Решение по дело №5428/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20241110105428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3314
гр. С., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110105428 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен К. Т. С. срещу Л. Т. С. иск за
делба на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в област С. - столица, община С.
село Л., район П., вид територия Урбанизирана, ниско застрояване до 10 метра, с площ от
648 кв. метра, стар номер ***, *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18 - 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, заедно
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1, функционално предназначение
- жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ от 72 кв. метра по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 46/18.08.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК, построената в имота сграда с идентификатор ***.2,
функционално предназначение - постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1,
застроена площ от 36 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД - 18 - 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, построената в
имота сграда с идентификатор ***.3, функционално предназначение - Гараж, брой етажи 1,
застроена площ от 52 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД - 18 - 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, както и
построената в имота сграда с идентификатор ***.4, функционално предназначение -
постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ от 21 кв. метра по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 46/18.08.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК, а съгласно документ за собственост представлява
Дворно място с къща и две стопански сгради, цялото с площ от 605 /шестстотин и пет/ кв.
метра, съставляващо онази част от имот пл. номер ***, която е включена като основа на
парцел II /втори/ от квартал 94 по плана на село Г. Л. - С., целия парцел от 610 кв. метра, при
съседи улица, Д.С., Б. Т. и Н. С., При квоти: по ½ за ищеца и ответника. Посочва, че правото
на собственост върху процесните недвижими имоти, К. Т. С. и брат му Л. Т. С. са придобили
по силата на наследство след смъртта на техния баща Т.С.Г..
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПКК заявява, че не оспорва
обстоятелството, че страните са съсобственици на следните, описани в исковата молба
недвижими имоти, а именно на: Поземлен имот е идентификатор *** по КККР с.Л., община
С. област С. (столица), ведно е изградените в него сгради е идентификатори. ***.1, ***.2 и
***. 4, с адрес: село Г. Л., улица „***“ *. Оспорва иска за делба на сграда с идентификатор
1
***.3. Посочва, че не отговарят на фактическата обстановка твърденията на Ищеца, че
построената в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР с.Л., община С. област С.
(столица) сграда с идентификатор ***.3 с функционално предназначение - гараж, брой
етажи - един, със застроена площ по КККР от 52 (петдесет и два) кв.м., по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-46/18.98.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК (Гараж) е
съсобствена между страните по настоящото производство, като се позовава на изтекла в
негова полза придобвина давност.
Предявава насрещен иск за собственост на горепосочения имот с идентификатор
сграда с идентификатор ***.3. представляващ гараж, брой етажи - един, със застроена площ
по КККР от 52 (петдесет и два) кв.м., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.98.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, като заявява, че е собственик на същия по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди, че е упражнявал фактическа власт
върху имота явно, спокойно и непрекъснато, като е държал вещта за себе си и е отричал
правата на всеки друг, включително и на брат си.
В срока за отговор по насрещния иск ищецът оспорва предявения насрещен иск за
собственост. Посочват, че процесната сграда представляваща гараж до смъртта на
наследодателя на страните е била негова собственост, независимо от кое трето лице е била
построена, като след смъртта на наследодателя им, тя е станала част от наследствената маса,
поради което наслещният иск следва да бъде отхвърлен, а гаражът да бъде допуснат до делба
при посочените в исковата молба квоти.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност *2, том II, дело 3767/1970г., че Т.С.Г. е признат за собственик на
недвижим имот представляващ дворно място с къща и две стопански сгради, цялото с площ
от 600 кв.м.съставлляващо част от имот с пл. №***, която е включена като основа на парцел
II от квартал 94 по плана на Г. Л. – С., целият парцел от 610 кв.м. с неуредени сметки по
регулация аза придаваемите се 10 кв.м. при съседи улица, Д.С., Б. Т. и Н. С..
Установява се от Нотариален акт са собственост върху недмижим имот придобит по
регулация №178, том VIII, дело 1664/1972г. видно от което наследодателят на ищците е
придобил по регулация останалата част от процесния недвижим имот в размер на 10 кв.м.
От приетото по делото Удостоверение за наследници на Т.С.Г., починал на 31.01.2014г.
да което е съставен Акт за смърт №№№№6/31.01.2014г. се установява, че страните по
настоящото дело са негови наследници по закон.
По делото са представени скици на процесните имоти, както и удостоверение за
данъчна оценка.
Установява се от приемо-предавателен протокол от 21.06.2016г., че Л. Т. С. е предал на
К. Т. С. клчове от дворната врата и входната врата на процесната къща, като в протокола е
отразена договорка между страните по отношение разпределение на ползването на
находящата се в дворното място къща.
Свидетелят Л. Т.К. заявява, че се познава със страните по делото тъй като е техен
съсед. Посочва, че в имота има къща, стопанси сгради, лятна кухна и гараж. Заявява, че
къщата, двора и стопанските сгради са били на бащата на страните по делото, но гаража е
бил построен от Л. Т. С.. Твърди, че е бил построен преди 1989г. от приятели на Л. С., но не
знаел с чии средства. Посочва, че и до момента гаражът се ползва от Л..
Свидетелят Я.К.К. заявява, че познава страните по делото тъй като са съседи. Познава
имота им, като посочва че в него има стара плевня, къща, гараж. Твърди, че Л. С. е построил
гараж преди години.
Свидетелят Г.Г. заявява, че се познава със страните по делото и познава имота им и го
е посещавал. Заявява, че е ходил в двора и съм влизал в къщата. Заявява, че Л. С. и К. С. се
били разрбали К. да ползва една от стаите в къщата, но неразбирателството възникнало след
2
като К. установил преди 5-6 години че била сменена браата на къщаа. Свидетелят посочва,
че гаражът е построен докато наследодателят на страните е бил жив и гаражът е бил строен
по стопански начин. Твърди, че не е чува гаражът да е бил предмет на делба. Свидетелят
посочва, че не му е известно К. С. да има ключ отгаража, но твърди, че Л. никога не е
отказвал на К. да ползва гаража. Свидетелят сочи, че не е чвал Л. С. да е твърдял, че е
собственик на гаража.
Свидетелят Т. К.ов С. - син на ищеца заявява, че познава имота и е прекарвал много
лета там. Заявява, че баща му не е имал достъп до имота. Заявява, че гаражът бил строен
докато бил жив дядо им, като част от материалите били осигурявани от дядо му. Твърди, че в
строежа се били включили и баща му и чичо му. Посочва, че не е чувал чичо му да твърди,
че гаражът е само негов. Сочи, че баща му е ползвал гаража, докато дядо му е бил жив.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите доколкото същите са логични,
последоателни и безпротиворечиви.
От приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява,
че като се отчита големината и разпределението на процесиите второстепенни постройки,
изградени в поземления имот, ТЕ счита, че същите са реално неподеляеми. Вещото лице
посочва, че общата пазарната стойност на процесните имоти е 231 710 лв.
Съдът намира, че вещото лице е дало обективно и безпристрастно заключение и
следва да го вземе предвид при постановяване на настоящото решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
С оглед обстоятелството, че произнасянето по първоначалния иск за делба на сграда с
идентификатор ***.3, функционално предназначение – Гараж, брой етажи 1, застроена
площ от 52 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, метра е обусловено
от изхода по насрещния иск, съдът намира, че следва да се произнесе първо именно по него.
Л. С. твърди, че е придобил право на собственост по отношение на горепосочената
сграда на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Съгласно чл. 79, ал.
1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За
да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак
на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено
с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие.
Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се
смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във
всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия,
но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия
несобственик по отношение на владения имот.
В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания, че за да придобие по давност
чуждите идеални части, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху вещта,
трябва да превърне с едностранни действия държанието им във владение; че тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици; че завладяването на частите на останалите
съсобственици трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението
им и установяване на своене. Следва да се има предвид, че абстрактното понятие
„преобръщане на държането във владение” придобива конкретно съдържание в зависимост
от особеностите на всяко разглеждано дело. При съвкупна преценка на всички доказателства
3
по делото съдът решава дали са налице действия по промяна на държането във владение.
Според приетото в ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при спор за придобиване по давност
на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали
той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Когато основанието за
възникването на съсобствеността е наследяване, с приемане на наследството то продължава
от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
Затова всеки сънаследник е владелец на своите идеални части и държи идеалните части за
сънаследниците си. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
Такива действия от страна на Л. С. не са доказани. Дори да се приеме, а и се
установява от свидетелските показания, че имота е ползван единствено от него, не се
установява по никакъв начин категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в
намерението спрямо К. С., каквото нито е твърдяно, нито е доказано в хода на
производството пред СРС.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална
част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде демонстрирано по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ-отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене, в
какъвто смисъл са и постановените от други тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290
ГПК решения: решение № 566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение
№ 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 532/06.07.2010 г. по
гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I
ГО на ВКС.
В хода на производството по делото не бе доказан началния момент на установяване
на фактическата власт, не бяха доказани каквито и да било едностранни действия от страна
на ищеца по насрещния иск спрямо ответника, които да сочат, че осъщественото държане е
превърнато във владение.
ВКС многократно е имал повод да посочи, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да
се брани. (Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., Г. К., II Г. О. на ВКС.)
Така в Решение № 166 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 3950/2022 г., Г. К., I Г. О. на ВКС се
сочи, че „необходимостта промяната в намерението да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици, следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин /решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. №
1162/2009 г. на ВКС, Н-ро г. о./. Както е прието в решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. №
627/2010 г. на ВКС, I-во г. о., общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.“
С оглед гореизложеното съдът приема, че насрещният иск на Л. С. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
4
По иска за делба:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за собствеността всеки един от
съсобствениците може да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в
закона случаи.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се
установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описаните в
исковата молба имоти и основанието, въз основа на което е възникнала.
Въведеното в исковата молба твърдение, че съсобствеността между страните е
възникнала по силата на наследствено правоприемство от Т.С.Г. се доказва от представените
по делото писмени доказателства – нотариални актове и удостоверение за наследници на Т.
Г. и Р.И. Г.а. С оглед на изложеното делбата между страните следва да бъде допусната при
равни квоти, както следва: ½ идеална част за К. С. и ½ идеална част за Л. С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Т. С., с ЕГН ********** срещу К. Т. С. с ЕГН
********** иск с по чл.124,ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗС за признаване за установено, че Л. Т.
С. е собственик на сграда с идентификатор ***.3, функционално предназначение – Гараж,
брой етажи 1, застроена площ от 52 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на
АГКК на основание изтекла в негова полза придобивна давност като неоснователен.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между К. Т. С. с ЕГН ********** и Л. Т.
С., с ЕГН ********** на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в област С. – столица, община С. село Л., район П., вид територия Урбанизирана,
ниско застрояване до 10 метра, с площ от 648 кв. метра, стар номер ***, *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК, заедно построената в имота жилищна сграда с
идентификатор ***.1, функционално предназначение – жилищна сграда - еднофамилна,
брой етажи 1, застроена площ от 72 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, построената в имота сграда с идентификатор ***.2, функционално предназначение –
постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ от 36 кв. метра по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК, построената в имота сграда с идентификатор ***.3,
функционално предназначение – Гараж, брой етажи 1, застроена площ 2 от 52 кв. метра по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК, както и построената в имота сграда с идентификатор
***.4, функционално предназначение – постройка на допълващото застрояване, брой етажи
1, застроена площ от 21 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД – 18 – 46/18.08.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при
делбени квоти:
½ за К. Т. С.
½ за Л. Т. С..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5