РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Пламен Борисов
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №32/12.05.2021г., постановено по Гр. д.№123/2021г. по описа на РС –
Павликени, ОСЪЖДА „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София, с ЕИК *********, да заплати
на ГР. Д. Д., с ЕГН ****, от гр.П., сумата от 15 000лв. – обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на баба й З. К. К., при ПТП на
03.03.2018г. на път III – 502, 20+727км. от водач на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ВТ**АК със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗК Уника“ АД, полица
№**, валидна от 04.11.2016г. до 03.11.2017г., прекратена на 21.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.08.2020г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 25 000лв., като неоснователен и
недоказан, присъдени са разноски в полза на страните, съразмерно с изхода по спора, както
и в тежест на ответника „ЗК Уника“ АД на основание чл.78 ал.6 ГПК е възложена ДТ за
производството върху уважения размер на иска.
Против първоинстанционното решение е постъпила в срока по чл.259 ал.1 от ГПК
въззивна жалба от ищеца по делото ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д.Д. от ВТАК, В
ЧАСТТА, с която е частично отхвърлен предявеният от нея иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45
ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения до предявения размер от 25 000лв., като
неоснователен и недоказан. Развити са оплаквания за неправилност на решението в
1
обжалваната му част, като се оспорват като неправилни изводите на първостепенният съд,
досежно справедливия размер на обезщетението, което следва да се присъди за понесените
от ищцата неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че според въззивника
справедливият размер на следващото й се обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен на 50 000лв., което да бъде намалено с 50%, с оглед признатото от ищцата
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З. К.. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което осъди „ЗК
Уника“ АД да заплати на ГР. Д. Д. още 10 000лв. над присъденото с първоинстанционното
решение обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 10.08.2020г. – дата на подаване на застрахователната претенция. Претендира направените
по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер. Не сезира съда с доказателствени
искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба на
ищцата от насрещната страна - ответник.
Против първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която частично е
уважен искът по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 15000лв., ведно със законната
лихва от 10.08.2020г. до окончателното изплащане, в срок е постъпила въззивна жалба от
ответника по делото „ЗК Уника“ АД гр.София, чрез ЮК Динева – Милева. Развити са
оплаквания, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че
неправилно е отчетена единствено тази част от свидетелските показания, които обслужват
уважаването на предявения иск, както и че не е категорично доказана изискуемата от закона
и тълкувателната практика изключително близка връзка на починалата с ищцата и не са
изпълнени критериите, залегнали в ТР №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. по описа на
ОСНГТК на ВКС. В случай, че бъде прието наличието на основания за присъждане на
обезщетение, излага, че същото следва да се определи в рамките на лимита от 5000лв., като
нормативно признат максимум, който може да бъде определен, съобразно приложимия в
случая §96 ал.3 ПЗР на ЗИД КЗ /ДВ бр.101/2018г./ вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл.493а ал.4 КЗ, с
довод и че приложимата разпоредба на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в
несъответствие с общностното право. Твърди, че неоснователността на главния иск обуславя
неоснователност и на претенцията за законна лихва, предвид акцесорният й характер. В
условията на евентуалност твърди липса на забава от страна на застрахователното
дружество, предвид неспазване от ищеца на чл.338 ал.1 КЗ. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова в осъдителната
му част, вместо което постанови друго, с което бъде отхвърлен иска срещу ЗК „Уника“ АК,
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ЗК
„Уника“ АД гр.София от ищеца по делото ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д. Д. от
ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и
2
недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част
потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва като неоснователни възраженията на
въззивника относно характера на връзката на ищцата с починалата при ПТП З. К.К., нейна
баба, и относно размера на присъденото й обезщетение. Твърди наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка на ищцата с починалата при ПТП нейна баба по смисъла на
критериите, залегнали в ТР №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС.
Излага доводи, че ограниченията, въведени с §96 ал.1 от ЗИД на КЗ, противоречат на
Европейското право и в частност на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО.
В СЗ въззивникът ГР. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Д.Д. – ВТАК, поддържа
въззивната си жалба и моли да бъде уважена и оспорва подадената от насрещната страна
въззивна жалба, по съображения, доразвити в представена писмена защита. Претендира
присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство в пълен размер,
респ. – съразмерно с уважената част от въззивната жалба, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК. Заявява, че не е направила съдебни разноски във въззивното производство.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна ЮК
възнаграждение.
В СЗ въззивникът „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София, чрез ЮК Динева – Милева,
с писмена молба от 15.12.2021г. поддържа въззивната си жалба и оспорва подадената от
ищцата въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Претендира съдебни разноски за
въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално
легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното в цялост първоинстанционно съдебно решение е валидно и
допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е бил предявен от
ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д. Д. – ВТАК, против „ЗК Уника“ АД със седалище
гр.София осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а
ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й Захария Кирилова
Костова, ЕГН **, починала при ПТП на 03.03.2017г., ведно с акцесорна претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 10.08.2020г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че
3
ищцата е внучка на починалата при процесното ПТП З. К. К. и от смъртта й е претърпяла
неимуществени вреди, продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени, като са изложени конкретните житейски обстоятелства, обосноваващи
ищцовото твърдение за наличие на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и починалата й при ПТП баба. С ИМ ищцата е изложила твърдения, че
справедливият, според същата, размер обезщетение, което й се следва за претърпените от
смъртта на баба й неимуществени вреди, възлиза на сумата от 50 000лв.. Изрично признат от
ищцата с ИМ е принос на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД за настъпване на
вредоносния резултат, поради неизпълнение на вмененото й задължение, съгласно ЗДвП,
правилно да постави обезопасителен колан, определен от ищцата на 50%, поради което
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. Претендирала е
разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗК Уника“ АД
със седалище гр.София, чрез пълномощника си ЮК Динева – Милева, е заел становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който е оспорил както
по основание, така и по размер. Оспорил е материално – правната легитимация на ищцата
да претендира обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на баба
й З. К., с твърдение, че ищцата не отговаря на критериите, съгласно ТР №1/21.06.2018г. по
тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС. Оспорил е и размера на претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди като многократно завишено. Позовал се е, че, в
случай, че искът е доказан по основание, размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не следва да надхвърля сумата от 5000лв., на основание приложимост
на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. С оглед неоснователността на главния иск, е оспорил като
неоснователна и претенцията за законна лихва върху главницата, предвид акцесорният й
характер. При условията на евентуалност, се позовава на забава на кредитора, поради
неспазване на изискванията по чл.338 ал.1 КЗ – пълномощното, представено пред
застрахователя, не е нотариално заверено, в него не се съдържа текста по чл.338 ал.1 КЗ,
пред което посочената банкова сметка не е могло да бъде използвана от застрахователя за
валидно плащане. Претендирал е разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.
Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
Между страните не е спорен факта на настъпило на 03.03.2017г. ПТП на път III-502,
20+727км., причинено от К. К. Б. при управлението на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ВТ
** АК, при което е настъпила смъртта на З. К. К., ЕГН ******** – баба по майчина линия на
ищцата.
С влязла в законна сила на 31.01.2018г. Присъда №3/15.01.2018г. по НОХД
№463/2017г. по описа на ВТОС, е призната К.К.Б. за виновна за това, че на 03.03.2017г., на
път III-502, 20+727 км., при управление на МПС – л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ВТ ** АК, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДВП – не
контролирала непрекъснато превозното средство, което управлявала и чл.20 ал.2 изр.1 от
4
ЗДвП – при избиране на скоростта на движение /в случая 80,3 км/ч/ не се съобразила с
релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване на крива, ляв за автомобила
завой, допуснала намаляване на радиуса на завоя и изгубила контрол над управлението на
автомобила, вследствие на което и по непредпазливост причинила смъртта на намиращата
се в автомобила З. К. К. от гр.П., като след деянието е направила всичко, зависещо от нея, за
оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“
вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 изр.1 от ЗДвП.
От приобщените по делото материали от воденото за процесното ПТП ДП №ЗМ
108/2017г. по описа на РУ Павликени се установява, че починалата З. К. К. е била пътник,
седнала на задна седалка в дясно в увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“, управляван от
виновния водач и нейна дъщеря К.К. Б., като починалата е била без поставен
обезопасителен колан, изпаднала е от левия заден прозорец на вратата на л.а. и е била
затисната под колата, която била легнала в канавката, трупът на З. К. е намерен по очи в
канавката на разстояние от ОР -2 -55,85м.
Безспорен между страните е и факта, че увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ВТ ** АК, е налице сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите с ответната „ЗК
Уника“ АД, под формата на застрахователна полица № **, валидна в периода 04.11.2016г. –
03.11.2017г., вкл. към датата на процесното ПТП на 03.03.2017г.
Не е спорно и се установява от представените по делото удостоверение за наследници
изх.№55052/16.03.2017г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.
№1354/22.05.2020г., двете изд. от Община Павликени, че ищцата е внучка по майчина линия
на починалата при процесното ПТП нейна баба З. К. К.
За доказване ищцовите твърдения за създадена между ищцата и починалата й баба
особено близка връзка и действително претърпени от смъртта й неимуществени вреди в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели – К.К.Б. /виновен за ПТП водач/, леля на ищцата по майчина линия и дъщеря на
починалата З.К., и Т. Й. Д., съпруг на ищцата, чиито показания съдът прецени по реда на
чл.172 ГПК, но които кредитира като обективни и достоверно дадени, доколкото
свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени възприятия за релевантните за спора
факти, показанията им са безпротиворечиви и взаимно се допълват и не се разколебават от
други събрани по делото доказателства.
От свид. показания на К. Б. се установява, че ищцата Г.Д. живее с родителите й от 9 –
месечна възраст, защото баща й ги изоставил и родителите й се развели, когато се родила.
Св. Б. установява, че когато Г. станала на 6-7г. сестра й си купила самостоятелно жилище в
гр.П. и вземала дъщеря си Г.със себе си, но непрекъснато поддържали връзки с баба й.
Според св.Б., сестра й работела първоначално в гр.П., като баба З. посрещала Г. от училище,
слагала й да яде, помагала й в обучението в училище, защото майка й била на работа, когато
Г. станала на 9г. се оказало, че страда от епилепсия и „сестра ми заедно с майка ми и баща
ми тръгнаха по доктори за Г.“, баба й З. лежала с Г. с болница като придружител и следяла
5
ищцата да си пие редовно хапчетата, водела я на изследвания, когато майка и не може. Св.Б.
установява, че когато Г. учела средно образование, майка й заминала да работи във В. Т.,
продали апартамента в гр.П. и тогава Г. временно живеела при баба си и дядо си, Г. се
омъжила през 2014г. и се преместили да живеят в гр.В.Т., Г. завършила средно образование
2010г. и дотогава живеела с баба си З., като студентка почти всяка събота и неделя двамата с
приятеля й Т. си идвали при баба й З., последната й купила тоалета за абитуриентския бал,
за сватбата ходили да избират заедно рокля в А.. Според св.Б., емоционално Г. и баба й били
много близки,“защото когато ти липсва единият родител и виждаш на 100% подкрепа от
баба си, тя много я обичаше, постоянно се сеща, постоянно ми праща спомени и снимки с
нея по телефона.Г. преживява много тежко загубата на баба си, защото е много
емоционална и често плаче като се сети за баба си. Като си дойде постоянно ходи на
гробищата.“, не искала да се махат дрехите на баба й от гардероба, за да и напомнят за нея.
От свид. показания на Т.Д., съпруг на ищцата, се установява, че се запознал с ищцата
през 2011г., когато е била студентка; на всички празници и почивни дни Г. е била при баба
си в гр.П., почти всеки уикенд – 3-4 пъти месечно; „баба Зари за Г. беше нещо повече от
майка“, ищцата споделяла всичко с баба си З., която й помагала, вкл. и финансово за
абитуриентския бал, за сватбата, за обзавеждане на жилището им; Г. разчитала много на
съвети от баба си, вкл. и за бременността и раждането на първото си дете през 2015г.; до
18г. ищцата е живяла плътно с баба си и дядо си, те са й като майка и баща, всичко ищцата
дължи на възпитанието на баба си, Г. оставяла за ден – два първото си дете при баба си, все
още не е преживяла шока от загубата на баба си, била в емоционален шок от смъртта на баба
си, плачела постоянно, сънувала баба си; Г. постоянно споменава баба си и говори на
дъщеря си за нея, ходи на гробищата, когато отиде в П., в стаята им има портрет на баба й и
албуми; през 2020г. се родило и второто им дете и ищцата изпитва душевна болка, че баба й
не могла да види правнучката си пораснала и второто дете; Г. не е търсила професионална
помощ след смъртта на баба си, свидетеля знае, че Г. често плаче, докато съпругът й е на
работа.
Ищцата е предявила извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП до ответния застраховател на 10.08.2020г., по
която застрахователят е отказал да плати обезщетение.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищцата пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр.
чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото са налице както
общите, така и специалните процесуални предпоставки по чл.380 ал.1 и чл.498 ал.3 пр.2 КЗ
за неговата допустимост, като е предявен след отказ на застрахователя да плати обезщетение
за неимуществени вреди.
В процесният случай с предявеният пряк иск на увредено лице търси присъждане на
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата при процесното
6
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 03.03.2017г., смърт на баба й З. К. К.,
ищцата, нейна внучка, която е лице, извън посочените в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС. В тази връзка уважаването на
предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД
предполага провеждане от ищцата, в чиято тежест е, на пълно и главно доказване, освен на
активната си материално – правна легитимация да претендира присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на близък, а именно, че е друго лице по смисъла на
чл.493а ал.4 КЗ, извън лицата по ал.3, на което по изключение следва да бъде признато
правото на получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата З. К., нейна баба, причиняваща й продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, т.е., че ищцата е лице, отговарящо
на критериите, посочени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г., ОСНГТК на ВКС,
така и в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
останалите предпоставки за уважаване на прекият й иск на увредено лице по чл.432 ал.1 вр.
чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, а именно, че смъртта на баба й З. К. е настъпила в
пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застрахованото
лице К. К. Б. по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, в резултат от
която нейна смърт ищцата е претърпяла в пълен обем твърдяните в процеса неимуществени
вреди, изразени в продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което е
справедливо да бъдат обезщетени, както и иска си по размер. Отговорността на ответника –
застраховател е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на
делинквента - застраховано лице.
Безспорен по делото е факта на възникнало застрахователно правоотношение от
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите под
формата на застрахователна полица №**за увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ВТ ** АК, сключена с ответния застраховател, с период на валидност 04.11.2016г. –
03.11.2017г., поради което и управлявалия го при процесното ПТП виновен водач К. К. Б.
има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ. Процесният договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите е сключен при действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016г. /, чийто норми са приложими, досежно настоящият казус.
Безспорно по делото се установи и че на 03.03.2017г., т.е. в срока на действие на
процесния застрахователен договор, е настъпило процесното ПТП с участието на
увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ВТ ** АК, управляван от К. К. Б., при което
по непредпазливост, в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, е
причинена смъртта на З.К. К. На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
7
противоправност и виновността на дееца. С оглед влязлата в сила на 31.01.2018г. Присъда
№3/15.01.2018г. по НОХД №463/2017г. на ВТОС и на основание чл.300 ГПК е безспорно
установено извършването от застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ и водач на
л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ВТ **АК К. К. Б. на 03.03.2017г. на престъпление по
чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 изр.1 от
ЗДвП, при което в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20
ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП е причинила по непредпазливост смъртта на намиращата
се в л.а. З. К. К., както и виновността на дееца при форма на вината – непредпазливост
/небрежност/. По делото между страните не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че настъпилата смърт на бабата на ищцата –З. К., която е елемент от
обективната страна на престъплението по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342
ал.1 пр.3 НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 изр.1 от ЗДвП, е в пряка причинно – следствена връзка от
реализираното ПТП по вина на застрахованото по задължителна „ГО“ на автомобилистите
при ответния застраховател лице и водач на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ВТ ** АК К.
К. Б., поради което са налице елементите от фактическият състав на непозволено увреждане
по чл.45 ал.1 от ЗЗД, а от там са налице и основания за ангажиране гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответния застраховател.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, подадена от ответния
застраховател, съдът счита, че по делото при условията на пълно и главно доказване е
доказана и активната материално – правна легитимация на ищцата, в качеството й на лице
по чл.493а ал.4 КЗ, да получи по изключение обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпилата, в резултат на процесното ПТП смърт на баба й З. К. К., като
отговаряща на критериите, визирани в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на
ВКС, поради което предявеният осъдителен иск по чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45
ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 25 000лв. е доказан по основание.
Съгласно горецитираното ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани са получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение, всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Съгласно ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС,
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Безспорно по делото е доказана формалната връзка на родство между ищцата и
починалата при процесното ПТП З. К. К., а именно ищцата е внучка на починалата при
процесното ПТП нейна баба по майчина линия.
Като внучка на починалата при ПТП ищцата е извън кръга на посочените лица в
Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, респ.
извън лицата по чл.493а ал.3 КЗ.
8
В традиционните за българското общество семейни отношения, бабите/дядовците и
внуците, са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В процесният случай, от съвкупният анализ на събраните по делото по почин на
ищцата гласни доказателства безспорно се установи, че в резултат на конкретно
установените по делото и обсъдени по-горе житейски обстоятелства, между ищцата и
починалата при процесното ПТП нейна баба Захария Костова е създадена особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка, както и че в резултат от настъпилата при ПТП
внезапна смърт на баба й, внучката й Г.Д. е претърпяла продължителни болки и страдания,
които в конкретният случай е справедливо на бъдат обезщетени, поради което предявеният
пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 КЗ е доказан по
основание. Именно в резултат на конкретно стеклите се житейски обстоятелства, при които
от 9 – месечна до 6-7 годишна възраст ищцата, заедно с майка й, са живели заедно с баба й
Захария и дядо й в едно домакинство, когато се преместили в отделно жилище, но, предвид
трудовата заетост на майка й, баба й З. К. активно е участвала в грижите във връзка с
отглеждането и възпитанието на ищцата – посрещала я е от училище, приготвяла й храна,
помагала й в обучението, придружавала я по лекари и следяла за редовен прием на
лекарства във връзка с установена епилепсия у ищцата, когато последната е била 10-11
годишна, ищцата е живяла в дома на баба си Захария и дядо си, докато е учела средното си
образование и до завършването му през 2010г., вече като студентка и като омъжена през
2014г. е продължила да посещава, заедно със съпруга си, баба си почти всяка събота и
неделя, споделяла всичко с баба си, която за ищцата била „нещо повече от майка“, разчитала
на грижа, помощ, вкл. и със съвети за бременността, раждането и при отглеждането на
първото дете на ищцата, на емоционална подкрепа и доверие, привързаността между ищцата
и баба й З. К. е станала толкова силна, че настъпилата смърт на баба й при процесното ПТП
е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което в
процесният случай е справедливо да се признае на ищцата като преживял родственик право
на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Обстоятелството, че ищцата
като внучка, макар и да има усещането за това, не е живяла с баба си Захария в едно
домакинство през целия си живот, и от 2010г. до настъпване на процесното ПТП ищцата е
живяла отделно като самостоятелен човек, че променя извода за създадена между Г.Д. и
баба й З.К. трайна и дълбока емоционална връзка, която безспорно в случая е налице, тъй
като връзката помежду им е била основана на оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, „баба З. за Г. беше нещо повече от майка“, т.е.
връзката помежду им е наподобявала връзка родител – дете, доколкото баба й З. К. е
замествала работещата й майка в грижите за ищцата при израстването й, а впоследствие
връзката между внучка и баба не е прекъсната, поддържана е постоянно и е била основана
на взаимна помощ и подкрепа, духовна, в т.ч. и финансова, и доверие.
В резултат на настъпилата внезапна и неочаквана смърт на баба й З. К.при
9
процесното ПТП безспорно от събраните гласни доказателства се установи, че ищцата е
претърпяла действително сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания – често си спомняла за баба си З. и често плачела, постоянно споменавала баба си
и говорела на дъщеря си за нея, сънувала я, преживяла много тежко загубата на баба си
/св.Б./, като си отиде в П. постоянно посещава гробищата, пали свещи в параклиса до
жилището си в гр.В.Т., в стаята на ищцата и съпруга й има портрет на баба й и албуми,
голяма част от дрехите в гардероба на баба й си стоят, както са, била в голям шок в деня на
погребението на баба си, все още Г.не е преживяла шока от загубата на баба си /св.Д./, които
по изключение е справедливо да бъдат обезщетени по реда на чл.52 ЗЗД, с което
предявеният пряк иск на увредено лице се явява доказан по основание. Фактът, че ищцата не
е потърсила помощ на психолог, не разколебава извода за претърпени от Д. от смъртта на
баба й З. К. продължителни болки и страдания, които в конкретният случай е справедливо
да бъдат обезщетени, който е безспорно установен от гласните доказателства.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението – такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото
му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между
починалия и близкия, който търси обезщетение, и други.
При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията, дадени с ПП
4/68г. по приложението на чл.52 ЗЗД, съдът съобразява така установените по делото
конкретни обективно съществуващи обстоятелства: внезапността и трагичността на
настъпилата смърт на бабата на ищцата, която за Г.Д. е била нещо повече от майка /св.Д.//,
напредналата възраст на починалата родственица на ищцата към датата на ПТП /70г./,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съществувалата между ищцата и
починалата й баба по майчина линия трайна и дълбока емоционална връзка и особено
близка житейска връзка, характера, интензитета и продължителността на претърпените от
ищцата доказани в процеса действително претърпени морални болки и страдания от смъртта
на починалата й при ПТП баба, като в тази връзка съдът съобрази и конкретното им
проявление, съобразно събраните гласни доказателства.
След преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, включващи се в
критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и след като съобрази обществено
– икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по
аналогични случаи за събития през 2017г., съдът счита, че справедливият паричен
еквивалент за претърпените от ищцата, вследствие от настъпилата внезапна смърт на
починалата й при ПТП баба З. К., продължителни болки и страдания, е в доказан размер от
30 000лв. Не са налице основания за определяне на по - висок размер на обезщетението,
като по този начин е постигнат справедлив баланс между претърпените от ищцата и
доказани вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ.
10
спазен е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД, без обезщетението да представлява
средство за повишаване на стандарта на живот на ищцата.
В процесният случай ищцата не претендира пълно обезщетение, а редуцирано след
признато с ИМ съпричиняване от пострадалата по чл.51 ал.2 ЗЗД от 50%, поради
неизпълнение на задължението й по чл.137а ал.1 ЗДвП за използване на обезопасителен
колан, което се установява от приобщените по делото материали от воденото ДП. Съдът
счита, че с оглед установения механизъм на настъпване на ПТП, при който пострадалата не
е била с поставен обезопасителен колан, изпаднала е от левия заден прозорец на вратата на
увреждащия л.а. и е била затисната от л.а., изрично признатият от ищцата с ИМ принос на
пострадалата при ПТП от 50 % за настъпване на вредоносният резултат съответства на
установения по делото, поради което и на основание чл.51 ал.2 ЗЗД определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. следва да се намали с 50%, предвид което
предявеният пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 КЗ се
явява основателен и доказан в размер на 15 000лв., в който следва да бъде уважен, респ.
отхвърлен за разликата от 10 000лв. над уважения до пълния предявен размер от 25 000лв.,
като неоснователен и недоказан.
С оглед уважаване на главният иск и предвид акцесорният й характер, се явява
основателна и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху уважената
главница от 15 000лв.
На основание чл.429 ал.2 т.2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. Съгласно чл.429 ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най – ранна.
В случая липсват доказателства за дата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 КЗ, поради което и
съгласно правилото на чл.429 ал.3 КЗ, ищцата има право на законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна
претенция от увреденото лице – 10.08.2020г. до окончателното изплащане, която следва да
бъде присъдена. Доводите на застрахователя за допусната забава на кредитора, поради
неспазване на чл.338 ал.1 КЗ, са ирелевантни, досежно началната дата на уважаване на
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, доколкото неплащането от
застрахователя не е на това основание, а е поради отказ да плати обезщетение, обоснован с
липса на материално - правна легитимация на ищцата, следователно ответният
застраховател дължи законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на
предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от увреденото лице –
11
10.08.2020г. до окончателното изплащане.
Възражението на ответника, основано на приложимост в случая на §96 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ, според който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл.493а ал.2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл.493а ал.4 КЗ се определя в размер до 5000лв., е неоснователно, доколкото разпоредбата
на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е в сила от 07.12.2018г., т.е. не е била приета и съответно
не е част от позитивното право към датата на ПТП /03.03.2017г./, поради което е
неприложима.
Само за пълнота съдът излага и че е налице противоречие на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ с разпоредбата на чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5, респ. на чл.9 ал.1 от Директива
2009/103/ЕО, поради което националната норма не следва да се прилага от Съда. С
приемането на страната ни като пълноправен член на ЕС, националните съдилища в
РБългария се задължават да приложат правото на ЕС в случай, че то противоречи на
националното ни право, тъй като първото има примат над второто. Съгласно чл.9 ал.1 б.“а“
от Директива №2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна
най –малко по отношение на следните минимални суми в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал и 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Недопустимо е размерът на обезщетението за телесни
увреждания, определен с нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадалото лице при
застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Налице е противоречие на §96
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ с разпоредбата на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, която
Директива 2009/103/ЕО следва да намери приложение, като дерогира прилагането на §96
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, относно определения размер на обезщетението от 5000лв., който
извод се аргументира и с оглед становището на СЕС, изразено в т.2 от Решение от
24.10.2013г. по дело С-277/12 на СЕС, което решение на Съда на Европейския съюз по
силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България.
Предвид съвпадение в правните изводи на двете инстанции, въззивните жалби на
страните се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, а
обжалваното първоинстанционно решение – правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Изходът по спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Въззивникът Г.Д. не е направила, респ. не е претендирала съдебни разноски за
въззивното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Отхвърлянето на въззивната жалба на Г.Д. обуславя основателност на претенцията на
12
въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски /за ЮК възнаграждение/,
определено от съда в размер на 150лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.
чл.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съразмерно с отхвърлената
въззивна жалба на ищцата, в доказан размер от 60лв.
Изходът по въззивната жалба, подадена от „ЗК Уника“ АД, обуславя неоснователност
на претенцията на въззивника за присъждане на направените във въззивното производство
съдебни разноски /за вн. ДТ и ЮК възнаграждение/, направени по повод подадената от
застрахователя въззивна жалба, и същата следва да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна по въззивната жалба на „ЗК Уника“ АД – Г.Д. не е направила
съдебни разноски във въззивното производство и не е претендирала такива, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №32/12.05.2021г., постановено по Гр.д.
№123/2021г. по описа на РС – Павликени.
ОСЪЖДА ГР. Д. Д. с постоянен адрес гр.П., бул.“Г. С. Р.“ №, с ЕГН ****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, с ЕИК *********, сума в размер на
60 лв. /шейсет лева/, представляваща направени във въззивното производство съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на Г.Д..
Решението подлежи на касационно обжалване от страните при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13