Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.08.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6484
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.Г.Р.,
гражданка на
Р.Ф., родена
на *** ***,
Р.Ф.и Д.А.Р.,
гражданин на
Р.Ф., роден
на *** г.
в У.,
и двамата
с адрес:
*, област
В.срещу „М.“ ООД, *** в условията на субективно
и обективно евентуално
съединяване искове,
с правно основание чл. 34 от ЗЗД,
а в
евентуалност с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
да бъде
осъден ответника
да върне
на ищците
заплатените от
тях суми
по договор
от 17.12.2014 г.
за поддръжка
и управление
на Апартаментен
(студиен)
хотел „С.б.“
– к-с
„А“, сключен
между ищците
в качеството
им на
възложители и
собственици на
ап. * в
комплекса, и
ответника, в
качеството му
на изпълнител,
поради нищожност
на договора
и на
клаузата на
т.2.1 от
договора, представляващи
вноски за
2015 г. и
2016 г. в
размер на
4805,29 лева,
ведно със
законната лихва
от датата
на предявяване
на исковата
молба.
В
исковата молба
ищците излагат,
че по
силата на
нотариален акт
№ 2, том
XXXVII,
дело
№7670/30.06.2009 г.
на Служба
по вписванията - В.на 30.06.2009 г.
Н.Г.Р. и
Д.А.Р., двамата
граждани на
Р.Ф., закупуват
от „М.“
ООД, ЕИК *********, следния
недвижим имот:
апратамент № 57 с площ
от 107.00 кв.м,
с идентификатор 07598.305.407.1.57, находящ
се на
първия етаж
в сграда
с идентификатор
07598.305.407.1 в
град Б.,
област Варна,
на **, находяща
се в
поземлен имот
с идентификатор 07598.305.407, ведно
с принадлежащите
към апартамента
0,8824 % идеални
части от
общите части
на сградата,
равняващи се
на 32.71 кв.м.
На 17.12.2014 г.
ищците в
качеството им
на собственици
на ап. 57 сключват
с „М.“ ООД
Договор за
поддръжка и
управление на
Апартаментен /студиен/
хотел „С.б.“ – К-с „А“, вписан в СВ-гр.
В.с вх. № 29265 и
дв.вх. № 28866. Излага
се, че
съгласно т. 2.1 от така подписания договор ищците са се задължили да заплащат на ответниците годишна такса в размер на 10 евро на квадратен метър обща площ, включваща застроената площ на ап. 57 и
съответната площ
на прилежащите
към апартамента
идеални части,
или 1 397.10 евро
годишно срещу
задължения на
ответниците, обективирани
в т.1.1
от договора
за организиране
на пропускателен
режим на
сградата; заплащане
на сметките
за ток,
вода на
общите части
на сградата
и на
таксите за
поддържане на
асансьорите; сключване
на застраховка
на имота;
почистване на
общите части
на комплекса
и озеленяване;
организиране, насочване,
извършване и
контролиране на
всички необходими
поправки и
дейности за
поддръжка на
общите части
на комплекса
/сградата/;
поддържане и
почистване на
басейна в
комплекса /находящ
се в
съседния, външен
за етажната
собственост имот/;
след изрично
упълномощаване представяне
на възложителя
пред ВиК и
електродоставчика,
както и
в Общото събрание на Етажната собственост;
съхраняване на
ключ от
ап. 57 и ползването му при пожар, наводнение и др.
извънредни ситуации;
заплащане на
текущи сметки
за потребената
в ап.
57 електрическа
енергия на
крайния доставчик,
като дължимите,
съгласно т.2.1
от договора
суми ищците
са заплатили
на части,
както следва:
за 2015 г.
на 23.06.2015 г. - 880.12 лв.
и на 30.07.2015 г. - 1858.04 лв.,
или общо
2 738.16 лв.;
за 2016 г. на
08.11.2016 г. - 880.13 лв., на 16.05.2017 г. - 610.00 лв.
и на 03.07.2017 г. - 577.00 лв.,
или общо
2067.13 лв. с
парични преводи,
направени по
сметки на
„М.“
ООД в
„Банка
ДСК“ АД
и в
„Уникредит
Булбанк“ АД.
Твърди се, че с Решение № 4453/28.11.2016 г. по гр.д.
№ 10952/2015 г.
в Районен
съд – В,.39 с.,
потвърдено с
решение от
01.06.2017 г. по
гр.д. №780/2017 г.
на Окръжен
съд – Варна,
г.о.
е установено,че сградите с идентификатор 07598.305.407.1 /Корпус А/ на ** в имот с идентификатор 07598.305.407 и тази с идентификатор 07598.305.395.1 /Корпус Б/ на ул. ** в имот с идентификатор 07598.305.395 в град Б., област В., които ищецът нарича Апартаментен/студиен/хотел „С.б.“, не са затворен комплекс по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, а всяка от тях е обикновена етажна собственост. Твърди, че ответното дружество е собственик на обекти с номера от 27 до 33 в сградата, за които няма сключени индивидуални договори. Сочи и други обекти, собственост на трети лица, за които не са налице индивидуални договори, като обосновава извод, че това е пречка за наличието на комплекс от затворен тип, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС. Твърди
се, че
тъй като
решението е
постановено срещу
етажната собственост,
то то има
сила на
присъдено нещо
и спрямо
всеки собственик
на самостоятелен
обект в
сградата и
го обвързва
с фактическите
и правните
си констатации.
Навеждат се
твърдения, че
след като
сградата на
**
в град
Б. е
в режим
на обикновена
етажна собственост,
управлението и
поддържането на
нейните общи
части е
от компетентността
на Общото
събрание на
Етажната собственост,
поради което
индивидуалният договор
от 17.12.2014 г.,
подписан от
ищците за
възлагане от
тях на
„М.“
ООД на
дейности по
поддръжка на
общите части
на сградата,
изземва функциите
на ОС
на ЕС
и така
противоречи на
закона, като
съгласно чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД на това основание се явява нищожен.
На закона
противоречи и
клаузата на
т. 2.1 от
договора, която
определя реда
за заплащане
на възложените
дейности по
управление и
поддръжка на
общите части
на сградата
на ** в
град Б.,
тъй като
чл. 50 и чл.
51 от ЗУЕС определят други, различни принципи за финансово обезпечаване на дейностите по управление и поддръжка на общите части на сграда-Етажна собственост. Поради
и което
заплатената на
части сума
от 4 805.29 лв.
се оказва
заплатена по
нищожната клауза
от т.2.1
от нищожния
индивидуален Договор
от 17.12.2014 г.
Сочи се,
че с учредяване
на ипотека
върху апартаменти
номера от 27 до 33 „М.“
ООД е
доказал собствеността
си върху
тях и
с нотариален
акт е
признат за
техен собственик,
поради което
се явява
етажен собственик в сградата на **, гр.Б., поради което е обвързан от съдебните решения, с които се приема че тази сграда не е затворен комплекс по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че Апартаментен - студиен хотел „С.б.“- гр. Б., **
е разположен в ПИ с идентификатор 07598.305.407 по КК и КР, идентичен с УПИII- 1493, кв. 131 по плана на гр. Б., обл. Варненска. Имотът е придобит от „М.- М.“ ООД, което дружество е инвеститор и строител на комплекса. Освен сградата в режим на етажна собственост, в която има
125 самостоятелни обекта, в парцела са изградени и други обекти, които обслужват собствениците и обитателите, а именно: външен басейн, алеи с парково осветление, тревни площи и зони за почивка, външен фитнес, складови помещения, трафопост и др. На разположение на собствениците са още рецепция, бар-ресторант, игрална зала и магазин, които се намират в сградата. Етажната собственост на Апартаментен- студиен хотел „С.б.“- гр. Б., **
е регистрирана в Община Б., в изпълнение изискванията на ЗУЕС. Още от въвеждането на сградата в експлоатация обаче, апартаментен- студиен хотел „С.б.“ се управлява, като комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Тъй като „М.- М.“ ООД е изпълнило комплекса по стопански начин, респективно има качество на инвеститор, а собствениците на самостоятелни обекти в сградата са сключили договори за поддръжка и управление на общите части още при закупуването им. Съгласно тези договори, поддръжката и управлението на общите части е задължение на „М.- М.“ ООД и досега тази дейност се изпълнява само от него. Част от задълженията на дружеството, съгласно подписаните индивидуални договори са: денонощен пропускателен режим в комплекса, чрез използването на сигнално-охранителна техника и контрол на достъп до комплекса; заплащане на сметките за електричество и вода в общите части на комплекса и такса за поддържане на асансьорната уредба; застраховка на имота и на общите части; почистване на общите части на комплекса и озеленяване; организиране, насочване, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; поддържане и почистване на басейна в комплекса в състояние, позволяващо непрекъснатата му употреба за периода от началото на месец май до края на месец септември; съхранение на ключ и използването му от изпълнителя само и единствено при извънредни ситуации (пожар, наводнение и др.); представяне на собственика на имота пред общото събрание на етажната собственост, след изрично упълномощаване на изпълнителя, като изпълнението на част от тези дейности ответното дружество е възложило на трети лица. Излага се, че именно тези си задължения по договора е изпълнявало ответното дружество и за това му се дължи и посочената в договора цена. Сочи, че ищците са ползвали услугите, предоставени им във връзка с процесния договор, вкл. и са разполагали с правото да ползват обекти, които са лична собственост на дружеството: басейн, фитнес, бар - ресторант и др., така че същите нямат основание да претендират връщане на заплатените от тях суми. Сочи, че представените решения не обвързват ответното дружество със сила на присъдено нещо, тъй като мотивите на съда не се ползват със сила на присъдено нещо. Отделно от горното се твърди, че в цитираните решения съдът стига до заключението, че К-с „А“ и К-с „Б“ в своята съвкупност не представляват комплекс от затворен тип, но това не означава автоматично, че К-с „А“ и К-с „Б“ самостоятелно не представляват комплекс от затворен тип. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на нотариален акт № 2, том XXXVII, дело №7670/30.06.2009 г. на Служба по вписванията - В.на 30.06.2009 г. Н.Г.Р. и Д.А.Р., двамата граждани на Р.Ф.са придобили от „М.“ ООД, ЕИК *********, следния недвижим имот: апартамент № 57 с площ от 107.00 кв.м, с идентификатор 07598.305.407.1.57, находящ се на първия етаж в сграда с идентификатор 07598.305.407.1 в град Б., област В., на **, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07598.305.407, ведно с принадлежащите към апартамента 0,8824 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 32.71 кв.м.; че на 17.12.2014 г. ищците в качеството им на собственици на ап. 57 сключват с „М.“ ООД Договор за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел С.б. - Корпус „А“, вписан в СВ-гр. В.с вх. № 29265 и дв.вх. № 28866; че ищците са заплатили дължимите, съгласно т.2.1 от договора суми на части, както следва: за 2015 г. на 23.06.2015 г. - 880.12 лв. и на 30.07.2015 г. - 1858.04 лв., или общо 2 738.16 лв.; за 2016 г. на 08.11.2016 г. - 880.13 лв., на 16.05.2017 г. - 610.00 лв. и на 03.07.2017 г. - 577.00 лв., или общо 2067.13 лв. с парични преводи, направени по сметки на „М.“ ООД в „Банка ДСК“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД; че Апартаментен-студиен комплекс „С.б.“ в своята съвкупност на
Корпус „А“
и Корпус „Б“ не
съставлява комплекс от „затворен тип“ съгласно чл. 2 от
ЗУЕС.
От представения по делото Договор за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел С.б. - Корпус „А“, вписан в СВ-гр. В.се установява, че по силата на същия ищците в качеството си на възложители са се задължили да заплащат цена в размер на 10 евро месечно на кв. метър жилищна площ за указване от страна на ответното дружество, изпълнител по силата на договора, на следните услуги: денонощен пропусквателен режим в комплекса, чрез използване на сигнално-охранителна техника и контрол на достъпа до комплекса; заплащане на сметките за електричество, вода на общите части на комплекса и такса за поддръжка на асансьорната уредба; застраховка на имота на възложителя за застрахователна сума до 26 000 евро; прехвърляне на всички права и задължения по застрахователната полица на собствениците или на изрично упълномощено за това лице, след прехвърляне на собствеността по нотариален ред; почистване на общите части на комплекса, озеленяване; организиране, насочване, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; поддържане и почистване на басейна в комплекса в състояние, позволяващо непрекъснатата му употреба, съгласно неговото предназначение за периода: началото на месец юни до края на месец септември; съхранение на ключ и използването му от изпълнителя само и единствено при извънредни ситуации (пожар, наводнение и др.); представяне на собственика на имота пред общото събрание на етажната собственост, след изрично упълномощаване на изпълнителя, като изпълнението на част от тези дейности ответното дружество е възложило на трети лица.
В т. 1.2 от договора страните са уговорили и разходите, които изпълнителят ще има право да прави, в изпълнение на горните задължения, както следва: заплати и други възнаграждения и осигуровки на обслужващите лица, ангажирани с експлоатацията, ремонта, управлението на комплекса, включително, но не изчерпателно – градинари, портиери, чистачи и други специалисти; разходи за незначителни текущи ремонтни работи по поддръжка на комплекса; за застрахователни премии; разноски, свързани с контрола и техническото обслужване като подмяна на ел.крушки в общите помещения, изхвърляне на смет, обезпаразитяване, обработка с вода, включително всички външни договори, необходими или уместни с оглед поддръжка на комплекса и съответните общи части; разноски за ел.енергия на общите части и др.
Съгласно т. 6.4 от договора страните безусловно и неотменимо са се съгласили, че за неуредените в договора въпроси, касаещи правилата за вътрешния ред, се прилага Правилникът за вътрешния ред на Комплекса, приет от Общо събрание.
По отношение позоваването от страна на ищците на Решение №
4453/28.11.2016 г. на ВРС,
потвърдено с Решение от 01.06.2017 г., по в.гр.д. №780/2017
г. на ВОС,
г.о. и в частност на съдържащите се в него
констатации досежно наличието на две отделни етажни съсобствености по отношение на корпус А и корпус Б, съдът намира, че същото не обвързва страните по делото, доколкото ищците в настоящото производство не са били страни в процеса, тъй
като силата на пресъдено нещо
се разпростира само
по отношение на същия спор,
между същите лица.
По делото е представен и Договор за поддръжка и управление на апартаментен/студиен хотел, сключен между
ищците и ответното дружество на 30.06.2009 г., с който са уреди аналогични клаузи на последващия процесен договор с някои
изключения.
Представен е нотариален акт
№68/27.07.2004 г., том
ІV, рег. №5278,
дело №506 от
2009 г. на нотариус Т.М., по силата на който ответното дружество е закупило от „Б. Т. Т.“ ЕООД,
следния недвижим имот,
находящ се в гр. Б.,
община Б., област В., без адм. адрес,
с площ от
4677 кв.м., представляващо УПИ ІІ-1493 в кв. 131 по плана на гр. Б.,
ведно с изградените в него 11 бунгала и др. нежилищни обекти.
Представено е разрешение за строеж №115/21.12.2004
г. от Община Б., съгласно одобрен „Проект за ПУП
ПРЗ на УПИ
І, кв. 130 и УПИ – ІІ-1493,
кв. 131, гр. Б.,
Варненска област и Инвестиционни проекти на строеж: „Хотелски комплекс „М. М.“
ООД, с подобект: „Х. .к-с
– Корпус А“, находящ се УПИ ІІ-1493
в кв. 131 по плана на гр. Б.,
В. област.
Представени са и разрешение № 42/15.06.2005 г. за строеж: „Трафопост тип КТП 2х1000кVА с електровод 20кV и Разрешение №40/25.04.2008 г. за строеж: „Басейн с обем 200 куб.
м, находящ се УПИ ІІ
– 1493, кв. 131, гр. Б.,
област В.
По делото се намират и Разрешение за ползване №ДК-07-137/07.05.2009
г. на Апартаментен (студиен) комплекс – корпус „А“, включващ апартаментна (хотелска) част, кафе
сладкарница, два офиса,
външен басейн, подпорни стени и ажурна ограда, сградни ВиК отклонения и сградно ел. захранване от КТП до ГРТ, нахоящ се УПИ ІІ-1493,
кв. 131, гр. Б.,
област В.и Разрешение за ползаване №ДК-07-09/10.05.2006 г. на Трафопост тип
КТП 2х1000кVА, 20/0,4кV с кабелна линия
20кV чрез разкъсване на съществуваща кабелна линия между трафопостове ТП5 и ТП6
до КТП, находящ се УПИ ІІ-1493,
кв. 131, гр. Б.,
област Варна.
Представени са договори, сключени от ответното дружество с трети лица
за предоставяне на услуги във
връзка с управлението и поддръжката на комплекс „С.Б.Р.“, находящ се на **
– интернет, поддръжка на асансьорна уредба, чистотата на басейна и водата в него.
Представени са ред трудови договори между ответното дружество и трети
лица с месторабота гр. Б.,
ул. ** на длъжности: камериерки, портиери, чистач –хигиенист.
