Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147
гр. Троян, 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на втори април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА
СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 75 по описа на съда
за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 440,
ал.1 ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК , предявен от С.П.К. *** против „ОББ“ АД, С.М.С. *** и Р.С.Ш. ***
Предмет на иска по гр.д. №
75/2018 г. е първи етаж от сграда с идентификатор 53707.506.97.1.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: ***, с площ
от 62 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, за който ищцата твърди, че
не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело. Тя сочи, че е
собственик на самостоятелния обект, който се намира в сграда № 53707.506.97.1,
която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53707.506.97. Твърди,
че процесният имот е придобила чрез покупка от С.Р.Г.с нот. акт вх. рег. №
1194, акт № 162, том 4, дело 696 от 05.07.2011 г. на СВ при Троянски РС.
Праводателката й от своя страна придобила имота чрез дарение от ответника Р.С.Ш.,
оформено с нот. акт вх. рег. № 4586, акт № 72, т. 17, дело 3710 от 28.12.2006 г.
на СВ при ТРС. Твърди, че към момента, в който е закупила имота - 05.07.2011 г.,
както и преди това и след това, върху обособения самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 53707.506.97.1.1, представляващ първи етаж от сграда, не е имало
вписана възбрана.
В
молбата се сочи, че имотът е бил част от общ имот, който общ имот бил
ипотекиран в полза на „ОББ" АД клон Ловеч на 10.05.1999 г. с акт вх. рег.
№ 265, акт № 46, том 1 на СВ при ТРС за обезпечение на задължение на ЕТ „Роки -
СЛ - Р.Ш." към същата банка. Ипотеката била частично обезсилена с решение
по гр.д. № 446/2004 г. на ТРС. Твърди се, че от страна на банката не е правено
искане за вписване на възбрана върху имота и такава не е вписана по изп.д. №
247/2000 г. на ДСИ при ТРС. Ипотеката е напълно заличена поради неподновяването
й след изтичането на 10 годишен срок на 10.05.2009 г., но официално заличаването
е вписано на 13.07.2011 г. с вх. рег. № 1226, акт № 99, том 1 от
Ищцата
твърди, че с решение по гр.д. № 446/2004 г. на ТРС, потвърдено с решение по
в.гр.д. № 557/2004 г. на ЛОС, потвърдено и с решение по гр.д. № 715/2005 г. на
ВКС, е признато за установено по отношение на „ОББ" АД, че ½ от поземления имот в с. О.,
Ловешка област, от 1075 кв.м., застроен с двуетажна жилищна сграда, гараж и
други подобрения, е индивидуална собственост на Л.И.Ш., с която не е обезпечено
вземането на „ОББ" - АД.
Л.И.Ш. и Р.С.Ш. са
извършили делба на съсобствения имот по гр. д. № 186/2006г. на ТРС, с която са
поделили целия имот в с. О., като в дял на Р.Ш. е поставен първият етаж от
двуетажната жилищна сграда, а в дял на Л.Ш.е поставена останалата част от
имота. Делбата е влязла в сила на 03.07.2006 г. След извършването на делбата Л.Ш.се
е снабдила с нотариален акт за получения от нея дял от имота - нот. акт вх.
рег. № 4677, акт № 150, том 17, дело 3789/29.12.2006 г. на СВ при ТРС, а Р.Ш.
се е разпоредил със своя дял в полза на С.Г.съгласно нотариалния акт, посочен
по-горе.
В молбата се твърди, че
върху първия етаж от сградата с идентификатор 53707.506.97.1.1 никога не е
вписвана възбрана. Същият е обособен след извършването на делбата. Твърди се,
че дори и след заличаването на ипотеката срещу имота продължавали да се
извършват изпълнителни действия по изп.д. № 247/2000г. на ДСИ при ТРС. Ищцата
излага, че преди време била уведомена, че имотът й е продаден чрез публичен
търг по посоченото изпълнително дело № 247/2000 г. на ДСИ при ТРС на Анатолий
Кирилов Атанасов. Твърди, че публичната продажба от съдебния изпълнител не може
да произведе правно действие, тъй като длъжникът Р.Ш. не е бил собственик на
имота към момента на извършване на продажбата.
Ищцата е изложила твърдения, че е придобила имота и чрез давностно владение –добросъвестно го е
владяла повече от 5 години след като е закупила същия с нотариален акт.
Направено е искане съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на тримата
ответника, че Р.С.Ш., като длъжник по изп.д. № 247/2000г. по описа на
ДСИ-Троян, не е собственик на процесния имот към 28.09.2017 г. Претендира
направените в производството разноски.
Подаден е отговор от ответника Р.Ш. / длъжник по изпълнителното дело/, в
който същият признава иска.
Постъпил е и отговор от ответното дружество „ОББ“ АД / взискател/, чрез
пълномощника адв.К.Я. от ПлАК, в който е взето становище за недопустимост на
предявения иск. Изложеното в отговора становище за недопустимост на иска е с посочени три отделни основания: липса на
правен интерес; неправилно насочен иск спрямо ответниците, предвид
междувременно влизане в сила на Постановлението за възлагане на имота, изнесен на
ПП по ИД № 247/2000г.; съответно - и липсата на предпоставката ищецът да е във
владение на вещта към момента на налагане на възбраната върху имота.
Твърди се, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК, защото тя се позовава на вещни права,
произтичащи именно от правата на длъжника, т.е. не отрича последният да е бил
титуляр на правото на собственост върху имота, а признава правото на длъжника
върху имота, който по транслативен способ е станал нейна собственост. Излага
се, че искът по чл.440 ГПК е допустим само ако се отрича правото на длъжника,
защото чрез насоченото изпълнение евентуално биха се засегнали права на
конкурентен действителен собственик.
В отговора на „ОББ“ АД е направено
искане да се остави исковата молба без уважение, като неоснователна и
недоказана, и на ответното дружество да се присъдят направените разноски.
Ответникът С.М.С. оспорва предявения иск като
недопустим с аргументи, че ищцата не е притежава активна процесуална
легитимация за предявяване на конкретната претенция.
В съдебно заседание ищцата се явява лично с пълномощника си-адв.В.А.
***, който поддържа заявената претенция и прави искане същата да бъде уважена.
Адв.А. е представил писмена защита, в която е изложил своите доводи.
За ответното дружество „ОББ“
АД в съдебно заседание се явява пълномощника
- адв.К.Я. ***, който в хода на производството и по съществото на
спора поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В
представената по делото писмена защита адв. Я. подробно мотивира искането да
бъде отхвърлен предявения иск и на ответното дружество да бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Ответникът Р.С.Ш., редовно призован, не се явява в с.з. и не се
представлява.
Ответникът С.М.С. се представлява в с.з. от адв.К. ***, която прави
искане предявения иск да бъде отхвърлен, като в представена писмена защита е
доразвила своите правни доводи във връзка с искането.
По допустимостта на предявените искове:
В TP № 3/10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 год. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим и е налице
правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение
за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху
дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника
върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта,
предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само
обуславят правния интерес за предявяването му. Предвид изложените твърдения в
ИМ, съдът счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на
специалния отрицателен установителен иск.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във
връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че ответникът Р.С.Ш. е длъжник по изп. дело №
247/2000г. по описа на СИС при РС-Троян , по което дело ответната „ОББ“ АД е
взискател. Спорно е третият ответник-С.М.С. присъединен взискател ли е. Спорно
е между страните обстоятелството върху първия
етаж от сградата с идентификатор 53707.506.97.1.1 вписвана ли е възбрана и кога,
както и вписаната възбрана по изп.д. № 192/2004г. на ДСИ при ТРС има ли
действие към публичната продан по изп.д. № 247/2000г. по описа на същия съд.
За доказване на
твърденията, изложени в ИМ, ищцата е представила писмени доказателства и е
ангажирала гласни доказателства. Писмени доказателства са ангажирани и от
ответната „ОББ“ АД. От тях се установява
, че в СИС при Районен съд гр. Троян на 07.11.2000 г. е
образувано изпълнително дело № 247/2000 г. на основание изпълнителен лист от
12.09.2000 г. на Районен съд гр. Троян по гр.д. № 545/2000 г. със страни:
взискател "ОББ" АД гр. София и
длъжник ЕТ "Роки- СЛ Р.Ш.", представлявано от Р.Ш., за сумата
59 610. 00 /петдесет и девет хиляди шестстотин и десет/ лева, заедно със
законна лихва от 31.08.2000 г., сумата 2 374.03 /две хиляди триста
четиридесет и седем лв. и три ст./ лв. лихви, сумата 560.63 /петстотин и
шестдесет лв., шестдесет и три ст./ лева наказателна лихва, както и сумата
1 240. 00 /хиляда двеста и четиридесет/ лв. ДТ. Вземането на банката е
обезпечено с договорна ипотека № 46, т. 1, дело 469 от
С резолюция от 20.03.2006 г. на ДСИ към изп. дело №
247/2000 г. са присъединени изпълнителни дела № 192/2004 г. и № 193/2004 г.,
които са образувани по изпратени от СИС при PC гр. Ловеч изп. дела № 299/2001
г. и 354/2002 г. с длъжник Р.С.Ш. и взискател С.М.С., както следва, изп. дело №
192/2004 г. /№ 299/2001 г. на СИС Ловеч
по изп. лист от 29.08.2001 г. по гр.д. № 745/2001 г. на Районен съд
Ловеч за сумата 6 000,00 /шест хиляди/ германски марки, както и сумата 426,00
/четиристотин двадесет и шест/ лв. съдебно деловодни разноски; По изп. дело №
193/2004 г. /№ 354/2002 г. на СИС Ловеч/ по изп. лист от 30.07.2002 г. за
сумата 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лв. със законна лихва от 03.07.2002
г., сумата 250,00 /двеста и петдесет/ лв. уговорена между страните лихва,
сумата 609.78 /шестстотин и девет лв., седемдесет и осем ст./ лв.мораторна
лихва, както и сумата 284,60 /двеста осемдесет и четири лв. и шестдесет ст./
лв. съдебно деловодни разноски.
По изп. дело № 192/2004 г. е наложена възбрана върху дворно
място с площ 1075 кв.м., находящо се във вилна зона
на с. О. и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, съставляващо по регулационния план на селото парцел X в кв.
6, при граници: улица, парцел XI, парцел IX и селскостопански имоти, вписана
под № 139, т. 1 от 12.11.2004 г. в Служба по вписванията гр. Троян, който е
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 247/2000 г. С молба вх. №
755/17.06.2010 г. Л.Ш.е представила протокол от 03.07.2006 г. по гр. д. №
186/2006 г. на Районен съд гр. Троян, според който тя става изключителен
собственик на Поземлен имот с площ 1075 кв.м., находящо
се във вилна зона на с. О., съставляващо по
регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел XI,
парцел IX и селскостопански имоти, заедно с целия втори етаж от масивна вилна
сграда, построена в имота със самостоятелен вход, както и ид. част от сградата,
както и гараж и барбекю и всички подобрения в имота. Молбата и приложенията са
връчени на взискателите по делото и с молба вх. №
1058/31.08.2010 г. от "ОББ" АД е поискано изпълнението да се насочи
срещу първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обособен като
самостоятелен обект, заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, която
сграда е построена в Поземлен имот с площ 1075 кв.м., находящо
се във вилна зона на с. О., съставляващо по регулационния план на селото парцел
X в кв. 6, при граници: улица, парцел XI, парцел IX и селскостопански имоти.
Насрочен е опис на обекта за дата 18.04.2011 г. С молба вх. № 636/13.04.2011 г.
Р.Ш. е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено поради това, че
взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия по изп. дело №
247/2000 г. в продължение на повече от 2 години. С резолюция от 15.04.2011 г. е
постановен отказ да бъде прекратено делото, който е изпратен с писмо с обратна
разписка на длъжника, но същият не е потърсил писмото и то е върнато в цялост в
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд гр. Троян.
На 18.04.2011 г. е съставен протокол в с. О., обл.
Ловешка, при който е отбелязано че длъжникът Р.Ш., редовно уведомен за описа,
не се е явил да осигури достъп, но по делото има вече извършен опис и нов не е
необходимо да бъде извършван, като на вещото лице инж. П. В.е поставена задача
да изготви актуална оценка на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
обособен като самостоятелен обект, заедно с ид. част от общите части на
сградата, която сграда е построена в Поземлен имот с площ 1075 кв.м., находящо се във вилна зона на с. О., съставляващо по
регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел XI,
парцел IX и селскостопански имоти. В протокола е
отразено, че обектът
е идентифициран по кадастралната карта и представлява самостоятелен
обект с идентификатор 53707.506.97.1 със застроена площ 54 кв.м. Изготвено е
заключение на вещо лице с оценка на описания обект, което е изпратено на
страните по делото, на длъжника е изпратено с писмо с обратна разписка, не е
потърсено и е върнато в цялост.
По делото са насрочвани няколко извършването на публична
продан, която е била нередовно разгласена.
Със заявление вх. № 346/01.03.2012 г. Силвия
Радославова Гоцева- дъщеря на длъжника Р.Ш. и бивш собственик на имота, е
уведомила съдебният изпълнител, че ипотеката върху подлежащия на принудително
изпълнение имот не е подновявана и е заличена. Заличаването е отбелязано под №
99, т. 1 от 13.07.2011 г. в Служба по вписванията гр. Троян.
С нот. акт № 72, т. 17 от
28.12.2006 г. Р.Ш. е дарил имота на дъщеря си С.Г., а с нот
акт № 162, т. 4 от 05.07.2011 г. Гоцева е продала имота на ищцата С.П.К..
С молба вх. № 875/14.05.2012 г. длъжникът Р.Ш. е
направил възражение за несеквестируемост на имота и е
поискал отмяна на насрочена публична продан и вдигане на възбраната. С
резолюция от 18.03.2013 г. е отказано вдигане на възбраната и е прието, че несеквестируемостта върху имота е отпаднала, тъй като
длъжникът се е разпоредил с имота си след вписване на възбраната.
Насрочена е публична продан на първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.506.97.1 по
кадастралната карта на с. О., общ. Троян, обл. Ловешка, със застроена площ 54
кв.м., заедно с 34 идеална част от общите части на сградата от 22.04.2013 г. до
22.05.2013 г., която е редовно разгласена и с протокол от 23.05.2013 г. е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
Подадена е жалба вх. № 1111/10.04.2013 г. от Р.Ш. -
длъжник по изп. дело № 247/2000 г. срещу действията на ДСИ при PC гр. Троян,
изразяващи се отказ за вдигане на възбраната върху недвижим имот, предмет на
изпълнението. С определение № 1047/12.12.2013 г. по гр. д. № 623/2013 г. на
Окръжен съд Ловеч жалбата е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима.
По делото е изготвена актуална оценка на имота,
предмет на публична продан и с резолюция на ДСИ от 26.01.2015 г. е насрочена
публична продан от 27.02.2015 г. до 27.03.2015 г., която е редовно разгласена. Постъпила
е жалба вх. № 438/19.02.2015 г. от длъжника Р.Ш. срещу действията на държавния
съдебен изпълнител при PC - Троян по изп. дело № 247/2000 г. с мотиви, че имотът,
върху който е насочено изпълнението, представляващ първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 53707.506.97.1, е несеквестируем
по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. С решение № 172/17.06.2015 г. по в.гр.д. № 289/2015 г. на Окръжен съд Ловеч жалбата е
оставена без уважение.
Обявена е публична продан на процесния недвижим имот
от 06.07.2015 г. до 06.08.2015 г., която поради нередовно разгласяване е пренасрочена от 08.09.2015 г. до 08.10.2015 г. С протокол от 09.10.2015 г. проданта е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. С молба вх. №
1911/16.10.2015 г. взискателят „ОББ" АД, чрез пълномощника си адв. Кр.Я.,
е поискал определянето на нова начална цена. Изискана е данъчна оценка на имота
и е изготвено заключение на вещо лице за определяне на пазарната цена на имота.
Насрочена е публична продан от 15.01.2016 г. до 15.02.2016 г., която е
нередовно разгласена. Насрочена е от 16.12.2016 г. до 16.01.2017 г. при
условията на нередовно разгласената продан, отново е констатирано че е
нередовно разгласена и е пренасрочена от 24.01.2017 г.
до 24.02.2017 г., която е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
С молби вх. № 339/15.09.2017 г. и № 336/15.09.2017 г.
взискателите по делото са поискали извършването на
нова продан. Обявена е нова публична продан от 12.05.2017 г. до 12.06.2017 г.,
която е нередовно разгласена и пренасрочена от
04.07.2017 г. до 04.08.2017 г., отново нередовно разгласена и пренасрочена от 18.08.2017 г. до 18.09.2017 г.
С протокол от 19.09.2017 г. за купувач на имота е
обявен А.К.А.от гр. Ловеч за сумата 12 000 лева. Сумата е внесена по сметка на
PC –Троян на 20.09.2017 г. С постановление от 28.09.2017 г. имотът е възложен
на купувача. Постъпила е жалба вх. №
1381/18.10.2017 г. от Р.Ш. срещу постановлението за възлагане. С решение от
21.12.2017 г. по в.гр.д. № 683/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч жалбата е
оставена без уважение.
Постъпила
е въззивна жалба от С.К. срещу
Постановление от 28.09.2017 г. за възлагане на недвижим имот с
твърдения, че цялата процедура по публичната продан е незаконосъобразна, като е
продаден недвижим имот, възбраната върху който е следвало да бъде заличена
служебно от ДСИ при ТРС след 15.03.2017 г., като вместо да заличи възбраната,
ДСИ е продължил изпълнителните действия. По образуваното в.гр.д. № 30 по описа
на ЛОС за
По делото съдът разпита доведените от ищцата
свидетели И.К.И.и М.М.М.. Свидетелите
сочат в своите показания, че през 2000 – 2002г. ищцата е извършвала ремонтни
дейности по къща във вилната зона на с.О., като свид. И.е бил нает да й
направи на двора камина, цокъл и плочки.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна страна намира
следното:
В TP № 3/10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 год. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл.440, ал.1 ГПК, а само
обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска
да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се
отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение
върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това е прието, че за да
е допустим искът, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е
приключило.
В настоящия случай принудителното изпълнение върху
процесният недвижим имот не приключило към 23.02.2018г., тъй като ИМ по настоящето производство
е вписана на 29.01.2018г., като съдът с определение от 31.01.2018г. е
постановил обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп. д. № 247/2000
г. по описа на СИС при Троянски районен съд“
Съдът не споделя доводите на
адв.А., че по изп.д. № 247/2000г. по описа на ДСИ при РС-Троян няма
присъединени взискатели по предвидения в ГПК ред.
Съгласно
ТР № 2/2013 г. „За вписаната възбрана всеки кредитор може да се уведоми и да се
присъедини към образуваното висящо изпълнително дело. Идеята на законодателя е
да не се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един
длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се
присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Присъединилият се взискател
има същите права, както и първоначалния взискател, и се ползва от извършените
действия до този момент – чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Участието му в привилегиите
е гарантирано при спазване реда на привилегиите”.
За
присъединяването на кредитор във вече образувано изпълнително производство
срещу същия длъжник законът не изисква изричен акт на съдебния изпълнител.
Достатъчно е кредиторът да е отправил писмена молба по вече образуваното
изпълнително производство, с която да предявява искане за присъединяване, и да
е представен годен за изпълнение изпълнителен титул или удостоверение от
съдебния изпълнител. Целта на присъединяването е да се удовлетвори присъединеното
вземане от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по
висящия изпълнителен процес, като присъединеният взискател се ползва от
извършените преди и след присъединяването изпълнителни действия.
Кредитор,
в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана,
се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху
предмета на обезпечението. Като в този случай присъединяването става по силата
на закона и не е необходимо писмена молба от кредитора за присъединяване.
По изп.
дело № 192/2004 г. е наложена възбрана върху дворно място с площ 1075 кв.м., находящо се във вилна зона на с. О. и построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, съставляващо
по регулационния план на селото парцел X в кв. 6, при граници: улица, парцел
XI, парцел IX и селскостопански имоти, вписана под № 139, т. 1 от 12.11.2004 г. в Служба по вписванията
гр. Троян, част от който е предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
247/2000 г., а именно: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 53707.506.97.1. Съгласно чл.453, ал.1, т.1 ГПК, на взискателя и на
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права,
които не са били вписани преди възбраната.
С оглед на което съдът приема, че
извършената разпоредителна безвъзмездна сделка между отв.Р.Ш. и неговата дъщеря
С.Г., оформеня с нот. акт за дарение вх. рег. № 4586, акт № 72, т. 17, дело
3710 от 28.12.2006 г. на СВ при ТРС, извършена след вписване на възбраната, няма действие по отношение на взискателите.
Няма действие и последващата възмездна сделка между продавача С.Г.и купувача С.К..
Действието на разпореждане с възбранения имот е недействително спрямо
взискателите. Недействителността на
разпореждането е относителна. Тя важи само в полза на взискателя и
присъединилите се кредитори. В отношенията между длъжника и третото лице недействителността
не важи, като продажбата на възбранен имот подлежи на разваляне по съдебен ред.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4
от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2017г., трето лице, чието право е засегнато от изпълнението
по смисъла на чл.440 ГПК, е всяко лице,
което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин
правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите
субективни предели.
Установено е по делото, а и твърденията на ищцата са, че тя е придобила
процесния първи етаж от сградата чрез възмездна сделка, като праводателката й е
придобила имота от длъжника по изпълнителното дело след вписване на възбрана
върху имота.
Предвид което съдът намира за доказано, че към
момента на вписване на възбраната длъжникът по изпълнението Р.С.Ш. е бил
собственик на първи етаж от сграда с идентификатор 53707.506.97.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на имота: с. О.***, с площ от 62 кв.м., с предназначение на самостоятелния
обект: жилище-апартамент.
Макар и ищцата да е направила искане да се установи към 28.09.2017г., че
длъжникът Ш. не е собственик, то съдът в проекто-доклада, при разпределение на
доказателствената тежест, указа на страните, че релевантният момент , към който
следва да се установи, че длъжникът е или не е собственик на възбранения имот,
е именно налагането на възбраната.
Съдът намира, че не се доказаха твърденията на ищцата за
придобито право на собственост върху процесния имот по давностно владение.
Макар и съда да
прие представения в първото с.з. предварителен договор с посочена дата на
сключване 17.09.1999г. и с нотариална заверка от 27.02.2001г., то не кредитира
същия, тъй като, от една страна, в ИМ ищцата никъде не е изложила твърдения във
връзка с този договор. В ИМ тя е посочила, че претендира придобиване по
давност, считано от датата на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт от
05.07.2011 г. От друга страна, този предварителен договор е сключен само от
отв.Ш., а към 17.09.1999 г. имотът е бил СИО.
Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва
два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Изложените твърдения от ищцата за придобиване правото
на собственост по давност не се доказаха със събраните доказателства.
Разпитаните свидетели само заявиха, че в периода 2000-2002г. тя е извършвала
подобрения на двора на имота.
Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответната «ОББ»АД и на отв. С.М.С.
разноските за ностоящето производство съгласно представени списъци по
чл. 80 ГПК, съответно на дружеството 520.09 лв. за заплатен адвокатски хонорар,
а на С. – 450.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази отразеното
в представените два договора за правна помощ, намира следното: В договора за
правна помощ, сключен между «ОББ» АД и адв.Кр.Я., в който е посочена сумата от 520.09
лв., е отразено, че същата е платима чрез банков превод по посочена сметка. Не
е приложен документ, удостоверяващ банковия превод. В договора за правна помощ,
сключен между С.М. и адв.К., в който е посочена сумата от 450.00 лв., е
отразено, че са платени, но не е посочено дали е в брой или по сметка.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от
061.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
В случая, предвид непредставяне
на доказателства за банков превод по отношение на ответника «ОББ» АД, както и
неотразяване начина на плащане по отношение на отв.М. , съдът не следва да
присъжда разноски, тъй като не е доказано заплащането им.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.440, ал.1
от ГПК, предявен от С.П.К. *** против „ОББ“ АД,ЕИК *********, С.М.С. *** и Р.С.Ш.
***, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че длъжникът
по изп.д. № 247/2000г. по описа на СИС-Троянски районен съд Р.С.Ш.
не е собственик на първи
етаж от сграда с идентификатор 53707.506.97.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.О., с адрес на имота: с. О.***,
с площ от 62 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент,
към 28.09.2017г., като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: