Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 21.10.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на тридесети септември през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Цанкова и
в присъствието на прокурора Балев
, като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 3552
по описа за 2019 година , и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 06.06.19 г. по Н .О .Х .Д . № 16346
/ 18г ., СРС, НО ,108 с - в
е признал подсъдимия Т.Ц. С. за невиновен за извършено престъпление по чл. 194
ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК
го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение. С присъдата е върнат
на В.В.К.мобилен телефон марка Самсунг , модел Galaxy S 3
с Имей № 354 745 070 945 052
, приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от 11.08.17г , както и е постановено вещественото
доказателство – компакт диск да остане
по делото .С присъдата на осн. чл. 190
ал.1 от НПК са оставени за сметка на държавата направените по делото разноски
.
Срещу
присъдата е постъпил протест от СРП , с който се иска да се отмени постановената присъда
и подсъдимия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и подсъдимия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение .
В съдебно заседание служебния защитник на подсъдимия Т.Ц.С. - адв. П. пледира да се потвърди присъдата на СРС и протеста да се остави без уважение .
В съдебно заседание подсъдимият Т.Ц. С. сочи ,че няма какво друго да добави към изложеното от своя защитник.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Протестът е
неоснователен .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
Т.Ц.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин неосъждан, средно образование, живущ *** , ЕГН: **********.
На 30.07.2016
г., около 20:00 ч. свидетелката К.била
със свои приятели в двора на 73-то СОУ „Владислав Граматик”, находящо се в гр.
София, ж.к. “Гоце Делчев”, ул. “********Всички те оставили вещите си под
баскетболен кош, който бил в близост до оградата. Свидетелката К.оставила там раницата си и върху нея
мобилния си телефон „Samsung”,
модел „Galaxy S3 Neo”, с ИМЕЙ №354 745 070 945 052. Известно време играли
баскетбол там, след което отишли да играят волейбол на друго място в училищния
двор. След като свършили играта, около 21:00 ч. свидетелката К.взела раницата си и си тръгнала, като
телефонът, който бил върху нея, изпаднал в тревата до баскетболния кош. След
известно време седнала на една пейка и установила липсата на мобилния си
телефон. Набрала своя телефонен номер от телефона на своя приятелка.
Междувременно, покрай оградата на училището минал подсъдимият С., който чул че
телефонът на свидетелката К.звъни и го
видял, тъй като екранът му светел. Подсъдимият взел телефона и решил да го
задържи за себе, поради което го изключил. Впоследствие извадил сим картата му
и сложил сим карта, регистрирана на името на майка му – свидетелката Р. и започнал да го ползва. След около няколко
месеца го изпуснал от високо и телефонът се повредил.
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства : гласни - обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите К.,
Р., Р. и С.. писмени -
заявление; фактура № **********/09-12-2015; протокол за доброволно предаване;
протокол за оглед на веществено доказателство; справки от „Мобилтел” ЕАД и
„БТК” ЕАД; заключение на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/; справка за
търпяно наказание пробация от подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия. веществени -
компакт диск; мобилен телефон, марка “Samsung”, модел “Galaxy S3 Neo”, с ИМЕЙ №354 745 070 945 052.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият
Т.Ц.С. с деянието
си не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
194, ал. 1 от НК, а
именно това, че за времето от
20.00 часа до около 21:00 часа на 30.07.2016 г., двор на 73 - то СОУ “Владислав
Граматик”, находящо се на адрес в гр. София, жк. “Гоце Делчев”, ул. “-*******е
отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон, марка “Samsung”, модел “Galaxy S3 Neo”, с ИМ ЕЙ № 354 745 070 945 052 на стойност 197.53 /сто деветдесет и седем
лева и петдесет и три стотинки/ лева, собственост на Стоянка Г. Русева, от
владението на дъщеря й В.В.К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои.
Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни , писмени и веществени доказателства не се установява от обективна
страна по безсъмнен начин подсъдимия да е отнел инкриминираната вещ от владението на пострадалата без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои , при
което правилно е преценено от първата
инстанция , че по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по делото и
следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. . В тази
насока по делото
липсват преки или косвени доказателства , установяващи извършването на
деянието, предмет на обвинението от
страна на подсъдимия по делото .
Изложеният довод в протеста ,че неправилно е прието , че подсъдимия не е бил прекъснал фактическата
власт на пострадалата върху вещта , като следва да се има предвид Постановление
№6 от 26.04.71гг на по н. д. № 3 /71 г на Пленум на ВС , е неоснователно ,тъй като въззивният съд намира
, че от разпита на пострадалата свидетелка К.,
проведен на досъдебно производство ,чийто показания са приобщени към
доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5 НПК , и които
показания свидетелката К.подържа с мотива ,че са дадени
в период по близо до случая , същата е посочила , че след като
е свършила играта е взела раницата си от мястото под баскетболния кош , и си е тръгнала като впоследствие, след като е седнала на пейка, е установила липсата на апарата. Изложеното в показанията й , съответства
с изложеното от
подсъдимия, че е намерил мобилния телефон в тревата в близост до баскетболния
кош, и причината да забележи телефона е била , че същият е звънял и той е чул мелодията, както и
екранът му е светел. Последното кореспондира с изложеното от свидетелката К., че след като е установила липсата на телефона си
от телефон на своя приятелка е звъняла на своя номер, при което следва да се приеме , че именно в този момент, докато е бил набиран нейният мобилен
номер и телефонът е издавал звук, и
екранът му е светел, подсъдимият го е забелязал и взел . Тези факти свидетелстват ,че свидетелката К.не е упражнявала фактическа власт върху телефона ,в момента ,когато подсъдимия го е забелязал , при което е
неоснователно изложеното в протеста , че подсъдимия е прекъснал фактическата
власт върху вещта на пострадалата
свидетелка и е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението кражба .Въззивният съд намира ,че училищният двор не
следва да се приеме за обществено заведение по смисъла на Постановление № 6 от
26.04.71г. на по н. д. № 3 /71 г на Пленум на ВС, тъй като достъпа до него не е
ограничен и следователно вещта на
пострадалата ,която се е намирала в училищния двор , следва да се счете за
загубена от нейния собственик , а именно свидетелката К., която не е упражнявала фактическа власт върху нея. С намирането на загубената
вещ - телефона на свидетелката К., и несъобщаването
за нея в законовия 7 дневен срок на собственика , властта или на този , който я
е загубил , подсъдимия е осъществил престъплението по чл.207 ал.1 от НК , но с
оглед на обстоятелството , че пред СРС не е било направено изменение на обвинението от страна на прокурора , нито
в обвинителния акт са налични факти , позволяващи на съда да преквалифицира деянието по този престъпен
състав , то правилно СРС е приел
,че не
следва да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл.207 ал.1 от НК като преквалифицира
обвинението спрямо него, при
което подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение на осн. чл. 304 от НПК .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена , а протестът да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 06.06.19 г. по Н .О .Х .Д . № 16346 / 18г ., СРС, НО ,108 с – в .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.