Решение по дело №1494/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260594
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330101494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260594          Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На 28.09                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 27.08.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  1494 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

            Ищецът Н.К.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 2 960, 68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода **г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на съответния месец до 17.05.2018 г. в размер общо на 753, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “Сиенит” ООД – гр. Пловдив оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 2 960, 68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода **г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на съответния месец до 17.05.2018 г. в размер общо на 753, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, а в полза на Бюджета на съдебната по сметка на съда - държавна такса в размер на 72, 49 лева. В Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства,  действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „*“ от * г., като ответникът е изплатил полагащите му се трудови възнаграждения за периодите месец * г. и * г., а трудовите възнаграждения на ищеца за периода **г. не са му били изплатени, макар и да са били начислени (като от ответното дружество не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява истинността на твърдението му в отговора на исковата молба, че е заплатило на Н.П. и трудовите му възнаграждения за процесния период). Същевременно, както вече бе посочено, ищецът твърди, че не му е било изплатено трудовото възнаграждение за периода **г., а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от него в съда, както вече бе посочено, на 02.10.2019 г. – т.е., след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б.А от ЗЗД във връзка с чл.358, ал.1, т.3 от КТ за всяко едно неплатено трудово възнаграждение от месеците на процесния период.

При така установената фактическа обстановка, предвид направеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че по отношение на претенцията за заплащане на трудови възнаграждения искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, доколкото това вземане е било погасено по давност към момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, а предвид отхвърлянето на иска по отношение на тази претенция и акцесорния характер на претенциите за мораторна и законна лихва и с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан и по отношение на тези претенции.

Ответникът не е претендирал заплащане на разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което – независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К. П., ЕГН **********,***, против „Сиенит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив – Югоизточна промишлена зона, ул. “Инж. Асен Йорданов” № 7, представлявано от У.В. К. К., със съдебен адрес:***, *, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал. от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 2 960, 68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода **г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на съответния месец до 17.05.2018 г. в размер общо на 753, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – **състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

                                                                 

 

 

 

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.