното, е предвидил наказание - като вид и размер съответно
на тежестта на престъплението. В конкретния случай деянието разкрива
висока степен на обществена опасност предвид механизма на извършване -
запалване на две огнища отдалечени едно от друго и настъпилите значителни
вредни последици. Извън съставомерните му признаци, извършеният от
подсъдимия квалифициран палеж със съзнанието, че застрашава и други
имоти, включително намиращите се там животни, допълнително завишава
степента на обществена опасност на деянието.
Личността на подсъдимия също се отличава с висока степен на обществена
опасност предвид обремененото му съдебно минало, включително и за
престъпление по чл.330, ал.1 от НК, утвърдените престъпни навици и
трайността на престъпния умисъл, проявената от него дързост, чиято проява е
била подсилена от употребения алкохол. Последната е обяснима от
социалния му статус, възпитание и култура. Като отегчаващо обстоятелство
правилно е посочено значителното надвишаване - неколкократно размера на
14 MP3 за периода, като критерий за квалификацията значителни вреди.
Посочените обстоятелства правилно са ценени от решаващия съд като
отегчаващи неговата отговорност.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
правилно е преценил оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, своевременно депозираните обяснения в досъдебната фаза,
подпомогнали разследването, ниския социален статус.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия
обстоятелства, окръжният съд правилно е приел, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Обоснована е преценката, че съответно на
степента на обществена опасност на деянието и справедливо се явява
наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над минимално
предвидения в закона, а именно от 4 години, като правилно е отчетено
съдействието на подсъдимия за разкриване на престъплението чрез дадените
от него обяснения в досъдебната фаза. Същевременно съдът правилно е
преценил, че осъжданията на подсъдимия за други престъпления са
сравнително отдалечени във времето, не са многобройни, а последното
наложено наказание „лишаване от свобода” е било изтърпяно в средата на
17
2017 г.
Правилна е преценката, че наличните по делото смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер,
а и най - лекото предвидено в закона наказание не се оказва несъразмерно
тежко за подсъдимия, поради което липсват основания за приложението на
чл.55 от НК. Настоящата инстанция споделя извода, че така определеното от
съда по-горе наказание е справедливо по размер и отговаря на целите на
наказанието, визирани в материалния закон.
Предвид изложеното, алтернативното искане за намаляване размера на
наложеното наказание е неоснователно. Наказание в по- нисък размер или
при условията на чл.55 от НК, както претендира защитата, ще бъде
обществено неоправдано и явно несправедливо, предвид липсата на
поправителен ефект от предходното ефективно изтърпяно наказание за
същото престъпление.
Законосъобразно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б. „б“ от ЗИНЗС наложеното наказание подсъдимият следва да се изтърпи
при първоначален строг режим.
От последно изтърпяното наказание „лишаване от свобода” не е изтекъл
период от 5 години. Същевременно липсата на реабилитация за предходните
осъждания и размерът на наложеното наказание изключват възможността за
приложение института на условното осъждане.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът законосъобразно е приспаднал от
наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. ЯНК.
ХР. В. е бил задържан с постановление на ОП - Сливен и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, взета по ЧНД № 590/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Сливен, считано от 19.11.2019 г. до привеждане в
изпълнение на наложеното наказание.
Съдът законосъобразно се е произнесъл и по веществените доказателства,
като е постановил отривки от лява ръка, дясна ръка и контролна проба -
надлежно опаковани в полиетиленов плик, иззети на 30.09.2019 г. с протокол
за вземане на образци за сравнително изследване, запечатани с лепенка №
А5876 на ОД на МВР - Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се
унищожат като вещи без стойност. По отношение на веществените
доказателства - 2 бр. обувки /чифт/, черни плетени; 2 бр. чорапи /чифт/, сив и
черен; анцугово долнище, тъмносиньо с кантове - бял и светлосин; 1 бр.
18
тениска - небесносиньо и сиво и 1 бр. жилетка, плетена, сива с червен и черни
кантове, предадени на 30.09.2019 г. с протокол за доброволно предаване,
поставени в хартиен плик, запечатан с лепенка № А5877 на ОД на МВР -
Сливен, съдът правилно е постановил след влизане на присъдата в сила, да се
върнат на подс. В. или негов представител.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът законосъобразно е
възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия. Последният
правилно е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Сливен сумата от 124.66 лв. за направените в досъдебното производство
разноски, а по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата от 73.91 лв. за
разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, апелативният съд намира присъдата за
правилна, обоснована и законосъобразна, а възивната жалба за неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл.334, т.6 от НПК
възивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 21.01.2021г., постановена по НОХД № 657/2019 г. по
описа на Сливенския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в петнадесетдневен срок от
получаване на съобщението от страните , че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19