РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 04 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6399 описа за
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано
е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от Ф.И.Е. ***, с която се иска спрямо ответника – А.С.Ш. с ЕГН: **********, с
когото живяла на семейни начала,
да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.
Редовно призован ответникът А.С.Ш. се явява лично и с адв.А М. Оспорва иска, като твърди, че не е нанасял удари на Ф.И.Е..
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Молбата е депозирана в съда на 24.10.2019г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на актовете на
домашно насилие - 22.10.2019г.
От представените доказателства се установява, че към момента на посочения акт на домашно насилие ответникът и тъжителката са живеели на съпружески начала в
квартира под наем в гр.Русе,
поради което съдът намира, че молбата е депозирана при наличие на активна, съответно
пасивна процесуална легитимация на страните / чл.3, т.5 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, следователно допустима.
Разгледана по същество, молбата се явява
основателна.
Към 22.10.2019г. Ф.И.Е. и А.С.Ш.
живеели на съпружески начала в квартира в гр.Русе. Видно от изисканата справка
за съдимост А.С.Ш. с ЕГН: ********** е неосъждан (вж. лист 19 от делото).
При тези
предпоставки на 22.10.2019г. около 18 часа между двамата възникнал словесен
конфликт във връзка със заплащене на вода и ток за общо ползваната квартира.
Словесния конфликт, прераснал във физическа саморазправа, при която А.С.Ш.
започнал да удря Ф.И.Е. с шамари и юмруци по лицето, главата и тялото. След
инцидента тъжителката получила лек световъртеж и главоболие.
Видно от заключението на приложеното към
делото писмено доказателство – съдебно-медицинско удостоверение СМУ N:8296/23.10.2019г. издадено от отделение по Съдебна
медицина, Ф.Е. получила болки и страдания, вследствие на оток, кръвонасядания и
охлузване в лява челна област, оток в лява теменно-тилна област, кръвонасядания
в дясна гръдна област, кръвонасядане на дясна мишница и предмишница,
кръвонасядания и одраскване на лява предмишница, причинени от действието на
тъпи предмети, които по своята давност е възможно да бъдат получени при
инцидента на 22.10.2019г. около 18 часа
в дома й в гр.Русе.
От
показанията на св.БС. – дъщеря на ответника се установи, че на 22.10.2019г.
около 18 часа била с приятели, когато баща й звъннал по телефона и казал да се
качи в апартамента в който живеел с тъжителката Ф.. При влизане в апартамента
заварила там двама полицаи, които й казали че Ф. ги била извикала. Съдът
кредитира показанията на св.Б С. досежно възпроизведените от нея факти, които
по своята същност не оборват факта на нанасяне на побой върху пострадалата,
обективиран от приобщеното съдебно-медицинско удостверение. Това е така, тъй
като свидетелката не е присъствала на конфликта между страните, а описва факти
станали след него, при пристигане на полицейските служители.
Съдът не кредитира показанията на
св.Б А М – майка на ответника, тъй като същата възпроизвежда случаи в
отношенията между двамата но станали в нейния дом , а не в квартирата която са
обитавали страните и в която е станал инцидента на 22.10.2019г. В
заключителната част на показанията си свидетелката заявява, че на 22.10.2019г.
не е била в дома на своя син и не може да каже дали това което разказала за
„супата“ е станало на тази дата.
В показанията си св. М М А,
колега от местоработата на ответника съобщава, че му е споделяно за влошени
отношения между Ф.И.Е. и А.С.Ш.. Твърди, че ответника бил нервен и че чул как
по телефона тъжителката веднъж му била казала, че ще се видят за последно.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която в чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят
е придал самостоятелна доказателствена сила, както и от приобщеното към делото, като писмено
доказателст во съдебно-медицинско удостоверение СМУ N:8296/23.10.2019г. издадено от отделение по Съдебна медицина. От същото се
установява, че Ф.Е. получила болки и страдания, вследствие на оток,
кръвонасядания и охлузване в лява челна област, оток в лява теменно-тилна
област, кръвонасядания в дясна гръдна област, кръвонасядане на дясна мишница и
предмишница, кръвонасядания и одраскване на лява предмишница, причинени от
действието на тъпи предмети, които по своята давност е възможно да бъдат получени
при инцидента на 22.10.2019г. около 18 часа
в дома й в гр.Русе.
След
анализ на събраните доказателства съдът намира, че по своето същество действията на ответника спрямо
тъжителката са предизвикани в условията на влошени отношения. Този извод се
налага от съвкупната преценка на визираните от молителката обстоятелства в
исковата молба, декларацията по чл.9 от ЗЗДН и представеното съдебно-медицинско
удостоверение. Ето защо съдът
намира, че действията на ответника осъществяват акт на домашно
насилие, съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, поради което
спрямо последния следва да бъдат наложени мерките по чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.
За постигане целта на тези мерки и предвид силно
влошените отношения между страните е необходимо те да бъдат наложени за
максималния срок от 18 месеца.
С оглед императивната разпоредба на чл.5,
ал.4 от ЗЗДН на ответника
А.С.Ш. следва да бъде наложена
и глоба, която съдът определя в минималния размер от 200 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и
дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от
ТДТССГПК, определя в размер на 80 лева, вносими по сметка на РРС.
Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1
от ЗЗДН, Русенския районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо Ф.И.Е. с ЕГН: ********** от А.С.Ш. с ЕГН: **********,
като
ЗАДЪЛЖАВА
А.С.Ш. с ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие над Ф.И.Е. с ЕГН: **********
ЗАБРАНЯВА за срок от 18 /осемнадесет/ месеца на А.С.Ш. с ЕГН: ********** да приближава Ф.И.Е. с ЕГН: ********** на по-малко от
-
жилището, в което тъжителката живее в гр.Русе
- местата за социални контакти,
отдих и работното място на тъжителката Ф.И.Е. с ЕГН: ********** ;
На основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН
ПРЕДУПРЕЖДАВА, А.С.Ш. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде
задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което следва да бъде
уведомен незабавно дежурен
прокурор при РРП.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН
ОСЪЖДА А.С.Ш. с ЕГН: ********** да заплати глоба в размер на 200,00 лева, както и държавна такса в размер на 80 лева, по
сметка на Русенския районен съд.
На основание чл.15,
ал.2 от ЗЗДН
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
защита в полза на Ф.И.Е.
с ЕГН: **********
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН в заповедта да се отрази и
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
На основание чл.16,
ал.3 от ЗЗДН
ПРЕПИС от решението и
заповедта за защита, да се връчат на страните от съответното РПУ към ОД МВР Русе по местоживеене
на страните.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му
на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: