РЕШЕНИЕ
№ 1871
гр. Плевен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104551 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Х. И. И., ЕГН **********, против ***, ***, в която се
твърди, че на *** ищецът е сключил *** с ответника, с посочена главница в размер на ***, с
размер на погасителна вноска 3 х 9.35 лева и 18 х 38.48 лева, видът на вноската е месечна,
размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 40.050 %, размерът на годишния
процент на разходите е 49.620 %, като общата сума, която следвало да бъде върната била в
размер на ***. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението следва да бъде
обезпечено с изрично посочени обезпечения, като в противен случай ще се дължи неустойка
в размер ***, на разсрочено плащане. Ищецът твърди, че на *** е погасил предсрочно
изцяло сумата по сключения договор в общ размер на ***. Счита, че така сключения между
страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2. сключен в
нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите; 3. нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде
изплатена сумата, както и в какъв срок; 4. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
1
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните
правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята, че липсата
на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти
точно са включени в него и как се формира той. Излага се, че в договора единствено е
посочен фиксиран лихвен процент по заема от 4.05 %, без обаче да ставало ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената възнаградителна
лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи,
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.
Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и че
действителният такъв /в размер на 157.20 % за конкретния договор/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което води до нищожност на самия договор. Счита се, че грешното посочване на размера на
ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10
от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл.22 от ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна. Сочи, че
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката
дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да заплаща неустойка.
Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която
счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и
ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; 5.
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 6.нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
2
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 7. нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди се, че е налице разлика
между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на
връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че
клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 8.
унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда
и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния
договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент
той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото
семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други
разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не
били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно
неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП -
поради неравноправност на отделните клаузи в него. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Поради изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата в размер на ***, като частичен иск от сумата в размер на
***, представляваща недължимо платени суми по *** от ***, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание на 28.09.2022г. е допуснато
изменение на исковата претгенция, като същата е увеличена и се счита за предявена в общ
3
размер на ***, от които *** – неоснователно заплатена възнаградителна лихва; *** –
неосноватгелно заплатена неустойка и *** – неоснователно заплатена такса.
Ответникът оспорва иска като нередовен, оспорва го и по основание и размер. Не
оспорва сключването на договора и предсрочното му погасяване, твърди, че при това
погасяване е приспаднал лихвата за оставащата част от договора. Ответникът оспорва
всички твърдения на ищеца за нарушения на ЗПК при сключване на договора, за
недействителност на договора, оспорва и твърденията на ищеца за унищожаемост на
договора. Счита, че възражението по чл. 33 от ЗЗД е неоснователно и бланкетно. Моли за
отхвърляне на иска, претендира присъждането на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на суми, дадени при начална липса на
основание /по- конкретно дадени по нищожен договор/. По делото е безспорно, че на *** е
бил сключен договор за паричен заем *** между *** - като заемодател, и Х. И. И. - като
заемател. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от ***, който е
следвало да се върне на общо 21 двуседмични погасителни вноски. Видно е, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 05 %. Видно е, че общият
размер на всички плащания е бил ***, която сума е сборът от общия размер на заемната
сума и общите разходи по кредита. В договора е посочено, че годишният процент на
разходите е в размер на 49. 62 %. Според чл. 6 и чл. 8 от договора, заемателят се задължава в
3- дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения, а именно: 1. Банкова гаранция, или 2. Поръчител, отговарящ на
условията на чл. 9 ал. 2 от ОУ – едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: Имат осигурителен доходобщо в размер на най-малко7 пъти размера
на МРЗ ако са двама поръчители – всеки от тях с осигурителен доход поне 4 пъти МРЗ, да не
са поръчители по друг договор за паричен заем, да не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем със заемодателя, да нямат кредити към други кредитори с
класификация различна от редовен – както по активни, така и по погасени задсължения,
съгласно справочните данни на ЦКР, да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В чл. 8 от
договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, или ако представеното обезпечение не
отговаря на условията на чл. 9 ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи неустойка в размер
на ***, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на ***, а общото
4
задължение по договора става в размер на *** Основателен е доводът на ищеца, че така
въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни
последици. Процесната неустойка в договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение
на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова
гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-
дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното
следва от това, че на заемателя е отпуснат кредит в размер на ***, а уговорената и
начислена в погасителния план неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение е в размер на ***, т. е. в размер по-висок от главницата по заема. Освен това
неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се
приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните
вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика
неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би
покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде
надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/, и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да
се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
5
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към
поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от подписване
на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея - т. е. води до
оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези
съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.6, респ. чл. 8 от процесния договор за
заем, на която ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като
такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. В случая е
начислена, и според изготвената по делото ССчЕ – и такса, която не е призната от ответника
/той дори не дал становище, че е получил по-висока сума от първоначално сочената ***/, без
да е посочено нейното основание. Заключението на експертизата, която съдът изцяло
кредитира, сочи, че общо платената сума от ответника е ***, в това число предсрочно
платена в брой с *** на *** Съгласно заключението, платените суми погасяват: вноски
18.12.2019г., 02.01.2020г. и 20.01.2020г., всяка от които по *** и предсрочно погасяване на
24.06.2020 г. – от *** или общо – *** с които е заплатена главница от ***, лихва от ***,
*** и такса от *** Установява се, че в ГПР по заема е включена главница и договорна лихва,
същият е 49.62 %, като при включване на посочената неустойка в договора от ***, същият
ще надвиши многократно пет пъти законната лихва. Както беше посочено по-горе, тази
неустойка е нищожна, но и също е така уговорена, че на първо място – да не може
изначално да бъде преценена от заемателя като предпоставки – условията за нея с в друг
документ – ОУ, които безспорно са на друг шрифт, трудно четим и от съда, а и условията за
нейното начисляване са така предвидени, че тази неустойка да бъде задължително
начислена, което сочи и начина, по който е съставен погасителния план – с краен вариант -
начисляване и плащане на сумата по заема с неустойката. Поради горното, и най-вече
съгласно начисленията в погасителния план, съдът намира, че от една страна е налице
нищожна клауза в договора – за неустойка, която обаче, видно от нейния размер – по-висок
6
от заетата сума, е съществена част от неговото съдържание и без която договорът не би бил
сключен. Това обстоятелство изключва приложението на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. От друга
страна е налице явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като
действителният годишен процент на разходите по договора надвишава значително
законоустановения, т. е. нарушен е чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Неспазването на всички
посочени по- горе изисквания води до недействителност на процесния договор за заем - чл.
22 от ЗПК, а оттам заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на
заема, но не и лихва и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице
безспорно се установява, че общо платената от ищеца сума по договора възлиза на *** като
главницата е *** Следователно недължимо платената сума възлиза на ***, в който размер
предявеният от Х. И. И. против *** осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен. При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищеца за нищожност, респ. унищожаемост на сключения договор за
заем.
По отношение разноските по делото: Адвокатския хонорар, дължим на представителя
на ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен договор за
безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът определя, с оглед цената
на иска, неговият размер на минимума от 300лв., и този размер ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Ч.. Следва да се има предвид, че това е размерът, предвиден по
действащата към датата на сключване на договора за безплатна правна защита - 25.10.2021г.
- Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. При този изход на делото и съобразно уважените искове,
дължимите на ищеца разноски са в размер на 50.00лв. – за ДТ и 150.00лв. – заплатен
депозит за експертиза, или общо 200.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН ********** от ***, сумата от ***,
представляваща недължимо платена сума по *** от ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК, ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН
**********, адрес: ***, като процесуален представител на ищеца Х. И. И., сумата от 300лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна
правна помощ.
7
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН ********** от ***, направени по
делото разноски в размер на 200.00лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път при **********,
**** **** ****
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8