От изслушани и приети съдебно-технически експертизи на вещите лица инж. П.М., инж. Д.П. и арх. Н.С., както
и от извършеният оглед на място се установява следното: Достъпът до апартаментен-студиен хотел „С.б.“- гр. Б. е контролиран, като е изградена сигнално-охранителна система. Монтирани са видеокамери, като видеонаблюдението се осъществява на екран на рецепцията на сградата и в офиса на управителя. В комплекса е налична денонощна жива охрана и пропускателен режим. Влизането в комплекса се осъществява през определени места, които се контролират с видеонаблюдение, а пропускът е с елекронни карти, електронните карти на собствениците, обитателите и ползвателите на корпус А и корпус Б са еднакви и дават достъп както до обекти в корпус А, така и до обекти в корпус Б. В самата сграда са изградени магазин за хранителни стоки, ресторант /кафе-сладкарница/, зала за игри, конферентна зала. В двора има външен басейн, детска площадка, малък фитнес и поддържан озеленен двор. Имот с идентификатор 07598.305.407 е ограден с ограда от всички страни, с изключение на северната страна, където фасадата изпълнява роля на ограда. На запад към ПИ 07598.304.408, по регулационната граница е изградена ограда от метални оградни колове и телена мрежа. На юг по регулационната граница е изградена ограда от метални оградни колове и телена мрежа. На изток по регулационната граница към имот 07598.307.22 е изградена ограда от метални оградни колове и телена мрежа. В най-стръмната част на имот 07598.307.22 е изградена подпорна стена на границата, която изцяло е разположена в процесния имот. Изградени са и подпорни стени западната и южната граница и над тях е изпълнена ограда с решетки от ковано желязо. Достъпът до сградата се осъществява от улицата, като там е налично видеонаблюдение, рецепция и жива охрана. До вътрешния двор може да се стигне от сградата, като достъпът отново е контролиран и без чип карта не може да се влезе обратно в сградата. В двора може да се влезе и от улицата, но там има бариера. Налично е видеонаблюдение и отново е необходим чип. Достъп до имота и до вътрешния му двор е възможен през бариерата и металната решетъчна врата зад нея, разположени в северозападния ъгъл на имота; през разположения на северната фасада на сградата, корпус А вход/изход, който е входът към рецепцията и през другия вход/изход попадащ в имот 07598.305.395 над топлата връзка между сгради А и Б. До вътрешния двор на имота може да се стигне през две врати разположени в стълбищните клетки на западната фасада. Всички описани начини на достъп се контролират чрез магнитен чип. В имот с идентификатор 07598.305.407 са изградени три сгради – сграда корпус А, складово и машинно помещение към басейна и трафопост. Изграденият басейн изцяло попада в процесния имот. Между сградите в имоти с идентификатори 07598.305.395 и 07598.305.407, именовани корпус А и Б има изградена топла връзка, като достъпа от едната до другата сградата може да бъде осъществен през врата, разположена на междинната площадка на стълбищната клетка. Установява се още, че въпросната стълбищна клета съгласно архитектурния и конструктивния проект е свързана с корпус А, а съгласно ел. проекта с корпус Б.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката на ищците – М.М.– с дела с ответното дружество. От показанията на сведетелката се установява, че тя е законен представител на „К.“ ЕООД, което дружество е собственик на апартамент № 36 в процесната сграда, че за апартамента няма сключен договор с ответното дружество за управление, както и че достъпът на собствениците на апартаменти, които нямат сключен договор за поддръжка и управление до басейна, игралната зала, и др. услуги е ограничен чрез вратите с регулиран достъп, чрез програмиране на чипа да отваря само главния вход и давайки възможност на собственика да стигне само до собствения си апартамент.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до
следните правни изводи:
По първия наведен от ищците спорен въпрос, а именно дали корпус А представлява комплекс от затворен тип,
съдът намира,
че Корпус А не съставлява комплекс от затворен тип,
доколкото до него имат достъп и всички собственици,
ползватели и обитатели на корпус Б, както и предвид факта, че двата корпуса ползват обща стълбищна клетка, или не е налице в случая изискуемото по смисъла на т. 3 от параграф 1 от ДР на ЗУЕС условие за наличие на ограничен достъп за външни лица. Фактът,
че ответното дружество възприема живущите в корпус Б като гости и на корпус А не променя факта,
че двете сгради се намират в отделни парцели и въпреки, че де факто съвместно се управляват като комплекс от затворен тип, формално нямат изискуемите по закон условия да бъдат такъв.
Съгласно чл.
2 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост,
построени в жилищен комплекс от затворен тип се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Фактът, че даден комплекс не е от затворен тип не води обаче автоматично до извода, че ако такъв договор е сключен, то той е нищожен поради противоречие със закона. Неуреждането на такъв договор изрично не следва да отрича възможността за неговото съществуване,
доколкото законът като цяло не забранява сключването на такива договори.
Напротив, стандартна практика е такива договори да бъдат сключвани и при комплекси, които не са от затворен тип.
Видно от нотариалния акт за собственост на ищците, при закупуване на процесния апартамент са представени Разрешение за строеж и разрешение за ползване на сградата. Тоест купувачите при покупката са разполагали с документи, от които е било видно,
че апартаментът се намира в сграда апартаментен (студиен) хотел. Същото се установява и от сключения договор за Договор за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел С.б. - Корпус „А“, вписан в СВ-гр. В. Възраженията на ищците, че извършването на описаните в договора дейности и размерът на дължимите се за тях суми са от компетентността на общо събрание не се споделят изцяло от съда, тъй като в договора са уредени и значителен брой услуги, които не са от компетентността на общото събрание, доколкото касаят или само обслужване на собствения на ищците апартамент, или обекти, които не са в режим на етажна собственост като басейна, дворно озеленяване и др. Фактът, че ищците са постигнали договореност за събиране на обща такса за поддръжката на общите части на сградата с ответното дружество дори и да приповтаря компетентностите на общото събрание, не ги отменя. Натоварвайки ответното дружество с поддръжката на общите части на сградата ищците са се съгласили то да поеме тези дейности срещу определеното в договора възнаграждение. Фактът, че би могло и общо събрание да събере такса за извършването на същите дейности, не прави договорът нищожен, а само подлага под съмнение целесъобразността на подобно решение на етажните собственици, обвързани от вписани договори за поддръжка и управление. В крайна сметка е в компетентността на общото събрание да прецени, че е необходимо събиране на допълнителни средства за поддръжката на общите части, въпреки сключените договори поради ред причини, които не са предмет на настоящото производство, като например поставянето на противопожарни аларми във всеки от апартаментите.
Така, въпреки че комплексът корпус А + корпус Б формално не отговаря на условията на комплекс от затворен тип, видно от целокупния събран по делото доказателствен материал се управлява и стопанисва като такъв, което неминуемо води не само до действителност на сключените договори за поддръжка и управление, но и до необходимостта от такива.
Не се споделят твърденията на ищците, че е нищожна уговорката на клаузата на договора, с която се претендира заплащане на по 10 евро на кв.м жилищна площ, като противоречаща на ЗУЕС, доколкото същата не е определена с решение на общо събрание, а е плод на личната воля на договарящите ищци.
Видно е от снимките на експертизата на инж. М., а и същото се установи и от извършения на място оглед, че целият комплекс е добре поддържан, безупречно чист с множество персонал, който непрестанно се грижи за поддръжката на сградата и общите части. Басейнът е пълен и чист. Асансьорите работят, има налична жива охрана, видеонаблюдение, рецепция и т.н. Или по нищо не може да се заключи за наличие на каквото и да е неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество.
Възникналото последващо нежелание на ищците да заплащат договореното възнаграждение по лежащи вън от договорното основание причини не влече до порочност на същото.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че процесните суми, чието връщане се претендира от ищците, са дължимо платени на годно правно основание, което води до неоснователност на исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника искане, ищците следва да бъда осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в производството. По делото са представени доказателства за заплатени депозити за вещи лица в общ 1 200 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 720,00 лв., или общо 1 920,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.Г.Р., гражданка на Р.Ф., родена на *** ***, Р.Ф.и Д.А.Р., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. в У., и двамата с адрес: *, област В.срещу „М.“ ООД, *** в условията на субективно и обективно
евентуално съединяване искове, с правно основание чл. 34 от ЗЗД, а в евентуалност с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищците заплатените от тях суми по договор от 17.12.2014 г. за поддръжка и управление на Апартаментен (студиен) хотел „С.б.“ – корпус „А“, сключен между ищците в качеството им на възложители и собственици на ап. 57 в комплекса, и ответника, в качеството му на изпълнител, поради нищожност на договора и на клаузата на т.2.1 от договора, представляващи вноски за 2015 г. и 2016 г. в размер на 4805,29 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА Н.Г.Р., гражданка на Р.Ф., родена на *** ***, Р.Ф.и Д.А.Р., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г. в У., и двамата с адрес: *, област В.ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ ООД, *** 920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лв., представляваща направени разноски в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В.в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: