РЕШЕНИЕ
Номер 260594 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 28.09
Година 2020
В публично заседание на 27.08.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
1494 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.К.П.
*** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 2 960, 68
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода **г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – последно число на съответния месец до 17.05.2018 г. в
размер общо на 753, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е
било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр.
дело № **г. по описа на ПРС – **състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски.
Ответникът
“Сиенит” ООД – гр. Пловдив оспорва иска по основание и по размер и
моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч.
гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, е било разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 2 960, 68 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода **г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
последно число на съответния месец до 17.05.2018 г. в размер общо на 753, 73
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, а в полза на Бюджета на съдебната по
сметка на съда - държавна такса в размер на 72, 49 лева. В Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което до ищеца са
били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК
ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа
на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че
искът се явява допустим.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, действително ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като „*“ от * г., като ответникът е изплатил
полагащите му се трудови възнаграждения за периодите месец * г. и * г., а
трудовите възнаграждения на ищеца за периода **г. не са му били изплатени,
макар и да са били начислени (като от ответното дружество не са ангажирани
каквито и да е доказателства, от които да се установява истинността на
твърдението му в отговора на исковата молба, че е заплатило на Н.П. и трудовите
му възнаграждения за процесния период). Същевременно, както вече бе посочено, ищецът
твърди, че не му е било изплатено трудовото възнаграждение за периода **г., а
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от него в
съда, както вече бе посочено, на 02.10.2019 г. – т.е., след изтичане на
тригодишния давностен срок по чл.111, б.А от ЗЗД във връзка с чл.358, ал.1, т.3
от КТ за всяко едно неплатено трудово възнаграждение от месеците на процесния
период.
При така установената
фактическа обстановка, предвид направеното от ответника възражение с отговора
на исковата молба, съдът намира, че по отношение на претенцията за заплащане на
трудови възнаграждения искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли, доколкото това вземане е било погасено по давност към
момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение,
а предвид отхвърлянето на иска по отношение на тази претенция и акцесорния
характер на претенциите за мораторна и законна лихва и с оглед разпоредбата на
чл.119 от ЗЗД, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан и по
отношение на тези претенции.
Ответникът не е
претендирал заплащане на разноски и не е ангажирал доказателства за направени
такива, поради което – независимо от изхода на спора, разноски в полза на
ответника не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К. П., ЕГН **********,***,
против „Сиенит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив – Югоизточна промишлена зона, ул. “Инж. Асен Йорданов”
№ 7, представлявано
от У.В. К. К., със съдебен адрес:***, *,
иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал. от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на
ищеца сумата 2 960, 68 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение на ищеца за периода **г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на
съответния месец до 17.05.2018 г. в размер общо на 753, 73 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, които суми е било разпоредено ответното дружество да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № **г. по описа
на ПРС – **състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.