РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Харманли, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20255630200182 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Жалбоподателят „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н **** общ.София, обл.София, представлявано от управителя
П.И.П., чрез пълномощника адв.И.Д., обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП № **********/28.09.2021 на МРРБ, АПИ, с който за нарушение по чл.102
ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2500 лв. и съответната такса в размер на 133,00 лева. Сочи, че електронният фиш е
неправилен, поради съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със
закона, при липса на извършено административно нарушение от обективна и субективна
страна, както и счита наложеното наказание за незаконосъобразно и несправедливо.
Предвид изложеното моли съда да отмени атакувания Електронен фиш като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозира писмена
молба, в която излага подробни съображения по същество. Счита за допустимо съставянето
на АУАН или ел.фиш за такова по вид административно нарушение, но следвало да се
спазват разпоредбите на чл.189е и чл.189ж от ЗДвП. Смята също, че разпоредбата на
чл.189ж от ЗДвП допускала съставянето на ел. фишове само в хипотезата на чл.179 ал.З от
ЗДвП, но не и в хипотезата на чл.179 ал.Зб от ЗДвП, поради което неправилно на
жалбоподателя била ангажирана отговорност по чл.179 ал.Зб от ЗДвП, като бил издаден
ел.фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Отделно от това счита, че е изтекла давността по
чл.80, ал.1,т.5 от НК,вр. чл.84 от ЗАНН. Претендира разноските по делото.
1
Издателят на електронния фиш АПИ чрез процесуалния си представител с молба
от 21.05.2025г. оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2021г. в 10:28 часа, е установено нарушение №
CDD4C562B1B35D86E053041F160A061A, с ППС ВЛЕКАЧ РЕНО ПРЕМИУМ,
регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, в община Харманли, за движение по път А-4
км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушеното е установено е устройство №10161, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-4 км 62+476.
Собственик на ППС е жалбоподателят „Транс Енерджи 2012“ ООД, за което е
представена справка за собственост на превозното средство от електронната система за
събиране на пътни такси - извлечение.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП № **********/28.09.2021, е който на жалбоподателя на
основание чл.187а ал.2, т.З, вр. чл.179 ал.Зб от ЗДвП за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Наложена е и съответната такса по
чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 133.00 лв.
Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС,
в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване. Приета като доказателство е и таблица е
данните за движение на ППС, валидни за датата и часа на нарушението.
Съгласно писмо от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса,тъй като тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на УС на
АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според настоящия състав на съда е допуснато съществено нарушение на
процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, според която
разпоредбата "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
2
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него".
С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени
едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на
тази забрана, в случай че се касае за юридическо лице или едноличен търговец, е
регламентирана в чл.187а ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а именно
имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) е
предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда
тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие
да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.
189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система,
в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
3
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Видно от изложеното, към момента на нарушението не се установява законова
разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1,
изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
По изложените съображения настоящия състав на съда счита незаконосъобразно
на жалбоподателя е издаден електронен фиш, които подлежи на отмяна. В случая
приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на
предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42
т.8 и чл. 44 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания и да представи
доказателства в своя защита.
Безспорно се установява, че административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на ответника по касация, е извършено на 28.09.2021 г., като към
датата на връчване на електронния фиш (31.03.2025г.) е изтекъл срок, надвишаващ три
години от датата на извършване на нарушението. Институтът на давността е приложим и
при административните нарушения и наказания, уреден в Раздел V, Глава девета
"Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" от Наказателния
кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са приложими субсидиарно по силата на чл. 11 от
ЗАНН и към случаите на административните нарушения. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК,
изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което изключва както
наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието. Следователно, изтичането
на предвидената от закона давност е обстоятелство, което на основание чл. 11 от ЗАНН, във
връзка с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК обуславя и изключване на административнонаказателното
преследване за административно нарушение. Тъй като давността е институт на
материалното право, същата следва да се определи с начална дата - датата на извършване на
нарушението, като в разглеждания случай този срок е три години, съобразно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следователно тригодишният срок в случая е изтекъл на
28.09.2024г., с което е погасена възможността за наказателно преследване и ангажиране
отговорността на нарушителя. От страна на административният орган не са предприети
надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни
действия за наказателно преследване на нарушителя съобразно изискванията на чл.81 ал.2 от
НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на
наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК.
Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в
случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е
настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното
4
превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата
на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. В случая липсват по делото доказателства за
заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС.
Следва да бъде посочено, че не е спазен принципа за пропорционалност, като
това е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав
на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното
право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка
не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г.,
С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта
на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните
мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията
не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена
санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за
определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023г., образувано по
преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г.
на Административен съд – Хасково. В Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г.
СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от
ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 2500,00лв.,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът намира, че
налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза,
обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
съгласно която норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети
по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
5
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на
съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага
изводът, че оспореният пред РС Харманли електронен фиш е издаден в противоречие с
принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от ППС за използване на
определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената санкция е в
противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната
от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на
санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Неоснователни са доводите на въззимаемата страна, за прилагане на принципа за
пропорционалност и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН да намали наложената санкция,
като определи такъв размер който е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ.
В тази връзка в т.50 от Решението от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., Съдът на
Европейския съюз е посочил, че по-специално при налагането на наказанието сезираният
съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът
да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост
от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил
предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е
изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. Т.е. само по себе
си законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция
изключва възможността такава преценка да бъде извършвана от съда.
Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища, разглеждащи
идентични казуси, с казуса, по който е постановено решението на СЕС за тълкуване нормите
на Европейското право. В случая е налице идентичност на спорното правоотношение, по
което е постановено цитираното решение на СЕС, със настоящия спор.
От всичко изложено следва, че налагането на имуществена санкция във фиксиран
размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с
принципа за съразмерност, а противоречието с принципа за съразмерност обуславя
незаконосъобразността на процесния ЕФ.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен, и следва да бъде отменен само на това основание, без да бъдат
коментирани другите наведени във въззивната жалба доводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1
ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените пред настоящата съдебна
инстанция разноски е частично основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е
заявено своевременно и се явява доказано от представените договор за правна помощ и
съдействие от 31.03.2025 г., платено в брой. Възражение на въззиваемата страна за неговата
прекомерност е неоснователно, тъй като същото е в размер определен на основание чл. 63д,
ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и същото е в минимален размер
600,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
6
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за
пътищата №********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение по чл. 102 ал.2 от Закон за
движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал.2, т.З вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП, на „Транс
Енерджи 2012“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ***,
представлявано от управителя П.И.П., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., както и съответна такса по чл. 10б ал.5 от
Закон по пътищата в размер на 133.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Транс
Енерджи 2012“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ****
представлявано от управителя П.И.П., разноските по делото в размер на 600,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7