Р
Е Ш Е Н И Е
№115
гр.
Бургас, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на осми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 381по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по искова молба от „Солид Девелопмент“ ООД,
ЕИК202236446, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“№16, ет.3, офис 1, представлявано от Федир Дунебабин, със съдебен адрес
***, офис2-адв. Дeсислава Николова, с която са обективно съединени при
условията на евентуалност частични осъдителни искове срещу
„Цинтамани-България“ЕООД, ЕИК102666055, със седалище и адрес на управление гр.
Свети Влас, ул. „Ясен“№25, представлявано от Роберт Пиотър Печиколан, за
заплащане на сумата от 50 000 лева, предявена като частично вземане от
вземане в пълен размер от 308 660,15 лева, представляваща сборна главница
за предоставен заем в периода 24.01.2014г.-05.12.2014г., при условията на
евентуалност за връщане на сумата от 50 000 лева, предявена като частично
вземане от вземане в пълен размер от 308 660,15 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, като престирана на неосъществено основание, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная предявяване на исковата молба
23.07.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се излагат твърдения,
че ищцовото дружество е било съдружник в
ответното дружество, като членственото му правоотношение е прекратено по реда
на чл. 125, ал.2 от ТЗ, считано от 20.11.2015г. Посочва се, че след уреждане на
имуществените им отношения и изпращане на паричната равностойност на дружествения
дял към 30.11.2015г., определен с решение по т.д.№422/2016г. на БОС в размер на
11 468,76 лева, на 27.11.2017г. „Солид
Девелопмент“ ООД е заличено като съдружник в ТР. Ищецът поддържа, че в периода
24.01.2014г.-05.12.2014г. е извършвал парични преводи по банков път в касата на
ответника в общ размер на 308 660,15лева, като основанията за това са били
първоначално междуфирмен заем, а впоследствие допълнителни парични вноски от
съдружник след приемането като съдружник на ищеца, както и допълнителни вноски
за строителство. Счита, че въпреки липсата на решение на ОС за набиране на
парични вноски, е финансирал дейността
на ответника, като по естеството си паричните вноски имат характер на
предоставен заем, който до настоящия момент не е върнат. Изнася данни, че
първоначалната уговорка между страните е била тези средства да бъдат погасявани
с приходи от продажби или срещу предоставяне на по-голям дял от дружеството, а
при несбъдване на тези условия да бъдат върнати при поискване. Като главно основание на
предявения частичен иск се сочи договор за заем, като при условие на
евентуалност ищецът сочи неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, като се претендира връщането на процесната сума като
престирана на неосъществено основание. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника с който исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че
между страните съществуват облигационни правоотношения, но възразява, че са
сключили договор за заем. Ответното дружество посочва, че през втората половина
на 2013г. е получило предложение от Федир Дунебабин и Атанас Т. за преустройство на собствения му хотел в гр.
Свети Влас, ул. Ясен№27, в жилищна сграда с апартаменти. Твърди, че двамата
инвеститори е следвало да вложат изцяло техни средства и след това да делят
печалбата от продажбата на апартаментите, като ответникът да получава 30
процента от печалбата. В тази връзка се позовава на подписан между страните
договор от 17.11.2013г. Твърди, че след разбиване на стените, необходими за
преустройството на хотела, работата на обекта е спряла и са били заставени да
приемат като съдружник ищцовото дружество на 11.03.2014г. , като са постигнали
договорка ответникът да се представлява само заедно от двамата управители Януш
Печикоплан и Атанас Т.. Заявява, че след приемането им като съдружници работата
на обекта е била отново подновена от ищеца, но после спряна, окончателно
преустановена през месец декември 2014г., въпреки подписан анекс, с който
срокът за завършване на обекта е бил удължен до края на месец март 2015г.
Ответникът твърди, че от декември 2014г. формално отношенията между двете
дружества са прекратени, след като установил, че средствата за вложени работи в
обекта са силно завишени и не съответстват на действително извършените работи.
За това завършил обекта със собствени средства, като за целта
ползвал заем от финансова институция след ипотекиране на недвижимо
имущество-собственост на дружеството. Посочва, че предвид обтегнатите отношения
между страните и спорове каква част от преустройството е изпълнено от
инвеститорите и каква част от ответника е образувано ч.гр.д.№353/2015г. на НРС,
по което е приета съдебно-техническа експертиза, като обезпечение на
доказателства. С оглед на това счита, че облигационните отношения между
страните не са породени от договор за заем. На следващо място развива
съображения за липсата на взето решение за предоставяне на заемни средства от
едноличния собственик на капитала или от общото събрание на съдружниците или за
допълнителни парични вноски от съдружник. Оспорва представените с исковата
молба ПКО, които са съставяни и подписвани еднолично от Атанас Т. от името на
ответника, въпреки, че законовото представителството е следвало да се
осъществява съвместно с управителя Януш Печиколан. По
отношение на евентуално съединения иск счита, че ищецът следва да уточни дали
същият е предявен по реда на чл.55,ал.1, пр.2 от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД. Оспорва
го като неоснователен. Ангажира доказателства.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която посочва, че действително на 17.11.2013г. между двете дружества е
бил сключен предварителен договор, по
силата на който ответникът е следвало да
продаде на ищеца 30 процента от семеен хотел с адрес гр. Свети Влас, ул.
Ясен№27 чрез прехвърляне на 30 процента от дяловото участие в новоучреденото
дружество, създало се по реда на отделянето му от Цитанами България ЕООД, в
което да бъде отделено като единствено имущество цялата собственост на
посочения имот. Твърди, че срещу тези дялове ищецът е следвало да заплати
50 000 евро, което е сторил и да финансира бъдещото преустройство на
хотела в жилищна сграда, но ответникът не изпълнил задължението си да отдели
дружеството, в което да апортира хотела и вместо това предложил да се
прехвърлят 12 процента от капитала му на ищеца. Не оспорва, че е финансирал
първоначално под формата на междуфирмен заем и след това по посочения в
първоначалната искова молба начин чрез допълнителни парични вноски
строителството и преустройството на сградата от хотел в жилищна сграда, така,
че да бъдат обособени самостоятелни обекти за продажба срещу обещанието на
ответника да получи 30 процента от тази собственост под една или друга форма,
променяно във времето, но до реално изпълнение на задължението на насрещната
страна не се е стигнало. Развива доводи, че средствата, с които е кредитиран
ответника имат заемен характер, въпреки липсата на писмен договор, защото са
приети и усвоени от заемателя и не се е противопоставил веднага след узнаването
им съгласно презумпцията на чл.301 от ТЗ. Изразява становище, че в случай, че
бъде отречено наличието на заемно договорно правоотношение, ответникът се е
обогатил неоснователно с процесната сума за сметка на ищеца, на неосъществено
основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, защото не се е
сбъднало нито едно от обещаните условия
– нито първоначално прехвърляне на дяловете в размер на 30 процента, нито
разделяне приходите от продажби от недвижимите имоти след преустройството на
хотела.
Срещу така постъпилата допълнителна искова молба в срока по чл. 373, ал.1
от ГПК е подаден допълнителен отговор от ответното дружество, с който се
оспорва допълнителната искова молба. Счита, че страните са обвързани от
предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 17.11.2013г., като това
обстоятелство се признава от ищеца. Според този договор ищцовото дружество
трябва да придобие възмездно собственост в сграда с идентификатор
11583.502.381.2 по КККР на гр. Свети Влас срещу задължението да плати сумата от
50 000 евро и извършването на СМР по преустройство на хотела за своя
сметка. Възразява, че преминалите през банковата му суми, преведени от ищеца са
във връзка с изпълнение на уговорените СМР и нямат заемен характер. Намира, че
с процесните плащания ищецът си е изпълнявал задълженията по предварителния
договор за покупко-продажба, за което свидетелстват приложените с исковата
молба банкови извлечения за извършени разплащания към подизпълнителя „Марстрой“
ООД.
БОС е сезиран с искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 от ЗЗД вр.чл.
288 от ТЗ и чл.55, пр.2 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени приходни касови ордери с квитанции за извършени плащания за
допълнителни вноски за строителство от „Солид Девелопмент“ ООД към „Цинтанами
–България“ ООД, както следва: от 24.01.2014г. за сумата от 5000 евро, от
28.02.2014г. за сумата от 10 000 лева, от 12.03.2014г. за сумата от
13 000 лева, от 02.04.2014г. за сумата от 10 000 лева, от 10.05.2014г. за
сумата от 14 000 лева, от
07.06.2014г. за сумата от 10 000 лева, от 18.06.2014г. за сумата от
14 500 лева, от 08.07.2014г. за сумата от 12 500 лева, от
19.07.2014г. за сумата от 10 000 лева, от 25.07.2014г. за сумата от
8 000лева, от 20.08.2014г. за сумата от 12 000 лева, от 10.09.2014г.
за сумата от 13 500 лева, от 06.10.2014г. за сумата от 14 000 лева,
от 03.11.2014г. за сумата от 5000 лева от 03.11.2014г., за сумата от
10 000 лева от 20.11.2014г., както и за сумата от 5000 лева от
05.12.2014г.
Посочените
ПКО са оспорени от ответника, като издадени единствено от управителя Атанас Т. като
получател при наличието на съвместно представителство на ответното дружество,
както и поради нарушаване на разпоредбите на Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Съдът намира, с оглед презумпцията по чл. 301 от ТЗ,
приложима при съвместно законово представителство, че обстоятелството, че Т.
еднолично е подписал приетите по делото ПКО, след като действията без
представителна власт не са оспорени незабавно от ответника-търговец след
узнаването, не се отразява върху тяхната валидност. От своя страна нарушаването
на императивната разпоредба на чл. 3 ал. 1 т. 2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой също няма за последица недействителност на извършените стопанските
операции по плащане, а само може да доведе до ангажиране на
административно-наказателна отговорност.
Съгласно
приложените банкови извлечения от сметката на ответното дружество, съдържащи се
на стр. 25-34 по делото, са преведени от „Солид Девелопмент“ ООД по банкова сметка *** „Цинтанами
България“ ЕООД в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД на 14.02.2014г. сумата от 12 720 лева на основание
„междуфирмен заем“, на 21.02.2014г. сумата от 25 200 лева на основание
„междуфирмен заем“, на 25.02.2014г. сумата от 15 000 лева на основание
„фирмен заем“, на 07.03.2014г., сумата от 12 300 лева на основание „фирмен
заем“ / общо 65 220 лева като заемни средства/. На основание „допълнителни парични вноски на
съдружник“ от ищеца на ответника са извършени банкови преводи както следва: на 13.03.2014г.
- сумата от 22 000 лева, на 21.03.2014г. - сумата от 12 000 лева, на
26.03.2014г.- сумата от 12 000 лева, на 02.04.2014г. -сумата от
20 000 лева, на 11.04.2014г. - сумата от 4000 лева и на 28.04.2014г. -
сумата от 2161 лева.
Видно
от изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като детайлно обосновано, в счетоводството на
ответника по дебита на сметка 501 /каса
в лева/ , 502 /каса в евро/ и 503
/разплащателна сметка в лева/ в периода 24.01.2014г.-05.12.2014г. са
осчетоводени като постъпили в ответното дружество платени суми от ищеца в брой
и по банков път в общ размер на 308 660,15 лева.
По
делото не е спорно между страните, а и това се установява от служебно
извършената от съда справка в търговския регистър, че ищцовото дружество „Солид
Девелопмент“ ООД е вписано като
съдружник в ответното дружество „Цинтанами България“ ЕООД , считано от
10.04.2014г. и е придобило 60 дяла от капитала му , възлизащ на 5000 лева,
които са на обща стойност 600 лева, видно от приложения дружествен договор от
11.03.2014г. на лист 115-118 по делото. Членственото правоотношение на ищеца е
било прекратено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ с писмено предизвестие, считано
от 20.11.2015г. С влязло в сила решение №366 от 08.11.2017г. по т.д.№422 по
описа на БОС за 2016г. е била определена имуществената равностойност на
дружествения му дял в размер на 11 468,76 лева към 30.11.2015г., като след
уреждане на имуществените отношения е бил заличен като съдружник в ТР.
От
ответното дружество, което оспорва заемния характер на средствата, с отговора
на исковата молба е представен предварителен договор от 17.11.2013г. и анекс
към него от 08.09.2014г., сключени между страните. Съгласно посочения
предварителен договор ответникът в качеството си на обещател- продавач се е
задължил на продаде на ищеца като купувач 30 процента идеални части от сграда с
идентификатор 11538.502.381.2 по КККР на гр. Свети Влас, представляваща хотел
със застроена площ от 376 кв.м., ведно с правото на строеж и всички бъдещи
подобрения в имота. Придобиването на собствеността съгласно чл.1, т.1 от
договора се извършва чрез покупка на 30 процента от дяловете на новоучреденото
от продавача търговско дружество, което ще се учреди чрез отделяне по смисъла
на чл. 262 от ТЗ като единствено негово имущество е собствеността на описания по-горе имот.
Съгласно чл.2 купувачът дължи продажна
цена в размер на 50 000 евро, от които 5000 евро капаро, като се задължава
за извърши изцяло за своя сметка строително –монтажните работи по надстрояване
на допълнителни етажи върху сградата и по преработка на построената хотелска
част в самостоятелни обекти съгласно одобрени архитектурни проекти и строително
разрешение от 30.12.2011г.
В
изпълнение на чл. 5 от предварителния договор, с който страните са постигнали
съгласие да сключат окончателен договор в срок от 2 месеца от подписване на
предварителния договор и продавачът при плащане на остатъка от цената от 45 000
евро от купувача да организира и впише отделянето на новото дружество,
съвместно представлявано от управителите на продавача и купувача, едноличният
собственик на капитала на ответното ЕООД Робърт Печиколан е взел решение на
11.03.2014г. за освобождаването си като управител, за приемане на нов съдружник
„Солид Девелопмент“ ООД и за избор на нови управители, които да осъществяват
съвместно представителство Януш Печиколан и Атанас Т..
По
делото е представен констативен нотариален протокол от 26.02.2015г. от
проведено общо събрание на съдружниците на „Цинтанами България“ ЕООД, свикано
при дневен ред „отделяне на самостоятелни обекти от сградата-предмет на
предварителния договор, за вземане на решение за прехвърляне на притежаваните
от ищеца като съдружник дялове в ответното дружество, приемане на решения за
продължаване на дейността на дружеството, възлагане на независим оценител да
оцени извършените на обекта до момента СМР от ищеца.“ Взето е решение от общото
събрание в срок до 06.02.2015г. „Солид Девелопмент“ ООД да представи документи за извършените
СМР, като видно от протокол от проведено на 12.03.2015г. общо събрание е взето
решение за водене на преговори за доброволно уреждане на спора между двете
дружества. По ч.гр.д.№353/2015г. на НРС в производство по обезпечение на
доказателства, образувано по молба на „Цинтанами България“ ЕООД е прието
заключение на вещи лица по допусната тройна съдебно-техническа експертиза,
която е определила вида, количеството и стойността на извършените СМР в сграда
с идентификатор 11538.502.381.2 по КККР на гр. Свети Влас на стойност
191 691 лв., от които вложени материали на стойност 100 234лв., както
и е изчислила размера на неизпълнените СМР на стойност 213 246лв.
С
отговора на исковата молба е приложено писмо от Атанас Маринов Т. като
управител на ищцовото дружество до ответника, в което се съдържа извънсъдебно
признание, че направените допълнителни парични вноски в общ размер на
308 660 лева нямат заемен характер, а представляват вложени средства за надстрояването
на допълнителни етажи в сградата с идентификатор 11538.502.381.2 по КККР на гр.
Свети Влас- предмет на сключения между страните предварителен договор.
Предвид
това и като цени признанието на неизгодните за страната факти на основание
чл.175 от ГПК, което се подкрепя от представения предварителен договор и
съдържащите се в кориците на делото доказателства за опитите на страните за
последващо уреждане на отношенията им, съдът намира за категорично и безспорно установено,
че извършените плащания от ищеца към ответника в общ размер на 308 660
лева в периода 24.01.2014г.-05.12.2014г. са изцяло в изпълнение на поетото от него
задължение по чл. 2 от сключения предварителния договор от 17.11.2013г. да
извърши за своя сметка СМР по надстрояване на допълнителни етажи върху сградата-предмет на предварителния
договор.
В подкрепа
на този извод на съда са и показанията
на разпитания по делото свид. Атанас Т., кредитирани от настоящата съдебна
инстанция, който е бивш управител на
ищцовото дружество и изяснява обстоятелствата относно подписването на предварителния
договор. От тях категорично се установява, че конкретните уговорки между
страните през 2013 година, по повод сключването на предварителния договор са
били „Солид Девелопмент“ ООД да финансира преустройството на хотела в
апартаменти, като след това да стане съдружник в „Цинтанами България“ ЕООД и
двете дружества да си разпределят печалбата от продажбата им. Впоследствие
обаче отношенията им са се влошили поради забава в строителството, довела до
удължаването на срока на извършване на СМР с приложения по делото анекс към
предварителния договор от 08.09.2014г., възникнали са спорове относно стойността на вложените
средства от ищеца в обекта и изключването му като съдружник.
От
анализа на всички обсъдени по-горе доказателства в тяхната съвкупност съдът приема,
че между страните не е било постигнато съгласие ответникът да върне сумите,
престирани от ищеца, а е поето насрещното задължение по сключения предварителен договор за продажба
на 30 процента идеални части от собствеността на сградата чрез покупка на 30
процента от дяловете на новоучреденото от продавача търговско дружество. Според настоящия съдебен състав ангажираните по делото
счетоводни документи от ищеца, обективиращи стопански операции за извършени
плащания към ответника, не представляват достатъчно доказателство за
предаването в заем на посочените в тях суми, доколкото е налице свързаност между
двете дружества, както и съвпадение на един от управителите им по смисъла на
пар.1, ал.1, т.3 и ал.2 от ПЗР на ТЗ, поради което заемният характер на
средствата следва да се установява от ищеца с други доказателствени средства, каквото
е проследяването на движението по преводите.
По
иск за връщане на заета сума в тежест на ищеца е да докаже не само предаването на сумата, но също така и постигнатото съгласие за нейното връщане. По делото от ищеца, чиято е
тежестта на доказване, не се доказва при пълно и главно доказване съвпадането
на изявленията на страните за връщане на вложените от ищеца средства в ответното
дружество. С оглед на това, като отчита неблагоприятните последи от
доказателствената тежест за ищеца и приема недоказаните факти за неосъществени,
съдът намира, че страните не са обвързани от валидно договорно заемно правоотношение.
При горните мотиви предявеният иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 от ЗЗД вр.чл.
288 от ТЗ е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
При това положение съдът следва да разгледа предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД
за връщане на даденото поради неосъществено основание
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, в разпоредбата на чл.55 от ЗЗД са уредени
три отделни фактически състави на неоснователно обогатяване - при
начална липса на основание,
при неосъществено основание и при отпаднало основание.
При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е могло да бъде осъществено. Най-честите хипотези, при което този състав намира
приложение са при
двустранните договори, кагато
задължението на едната страна се погаси поради последваща обективна невъзможност за
изпълнение,
както и при сделки под отлагателно условие,
когато то не се сбъдне. Не е налице
неосъществено основание когато престацията е извършена във връзка със
сключването и в изпълнение на действащ и действителен предварителен договор, след
като договорната връзка между съконтрагентите не е отпаднала и все още
съществува. В случая нито договорът е сключен под отлагателно условие, нито от
ищеца се твърдят обстоятелства, обуславящи последващо погасяване на
задълженията поради обективна невъзможност за неизпълнение. Дори и да е налице
виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му да прехвърли 30
процента от дружествените си дялове, както и за разпределение на печалбата от
продажбите, това не води до отпадане на
правната връзка между страните и до неосъществяване на основанието, на което се
е осъществила ищцовата престация. Липсват данни за отправена покана от страна
на ищеца в качеството му на изправна страна до ответника за сключването на
окончателен договор, нито да му е предоставил подходящ срок за изпълнение. Не
са въведени в спора твърдения от ищеца, че предварителният договор е развален
от нейна страна с писмено предупреждение по реда на 87, ал.1 или по ал.2 от
ЗЗД, без да даде срок поради виновно неизпълнение на насрещната страна, което
би обусловило правен интерес от иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, с който да
претендира даденото, но на отпаднало, а не на неосъществено основание.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода
на спора искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответникът не
е претендирал присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от „Солид Девелопмент“ ООД, ЕИК202236446, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“№16, ет.3, офис 1, представлявано от Федир
Дунебабин, със съдебен адрес ***, офис2-адв. Десислава Николова, срещу
„Цинтамани-България“ЕООД, ЕИК102666055, със седалище и адрес на управление гр.
Свети Влас, ул. „Ясен“№25, представлявано от Роберт Пиотър Печиколан, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, предявена като
частично вземане от вземане в пълен размер от 308 660,15 лева,
представляваща непогасена сборна главница за заем, предоставен в периода
24.01.2014г.-05.12.2014г по сключен между страните договор за заем.
ОТХВЪРЛЯ
предявения при условията на евентуалност иск от „Солид Девелопмент“ ООД,
ЕИК202236446, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“№16, ет.3, офис 1, представлявано от Федир Дунебабин, със съдебен адрес
***, офис2-адв. Десислава Николова, срещу „Цинтамани-България“ЕООД,
ЕИК102666055, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, ул. „Ясен“№25,
представлявано от Роберт Пиотър Печиколан,за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 000 лева, предявена като частично вземане от вземане
в пълен размер от 308 660,15 лева, с която неоснователно се е обогатил,
като престирана на неосъществено основание.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: