Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен
състав в публично заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Десислава Минчева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д .№ 232/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „******“
ООД, със седалище и адрес на управление с. Рибарица, община Тетевен, област
Ловеч, ул. „****срещу Решение № 260027/18.11.2020 г. на Тетевенския районен съд, постановено по НАХ Дело
№ 233/2020 г.
По изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна.
Касационният жалбоподател – редовно
призован - не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ТД на НАП гр.
Велико Търново – редовно призован – не
се представлява в съдебно заседание.
Депозирал е писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е изменил
наказателно постановление (НП) № 495734-0276874/24.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с
което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на шестотин лева
на основание чл. 185, ал.2, изречение последно във връзка с ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), като е намалил размера
на санкцията на петстотин лева.
Районният съд е приел от правна страна, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. То е
издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и съдържа
задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Прието е за безспорно установено, че
дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като на посочената в НП дата при извършена
проверка в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател не е бил представен
паспорта на електронния касов апарат. При доказано нарушение, правилно
наказващият орган е приложил относимата санкционна норма. ТРС е счел, че в
случая е неприложим института на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За да измени НП, ТРС е приел, че неправилно
наказващият орган е индивидуализирал размера на имуществената санкция. При
липсата на доказателства, а дори и твърдения от страна на наказващия орган за
предишни нарушения от страна на същото юридическо лице, се явява справедливо
размера на имуществената санкция да бъде в минималния предвиден в закона размер
от петстотин лева.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 от същия закон или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1
на чл. 185 - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лв.
Според посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 42, ал.1, т.2 от
издадената от Министъра на финансите
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане през фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана за краткост Наредба Н-18), лицето по чл.3 със стационарен търговски обект
съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.
14, ал.3 и чл. 50, ал.6.
В чл. 3 от Наредба Н-18 е постановено, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУДТ.
В чл. 14, ал.3 от Наредба Н-18 е регламентиран реда за извършване на
експертиза на ЕФСП, а в чл. 50, ал.6 са посочени действията на сервизния
работник при приемане на ФУ за ремонт.
Безспорно е установено в производството пред ТРС, че на 06.01.2020 г.
при извършена проверка от служители на ТД на НАП на хотел в с. Рибарица, община
Тетевен, стопанисван от „******“ ООД, не е представен паспорт на електронния
касов апарат с фискална памет. По този начин търговското дружество е нарушило
чл 42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18. Нарушението е доказано със събраните писмени
доказателства и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.С.и Ц.Ц..В този смисъл правилен и обоснован е
извода на ТРС за безспорна установеност на извършеното административно нарушение.
Твърденията и възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Не е налице нарушение на принципа non bis in idem, като преценка на наказващият орган е дали да издаде
НП за всяко едно от установените нарушения, или само за някои от тях.
На основание чл. 63 от ЗАНН във
вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав
изцяло споделя мотивите и извода на ТРС за законосъобразност на
издаденото НП. Правилно е прието, че наложената санкция е в размер, който не
съответства на тежестта на нарушението с оглед всички установени обстоятелства,
поради което постановеното изменение на размера на наложената санкция е
законосъобразно.
При този изход на производството следва да бъде уважено направеното в
срок искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да бъде в минимално предвидения размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260027/18.11.2020 г. на Тетевенския
районен съд, постановено по НАХ Дело № 233/2020 г.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Рибарица, община Тетевен, област Ловеч, ул. „****,
представлявано от Д.Г.М.и З.Й.Х. да заплати на ТД на НАП гр. Велико Търново сумата от 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|