Мотиви към Присъда № 14 от 28.06.2019 г. по НОХД № 181/2019 година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Р. А. Р. с ЕГН ********** в това, че на 22.01.2019 г. в
с. А.о, община Свищов направил опит да се съвкупи с лице ненавършило 14-годишна
възраст – И.С.Р., като извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК, а деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини
(бил е забелязан и
прекъснат от Р.Й.А.и П.И.Д.) – престъпление по чл.151, ал.1 вр.
чл.18,ал.1 от НК.
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че в съдебно заседание подс.Р. призна фактите
изложени в обвинителния акт и призна вината си. Тази фактическа обстановка се
потвърждава и от останалите събрани в досъдебното производство писмени и гласни
доказателства. От безспорно се установява, че на инкриминираната дата
подсъдимият е направил опит да се съвъкупли със
своята племенница, ненавършила 14 години. Няма доказателства, които да сочат
извършено престъпление по чл.152 от НК, а самото деяние останало недовършено по
причини, независещи от дееца. Моли съда
да го признае за виновен по повдигнатото обвинение, като предлага да му се
наложи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а
от НК да се намали с 1/3 или предлага лишаване от свобода в размер на 2 години.
Представителя на държавното обвинение предлага изтърпяването на това наказание
на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от 5 години,
както и да се определят пробационни мерки.
Частният обвинител и граждански
ищец чрез особения представител адв.И.И. от ВТАК моли съда с оглед направеното самопризнание на
основание чл.371, т.2 от НПК и събраните доказателства, които го
подкрепят, да признае подсъдимия за виновен. Споделя становището на държавното
обвинение за налагане на наказание в размер на 3 години лишаване от свобода със
5 години изпитателен срок. Счита, че това наказание би изпълнило целите на
генералната и индивидуалната превенции и е справедливо с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, направеното от него самопризнание и съдействието , което
същият е направил в хода на разследването. С оглед на това счита, че така
определеното наказание следва да бъде редуцирано на основание чл.58 а от НК и
да се намали с 1/3. Подкрепя предложението на прокурора в изпитателния срок да
бъде приложена пробационна мярка, която осъдения
следва да търпи. Моли съда да уважи
гражданския иск. По делото били събрани доказателства, от които се установява,
че семейството е напуснало населеното място след извършване на престъплението.
Подсъдимият Р.Р.
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
не желае събирането на доказателства за тези факти. Признава се за виновен и изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия адв. С.П.
пледира за изясненост на фактическата обстановка. Счита,
че правната квалификация на деянието е напълно изяснена, като липсват основания
да се приеме, че е извършен някои от съставите на чл.152 от НК. Деянието на
подсъдимия следва д се квалифицира като такова по чл.151, ал.1 от НК вр. чл., ал.1 от НК. Счита, че наказанието което съдът
следва да определи е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което
обуславя наказанието да е в минимален размер, след което наказанието да бъде
редуцирано на основание чл.58а от НК. Според защитата процесуалното поведение
на подзащитния му, липсата на предишни осъждания и
наличието на смекчаващи вината обстоятелства, обуславят и прилагането на
института на условно осъждане. Счита искането за налагане на пробационни мерки в изпитателния срок за неоснователно, тъй
като нито подсъдимия, нито деянието му се отличават с някаква по-особена степен
обществена опасност. По отношение на гражданския иск счита не са налице данни по делото
пострадалото дете да се е чувствало объркано, да е почувствало срам и
тревожност, дори напротив то не е разбрало какво се случва, поради което не са
настъпили неимуществени вреди, а гражданския иск следва да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.А.Р. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – Ловеч, български гражданин,
с начално образование, не работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Р. *** в имот, собственост на лице от същото село. Имотът
представлявал двор, с построена в него къща, с пристройка. В къщата живели
неговата племенница - постр. И.С.Р., родена на ***г.,
заедно със своята майка С.Р., нейният съжител - в.й., както и другите четири
малолетни деца на семейството. В пристройката към къщата живеел подс. Р.Р., заедно със своя брат,
баба и нейният съжител.
На 22.01.2019 г. подсъдимият Р.Р. предложил на своята
седемгодишна племенница И.Р. да правят секс, на което тя се съгласила. Двамата отишли
в изоставен имот, в който имало изградена плевня. Плевнята представлявала
едноетажна кирпичена постройка, с големи пукнатини в стените, през които можело
да се наблюдава вътрешността. Вътрешнната част на
плевнята била обособена в две помещения. Постройката се намирала в
непосредствена близост до улицата ( улица „12-та“ в селото). Достъпът до имота
бил безпрепятствен, тъй като част от оградата липсвала, а друга част била
съборена.
Подсъдимият и
малолетната Р. влезли в плевнята, където имало постлан на земята мръсен чаршаф.
Двамата легнали върху чаршафа, като преди това момичето си смъкнало долнището
на анцуга и бельото, а подс. Р. - дънките,
с които бил обут и бельото си. След като легнали, подсъдимият обърнал детето с
лице към стената и с гръб към него. Подсъдимият се притиснал към детето и започнал
да я опипва с едната ръка в областта на слабините. С другата ръка той държал
половия си орган, като се опитвал да проникне в момичето. В същото време И.Р.
започнала да вика „Чакай бе вуйчо!,Недей вуйчо!“ Думите й били чути от св. Р.А.,
който по същото време вървял по ул. „12-та“. Свидетелят извикал св. П. Д.,
който се намирал наблизо и двамата се приближили към плевнята. През една от
пукнатините св. Р.А. погледнал във вътрешността на постройката. Видял подсъдимия,
който лежал с гръб към стената със свалени дънки и
бельо. Видял, че пред него лежи дете. Тъй като и подсъдимия и св. Р. били в
момента обърнати с гръб към св. А., последният не ги разпознал. Свидетелят
видял как подсъдимият с долната част на
тялото си извършва действия напред - назад. Св. П. Д. се приближил към
пукнатината и също погледнал вътре. През това време св. Р.А. заобиколил плевнята, влязъл вътре и извикал „Какво правиш
бе, глупак? Не те ли е срам?“. В този момент подс.Р.
и момичето се отделили един от друг и се изправили. Тогава и св. А. ги
разпознал. И.Р. си дръпнала нагоре анцуга без да каже нищо на свидетеля. След
това излязла от плевнята и се прибрала в дома си. Св. А. заявил на подсъдмия, че ще каже за видяното на баща му и също
напуснал плевнята. Детето се прибрало, но несъобщило на своите родители за случилото
се.Свидетелят Р.А. казал за видяното от него на своя брат, който от своя страна
уведомил кмета на селото. По подадения от кмета сигнал било образувано
досъдебното производство. След образуването на наказателното производство е
проведено освидетелстване на малолетната И.Р.. При същото не са установени
видими травматични увреждания и зацапвания по нейното тяло. С протокол за
доброволно предаване от 23.01.2019г. съжителят на майката предал дрехите, с
които малолетната е била облечена на
22.01.2019г. и които са приобщени по делото като веществени доказателства. С
протокол за обиск и изземване от23.01.2019г. подс. Р.
Р. предал дрехите, с които е бил облечен на 22.01.2019г.По делото е изготвен и
протокол за освидетелстване на лице, при който са иззети следните веществени
доказателства: косми от главата и косми от генитална област на Р.А.Р.; обтривка от полов член на Р.А.Р.; нокти от лява и дясна
ръка на Р.А.Р.; обтривка от лява ръка и дясна ръка на
Р.А.Р..
В хода на разследването била
изготвена на СМЕ на веществени
доказателства, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019г.
- розово-бял чаршаф, както и на предадените с протокол за доброволно предаване
вещи - два чифта детски чорапи (жълти и с мече, розова детска грейка и детски
потник с розово-бяло райе, горнище и долнище на анцуг – черни на цвят с розови
кантове, чифт детски обувки с розови кантове, долно бельо сиво на цвят с надпис
„Areal“, както и на вещи иззети от подсъдимия с
протокол за личен обиск - сини боксерки и дънков панталон с оранжев колан. От заключението на вещото
лице се установява, че по следните веществени доказателства : розово-бял
чаршаф, два чифта детски чорапи (жълти с мече), горнище и долнище на анцуг-
черни на цвят с розови кантове и дънков панталон с
оранжев колан не са установени наличие на следи от кръв и семенна течност с
човешки произход. Установено е наличие на косми които се прилагат под номер,
описан за всеки от тях. По веществените доказателства розова детска грейка и потник
с розово-бяло райе, както и по сини боксерски се установява наличие на следи от семенна
течност с човешки видов произход. От тях са отделени проби чрез изряване. По веществените доказателства детски обувки с
розови кантове и долно бельо сиво на цвят с надпис „Areal“
не са установени следи от косми, кръв и семенна течност с човешки произход.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена СПЕ, чието заключение установява, че Р.А.Р.
страда от лека степен на умствена недоразвитост. Съобразявайки резултатите от
клиничното психиатрично експертно изследване и наблюдение при осв.Р., които сочат, че същият познава и осъзнава
стойността на парите и умее борави с тях по предназначение, че при него е
налице сравнително добра за възможностите му, практическа социализация, която
му дава възможност да обслужва сам своите потребности, да бъде полезен на себе
си и да общува, макар и на едно доста повърхностно и елементарно ниво, както и
че осв. притежава способността да разпознава и
правилно определя абстрактни категории позволено-забранено, добро-лошо, и прави
логическа връзка от типа престъпление-наказание, формулирайки задоволителни
категорията престъпление, престъпник, закононарушение, експертизата смята, че
умствената изостаналост при осв.Р. е от лека степен.
Съгласно МКБ -10, заболяването Лека степен умствена изостаналост се кодира като
F 70. При така направените
експертни анализи, вещото лице установило, че при Р. не са налице белезите на
душевно страдание в тесния смисъл на това понятие и развитието на интелекта и
общите способности съответства на лека степен умствена изостаналост. Не се
отбелязват белезите на психично разстройство, което да представлява или да
покрива критериите „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“
или „умствена недоразвитост“ по смисъла на чл.33 от НК. В момента на
освидетелстването Р. е със запазени психични годности
и психичното му състояние позволява да участва в наказателния процес, като може
правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото, да разбира
свойството и значението на извършените спрямо него следствени действия стига да
има желание за това. След като при Р. не се отбелязват белезите на псифимно разстройство, което да представлява или да покрива
критериите „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“ или
„умствена недоразвитост“ по смисъла на чл.33 от НК, то същият е можел да разбра
свойството и значението на извършеното от него деяние и към момента на
извършването му е можел да ръководи постъпките си. Според вещото лице
освидетелствания е с нисък праг на самокритичност, инителектуалното
му ниво е лека умствена изостаналост. Интелектуалното и психологично развитие
на лицето не съответства на календарната му възраст, изоставането е в лека
степен.
В хода на разследването била
назначена и комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза. Вещите лица са дали заключение, че освидетелстваното дете И.Р. е с
общо интелектулно функциониране на в рамките на долна
граница на норма, с правило нервно-психично развитие. Осв.
дете не страда от психично заболяване. Не се установяват данни за разстройство
на психичното развитие. В настоящия момент от изследванията на детето не се обективизират данни за психична болест в тесния смисъл на
това понятие и разстройство на психичното развитие, което да възпрепятства участие
на детето в съдебно производство като свидетел. Предвид възрастта участието му
трябва да бъде сведено до минимум с оглед превенция на психотравмиращи
стресови ситуации и евентуално последващо емоционално и поведенческо
разстройство. От проведените изследвания не се установи психично заболяване в
тесния смисъл или разстройство в психичното развитие, което би възпрепятствало
детето да разбира свойството и значението на извършеното с него. От направените
изследвания не се установяват данни в тесния смисъл на думата или разстройства
в психологичното развитие, които да нарушат способността на лицето правилно да
възприема и да възпроизвежда фактите и обстоятелствата, обективизиращи
извършеното спрямо нея престъпление. Може да възпроизвежда конкретно- образно
случилото се с нея, вкл. описаното в материалите по д.п. Не следва да се
очакват разкриване на причинно-следствени връзки и абстрактни умозаключения от
детето. Предвид възрастта му и изводимата от нея психична незрялост се намалява
надеждността на показанията ѝ, разгледани самостоятелно и е необходимо
допълнително да се верифицира разказа ѝ за преживяното с останалите данни
по делото. Към момента на претензираните деяния
детето е малолетно, във възраст, в която все още не са развити годностите за ръководено на постъпките за противодействие
при упражнено насилие. Общото интелектуално развитие на детето И.Р. отговаря на
календарната възраст, с равнище на интелекта отговарящ на твърде нисък вариант
на норма, който може да се разглежда на контекста на особеностите на културната
микросоциална-среда, към която принадлежи, потребностите и нивото на познавателно
развитие в нея. Не се установяват данни за налични травматични спомени за
преживяно насилие у детето, което е обяснимо с неизградеността
на сексуалните представи и общуване между половете с липса на социална и
когнитивна зрялост за разбиране на случилото се, което само по себе си води до
намаляване на негативните последици от евентуално стресогенното
му въздействие върху индивида.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и веществени
доказателствени средства: обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство и направеното признание по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията
на свидетелите, заключението на извършените по делото експертизи, протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за освидетелстване и фотоалбум,
протокол за обиск и изземване, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, писмо от ДСП и социален доклад от ДСП-Свищов,свидетелството за
съдимост , данните за личността на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство, прочетени и предявени на страните по реда на чл.283 и по
реда на чл.284 от НПК. Съдът кредитира
направеното от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание, одобрено от съда
по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото
и установената фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като
същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и най -
вече с писмените доказателства и доказателствени средства, както и с
направеното от подсъдимия самопризнание. Съдът кредитира заключенията на
приетите по делото експертизи като счита, че те са безпристрастни, обективни и
кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Ето
защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 151, ал. 1 вр. чл.18,
ал.1 от НК.
От
обективна страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият направил опит
осъществи изпълнителното деяние на престъплението по чл.151, ал.1 от НК да се съвкупли с лице от женски пол ненавършило 14 години - към
момента на осъществяване на инкриминираното деяние пострадалата е била
малолетна, навършила 7г. Извършения опит съвкупление не е осъществен
насилствено от подсъдимия, но пострадалата е малолетно лице, което видно от заключението по изготвената
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
има общо интелектуално развитие, отговарящо на календарната възраст, но с
равнище на интелекта отговарящ на твърде нисък вариант на норма. Освен
това към момента на деянието
пострадалото дете е във възраст, в която все още не са разкрити годностите за ръководене на постъпките за противодействие
при упражнено насилие. Съгласието на малолетната няма значение и не изключва
престъплението. Извършеното от подсъдимия не може да бъде квалифицирано и като блудстсвени действия, тъй като от доказателствата по делото
се установява по категоричен начин, че всички действия на подс.Р.Р. са с цел съвкупление и последното не е могло да бъде
довършено само поради факта на други, стоящи извън волята на подсъдимия факти и
обстоятелства. Съдът приема, че извършеното от подсъдимия Р.Р.
деяние не представлява престъпление по чл. 152 от НК, тъй като действията на
подсъдимия не осъществят някои от съставите предвидени в тази разпоредба.
Деянието е останало във фазата на опита по
смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. Започнало е изпълнението му, което осъществява
състава на престъплението "изнасилване", но не е довършено по
независещи от дееца причини, а именно от намесата на свидетелите Р.А. и П. Д.. По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Р.А.Р. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл.18, ал.1 НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. В този смисъл, въпреки установената от
заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза лека степен на
умствена недоразвитост у подсъдимия, същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието. Според
вещото лице същият притежава елементарна полова култура, разбира смисъла на
основните понятия, касаещи сексуалността, запознат е макар примитивно, но
точно, с основните понятия, касаещи сексуалност, поради което съдът приема, че
същият е съзнавал запретеността на осъщественото от
него деяние. Налице е било съзнание у подсъдимия, че прави опит да извърши
полово сношение с 5 годишната И.Р..
За
престъплението по чл. 151, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от 2 до 6 години. Доколкото производството по делото е протекло по реда на
гл.27 от НПК- "съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл.
373, ал. 2 НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а НК.
При
индивидуализиране на наказанието, като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът
отчете недобрите характеристични данни за подсъдимия. По отношение на подсъдимия
са били налагани възпитателни мерки по реда на чл. 13 от ЗБППМН, включително и
най- тежката - по чл. 13 т. 13 от ЗБППМН -настаняване във възпитателно училище
- интернат. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия и съдействие за разкриване на обективната истина в
хода на досъдебното производство. Ето защо на подсъдимия Р.Р.
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Този превес обуславя
определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца. С
оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намалява така
определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което
следва да изтърпи подсъдимия Р.Р. е в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че са налице
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното
наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е неосъждано към
момента на извършване на деянието. Според съда за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да
изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под
страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното наказание
лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства
предупредително и възпитателно върху подс. Р.Р. и да се мотивират очаквания за постигане на целените
промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави. Като взе
предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че
напълно достатъчен за подс. Р.Р.
е изпитателен срок от четири години, който е в съответствие с изискването на
чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години срока на наложеното
наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка
на ОДМВР Велико Търново направените по делото разноски в размер на 1 239,72
лв., както и 5,00лв. такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК, при изпълнение на наказанието следва да бъде приспаднато времето през което
подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и със
заповед за задържане на лице по ЗМВР, считано от 23.01.2019 г., като един ден
задържане се счита за един ден Лишаване от свобода.
По отношение на веществените
доказателства по делото, а именно ВД №1 розово-бял чаршаф; ВД № 8 косми от глава на Р.А.Р.;
ВД № 9 косми от генитална област на Р.А.Р.; ВД № 10 обтривка
от полов член на Р.А.Р.; ВД № 11 нокти от лява ръка на Р.А.Р.; ВД № 12 нокти от
дясна ръка на Р.А.Р.; ВД № 13 обтривка от лява ръка
на Р.А.Р.; ВД № 14 обтривка от дясна ръка на Р.А.Р.;
ВД № 20 проба от „ВД розова детска грейка и детски потник с розово-бяло райе“;
ВД № 21 проба от „ВД сини боксерки“; ВД № 22 косми от
„ВД дънков панталон с оранжев колан“; ВД № 23 косми
от „ВД розово-бял чаршаф“; ВД № 24 косми от „ВД горнище и долнище на анцуг,
черни на цвят с розови кантове“; ВД № 25 косми от „ВД два чифта детски чорапи
(жълти и с мече), след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без
стойност.
По отношение на веществените
доказателства по делото, а именно: ВД №2 Блуза на синьо-сиво райе с надпис „831908“; ВД № 3 Черна
тениска с изображение на акула; ВД № 4 дънков
панталон с оранжев колан; ВД № 5 Черен потник; ВД № 6 сини боксерки;
ВД № 7 гумени чехли (розови) силно замърсени, собственост на Р.А.Р., след
влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на правоимащия.
Веществените доказателства по делото:
ВД № 15 два чифта детски чорапи (жълти и с мече); ВД № 16 розова детска грейка
и детски потник с розово-бяло райе; ВД № 17 горнище и долнище на анцуг – черни
на цвят с розови кантове; ВД № 18 чифт детски обувки с розови кантове; ВД № 19
долно бельо сиво на цвят с надпис „Areal“,
собственост на И.Р. след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
нейната майка С.Р..
По предявения и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, съдът намира
следното: деянието на подсъдимия Р.Р. представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира
вредите, които пострадалото лице е понесло. Чрез престъплението, което е
извършил подсъдимия по отношение на пострадалата Р., същият е причинил
неимуществените вреди, изразяващи се в психически и психологически травми в
следствие на извършения опит за физическо посегателство спрямо половата
неприкосновеност на детето. Действително в заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза вещите лица са посочили, че не се
установяват данни за налични травматични спомени за преживяно насилие у детето.
Обяснили са го това с неизградеността на сексуални
представи за общуването между половете. Житейски, а и съгласно оценката на
риска в изготвения социален доклад от ДСП Свищов следва да се заключи, че с
извършените спрямо пострадалата действия съществува риск от увреждане на
психическото и нравствено развитие на детето. В тази връзка е установеното
обстоятелство, че семейството й е напуснало имота, който е обитавал съвместно с
подсъдмия Р.. Ето защо съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно
деяние, вредоносен резултат, причинна връзка между двете както и субективния
елемент - вина, което дава основание за извод, че предявеният гражданския иск е
доказан по основание. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да определи съобразно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД - определя се от съда по справедливост. В случая съдът приема за
безспорно установени, причинените на пострадалото лице вреди в размер на 1000 лева, представляващи причинени
в резултат на престъплението на подс. Р. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 22.01.2019г. до
окончателно изплащане на сумата, като за разликата от 1000 лева до 2000 лева
искът е неоснователен и съдът го отхвърли. В този смисъл неоснователни са
доводите на защита за неснователност на претендирания граждански иск.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 50,00 лева върху уважения
граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: